Народът за ТКЗС

[КГ125]

стабилната държава щеше да дойде. трябваше да се изчака.

точно обратното - понеже цареше тотално беззаконие и безвластие, некои другари и разни борчета се облажиха от икономическата реформа,

и после провалиха политическия преход.

всъщност, именно реституцията ни обрече на глад и мизерия, факт.

Мафията, не реституцията. И няма глад, има липса на достатъчно доходи.

То тая работа с чакане не става, с чакане само каките на магистралите печелят

[mitaca]

Hitrecyt preodalvava da demagogststwa..

She dokavesh li che nqma norma ili nesho koeto da zadylvavawa TKZS w 1991 da wyrne zemqta na tezi koito iskat da si q wzemat?

Chakam dokazateztqva..

/Priqtwel ti ne si dobre, ako mislish che wiawam i na edna twoq duma./

E..gati i glupostta. Narodyt nui8koi ne go e pital, ili mu e iskal glasa za ili protiw re4stituciqta nazemedelstkata zemq..

A likdidatorkite bqha sweta woda nenapita, aha..

naj-nakraq se setish she klusha kum barakata e na brawata..

Pak pitam, kato sa imali problemi, chiia beshe sobsvenostta na nemcite?

Kato sa odyrvawili soswenostta na nemcite sa si reshili probrlema, nali se sechash..

Ti kakwo she mi dadesh? Luvi i demagogiq? Ne, mersi..

Decollectivization index in Slovakia

Хммм, освен проблеми с аргументацията и Чехия имаш и други, има бол кирилизатори ако не знаеш къде да пиша? Върховно неуважение освен към опонентите, а и към самия форум е да не си направиш труда да намериш и да пляскаш на маймуница, но що ли, не се учудвам! Аз дълго време имах само чешка 'клавиатура', особено в работата, ама преди бях попитал и пишех през кирилизатор. Е малко грешки, малко странни символи, но се оправих. Не е толкоз трудно!

[alvassareiro]

нещата са свързани. Мафията се създаде, когато шепицата хора с куфарчета, поеха контрола над икономическите процеси, а оттам и върху политиката.

[Михов]

ами в земеделието през социализма глад нямаше. Гладът дойде след 1990. Още един факт.

нищо заграбено да не се връща на хората, ако от това страдаме всички.

Пропускаш факта, че СИВ нямаше да съществува и тромавите соц. икономически субекти щяха да фалират. И пак щеше да има глад. Дори да бяхме запазили социалистическата собственост, то в новите условия тя беше обречена.

[alvassareiro]

Напротив. Новите условия много наподобяват старите - Европейски съветски съюз със субсидии. няма голяма разлика. Обаче ткзсето вече го няма.

[КГ125]

Примерен устав на ТКЗС от 1968 г.:

7. Излизането от ТКЗС по искане на кооператори или изключването им става по решение на общото събрание. Изключеният има право да иска отменяване на решението за изключването му по реда, установен за контрол върху противозаконните и противоуставните решения на управителните органи на ТКЗС. Сметката за вложения труд при прекратяване на членството се урежда след изтичане на календарната година.

нито дума за земята.

Примерен устав от 1950 г.:

6. Изключването или освобождаването от трудовокооперативното земеделско стопанство става само по решение на общото събрание. В протокола на общото събрание се отбелязва колко членове са присъствували на събранието и числото на тези, които са гласували за изключването или освобождаването.

Изключеният има право да обжалва решението за неговото изключване пред изпълнителния комитет на околийския народен съвет в едномесечен срок. Въпросът се решава окончателно от изпълнителния комитет на околийския народен съвет в присъствието на председателя на кооперативното стопанство и изключения.

На изключения или освободения след прибиране на реколтата се отделят участъци земя от неблокираните земи на кооператорите или в края на кооперативните блокове в размер на внесената от него в ТКЗС земя.

За сведение на посрещачите. Примерните устави на ТКЗС са спуснати от властта и задължителн за всяко ТКЗС. По начало кооперациите винаги в БГ са се уреждали със закони. Само че при ТКЗС нарочно не е въведен тоя режим, а е оставена подзаконова уредба - за да може държавата да прави каквото си иска.

[nik1]

Примерен устав на ТЗКС от 1950 г.

има и още..

Значи, според примерният устав от 1950 г. земята не е национализирана, и при излизане от ТКЗС на собсвениците се връща емя зравностойна по размер на внесената..

Иначе през 1991 година, действа и се прилага примерния устав от 1968 година..

За какво спорихте през цялото време..

[Михов]

Напротив. Новите условия много наподобяват старите - Европейски съветски съюз със субсидии. няма голяма разлика. Обаче ткзсето вече го няма.

Пропускаш само факта, че в ръководения от СССР блок, ние бяхме галеното дете, ние получавахме бонуси, каквито другите съюзници нямаха. Това ни позволяваше да се ширим, да се занимаваме с върхови технологии, че даже реекспорт на съветски нефт да правим.

В ЕС обаче ние сме доведеното дете, ние сме влезли там с политическо решение и не сме особено долюбвани. Изобщо нямаше да можем да се преборим за благоприятни селскостопански квоти, както е и сега. Или викаш, като видят, че имаме ТКЗС-та, западняците ще плеснат в захлас и ще се се откажат от собствено си дотирано земеделие в полза на нас?

Редактирано Юли 10, 2012 от Михов

[КГ125]

Значи, според примерният устав от 1950 г. земята не е национализирана, и при излизане от ТКЗС на собсвениците се връща емя зравностойна по размер на внесената..

Иначе през 1991 година, действа и се прилага примерния устав от 1968 година..

За какво спорихте през цялото време..

За това, че не можеш да си вземеш твоята, хубавата, а ще ти дадат крайна. И то това е през 1950. През 1968 г. норма за връщане на земя просто няма. Той е, който е действал през 1991 - и няма норма в него за връщане на земята.

Редактирано Юли 10, 2012 от КГ125

[КГ125]

Напротив. Новите условия много наподобяват старите - Европейски съветски съюз със субсидии. няма голяма разлика. Обаче ткзсето вече го няма.

Ти само, таковата .... не плачи.

Само в Куба останаха.

[КГ125]

ПРИМЕРЕН УСТАВ на трудовокооперативно земеделско стопанство

Приет от конгреса на ТКЗС от 28, 29 и 30.03.1967 г., обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г., загубил значение

УВОД

Трудовокооперативното земеделско стопанство се разви и утвърди като едро, високомеханизирано и икономически мощно социалистическо селскостопанско предприятие и изпитана форма на организация на трудещите се селяни, която обединява и мобилизира техните усилия за развитие на интензивно и високоефективно селскостопанско производство, за непрекъснато издигане на материалното и културното равнище на живота в българското село, за усъвършенствуване на социалистическото общество в Народна република България.

Кооперативното стопанисване на земята у нас се зароди в условията на капитализма под въздействието на колхозния строй в Съветския съюз и в резултат на голямото влияние на Българската комунистическа партия на село, като отпор на бедните и средните селяни против селските чорбаджии и другите експлоататори.

Социалистическата революция в България откри пътя за социалистическо преустройство и на селското стопанство. Българската комунистическа партия и Георги Димитров определиха ТКЗС като единствено правилен път за преустройство на нашето дребно, разпокъсано и изостанало селско стопанство върху социалистически основи. Трудовокооперативните земеделски стопанства изиграха историческа роля за победата на социалистическите производствени отношения на село, за осигуряване постоянен подем на селскостопанското производство и за повишаване жизненото равнище на трудещите се селяни. Кооперативният строй на село победи напълно и окончателно. Изграждането и укрепването на трудовокооперативните земеделски стопанства е велико завоевание на българските селяни и на целия български народ.

Трудовокооперативните земеделски стопанства навлязоха в нов, по-висок етап на развитие. Кооперативният строй на село разполага с крепка, постоянно разширяваща се съвременна материално-производствена база, трудолюбиви и с растящо социалистическо съзнание кооператори, с квалифицирани ръководни кадри и специалисти. В селскостопанското производство навлизат все по-широко и бързо науката, механизацията, химизацията и напояването; осъществява се последователен процес на специализация и концентрация на производството; прилагат се индустриални методи на производство. Трудовокооперативните земеделски стопанства оказват все по-активно влияние върху всестранното социалистическо развитие на селото.

За това широко разгръщане на силите и възможностите на нашия кооперативен строй особено благотворно въздействие оказаха историческите решения на Априлския пленум на ЦК на БКП (1956 г.).

Трудовокооперативните земеделски стопанства, като се опират на завоеванията на социализма в Народна република България и внедряват последователно принципите на новата система на ръководство, са в състояние да решават успешно новите задачи на социалистическото строителство на село, да осъществяват интензификация на производството, да издигат неговата ефективност и благосъстоянието на кооператорите.

I. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

1. Трудовокооперативното земеделско стопанство, в състава на което

влизат селищата . . . . . . е социалистическа селскостопанска организация,

създадена чрез доброволно обединяване на трудещите се селяни за колективно стопанисване на земята с обществени средства за производство.

2. Трудовокооперативното земеделско стопанство има за цел: чрез интензификация на производството и внедряване принципите на новата система на ръководство да увеличава и поевтинява производството, да повишава количеството на продукцията, да увеличава непрекъснато производителността на труда и рентабилността на стопанската дейност и в резултат на това да издига жизненото равнище на кооператорите.

Трудовокооперативното земеделско стопанство участвува най-активно в изграждането на материално-техническата база на социализма в Народна република България, във все по-пълното задоволяване на потребностите на обществото от селскостопански продукти и суровини.

Трудовокооперативното земеделско стопанство, като работи за осъществяването на тези задачи, съдействува да се усъвършенствуват социалистическите обществени отношения на село, да се издига общата и техническата култура на кооператорите и тяхното социалистическо съзнание, да се укрепва съюзът между работническата класа и селяните, да се преодоляват съществените различия между селскостопанския и промишления труд, между селото и града.

3. Трудовокооперативното земеделско стопанство е юридическа личност и се регистрира в районния съд. То работи на стопанска сметка и самоиздръжка. Наименованието и седалището на стопанството се определят от общото събрание. Уставът на трудовокооперативното земеделско стопанство след приемането му от общото събрание се регистрира в районния съд.

II. ЧЛЕНУВАНЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

4. Член на трудовокооперативното земеделско стопанство може да бъде всеки трудещ се, навършил 16-годишна възраст, който редовно участвува с труда си в стопанството.

В ТКЗС могат да членуват и пенсионери, и трайно нетрудоспособни, които живеят на територията на стопанството.

Членовете на ТКЗС се приемат по тяхна молба от управителния съвет. Решенията на управителния съвет по молбите за членство се одобряват от общото събрание.

5. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните права:

а) да участвуват редовно с труда си в кооперативното стопанство и да получават трудово възнаграждение, да бъдат награждавани;

б) да ползуват почивки и отпуски, да имат осигурени хигиенни и безопасни условия на труда;

в) да имат лично стопанство заедно с членовете на своето домакинство;

г) да участвуват с право на глас в работата на общото събрание и на събрания по села и бригади; да участвуват в обсъждане дейността на управителния съвет, на председателя и контролния съвет, на бригадирите, специалистите и другите длъжностни лица;

д) да избират и да бъдат избирани в органите на управление, за пълномощници в общото събрание, за бригадири и звеноводи и на други изборни длъжности;

е) да бъдат подпомагани от фонд Социално-битови и културни мероприятия и да се ползуват от културно-битовите придобивки на стопанството;

ж) да ползуват за лични нужди инвентар и работен добитък от стопанството по определен ред.

Член на ТКЗС, който не участвува с труда си в кооперативното стопанство, освен пенсионерите и временно нетрудоспособните, е с право на съвещателен глас.

Придобитите от членовете на ТКЗС до приемането на настоящия устав права по инвентарната и допълнителната инвентарна вноска се запазват.

6. Членовете на ТКЗС са длъжни да работят за постигане целите на кооператива, като:

а) работят активно за укрепване и разширяване материално-техническата база на стопанството, за повишаване културата на земеделието, за увеличаване и поевтиняване на производството;

б) изработват определения им минимум работни дни за годината и по сезони;

в) участвуват редовно и активно в управлението на ТКЗС;

г) пазят и рационално използуват кооперативната и държавната собственост;

д) спазват устава на стопанството, изпълняват решенията на общото събрание и на управителния съвет, разпорежданията на председателя и на длъжностните лица;

е) спазват правилника за вътрешния ред, трудовата дисциплина и добросъвестно изпълняват възложените им задачи.

С встъпването си в ТКЗС всеки член е длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на домакинството си земя, инвентар, работен и продуктивен добитък, с изключение на оставените в личното му стопанство.

7. Излизането от ТКЗС по искане на кооператори или изключването им става по решение на общото събрание. Изключеният има право да иска отменяване на решението за изключването му по реда, установен за контрол върху противозаконните и противоуставните решения на управителните органи на ТКЗС. Сметката за вложения труд при прекратяване на членството се урежда след изтичане на календарната година.

III. ИМУЩЕСТВО

8. Имуществото на ТКЗС се състои от основни и оборотни средства, ценни книжа, вземания и участие в други предприятия. ТКЗС има право на търговска марка.

9. Главното основно средство за производство в ТКЗС е земята, внесена от кооператорите, от други лица и организации или предоставена от държавата за ползуване. ТКЗС ползува безвъзмездно земите, които стопанисва.

10. Внесената в кооперативното стопанство земя за общо ползуване остава собственост на лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС. Върху тези земи ТКЗС придобива право на кооперативно земеползуване.

Собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници.

Членовете на стопанството могат да прехвърлят правото на собственост върху внесената от тях в кооператива земя само на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, а земите, включени в регулационния план (чертите на селището) - и на други организации или лица. Земите в регулационния план на селището (чертите на селището) се ползуват от техните собственици до размера на земята за лично ползуване.

Получените суми при отчуждаване на земи от блоковете на ТКЗС и при отчуждаване или продажба по решение на общото събрание на ТКЗС на земи, или право на строеж върху земи, включени допълнително в регулационния план на селището (чертите на селището), се внасят във фонд Разширяване и техническо усъвършенствуване.

На член на ТКЗС, който е изключен от общото събрание, се връща равностойна на внесената земя, ако се занимава със земеделие. При наследяване на внесени в ТКЗС земи наследникът, ако не е кооператор, получава равностойна на внесената от наследодателя земя в съответствие с дела му при условие, че се занимава със земеделие.

11. Трудовокооперативното земеделско стопанство може да продава или заменя основни средства за производство (без земята) с решение на управителния съвет на държавни предприятия или учреждения, на кооперации и други обществени организации, на членовете на ТКЗС и по изключение на други лица.

12. Трудовокооперативното земеделско стопанство създава следните фондове:

а) фонд Разширяване и техническо усъвършенствуване, средствата за който се набират от отчисления от общия доход на ТКЗС, от амортизационни отчисления, постъпления от ликвидация на основни средства и от застрахователни обезщетения за унищожени основни средства и др. и се използуват за внедряване на научно-техническия прогрес в производството, за разширяване и укрепване материално-производствената база на стопанството и за оборотни нужди;

б) фонд Социално-битови и културни мероприятия, средствата за който се набират от ежегодни отчисления от общия доход на ТКЗС и се изразходват за подпомагане на нетрудоспособни кооператори и за издръжка на цялата културна, просветна и социално-битова дейност на стопанството;

в) фонд Резервен за възнаграждение на труда, средствата за който се набират от ежегодни отчисления от общия доход на ТКЗС и се използуват за покриване на загубите при неурожай и природни бедствия на отделните производствени единици, за стабилизиране годишното заплащане на труда на кооператорите в стопанството.

По решение на общото събрание може да се създават и други фондове.

Размерът на отчисленията от доходите за фондовете се определя от общото събрание.

Редът за набиране, съхраняване и изразходване на средствата на фондовете се урежда с правилник, издаден от управителния съвет на Централния съюз на ТКЗС.

IV. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ

13. Трудовокооперативното земеделско стопанство насочва дейността си главно към увеличаване и поевтиняване на общата и стоковата продукция.

