Умисъл . Характеристика и видове

[Scaevola]

Изпускате, че в първия случай той е наясно, т.е знаел е, че не е обезопасено, а е трябвало, предвиждал е, че ще постави живота на лицата в опасност и въпреки това им е казал да се качват на скелето и да започнат да работят като целта му е била поставянето на лицата в опасност. А при втория случай, той е бил длъжен да провери, не го е направил и въпреки това, работата е започната като волевия момент ще е в зависимост дали е небрежност или самонадеяност.

Редактирано Август 13, 2012 от КГ125

[Б.Богданов]

Ами, ако схващахте, а не се заяждахте - 1) Казва на работниците да "бачкат" когато е наясно, че не е обезопасено, а скелето се е изградило пред него. 2)Не е знаел, че не е праща ги да работят, но е бил длъжен да провери дали е. Та какъв е въпросът, че вие сте по-объркан ли ? Знам, неюристите често са объркани. Не за друго защото са откровени идиоти - и вас ли искате да нарека такъв?

"Не е знаел, че не е праща ги да работят, . . ."Вярно е че не съм юрист, следователно съм идиот, но след това изречение се чувствам Кръгъл идиот!

Ако е възможно, моля Ви да обясните какво точно имате предвид. Не желая да мислите, че съм извадил израза от контекста.. разглеждам поста Ви като едно неделимо цяло.

Поздрави, ББ

[Galahad]

Изпускате, че в първия случай той е наясно, т.е знаел е, че не е обезопасено, а е трябвало, предвиждал е, че ще постави живота на лицата в опасност и въпреки това им е казал да се качват на скелето и да започнат да работят като целта му е била поставянето на лицата в опасност. А при втория случай, той е бил длъжен да провери, не го е направил и въпреки това, работата е започната като волевия момент ще е в зависимост дали е небрежност или самонадеяност.

Непредпазливостта бива съзнавана (самонадеяност) и несъзнавана (небрежност). Това дали съзнава или не съзнава се отнася до това дали ще е небрежност или самонадеяност, а не дали ще е умисъл или непредпазливост. Дали е умисъл или небрежност се решава в зависимост от това, доколко са желани последиците от дееца.

Да се върнем на моя пример с изтичане на задушлив газ в дадено помещение. Заради потенциалната опасност в това помещение да има изтичане на газ вътрешните правила на предприятието изискват работниците винаги да влизат в него с кислороден апарат.

Вариант 1: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, тъй като обикновено не се случват аварии и в случая няма авария. Имаме адм. нарушение и трудово, заради които той може да бъде санкциониран от орган следящ за безопасността на труда с административно наказание и по КТ с дисциплинално наказание(напр. да бъде уволнен).

Вариант 2: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, тъй като обикновено не се случват аварии, но в случая става авария. Почти същото изречение, но с малки съществени разлики. Тук вече имаме небрежност, като в зависимост от последиците има два подварианта:

а) има получено увреждане - 123 НК

б) по някаква причина е избягнато увреждането (напр. горестоящия шеф е видял какво се случва и веднага е изкарал всички навън) - 136 ал. 2 НК

Вариант 3: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, въпреки че има авария, защото смята, че обгазяването е малко и ше бъде овладяно бързо, затова е по-добре д ане се губи време за взимане на кис. апарати. Тук вече е самонадеяност.

Вариант 4: Съответен раководител разпорежда да се влезе без кис. апарати, въпреки че помешението видимо е обгазено и е ясно, че за работниците неизбежно ще има вредни последици, но на него не му пука за това след като ще спасят повече от париците му, ако влязат бързо вътре, без да губят време да търсят кис. апарати - евентуален умисъл.

Вариант 5: Съответен раководител разпорежда на любимата тъща да се влезе без кис. апарат, след като сам той е предизвикал изтичане на газ в помещението и знае, че нивото му е такова, че тя като влезе непременно ще се спомине - чиста проба умишлено убийство (евентуално може да е квалифициран състав по 116).

Умисълът и небрежността се определят не само от това, дали дееца съзнава, че върши нарушение, но и какви биха могли да са евентуалните последици. При умисъла нарушението е машата за постигане на последиците, докато при непредпазливостта са нежелан резултат от опит да се постигне съвсем друга цел - напр. да се помързелува.

[DendroaspisP]

... Вариант 5: Съответен раководител разпорежда на любимата тъща да се влезе без кис. апарат, след като сам той е предизвикал изтичане на газ в помещението и знае, че нивото му е такова, че тя като влезе непременно ще се спомине - чиста проба умишлено убийство (евентуално може да е квалифициран състав по 116)...

