Закон на Ом

[Apofis]

1.История

През 1827 г. немският физик Георг Симон Ом измерва големината на тока, който тече в един проводник и как се изменя тя при различни напрежения приложени между двата края на проводника. В резултат от тези опити той установява, че между големината на тока в един проводник и напрежението между двата края на проводника има правопропорционална зависимост.

2.Същност

Закона на Ом е приложим само за резистори, чиито съпротивление не зависи на приложеното напрежение. Те се нарична омични или идеални резистори. За щастие на това правило има малко изключения, така че то е напълно приложимо. Все пак е добре да се отбележи, че на практика този закон не винаги е точен, защото няма устройство, което да е идеален резистор при всеки волтаж или напрежение. Винаги се стига до един момент, в който дадено устройство би пропуснало или спряло напълно волтажа, като изгори например или дефектира. Но това не е важно. Ом декларира зависимостта, която е открил чрез една проста формула с три величини - I (ток), U (напрежение) и R (съпротивление). В този смисъл формулата има три вариянта, с които всяка една от тези величини може да бъде открита, благодарение на останалите две. Ето ги и тях :

Въпреки всичко споменато горе, Закона на Ом е приложим до известна степен и за не-омични съпротивления - от долната формула излиза, че съпротивлението е равно на отношението между тока и напрежението. Тоест - според долната формула може да има устройство, чиито съпротивление да се изчислява с моментните състояния на тока и напрежението и то пак да влиза в правилата на закона на Ом. В този смисъл можем да кажем, че не всеки резистор е идеален.

Съпротивлението е характеристика на проводника. То зависи от размерите на проводника, веществото и температурата му, но не зависи от големината на тока и напрежението. Единицата за съпротивление се нарича ом и се означава така : . Един проводник има съпротивление 1 Ом, когато :

3.Приложение

Въпреки, че всички проводници имат съпротивление в електрониката се използват специални елементи, които представляват проводници със точно определено съпротивление и се наричат резистори или съпротивления. Може да видите пример за такива на картинката вляво. Резисторите идват с различни съпротивления и по различна форма - тези вляво са за запояване на печатна платка - има и други, за повърхностен монтаж, които са много по-малки и затова имат голямо приложение в електрониката днес. Несъмнено най-забележителни са резисторите в електронните чипове - те представляват слоеве върху полупроводника, направени от специални химикали, за да добият съпротивление. Техният размер е само няколко микрона.

[Goro]

Май ще трябва да си преработите статията, защото дядо Ом има и диференциален и интегрален закон, пък и законът му винаги и на всякъде е верен поне до сега. Дори товара да е комплексен или нелинеен, това не е основание да се твърди че има някакво отклонение, напротив точно в такива случаи е много полезен. Тук има една приказка, ама сигурно я знаете.