Народът за ТКЗС

[Alexander_Nevski]

Естествено, че в тази икономическа ситуация данък няма. Луди, които да не изкарват пари от земята си, ако могат, няма. Щом не се обработва, значи арендаторите не я търсят. Пазарът и само пазарът ще свърши работа.

С данъци да караш хората да я обработват земята си, това значи изкуствено да снижиш и без това ниските цени и да накараш хората да продават нещо, което в по-далечна перспектива може да носи доход.

Насила хубост не става, това е социализъм. Nicht.

драги ти живееш в някакъв абсолютно измислен свят ...

в северна америка и западна европа няма по-контролиран сектор от селското стопанство ...

контролът е троен - чрез данъци, субсидии и мита ...

причината за това е, че селското стопанство и хранителния сектор се смятат за част от националната сигурност ... смята се за неприемливо през 21 век храната да е недостъпна и да има гладни хора ... смята се за неприемливо да има значителна външна зависимост ...

всичко, което пишеш, ясно показва що БГ е на такъв хал и ще бъде още дълго време ...

достатъчно е цените на храните да скокнат с 20% и на огромен брой хора в БГ ще им се разкаже играта, защото няма буфери ... ей това е БГ ...

[Alexander_Nevski]

Невски, понеже не схващаш, ще ти нарисувам картинката цветно. Бат Митко гараджията (работещ като стрелочник в БДЖ) има земя останала от дядо му в село горно нанадолнище. И той като всички останали я е дал в кооперацията и получава рента брашно, купони за хляб от малката местна фурна, някой лев. Един ден той разбира, че земята има данък и той ще трябва да я продаде, иначе ще се набута. Обаче продават всички, цената пада, бат Митко мисли усилено кво да прави. И изведнъж... добре облечен бизнесмен пристига със гръм. Той му предлага да продаде земята си на смешна сумма, зер бат Митко има малка дъщеря към която мутрата има мераци, кола която може да изгори, а и не му се лежи със потрошени кокали в болница. Притиснат от обстоятелствата бат Митко няма друг избор, освен да продаде земята си.

В същото време чорбаджи Иван, крупен бизнесмен който обработва земя радостно потрива ръце и изкупува евтино земя и се радва на крупните си блокове. В този момент при него пристига добре облечен бизнесмен, който му казва че бая земя от неговите най хубави блокове са купени от него. Та да ги отделят, да прекарат до тях път... Чорбаджи Иван усеща как нещата завиват в много лоша посока. Е, изход има, защото мутрата е готов да продаде тези парцели, но на огромни цени. Настроението на чорбаджи Иван се разваля за дълго време.

собствеността на земята е подробност, която не е толкова важна в съвременния свят, където фермерът не задължително е собственик ...

цялата земя може да е държавна, ако се отдава под аренда на прозрачни търгове няма никакъв проблем ...

единственото нещо, което има значение е дали активите се управляват ефективно ...

аим много примери във всякакви насоки - така например едно държавно предприятие като шведския производител на водка Absolut може да е успешно на световните пазари, а БГ селското стопанство където над 90% от земята е частна може да е несупешно ...

[КГ125]

Хич даже не е подробност. В Швеция може и да върви държавната собственост, у нас стана ясно какво предсатвлява тя и до какво води.

[Alexander_Nevski]

Хич даже не е подробност. В Швеция може и да върви държавната собственост, у нас стана ясно какво предсатвлява тя и до какво води.

проблемът не е толкова в собствеността, а в управлението и ...

БГтата са царе на неефективното управление на активите ... няма значение каква е собствеността ...

[DendroaspisP]

собствеността на земята е подробност, която не е толкова важна в съвременния свят, където фермерът не задължително е собственик ...

Е, това не е коректно изказване. Можеш да си фермер и без да си собственик и това не е само в съвременния свят. И в т.нар средновековие феодалът е бил собственик на земята, но не е бил фермер нали? Други са били фермерите, но са обработвали чужда земя. Днес също е възможно да си фермер и да обработваш чужда земя. Но, именно защото е чужда в белия свят това не е подробност, защото не можеш просто да си я вземеш и да я работиш защото си решил да си фермер. Ще, не ще фермерът несобственик ще трябва да се съобрази със собствениците нефермери поради правата им върху земята. А щом ще се съобразява и не може да пипа без разрешение - ами не е подробност, а предикат.