Не се занимавам с тази материя, но примерът си го бива и ще го пусна на моите студенти.

[КГ125]

То и другите примери трябва да се дадат. Доста удачно обяснено.

[DendroaspisP]

До КГ и другите колеги:

Я, да ви отпера един въпрос в друга област - ако едно лице приживе се е задължило и за задължението има обезпечения, дадени от трети лица (извън кръга на наследниците по закон, завещание или заветниците, ако има такива), след като по реда на общото правоприемство наследниците получат наследството на това лице, то обезпеченията, дадени от третите лица ще се погасят ли или не. Проявявам интерес към аргументацията ви според отговора.

[КГ125]

Вай, аллах.) Какви са конкретно обезпеченията?

Редактирано Август 13, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

Вай, аллах.) Какви са конкретно обезпеченията?

Без значение - ипотеки, залози, поръчителства.

[КГ125]

Според мен се запазват. Никъде (дано не бъркам в таз късна доба) не се казва, че със смъртта се погасяват. Това не са договори intuitu personae, целта им е да се обезпечи дълга, сиреч вземането на кредитора. Ипотеката (чл.150, ал.2)- ясно, тя тежи върху вещта, все едно кой я "правоприеме" /ако мога да си позволя такъв груб израз ) /. Поръчителството също - там поръчителят се задъжава направо спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника, т.е. смъртта на последния няма никакво значение, доколкото задължението остава, остава и задължението на поръчителя.

По-интересно ще е какво става, ако наследниците приемат наследството по опис и, ако са получили в наследство по-малко от дълга, редуцират последния до полученото. Тогава ще следва и поръчителството да се редуцира до този размер, макар, че /при записите на заповед/ взе да се явява една практика, която.... трябва да погледна какво казва, за да съм сигурен.

Залозите - чл.150/2/ си го казва.

Не виждам основание да не запазят обезпеченията или да се погасят при смърт на длъжника. Правата и задълженията не умират...

Редактирано Август 13, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

КГ,

тогава следва ли, че и при преобразуване на ТД, конкретно при вливане (па, защо не и при сливане от гледище на новоучреденото дружество), обезпеченията, дадени от трети лица също ще се запазят? Защото и в този случай имаме универсално правоприемство от страна на приемащото дружество, а не частно правоприемство.

[КГ125]

Ми не съм разглеждал подробно главите за сливане и вливане, но според мен, ако не пише друго - щом патримониума не се променя, т.е. щом задължението остава, остават и обезпеченията. Или?

[DendroaspisP]

Ми не съм разглеждал подробно главите за сливане и вливане, но според мен, ако не пише друго - щом патримониума не се променя, т.е. щом задължението остава, остават и обезпеченията. Или?

В закона нищо не пише по въпроса. Следователно, прилагат се общите правила.

Но, нека чуем и другите колеги, защото са ми интересни аргументите им, стига те да проявят интерес.

[Galahad]

Ами идеята е, че обезпеченията са предназначени за в случай, че по някаква причина длъжникът не плати. В някои случаи обезпечения се искат именно защото има опасност длъжникът да умре и да има проблеми с наследниците. Защото процедурата по неприемане на наследството, по точно за установяването, че наследниците няма да приемат наследството може да се окаже доста дълга и мъчителна.

Това разбира се е правилото, а всяко уважаващо себе си правило има изключение. И изключението е това в скобичките:

(извън кръга на наследниците по закон, завещание или заветниците, ако има такива).

Чл.102. (1) ЗЗД Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

(2) Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Тази разпоредба в случая не е приложима, защото се касае за заместване на длъжника със съгласие на кредитора, а при смъртта няма такова съгласие. Чл. 102 ал.2 може да се изведе макар и в малко по-ограничен вариант и от чл. 146 ал. 3:

Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Казвам по-тесен, защото чл. 146 ал. 3 ЗЗД покрива материалния аспект, докато при 102 има поле и за по-сантиментални терзания.

Но в случай на смърт, според мен е решаващ основния текст:

Чл.138. (1) С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

При дружествата е малко по-друго. Пак има нещо сходно:

Чл. 261г. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) При преобразуване съществуващи залози и запори върху

дялове и акции в преобразуващи се дружества преминават върху придобитите в замяна дялове или акции в

приемащи и/или новоучредени дружества.

Но има и няколко съществени и особени моменти:

Уведомяване на кредиторите

Чл. 263е. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г., изм., бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г. - изм., относно

влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) От момента на вписването кредиторите се смятат уведомени за правата

им във връзка с преобразуването.

