Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува

Първата реакция на туристи, при влизането им в Рилския манастир е - много прилича на джамията в Кордоба - визирайки арките по жилищните крила.

а възрожденските къщи в Пловдив, копривщица и тн. са.....необарок.

Твоите туристи явно са стругари на организирана екскурзия:)) Необарок, джамията в Кордоба... :crazy_pilot:

  • Мнения 191
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Публикува (edited)

моите туристи обикновено са професори от университетите в саламанка, кордоба, лисабон и мадрид.

просто такива останаха само с пари там.

а пловдивската къща е известна още като пловдивски барок.

http://www.plovdiv-tour.info/bg/pages/renascence.html

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Тука говорим за една пан-пост-византийска архитектура, разпространила се из целия културен ареал на пакс отоманика

която е попила архитектурни елементи от средновековната византийска, гръцка, българска, турска и модерната европейска архитектура

това е една панотоманска еклектика със сложен генезис просто.

Пан-османска и пост византийска е доста точно казано. Но дотук. Щото на Балканот до турците първи са византийците, втори - българите ;)Не, както и да го гласим, лупата тегли към България като най-вероятен източник на този строителен маниер.

За да се твърди, че е взела гръцка или българска или турска ?? архитектура, трябва да се посоча съответни образци на същата, т.е. предбалканска турска архитектура, съответно гръцка и т.н.

  • Глобален Модератор
Публикува

моите туристи обикновено са професори от университетите в саламанка, кордоба, лисабон и мадрид.

просто такива останаха само с пари там.

а пловдивската къща е известна още като пловдивски барок.

http://www.plovdiv-tour.info/bg/pages/renascence.html

Доста пресилено е да се казва барок за пловдив... За другото - добре. Сега ще видим джамията в Кордоба и жилищните помещения на Рилския манастир.

  • Потребител
Публикува

всеки един народ, вкл. и турците, имат къщи преди инвазията.

после в микса на първичната супа на акултурацията

по същия начин по който в езика ни навлизат турски думи, гръцки манджи и тн.

се смесва и архитектурата.

гърците дават един елемент, турците дават друг, примерно интериора и прозорците, сърбите дават трети

и всичко като се смеси

става това, което имаме.

  • Потребител
Публикува (edited)

Доста пресилено е да се казва барок за пловдив... За другото - добре. Сега ще видим джамията в Кордоба и жилищните помещения на Рилския манастир.

точно пловдивски барок се казва.

post-1993-026132900 1342644375_thumb.jpg

post-1993-060302700 1342644393_thumb.jpg

Редактирано от alvassareiro
  • Глобален Модератор
Публикува

Е, ама то само цветовете на сводовете си приличат.. Ред червено, ред бяло. Иначе стиловете са тотално различни.

post-727-054249800 1342645009_thumb.jpg

  • Глобален Модератор
Публикува

всеки един народ, вкл. и турците, имат къщи преди инвазията.

после в микса на първичната супа на акултурацията

по същия начин по който в езика ни навлизат турски думи, гръцки манджи и тн.

се смесва и архитектурата.

гърците дават един елемент, турците дават друг, примерно интериора и прозорците, сърбите дават трети

и всичко като се смеси

става това, което имаме.

Да, тъй е. Но кой е дал първоначалният импулс? ;)

Дали пък българските и турските сгради нямат някакъв общ прадядо в Централна Азия??

  • Потребител
Публикува

Общият импулс е акултурацията.

И прадядото не е в централна азия. там най-много да са арките на прозорците и диванчетата. ексериорът е панвизантийска еклектика.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Какво точно значи панвизантийска еклектика? Миндерите ли?

Или слънцата, които са само в България?