Редактирано Юни 24, 2012 от DendroaspisP

[КГ125]

проблемът не е толкова в собствеността, а в управлението и ...

БГтата са царе на неефективното управление на активите ... няма значение каква е собствеността ...

Дали?

Тези:

http://www.monitor.bg/article?id=196557

http://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Губиделников

http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_za_grada/2007/08/16/368729_gubidelnikovi_ot_koito_trugna_krilatiiat_izraz/

http://novinar.bg/news/sofiia-si-imala-tcar-na-shokolada_MzYxMjszNg==.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Чилов

http://www.propackmagazine.bg/bg/Статии/Етикети/Козметиката-на-нашите-баби/148/

http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Багрянов

са си управлявали собствеността даже много, много добре.

Пък и сега има много такива. Частници.

[Alexander_Nevski]

с частни примери не можеш да обориш основен принцип ...

масата от хората в БГ влага много повече пари в активи за лично потребление отколкото в бизнес дори и когато има налични средства ...

простият пример са хора, на които личната им кола е по-скъпа от тази с която работят и си изкарват хляба ...

този пример може да се разпростре във всичко ...

всъщност хората, които ефективно си реинвестират парите в бизнес в Бг са малцинство ...

за сметка на това ексесите по абитурентски балове и сватби са всеизвестни ... от същите тези абитуренти само малцина ще инвестират (самите те а не родителите им) в скъпо образование ...

[Alexander_Nevski]

Е, това не е коректно изказване. Можеш да си фермер и без да си собственик и това не е само в съвременния свят. И в т.нар средновековие феодалът е бил собственик на земята, но не е бил фермер нали? Други са били фермерите, но са обработвали чужда земя. Днес също е възможно да си фермер и да обработваш чужда земя. Но, именно защото е чужда в белия свят това не е подробност, защото не можеш просто да си я вземеш и да я работиш защото си решил да си фермер. Ще, не ще фермерът несобственик ще трябва да се съобрази със собствениците нефермери поради правата им върху земята. А щом ще се съобразява и не може да пипа без разрешение - ами не е подробност, а предикат.

драги в UK процентът земя, която е в ръцете на хората е под 50% като в това включвам и земята под къщите ...

държавата, кралицата, аристоркацията и т.н. държат над 50% от земята ...

аристокрацията държи около 1/3 от земята и не я обработва а я дава под наем ...

повечето ферми, които са принадлежност на фермерите са малки ...

това е живата реалност, а ти си пиши приказки за малките деца ...

[DendroaspisP]

драги в UK процентът земя, която е в ръцете на хората е под 50% като в това включвам и земята под къщите ...

държавата, кралицата, аристоркацията и т.н. държат над 50% от земята ...

аристокрацията държи около 1/3 от земята и не я обработва а я дава под наем ...

повечето ферми, които са принадлежност на фермерите са малки ...

това е живата реалност, а ти си пиши приказки за малките деца ...

Най-правилното нещо в този пост е, че този който има права върху земята може да не я обработва, но я дава под наем. И що я дава под наем? Защото има права върху нея и ако не иска да я дава, този дето няма земя, а иска да е фермер може само да си пише приказки как е мечтал да бъде фермер.

[Alexander_Nevski]

Най-правилното нещо в този пост е, че този който има права върху земята може да не я обработва, но я дава под наем. И що я дава под наем? Защото има права върху нея и ако не иска да я дава, този дето няма земя, а иска да е фермер може само да си пише приказки как е мечтал да бъде фермер.

данъците върху собствеността и особенно върху унаследването й в УК са убийствени ...

за да може да се покриват тези разходи цялата земя се дава под наем, в много от именията дори и къщите се дават под наем за снимане на филми поради подобни причини ...

ако данъците бяха нула като в БГ нещата щяха да са доста различни ... аристокрацията обича тревичка а не миризма на лайна от торовете ...

[DendroaspisP]

данъците върху собствеността и особенно върху унаследването й в УК са убийствени ...

за да може да се покриват тези разходи цялата земя се дава под наем, в много от именията дори и къщите се дават под наем за снимане на филми поради подобни причини ...