и

Чл. 263к. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г. -

изм., относно влизането в сила, бр. 80 от 2006 г.) Приемащото или новоучреденото дружество управляват

отделно преминалото върху тях имущество на всяко от преобразуващите се дружества за срок 6 месеца от

момента на вписване на преобразуването.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) В срока по ал. 1 всеки кредитор на участващо в преобразуването

дружество, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на преобразуването, може да поиска

изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът има

право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник, както и да поиска

от съда да допусне надлежно обезпечение на вземането чрез запор или възбрана.

Това си е все едно покойника до 40 ден да си управлява наследството.

[DendroaspisP]

Галахад,

благодаря за мнението. Твоето разбиране е, че в случай на смърт, ако наследниците поемат наследството и в него има задължения, обезпечени от трети лица по времето на наследодателя (т.е приживе), тези обезпечения се запазват. Чл.102, ал.2 ЗЗД е неприложим, защото това е хипотеза, която изисква съгласие на кредитора. Позоваваш се и на чл.138, ал.1 ЗЗД като аргумент защо обезпеченията трябва да останат.

Ако това е така, то по аналогия следва да се приложи същото и за преобразуването и по-конкретно в случаите на вливане и сливане. (В случая, според мен чл.261 г ТЗ е неприложим като аргумент, защото става дума за по-различна хипотеза - преобразуващото се дружество, т.е вливащото се или сливащото се има задължения, които са обезпечени със залог, ипотека или поръчителство и въпросът е именно за съдбата на тези обезпечения, а не за обезпеченията като залог върху дялове или акции, тъй като презумпцията е, че те обезпечават задължения на съдъружниците или акционерите, а не на дружеството и в тази връзка чл.261 г е специален тъй като е свързан с въпроса за справедливата "трасформация" на тези дялове или акции от преобразуващите се дружества в дялове или акции от приемащите или новоучредените дружества с цел да не накърняват съотношения на еквивалентност на съдружниците и акционерите от капитала на тези дружества).

Защо има място за аналогия:

1. и при смърт или при преобразуване чрез вливане или сливане имаме не частно, а общо правоприемство;

2. и в двата случая съгласие на кредиторите за прехвърляне на задълженията като част от имуществото не се изисква, а самото прехвърляне на задълженията става ex lege (договорът или планът за преобразуване са само елементи от ФС на преобразуването и прехвърлянето на задълженията не става по силата на тези актове, а по силата на закона едва с вписване на преобразуването, което е последният ЮФ от ФС)

А.Калайджиев обаче счита, че в случаите на преобразуване обезпеченията, дадени от трети лица следва да се погасят, защото по аналогия на чл.102 ЗЗД имаме смяна на длъжника. А обезпеченията се дават от третите лица с оглед на дълга, но и с оглед на личността на длъжника (стария длъжник). При преобразуване чрез вливане и сливане е безспорно, че наистина имаме смяна на длъжника като старият длъжник (преобразуващото се дружество, което се влива или слива) изчезва от правния мир като субект на ТП в резултат на самото преобразуване, т.е налице е аналог на физическата смърт на ФЛ, което също изчезва в правния мир като субект. Защитата на кредиторите при преобразуване е специално уредена и тя компенсира обстоятелството, че не им се иска съгласие за преобразуването и респективно за прехвърлянето на задълженията като последица от същото (отделно управление по чл.263 к ТЗ и неограничената отговорност по чл.263 м ТЗ). Но, в тази защита не е предвидено, че обезпеченията, дадени от трети лица за прехвърлените задължения ще се запазят. Ерго, приложим е общия принцип по чл.102 ЗЗД - че те се погасяват, освен ако третите лица не са съгласни да се запазят и при новия длъжник (новоучреденото или приемащото дружество).

Т.е има аргументи и за едното положение и за другото. Къде обаче е истината се питам.

[КГ125]

Във ВКС, ако пожелай да допусне жалба, или в ръцете на съответния въззивен съд

Дали обаче А.Калайджиев не тълкува малко по-широко чл.102 от гл.т. на аналогията при преобразуването? Чл.102 дава право на далите обезпечение лица да решат дали да останат като поръчители (защото залогът и ипотеката изрично са запазени), тогава, когато имаме заместване в дълг, на което по начало кредиторът е господар. Тук имаме съглашение между кредитора и заместващия и право на поръчителя да се оттегли от поручителството, по-точно - погасяване на поръчителството, освен ако поръчителят изрично не заяви, че остава, но само в този случай, в случая на заместване в дълг. Защото само в този случай кредиторът се съгласява да има нов длъжник, и тогава поръчителят е овластен да не поднови поръчителството и да каже - ааа, не, аз бях поръчител на Пешо, а ти сега имаш за длъжник Гошо, за който аз добре знам, че няма да си върне дълга.

