На коя теория за произхода на албанците сте привърженик ?

[Monarh]

Коя от теориите за произхода на албанците поддържате ? Дали те са автохтонен народ или не ? Как мислите ? Предлагам на вниманието ви откъс от статия на Иван Иванов :

  Цитирай

Теорията за чист автохтонен произход се атакува и от още един, неезиков аргумент. Илирите в района на днешна Албания са посрешнали римските завоеватели не като примитивно племе, а като поданици на антично илирско царство с наследствена монархия. Това илирско царство е водило повече от 100-годишна война с римляните, преди да бъде победено. От тук заключаваме, че илирите са били добре осъзнати и организирани като държавна общност още преди новата ера. Как тогава да си обясним факта, че съвременните албанци, ако са техни потомци, се изявяват като народ с претенции за държавност или поне автономия едва след XI-ти век. Къде се губи тяхното народностно съзнание и култура на държавнотворчески народ в продължение на 10 века? При съвременните албанци липсва исторически спомен за времето преди XII - XIII-ти век. Теорията за автохтонния произход на албанците прилича на хипотезата, че малка част от одриските траки се е съхранила напълно интактна, примерно някъде из горите на Родопите и някъде към XII-век изведнаж се пробужда за свобода и собствена държавност! 1. Съвременният албански има фонетични особености, които са несъвместими с езиците на местните антични народи. Установено е, че езикът на илирите е от групата кентум (тук влизат езиците на западните индоевропейци - келти, германи, италийци, елини, траки, македони, балти, анатолийски народи). Съвременният албански (шкиптарски) език е от групата сатем (тук влизат езиците на индо-иранците, които по-късно са сатемизирали езика на протославяните и отчасти на балтите, но не и на тохарите). Няма как античният илирийски език кентум да се е превърнал в последствие в език сатем, освен ако самите илирийци не са заместени от нов народ, говорещ на език сатем, например сарматския език на авари и кутригури.

2. В албанския език се използва старинният санскрито-авестийски суфикс за образуване на деятелни имена "-тар, тор, тур", който е характерен и за езика на прабългарите (сравни прабългарските "багатур", "мижитурка", "баратор", както и по-късните "главатар", "технитар", "мечкадар", вероятно и "трубадур"- тръбач, музикант)!! Например: Shqip (албанец, разбираем) - Shqiptar (албанец, разбираем); këpucë (обувка) - këpucitar (обущар); mish (месо) - mishtor (месар); udha (път) - udhatar (пътник); këndon (пея)- këngëtar (певец); shkruan (пише) -shkrimtar (писател); treg (търг ! българизъм) -tregtar (търговец); arke (каса)- arkëtar (касиер); gjhë (лов) - gjahtar (ловец); logari (сметка) - logaritar (счетоводител). Към тези примери могат да се добавят и punë (работа) - punëtar (работник), besim (вяра) - besimtar - (вярващ), zdrukthëtar - дърводелец, peshk (риба) - peshkatar (рибар) и др.

3. Много важен аргумент в полза на иранския характер на албанския език е наличието в ранния и днешен албански на граматична конструкция, съвпадаща с т.н. ирански изафет!! Иранските езици притежават характерна синтактична конструкция, известна като ирански изафет. Той представлява две последователни думи, свързани със съюза “и” (широко “е”). Първата е съществително име, а следващата дума определя характерна черта на първата. Например, на персийски: Дешт-и-Кипчак (Кипчакска степ), ræng-e-roshæn (ярък цвят). Албанските изрази libër e badhë (бяла книга); Стани–и–мизъс (Станю мизиецът); Formula e Pagëzimit" („Баптиска формула” – название на най-старата книга на албански език от 1462 г.), Drini i si (Черни Дрин), Mal i si (Черна планина), Republika e Skipërisë (Албанска република), gotë e madhë (голяма чаша), pompa e benzinës (бензинова помпа), Малеси-е-Мадха (Голяма Малешия) и т.н са типични примери на синтактична конструкция, идентична с иранския изафет. Такъв ирански изафет е съществувал и в езика на прабългарите, за което свидетелстват данните от прабългарски надгробни паметници [Два надписа от село Гарван, Силистренско и Плиска].

4. В албанския език се използва старинният индо-европейски суфикс "-ash"за образуване на прилагателни имена, който е типичен за съвременните индо-арийски езици, а също и за германските езици. Следи от този суфикс има и в българския език, но той напълно липсва в гръцкия език и при славянските езици. Няма данни този суфикс да е присъствал в езика на македоните и илирите. В албанския обаче го има, например:

burrë (мъж) - burrash (мъжски)

fëmijë (дете) - fëmijësh (детски)

kukull (кукла) - kukullash (нещо, което е характерно за куклите, кукленски)

kepucë (обувка) - kepucësh (нещо, което е характерно за обувките)

begatsh - богат човек, богаташ (българизъм)

Korbash - гарван (сравни основата korb - корв !!!!)

В българския език се срещат само остатъци от този неславянски суфикс, например: богат - богаташ, търг-търгаш, тъмен - тъмръш; торба - торбеш (название на богомилите - кудугери); буренаш – място, обрасло с бурени; мург (мургав -черен) - Мургаш (Черен връх) - Мурджо (черно куче), малък - Малешко, гол -голеш- голешар, по-новите службаш (от служба), дружбаш (от дружба). Доскоро суфиксът "– аш" (-уш) е бил мощно средство за образуване на лични имена в именната система на българите [Йордан Заимов. Български именник. Изд. къща Анимар. 2004 ]. Например: Цаню - Цануш, Наню - Нануш, Маню - Мануш, Добри - Добруш, Каро -Каруш, Карушко и т.н.

5. В албанския език се използва старинният индо-европейски суфикс "-or"за образуване на прилагателни имена, който е типичен за съвременните индо-арийски езици, а също и за латинските езици. Следи от този суфикс има и в българския език, но той напълно липсва в гръцкия език и при славянските езици.

В албанския обаче го има, например:

vjetër (вехт, стар) = vjet (вехт) + ër (суфикс)

njerëzor, njeriut - човек (от авестийското nar,nair - човек, мъж), сравни българското "нерез"

Kershor (юни) - сходно на чърв = сърп; kershor = сърпен.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Albantsite%20-%20avtohtonen%20narod%20li.htm Редактирано Юли 13, 2012 от Петър Петров