Редактирано от КГ125
  • Глобален Модератор
Публикува

А някой знае ли дали съществуват възстановки на граждански комплекси и жилища от средновековната епоха в България за да видим дали си приличат с жилищната архитектура от османския период. От това, което чета за Плиска и Преслав не смятам, че може да се говори за някакъв континуитет от 9-10 век с 16-19. Но може би нещата стоят по различен начин за 13-14 век. Тук ще ви дам един пример - баните. От 8-10 век има намерени не малко бански посторйки, които и да не са масово явление са все пак достатъчно често срещани не само в столиците, но извън тях в аулите и в Дръстър. Вероятно ще се намерят и още. Но през 13-14 век баните изчезват. Има сведения, че през този период са ползвани днешните минерални бани в Бургас, което е свидетелство, че все пак през 13-14 в. баните не са били напълно забравени, но е ясно, че появата на бани в градовете от 15 и особено от 16 в. нататък трябва да се свържи с османската урбанизация, а не с някакво наследство от 8-10 век. По същия начин стои въпросът и с водоснабдяването и канализацията. През 8-10 в. тя е добре позната и широко използвана в Плиска, Преслав, Дръстър и вероятно и на други места (Охрид, Преспа). През 13-14 век канализацията е много рядко явление - среща се при двореца на Царевец и вероятно и при някои други сгради от хълма, но отсъства в другите големи центорве на държавата. На Трапезица май беше открит и първият водопровод от Второто царство - каптиран извор, който зареждал с вода големия манастир и вероятно днешната Асенова махала, тъй като водопроводът е проследен да излиза извън крепостта и да се насочва на долу. Но поне за сега това е всичко. Очевидно и че строенето на чешми през османския период не може да се разглежда като наследство от средните векове, въпреки че както вече споменах прз 8-10 век в България писмените и археологическите сведения са категорични, че водоснабдяването и канализацията са били на значима висота (като пример мога да дам преславската фиала или все още неоткритите водоскоци на Маламир).

Изчезването на баните може да е свързано със застудяване...??

  • Потребител
Публикува

Какво точно значи панвизантийска еклектика? Миндерите ли?

Или слънцата, които са само в Бългафрия?

слънцата са наши да. но миндерите не са. панвизантийска еклектика значи смесица на различни стилове във византийския културен ареал под османско влияние.

  • Глобален Модератор
Публикува

И в кое точно виждаш византийска еклектика в българските къщи? Например в доста запазеното село Ковачевица??

  • Модератор антропология
Публикува

Турска щеше да ни е архитектурата, ако живеехме в юрти и шатри. Което, очевидно, не е случая. Сега остава да отпочнем спор дали пък турците не са измислили къщите и т.н.

Впрочем абсолютно нищо не би ме учудило. Твърде много бесовщина.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Всяко предположение, което отвежда нещата от България, е приемливо и всяко, което ги приближава, е не приемливо, шовинистично и необосновано :)))))

Всичко, що деконструира националното, колкото и антиисторически да е подходът му (за такива, които са против антиисторическите подходи по исторически теми си има и обвинение - в " :!!!:историзъм !!!!!"), е проява на модерна наука.

Бедният Иван Хаджийски. Какъв ретроград, колко историзъм.... Друго си е ч. маринов.

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува

Всяко предположение, което отвежда нещата от България, е приемливо и всяко, което ги приближава, е не приемливо, шовинистично и необосновано :)))))

Всичко, що деконструира националното, колкото и антиисторически да е подходът му (за такива, които са против антиисторическите подходи по исторически теми си има и обвинение - в " mf_oct__01.gifисторизъм !!!!!"), е проява на модерна наука.

Бедният Иван Хаджийски. Какъв ретроград, колко историзъм.... Друго си е ч. маринов.

+

Важното е постоянно да сме на колене, да козируваме, да стискаме палците, да се молим и винаги да се чувстваме като гости вкъщи. Това явно трябва да е нашата треторазрядна роля на световната сцена.

  • Потребител
Публикува (edited)
В средата на XIX век в България прониква класицизмът – повлиян от Запада. След това пловдивският тип се прилага главно при външната декорация на сградите. Разпространението на стенописите в интериора се обяснява с любовта на българина към богатството на багри, проявило се още през средновековието. През Възраждането архитектурата израства не само по размери, типове и изпълнения на къщите, но се обогатява и с различни обществени сгради, които до тогава са били монопол на завоевателя. Поели значителен дял на търговията, към средата на XIX век българите строят и търговски сгради.