ЗЗД е писан за физически лица, все пак. Договорите междо стопанските субекти от 1949 г. до 1989 г. не са се движели по него, във всеки случай поръчителства между държавните предприятия не знам дали е имало (интересно, те са много преобразувани, каква ли е била практиката на Държ. арбитраж тогава по повод на евентуалните обезпечения?).

Известна аналогия дали е допустима при преобразуване на търговско дружество, при което имаме ново юридическо лице, т.е. при вливане и сливане?... само че, при тези фигури нямаме съгласието на кредитора, а то е най-важното за да бъде последвано заместване в дълг от възможността да отпадне обезпечението.

В края на краищата, разумът на обезпечителните институти какъв е? Защита на кредитора, еднозначно. Бих си позволил римскоподобната сентенция /ако вече нямат такава римляните/ "Обезпечението е за кредитора". За да има то граници спрямо него извън тези на главното задължение, трябва да имаме изрична норма и аналогията на чл.102 с с другите хипотези, при които може да се постави въпроса - наследяване и преобразуване, според мене, imho, е трудно приемлива.

Отделно имаме чл.263к, ал.2 от ТЗ - специална защита на необезпечения кредитор; по аргумент на противното, обезпеченият кредитор няма защитата по чл.263к, ал.2, т.е. обезпеченията са се запазили.

И като цяло - след като нямаме съгласие на кредитора, а смяната на длъжника с друг става без неговата санкция, а ex lege при наследството и по желание на съдружниците в дължника при преобразуването - то не би следвало кредиторът да си губи обезпеченията.

Редактирано Август 14, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

... Отделно имаме чл.263к, ал.2 от ТЗ - специална защита на необезпечения кредитор; по аргумент на противното, обезпеченият кредитор няма защитата по чл.263к, ал.2, т.е. обезпеченията са се запазили.

Това е много добър аргумент, по който и аз съм мислил. Чл.263к, ал.2 ТЗ е специален текст, който дава определени права за удовлетворяване или обезпечаване само на хирографарните кредитори. Действително, следва, че в този аспект обезпечените преди това кредитори (с вземания, възникнали преди датата на преобразуването и респективно обезпечени до тази дата) нямат интерес да искат изпълнение, защото обезпечението се е запазило и те имат отделно управление на имуществата, което им гарантира статуквото във връзка с удовлетворяването все едно, че няма преобразуване.

[КГ125]

Точно. Следователно законодателят (дето никога не е домислил докрай!) ) няма предвид отпадане на обезпеченията.

Но също важно е, че аналогията, която лишава кредитора от защита трябва да е много, много прецизна. В случая не виждам място, освен ако самият кредитор не санкционира смяната на длъжника. Тогава (колко е бил мъдър и знаещ проф. Апостолов, не, че той го е измислил правилото на 102, ал.2, но се е сетил да го включи!) поръчителят може да се освободи. Но само в такава хипотеза.

Иначе ще се почне едно пързаляне на кредитори, малиии ))) ;)

Редактирано Август 14, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

Точно. Следователно законодателят (дето никога не е домислил докрай!) ) няма предвид отпадане на обезпеченията.

Но също важно е, че аналогията, която лишава кредитора от защита трябва да е много, много прецизна. В случая не виждам място, освен ако самият кредитор не санкционира смяната на длъжника. Тогава (колко е бил мъдър и знаещ проф. Апостолов, не, че той го е измислил правилото на 102, ал.2, но се е сетил да го включи!) поръчителят може да се освободи. Но само в такава хипотеза.

Иначе ще се почне едно пързаляне на кредитори, малиии ))) ;)

Интересното е, че проф. Апостолов при действието на стария ЗЗД (където правилото на чл.102 от новия ЗЗД липсва) като цяло не приема частната сукцесия в задълженията. По това време застъпници на частното приемство в задълженията са Любен Василев и Венелин Ганев.

[КГ125]

Още по-добре за него - променил си е позицията на правилна. Не го знаех това...

[DendroaspisP]

Още по-добре за него - променил си е позицията на правилна. Не го знаех това...