ако данъците бяха нула като в БГ нещата щяха да са доста различни ... аристокрацията обича тревичка а не миризма на лайна от торовете ...

Данъците са големи (или както казваш икономически убийствени), за да бъдат насърчавани собствениците (не фермерите) да упражнят правото си на собственици с едно от трите правомощия: разпореждане, владение и ползване върху земята си, така че същата да носи стойност. Това е държавна политика, но за да има такава политика значи е важно кой е собственик и изобщо е още по-важно, че е собственик. Държавата не може да му отнеме правото на собственост, тя трябва да се съобразява с нея и за да го накара да я "употреби" по някакъв начин (сам или чрез други чрез упражняване на правото си на собственост обаче), за да носи принадена стойност и изобщо стойност, извън нейната себестойност, тя го мотивира икономически да упражни правата си. А това значи само едно - че кой е собственик е особено важно и е предикат, а не подробност. Ако не беше важно държавата щеше да си взема земята на неважните собственици и просто да я отдава на амбицираните фермери несобственици да я "употребяват". За това ти казвам, че подобно изказване е некоректно и невярно.

[Frujin Assen]

Тъй, след справка се оказа че песента е нова, за пръв път забелязана в ранните 90 години.

Невски, те и сега хората дават земята си под аренда. Какво е значението, дали фермера ще арендува от 1 аристократ или от 20 малки стопанина? Даже е по добре, защото едрия земевладелец има икономическата сила да се пазари и да договори за себе си по добри условия.

[Alexander_Nevski]

не ме убеждавайте в предимствата на частната собственост, личното ми мнение е, че всеки трябва да се грижи сам за себе си и собствеността си ...

в БГ обаче не съществуват реални инструменти или стимули хората тези от тях, които са си запуснали земята и къщите да поправят този проблем ...

за да има демокрация и частна собстеност, трябва да има дисциплина, правила и действаща съдебна власт ...

в случая на БГ тези неща липсват - можеш да си зарежеш земята и къщата на село да изгният и да обраснат в плевели - данък върху земята няма, данъкът върху къщата е минимален и ти го търсят я не ...

по въпроса за дребните парцели - аз имам дребни парцели - като си сметна горивото да отида там и да преговарям, колко време ще загубя и колко после ще получа от кооперацията просто няма смисъл да ходя ... естествено те не са в добруджа ...

[nik1]

Хайде стига глупости. Бай-ганьо е сатиричен образ. Но никой не си е играл да го преувеличава и да описва епохата с него. Този образ е една есенция на негативните черти на Българина. Бил е валиден и през края на 19 началото на 20-ти век, валиден е и днес. И хайде да забравим за малко за бай-ти ганя. Кой е другия известен архитип от родния фолклор? Хитрър Петър. Е да кажеш че че и той е преувеличен от комунистите вече ще е нелепо. Просто тези хитрувания, дребните мошеничества и решаване на проблемите с измама, а не с честен труд е есенцията на негативната част на родната народопсихология. Ето тов е в основата на проблемите ни а не 40-те години най-нова история. Да твърдиш обреатното означава да си затваряш очите пред фактите. Не комунизма проваля Българския народ, а Българския народ оформя комунизма такъв какъвто е, включително и начина по който са се създавали ТКЗС-тата.

Подкрепям напълно мнението

Хитър Петър, Бай Ганьо, и Андрешко..

---

ПС.

Що се касае за периода началото на 20 век, Румен Аврамов в "СТОПАНСКИЯ ХХ ВЕК НА БЪЛГАРИЯ" пише:

Веднага след Освобождението - и преди опита от края на ХХ век -

става ясно, че всяко първоначално натрупване е съпроводено от появата

на “кредитни милионери” и от корумпирането на кредитната система.

Първите актьори на стопанската сцена неизбежно усещат изкушенията и

сладостта от това да се разполага безконтролно с парите на другите. По

статиите от този период може да се състави истински речник на методите

за декапитализация на дружествата от собствените им акционери, на

безбройните канали за раздаване на вътрешни кредити, за

безконтролността на сивата икономика и съпътстващото я преплитане

между политически и икономически структури. Статиите на Ст.Караджов

[Спестовните дружества в България, СпБИД 1896/3], на А.Ляпчев

[Дружествата от правно и икономическо гледище, СпБИД 1898/3-4],

М.Сарафов [Нашите осигурителни дружества, СпБИД 1897/1] или

Ив.Цонев [Как се прави ревизия и проверяват отчети, СпБИД 1896/8-9;

Контрола над нашите акционерни и спестовни дружествна, СпБИД

1899/1] са въведение както към ситуацията от края на ХIХв., така и към тази

от края на настоящето столетие.

