Теория на цивилизациите

[Frujin Assen]

Значи, тука имам молба за помощ от едно хубаво девойче, студентка за теорията на цивилизациите. Аз обаче, като прост човек далеч от академичната мисъл си нямам и на идея с какво да и помогна. Та викам, чакай да поискам помощ в форума.

Конспикт по теория на цивилизациите

1 Основни принципи на анализа на цивилизационното развитие

2Обща характеристика на подходите при изучаване на цивилизационното развитие

3 форми на цивилизационно развитие

4 синхронизацията като като предпоставка за динамиката на цивилизационната система и като принцип на изследване

5 многообразие на формите на цивилизационното развитие

6 генезисът на цивилизацията

7 енимология на термина цивилизация

8 еволюция на понятието цивилизация

9 цивилизационно единство на държавите и народите по света

10 систематизация на цивилизациите Локални (субрегионални цивилизации)

11От локалните (и субрегионалните) цивилизации към глобалната

12 цивилизацията социална система

13 цикличната динамика на социалните системи

14 същност на цикличността

15 цикли и кризи в динамиката на локалните цивилизации

16 цикли и кризи в динамиката на световните цивилизации

17 цивилизационната социогенетика и държавата

18 генотипът на цивилизациите и държавата

19 изменчивостта трансформация на цивилизационно държавния генотип

20 релацията държавни цикли-демографски цикли

21 цикличността на държавата трансформация на политическия ред

22 модел (иране) на държавата в цивилизационно динамичен контекст

Боже какви дивотии, като чета това искрено се радвам, че няма да го уча аз.

[КГ125]

Вай, това много обширно....

[ISTORIK]

Каква помощ очаква мадамата?

Препоръка на книги или на сайтове?

Или нещо друго?

[Frujin Assen]

Мисля си, че някакви сайтове или някакъв текст ще е добре. Тук си трябва Хофстеде. Иначе оправия няма си мисля.

[Galahad]

Ама то това е конспект. Ако трябва да се отговори на него, то това си значи направо да се напише учебник. Което ще рече, че на девойчето тъй или иначе ще и се наложи да си прочете учебника и лекциите.

[ISTORIK]

И така:

- книгите на Хофстеде "Култури и организации. Софтуер на ума" и "Изследване на културата" (в съавторство с П. Питърсън),

- поредицата книги на Тойнби под надслов "Изследване на историята",

- книгата на Фелипе Фернандес-Арместо "Цивилизациите",

- книгата на Самюел Хънтингтън "Сблъсъкът на цивилизациите",

- книгата на на Ролан Бретон "География на цивилизациите",

- книгата на Зигмунд Фройд "Цивилизацията и разочарованието от нея"...

- kнигата на Цветан Тодоров "Страхът от варварите. Отвъд сблъсъка на цивилизациите"

Статии във в-к "Le monde diplomatique":

- "Подвижните пясъци на цивилизацията и варварството"

http://bg.mondediplo...article348.html

- "Страхът от варварите"

http://bg.mondediplo...article347.html

Попитай таз мадама какви книги са й били препоръчани в конспекта. А тя какво точно учи?

Редактирано Юни 10, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Кенет Кларк, "Цивилизацията";

Както и учебници по история и литература.

[Frujin Assen]

Значи, то и трябвало за утре. Та го минах по лесния начин, машинен превод от уикипедия с малко мое встъпление. Получи се това, белким ви е интересно. Казано по карловски "Асъл га ти рикът патка, в 10 днес ми звъни да ме пита готово ли е, че и трябвало за утре сутринта."

Основните принципи в съвременото развитие на идеите за цивилизациите и тяхното развитие се коренят в развитете през последните години в западната цивилизациия идеи за либерализъм и левичарство, които могат да бъдат определени дори като неосоциализъм. Според тези съвременни идеи развитието на цивилизациите върви линейно във времето. За марксистката наука пътят беше ясен, от робовладелство към феодализъм, капитализъм, социализъм като най висш строй и комунизма който трябваше да настъпи в най скоро време. Подобна постройка виждаме и днес, като социализма и комунизма са заменени от либерализъм и други левичарски идеи. Идеята за линейно протичане на развитието е изключително важна в това съвременно неосоциалистическо разбиране за протичане на историята. Не бива да се забравя, че в съвременния неосоциализъм както и в стария социализъм съществува идеята за „правилна трактовка“ на идеите. Ясно виждаме, че в съвременния свят идеята за „твърдия курс на Партията“ е широко застъпен. За да се държи този курс съществуват множество инструменти. Най важния от тях е тъй наречения „език на омразата“. Либералите, които според мен е по правилно да бъдат наричани неосоциалисти с революционна комунистическа жар от времето на другаря Сталин яростно громят всеки с това оръжие дръзнал да изказва идеи различни от „правилните“. Твърде характерно е, че те използват подобен набор от средства. Най важния може би е агресивния „А у вас защо бият негрите“. Много важно е разбира се негативното етикитиране, което следва най добрите традиции на марксизъма-ленинизъма-сталинизъма. Задължително е опонента да бъде определен в негативна светлина, при това в такава негативна светлина, която по възможност носи риск от законово преследване. По време на социализма всеки и всичко бива обвинявани в фашизъм, като имаше всякакви вариации на тази тема като се започне от социалфашизъм (социалдемократи), аграрофашизъм (БЗНС), мине се през монархофашизъм и се стигне до класическия буржуазен фашизъм.