Определено заема правилната позиция в последствие. Но, Апостолов е ум, за който днес можем само да мечтаем (както и за Л.Василев и В.Ганев). Страшно ерудирани и интелигентни юристи са били. И каква съдба само имат след 1944 година. Позор! А днес берем гайлето на "правилната марксистка позиция спрямо правото" и се чудим що днешните "велики" юристи (тук включвам и т.нар "върховни" съдилища), които обслужват политиците са като цяло на ниво правни дебили (това трябва да е мед за ушите на Алвата ).

Редактирано Август 14, 2012 от DendroaspisP

[КГ125]

Да, прекъсването на традицията в правото си е доста неприятно явление през 50-тте. От друга страна, пак Апостолов поканиха да напише новите закони... И как се е справил, хем съобразно новите изисквания за кратки и ясни норми, хем цялото гражданско право. ЗЗД си е блестящ закон.

От друга страна, парадоксално в края на 80-тте правото пак беше набрало сили, та инерцията стигна до средата на 90-тте. Да му се не види, тогава имаше повече "право" и мисъл в съдилищата, отколкото сега (като цяло, разбира се; читави юристи винаги ще срешнеш, днес - повече за свой късмет, отколкото като правило).

[КГ125]

Да, прекъсването на традицията в правото си е доста неприятно явление през 50-тте. От друга страна, пак Апостолов поканиха да напише новите закони... И как се е справил, хем съобразно новите изисквания за кратки и ясни норми, хем цялото гражданско право. ЗЗД си е блестящ закон.

От друга страна, парадоксално в края на 80-тте правото пак беше набрало сили, та инерцията стигна до средата на 90-тте. Да му се не види, тогава имаше повече "право" и мисъл в съдилищата, отколкото сега (като цяло, разбира се; читави юристи винаги ще срешнеш, днес - повече за свой късмет, отколкото като правило).

[Galahad]

Ами според мен ако приложим телеологическото тълкуване, т.е. каква е законовата цел на обезпеченията, то те се запазват винаги когато нещо се прави от длъжника и отпадат, когато нещо се прави от кредитора без съгласието на далия обезпечението. Защото целта на обезпеченията е кредитора да има възможност да си получи вземанието когато длъжника не иска или не може да го върне.

А иначе т.нар. "царски професори" наистина са били много ерудирани и са били канени да четат лекции в престижни западни университети. Лошото е, че Кацаров и Диков се споминаха по времето, когато почна възраждането на Търговското право, което ще рече, че след това Търговския закон съвсем беше оплескан, да не говорим за напълно нескопосното редактиране на НК във връзка с търговското законодателство. Но то от 70г. кое ли е наред, че това да е проблемът.

[DendroaspisP]

Ами според мен ако приложим телеологическото тълкуване, т.е. каква е законовата цел на обезпеченията, то те се запазват винаги когато нещо се прави от длъжника и отпадат, когато нещо се прави от кредитора без съгласието на далия обезпечението. Защото целта на обезпеченията е кредитора да има възможност да си получи вземанието когато длъжника не иска или не може да го върне.

Да, духът на закона и буквата на закона. Днешните юристи, особено тези от съдебната система са "царе" на буквата на закона и много далеч от духа на закон. Но, това е правно "чаркърчийство", право на парче, така както и Алвата в своето правно невежество възприема нещата.

А иначе т.нар. "царски професори" наистина са били много ерудирани и са били канени да четат лекции в престижни западни университети. Лошото е, че Кацаров и Диков се споминаха по времето, когато почна възраждането на Търговското право, което ще рече, че след това Търговския закон съвсем беше оплескан, да не говорим за напълно нескопосното редактиране на НК във връзка с търговското законодателство. Но то от 70г. кое ли е наред, че това да е проблемът.

В същност, не знам дали знаете, но "царският професор" Венелин Ганев е музикант. Започва да учи право някъде около 30 години и винаги подхождал към правото като към музика. Същият този "царски професор" още през втората половина на 30-те години по времето на възхода на фашизма, основава в България една от първите в страната организации за защита на човешките права.

Редактирано Август 15, 2012 от DendroaspisP

[Galahad]

Като говорим за музиканти и творци, то Владикин си е направо от рода - баща му Никола е поет, макар и критикуван от Ботев, а от друга страна е племенник на композитора Александър Морфов (автора на музиката на "Изгрей зора на свободата") и известната оперна певица Христина Морфова. Самият Владикин е бил дори секретар на Съюза на бълг. писатели. Атор е на научно-исторически ("История на Търн. конституция") и литературно исторически ("Царевград Търнов") съчинения. Освен титлите, които са му дали ред реномирани европейски ВУЗ-ове е поличил в знак на признание и благородническа титла от италианския крал. Свирел е на цигулка.