Подтекста и фона на всички тези процеси е корупцията във всички

свои метастази. В зората на ХХ век тя е неотстраним елемент от

обществения пейзаж, от държавната практика и от вече примирилото се с

неизбежността й обществено мнение. Ето отново оценката на Б.Боев.

“Вътрешната политика у нас се изроди в едно най-долнокачествено

партизанство, при което всяка партия е един вид акционерно дружество,

членовете на което са акционери на дружеството с повече или по-малко

акции, според числото на които участва в печалбите на предприятието -

разходването на държавния бюджет. Разликата между партийните и

акционерните дружества е само тази, че акционерите на първите не могат

да си купят толкова и такива акции, колкото и каквите пожелаят, а

последното като че се намира в зависимост от личните способности на

акционера да добие акции; министерски, предприемачески, управителски,

началнически..., или само: писарски, стражарски, разсилнишки, метачески...

Това низвеждане на партиите до дружества с търговски задачи поведе към

строене на железници, наемане къщи, заеми, десятъци, хамбари,

импулсиране трафика, търговия със службите, сортачване на

предприемачи с чиновници, подкупничество в администрацията,

стремление към пашапорт за акъл в училището, любоугодничество и

пристрастие в съдилищата, печелене с нечестни средства в частния

икономически живот, към изкуствени фалименти...”. [с.718] Този

изразителен пасаж придобива още по-голяма пикантност ако се припомни,

че през 20-те години неговият автор затъва в една от най-шумните банкови

афери, гарнирана с всички изброени по-горе подправки.

Съвременното в тази, иначе класическа, действителност е в неявно

прокараната връзка между корупция и растеж, в негласно признатия факт,

че корупцията е колкото разяждаща сила, толкова и мотив за едно

безсистемно и хаотично движение “напред”.Макар и “притча во язицех” от

самото начало на независимото съществуване на държавата, тя разцъфна

именно през годините на френетичен икономически възход. “Златното

десетилетие” от началото на века е истинска лаборатория в това

отношение. Точно през тези години бе произведена класиката в жанра -

доклада на Изпитателната комисия по управлението на страната през

периода 5 май 1903- 16 януари 1908г. [Доклад на парламентарна комисия

до ХIV об. Народно събрание. С. 1910], който се чете като енциклопедия

на корупцията и където могат да бъдат намерени всички инструменти и

правила, останали непокътнати при бъдещата вековна традиция в тази

област.

Но прекаленото фокусиране върху този проблем може да отклони от

по-важни въпроси. Който и период от българската стопанска история да се

вземе, корупцията неизменно ще присъства като фон и среда на главните

действащи лица. В този смисъл тя не е събитие и не представлява интерес

за по-дълбоките процеси икономиката, които ни занимават тук и които се

долавят в моделите на развитие или в големите цикли на българската

стопанска история

Корупция, кооперативизъм и етатизъм са моторите на българската икономика в новата ни и съвременна история.

Именно през първото десетилетие на века бяха заложени три от

стълбовете на българския стопански манталитет, които неизбежно щяха да

получат своето развитие - кооперативизъм, етатизъм, корупция.

Държавната намеса е неотменна черта на всички

модерни икономики, а етатизма не е уникално явление. Но през по-

голямата част от столетието, в България той е бил практика и идеология,

налагана без задръжки и мисъл за последиците. Неговата неистовост в

българските условия го прави особен казус, нещо отличаващо се от

средното. Достатъчно е да се прегледат архивите на чужди свидетели

(дипломати, икономисти) за българската действителност, за да се усети, че

става дума за нещо необичайно и надхвърлящо техните стандарти. А ако за

стандарт се вземат оценките на англо-саксонски инспирираните ОН или

МВФ, българският етатизъм придобива мащабите на истинска аберация.

[Особено показателни са докладите на Комисаря на ОН за България от

24 юни 1933, 30 декември 1933, 23 април 1934г.; Вж също Н.Prost, La

Bulgarie de 1912 d 1930. Paris. 1932 и др.

