Дама преминава над Ниагарския водопад още през 1876 г.

[К.ГЕРБОВ]

На 12 юли 1876 г. госпожица Мария Спелтерини повторила подвига, извършен преди това от акробата Шарл Блонден. Тя преминала над Ниагарския водопад по въже, опънато по-ниско от горното ниво на водопада, точно над мястото, където падащата вода се разбива. Госпожицата, с дълъг балансьор в ръка, тръгнала от американския бряг и достигнала до канадския след 8 минути. След четвърт час тя се върнала обратно по въжето за 12 минути. По средата на дължината на въжето тя приклекнала и с ръка поздравила публиката.

Повече за Мария Спелтерини в http://en.wikipedia.org/wiki/Maria_Spelterini и http://www.google.ca/search?q=Maria+Spelterini&hl=bg&rlz=1T4SNYO_enBG287BG287&prmd=imvns&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=q4DdT_PIMsyB4ASUlry0Cg&ved=0CEsQ_AUoAQ&biw=1264&bih=595 . За Шарл Блонден в http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Blondin и http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%8C_%D0%91%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD

[Last roman]

Браво на госпожицата. На мен пък ми хареса подвига на ето тези гентусиасти, които се пуснали във водопада с бъчва:

На 28.09.1989 годинa, поредните двама смелчаци отиват на Ниагарския водопад, за да предизвикват реката в спускане с бъчва по буйните води на водопада. 42-годишният Питър ди Бернарди и неговият съмишленик 24-годишният студент Джефри Петкович се запознават само осем седмици преди да предпримат това начинание. Ди Бернарди е жител на Ниагара фолс, Онтарио, бивш шофьор, има малка дъщеря. В този момент той е безработен и работи активно за кампания за подпомагане на наркозависими младежи.

Ди Бернарди планира спускането с друг свой приятел, но той се отказва в последната минута. В резултата на това Ди Бернарди се среща с Петкович и му разказва за плана си.

Ди Бернарди конструира бъчва, чиято стойност възлиза над 1500 щатски долара. Бъчвата е изработена от стомананени листове с дебелина от 5 милимитра, висока е 3 метра и 65 сантиметра и с диаметър 15 сантиметра. Бъчвата е била с тегло 650 килограма и има приспособление, с което може да бъде управлявана при спускане във вода. В допълнение бъчвата е снабдена с двупосочна радио връзка, кислород достатъчен за 19 минути, баласти за регулиране на теглото, и двоен плексигласов люк, през който да могат да наблюдават какво се случва навън.

На 28 септември 1989 година в 17.30 часа Ди Бернарди и Петкович започват своето пътуване. Бъчвата е пусната по реката към 200-метровата бездна на ръба на водопада. 25 секунди по-късно светложълтата бъчва с надпис: „Не се оставяй на ръба – наркотиците убиват“, стига ръба на водопада и се понасая надолу. Когато спасителната лодка ги открива, двамата са без драскотина. Петкович вече се бил почерпил с взетия преди това алкохол и излиза от бъчвата само по вратовръзка и каубойски ботуши.

Ди Бернарди и Петкович са първите двама оцелели след спускане с бъчва, която в техния случай е по-скоро варел, по водопада. Те са и единадесетият и дванадесетият човек, осмелил да се на предприеме подобно начинание.

На 14 август 1990 година полицията прекратява втория опит на двамата да се спуснат по водопада. Патрулиращ полицай спира камиона, който транспортира 3-метрова стиропорена сфера предназначена за новото спускане.

[К.ГЕРБОВ]

Твърдят, че за първи път в света с бъчва по Ниагарския водопад се спуснала жена. И то не госпожица, а баба! Анни Едсън Тейлър на 63-тия си рожден ден, на24 октомври 1901 г. преодоляла Ниагарския водопад с бъчва. http://en.wikipedia.org/wiki/Annie_Edson_Taylor и http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%BE%D1%80,_%D0%AD%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%AD%D0%B4%D1%81%D0%BE%D0%BD

[Last roman]

По-известните /успешни и неуспешни/ опити на бъчвонавтите:

http://www.thewoodenbarrel.com/2011/08/niagara-falls-and-wooden-barrel-match.html