А това е Павликянската къща в Копривщица

Ето и нещо интересно за родопските къщи

"Разпространено явление в Родопите са така наречените братски (на двама братя) къщи. Тяхното развитие от най-простите форми до големите симетрични къщи от втората половина на ХIХ век не е по-различно. Къщата на братя Гьорджеви представлява образец за добре развита братска къща....В братските къщи, както и в ранните форми на Родопската къща, преградна стена между жилищата на двама братя много често не съществува. Тогава потонът е общ и само двата отделни входа и двете стълбища напомнят, че къщата е правена за две самостоя­телни, но близки семейства. Понякога обаче с поставяне на две стълбища се цели да се постигне по-голяма представителност. Тогава сградата има един вход. Така е в Пангаловата къща в Райково."

http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Rodopska/rodopska.html

Редактирано от Пандора
  • Потребители
Публикува (edited)

Ми то и твоето е фантазия и демагогии!! И престани да упрекваш така хората за щяло или нещяло, че после се сърди на себе си. Не стига, че нещата са сложни, ами дай сега да ги усложним допълнително с разни номерца....

Чераси не сочи изобщо генезиса на отоманската къща, просто я нарича отоманска защото я намира при отоманците... Кога я изобретиха? След като падна Цариград или като при Манцикерт?

Да поразсъдим логично, преди да се задълбаем в изображения и данни:

Вариант 1: Османците донасят този вид строежи на балканите. Тогава значи излиза, че две български държави са живяли в землянки, па плесват с ръце и се прегръщат.

Излиза също, че по някаква причина българи, албанци, сърби и власи почват радостно да строят къщите си по турски образец, защото дотогава нищо не знаят.

Очевидно не са османците, които са донесли този строеж. Ако беше така, терминологията му щеше да е изцяло турска, а не е.

Вариант 2: Византийско-гръцка архитектура е това. Тука няма какво дори да коментираме. Никак не си представям Лукас Нотарас да живее в такава къща...

Вариант 3: Сръбска е. Но тогава не могат да се обяснят разликите между сръбските сгради и българските и турските и пр.

Албанска ли е? :)

Влашка?

Какво остава?

Има една безспорна характеристика и тя е - това е традиционна, средновековна, занаятчийска, доиндустриална архитектура.

Втората част трябва вече да се посвети на детайлите при отделните народи.

О я стига с тази демагогия (аз съм бил демагоствал и фантазирал моля ти се!!), и спекулации, че ми писна..

Очевидно не са османците, които са донесли този строеж. Ако беше така, терминологията му щеше да е изцяло отоманска, но тя не е

Виж ако ще ме убеждaваш нещо - недей цвъкай измислици, и спекулации, ами влез в някоя "възрожденска" къща и питай къде е "одата" или "софата" (аз ще ти кажа какво значат думите, и от кои език са, и къде има "софи"

Много ясно че къщите са османски.. Обясних ти нещо, ама ти си от "дървените глави": такива къщи има преди българите да могат да строят същите/ преди да са строяли такива. Строят се от турци (началото на 18 век в Истамбул!), гърци /гъркомани, евреи..

Българите започат да строят такива къщи, когато се замогват достатъчно, стават търговци (позволено им е), демек в 19 век.

Какъв е произходът/стилът на отоманската къща?

Ами поствизантийски е, отомански (с гръцки, кавказки (общо), или арменски произход или е синктретика между различни стилове, вкл. арабски?).. Може да има и славянско влияние, само че не виждам какво влияние могат да окажат колибите на българите, или пък дървените или кирпичени едноетажни градски къщи на българите /в градовете по българско/ от 16-17 -18 век (описани са в източниците ), върху този стил..

Най-големите паралели се намират в гръцката, кавказка (общо) и арменска дву-етажна архитектура, така че няма какво и защо да търсим под вола телето..

/Прочетете по-внимателно статията/

Толкова.

На мен не ми се губи време (нямам такова) да се разправям с адвокати-демагози и патриотари и повече няма да пиша тук

Редактирано от nik1
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Да, но всичко това трябва да се докаже. Такива постройки има чисто български, и то точно там, където турци не са имали административни права да пребивават, като Жеравна да речем, и то точно от 18 век.