Нещо повече, краят на войната е

период на незапомнено учредителско грюндерство, което създава безчет

пирамидални структури, под чиито покрив корупцията и източването на

държавата процъфтяват. Държавната намеса достига апогея си със

създаването на ДСГОП и с по-късното въвеждане на Централата на

девизите. Кълновете на всички тези процеси бяха заложени през златното

десетилетие.

Българската икономика и общество са “комунални” ex-ante, още преди

комунизма. Те са захранени с тази нагласа от самото раждане на нова

България, като “комуналната” философия е инфектирала структури,

институции, мислене и поведение. По този начин традицията е “подготвяла”

страната за социализъм, дошъл до голяма степен на “готова” почва.

Социализмът хипертрофира държавното начало в макропроцесите и

дребното хитруване (“малката правда”) в битовите пластове на

икономиката. Социализмът доведе до крайност системата на една

затворена икономика. Социализмът разви до край корпоративното начало,

макар и под тоталитарна обвивка.

Но всичко това вече беше налице в конфигурацията на българската

икономика преди 1944г. Финансовата система беше поголовно одържавена

след 1934г., при залязващи позиции на частния сектор и крайно свито

чуждо присъствие. Икономиката беше затворена за външния свят с

въведения от 1931г. валутен режим и със системата на клиринга.

Стопанският манталитет беше вече проникнат от духа на комуналност през

мрежата на кооперативите, където “малката правда” се беше превърнала в

норма на поведение. Войната беше рационирала икономиката до степен

близка до плановата, а самата “плановистка” идеология вече беше

официализирана.

В известен смисъл социализмът нямаше какви нови идеи да предложи

на българския стопански живот. Той можеше единствено да доведе до

възможния предел вече набелязани и заварени идеи като ги облече във

формата, предоставена наготово и насилствено от чуждите господари на

държавата. Социалистическият цикъл от 1944 - 1989г. изчерпа до дъно

потенциала на една от възможните линии на развитие на ХХ век, като

показа нейните вътрешни бариери, иманентна склероза и неспособност за

самообновление. Същевременно, със всяка година той ни отдалечаваше от

световните стопански ценности и ни подготвяше за един по-драматичен

сблъсък с реалностите от края на ХХ в.

Редактирано Юни 25, 2012 от nik1

[Alexander_Nevski]

свободен пазар в земеделието може и да има, но не и в европа и развития свят ...

от там насетне финансово ефективно земеделие се постига по 4 начина:

1) окрупняване на земята

2) механизация

3) иновации

горните 3 чрез инвестиции

4) договаряне на изгодни субсидии

не забравяйте че документалните проблеми и разходи когато подаваш за субсидия на 1000 декара са много по-малко отколкото за 100 парцела по 10 декара

комасацията е задължителна предпоставка за горното

тя може да се извърши:

1) насилствено като при соца - това е неприемливо в сегашните условия

2) полунасилствено чрез данъци - това е политически неприемливо

3) без държавна намеса - както става досега с основни играчи фондовете

сегашният модел проработи само в добруджа и донякъде в равнините като тракийската

Бг обаче не е само добруджа и се превърна в нетен вносител на храна, а храната е много скъпа спрямо покупателната способност на населението

в земеделието има и друг голям разход - нафтата ... в много държави нафтата за земеделски цели е освободена от акциз, което я прави много по-евтина, в Бг случаят не е такъв, за което си има причини ...

БГ има да извърви един много дълъг път и в един момент ще се върне на модела на ТКЗСтата просто с друга собственост, но земеделските принципи ще са същите като от 70те и 80те - големи парцели, механизация, окрупнени доставки и продажби на едро и централно водополиване където е необходимо ... просто защото така се прави земеделие през 21 век ...

това което стана през 90те е изключително тъжно - преди 3г. бях из пловдивски и пазарджишки села - цари пълна циганизация, а всичко създадено по соца - като системи за централно поливане, складови бази и т.н. е разрушено и окрадено ...

изобщо преходът показа, че БГтата страдат от нисък коефициент на ефективна креативност и много трудно създават нещо ново, освено ако то не им се наложи отвън (което трудно може да се нарече създаване), за сметка на това без никакъв проблем рушат старото дори и от него да има ползи ...