В днешните либерални разбирания всеки който изказва идеи за цивилизационното развитие различни от неоциалистическите подлежи на обструкции и отричане. Поради тези причини съвременния млад човек е принуден строго да се придържа към „правилната партийна линия“ в разглеждането на цивилизационното развитие.

Цивилизация-общофилософско значение-социална форма на движението на

Основните принципи в съвременото развитие на идеите за цивилизациите и тяхното развитие се коренят в развите през последните години в западната цивилизациия ляволиберални идеи, които могат да бъдат определени дори като неосоциализъм. Според тези съвременни идеи развитието на цивилизациите върви линейно във времето. За марксистката наука пътят беше ясен, от робовладелство към феодализъм, капитализъм, социализъм като най висш строй и комунизма който трябваше да настъпи в най скоро време. Подобна постройка виждаме и днес, като социализма и комунизма са заменени от либерализъм и други левичарски идеи. Идеята за линейно протичане на развитието е изключително важна в това съвременно неосоциалистическо разбиране за протичане на историята, но е неадекватна на историческата реалност. Тя робува на една стара идея за „правилна трактовка“ на идеите.

[11:47:10] KG: За съжаление, понякога в защита на разбирането за „линейното” развитие на историята и цивилизацията се стига до негативното етикитиране, при което опонентът бива определян в негативна светлина. В днешните либерални разбирания всеки който изказва идеи за цивилизационното развитие различни от неоциалистическите подлежи на възможни обструкции и отричане. Поради тези причини съвременния млад човек е изправен пред затруднение да дефинира основите на цивилизационното развиетие и неговите принципи.

Единственото, което може да му помогне да направи това, е обективно-историческият подход.

Civilization (от Lat Civilis -. Гражданското, състояние) - 1) общо философско значение - социална форма на материята в движение, осигуряване на неговата стабилност и способност за самоусъвършенстване чрез самостоятелно-регулация на обмена на околната среда (човешката цивилизация в един космически мащаб), 2) на исторически и философски значение - на единството на историческия процес и набор от материални и духовни постижения на човечеството в процеса (човешката цивилизация в историята на Земята), и 3) на социалния свят исторически процеси, свързани с постигането на едно определено ниво на социалност (етапа на самостоятелно-регулиране и самостоятелно си производство и на относителна независимост на характера на социална диференциация съзнание), и 4), локализирани във времето и обществено пространство. Локалните системи са цели цивилизации, които представляват сложни икономически, политически, социални и духовни подсистеми и развива в съответствие със законите на жизнените цикли .

Един от на първо концепцията на "цивилизацията" е въведено от философа Адам Фъргюсън, който се означава на план етап развитието на човешкото общество, характеризиращо се с наличието на социалните класи, както и градове, за писане, и други такива явления. Предложените шотландски учен stadial периоди на световната история (необузданост - варварство - цивилизация) се радва на подкрепата на научната общност в в края на XVIII - началото на XIX век [2], но с увеличаване на популярността в края на XIX - началото на век XX, множествено число-цикъл подход в историята, под общото на понятието "цивилизация" също са подразбиращи се "местни цивилизации" [3].

Съдържание

Появата на мандата

Цивилизацията, като на втория етап от социално развитие

3 местна цивилизация и множествено число-цикличния възглед за историята

3.1 Проучването на местните цивилизации

3.2 Критерии за избор на цивилизациите, техният брой

3.3 цикъла на цивилизациите

4 Бележки

5 Източници

6 Позоваването

7 Връзки

Появата на срока

Направен е опит да настроите външния вид на срока е взел един от първият френски историк Люсиен Febvre. В своята книга "Цивилизация: Еволюция на думи и идеи", ученият заключава, че за първи път терминът се появява в печатните в "Античност, излагане на техните обичаи" (1766), френски инженер Буланже.

