Византийски моливдовул, употребяван като амулет ?

[Зитко]

На прикачената картинка може да прочетете статия, публикувана в "Известия на НИМ", том 17. Авторът смята, че намереният моливдовул е бил използван вторично като амулет, но аз не мога да се съглася с тази негова теза, защото не виждам кръгла дупка, каквато би трябвало да има, ако въпросната оловна пластина е висяла на връв, по-скоро ми прилича на пукнатина. Освен това и формата е твърде неугледна, а все пак говорим за мек метал, едва ли е било проблем да бъде оформена по-удачно дори от дете.

[Зитко]

Направих си труда да поразровя специализираната литература и се оказа, че има публикуван и друг такъв печат - в статията "Les Argyroi" (J.-C. Cheynet et J.-F. Vannier). Авторите смятат, че печатът вероятно е принадлежал на един от синовете на Василий Аргир, братът на император Роман ΙΙΙ Аргир.

[Doris]

Може този, който е рязал печата да е имал нужда от олово, но да се е побоял да посегне на лика на Богородица и да е употребил само страничните части от печата.

[Зитко]

^

Да, това е доста по-логично и приемливо обяснение.

[roca]

Владимир Пейчев е автор който има сравнително добри познания в областа на нумизматиката около 13-18 век и публикува предимно, да не казвам изцяло такива материали. Като цяло налучкването на произхода на притежателя на печата (Никофор Аргир) донякъде малко ме смущава...или не си е направил труда да потърси информация, както е направил Зитко , или е претупал тази статия, стояща малко като "пощенско съобщение" С две думи и двете постъпки не са сред най-правилните.

Все пак аз мисля че е възможно да е бил употребяван като амулет, по начина който е съобщено "във малка кожена кесийка, превързана с връв на врат или колан" и за целата не е нужна дупка за да се закача на нея. Също е възможна тезата за неграмотноста на притежателя, за който буквите не са от значение а само изображението, тъй като това изображение на Богородица е известно и популярно за 11-12 век и е възможно само то да е имало значение за притежателя