Редактирано Юни 25, 2012 от Alexander_Nevski

[Alexander_Nevski]

между другото точно, в селата и то точно възрастните хора, са най-недоволната и мрънкаща част от населението в БГ и най-сигурният контингент на БСП и ДПС ...

по-голямата част от земята, поне като бройка парцели е върната точно на хората описани по-горе ...

[Михов]

БГ има да извърви един много дълъг път и в един момент ще се върне на модела на ТКЗСтата просто с друга собственост, но земеделските принципи ще са същите като от 70те и 80те - големи парцели, механизация, окрупнени доставки и продажби на едро и централно водополиване където е необходимо ... просто защото така се прави земеделие през 21 век ...

Да, така се прави земеделие. Никой не го отрича. Самите ТКЗС-та обаче бяха комунистическа простотия. Да, хората трябваше да се кооперират, но не по този начин. И не с тези последици.

това което стана през 90те е изключително тъжно - преди 3г. бях из пловдивски и пазарджишки села - цари пълна циганизация, а всичко създадено по соца - като системи за централно поливане, складови бази и т.н. е разрушено и окрадено ...

Специално за циганизацията си има обективни причини и те нямат нищо общо с ТКЗС, разграбването им и т.н. Просто в случая имаме един етнос, на друго цивилизационно ниво, който оказва демографски натиск - жизнен е, същевременно демокрацията не разполага с инструмент да прилага успешно закона спрямо този етнос, защото мерките й са слаби и неефективни. Тепърва ще има анклави, в които ще действа обичайно право, различно от това на Р България и в тях няма да им ни ТКЗС-та, ни складове, ни мелиорации.

изобщо преходът показа, че БГтата страдат от нисък коефициент на ефективна креативност и много трудно създават нещо ново, освено ако то не им се наложи отвън (което трудно може да се нарече създаване), за сметка на това без никакъв проблем рушат старото дори и от него да има ползи ...

Смяната на системата е трудно нещо. И минава през разрушение на старото. В ГДР също разрушиха всичко. В Русия, Беларус или Туркменистан пък запазиха много стари форми, но и те не цъфнаха и вързаха.

[Alexander_Nevski]

има държавни с дългосрочни политики, които си променят системите изключително бавно и без разруха на предходното ...

предполагам се сещаш кои са те и не отричаш, че практиката показва, че това е по-правилният път ...

в UK и САЩ всяка една промяна в системата изисква одобрение и консултации на изключително много нива и винаги има група, която е засегната ... затова всякакви драстични промени се избягват и до момента ... за де се избегнат политически и социални реперкусии ...

това създава условия на предвидимост за гражданите и бизнеса ...

едно е да ти променят данъците плвано веднъж на 10г., а съвсем друго е да има промени всяка година ...

очевидно е, че такъв тип подход няма да дойде скоро в БГ, щом населението разсъждава начина опиисан от теб ...

[Михов]

има държавни с дългосрочни политики, които си променят системите изключително бавно и без разруха на предходното ...

предполагам се сещаш кои са те и не отричаш, че практиката показва, че това е по-правилният път ...

в UK и САЩ всяка една промяна в системата изисква одобрение и консултации на изключително много нива и винаги има група, която е засегната ... затова всякакви драстични промени се избягват и до момента ... за де се избегнат политически и социални реперкусии ...

това създава условия на предвидимост за гражданите и бизнеса ...

едно е да ти променят данъците плвано веднъж на 10г., а съвсем друго е да има промени всяка година ...

очевидно е, че такъв тип подход няма да дойде скоро в БГ, щом населението разсъждава начина опиисан от теб ...

Много съм съгласен за УК и УСА, но нещата в БГ са малко по-различни. Съвсем малко.

Населението в БГ не знам как разсъждава, обаче като гледам съвременната политическа класа си мисля, че хората избират да ги управляват точно синовете и внуците на тези, които ги управляваха от 44 до 89 г. Защо обаче тези хора не запазиха старото, предполагам си наясно.

Според теб, какво от наследството на НРБ можехме да запазим и да ни върши работа днес?

[Alexander_Nevski]

Много съм съгласен за УК и УСА, но нещата в БГ са малко по-различни. Съвсем малко.