"

Когато природата става цивилизовани хора, в никакъв случай не трябва да се разглежда като акт на цялостни цивилизации, след като хората са дадени ясни и безспорни закони: необходимо е, че той принадлежи към това законодателство, тъй като тя продължава към цивилизацията.

Буланже N. А.

"

Въпреки това, тази книга беше публикувана посмъртно, а и не е в оригиналната версия, и има съществени доказателства,, въведени от барон Holbach - известни по това време авторът на неологизми. Обвини Февруари Holbach изглежда още по-вероятно в светлината на факта, че Буланже в работата си, посочен срока веднъж, Holbach също многократно се използва термина "цивилизация", "цивилизова" на "цивилизовано" и в работата си "Системата на обществото" и "Система на природата." От този момент се включва термина в научната революция, а през 1798 г. той за пръв път попада в "Речник на Академията" [4].

Швейцарска културна историк Жан Starobinsky в кабинета му не се споменава всяко Буланже, нито Holbach. Според него, авторството на термина "цивилизация" е собственост на Виктор Mirabeau и работата му "Един приятел на човечеството" (1757) [5].

Въпреки това, двамата автори посочват, че на термина преди на придобиване на социално-културните ценности (като етап на културата, а не диващината и варварството), тя има едно юридическо значение - милион решението на която престъпна процес в категорията на гражданския процес - които с течение на времето е бил загубен.

Френски лингвист Емил Бенвенист също даде дланта използването на термина на Маркиз дьо Мирабо, и след февруари забелязах, че на съществително цивилизация се появява сравнително късно, а на глагола civiliser ("омекоти на маниери, да се образоват") и прилагателно на причастие civilisé («развъждат , на просветения ") са били използвани по това време отдавна. Такъв един феномен учен обясни слабата (тогава) на производителността клас на абстрактните съществителни от техническо естество: думи, завършващи за пускане са не широко разпространена и на броя нараства бавно (там са само думи оплождане «оплождане», thésaurisation «натрупване на пари, презапасяване», temporisation "Чакайте, vygadyvanie време», организация "организация". От този малък брой само на думи и организация на цивилизацията е преход към стойността на "държава", докато други запазили само стойността на "действие"). [6]

Същото еволюция (от правна към социалните ценности), думата се проведе в Англия, но там е в печатно издание се появи петнадесет години след публикуването на книгата Mirabeau (1772). Въпреки това, обстоятелствата, споменаване на думата [ок. 1] показват, че дори преди думата влезе в употреба, което също обяснява бързината на неговото по-нататъшно разпространение. Проучване Бенвенист показва, че наличието на думата цивилизация (разликата в една буква) във Великобритания е почти едновременно. (В Ръс Лейн "Изживейте историята на гражданското общество") В научната революция е подадена на шотландския философ Адам Фъргюсън, автор на произведения «Едно есе върху историята на гражданското общество» (1767), който е вече на втора страница заяви [7]:

"

Пътят от детството до падежа, не само прави всеки един индивид, но и на човешката раса, движейки се от варварство към цивилизация.

Оригиналният текст (на английски) [Покажи]

"

.

Въпреки че Бенвенист оставяли отвори въпроса за авторството на термина, а възможните заеми Фъргюсън концепции от на речник на френски или на най-ранните произведения на колегите му, е един шотландски учен първи използва на термина "цивилизация" в един милион теоретична периодизацията на световната история, където на опозицията му диващина и варварство. От този момент, съдбата на този термин е тясно преплетени с развитието на historiosophical мисъл в Европа

Цивилизацията като етап на социалното развитие

Периодизацията, предложен от Фъргюсън продължиха да се радват на голяма популярност не само в последната трета на XVIII век. но по-голямата част от XIX век. Тя се използва успешно Люис Морган ("Старинен общество", 1877) и Фридрих Енгелс ("Произход на семейството, частната собственост и държавата", 1884).

За цивилизация като етап на обществено развитие, се характеризира с избора на характера на обществото и появата на противоречия между естествени и изкуствени фактори в развитието на обществото. На този етап преобладаващите социални фактори на човешкия живот, напредва рационализиране на мисълта. За този етап на развитие се характеризира с преобладаване на изкуствен над природните производителни сили [8].

Също така, признаци на цивилизацията включват: развитието на селското стопанство и занаяти, класовото общество, съществуването на държавата, градовете, търговията, частна собственост и пари, както и в монументална сграда, "достатъчно" напреднали религия, писане, и така N [9]. Акад. BS Yerasov идентифицира следните критерии, които отличават цивилизация от варварство етап [10], [ва. 2]:

Системата на икономическите отношения, въз основа на разделението на труда - хоризонтална (професионален и ukladnaya специализация) и вертикални (социална стратификация).