За целта:

разширява и модернизира своята материално-производствена база;

създава високодоходна структура на земеделското производство, като използува най-пълно земята, материалните средства и труда на кооператорите;

задълбочава специализацията на стопанството съобразно с научно обоснованите насоки за интензификация на района;

разширява комплексната механизация, автоматизацията и химизацията на селскостопанското производство;

организира на промишлена основа производството;

осигурява постоянно нарастване на производителността на селскостопанския труд и на ефективността на производството;

провежда мероприятия за повишаване на почвеното плодородие;

внедрява високодобивни сортове и високопродуктивни породи животни и други.

14. Трудовокооперативното земеделско стопанство може да организира допълнителни стопански дейности, промишлени предприятия и предприятия за преработка на селскостопански продукти - консервни работилници, винарски изби, изваряване на ракия, сушилни за плодове и зеленчуци, плодохранилища, мандри, фурни, ремонтни работилници, производство и добиване на строителни материали (ломен камък, пясък, тухли) и други след съгласуване с компетентни органи.

ТКЗС може да извършва на други предприятия, организации или лица услуги с трактори, автотранспорт, жива теглителна сила, ремонт в своите работилници, с групи кооператори и други, както и да им дава под наем неизползувани основни средства. Таксите за извършване на услуги се определят от управителния съвет на ТКЗС и не могат да бъдат по-високи от таксите, установени от държавните органи.

ТКЗС може да участвува с други кооперативни или държавни предприятия и организации в изграждане и стопанисване на общи селскостопански и промишлени предприятия, угоителни предприятия, птицеферми, консервни предприятия, напоителни съоръжения, язовири, помпени станции, ремонтни работилници, плодохранилища, хладилни площи и други.

15. Стопанската дейност на кооператива се организира върху основата на перспективни и годишни производствени планове, изработени с най-широкото участие на кооператорите, в съответствие с основните изисквания на народното стопанство.

Перспективните и годишните производствени планове се разработват върху основата на сключените дългосрочни и годишни договори.

16. От получената селскостопанска продукция ТКЗС:

осигурява необходимите семена за посев и фураж за общественото животновъдство;

подпомага личните стопанства на кооператорите със семена за посев и фураж;

изпълнява задълженията по договорите за продажба;

задоволява нужди на членовете на ТКЗС и на техните домакинства с хранителни продукти;

дава премии на кооператорите за увеличаване на производството;

продава извъндоговорна продукция на държавни организации, на кооперативния пазар и други.

V. ОРГАНИЗАЦИЯ, ДИСЦИПЛИНА И ОХРАНА НА ТРУДА

17. Работите в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършват с личен труд на кооператорите. За оказване квалифицирано ръководство на стопанската дейност ТКЗС може да назначава с трудов договор съответни специалисти.

През периодите на високо трудово напрежение стопанството може да приема на работа временни работници по трудов договор.

18. Основна форма на организация на труда в кооперативното стопанство е производствената бригада, която има постоянен състав от кооператори. Към бригадата се прикрепват за трайно ползуване определени участъци земя и други основни средства за производство. Бригадата е обособена на вътрешностопанска сметка.

За ръководството на бригадата кооператорите избират бригадир и бригаден съвет за срок от две години. Бригадирът се утвърждава от управителния съвет.

ТКЗС могат да създават и други форми на организация на труда.

Управителният съвет разпределя кооператорите по производствени единици или ги назначава в ТКЗС на установени длъжности, като се съобразява с тяхното желание, с оглед да бъде използуван най-целесъобразно трудът на всеки един според неговата трудова квалификация, опит и физически възможности.

Свободните административни длъжности в ТКЗС се обявяват на кооператорите и на тях се назначават чрез състезание най-подходящите кандидати.

19. За оперативно изпълнение на производствените задачи кооператорите при нужда се организират в звена или групи съобразно с характера на труда и състава на бригадата. Съставът на звеното се определя със съгласието на кооператорите и се утвърждава от бригадния съвет. Кооператорите от звеното избират звеновод, който се одобрява от бригадния съвет. Звеното може да бъде поставено на вътрешностопанска сметка.

20. За да се осигурява оперативно и правилно ръководство на производствените единици, в ТКЗС може да се създават производствени участъци. За ръководство на производствения участък кооператорите избират ръководител и производствен съвет за срок от две години. Избраният ръководител на участъка се утвърждава от управителния съвет.

21. Работата в кооперативното стопанство се организира въз основа на акордната система.

Кооперативното стопанство разработва трудови норми, оценки на труда, нормативи за разход на труд и на средства за единица продукция. Съобразно с техническия напредък кооперативното стопанство извършва периодически подобрения в нормите и нормативите.

22. Общото събрание определя задължителен минимум работни дни на кооператорите за годината и по сезони. Не пенсионерите и на трайно нетрудоспособните кооператори не се определя задължителен минимум работни дни.

23. За нарушаване на производствената и трудовата дисциплина, както и за други нарушения на устава и правилника за вътрешния ред на виновните лица се налагат следните дисциплинарни наказания:

а) мъмрене; б) строго мъмрене с предупреждение; в) преместване на по-ниско платена работа за срок до 3 месеца; г) преместване на по-ниско платена работа; д) изключване.

По нареждане на бригадира или специалиста недоброкачествената работа се поправя от кооператора, без да му се заплаща за това.

24. Дисциплинарните наказания се налагат от управителния съвет. Наказанията "мъмрене" и "строго мъмрене с предупреждение" може да се налагат и от производствения или бригадния съвет. Дисциплинарните наказания на председателя, членовете на управителния съвет и контролния съвет и наказанието "изключване" се налагат от общото събрание на ТКЗС.

Дисциплинарните наказания се налагат, след като се изслушат обясненията на нарушителя, не по-късно от 3 месеца от откриване на нарушенията и до една година от извършването им.

Ако в продължение на една година от деня на налагане дисциплинарното наказание кооператорът не бъде повторно наказан, наложеното му наказание отпада освен наказанието "изключване".

25. Кооператорите ползуват правата по хигиената и безопасността на труда съгласно Кодекса на труда.

VI. ДОХОДИ И ТЯХНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

26. Общият доход на стопанството се образува, като от общата продукция се приспаднат направените през годината материално-производствени разходи.

27. От общия доход на ТКЗС се отделят средства за централизираните и кооперативните фондове, за застрахователни вноски, обществени осигуровки, данъци и други съгласно законите и решенията на общото събрание.

Остатъкът се разпределя между кооператорите според участието им в създаването на този доход.

VII. ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

28. Заплащането на кооператорите се определя според участието им в стопанската дейност и от резултатите от техния труд.

За стопанската си дейност производствената единица получава колективно възнаграждение - нормативната част от получената от нея чиста продукция (общ доход) и от общия доход на стопанството.

Колективното трудово възнаграждение се разпределя между кооператорите според трудовото им участие.

29. През годината производствената единица получава от стопанството аванс до 80 на сто от планирания общ размер на трудовото възнаграждение, а след изясняване на очакваните резултати от стопанската дейност - до 90 на сто от очакваното изпълнение.

Текущото премиране става от средствата на производствената единица, определени в нейната производствено-финансова задача.

30. Възнаграждението на председателя на ТКЗС, на зам.-председателя и на главните специалисти се определя въз основа на нормативи според размера на общия доход и дохода на едно заето лице в производството.

Бригадирите и специалистите в бригадите и отраслите получават възнаграждение, което е част от колективния фонд на производствената единица и се определя по нормативи в зависимост от крайните резултати на бригадите или дейностите, които ръководят.

По решение на общото събрание в стопанството може да се прилагат и други форми на обвързване заплащането на труда на кооператорите с крайните резултати.

Всяко ТКЗС разработва правилник за организация и заплащане на труда.

31. Когато поради природни бедствия или независещи от производствената единица причини тя не постигне запланираните доходи, по решение на общото събрание управителният съвет допълва трудовото възнаграждение от фонд Резервен за възнаграждение на труда до размер на фактическата загуба.

VIII. СОЦИАЛНО-БИТОВА И КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ

32. Трудовокооперативното земеделско стопанство организира социално битови и културни мероприятия за кооператорите и членовете на техните домакинства.

33. Кооператорите, които са изработили определения минимум работни дни за годината и по сезони, имат право на платен годишен отпуск.

Редът на ползуването и размерът на отпуските се определят в правилника за организацията и заплащането на труда.

34. Трудовокооперативното земеделско стопанство подпомага кооператорите при строеж на жилища, при обзавеждане и при други нужди. Кооператорите могат да създават взаимоспомагателна каса. Стопанството може да отпуска заеми на касата от собствени средства.

35. По решение на общото събрание със средства на фонд Социално-битови и културни мероприятия ТКЗС може:

да участвува в строителството на детски ясли, детски градини, обществени кухни и столове, читалища, клубове, болници, пътища, интернати, почивни домове и санаториуми, спортни игрища, съоръжения и други за нуждите на ТКЗС и кооператорите;

да подпомага читалищата, да издържа детски градини, обществени кухни и столове, да организира масова селскостопанска просвета и да съдействува за повишаване общата култура на кооператорите, да създава културни условия за работа на полето и фермите, да съдействува за облекчаване труда на кооператорите;

да съдействува за разширяване на обществената инициатива за подобряване културно-битовите условия живот на село.

36. Бременните жени-кооператорки имат право на четири месеца платен отпуск по майчинство, от които до 45 дни преди раждането и останалите след раждането.

Обезщетението за времето на отпуска се определя въз основа на средното месечно възнаграждение през последните 12 месеца. Възнаграждението на кооператорките-майки за извършената от тях работа до навършване на 8-месечна възраст на детето се заплаща с 25 на сто увеличение.

37. Не могат да бъдат отстранявани или премествани на друга работа освен с тяхно съгласие кооператорки след четвъртия месец на бременността им, майки до навършване на 8-месечна възраст на децата, кооператорки, чиито съпрузи отбиват редовната си военна или трудова служба, а така също кооператори и кооператорки, докато ползуват отпуск.

Преместените на друга работа кооператорки след четвъртия месец на бременността запазват получаваното до преместването им възнаграждение, освен ако възнаграждението за новата работа е по-високо.

38. Със специален закон се уреждат положението на кооператорите за пенсиониране по старост, обезщетения за временно и трайно загубване на трудоспособността поради болест, трудова злополука и други.

IХ. ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА

39. Управлението на трудовокооперативното земеделско стопанство се изгражда върху принципите на кооперативната демокрация.

40. Върховен орган на кооперативното стопанство е общото събрание. То:

а) приема устава на кооперативното стопанство, измененията и допълненията към него. Общото събрание може да включва в устава правила по въпроси, неуредени от Примерния устав, както и да уточнява и приспособява отделни разпоредби от него, доколкото това се налага от конкретните условия и съответствува на основните положения на Примерния устав и Закона за ТКЗС;

б) приема правилника за организацията и заплащането на труда и правилника за вътрешния ред на стопанството;

в) избира председател, членове на управителния съвет, председател и членове на контролния съвет на ТКЗС;

г) снема от длъжност преди срока, за който са избрани, председателя и членове на управителния съвет, председателя и членове на контролния съвет, когато не оправдават доверието на кооператорите;

д) одобрява приемането на нови членове, изключва и се произнася по искания за прекратяване на членство;

е) определя размера на личното стопанство на кооператорите;

ж) приема и контролира изпълнението на производствено-финансовия план;

з) произнася се по годишния отчет на ТКЗС и дейността на управителния и контролния съвет, както и по работата на председателя и длъжностните лица в стопанството. Разглежда констатациите по извършените финансови ревизии и взема решения;

и) определя организационната и производствената структура на стопанството, броя на административния и обслужващия персонал;

к) решава въпросите за членуване в съюза, за участие в предприятия, както и за сливане, разделяне и други реорганизации на ТКЗС.

Общото събрание решава посочените въпроси в присъствието на не по-малко от половината членове с право на решаващ глас, а въпросите за приемане и изменение на устава, за разделяне, сливане и други реорганизации на стопанството, както и за участие в други предприятия - в присъствието на не по-малко от 2/3 от общия брой на членовете.

41. Въпросите, които са от компетентност на общото събрание, може да бъдат решавани от събрание на пълномощниците, с изключение на въпросите за сливане, разделяне и други реорганизации на ТКЗС.

Събранието на пълномощниците се счита за законно, ако на него присъствуват не по-малко от 80 на сто от избраните делегати. Пълномощниците се избират на събрание на бригадите, като на не повече от 10 кооператори се избира един пълномощник.

Решенията на събранието на пълномощниците се правят достояние на кооператорите в производствените единици.

42. Общото събрание се свиква от управителния съвет най-малко 4 пъти в годината с покана, оповестена поне седем дни преди деня на събранието. В поканата се посочват дневният ред, денят, часът и мястото на събранието.

Общото събрание може да се свика и от контролния съвет или от 1/4 от общия брой на членовете или на избрани пълномощници, ако управителният съвет откаже то да бъде свикано.

43. Управителният съвет на ТКЗС се състои от 7 до 15 членове. Той ръководи кооперативното стопанство в съгласие с решенията на общото събрание, с Устава на ТКЗС и със законите на страната.

44. Управителният съвет има следните права и задължения:

а) организира и ръководи изпълнението на производствено-финансовия план, социалните и културно-битовите мероприятия и другите задачи във връзка с дейността на стопанството;

б) осигурява и отговаря за изпълнението на задълженията на кооперативното стопанство към държавата, кооператорите, предприятията, организациите и лицата, с които стопанството има взаимоотношения;

в) изработва перспективните и годишните производствено-финансови планове и правилниците и ги внася за приемане от общото събрание;

г) приема норми, разценки и нормативи за работата и заплащането на труда;

д) свиква общото събрание на кооператорите и подготвя въпросите на дневния ред;

е) отчита периодически пред общото събрание своята работа и резултатите от дейността на кооперативното стопанство, на производствените единици и на отраслите;

ж) анализира резултатите от производствената дейност на кооператива по отрасли, култури и производствени единици;

з) назначава и уволнява длъжностните лица в стопанството;

и) организира периодически съвещания в производствените единици;

к) разглежда решенията на контролния съвет и ревизионните актове на органите на финансовия контрол и взема решения по тях;

л) решава текущите въпроси от дейността на кооперативното стопанство, с изключение на въпросите, които са от компетентност на общото събрание на кооператорите.

Заседанията на управителния съвет се свикват по покана на председателя, а при отказ - от 1/3 от членовете на управителния съвет. Заседанието се счита за редовно, когато на него присъствуват поне 2/3 от членовете му.

В заседанията на управителния съвет имат право да участвуват със съвещателен глас членовете на контролния съвет и главните специалисти.

45. Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за нанесените на кооперативното стопанство щети, които са резултат на техните незаконни и противоуставни действия или бездействия.

46. Председателят на ТКЗС организира текущата дейност на кооперативното стопанство въз основа на решенията на общото събрание и на управителния съвет и го представлява пред държавните учреждения, предприятия, организации и лица. В помощ на председателя управителният съвет избира между членовете си заместник-председатели.

47. Контролният съвет на ТКЗС се състои от 3 до 9 души. Основната му задача е да упражнява контрол върху органите на управление и производствените единици за най-пълно използуване на производствените средства и труда, за опазване на общественото имущество от разхищение. За тази цел:

проверява цялата производствено-финансова дейност на стопанството;

контролира счетоводните документи за разхода на труд и на паричните и материалните средства според законите; плана и установения ред в стопанството; правилното съхраняване и икономичното използуване на средствата и материалите; спазването на трудовата, финансовата, договорната и държавната дисциплина в стопанството; създаването и използуването на фондовете на ТКЗС; спазването на нормативите за разход на труд и за заплащане на труда на кооператорите и други;

периодично проверява дейността на стопанството;

произнася се по доклада на управителния съвет пред годишното отчетно събрание за резултатите от дейността на стопанството и за работата на управителния съвет през годината;

разглежда жалбите на кооператорите срещу управителния съвет и длъжностни лица в ТКЗС и излиза с предложения за отстраняване на допуснатите нарушения.

Контролният съвет поставя пред компетентните кооперативни и държавни органи въпроса за търсене на материална и съдебна отговорност от кооператорите, допуснали нарушения, щети и злоупотреби в стопанската дейност на ТКЗС.

Когато председателят на контролния съвет е овластен с правата на финансово-ревизионен орган, той може да съставя актове за начет.

Контролният съвет отчита своята дейност пред общото събрание.

Правата, задълженията и задачите на контролния съвет в ТКЗС се определят с наредба от управителния съвет на Централния съюз на ТКЗС.