Населението в БГ не знам как разсъждава, обаче като гледам съвременната политическа класа си мисля, че хората избират да ги управляват точно синовете и внуците на тези, които ги управляваха от 44 до 89 г. Защо обаче тези хора не запазиха старото, предполагам си наясно.

Според теб, какво от наследството на НРБ можехме да запазим и да ни върши работа днес?

ами то една част е запазено и върши работа и до днес ...

типичен пример е БГ енергийната система, която не само че е по-добра от гръцката, но с един АЕЦ и няколко ПАВЕЦа е много по-добра от всички други на балканите ...

ПАВЕЦите са толкова удачни, че дори обират пиковете от алтернативните източници (те всички имат такива) ...

ако го нямахме това и се опитвахме да го строим в момента, нямаше да имаме пари да го направим ...

по същия начин където е имало големи парцели с изградена мелиорация трябваше да се намери друг начин за обезщетяване на собствениците - например те да се продадат на търг, а с постъпленията да бъдат обезщетени собствениците и държавата ...

това е просто пример как трябва малко мисъл и желание и много работи стават по-лесно и по-добре ...

[Alexander_Nevski]

обратното има и драстични примери за неефективност - такива са топлофикациите ...

държавата трябваше да направи всичко възможно последните 20г. всички сгради из страната да се санират и да се отървем от тях ...

това щеше драстично да намали зависимостта ни от внос на енергийни източници ...

в апартамента на жена ми плащаме по 11лв. за кубик топла вода, а на читав бойлер подгряването би струвало двойно по-евтино ...

това са просто примери как с дългосрочна визия и желание може да се постигне много ...

при овчо население обаче това няма как да стане ...

[Михов]

Ами виждаш ли, това което е ефективно и работи, се запазва по естествен начин.

А злоупотребите при ликвидацията на ТКЗС-тата бяха угодни на една определена група хора, и тези хора са децата на онези, дето караха хората да влизат насила в ТКЗС. Крушката си има опашка.

Но питам аз, освен енергетиката, къде другаде?

[Alexander_Nevski]

Ами виждаш ли, това което е ефективно и работи, се запазва по естествен начин.

А злоупотребите при ликвидацията на ТКЗС-тата бяха угодни на една определена група хора, и тези хора са децата на онези, дето караха хората да влизат насила в ТКЗС. Крушката си има опашка.

Но питам аз, освен енергетиката, къде другаде?

нищо естествено няма, защото енергийната система не беше приватизирана ...

освен енергетиката, точно селското стопанство трябваше да бъде таргет за държавни и общински интервенции, както вече написах крупните парцели с изградена мелиорация и складови бази не трябваше да се разбиват ...

Редактирано Юни 25, 2012 от Alexander_Nevski

[Михов]

Но енергетиката не беше и не е губеща. Нямаше и реституционни проблеми.

При земеделието схемата не беше възможна. Всичко, освен връщането на земите в реални граници беше недопустимо. Не стига, че на хората им взеха земите и инвентара 35 години без да получат стотинка рента, ами и оставаше поради нЕкои съображения да ги прецакат (както на практика щеше да се получи при действителността тук).

Да не говорим, че дори и да не бяха разбити, складовите бази и тям подобни щяха да последват съдбата на индустриалните им събратя - заводите. Щяха да са губещи, приватизирани и накрая всеки знае какво следва...

[Alexander_Nevski]

Но енергетиката не беше и не е губеща. Нямаше и реституционни проблеми.

При земеделието схемата не беше възможна. Всичко, освен връщането на земите в реални граници беше недопустимо. Не стига, че на хората им взеха земите и инвентара 35 години без да получат стотинка рента, ами и оставаше поради нЕкои съображения да ги прецакат (както на практика щеше да се получи при действителността тук).

Да не говорим, че дори и да не бяха разбити, складовите бази и тям подобни щяха да последват съдбата на индустриалните им събратя - заводите. Щяха да са губещи, приватизирани и накрая всеки знае какво следва...

Михов,

навсякъде където земята не съществуваще или не можеше да бъде върната в реални граници тя не беше върната в реални граници - примерите са застроени площи и национални паркове ...

няма смисъл да се нашпъваш да казваш, че няма друго решение като то вече е прилагано в практиката ...