Средства за производство (включително човешки труд) са контролирани от управляващата класа, която централизира и преразпределение на излишък, иззети от първичните производители чрез наеми или данъци, както и чрез използване на работната сила за обществени поръчки.

Като мрежа от валути, контролирани от професионални търговци, или на държавата, която замества пряк обмен на продукти и услуги.

Политическа структура, в която доминиращата прослойка от обществото, като се съсредоточава в ръцете на изпълнителната и административни функции. В племенна организация, на базата на на произход и родство, се заменя от властта на управляващата класа, която се основава на принуда, държавата, предоставяне на система на социално-класовите отношения и единство на територия, е цивилизована политическа система.

Местната цивилизация и множествено число-цикличния възглед за историята

Проучването на местните цивилизации

На век XIX европейски историци, получаване на първия информация за източноевропейските общества в заключение, че между обществата, от които етапа на цивилизацията, може там да бъдат качествени различия, които позволиха им да не говоря на една и съща цивилизация, но на няколко цивилизации. Въпреки това, идеята на културните различия между европейски и неевропейски култури са се появили преди: например, а руският учен И. Йоните интерпретира отчети Giambattista Вико, италиански философ (1668-1744), че "на китайския император на най-високата степен на културата," като на ембриона да се специално представяне на китайската цивилизация, а оттам и вероятното множество цивилизации. Въпреки това, нито в неговите писания, нито в на писането на Волтер и Йохан Готфрид Хердер, които, изразени на идеи, свързани с идеите на Вико, понятието цивилизация не е била доминираща, и идеята на местната цивилизация не е използва въобще. [11]

За първи път думата цивилизация се използва в две значения в книгата на френския писател и историк Пиер за Саймън Ballansha (EN) "Старецът и млад човек" (1820). По-късно, използването му е на една и съща в книгата си "Ориенталски Юджийн Burnouf (EN) и християнската Ласен (EN)« Едно есе на падналите "(1826), в произведенията на известния пътешественик и изследовател Александър фон Хумболт Фондация и редица други мислители. [3] Използване на Второто значение на думата цивилизация е допринесла за френския историк Франсоа Гизо, който многократно използва думата в множествено число, но въпреки това остава верен на на линия stadial схема на историческото развитие [11], [3].

Джоузеф Гобино

За първи път терминът се появява в работата на местната цивилизация на френския философ Чарлз Renouvier, "Ръководство за антична философия" (1844). Няколко години по-късно видях светлината на една книга от френския писател и историк Йосиф Гобино, "Есе за неравенството на човешките раси" (1853-1855), в които авторът идентифицирани 10 цивилизации, всяка от които управлява свой собствен път на развитие. Очертаха, всеки от тях, рано или късно умират, и западната цивилизация не е изключение. Въпреки това, мислител, голям интерес към културните, социални и икономически различия между цивилизациите: тя е само нарушен общо е, че в историята на цивилизации - възход и падение на аристокрацията. Поради това historiosophical концепция е непряко свързана с теорията на местните цивилизации и директни - идеологията на консерватизъм.

Идеи, които резонират работи Гобино, и излага на германския историк Хайнрих Rückert, които дойдоха до заключението, че историята на човечеството - това не е един процес, и размера на паралелни текущи процеси на културни и исторически организми, които не могат да бъдат поставени на един ред. Немският изследовател на първо привлече вниманието към проблема за границите на цивилизации и тяхното взаимодействие, и структурни взаимоотношения вътре в тях. Въпреки това, Rückert продължи да разглежда света като обект на влияние в Европа, в резултат на което неговата концепция за съществуването на мощите на йерархичен подход към цивилизации, отричане на равното достойнство и самодостатъчност. [11]

Н. Danilevsky

Първата цивилизация на връзката не гледам през призмата на самоуправление evropotsentricheskogo руски социолог Николай Yakovlevich Danilevsky, който в книгата си "Русия и Европа" (1869) контрастира застаряването на европейската цивилизация, млад славянски. Руски идеолозите на Паневропейски Slavism посочи, че нито един от културно-историческото тип [ок. 3] не може да претендира да бъде по-напреднали, по-високо от останалите. Западна Европа в това отношение не е изключение. Въпреки че тази идея не стои философ до края, понякога сочи към превъзходството на славянските народи и техните западни съседи.