Нещата не са толкова прости, тъй че се налага да се гледа и обсъжда доста. :)

Дай ги тия паралели в кавказката, арменската и т.н. архитектури, да видим кой ги е въвел на балканите.

Редактирано от КГ125
  • Глобален Модератор
Публикува

+

Важното е постоянно да сме на колене, да козируваме, да стискаме палците, да се молим и винаги да се чувстваме като гости вкъщи. Това явно трябва да е нашата треторазрядна роля на световната сцена.

Не става дума само за БГ - това е някаква мода в световната хуманитаристика да се принизява, и то ненаучно, а полемично и често манипулативно, "своето". Психологически в него стои страхът от провинциализъм на малките страни, а често и просто манипулации.

Науката де е - на кино. Това е поне толкова лошо, колкото и патриотарството.

За да има яснота - проблем с това българската стара архитектура да се окаже турска няма - както е ясно, че новата българска архитектура от 19 век е европейска, а когато се тръгва към българска оригиналност - поствизантийска.

Проблемът е, че не се вижда доказателства засега в тази насока. Обратно, доста неща сочат към оригинално български принос в този стил.

В края на краищата, ако нещо се окаже българско (не, не е компютърът:):) той си е щатски), няма пречка да се каже това спокойно.

  • Потребител
Публикува (edited)

Да, но всичко това трябва да се докаже. Такива постройки има чисто български, и то точно там, където турци не са имали административни права да пребивават, като Жеравна да речем, и то точно от 18 век.

Нещата не са толкова прости, тъй че се налага да се гледа и обсъжда доста. :)

Дай ги тия паралели в кавказката, арменската и т.н. архитектури, да видим кой ги е въвел на балканите.

българите, особено търговците, свободно са се движели насам натам, и са възприемали различни елементи от различни места. в копривщица турци също не е имало, но копривщенци имат турски думи в езика си.

това се илюстрира нагледно в интериора. иди в балабановата къща в пловдив - едната стая е с виенски мебели барок. другата с френско рококо, третата с руски неокласицизъм. взимали каквото окото им хване без да се интересуват кое какъв стил е.

е те така е станала и в архитектурата. има барок, има мавритански влияния, има отгласъци от средовековния градеж и тн.

Редактирано от alvassareiro
  • Потребител
Публикува

Не става дума само за БГ - това е някаква мода в световната хуманитаристика да се принизява, и то ненаучно, а полемично и често манипулативно, "своето". Психологически в него стои страхът от провинциализъм на малките страни, а често и просто манипулации.

Науката де е - на кино. Това е поне толкова лошо, колкото и патриотарството.

За да има яснота - проблем с това българската стара архитектура да се окаже турска няма - както е ясно, че новата българска архитектура от 19 век е европейска, а когато се тръгва към българска оригиналност - поствизантийска.

Проблемът е, че не се вижда доказателства засега в тази насока. Обратно, доста неща сочат към оригинално български принос в този стил.

В края на краищата, ако нещо се окаже българско (не, не е компютърът:):) той си е щатски), няма пречка да се каже това спокойно.

нищо българско няма тука. за оригиналност можем да говорим при народ, живял в изолация, никога не виждал чужди хора. но не и за народ, който живее и активно общува, търгува и въздейства с още 10тина народа в една империя на 3 континента.

  • Потребители
Публикува (edited)

Да, но всичко това трябва да се докаже. Такива постройки има чисто български, и то точно там, където турци не са имали административни права да пребивават, като Жеравна да речем, и то точно от 18 век.

Нещата не са толкова прости, тъй че се налага да се гледа и обсъжда доста. :)

Дай ги тия паралели в кавказката, арменската и т.н. архитектури, да видим кой ги е въвел на балканите.

Жераваналии са търговци, пътуват до цариград. Във всеки слуаи 18 век е по-късно, от началото на 18 век..

Гениалните /"интелигентните"/ "неща" са прости по принцип, и колкото хората са по-залупени или изтормозени, толкова повече ги усложняват (перефразирам Айнщаин)

(както ти в случая искаш да изкараш че жеравналии са създали отоманаския стил)

Паралелите на двуетажните къщи са показани в онази монография- трява да се прочете внимателно..

Редактирано от nik1

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!