48. Председателят и членовете на управителния съвет и председателят и членовете на контролния съвет се избират за срок от две години измежду предложените кандидати чрез тайно гласуване. За избран се счита този кандидат, който получи най-много гласове, но не по-малко от половината на гласувалите.

Не могат да бъдат едновременно членове на управителния съвет, на контролния съвет или на управителния и контролния съвет кооператори, които се намират помежду си в брак или родство по права линия (баща, син, внук и пр.) и по съребрена линия (брат, сестра, чичо, вуйчо и леля).

Не могат да бъдат избирани за членове на контролния съвет кооператори, които са подотчетни лица в ТКЗС или които през изтеклата година са били членове на управителния съвет.

49. Главният счетоводител води финансовото стопанство на ТКЗС и организира отчетността и счетоводството по установените форми. Той е подчинен на управителния съвет и заедно с председателя подписва всички парични и счетоводни документи. Главният счетоводител отговаря за отчетността, финансовата дисциплина и разходването на средства, материали и труд в рамките на производствено-финансовия план.

50. Специалистите отговарят за организацията и изпълнението на стопанските планове и задачи на сектора, който ръководят. Те разработват и отговарят за технологията на производството и за внедряването на техническия прогрес. Разпорежданията на специалистите за спазването на установената технология на производството са задължителни. Правата и задълженията на специалистите се определят с правилника за вътрешния ред, изработен въз основа на наредба на Министерството на земеделието и Централния съюз на ТКЗС.

51. Производственият съвет организира стопанската дейност в производствения участък и се отчита периодически пред кооператорите. Неговите права и задължения се определят в правилника за вътрешния ред.

52. Бригадирът ръководи бригадата и отговаря за изпълнението на производствените и финансовите й задачи. Неговите разпореждания са задължителни за кооператорите от бригадата.

Бригадният съвет оказва помощ на бригадира в изпълнението на производствените задачи на бригадата, в социалното подпомагане на кооператорите и други. Той се грижи за укрепване на трудовата дисциплина и за създаване на задружен живот в бригадата.

Правата и задълженията на бригадния съвет се определят от правилника за вътрешния ред.

Х. ЛИЧНО СТОПАНСТВО НА КООПЕРАТОРИТЕ

53. Кооператорите имат право на свое лично стопанство. Неговият размер се определя от общото събрание в рамките, предвидени в устава:

на всяко домакинство се предоставя земя за лично ползуване на постоянно място в размер до 2 декара в интензивните райони и до 5 декара в зърнените райони, като не се счита земята под жилищните и стопанските постройки. В планинските райони на домакинство може да се дава допълнително още до 5 декара неподходяща за машинно обработване земя.

Характерът на района - интензивен, зърнен или планински - се определя от съответния окръжен народен съвет.

Земята за лично ползуване се дава на постоянно място. Промяна на районите на земите за лично ползуване може да се извършва само по решение на общото събрание.

По решение на общото събрание земята за лично ползуване може да се обработва общо.

Ако общото събрание намери за целесъобразно, размерът на земята за лично ползуване може да бъде определен в зависимост от броя на членовете на домакинството и от тяхното трудово участие в ТКЗС, без да надвишава нейният максимален размер, определен в ал. 2 на този член.

Земята, предоставена за лично ползуване, служи предимно за производство на фураж. Трайните насаждения, създадени върху земята, предоставена за лично ползуване, са собственост на кооператорите. При прекратяване правото на лично ползуване върху трайните насаждения домакинството получава обезщетения. Размерът на земята, която може да се засади с трайни насаждения и интензивни култури, се определя от общото събрание.

54. Земята за лично ползуване на домакинствата, членовете на които живеят на територията на стопанството, но нито един от трудоспособните членове не работи в ТКЗС, по решение на общото събрание се намалява до размер на: в интензивните райони не по-малко от 1 декар, в зърнените райони не по-малко от 2 декара и в планинските райони не по-малко от 3 декара, ако членовете на домакинството са внесли земя. По изключение по решение на общото събрание земя за лично ползуване може да се дава и на домакинства, чиито трудоспособни членове не работят в ТКЗС и не са внесли земя в него, но живеят на територията на стопанството.

На домакинства, членовете на които не живеят на територията на ТКЗС и не вземат редовно участие с труда си в кооперативното стопанство, не се оставя земя за лично ползуване освен собствените им дворни или вилни места в размер на 1 регулиран парцел.

55. Всяко домакинство може да отглежда в личното си стопанство: 1 крава или биволица с приплоди или 1-2 саански кози с ярета; до 2 свине-майки; до 5 свине за угояване; до 5 овце с приплодите; а в планинските и полупланинските райони до 15 овце с приплодите, в това число до 2 кози с ярета; 1 магаре или муле; неограничен брой домашни птици, зайци и пчелни кошери.

За нуждите на личните си стопанства кооператорите имат право да притежават необходимия инвентар, селскостопански постройки и съоръжения.

Ако кооператорът увеличи броя на животните или инвентара в личното си стопанство над определения максимален брой и вид, той е длъжен в двумесечен срок от придобиването му да ликвидира притежаваното в повече. В противен случай ТКЗС изкупува животните.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 12. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Прекратява съществуващите трудовокооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ № 922 за ползуването на земята и осъществяване на селскостопанската дейност (обн., ДВ, бр. 39 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.; отм., бр. 63 от 1991 г.) и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРИМЕРЕН УСТАВ на трудовокооперативно земеделско стопанство

Приет на Втората конференция на ТКЗС от 5, 6 и 7.04.1950 г., изм. и доп. от Третата конференция на ТКЗС от 1, 2 и 3.12.1953 г., утвърден с ПМС от 21.12.1953 г., изм. и доп. от Четвъртата конференция на ТКЗС от 15, 16 и 17.02.1955 г., утвърден с ПМС от 11.03.1955 г., изм. и доп. от Петата конференция на ТКЗС от 2, 3 и 4.12.1957 г., утвърден с Указ № 86 от 17.02.1958 г. на Президиума на Народното събрание. Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

*Примерния устав е отменен целия с изключение на чл. 29, който остава в сила.

I. ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

1. Трудовокооперативното земеделско стопанство е нов път за развитието на нашето селско стопанство, който води трудещите се селяни към социализъм.

Трудещите се селяни от с. . . . . . . . . . . околия . . . . . . . . .

доброволно се обединяват в трудовокооперативно земеделско стопанство с цел: с общи средства за производство, чрез групиране на земята, обобществяване на земеделския инвентар и добитъка и със задружен организиран труд на своите членове да изградят кооперативно стопанство, за да осигурят пълна победа над всички експлоататори и врагове на трудещите се, да преодолеят голямата изостаналост на дребното еднолично стопанство, да създадат висока култура на земеделието и висока производителност на труда, да осигурят заможен и културен живот на членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство и победа на кооперативния строй на село.

II. ЧЛЕНУВАНЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

2. Членове на трудовокооперативното земеделско стопанство могат да бъдат всички трудещи се мъже и жени, навършили 16 години, които лично или членовете на техните домакинства участвуват със своя труд в производствената дейност на кооперативното стопанство, независимо от това дали притежават или не собствена земя.

За членове на трудовокооперативното земеделско стопанство се приемат и членовете на домакинството, навършили 16 години, които вземат участие в работата на кооперативното стопанство.

Местни служители и работници, които работят във или извън населеното място, но членове от техните домакинства влагат труд в стопанството, се приемат за членове на ТКЗС.

Приемат се за членове на кооперативното стопанство и трудещи се, които имат собствена земя, но живеят извън населеното място и работят в държавни и обществено-политически учреждения и организации, на служба са във войската, в народната милиция и трудовата повинност, които работят в заводите, фабриките, мините, железопътния транспорт, държавните строежи, МТС и другаде, по силата на което те и членовете на техните домакинства не могат да участвуват със собствен труд в кооперативното стопанство.

3. Приемането на членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство става от общото събрание по предложение на управителния съвет.

Не се приемат за членове на ТКЗС лица, лишени от избирателни права.

4. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните права:

а) да участвуват с труда си в кооперативното стопанство;

б) да участвуват с право на глас в работата на общото събрание, да се изказват по дейността и управлението на кооперативното стопанство и да критикуват недостатъците и грешките в работата на стопанството;

в) да избират и бъдат избирани в управителния и контролния съвет и издигани на ръководна работа в кооперативното стопанство;

г) да обжалват противоуставните и противозаконните решения и действия на управителните органи;

д) да участвуват в разпределението на доходите съобразно количеството и качеството на вложения от тях труд;

е) да получават рента срещу внесената от тях земя и трайни насаждения в размер, определен от устава и общото събрание;

ж) да имат заедно с членовете на своето домакинство лично стопанство в размери, определени от устава и общото събрание;

з) да бъдат подпомагани от обществените фондове и да се ползуват от културно-битовите мероприятия на стопанството съгласно установения ред от общото събрание;

и) да ползуват за лични нужди инвентар и добитък от стопанството по определения ред.

Членове на ТКЗС, които работят постоянно извън населеното място, се ползуват с право на съвещателен глас.

5. Членовете на трудовокооперативното земеделско стопанство имат следните задължения:

а) да работят активно за постигане целите на ТКЗС и за неговото непрекъснато развитие;

б) да участвуват редовно със своя труд и труда на членовете на домакинството си в производствената дейност на кооперативното стопанство;

в) да внасят земята, инвентара, машините, добитъка, селскостопанските постройки, семена и фураж, както и встъпителна и задължителна инвентарна вноска по реда, установен в устава;

г) да участвуват редовно и активно в работата на общото събрание;

д) строго да пазят кооперативната собственост и държавните машини и съоръжения, обслужващи кооперативното стопанство;

е) да спазват изискванията на устава и да изпълняват решенията на общото събрание и разпорежданията на управителния съвет и на председателя на ТКЗС;

ж) да спазват правилата на вътрешния ред, добросъвестно да изпълняват възложените им задачи и строго да спазват трудовата дисциплина;

з) да отработват определения минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони.

6. Изключването или освобождаването от трудовокооперативното земеделско стопанство става само по решение на общото събрание. В протокола на общото събрание се отбелязва колко членове са присъствували на събранието и числото на тези, които са гласували за изключването или освобождаването.

Изключеният има право да обжалва решението за неговото изключване пред изпълнителния комитет на околийския народен съвет в едномесечен срок. Въпросът се решава окончателно от изпълнителния комитет на околийския народен съвет в присъствието на председателя на кооперативното стопанство и изключения.

На изключения или освободения след прибиране на реколтата се отделят участъци земя от неблокираните земи на кооператорите или в края на кооперативните блокове в размер на внесената от него в ТКЗС земя.

Сметката на изключения или освободения за трудодните и за рентата на земята се урежда по правило след завършване на стопанската година.

III. ОСНОВНИ СРЕДСТВА ЗА ПРОИЗВОДСТВО

7. Производствената дейност на ТКЗС се организира върху земята, внесена от кооператорите, и земята, предадена на кооперативното стопанство от държавата за ползуване, и се извършва с инвентар, добитък, съоръжения, стопански сгради и др., внесени от кооператорите или придобити от кооперативното стопанство, и с машини, съоръжения и стопански сгради на държавата - ползувани от ТКЗС чрез МТС, напоителни системи и други.

8. Всички членове на кооперативното стопанство внасят в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им.

Внасянето на земята, собственост на членовете на домакинствата, сънаследствената и съсобствената земя става със съгласието на съответните членове на домакинствата, сънаследниците и съсобствениците.

9. На всяко домакинство, което е влязло в кооперативното стопанство, се предоставя земя за лично ползуване на постоянно място по решение на общото събрание - в интензивните райони до два декара, а в зърнените райони до пет декара, като не се счита земята под жилищните и стопанските постройки.

Интензивните райони се определят от Министерството на земеделието и горите в съгласие с окръжните народни съвети.

На домакинства, от които един или повече трудоспособни членове не работят редовно в ТКЗС или са на постоянна работа другаде, по решение на общото събрание земята за лично ползуване може да се намалява, като им се оставя в интензивните райони не по-малко от 1 декар, а в останалите райони - не по-малко от 2 декара.

На домакинства, които не живеят в населеното място, където е ТКЗС, и не вземат редовно участие с труда си в кооперативното стопанство, не се оставя земя за лично ползуване освен собственото им застроено дворно място в размер на един парцел регулирано дворно място.

Когато регулираният дворен парцел, оставен за лично ползуване, е по-голям от определения размер на земята за лично ползуване, тогава на домакинството се оставя целият парцел. В населени места, където няма утвърден регулационен план, на домакинството се оставя за лично ползуване дворно място в размер на 1,5 декара.

10. Приемането на земята в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършва съгласно законно установения ред за земеустрояването на ТКЗС. Земята се приема по посочените размери в емлячните регистри или имотни ведомости на народния съвет или пък като се измери. В акта за приемането на земята се посочва размерът на цялата земна площ по културни видове и размерът на отделните парцели, а така също и качеството на земята по категории.

Земята в кооперативното стопанство се групира в блокове с оглед на нейното правилно използуване и механизирано обработване.

Земите, включени в регулационните планове на селищата, не се групират в блокове. Използуването им става от техните собственици в размер на определената за лично ползуване площ, а останалата част - от ТКЗС.

11. Внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове.

Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници.

Членовете на кооперативното стопанство имат право да прехвърлят (чрез продажба, дарение, замяна или завещание) своята земя на трудовокооперативното земеделско стопанство, в което членуват, и на неговите членове.

Кооператорите имат право да прехвърлят правото на собственост върху земите, включени в регулационния план на селището, и на некооператори.

При отчуждаване на земи, внесени в ТКЗС или негова собственост, и при отчуждаване или продажба по решение на общото събрание на такива земи, включени допълнително в регулационния план на селището, получените суми се внасят във фонд "Неделим" на ТКЗС.

Земята на член от кооператива, който е изключен или освободен от общото събрание, по желание на собственика може да бъде прехвърлена на някой член от кооператива или да му бъде върната за водене на частно стопанство, но от неблокираната земя на кооператорите или в краищата на кооперативните блокове.

При наследяване, ако наследникът не е кооператор, земята, която е наследил, му се дава от неблокираните земи на кооператорите или в края на блоковете в срок, определен от общото събрание, но не по-късно от 3 години след откриване на наследството.

От момента на откриване наследството до връщане земята на наследника кооперативното стопанство заплаща на последния наем за ползуването на земята по тарифните цени на държавния поземлен фонд.

12. При постъпване в кооперативното стопанство всеки член внася в собственост на кооператива своя и на членовете на домакинството си земеделски инвентар (машини, плугове, веялки, жътварки, брани, коли, камиони и др.); коларо-железарски и дърводелски инвентар, предприятия за преработка на селскостопански произведения (караджейки, петмезчийници, дараци и др.); помощни предприятия и машини и съоръжения (тухларници, варджийници, фурни, банциги и др.), стопански постройки, които не са нужни на домакинството за оставения в лична собственост добитък и се намират вън от стопанския му двор; работния и продуктивния добитък освен този, оставен в лична собственост; семена без заплащане в размер, необходим за засяване на земите, предадени от него за общо ползуване, и фураж без заплащане за изхранване на добитъка до новата реколта, пропорционално на внесената земя.

Селски стопани, които през последната една и половина години преди влизането им в кооперативното стопанство са прехвърлили (чрез продажба, дарение, замяна или завещание) конете, воловете, биволите, кравите, мулетата и инвентара, се приемат за членове при задължение да внесат от доходите си в срок от две години стойността на прехвърления добитък и инвентар.

Невнесените семена и фуражи се внасят в натура в срок от две години.

Внесеният от кооператорите жив и мъртъв инвентар и постройките се оценяват от специална комисия, избрана от общото събрание, с представител на околийския народен съвет. Оценката става по определени от държавата цени и в присъствието на кооператора, който внася инвентара и добитъка.

13. Всяко домакинство на член-кооператор може да има дребен земеделски инвентар, необходим за обработване на неговото придворно стопанство, една крава или биволица с приплода или 1-2 саански кози с ярета; до две свине-майки с прасенца; от три до пет овце с агнета, а в планинските райони - от пет до десет овце с агнета, в това число до две кози с ярета; едно магаре или муле; неограничен брой домашни птици, зайци и пчелни кошери.

Планинските райони се определят от Министерството на земеделието и горите в съгласие с окръжните народни съвети.

Управителният съвет отделя част от кооперативния добитък за обслужване личните нужди на кооператорите срещу заплащане по определени от общото събрание такси.