Освалд Шпенглер

Следващото значимо събитие в развитието на теорията на местната цивилизация е дело на немския философ Освалд Шпенглер и култура "Упадъкът на Запада" (1918). Не е известно със сигурност дали знакът на Шпенглер с работата на руски мислител, но въпреки това, основната идея на тези учени са подобни във всички критични точки [12]. Като Danilevsky, решително отхвърля конвенционалния периодизация на историята на условното на античния свят - Средновековието - New Era, "Шпенглер защитава различна гледна точка на световната история - като редица от независими култури [ва. 4], живите, подобно на живите организми, периодите на произход, формиране и умира. Като Danilevsky критикува европоцентризма, и идва не от нуждите на исторически изследвания и необходимостта да намери отговори на въпросите, поставени от съвременното общество: теорията на местната култура немски мислител намира един обяснение криза на западното общество, което се изпитва спад, което се разбира египтянина , антични, и други древни култури. [13] книгата на Шпенглер, съдържа не толкова теоретични иновации в сравнение с публикуваните по-рано работа, и Rückert Danilevsky, но това е огромен успех, защото той е написан на ярък език, пълен с факти и аргументи, и е публикуван след приключване на Първата световна война, предизвиква пълно разочарование в Западната цивилизация и европоцентризма ескалира кризата [14].

А много по-значителен принос към изучаването на местните цивилизации, които британският историк Арнолд Тойнби. В своята 12-обем работа, "Изследване на историята" (1934-1961 GG). Британски учен раздели историята на човечеството на броя на местните цивилизации, които имат един и същ вътрешен модел на развитие. Външен вид, възникването и упадъка на цивилизациите, се характеризира с фактори като външен стимул и божествена енергия, предизвикателство и отговор, и грижи и да се върнете. В възгледите на Шпенглер и Тойнби нямат много общо. Основната разлика се крие във факта, че културата на Шпенглер, напълно изолирани един от друг. В Тойнби, тези отношения, въпреки че те са външни по своя характер, но са част от самия живот цивилизации. За него, това е от съществено значение, че някои общества, присъединявайки се към други, да се осигури непрекъснатост на историческия процес [15].

Руският учен Ю Yakovets, на базата на трудовете на Даниел Бел и Алвин Тофлър, формулирана идеята на световните цивилизации като един определен етап "на историческия ритъм на динамика и генетика на обществото като един цялата система, в която взаимно се преплитат, допълват взаимно материалното и духовното възпроизводство, икономиката и политиката, социалните отношения и култура "[16]. Историята на човечеството в неговото лечение е представена като промяна на ритмичните цикли на цивилизацията, продължителността на които е неумолимо свиване.

За разполагане на цивилизация във времето (БН Kuzyk и Ю Б. Yakivtsi,) [17] световната цивилизация Глобални Поколения цивилизация на местните цивилизации цивилизации Местни

Първата историческа supercycle (осмо хилядолетие пр. Хр. Е. -. 1вото хилядолетие "АД Е.) неолита (8-4 хилядолетие пр. Хр. Е.)

Рано клас (края на 4 - началото на 1во хилядолетие пр. Хр. E.) първо поколение (края на 4-то - началото на 1во хилядолетие пр. Хр. E.) Древен Египет, шумерската, асирийската, вавилонската, Гърция , Минойската, индийски, китайски

Античен (VIII сто BC E.. V в Н. Е.) 2-ро поколение (VIII% BC E.. V в Н. Е.) гръко-римски, персийски, финикийски, Индия китайски, японски, drevneamerikanskaya

Втората историческа supercycle (VI-XX век). Средновековна (VI-XIV в.). Трето поколение (VI-XIV в.). Византия, в Източна Европа, Източна славянски, китайски, индийски, японски

Ранните индустриални (XV - средата на XVIII век)

Промишлени (средата на XVIII-XX в.). 4-то поколение (XV-XX век). Запад, Евразия, будисти, мюсюлмани, китайски, индийски, японски

Третият исторически supercycle, XXI-XXIII век. (Прогноза) постиндустриално

(XXI - XXIII в началото - прогноза)

5-то поколение

(XXI - XXIII в началото - прогноза)

Западна Европа, Източна Европа, Северна Америка, Латинска Америка, океански, руски, китайски, индийски, японски, мюсюлмански, будистки, Африка

Pitirim Сорокин

Уникално изпълнени на Concept Danilevsky, Шпенглер и Тойнби от научната общност. Въпреки работата си и са считани за основните работи в областта на история на цивилизациите, техните теоретични разработки са се срещали сериозни критики. Един от най-последователните критици на теорията на цивилизацията прави на руско-американските социолог Pitirim Сорокин, който посочи, че "на смесване на културни системи на социалните системи (групи), че името" е, дадени цивилизация "социалните групи в съществено различни от най-сериозната грешка на тези теории

Редактирано Юни 10, 2012 от Frujin Assen

[ISTORIK]

Прати на мадамата и двете статии, които дадох. И те ще й бъдат полезни.

