За произхода на гражданската архитектура в България през 15-19 в.

[КГ125]

Но строи по византийски модели.

[Galahad]

За Търново си имаме купола на "Свети Петър и Павел". А за патриаршията и двореца има запазени по-стари изображения, но за това си имаме друга тема във форума.

С патриаршията проблемът не е с реставрацията на сградата, което си е направено по основите и рисунката, която я има, а със стенописването. В смисъл, че има намерени фрагменти от стенописите при разкопките, а също Петър Богдан Бакшев дава кратки сведения за живописната украса, тъй че е можело да се направи не съвсем точна реставрация, но поне стилово и цветово да е като оригинала, ама вместо това др. Людмила решила да я изобразят в абсидата като Светата майка и нашарили цялата сграда с модерна живопис. За огромно съжаление точно за тази черква е можело да се проведе някаква реставрация по налични сведения и фрагменти от живописта, а положението е било тотално оплескано.

Параклиса на Златните врата в Киев прилича на изображението на дворцовата черква на фреската в катедралата в гр. Роман.

А шатровидните куполи за които говоря - такъв е на камбанарията на Шипка. Те се правят на принципа на коничен комин. В смисъл тухлите или гредите се редят с лек отстъп навътре и затова те стават високи. Докато на сферичните куполи примерно тухлите са под ъгъл една спрямо друга, така се получава извивка и куполът вече може да се направи по-нисък.

Иначе за Велики Булгар не знам какво толкова удиви някои за връзката с тукашната архитектура, защото това са неща известни отдавна.

За приликите с тукашната са говорили много други. Аз говорех за разликите между тази на Волжка България и турската, защото и в двата случая имаме мюсюлмански храмове, а иначе тъй като в Дунавска българите са християни, то по понятни причини ще има разлика между храмовете на двете вери. Та предполагам забелязахте, че турските не са съвсем еднакви - в Анадола се чувства доста по-силно влиянието на селджуките и там джамиите често са правоъгълни, а тук се предпочита квадратната форма. А това, на което трябваше да обърнете внимание като разлика между османските в Дунавска България и тези от Волжка е стъпаловидното оформление, което се вижда и на реконструкциите на голямото капище.

[КГ125]

или третият вариант - и ние, и те - от ромеите.

Тоя вид архитектура на частните къщи, позната тук като "възрожденска" не може да е византийска. Или е османска, или е българска. Не виждам отде другаде би дошла. В нея определено има централноазиатски влияния, но кой ги е донесъл? Интересното е, че в източна турция ги няма, там архитектурата си е с арабски влияния...

[Last roman]

да, тази архитектура се среща и в съвр. Турция. Според мен е гръцка. Аз обаче ти говоря за култовите и обществени сгради.

Редактирано Ноември 21, 2014 от Last roman

[КГ125]

За тях нещата са ясни. Византийска, но и с български елементи архитектура във ВБЦ, в ПБЦ - същото но в по-различни съотношения.

Дали тези къщи дървените са гръцки, обаче?? Това би значело какви - епирски??

[alvassareiro]

Тоя вид архитектура на частните къщи, позната тук като "възрожденска" не може да е византийска. Или е османска, или е българска. Не виждам отде другаде би дошла. В нея определено има централноазиатски влияния, но кой ги е донесъл? Интересното е, че в източна турция ги няма, там архитектурата си е с арабски влияния...

Възрожденската къща е необарок. Иде от запада.

[КГ125]

Това - по-късно, чак през 19 век, и то относно интериора и то на някои и то на много богати, в Пловдив и пр.

Всичко води натам, че тази традиция е българска. Просто останалите варианти не са възможни или са малко вероятни.

[Last roman]

За тях нещата са ясни. Византийска, но и с български елементи архитектура във ВБЦ, в ПБЦ - същото но в по-различни съотношения.

Дали тези къщи дървените са гръцки, обаче?? Това би значело какви - епирски??

Виждал си гръцки къщи в Несебър, Созопол и Мелник, предполагам /имат доста сходна архитектура с нашата/:

В Несебър:

Созопол:

Кордопуловата къща /Мелник/:

[КГ125]

Да, но такива с гръцките къщи само в близост до България. Не виждам причина да не са правени под местно влияние.