Инвентарът и добитъкът, придобити от кооператорите след приемането им в трудовокооперативното земеделско стопанство, който надвишава определения размер на личното стопанство, се ликвидират в срок от два месеца. В противен случай същите се внасят в собственост на стопанството, като стойността им се записва за задължителна или допълнителна инвентарна вноска.

IV. ПАРИЧНИ СРЕДСТВА И ФОНДОВЕ

14. Трудовокооперативното земеделско стопанство набира парични средства от постъпилите суми от растениевъдството, животновъдството, спомагателните предприятия и други дейности на кооперативното стопанство, както и от встъпителна и задължителна инвентарна вноска на кооператорите и други постъпления. Освен собствени средства ТКЗС ползуват краткосрочни и дългосрочни заеми от държавата.

15. Всяко домакинство, което влиза в трудовокооперативното земеделско стопанство, внася встъпителна вноска в размер от 20 до 40 лева. Встъпителната вноска се зачислява във фонд "Неделим" на ТКЗС.

16. Всяко домакинство, влязло в ТКЗС, внася задължителна инвентарна вноска в размер от 40 до 200 лева на декар внесена земя, съгласно решението на общото събрание. Задължителната инвентарна вноска се покрива от стойността на внесения от кооператора жив и мъртъв инвентар.

Когато стойността на внесения инвентар не покрива задължителната инвентарна вноска, кооператорът довнася разликата в пари. В случай че рентата в кооперативното стопанство е премахната, това задължение отпада.

Ако стойността на внесения жив и мъртъв инвентар надхвърли сумата на задължителната инвентарна вноска, разликата се зачислява като допълнителна инвентарна вноска, която се изплаща на кооператора в срок от 5 до 10 години.

При изключване или освобождаване задължителната инвентарна вноска се връща на кооператора в течение на 5 години, като се прави удръжка за амортизация по норми, определени от Министерството на земеделието и горите, но не повече от 75 на сто от размера на задължителната инвентарна вноска.

17. Управителният съвет може да изразходва паричните средства само в рамките на производствено-финансовия план. Всички изменения в производствено-финансовия план подлежат на утвърждаване от общото събрание.

Свободните парични средства трудовокооперативното земеделско стопанство внася на съхранение в Българската народна банка или Държавната спестовна каса, а средствата на фонд "Неделим" - в Българската инвестиционна банка.

По утвърдения от общото събрание производствено-финансов план управителният съвет може да извършва парични разходи за производствени нужди на кооператива не повече от 70 на сто от предвидените до окончателното изясняване на изгледите за реколтата. Останалите 30 на сто служат като резерв и се изразходват само след пълното изясняване на изгледите за реколтата и след решение на общото събрание.

18. Трудовокооперативното земеделско стопанство създава следните фондове:

а) фонд "Неделим", в който се набират средства от натуралните и паричните доходи на кооперативното стопанство за възстановяване и увеличаване на основните средства за производство (за набавяне на добитък и инвентар, създаване на трайни насаждения, мелиоративно строителство, противоерозионни мероприятия, строителство на стопански сгради); за строителство на административни сгради, читалища, детски ясли и градини, фурни, бани, перални и др.; за погасяване на заемите към Българската инвестиционна банка; за заплащане вложения от кооператорите труд в строителството, в създаване на нови трайни насаждения и други;

б) фонд "Запасен семенен" и фонд "Запасен фуражен", в които се запазват семена и фуражи в размер 10-15 на сто от необходимите за цялата година количества. Всяка година семената и фуражите се подменят от новата реколта;

в) фонд "Неурожай и бедствия", в който се набират продукти, които се използуват в случай на неурожайна или бедствена година. Всяка година набраните продукти се подменят от новата реколта;

г) фонд "Културен", в който се набират средства от паричните доходи на кооперативното стопанство за издръжка на детски ясли и градини, за подготовка на кадри, за подпомагане на читалищата и други културно-битови мероприятия, организирани от ТКЗС;

д) фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори", в който се набират средства от натуралните и паричните доходи на стопанството за подпомагане на пострадали от злополука, на стари, болни и недъгави кооператори, за изплащане трудодните за бременност и майчинство и др.

По решение на общото събрание може да се създават и други фондове - "Оборотен", "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и други.

Размерът на средствата, които се заделят за фондовете, се определя от общото събрание по реда на устава.

Изразходването на фондовете се урежда със специални правилници, приети от общото събрание в съгласие с правителствените разпоредби.

V. ДЕЙНОСТ НА ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНОТО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО

19. Трудовокооперативното земеделско стопанство развива своята дейност по план съобразно природо-икономическите условия като многоотраслово високодоходно стопанство.

Своята дейност трудовокооперативното земеделско стопанство провежда с цел да повишава непрекъснато доходите на ТКЗС и кооператорите чрез високопроизводително използуване на земята, чрез постоянно увеличаване на селскостопанското производство и намаляване разходите на труд и средства за единица продукция.

Трудовокооперативното земеделско стопанство се задължава да изпълнява точно установените от правителството планове за селскостопанското производство и задълженията на стопанството към държавата.

Трудовокооперативното земеделско стопанство се задължава да развива своята дейност при точно спазване на законите, наредбите и инструкциите, издадени от органите на държавата.

20. Ръководството и всички членове на трудовокооперативното земеделско стопанство се задължават:

а) да повишават добивите от кооперативните поля, като внедряват правилни сеитбообращения, културна обработка на почвата, унищожаване на плевелите, навременна и добра обработка на всички култури, торене с оборски и минерални торове, борба с болестите и неприятелите по растенията и животните, навреме и без загуби прибиране на реколтата, напояване и поддържане на напоителните съоръжения, правилно стопанисване на горите, залесяване и посаждане на горски полезащитни пояси и други;

б) да подбират за посев най-добрите семена и ги пазят от разхищение, да разширяват сортовите посеви, да провеждат всички агротехнически мероприятия за увеличаване добива от всички култури;

в) да извършват правилно земеустрояване на кооперативните земи с цел да се използува най-рационално цялата земя, да водят борба с почвената ерозия и да подобряват пустеещите земи;

г) да използуват най-рационално наличната теглителна сила, целия инвентар, семена и други средства за производство, принадлежащи на кооперативното стопанство, а също така да използуват тракторите, двигателите, вършачките и другите машини, предоставени на кооперативното стопанство от държавата чрез МТС; непрестанно да полагат грижи за поддържане в добро състояние на кооперативния добитък и инвентар;

д) да организират високостокови животновъдни ферми, пчелини, рибарници и др.; постоянно да увеличават броя на продуктивния добитък във фермите, да подобряват породата и повишават продуктивността на добитъка чрез кръстосване, подобряване на храненето, отглеждането и контрола върху продуктивността на животните и да спазват установените зоотехнически и ветеринарни правила;

е) да разширяват фуражното производство и подобряват пасищата и ливадите за осигуряване изхранването на кооперативния добитък и подпомагане изхранването на добитъка в лична собственост на кооператорите;

ж) да организират на кооперативни начала за нуждите на кооперативното стопанство строеж на стопански и други обществени постройки, изкуствени езера, язовири, канали и др., като използуват преди всичко местните строителни материали и труда на кооператорите;

з) да развиват съобразно местните природни и икономически условия разни спомагателни и странични отрасли, предприятия и дейности, които да подпомагат развитието на основното производство на кооперативното стопанство, да осигуряват по-добро използуване труда на кооператорите и увеличаване доходите на стопанството;

и) да повишават трудовата квалификация на кооператорите, да съдействуват за подготвянето на бригадири, лозари, градинари, овощари, животновъди, трактористи, шофьори и др.; да повишават културното равнище и социалистическото съзнание на членовете на кооперативното стопанство чрез широко разпространяване на вестници, книги и списания; широко използуване на радиото, киното, библиотеките, читалните; създаване на културни условия за работа в полето и фермите; организиране широка просветна дейност сред жените, младежите и девойките; да съдействуват за подобряване културния облик на селищата и бита на кооператорите чрез построяване и организиране на читалища, детски ясли и градини, фурни, бани, перални и др.;

к) да изучават и внедряват широко челния опит в селскостопанското производство и в организацията и ръководството на общественото стопанство на ТКЗС;

л) да привличат жените в кооперативното производство и в обществено-културния живот на кооператива, като издигат способните и с добър опит жени на ръководна работа, освобождавайки ги от бремето на домакинската работа чрез организиране на детски ясли и градини, фурни, перални и други;

м) да организират активно участие на младежите и девойките в производството, като смело издигат способните от тях на отговорна работа в ръководството на трудовокооперативното земеделско стопанство.

VI. ОРГАНИЗАЦИЯ, ЗАПЛАЩАНЕ И ДИСЦИПЛИНА НА ТРУДА

21. Всички работи в трудовокооперативното земеделско стопанство се извършват с личния труд на кооператорите и членовете на домакинствата им съгласно правилника за вътрешния ред, одобрен от общото събрание. Наемането на постоянни работници за селскостопански работи на кооперативното стопанство се допуска само за лица със специални познания (агрономи, зоотехници, инженери, техници и др.).

Наемането на временни работници се допуска само в изключителни случаи, когато срочните работи не могат да бъдат извършени в нужния срок при наличните сили на кооператорите и членовете на семействата им. Допуска се наемане на временни работници и за строителни работи в кооперативното стопанство.

22. Управителният съвет разпределя трудоспособните кооператори в постоянни производствени бригади, утвърдени от общото събрание.

Бригадите в полевъдството се създават за срок не по-малък от едно пълно сеитбообращение, а при трайните насаждения и в животновъдството - за срок не по-малък от 5-6 години.

Към всяка бригада в растениевъдството се прикрепват постоянни площи земя от сеитбооборотните полета, необходимият инвентар, работен добитък и производствени постройки. Към животновъдните бригади се прикрепват продуктивен добитък, необходимия за обслужване инвентар, теглителна сила и стопански постройки.

Във всяка бригада могат да се създават няколко звена в зависимост от конкретните условия на кооперативното стопанство.

23. Разпределянето на работата между кооператорите в бригадата се извършва от бригадира, който е длъжен да организира най-целесъобразно използуване труда на всеки кооператор от бригадата съобразно трудовата квалификация, опита и физическата сила на кооператора, като не допуска влиянието на никакво роднинство и приятелство.

24. Работите в кооперативното стопанство се извършват върху основата на груповия, малкогруповия и индивидуалния акорд.

Кооперативното стопанство разработва за всички работи диференцирани трудови норми и оценки в трудодни, а също така и норми за производството и разходите съобразно конкретните производствени условия - състоянието на почвата, степента на механизацията, постигнатата изработка от добрите кооператори в стопанството и опита на челните кооперативни стопанства.

Извършената работа от всеки кооператор се приема и отчита ежедневно от бригадира.

Всяка седмица бригадирът пресмята извършената работа, изчислява за нея трудодни, които записва в трудовата книжка на кооператора и предава в счетоводството на кооперативното стопанство.

Управителният съвет ежемесечно съставя ведомост за изработените от всеки кооператор трудодни и я поставя на видно място за контрол от кооператорите.

Най-късно до 31 януари на следващата година и най-малко 10 дни преди общото годишно събрание управителният съвет обявява за сведение на всички кооператори общия брой на трудодните, изработени през годината от всеки кооператор.

25. Заплащането на труда на кооператорите става съобразно получените резултати от техния труд, така че кооператорите, които са работили по-добре и са произвели по-голяма, по-доброкачествена и по-евтина продукция, да получат по-високо заплащане на своя труд.

Общото събрание определя начините на заплащането на труда с оглед да се засилва материалната заинтересуваност на кооператорите за получаване на повече и по-евтина продукция от общественото стопанство на ТКЗС.

26. За да се осигури срочно и доброкачествено изпълнение на работите в стопанството, общото събрание ежегодно определя за всеки трудоспособен кооператор задължителен минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони.

От старите и продължително нетрудоспособните кооператори не се изисква да отработват задължителен минимум трудодни или работни дни.

На бременните жени-кооператорки се дава три месеца отпуск - един преди раждането и два след раждането - като им се записват месечно по толкова трудодни, колкото те са отработвали средно месечно през последните 12 месеца.

Броят на трудодните, отработени от кооператорките-майки за времето, докато новороденото дете навърши 8-месечна възраст, се увеличават с 25 на сто.

27. За немарливо и безотговорно отношение към имуществото на стопанството, за отсъствие от работа без уважителни причини, за неотработване на задължителния минимум трудодни или работни дни за годината и по сезони, за недоброкачествена работа и за други нарушения на трудовата дисциплина, на устава и правилника за вътрешния ред управителният съвет налага на виновните (ако нарушението не влече по-тежки наказания) следните наказания: да поправи недоброкачествената работа, без за това да се записват трудодни; предупреждение; мъмрене; порицание пред общото събрание; лишаване от услуги от ТКЗС и от използуване на социалните и културно-битовите мероприятия на стопанството; глоба в размер до 5 трудодни. През годината кооператорът може да бъде глобен най-много общо с 15 трудодни.

На кооператорите, които не са отработили определения минимум трудодни или работни дни, полагаемото им се възнаграждение за рента на земята и трайните насаждения се намалява до 50 на сто и не им се дава допълнително възнаграждение за преизпълнение на плана.

Кооператори, които поради болест, злополука, повикване във войската и други независещи от тях причини не са могли да отработят определения минимум трудодни или работни дни, получават в пълен размер следващото им се натурално и парично заплащане срещу внесената от тях земя и трайни насаждения.

Кооператор, който без уважителни причини не е отработил определения минимум трудодни или работни дни по сезони, се авансира в размер до 50 на сто от раздавания натурален и паричен аванс.

28. Всяко разхищение на кооперативната и държавната собственост или вредителско отношение към имуществото и добитъка на стопанството, към машините на ТКЗС се смята като измяна на общото кооперативно дело и като помощ на враговете на народа.

Виновните лица за такова престъпно подронване на кооперативното дело се предават на съд за налагане наказание по законите на Народна република България.

29. За причинени щети на ТКЗС при изпълнение на възложената им работа виновните кооператори носят пълна имуществена отговорност.

Когато щетата е резултат от небрежно действие или бездействие, което не е престъпление, виновните кооператори отговарят в размер на действителната щета, но не повече от 500 лева.

По пълната имуществена отговорност се произнася съдът, а по ограничената отговорност - управителният съвет. Решението на управителния съвет не подлежи на обжалване.

Вземанията на трудовокооперативното земеделско стопанство по ограничената отговорност се покриват с давност от три години.

Членовете на управителния и контролния съвет, председателят, счетоводителят, агрономът, домакинът, бригадирите и други длъжностни лица носят имуществена отговорност съгласно Закона за държавния ведомствен контрол и Кодекса на труда, когато са причинили щети на кооперативното стопанство в качеството си на длъжностни лица.

VII. ДОХОДИ НА ТКЗС И ТЯХНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

30. Натуралните и паричните доходи на ТКЗС, получени от растениевъдството, животновъдството, спомагателните и страничните отрасли и предприятия и други дейности на кооперативното стопанство се разпределят по решение на общото събрание в съгласие с устава.

Разпределението на доходите, предназначени за кооператорите, се прави изключително според вложения в производството труд и внесените в кооперативното стопанство земя и трайни насаждения.

31. От получените земеделски и животински продукти трудовокооперативното земеделско стопанство отделя:

а) семена за посев;

б) за изпълнение на задълженията към държавата и за изплащане в натура за работите, извършени от МТС;

в) фураж за изхранване на кооперативния добитък до новата реколта;

г) за възобновяване и попълване на запасните фондове - "Семенен" и "Фуражен";

д) за изплащане допълнително възнаграждение на труда за надпланово производство;

е) за свободна продажба;

ж) от 2 до 7 на сто от пшеницата, царевицата и слънчогледа за фонд "Неделим";

з) до 2 на сто от зърнено-хлебните, царевицата, слънчогледа и други за фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори" и до 3 на сто в случай че не се плаща рента;

и) до 1 на сто за фонд "Неурожай и бедствия";

к) по решение на общото събрание за фонд "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и за други фондове.

Останалото количество се разпределя за труда и земята или само за труда.