Не разбрах тя какво точно изучава в университета?

[Южняк]

ние (прабългарите) от кои сме - от "цивилизованите народи по Иранското плато и Кавказ" или от тези дето са си варвари, но си говорят ирански езици?

Привет, Дендро

Ако под "цивилизация" разбираш някакво политри с държавна структура и солидна култура, такова нещо в евразийската степ, т.е. района на север от иранското плато и кавказ няма горе долу до появата на Русия - малко преувеличавам, за да си подчертая мисълта. Доста етноси са се сменили в тоя регион - индоевропейци, индоиранци, иранци, тщрки, угрофини и кой знае кои още - а държави така и не се появяват, в общи линии, на север от 45-ия паралел в евразия за много дълъг период от време - чак до ранното средновековие. Според мене там е и ключа за бараката; същите тези евразийски народи от 45-ия паралел нагоре - в момента, в който слязат на юг от него, и създават държави - германци, иранци, индийци, гърци, тюрки и т.н., т.е. един етнос, дори да е потенциално държавотвотворчески - а гореизброените са определено такива, ако живее преди ранното средновековие и на север от 45-тия паралел - т.е. извън субтропичната зона на евразия, нещо му пречи да създаде държава; и според мене това е невъзможността за натрупване, за акумулация на богадство, или, ако щеш, за невъзможността да се създав принадена стойност и излишък точно в тоя регион; за разлика от региона на средиземноморието и близкия изток, където акумулацията е далеч по-лесна независимо кой народ/култура го населява, и поради това там държавност и държавен процес има от 10-тина хиляди години; за да се затвори дупката м/у север, юг, трябват къде 10 хиляди години технологично развитие, т.е. напредък на технологиите на човечеството, което да позволи акумулация на богатство и от там държавност на сев. от тоя паралел; и до ранното средновековие нивото на технологиите не позволяват държавност в степта и акумулация; Ако светът си беше останал на технологичното ниво от античността, и до днес всичко на север от каквказ и иранското плато щеше да си е пущинак, в който подскачат "варвари".

Мисълта ми е, че ако прабългарите (дойдохме на любимата за всеки българин тема) идват на балканите от "на север" (което май е случая) от 45-тия паралел, през 4-6-ти век (което пак май е случая), те по дефиниция са "варвари", защото няма как да са нещо друго поради технологично-климатичната възможност за натрупване. Което изобщо не ги превръща във варвари.

[Frujin Assen]

Икономика с Основи на цивилизацията.

[Южняк]

Фружине, ако някой е в състояние да даде проверяеми отговори на въпросите от конспекта, ще му направят паметник с почетна стража и вечен огън пред сградата на нобеловия комитет.

[Elemag]

Нещо интересно, което също може да бъде полезно:

Юрий Семёнов

Философия истории

http://scepsis.ru/library/id_1065.html

[Lanos]

Присъединявам се към мнението на Южняка,принадената стойност (в случая разбирайте земеделие)е ключов фактор, но сам по себе си недостатъчен за "раждане" на цивилизация. Имаме най-старото златно съкровище, но нямаме неолитна/енеолитна цивилизация, защото цивилизацията е градско чедо (Двуречието, Египет, Гърция, Рим....). А тук градовете са или гръцки апойкии или творения на централната власт (било тя тракийска, римска, българска или османска)умиращи с нея.

[miroki]

Имаме най-старото златно съкровище, но нямаме неолитна/енеолитна цивилизация,

За цивилизацията не е много сигурно. Има едни изследвания за това точно.

[КГ125]

Присъединявам се към мнението на Южняка,принадената стойност (в случая разбирайте земеделие)е ключов фактор, но сам по себе си недостатъчен за "раждане" на цивилизация. Имаме най-старото златно съкровище, но нямаме неолитна/енеолитна цивилизация, защото цивилизацията е градско чедо (Двуречието, Египет, Гърция, Рим....). А тук градовете са или гръцки апойкии или творения на централната власт (било тя тракийска, римска, българска или османска)умиращи с нея.

Здрасти, добре си дошъл

Класическата цивлизация е градско чедо, а градът е чедо на натрупването и на обединението (от него се пръкват сложните политически институции). /Има една фраза в Одисеята, която не си струва да бъде подмината - "боговидният вожд ги посели, със стени градът им опаса" - ще да отбелязва началото на тези процеси/.

В степите и във варварските геополитически пространства това го няма, но има различни по нива култури, някои от които мисля могат да се нарекат "квацицивилизации" - липсва им града (класическият, развитият град, защото иначе Захарий Ритор говори за "градове", но това е още неразвито).