[Last roman]

ми ето ти една стара гръцка къща във Волос /бившият Йолк/:

[stinka (Rom)]

То трябва да се уточни какво е османско. Османско в смисъл нещо създадено в Осм. империя от нейните народи или от самите османци. Живеенето стотици години в една обща държава и културните, архитектурни и кулинарни традиции неможе да се разделят на гръцки, български или турски. Как може някой да каже дали българин, турчин или грък е измислил мусаката. Колкото до такива къщи има и в Иран. А новият дворец на Ердоган е в подобен псевдо стил. Като цяло по българските земи има цели селища, които са специализирани в строителството със столетия и щъкат из цялата империя и дори по европата. Има влияния те към други региони, от там пък носят влияния насам и т.н. Така че османско не в смисъл на османските турци, а общо за народите в тази империя.

Сега каменна къща с дървен втори етаж едва ли е гръцко откритие... то камъка и дървото са основните материали за строителство така че едва ли само гърчолята са ги ползвали. Несигурността в Осм. империя е голяма, така че първият етаж да е каменен е масова практика.

Колкото до чак че и носиите били османски, тука Алва се изхвърли прекалено. Влияния взаимни има в крайна сметка и гъркини, българки, туркини, влахинки и т.н. ходят по едни и същи пазари в Цариград, Солун, Одрин, Шумен, Битоля и Пловдив. Стоките са долу горе едни и същи затова и има прилики, но с отдалечаването намаляват. Да българското е част от османското тогава, но това не прави всичко по нашите земи османско. Прекалено ти е либерална, либералната душица. Във контактните зони с гърците например на места подчертаването на етнческите различия чрез облеклото достига до крайности от сорта на носии от по 30-40 килограма натруфени със всевъзможни джунджурии.

Редактирано Ноември 21, 2014 от stinka (Rom)

[Galahad]

Ето ви гръцки къщи. В по-топлите места като Анадола и Гърция, също Близкия Изток и Северна Африка се предпочитат плоски покриви, защото стават и за тераса, пък това си е ценно пространство, което няма смисъл да се губи ако климатът е мек.

За нас са характерни ниски, но скосени покриви. В по-студените страни пък се предпочитат по-скосени покриви, защото така натрупания сняг се свлича по-лесно и не натоварва покрива, но пък са най-трудни за катерене по тях.

Сградите зависят и от климата и даденостите на терена, тъй че е нормално гръцки и турски къщи в България да приличат на българските. Говорим много за дървено строителство през Средновековието, но не навсякъде има изобилен дървен материал. По тази причина в Анадола, Близкия Изток и Сев. Африка отрано наблягат на други строителни материали като тухли и камък. Сухият климат там пък позволявал да се правят сгради и от непечени тухли.

[КГ125]

ми ето ти една стара гръцка къща във Волос /бившият Йолк/:

Тъй, ама ме учудва, че в Централна Азия ги има същите. Излиза, че Гърците са централноазиатци? Освен това на юг в Гърция къщите вече не са такива.

ПП Тя и тази се различава от нашите - къси стрехи, неиздаден горен етаж...

[Last roman]

ти защо сравняваш начин на градеж с географски характеристики. Аз ако си построя къща в нордически стил или пък ориенталски такъв, това ще докаже ли нещо?

[КГ125]

Защото тук говорим за типично строителство, за масово повтаряне, а не за отделни уникални сгради.

[Perkūnas]

Ихииииииии, и кирилицата, нали? И тя е от Алп Аслан. )))

Как ще докажем горните твъредния?

Точно това се опитваме да видим тука - дали и какво конкретно е османското (в частност в архитектурата, но явно не само). Нито се ислямизират тотално, нито се турцизират тотално...

Прост пример: думата кубе е арабска.

[КГ125]

И до появата й тук е нямало дума за купол?

[Galahad]

ти защо сравняваш начин на градеж с географски характеристики. Аз ако си построя къща в нордически стил или пък ориенталски такъв, това ще докаже ли нещо?

Елементарно - защото няма как някой да донесе архитектура от някъде, където географските условия не позволяват да съществува такава. Примерно в Англия да си направиш къща от непечени тухли. Може да се пренесат някои елементи - напр. тънко и стройно минаре на джамия (стига да не е земетръсна зона).