32. От получените парични доходи трудовокооперативното земеделско стопанство отделя:

а) за изплащане на държавата установените по закон данъци, за застраховките, за погасяване на заемите за производствени нужди, за лихви на заемите, за фонд "Пенсиониране земеделските стопани-кооператори" и за заплащане в пари за работите, извършени от МТС;

б) за извършените разходи за производствени нужди;

в) до 2 на сто за покриване на административно-управленческите разходи на кооперативното стопанство;

г) за изплащане премии за надпланово производство.

Останалата сума от паричните доходи се разпределя така:

а) от 5 до 15 на сто за фонд "Неделим";

б) до 2 на сто за фонд "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори";

в) до 2 на сто за фонд "Културен";

г) по решение на общото събрание за фонд "Заплащане гарантиран минимум за труда на кооператорите" и за други фондове;

д) не по-малко от 80 на сто за труда и земята или само за труда.

По решение на общото събрание от натуралните и паричните доходи, предназначени за рентата, може да се отдели до 1 на сто за подсилване на фонда "Подпомагане на нетрудоспособни кооператори".

Рентата за фондовите земи, дадени на трудовокооперативното земеделско стопанство за ползуване, и рентата за собствените земи на ТКЗС по решение на общото събрание се отнася към фонд "Неделим" или за разпределение на труда. Рентата за наетите земи след приспадане на наема се разпределя по същия начин.

33. По решение на общото събрание определените за труда и земята земеделски и животински продукти и парични доходи се разпределят по един от следните начини:

а) не по-малко от 75 на сто за заплащане на труда съответно на броя на трудодните, отработени от всеки кооператор за годината, и до 25 на сто за изплащане на рентата съответно на количеството и качеството на земята, внесена от всеки член на кооперативното стопанство;

б) към общия брой на отработените от кооператорите трудодни се прибавят трудодните, изчислени за рента на земята в размер до 4 трудодни на декар, определен от общото събрание, и върху всички трудодни се разпределят натуралните и паричните доходи, останали за разпределение между кооператорите.

34. За внесените в трудовокооперативното земеделско стопанство трайни насаждения (лозя и овощни градини) кооператорите, които са внесли такива, получават рента до 25 на сто от чистия доход на трайните насаждения или им се начисляват до 5 трудодни на декар. Трайните насаждения на всеки кооператор при приемането им се оценяват според плодоношението, възрастта и сорта и се определя още колко години ще плододават. Стойността на внесените от кооператорите насаждения служи за база за разпределяне на рентата. Тази стойност ежегодно се намалява със сумата на годишната амортизация, а след окончателното амортизиране на трайните насаждения кооператорите получават рента само за земята.

35. Чистите доходи, получени от стопанските отрасли, предприятия и дейности, които не са свързани със земеделието (работилници, караджейки, варджийници, рибарници, пчелини и др.), се разпределят само върху трудодните.

36. Полагащото се възнаграждение за трудодни и земя се изплаща отделно в натура и отделно в пари. Рентата в натура за земята на кооператорите, които не живеят в населеното място и не работят в стопанството, се изплаща в пари по цени на държавните доставки, а за другите продукти - по действуващите изкупни цени.

37. Всеки месец управителният съвет дава на кооператорите срещу отработените от тях трудодни паричен аванс в размер до 50 на сто от паричното възнаграждение, предвидено по годишния производствено-финансов план на кооперативното стопанство.

За авансирането на кооператорите се отделят най-малко 25 на сто от всички реализирани през месеца парични доходи на стопанството.

В началото на вършитбата се дава натурален аванс от зърнени храни в размер от 10 до 15 на сто от предаденото на държавата зърно. Авансирането на кооператорите в по-голям размер се извършва след окончателното издължаване на държавните доставки, натуралното заплащане на извършената работа от МТС и натуралните заеми на стопанството. След прибиране на реколтата и установяване на окончателното производство, като се осигурят необходимите семена и фураж до новата реколта и полагащите се количества за фондовете и други нужди, кооперативното стопанство раздава до 80 на сто от останалата продукция в аванс на кооператорите. Определеното количество продукти за авансиране се разпределя върху заплануваните трудодни и земя, а се дава срещу отработените трудодни и внесената земя от всеки кооператор. В края на годината, след приключване на сметките, се извършва окончателно разпределяне и изплащане на полагащото се възнаграждение за труда и земята.

VIII. УПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНОТО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО

38. Управлението на трудовокооперативното земеделско стопанство се изгражда на основата на вътрешнокооперативната демокрация.

39. Трудовокооперативното земеделско стопанство се управлява от общото събрание, а в промеждутъка между събранията - от управителния съвет на кооперативното стопанство.

40. Общото събрание е върховен орган и единствен пълновластен господар на кооперативното стопанство.

Общото събрание:

а) приема устава на кооперативното стопанство и измененията и допълненията в него;

б) избира председателя, управителния и контролния съвет на кооперативното стопанство;

в) сваля от длъжност преди срока, за който са избрани, председателя и членовете на управителния и контролния съвет, ако те работят лошо и не оправдават доверието на кооператорите;

г) приема нови членове и изключва членове от стопанството;

д) определя размера на встъпителната и задължителната инвентарна вноска, на рентата за земята, на личното стопанство земя и добитък, размера и използуването на фондовете и създава нови фондове;

е) приема и контролира изпълнението на производствено-финансовия план, земеустройствения план, трудовите норми и оценките им в трудодни, плана за разхода на трудодните по култури, бригади и ферми и начините на заплащането на труда;

ж) определя задължителния минимум трудодни или работни дни за трудоспособните кооператори за годината и по сезони, като изхожда от конкретните условия на стопанството;

з) утвърждава разпределянето на паричните и натуралните доходи в края на годината;

и) произнася се по годишния отчет и дейността на управителния съвет, председателя и длъжностните лица в стопанството и по заключителния доклад и дейността на контролния съвет;

к) разглежда периодически отчетите на управителния съвет по изпълнението на производствено-финансовия план;

л) разглежда резултатите от ревизиите на контролния съвет и инвентаризацията на имуществото, както и резултатите от финансовите ревизии и начети и взема отношение по тях;

м) определя броя на административния и обслужващия персонал в кооперативното стопанство и размера на възнаграждението му;

н) одобрява назначаването и уволняването на счетоводителя, селскостопанските специалисти, бригадирите, завеждащите ферми и ръководителите на спомагателните и страничните предприятия;

о) утвърждава бригадите, техния състав и производствените им задачи;

п) приема правилник за вътрешния ред на стопанството;

р) утвърждава договорите, които стопанството сключва с МТС, изкупвателните организации и напоителните системи;

с) решава въпроса за сливането на кооперативното стопанство с други стопанства.

Общото събрание решава поменатите въпроси в присъствието на не по-малко от половината членове с право на решаващ глас; а въпросите за утвърждаването и изменението на устава, сливането на стопанството с други ТКЗС, избора на управителен съвет, председател и контролен съвет и размера на фондовете, личното стопанство и рентата и за изключване на членове - в присъствието на не по-малко от две трети от общото число на членовете с право на решаващ глас.

Общото събрание взема решение с мнозинство на членовете с право на решаващ глас при явно гласуване.

41. В големите кооперативни стопанства по изключение могат да се провеждат общи събрания и чрез пълномощници.

Свикването на общо събрание чрез пълномощници става с разрешение на изпълнителния комитет на съответния околийски народен съвет.

42. Общото събрание се свиква от управителния съвет с писмена покана, оповестена най-малко седем дни преди деня на събранието. В поканата се посочва дневният ред, денят, часът и мястото на събранието.

Общото събрание може да се свиква от контролния съвет или от 1/4 от общия брой на членовете, ако управителният съвет откаже свикването.

43. Управителният съвет на ТКЗС е изпълнителен орган на общото събрание и ръководи кооперативното стопанство съобразно законите на страната, устава и решенията на общото събрание.

Управителният съвет носи отговорност за проведените от него незаконни и противоуставни решения на общото събрание.

Членовете на управителния съвет отговарят солидарно за причинените щети на кооперативното стопанство, които са последица на техните незаконни противоуставни действия или бездействия.

44. Управителният съвет има следните права и задължения:

а) организира и ръководи изпълнението на производствено-финансовия план, социалните и културно-битовите мероприятия и другите задачи във връзка с дейността на стопанството;

б) отговаря за изпълнението на задълженията на кооперативното стопанство към държавата, към кооператорите и към предприятия, организации и лица, с които стопанството има взаимоотношения;

в) изработва перспективните и производствено-финансовите планове, производствените задачи на бригадите и фермите, работните планове, трудовите норми и оценките им в трудодни, правилника за вътрешния ред и правилника за използуване на фондовете и ги внася за приемане от общото събрание;

г) назначава и уволнява длъжностните лица в стопанството, награждава отличилите се кооператори в производството и налага наказания на провинилите се;

д) свиква общото събрание и определя неговия дневен ред;

е) отчита пред общото събрание своята работа и цялостната дейност на кооперативното стопанство периодически и в края на годината;

ж) разглежда решенията на контролния съвет и ревизионните актове на органите на ведомствения и финансовия контрол в 15-дневен срок от постъпването им;

з) решава всички текущи въпроси от дейността на кооперативното стопанство, като решенията по онези въпроси, които са от изключително право на общото събрание, внася за одобряване от същото.

Управителният съвет се свиква периодически на заседания от председателя на стопанството и взема решения с мнозинство.

В заседанията на управителния съвет имат право да участвуват със съвещателен глас членовете на контролния съвет, специалистите, счетоводителят, бригадирите, завеждащите ферми и други кооператори.

45. Управителният съвет се състои от 5 до 11 души, които се избират от общото събрание за две години.

46. За ежедневно ръководство на кооперативното стопанство и неговите бригади, ферми и предприятия, а също така и за всекидневно провеждане на решенията на общото събрание и управителния съвет, общото събрание избира председател на стопанството, който същевременно е и председател на управителния съвет.

Председателят представлява кооперативното стопанство пред държавните органи, обществените и кооперативните организации и отделните граждани.

В помощ на председателя по негово предложение управителният съвет избира из средата на своите членове заместник-председател.

47. Счетоводителят води отчетността и счетоводството по установените форми и е подчинен на управителния съвет и на председателя на кооперативното стопанство.

Счетоводителят няма право да се разпорежда със средствата на стопанството, да дава аванси и да изразходва натуралните и паричните фондове. Тези права имат само управителният съвет и председателят на кооперативното стопанство. Всички разходни документи задължително се подписват от председателя и счетоводителя. Правата и задълженията на счетоводителя се определят със специална инструкция на Министерството на земеделието и горите.

Счетоводителят може да бъде и нает отвън.

48. В помощ на управителния съвет по организирането и провеждането на производствената дейност на стопанството се назначават специалисти-агрономи, зоотехници, ветеринарни лекари и други.

Специалистите заедно с управителния съвет и председателя отговарят за срочното и доброкачествено провеждане на агротехническите и зооветеринарните мероприятия. По своята специалност в съгласие с председателя или управителния съвет те дават разпореждания, които са задължителни за бригадирите, завеждащите ферми и кооператорите.

49. Бригадирите и завеждащите ферми осъществяват всекидневно ръководство на бригадите и фермите и отговарят за изпълнението на производствените задачи. Техните разпореждания са задължителни за кооператорите от бригадите и фермите.

50. Контролният съвет на трудовокооперативното земеделско стопанство се състои от 3 или 5 души и се избира за две години. Той проверява цялата производствено-финансова дейност на управителния съвет, контролира записани ли са в приход натуралните и паричните постъпления, следи за правилното разходване на трудодните, паричните и материалните средства според плана и установения ред в стопанството, контролира как се пази и използува имуществото, набирането и изразходването на обществените фондове на стопанството, как се гледа добитъкът, навреме ли се изпълняват задълженията към държавата, как се плащат и събират дълговете на стопанството.

Контролният съвет периодически извършва проверки на всички сметки между стопанството и кооператорите, проверява правилно ли се записват трудодните, редовно ли се дават аванси и дали се разпределят правилно доходите.

За констатираните щети на стопанството контролният съвет е длъжен да търси материална отговорност от виновните лица, а когато има извършено престъпление - да предава виновните лица на съдебните органи.

Контролният съвет извършва проверка редовно всеки четири месеца, а при нужда може да проверява дейността на управителния съвет във всяко време.

Контролният съвет прави доклад пред общото събрание за дейността на управителния съвет. Контролният съвет отговаря за дейността си пред общото събрание.

51. Не могат да бъдат членове на управителния съвет или на контролния съвет, или едновременно в управителния и контролния съвет кооператори, които се намират помежду си в брак или родство по права линия (баща, син, внук и пр.) и по съребрена линия (братя и сестри, чичо, вуйчо и леля).

Не могат да бъдат избирани за членове на контролния съвет кооператори, които са подотчетни лица в ТКЗС или които през изтеклата година са били членове на управителния съвет.

52. Трудовокооперативното земеделско стопанство е юридическо лице с

наименование . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. и седалище в с. (гр.) . . . . . . . . . . . . околия . . . . . . . . . .

Настоящият устав, приет от общото събрание, се регистрира в околийския народен съвет, след което трудовокооперативното земеделско стопанство се смята юридически оформено.

Приет от общото събрание на ТКЗС . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

в с. (гр.) . . . . . . . . . . . . . . околия . . . . . . . . . . . . . . .

на . . . . . . . . 19 . . г.

Печат Председател на събранието:

Секретар на събранието:

Членове на управителния съвет:

1. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

(Председател на ТКЗС)

2. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

3. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

4. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

5. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

6. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

7. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

8. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

9. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

10. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

11. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Зарегистриран от изпълнителния комитет на околийския народен съвет в

гр. (с.) . . . . . . . . . . . с протокол № . . . от . . . . . . . 19 . . г.

Председател на изпълнителния комитет:

Печат Секретар на изпълнителния комитет:

УКАЗ

за отменяване на Указа за утвърждаване

Примерния устав на трудовокооперативно

земеделско стопанство и за държавното ръководство на

трудово-кооперативните земеделски стопанства

(ДВ, бр. 83 от 1968 г.)

1. Отменява се Указа за утвърждаване примерния устав на трудово-кооперативно земеделско стопанство и за държавното ръководство на трудово-кооперативните земеделски стопанства от 1958 г. с изключение на чл. 29 от Примерния устав, който остава в сила.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

[nik1]

ПРИМЕРЕН УСТАВ на трудовокооперативно земеделско стопанство

На член на ТКЗС, който е изключен от общото събрание, се връща равностойна на внесената земя, ако се занимава със земеделие. При наследяване на внесени в ТКЗС земи наследникът, ако не е кооператор, получава равностойна на внесената от наследодателя земя в съответствие с дела му при условие, че се занимава със земеделие.

Търсиш под вола теле..

А не..Просто няма такъв филм, става или не става дума за размери..

Няма такъв съд, които в 1991 година ще каже - дал си петдесет декара, те имат право да ти върнат 2 декара , защото според нас 2 декара са равностойни на 50..

"Равностойно" значи точно "равностойно"..Равностойността се оценява (следва да се оцени) по обективни критерии..Всеки съдия ще ти го каже така..

Търсиш под вола теле, което го няма..

ПС.Слушал си приказката за тримата унмици, единият от които удря по главата с цепеница другия, за да убие кацналата муха..

Близко е до ума че този проектоустав е можело да се промени и да добие нормален и адекватен за времето си през 1991 година вид..Или да се направят съответните промени в закона за кооперациите (дори да се напише нов)..

Редактирано Юли 10, 2012 от nik1

[КГ125]

Така, ама:

1/ тази норма е отменена през 1968 г. и в новия устав я няма;

2/ има излизане от ТКЗС на стопани през 1952 г., след една реч на Вълко Червенков по радиото, че може. Следват арести, малко бой и връщане обратно, а най-инатливите заминават за Белене и въпросът се решава.

3/ в нормата от 1952 г. не е заложен критерий за "равностойност"; Равностойна по площ или по качество или и по двете? Ами ако няма? А защо трябва твоята, внесената, да не ти се върне, а някаква друга? А ако тя е най-добрата? Как се изчизлява равностойността?

УС на ТКЗС ще го реши, демек управителите на нещо, на което ти се

И кой съд в периода 1950-1968 г. ще ти постанови такова решение?

Нкога не се е стигнало в БГ до това, а най-важното че, че през 1991 г. действа устав, който не предвижда връщане.

То да беше само това. През 1988 г. в опит да се реформира страната се приемат два указа - единият го знаят всички - Указ 56, първият търговски закон след 1944 г. на България. Сравнително ясен.