Тези пространства се отличават с по-малко природна пригодност за натрупване.

Така, че Южняка е прав, наистина - "държавно-потенциални" (в различна степен!) народи на непоходящ терен.

[Lanos]

Привет КГ,

По принцип така изложена тази схема изглежда много стройна найстина, но..

Скептичен съм относно съществуването на такова нещо като "държавотворни народи" или някакви въобръжаеми линии, който след като ги преминеш и създаваш държава.

Траките мятат гащи близо хилядолетие по тези земи преди да създадът нещо подобно на държава и то едва след като влизат в по-тесен контакт с гърците. На Германите им трябват 400 години контакти с Рим за да достигнат до такава идея (нещо много добре осъзнато от сами Теодорих), а на Българите по Долен Дунав близо 200г. До тогава са си едни военно-племенни съюзи, които си съществуват и от двете страни на "границата", която посочваш. Искам да кажа, че става дума за една взаимствана "държавност", а не нещо, което е в кръвта. Именно Рим/ИРИ е държавнотворният фактор в тази част на света. А щом този фактор съществува е много по лесно да бъде "копиран", отколкото да се достигне до него по естествен "еволюционен" път.

А как самият Гръко-Римски свят изгражда тази държавност е мнооого дълга тема

Редактирано Юни 10, 2012 от Lanos

[КГ125]

"Държавотворни" - или по-точно придобили потенциал да създадат държава. Някои са първопроходци и генерират политическата институционалност сами, след което дават пример на другите. А за степните варвари примери бол - не само Египет, Персия, Гърция и Рим, ами Партия и цялата тумба наоколо... Ако щем дори и Китай и неговите сателити. Има откъде да се види.

Въпросът е, кой народ и кога, в тоя котел огомен стига до тази фаза; това си е вече чисто историческо конкретика, но е налице.

Странно, траките формират голяма материална култура, но нямат ясна държавност. Куманите никога нямат и едното, и другото. Келтите - и те. Българите не са така - те са част от създаващите Средновековието народи, а то не е нищо друго, освен рецепция на римските останки от новопристигналите. Последните обаче следва да имат известна готовност. И я имат.

Българите специално имат държавност отпреди досега си с "римското". Това говори за потенциал, който е създаден още из степите, вече под чие въздействие - дали на тюрките, дали на персите, дали пък самостоятелно, дали смесено (и такъв вариант не е изключен с тая богата и странна титулатура).

За да имаме държавност трябва какво - държавна идея, сиреч - унификация и нейната легитимация, обединение на народа в институции и ръководство. И докато българите взимат ( и т е са май първите, които идват в Европа и реципират!) византийския централизъм, като после останалите източноправославни (оствям настрана по-древните арменци и грузинци, но за славянския свят е ясно) копират от тях, то на запад унифиацията става много по-сложно - през папството и католическия универсализъм, покрай държавите на Меровингите или английските кралства, през Карл Велики и после през сложните феодално-васални връзки. Но тези два процеса са паралелни.

Нещата се усложняват с това, че българите като идват на балканите, не реципират на мига византизма, напротив, към 150 г. стоят със своята стара институционалност, докато накрая драматично я губят, за да се опитат да влязат в средновековния свят на Европа.

Извод - съвсем си е била налице държавотворността още из степите. Остава наистина природният фактор. Тук вече опираме до много еретичната теза за различните нива на различните етноси, за различният им културен потенциал, но това вече ни води хем назад много, в зората на историята, хем там, където почва науката на Южняка

[Южняк]

Наистина, добро влизане от страна на Ланос.

Имаме най-старото златно съкровище, но нямаме неолитна/енеолитна цивилизация, защото цивилизацията е градско чедо (Двуречието, Египет, Гърция, Рим....). А тук градовете са или гръцки апойкии или творения на централната власт (било тя тракийска, римска, българска или османска)умиращи с нея.

Мнението ми се люшка по въпроса, който засегна. Напоследък археолози и антрополози се засилиха да използват разделението на труда и социалното неравенство -те са свързани по неизбежност - за да има разделение на труда, трябва да има излишък, а щом има излишък, значи има социално неравенство; все ще се намери някой, който да сложи ръка на излишъка и да преразпределя - по-скоро рано, отколкото късно, защото такава е човешката природа.

Та някак по принуда социалното неравенство, преразпределението на излишъка, специализацията на труда и самият излишък са основата на цивилизацията, и в същото време симптом за цивилизация, нещо неприятно като клоаките и каналите за отпадни води в градовете, които сами по себе си миришат неприятно, но пък са симптом на планиране и хигиена, което не е лошо.