Вторият обаче е много интересен -УКАЗ № 922 ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА ЗЕМЯТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

Той опитва да кодифицира земеделието, но го прави на основата на обществената собственост! Късно и порочно. Чрез него всъщност върхушката прави опит да завземе наново българската земя... Това пък наистина налага светкавично да се реституира същата, зашото иначе щяхме да се събудим със собственици неизвестно кой на земята.

Редактирано Юли 10, 2012 от КГ125

[КГ125]

УКАЗ № 922 ЗА ПОЛЗУВАНЕ НА ЗЕМЯТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

Обн. ДВ. бр.39 от 23 Май 1989г., изм. ДВ. бр.10 от 2 Февруари 1990г., отм. ДВ. бр.63 от 3 Август 1991г.

Отменен с § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кооперациите - ДВ, бр. 63 от 3 август 1991 г.

Глава

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Селскостопанската дейност и ползуването на земята се осъществяват на основата на всички видове собственост.

Чл. 2. (1) Селскостопанската дейност се извършва от колективни земеделски стопанства, от други фирми и от индивидуални земеделски стопанства.

(2) Отделни граждани и домакинства могат да извършват селскостопанска дейност и без да регистрират фирма.

(3) Земеделските стопанства и други фирми се образуват на основата на държавно, общинско, кооперативно имущество, имущество на обществени организации, на граждани и други имущество. Те се организират и работят съгласно разпоредбата на Указ № 56 за стопанската дейност за съответния вид фирми, доколкото с този указ не е предвидено друго.

Чл. 3. (1) Ползувателите на селскостопански земи са длъжни да ги използуват само за селскостопанско производство и да ги стопанисват грижливо.

(2) Ползувателите на селскостопански земи, производителите и тези, които преработват селскостопанска продукция, са длъжни да опазват природната среда, да спазват ветеринарните, растителнозащитните и санитарно-хигиенните норми, да опазват и подобряват почвеното плодородие и да не допускат замърсяване на почвата, водите и селскостопанската продукция.

(3) За неизпълнение на задълженията по предходните алинеи селскостопанските земи могат да бъдат отнемани по реда този указ.

(4) Селскостопанските продукти, които не отговарят на санитарно-хигиенните норми, се отнемат в полза на държавата, а виновните лица се наказват по съответния ред.

Чл. 4. (1) Земеделските стопанства, самостоятелно или заедно с други фирми, могат да продават своя преработена и непреработена селскостопанска продукция в страната и в чужбина.

(2) Колективните земеделски стопанства, другите селскостопански фирми и индивидуалните стокопроизводители могат да образуват териториални, браншови и други съюзи за защита на своите икономически и социални интереси.

Чл. 5. Земеделските стопанства и други фирми, банки, общински народни съвети, обществени организации и други юридически лица и отделни граждани могат да образуват: селскостопански борси, преработвателни, изкупвателни, търговски, транспортни, спестовно-кредитни, взаимноосигурителни, застрахователни и други кооперации, дружествени фирми и банки по установения ред.

Чл. 6. Земеделските стопанства и другите фирми осъществяват своята дейност при равностойни условия.

Глава

КОЛЕКТИВНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА

Чл. 7. (1) Трудово-кооперативно земеделско стопанство е организация за селскостопанската дейност и за взаимно подпомагане на членовете си върху принципите на доброволността и самоуправлението.

(2) Трудово-кооперативното земеделско стопанство има отделно наименование и е юридическо лице.

(3) Трудово-кооперативното земеделско стопанство не отговаря за задълженията на членовете си, на други фирми или на държавата, както и другите фирми и държавата не отговарят за задълженията му.

(4) Членовете на стопанството отговарят за задълженията му до размера на направените или дължими дялови вноски. Дяловите вноски не могат да бъдат обект на принудително изпълнение или запор, докато трае членството.

Чл. 8. (1) Трудово-кооперативното земеделско стопанство може да бъде учредено най-малко от пет дееспособни физически лица.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.)

Чл. 9. (1) Трудово-кооперативното земеделско стопанство се учредява с учредителен договор - устав, приет на учредително събрание и подписан от учредителите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Учредителното събрание избира управителен и контролен съвет и председател на стопанството с мнозинство повече от половината от учредителите.

(3) Стопанството се регистрира в окръжния съд по седалището му съгласно Указ № 56 за стопанска дейност.

(4) Регистрацията и обнародването й, прехвърлянето на движими и недвижими вещи от членовете, общините, държавата, фирмите и други лица на стопанството се освобождават от държавни и местни данъци и такси.

Чл. 10. (1) Заварените от този указ бригади - юридически лица, както и аграрно-промишлените комплекси, които непосредствено стопанисват земи, могат да се преобразуват в колективни земеделски стопанства по реда на тази глава, като общото събрание на трудовия колектив изпълнява функциите на учредително събрание съгласно чл. 9. По решение на общото събрание н трудовия колектив те могат да се преобразуват в няколко стопанства в зависимост от спецификата на селскостопанските дейности. При обоснована икономическа необходимост, със съгласие на Министерството на земеделието и горите, общите събрания на трудовите колективи на няколко съществуващи бригади могат да образуват едно трудово-кооперативно земеделско стопанство.

(2) Общото събрание на трудовия колектив на бригадата, съответно на аграрно-промишления комплекс по ал. 1 взема решение с мнозинство не по-малко от половината плюс едни от членовете му. Членовете на трудовия колектив, които не желаят да станат членове на трудово-кооперативното земеделско стопанство, могат да работят в него по трудов договор.

(3) Когато общото събрание не вземе решение за образуване на трудово-кооперативно земеделско стопанство, Министерският съвет или определен от него министър реорганизира съответната бригада или аграрно-промишлен комплекс във фирма или дава съгласие за образуване на други земеделски стопанства по този указ.

Чл. 11. (1) Земеделските стопанства и фирмите, образувани по предходния член, придобиват върху стопанисваните до създаването им земи безвъзмездно право на ползуване по реда на земеустрояването съгласно този указ.

(2) Стопанисваните сгради, трайни насаждения, машини, съоръжения, животни, суровини и материали и други движими вещи се придобиват в собственост от трудово-кооперативното земеделско стопанство безвъзмездно, а от индивидуалните стопанства - възмездно. В случай на прекратяване на трудово-кооперативното земеделско стопанство имуществото по тази алинея не участвува в образуването на ликвидационните дялове на членовете. С това имущество се разпорежда общинският народен съвет за организиране на селскостопанска дейност.

(3) Земеделските стопанства - юридически лица по предходния член, са приемник на всички права и задължения, активи и пасиви на прекратената бригада или на аграрно-промишления комплекс. Когато са образувани няколко земеделски стопанства, пасивите се поемат съразмерно на активите съгласно разделителните протоколи.

Чл. 12. В устава на трудово-кооперативното земеделско стопанство се определят:

1. наименованието, седалището и предметът на дейност;

2. дяловите вноски в пари или друго имущество;

3. органите на управление и редът за вземане на решения;

4. редът за разпореждане с имуществото;

5. редът за разпределяне на доходите и за определяне на дяловия дивидент;

6. редът за приемане на нови членове, за напускане и за изключване на членове, както и правата и техните задължения;

7. други въпроси във връзка с неговата дейност.

Чл. 13. (1) За нови членове от трудово-кооперативното земеделско стопанство могат да се приемат лица, навършили 16 години, по тяхна писмена молба.

(2) Лицата, които са в трудово правоотношение с друга фирма, обществена организация или учреждение, могат да членуват в трудово-кооперативно земеделско стопанство при условия, определени от общото му събрание.

(3) В колективните земеделски стопанства могат да бъдат привличани работници по трудов договор.

Чл. 14. (1) Членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство имат право:

1. да участвуват и гласуват в общото събрание, да бъдат избирани в управителните и контролните органи, както и да бъдат осведомявани за дейността на стопанството;

2. да получават работа според квалификацията и възможностите си, като сключат писмено споразумение относно мястото, вида и другите необходими условия. Споразумението се подписва от председателя и съответния член. Когато не може да се постигне споразумение, въпросът се решава от управителния съвет.

3. по споразумение с управителния съвет да получават за стопанисване самостоятелно или заедно с други лица обекти на стопанството на акорд или в аренда. Когато искането не бъде удовлетворено, въпросът се решава от общото събрание;

4. да получават дивиденти;

5. да получат дяловата си вноска при прекратяване на членството;

6. на ликвидационен дял при прекратяване на стопанството;

7. да искат от управителния съвет, съответно от общото събрание, отмяна на незаконосъобразни или нецелесъобразни решения.

(2) Членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство са длъжни да съдействуват за постигане на неговите цели и задачи, да спазват устава, за изпълняват решенията на общото събрание и на управителния съвет и нарежданията на председателя и да участвуват в дейността на стопанството с личен труд.

(3) Всеки член на трудово-кооперативното земеделско стопанство със съгласие на управителния съвет може да продаде, да даде под наем или да предаде за сметка на дяловата си вноска свои годни машини, сгради, съоръжения, животни, инвентар, суровини, материали и друго имущество необходимо за производството. Когато стойността на внесеното имущество превишава дяловата вноска, разликата се заплаща на вносителя.

Чл. 15. (1) Член на трудово-кооперативното земеделско стопанство може да бъде изключен, когато:

1. пречи за осъществяване на целите и задачите на стопанството;

2. не прави предвидените в устава вноски;

3. системно нарушава устава и решенията на органите на стопанството;

4. не пази или уврежда имуществото на стопанството.

(2) Когато нарушението не е съществено или вредите са незначителни, общото събрание може да направи предупреждение за изключване.

Чл. 16. (1) Всеки член на трудово-кооперативното земеделско стопанство може да иска от районния съд в 30-дневен срок от узнаването отмяна на незаконни и противоуставни решения на общото събрание и на управителния съвет и действия на председателя, включително и на решението за изключването му. Отмяна може да иска и контролният съвет.

(2) Съдът разглежда делото с участие на прокурор. Решението на съда е окончателно. Районният съдия може да спре изпълнението на решението до произнасянето.

Чл. 17. (1) Органите на трудово-кооперативното земеделско стопанство са общото събрание, управителният съвет, председателят и контролният съвет.

(2) Не могат да бъдат избирани в управителните и контролните органи лицата, които не могат да бъдат учредители, както и съпрузи или роднини до III степен, вкл. по права или съребрена линия на член на управителния съвет, на контролния съвет или на председателя.

(3) В стопанство с по-малко от 50 членове по решение на общото събрание вместо управителен и контролен съвет могат да се изберат само председател и двама контрольори.

(4) Председателят и членовете на управителния съвет на земеделското стопанство са солидарно отговорни за виновно причинените от тях вреди на стопанство.

Чл. 18. (1) Общото събрание се състои от всички членове. Когато членовете на стопанството са много на брой или дейността му се извършва в различни населени места, което затруднява свикването на общо събрание, неговите функции могат да се изпълняват от събрание на пълномощниците, избрани по ред, определен с устава.

(2) Общото събрание се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж годишно.

(3) Общото събрание се свиква чрез писмена обява с проект за дневен ред, поставена най-малко две седмици преди датата на заседанието на видно място в управлението на стопанството, в общината или кметството, на други подходящи места и по други начини.

(4) Общото събрание се свиква на извънредно заседание от председателя, по негова инициатива, или по искане на 1/10 от членовете или на който и да е от членовете на управителния или контролния съвет в 7-дневен срок от датата на искането.

(5) При бездействие на председателя всеки от посочените в предходната алинея може да свиква общото събрание по реда на ал. 3.

Чл. 19. (1) Общото събрание е редовно, ако присъствуват най-малко 2/3 от членовете на стопанството.

(2) Когато на събранието липсва кворум, в срок от две седмици се свиква ново събрание, което е редовно, ако присъствуват повече от 1/2 от членовете на стопанството.

(3) Включването на необявени в поканата за заседанието въпроси на дневния ред става с единодушно решение на присъствуващите. При повторно свикано събрание не могат да се включват в дневния ред необявени въпроси.

(4) На заседанията се води протокол, който се подписва от председателя на събранието и протоколиста и се подвързва в специална книга.

Чл. 20. (1) Общото събрание:

1. изменя и допълва устава;

2. приема и изключва членове; общото събрание може да овласти управителния съвет да приема членове;

3. определя броя, избира с тайно гласуване в срок до пет години и освобождава членовете на управителния и на контролния съвет;

4. приема плана, дългосрочни и краткосрочни целеви програми и други важни задачи за дейността на стопанството;

5. след изслушване на контролния съвет одобрява годишния отчет на управителния съвет, схемата за образуване и разпределяне на дохода и баланса;

6. определя условията и реда за извършване на допълнителни доброволни дялови вноски от членовете и за определяне на дивидента за тях;

7. с тайно гласуване избира за срок до пет години и освобождава председателя на стопанството и председателя на контролния съвет.

8. приема правилата за организация на вътрешната стопанска сметка, за трудовите възнаграждения и за дивидентите;

9. взема решение за откриване, преустройство или закриване на поделения и представителства, както и за участие в дружества в страната и в чужбина или предоставя това на управителния съвет;

10. взема решение за членуване в съюзи;

11. взема решение за образуване на парични фондове и определя реда за набирането и изразходването им;

12. взема решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, ползуване на кредити и инвестиции в основни средства на стойност над 250 000 лв. и за други сделки от съществено значение;

13. разглежда и решава жалби срещу действията на председателя, управителния съвет и ръководните длъжностни лица;

14. опрощава частично, отсрочва и разсрочва парични задължения на членове и работници към стопанството. Тази разпоредба не се прилага за вземания срещу председателя, членове на управителния и на контролния съвет, докато заемат длъжността и една година след освобождаването им;

15. определя условията и реда за набиране на доброволни целеви имуществени вноски и определя условията за възстановяването им;

16. взема решение за реорганизация или прекратяване на стопанството.

(2) Всеки член на земеделското стопанство има право на едни глас.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство на не по-малко от 2/3 от присъствуващите. Ако няма мнозинство от две трети, въпросът се решава с обикновено мнозинство при второто гласуване.

Чл. 21. (1) Управителният съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание и се отчита пред него;

2. взема решение за ползуване на кредити, даване на гаранции, придобиване и предоставяне на лицензии и решава други имуществени въпроси, с изключение на тези от компетентност на общото събрание;

3. разглежда предложенията и сигналите на контролния съвет и на отделни членове в 14-дневен срок;

4. отменя актове на председателя, а за нарушения на законите и устава, за увреждане на имуществото на стопанството и за нарушения на финансовата дисциплина може временно да го отстрани от длъжност, като незабавно свика общото събрание;

5. определя трудовото възнаграждение на председателя на стопанството.

(2) В управителния съвет могат да бъдат избирани само членове на земеделското стопанство. Членовете на управителния съвет не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.

(3) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Той се свиква на заседание от председателя или от всеки от членовете му. Заседанията са законни, ако присъствуват най-малко 2/3 от членовете.

(4) Заседанията на управителния съвет са открити за членовете на стопанството. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство и се вписват в специална книга.

(5) Членовете на управителния съвет имат право на допълнително възнаграждение, което се определя с правилата на вътрешната стопанска сметка, за трудовите възнаграждения и за дивидентите, но не повече от 1/2 от средното годишно възнаграждение в стопанството.

Чл. 22. (1) Председателят на трудово-кооперативното земеделско стопанство организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет, ръководи текущата дейност на стопанството и го представлява. Той по право е председател на управителния съвет.

(2) При прекратяване изпълнението на длъжността председател в случая по чл. 21, т. 4 или по друга причина управителният съвет избира заместник за срок до три месеца.

Чл. 23. (1) Контролният съвет контролира изпълнението на решенията на общото събрание и управителният съвет и опазването на имуществото и се отчита пред общото събрание.

(2) Членовете на контролния съвет имат правата на финансово-контролни органи и не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.

(3) Когато констатира нарушения на закон или на устава, контролният съвет свиква в 7-дневен срок общото събрание.

(4) Членовете на контролния съвет имат право на възнаграждение съобразно извършената контролна работа по ред и размери, определени от общото събрание.

(5) Не може да бъде член на контролния съвет лице, което не може да бъде учредител или което заема или е заемало през предходната година материалноотговорна или отчетническа длъжност, включително председател или член на управителния съвет.

Глава

ИНДИВИДУАЛНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА

Чл. 24. (1) Индивидуалното земеделско стопанство по смисъла на този указ е форма за извършване на селскостопанска дейност от отделен стопанин, от домакинство или от няколко стопани или домакинства.

(2) Индивидуалното земеделско стопанство извършва дейността си върху собствена или предоставена в аренда или за ползуване земя. Индивидуално земеделско стопанство използува собствени, взети в аренда или под наем сгради, машини, съоръжения и друг селскостопанска инвентар.

(3) Лицата в индивидуалните земеделски стопанства могат да наемат и да придобиват в собственост трактори, комбайни, камиони и други моторни превозни средства, както и друга селскостопанска техника без ограничения на клас, товароподемност и други признаци.

Чл. 25. (1) Дейността в индивидуалното земеделско стопанство се осъществява с личния труд на стопанина и членовете на неговото домакинство.

(2) В индивидуалното земеделско стопанство, независимо дали е регистрирано като фирма, могат да работят по трудов договор до 10 работници, а за сезонни и извънредни работи могат да се сключат срочни трудови договори с неограничен брой работници.

(3) Участниците в индивидуално земеделско стопанство могат да работят по трудов договор и в друго стопанство, фирма, учреждение или обществена организация.

Чл. 26. Индивидуалните земеделски стопани могат да се сдружават или кооперират за:

1. общо придобиване и използуване на машини, съоръжения, транспортни средства, складове, напоителни системи и други и за техния ремонт, поддържане и обновяване;

2. снабдяване с машини и друг селскостопански инвентар, транспортни средства, резервни части, семена, посадъчен материал, торове, химикали, горива и други;

3. преработка на селскостопанска продукция (мандри, винарски изби, консервни предприятия и други);

4. реализация на продукцията;

5. взаимно осигуряване, кредитиране и подпомагане;

6. други дейности, които не противоречат на законите.

Чл. 27. Индивидуалните земеделски стопани не се облагат с данък върху печалбата. Личният доход на участниците и индивидуалното земеделско стопанство се облага по чл. 13, ал. 2 от Закона за данък върху общия доход.

Чл. 28. За стопанската дейност на индивидуалните земеделски стопанства се прилагат разпоредбите относно едноличните и колективните фирми на граждани съгласно Указ № 56 за стопанската дейност, освен ако в този указ е предвидено друго.

Глава

АКОРД И АРЕНДА

Раздел I.

Акорд

Чл. 29. (1) Акордът е форма на организация и заплащане на труда в селското стопанство.

(2) Акордът в съответствие с конкретните условия може да бъде индивидуален, семеен и групов.

(3) Общото събрание на членовете на трудово-кооперативното земеделско стопанство, съответно управителният съвет на другите фирми, в съответствие с нормативните актове и устава приемат правила за организация на акорда като част от общите правила за заплащане на труда.

Чл. 30. (1) Между акордантите и земеделското стопанство се сключва писмено споразумение, с което се уреждат взаимните задължения на страните във връзка с трудовите правоотношения и се определя неговият срок, както и условията за осъществяване на производството.

(2) В споразумението се определят задълженията на акордантите да произведат и предават на земеделското стопанство или посочено от него лице продукция, определена по вид, количество, качество, цени и срокове.

(3) В споразумението се определят задълженията на земеделското стопанство за осигуряване на акордантите: машинна обработка, предоставяне на семена, торове, фуражи, горива, агрохимическо и ветеринарно обслужване и други, както и да заплати уговореното възнаграждение съобразно предадената от акордантите продукция. Възнаграждението на акордантите се определя като разлика от получената цена и надбавки от реализацията на продукция и направените разходи и отчисления за земеделското стопанство. Земеделското стопанство е длъжно да приеме цялата произведена продукция от договорените с акордантите площи или бройки животни. Страните могат да уговорят част от произведената в повече продукция да се предоставя на акордантите.

(4) Цените на възмездно предоставяните от земеделското стопанство услуги, редът и начинът на тяхното извършване се уточняват със споразумението.

(5) Полагащото се възнаграждение се дължи на акордантите според условията на споразумението независимо от крайните резултати на земеделското стопанство или на фирмата.

(6) Когато не по вина на акордантите не е получена уговорената продукция, земеделското стопанство дължи минималното трудово възнаграждение, установено за страната.

Чл. 31. Споровете по изпълнение на акордното споразумение са подведомствени на съдилищата.

Раздел II.

Аренда

Чл. 32. (1) С договора за аренда общинските народни съвети или определени от тях кметства, колективните земеделски стопанства и други фирми предоставят на арендатора за определен срок земя и други селскостопански обекти от своето имущество за стопанисване срещу определена вноска.

(2) Арендатор може да бъде отделен гражданин, пълнолетни членове на едно домакинство, колектив от граждани, кооперация или друга фирма независимо от местожителството, съответно от седалището.

(3) Не могат да предоставят земя в аренда граждани и фирми на граждани.

Чл. 33. Договорът за аренда се сключва в писмена форма и се регистрира в общинския народен съвет по местонахождението на обекта. Когато предмет на договора е земя или друг недвижим имот, той се вписва в нотариата по местонахождението на имота.

Чл. 34. (1) Договорът за аренда на земя и друго селскостопанско имущество съобразно характера на дейността съдържа:

1. описание на обекта и на състоянието, в което се предава;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) срок, който не може да бъде по-малък от 5 години;

3. видовете селскостопанска продукция и частите от тях, които арендаторът трябва да предоставя за изкупуване на арендодателя или на посочена от него фирма. Тази разпоредба не се прилага, когато земята е в планински и полупланински райони;

4. арендната вноска - размери и срокове за изплащане, която може да бъде в пари, в продукция или смесена;

5. задълженията на арендодателя по доставяне на машини, съоръжения, семена, торове, материали, горива и др.; по изкупуване на продукцията; извършване на транспортни, ремонтни, търговски, правни, агротехнически, информационни и други услуги;

6. задължения на страните във връзка с основния и текущия ремонт;

7. задълженията на страните по извършване на подобрения, преустройства, технологично обновяване и др.;

8. задълженията на страните по застраховането;

9. задълженията за поддържане на почвеното плодородие.

(2) С договора за аренда може да се уговаря арендаторът да придобива собствеността на предоставените му за стопанисване движими вещи, след като изплати стойността им с арендните вноски.

(3) Страните могат да се споразумеят за изменение на вида и частта от продукцията по т. 3 на ал. 1.

(4) Бившите членове на ТКЗС и техните наследници, които се занимават със селскостопанска дейност, не плащат арендна вноска за предоставената им земя до размера на внесената в ТКЗС.

(5) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) При аренда на нископродуктивни и пустеещи земи за първите 5 години не се заплаща арендна вноска. Арендна вноска не се заплаща и за трайни насаждения до започване на плододаването.

Чл. 35. Забранява се отстъпването на обекта от арендатора на други лица.

Чл. 36. (1) Обектите за предоставяне в аренда се определят от общинския народе съвет, съответно от общото събрание на трудово-кооперативното земеделско стопанство или от управителния съвет на друга фирма.

(2) Предоставянето на обектите се извършва чрез публичен търг, организиран от арендодателя по местонахождението на обекта. Колективните земеделски стопанства предоставят обекти в аренда на членовете си чрез вътрешен търг или конкурс по ред, определен от общото събрание.

Чл. 37. (1) Когато договорът за аренда е сключен с колектив, отношенията между членовете му се уреждат с писмен договор, в който се определя и начинът за разпределяне на задълженията и на дохода между тях.

(2) Отношенията между членовете на колектива се уреждат съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото с договора не е предвидено друго.

Чл. 38. (1) Договорът за аренда на земя и на други селскостопански обекти се прекратява:

1. с изтичането на срока освен ако договорът бъде продължен;

2. по споразумение между страните, което подлежи на вписване, когато има за обект недвижими имоти;

3. с писмено предизвестие на арендатора, отправено най-малко една година преди началото на следващата стопанска година;

4. при смърт, поставяне под запрещение или трайна нетрудоспособност на арендатора, която е пречка за изпълнение на договора, освен ако наследниците, съответно членовете на домакинството му или останалите членове на колектива, заявят в срок от два месеца, че желаят да встъпят в договора.

(2) Ако в срок от един месец преди изтичането на срока на договора една от страните не заяви, че го прекратява, той се смята продължен за още една година.

Чл. 39. Условията и начинът за изменяне размера на арендната вноска се определят с договора, а споровете се решават от съда.

Чл. 40. (1) Арендодателят може да развали договора, ако арендаторът не използува обекта според уговорените условия.

(2) Арендаторът може да развали договора, в случай че арендодателят не изпълнява задълженията си по договора.

(3) Договорът за аренда на земя или друг недвижим имот се разваля по съдебен ред.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) С договора за аренда на селскостопанска земя по искане на арендатора му се предоставя място за двор и за строеж на жилищни и стопански постройки. Относно тези постройки не се прилагат ограниченията, предвидени в Закона за териториално и селищно устройство и в Закона за собствеността на гражданите.

(2) В случай на прекратяване на договора не по вина на арендатора той остава собственик на изградените къща и постройки.

Чл. 42. (1) Трудовите колективи на птицекомбинати, животновъдни фирми и комплекси, преработвателни обекти и други могат да образуват кооперация или фирма на граждани, на която се предоставят съответните обекти по договор за аренда, сключен съответно с държавен орган, определен от Министерския съвет, с трудово-кооперативно земеделско стопанство или с друга фирма обекта с всички активи и пасиви, права и задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) На арендаторите по ал. 1 се предоставят за ползуване и селскостопански земи за производство на фураж или друга селскостопанска продукция, необходима за основното им производство.

Глава

ЗЕМЕУСТРОЯВАНЕ И ЗЕМЕПОЛЗУВАНЕ

Раздел I.

Органи на земеустрояването

Чл. 43. (1) Земеустрояването включва издирване, категоризиране и картотекиране на селскостопанските земи в страната и по общини; групиране на селскостопански земи за колективни и индивидуални земеделски стопанства; определяне на режима за ползуване на селскостопанските земи.

(2) Органи на земеустрояването са:

1. Централна комисия по земеустрояването в състав: председател - министърът на земеделието и горите, заместник-председател - заместник-министър на икономиката и планирането; секретар и членове - съдия от Върховния съд, заместник-председател на Комитета по териториално и селищно устройство, заместник-председател на Комитета по опазване на природната среда и двама селскостопански специалисти. Поименният състав на комисията се определя от председателя на Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) общински комисии по земеустрояването в състав: председател - член на изпълнителния състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, определен от него, и членове - районния съдия и четирима представители на общинския народен съвет, от които двама селскостопански специалисти. Членовете се избират от населението с тайно гласуване.

Чл. 44. (1) Централната комисия по земеустрояването:

1. организира земеустрояването;

2. ръководи методически работата на общинските комисии;

3. определя земите за интензивно (едромащабно) земеделие, които могат да се стопанисват само от колективни земеделски стопанства и други фирми;

4. определя размера на земите за индивидуално земеустрояване на домакинства, отделни граждани и фирми на граждани по райони съобразно почвени, климатични и други условия;

5. разглежда жалбите срещу решенията на общинските комисии и дава указания по въпросите на земеустрояването.

Чл. 45. Общинските комисии осъществяват земеустрояването на територията на общината, определят реда и условията за ползуване на общинските мери и пасища според правилата, установени от централната комисия, и контролират тяхното стопанисване.

Раздел II.

Земеползуване

Чл. 46. (1) Размерът и границите на земите на земеделските стопанства, образувани по чл. 10, се определят с решение на общинската комисия по земеустрояването. При определяне на размера и границите на земите на колективните земеделски стопанства неизползуваните земи се заделят за индивидуално земеустрояване.

(2) Селскостопанските земи, които не са предоставени за ползуване на колективни земеделски стопанства, се предоставят за ползуване на граждани или на фирми от общинския народен съвет или определени от него кметства.

Чл. 47. Гражданите в рамките на едно домакинство могат да получават за ползуване селскостопански земи в размери, определени от Централната комисия по земеустрояването по райони в страната.

Чл. 48. Общинските народни съвети извършват допитване до населението относно земите и размерите на отделните стопанства, които могат да бъдат предоставени на домакинства.

Чл. 49. Земите, предназначени за предоставяне на домакинства, се картотекират от общинската комисия. Общинската комисия разпределя картотекираните земи по видове и качества в съответствие с приетите норми за индивидуално земеделско стопанство.

Чл. 50. (1) Земите за земеустрояване на домакинства, определени от общинската комисия, се обявяват публично. При предоставяне на земи за образуване на индивидуални стопанства с предимство се ползуват бившите членове на трудово-кооперативното земеделско стопанство или техните наследници, които преимуществено живеят в населеното място, където са земите.

(2) Останалите групирани земи се разпределят със съгласие на домакинствата, а когато не се постигне съгласие - чрез жребий.

(3) Когато земите са недостатъчни за земеустрояване на всички желаещи домакинства, по решение на общинската комисия при спазване на правилата, установени от централната комисия, те се предоставят:

1. чрез конкурс - за поемане на задължения за селскостопанска специализация и снабдяване на общината с определени селскостопански произведения;

2. чрез търг.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Земеустроените домакинства получават отредените им по реда на предходния член земи по договор с общинския народен съвет или определени от него кметства за възмездно или безвъзмездно ползуване за срок, не по-малък от 10.

(2) В планински и полупланински, гранични и други райони, определени от Централната комисия по земеустрояването, земеустроените домакинства придобиват безвъзмездно право на ползуване върху отредените им земи. За ползуване на селскостопански земи по този член се прилагат съответно разпоредбите на чл. 41.

(3) Когато ползуването е възмездно, таксите се внасят по фонд "Земеустрояване и мелиорация" при общинския народен съвет. Половината от постъпленията по фонда се внасят в републиканския фонд "Земеустрояване и мелиорация". Средствата по тези фондове се изразходват за рекултивация на земи, прокарване на полски пътища, мелиорация и за други нужди на земеустрояването.

Чл. 52. (1) Правото на ползуване по предходния член може да се отнеме само в случаите по чл. 57.

(2) Правото на ползуване може да се отчуждава в случаите, предвидени със закон, само за важни държавни и обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, като на ползувателя се предоставят в замяна други, равни по количество и качество земи и му се заплати обезщетение за подобренията и понесените вреди. Когато в общината няма свободни земи, му се заплаща и обезщетение за правото на ползуване, ако е получено възмездно.

Чл. 53. (1) На задължително картотекиране от общинския народен съвет подлежат всички необработвани, изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използувани или пустеещи земи независимо от техните стопани.

(2) Земите по ал. 1 се предоставят за лично селскостопанско ползуване на кандидатите. При повече кандидати се предпочитат многодетните семейства, а при равни условия земята се предоставя по жребий.

(3) Членовете на колективни земеделски стопанства и работниците в други земеделски стопанства могат по реда на този член да получат до 10 дка в полските и до 20 дка в планинските и полупланинските райони, а други граждани - съответно до 5 и до 10 дка.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Членовете на колективните земеделски стопанства и работниците в другите земеделски стопанства, както и пенсионерите, които живеят на село и участвуват според възможностите си в общественото стопанство, механизаторите от машинно-тракторните станции, хидромелиораторите и строителите, работниците в животновъдните и птицевъдните комплекси, в селекционните и ветеринарно-медицинските центрове, както и временно наетите в селскостопанското производство, учителите, лекарите, научните работници и помощният персонал в институтите, които имат земя, магазинерите и други лица, обслужващи населението в селата, имат право на земя за лично ползуване като трудово-кооперативното земеделско стопанство е задължено да предостави на посочените лица по тяхно искане земя в размер до 5 дка. При условия, определени в Устава на трудово-кооперативното земеделско стопанство, с решение на общото събрание може да се предоставя земя и в по-голям размер.

Чл. 55. Земеустроените индивидуални стопанства не могат да се раздробяват. В случай, че последиците не желаят да обработват земята колективно и не се споразумеят на кого да бъде предоставена, земята се възлага на един или няколко от тях от съда. Останалите наследници имат право да получат дял в пари от направените от наследодателя подобрения, от собствения инвентар, селскостопанска техника и животни.

Чл. 56. Стопаните са длъжни да полагат личен труд в ползуваните от тях селскостопански земи.

Чл. 57. Когато предоставени за ползуване селскостопански земи системно не се използуват за селскостопанско производство или се използуват по начин, който уврежда почвеното плодородие, те се отнемат с решение на районния съд по искане на общинския народен съвет или на прокурора.