Мисълта ми е, че много от компонентите - ако не и всичките, ги има и през неолита и енеолита и на балканите и не знам какво да мисля; през последния месеци излязоха изследвания на почвите и погребалните дарове от неолитни погрбения в средния и долния дунав; та анализът на почвите намеква за социално неравенство и класи, което даде основания на авторите да твърдят, че в средна европа и на балканите има прото-държави през неолита; може би не-толкова богати и пищни като протодържавите от фертилния полумесец и египет от бронзовата епоха, но - държави. Има сиптоми за социална структура и от изследванията на антично днк в европа;

В същото време неолитно земеделие има далеч отвъд кавказ и иранското плато - чак до швеция; и съвсем определено го има в двата края на бъдещата скитска степ - в източния (съвр. монголия) и западния - Триполие; Триполие е пред 4000 г. пр. н. е определено е..град. Но дали е цивилизация? Номадите по това врме живеят на щг от триполиле (културата усатово в района на украинското черноморие) и виждат сметката на земеделците от триполие, но не това ми е мисълта; мисълта ми е, че въпреки, че на север от какваз с иран също има земеделие и респективно излишък, тоя излишък, поради технологични и климатични причини, а може и поради демография, е твърде малък, за да стане основа на цивилизация и респективно държави; и така докъм ранното средновековие, т.е. няколко хил. г., когато изглежда нивото на технологиите увеличава достатъчно земеделския излишък, за да го превърне в основа за стратификация, разделение на труда и в крайна с/ка държавност.

За мене по-сигурен знак от земеделието за наличието на излишък е писмеността, защото писменост значи данъци - т.е. някой преразпределя, т.е. има какво да се преразпределя. Но съм напълно съгласен с тебе, че земеделието също е много важно - само че земеделие, което създава сериозен излипък, като това в средиземноморието и плодородния полумесец, а не като това в украинската степ или белоруските блата.

П.с. С КГ си знаем горе долу мненията, но да подчертая, че в много голяма степен и както често се е случвало сме на едно мнение по каквото написа.

[КГ125]

Южняк, страшен въпрос!

Според мен разслоението не е признак за държавност, то е естествено и затова не генерира само по себе си държавата! Само така разсичаме логино възелът, който си описал. Предзадаването за изначалното равенство в първобитния свят си е едно чисто левичарство без историческо основание, коренящо се нейде из мечтите на Русо.. Няма го, напротив. Затова и е възможно да имаме тракийския феномен - култура има, разслоение има, държава няма.

Държавата повече тръгва от натрупването и необходимостта от социална реорганизация - дали от военно естество, или просто да се управлява порасналото на брой население. Унификация на племената, това е то... А в напредналия латински свят - унификация на градовете чрез завладяването им от най-силния. Това са варварите, а за "класиците" - империята, идеята за владение на света.

[Южняк]

KG125 , интересно.. и добра конкретика според мене.

[КГ125]

Ми добре провокираш към замисляне, затова

[miroki]

По горе имах в предвид Дунавската цивилизация.

http://www.eurochicago.com/2011/10/nay-drevnata-tsivilizatsiya-v-sveta-e-obitavala-balgarskite-zemi/

[Lanos]

Неолитизацията на Балканите е дело на анатолийски "колонисти" и до колко може да се говори за самобитност и уникалност е спорно. Целият този масив през енеолита се цепи на няколко блока. Карпато-Дунавски, където се преплитат Центалноевропейски и степни влияния (вероятно това е визираната "Дунавска цивилизация")и Егейско-Анатолийски, със силни връзки със земите на юг от Хемус.

Да култура Кукутени-Триполие е един много интересен случай. По нашите земи също има селища с укрепителна система и планировка на уличната мрежа (Поляница примерно), но са далеч от мащабите на Триполие. Дали са градове или както някои автори ги определят - протоградове? Че протичат различни урбаногенни процеси е ясно видимо. Благоустройството и фортификацията са доказателства за това.

А съществуването на писменост (вероятно авторът говори за т. нар. "карановска писменост" и за плочиците от Градешница)е една много трудно доказуема теза, поне на този етап. А наличието и, както правилно отбеляза Южняк, е от особено значение говорейки за цивилизация.

Редактирано Юни 11, 2012 от Lanos

[КГ125]

В това има смисъл, да. /Макар, че точно на балканите и в частност в България има богата поливна култура, т.е. култура на поливането. Унгарските пътешественици в "Унгарски пътеписи за Балканите" се дивят на търпението и умението, с което градинарите от Северна България прекарват вади до имотите си и насочват водата към вяка леха.Късно е, 19-ти век, но все пак земеделието е прединдустриално и преднаучно в средата му у нас./