Глава

ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 58. Държавата регулира селскостопанската дейност чрез държавни поръчки и система от дългосрочни икономически регулатори и нормативи в съответствие с Указа № 56 за стопанската дейност, ако в този указ не е предвидено друго.

Чл. 59. (1) Държавата оказва съдействие на колективните и индивидуалните земеделски стопанства за ефективно използуване на земята и развитието на високорентабилно селскостопанско производство чрез:

1. предоставяне на благоприятни условия и финансови облекчения, както и участие на държавата в застраховане на селскостопанско имущество;

2. финансиране чрез държавния бюджет на крупни инвестиционни обекти за нуждите на селското стопанство;

3. дялово участие в изграждането на обекти на колективните селскостопански производители и осигуряване по договор на дефицитни суровини и материали за тях;

4. даване на надбавки към цените на селскостопански продукти и субсидии;

5. договаряне с колективни и индивидуални селскостопански производители на специфични стимули и условия за развитие на определени сектори на селскостопанското производство;

6. финансиране на изследователска дейност за създаване на високопродуктивни породи животни и високодобивни сортове растения и на нови селскостопански технологии;

7. организиране и финансиране на служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол и съдействие на селските стопани;

8. осигуряване на метеорологична и друго информация;

9. съдействие за разработване, изпитания, производство и внос на съвременна селскостопанска техника и техника за преработване на селскостопанска продукция;

10. снабдяване със семена от високодобивни сортове растения и с племенни животни;

11. съдействие за образуване на общински, областни и национални борси за различни видове селскостопански продукти.

(2) Условията, размерите и редът на държавната помощ се определят от Министерския съвет.

Чл. 60. (1) Земеделските стопанства и другите селскостопански фирми заплащат данъците, определени съгласно Указ № 56 за стопанската дейност. Министерският съвет определя реда за пълно или частично освобождаване от данъци и за предоставяне на данъчни облекчения за селскостопанската дейност. Когато се ползува земя, върху която са извършени мелиоративни мероприятия със средства от държавния бюджет, рентният данък се повишава в размер, определен от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Средствата за работна заплата в трудово-кооперативните земеделски стопанства и другите селскостопански организации не се облагат с данък върху прираста.

Чл. 61. (1) Цените на селскостопанските продукти се определят по три категории:

1. цени в зависимост от търсенето и предлагането;

2. пределни цени за ограничен брой селскостопанските производители свободно определят конкретните цени;

3. фиксирани цени за ограничен брой селскостопански продукти.

(2) Цените на селскостопанските продукти по т. 2 и 3 на предходната алинея се определят по ред, установен от Министерския съвет. По същия ред могат да бъдат определяни и сезонни цени.

(3) При определянето на фиксираните и пределните цени се отчитат измененията на цените на селскостопанската техника, горивата, енергията, агрохимикалите, торовете, услугите и други използувани в селското стопанство промишлени изделия с оглед осигуряване на еквивалентен обмен между промишлеността и селското стопанство.

Чл. 62. (1) На колективните земеделски стопанства и други фирми, които стопанисват селскостопански земи, могат да бъдат възлагани държавни поръчки за ограничен брой селскостопански продукти от Министерския съвет или определени от него държавни органи по реда на Указ № 56 за стопанската дейност.

(2) На индивидуалните земеделски стопанства не се възлагат държавни поръчки.

Чл. 63. Областните и общинските народни съвети създават условия за развитие на системата за самозадоволяване на населението на тяхната територия с основни селскостопански продукти и за пълноценното използуване на селскостопанската земя чрез всички форми на колективно и индивидуално стопанисване.

Чл. 64. (1) Колективните земеделски стопанства и други селскостопански фирми, както и индивидуални земеделски стопани получават валута за изнесената от тях продукция съгласно Указ № 56 за стопанската дейност. За самостоятелните стопани, които не са регистрирали фирми, за валутата се прилагат съответно правилата отнасящи се за едноличните и колективните фирми на граждани.

(2) Акордантите и арендаторите могат да получават валута от приходите на съответното земеделско стопанство или друга фирма по ред, определен с договора за акорд или аренда.

Чл. 65. Чуждестранни лица, филиали на чуждестранни лица и фирми с чуждестранно акционерно или дялово участие повече от 49 на сто могат да получават селскостопански земи в аренда или под наем с разрешение на министъра на земеделието и горите съгласувано с министъра на икономиката и планирането.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този указ:

1. домакинство са съпрузите, техните възходящи и невстъпили в брак деца над 16 години, които живеят заедно;

2. стопанската година изтича след прибиране на реколтата съобразно специализацията на имота, ако не е договорено друго;

3. земеделските стопанства - юридически лица, и другите селскостопански фирми по този указ могат да се наименуват "агрофирми".

§ 2. Когато преобладаващата част от дейността на фирма или друго юридическо лице не е селскостопанско производство, селскостопанската дейност може да се обособи в дъщерна фирма или поделение на самостоятелен баланс. В този случай за селскостопанската дейност се прилагат разпоредбите на този указ.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В Указ № 56 за стопанската дейност се създава следният нов чл. 43а:

"Чл. 43а. (1) По инициатива на трудовите колективи на държавни и общински фирми или на техни поделения или по собствена инициатива органът по чл. 11, ал. 3 може да ги реорганизира в акционерни фирми и да предостави правото на членовете на трудовия колектив да придобиват поименни акции.

(2) Броят и номиналната стойност на поименните акции, които може да придобие един член на трудовия колектив, се определят с устава на акционерната фирма.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение акциите се изкупуват от фирмата по номинална стойност. Притежателите могат да запазят придобитите акции в случай на прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране.

(4) Акциите по този член могат да се наследяват, ако наследници работят в същата фирма, а когато са ученици или студенти, ако сключат договор да работят в нея след завършване на образованието си. В останалите случаи акциите се изплащат по номинална стойност.

§ 4. При противоречие между разпоредбите на този указ и заварените нормативни актове се прилагат разпоредбите на указа.

§ 5. Подзаконови нормативни актове, решения на Министерския съвет, на други държавни и обществени органи, които противоречат на този указ, се отменят по реда на чл. 97 от Указ № 56 за стопанската дейност.

§ 6. Към реорганизиране на аграрно-промишлени комплекси и бригади по реда на чл. 10, ал. 3 се пристъпва, ако общите събрания на трудовите им колективи в срок, определен от Министерския съвет, не вземат решение за образуване на колективни земеделски стопанства.

§ 7. (Нова - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Навсякъде в указа думите "колективно земеделско стопанство" се заменят с "трудово-кооперативно земеделско стопанство".

§ 8. (Предишен § 7 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Министерският съвет да утвърди конкретните стойности на икономическите условия, регулатори и нормативи за селскостопанската дейност.

§ 9. (Предишен § 8 - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Изпълнението на указа се възлага на Министерския съвет.

[Alexander_Nevski]

Отговаря, отговаря и още как.

естествено примери с разбивка по проценти и по сектори няма да дадеш, нали?

A cartel is a formal agreement among competing firms. It is a formal organization where there is a small number of sellers and usually involve homogeneous products. Cartel members may agree on such matters as price fixing, total industry output, market shares, allocation of customers, allocation of territories, bid rigging, establishment of common sales agencies, and the division of profits or combination of these. The aim of such collusion (also called the cartel agreement) is to increase individual members' profits by reducing competition.

The fewer the number of firms in the industry, the easier for the members of the cartel to monitor the behaviour of other members. Given that detecting a price cut becomes harder as the number of firms increases, the bigger are the gains from price cutting.

The greater the number of firms, the more probable it is that one of those firms is a maverick firm; that is, a firm known for pursuing aggressive and independent pricing strategy. Even in the case of a concentrated market, with few firms, the existence of such a firm may undermine the collusive behaviour of the cartel.[

Game theory suggests that cartels are inherently unstable, as the behaviour of members of a cartel is an example of a prisoner's dilemma. Each member of a cartel would be able to make more profit by breaking the agreement (producing a greater quantity or selling at a lower price than that agreed) than it could make by abiding by it. However, if all members break the agreement, all will be worse off.

The incentive to cheat explains why cartels are generally difficult to sustain in the long run. Empirical studies of 20th century cartels have determined that the mean duration of discovered cartels is from 5 to 8 years. However, one private cartel operated peacefully for 134 years before disbanding.[6] There is a danger that once a cartel is broken, the incentives to form the cartel return and the cartel may be re-formed.

Whether members of a cartel choose to cheat on the agreement depends on whether the short-term returns to cheating outweigh the long-term losses from the possible breakdown of the cartel. (The equilibrium of a prisoner's dilemma game varies according to whether it is played only once or repeatedly.) The relative size of these two factors depends in part on how difficult it is for firms to monitor whether the agreement is being adhered to by other firms. If monitoring is difficult, a member is likely to get away with cheating (and making higher profits) for longer, so members are more likely to cheat and the cartel will be more unstable.

Behavior of demand

If an industry is characterized by a varying demand (that is, a demand with cyclical fluctuations), it is more difficult for the firms in the cartel to detect whether any change in their sales volume is due to a demand fluctuation or to cheating by another member of the cartel. Therefore, in a market with demand fluctuations, monitoring is more difficult and cartels are less stable.[7]

Characteristics of sales

If each firm's sales consist of a small number of high-value contracts, then it can make a relatively large short-term gain from cheating on the agreement and thereby winning more of these contracts. If, instead, its sales are high-volume and low-value, then the short-term gain is smaller. Therefore, low frequency of sales coupled with high value in each of these sales make cartels less sustainable.[7] When the demand of the product is fluctuating, parties that are in a cartel are less interested to remain in the cartel, because they are not able to make regular profit.

вече няколко пъти обясних, че няма как да има картел в този бранш ...

чакам контраргументи ама не с празни приказки ...

и да започнем с най-лесното - има 3 условия, които трябва да са изпълнени за да съществува възможност да има картел:

1) хомогенна стока - например плазмени панели

2) малко пазарни участници - 3-4, които държат близо 100 процента от пазара

3) липса на алтернативен внос и възможност хората сами да си произвеждат съответния продукт

много ми е интересно и как така в БГ храните са по-евтини отколкото в по-голямата част от ЕС като тук има картел, а там няма ...

Редактирано Юли 11, 2012 от Alexander_Nevski

[alvassareiro]

Пропускаш факта, че СИВ нямаше да съществува и тромавите соц. икономически субекти щяха да фалират. И пак щеше да има глад. Дори да бяхме запазили социалистическата собственост, то в новите условия тя беше обречена.

коективизацията и механизацията при ткзс нямат общо със сив. Това става много преди да почнем да получаваме каквито и да било субсидии и да изнасяме. Най-вероятно при новите условия при изчезването на СИВ българия нямаше да има къде да пласира излишъците си и да има свръхпроизводство.....е няма как да има глад в този случай.

[Михов]

коективизацията и механизацията при ткзс нямат общо със сив. Това става много преди да почнем да получаваме каквито и да било субсидии и да изнасяме. Най-вероятно при новите условия при изчезването на СИВ българия нямаше да има къде да пласира излишъците си и да има свръхпроизводство.....е няма как да има глад в този случай.

Какъв глад? Аз не виждам и сега да има глад. Вярно, че голяма част от населението живее бедно, но глад...

Колективизацията и механизацията при ТКЗС няма да ни служи за нищо, ако нямаме пазари. СИВ ни осигури пазари, и не само. Без СИВ и без евтините енергоносители от СССР, а смея да твърдя и без безплатния войнишки труд на всеки набор преди уволнение (т.нар "задръжка" - 3 мес.) нашето земеделие е неконкурентноспособно, в сравнение с дотираното западно земеделие. А като сложим и контрабандата при внос на земеделски продукти, ТКЗС-тата съвсем щяха да увехнат.

Силната ни обвързаност с СССР, включително и в земеделието, където експортирахме, по време на социализма ни носеше добри доходи, но точно това ни срина след като руснаците ни отрязаха от пазарите си.

[alvassareiro]

Е как да няма глад, след като земеделското производство е под базисните потребности на населението, та се налага да сме нетен вносител на храни....Това е гладът.

енергоносители внасяме и сега, скъпи или не, достатъчно е за да имаме земеделие. А земеделието ни трябва не заради пазарите на СИВ, а за нашия си, вътрешен пазар. Който го няма.

[Михов]

Япония или Великобритания не могат да задоволяват потребностите си от селскостопански продукти, но това не им пречи особено - няма "глад".

Нетен вносител? Силно казано.

Да, внасяме, но и изнасяме. За последната пазарна година изнасяме 3,6 милиона тона зърно. А през 2008 г. сме на трето място по износ на зърно в Европа: http://www.regal.bg/show.php?storyid=606327

За периода 2000-2007 г. стойността на износа на зеленчуци е нараснала близо 3 пъти - от 14,9 на 48,2 млн. долара. Виж при плодовете сме зле - за 2007 г. делът на износа на пресни овощни и черупкови плодове възлиза на 14,1 млн. долара, същевременно сме вносител на пресни овощни и черупкови плодове за 26 млн. долара през същата година. Това при растениевъдството. При животновъдството също имаме износ: http://www.investor.bg/novini-i-analizi/339/a/mekom-opovesti-oshte-dogovori-za-iznos-na-meso-v-turciia,109428/

Разбира се, вносът също е значителен.

Като цяло, най-вече заради зърноизноса смятам, че салдото на страната е положително. Няма глад, но няма и това свръхпроизводство, предназначено за пазарите на СССР и арабския свят със социалистическа ориентация.

[alvassareiro]

Износът на земеделска продукция се дължи на факта, че тя не намира пласмент на българския пазар.

производителите на кайсии, разорени напълно, изнасят за Румъния,

а България внася кайсии от Гърция. Защото гръцките кайсии се купуват оттам за 50 ст, което е под себестойността им ако се произвеждат у нас. А цената е ниска, защото за декар кайсии гръцкият фермер получава 100 евро субсидия, а българският - 10. на гръкът държавата му плаща и водата, както и разходите за всякакви напоителни съоръжения, които строи. На нашия - нищо.

ето защо изнасяме.

и не виждам никаква база за сравнение между българското и английското земеделие. Те внасят, защото нямат условия да произвеждат. Ние имаме прекрасни условия, но изнасяме, заради тъпотия и покриваме липсите с внос, което е още по-голяма тъпотия.

ако според това е добре, значи не виждам защо водим тази дискусия.

Редактирано Юли 11, 2012 от alvassareiro

[alvassareiro]

сега за глада. Всеки българия, който се занимава със земеделие, е гладен.

А гладен ли е гръцкият, английският и японският фермер??

[Михов]

Не, не е добре.

А за липсата на субсидии на фермерите се сърди не на разтурването на ТКЗС-тата, а на другарите комунисти. Щото бяхме в грешния лагер. И докато бяхме в грешния лагер и потривахме ръце, че цоцаме от руснаците, гърците цоцаха (и цоцат) от Европа.

[alvassareiro]

Напротив, съвсем погрешно.

Липсата на субсидии се дължи на факта, че земята у нас пустее, и е разпарчатосана. в такава ситуация какви субсидии можеш да вземеш?

и субсидии на какви земи се дават в гърция и полша?

ткзстата бяха перфектната база за влизането ни в ЕС, но разни глупци ги разтуриха.

такова нещо като грешен лагер няма. Вината не е на другарите комунисти, а на другарите капиталисти Чърчил и Рузвелт, които отстъпиха България на СССР за сметка на Гърция.

при такава натрапена ситуация, можехме само да извлечем най-доброто от нея.

както и сторихме, затова другарите са герои.

а днешните са глупци.

Редактирано Юли 11, 2012 от alvassareiro

[Михов]

сега за глада. Всеки българия, който се занимава със земеделие, е гладен.

А гладен ли е гръцкият, английският и японският фермер??

Ами то това можем да го отнесем до всички сфери на живота. БГ лекарят е гладен, а гладен ли е гръцкият, английският и японският лекар? БГ инженерът е гладен, а гладен ли е гръцкият, английският и японският инженер? Няма как да сме като гореспоменатите страни, първо че имахме много тежко преструктуриране на икономиката, второ че продължаваме да имаме отчайващо ниска производителност на труда.

[alvassareiro]

Аналогията не е правилна, защото ние имаме редица предимства пред споменатите страни, които не използваме. Най-вече в земеделието.