За произхода на гражданската архитектура в България през 15-19 в.

**КГ125** · Юли 19, 2012

Не казвам това, бре Засега събираме парчетата. Да видим - какво ни казва за произхода монографията.

**КГ125** · Юли 19, 2012

нищо българско няма тука. за оригиналност можем да говорим при народ, живял в изолация, никога не виждал чужди хора. но не и за народ, който живее и активно общува, търгува и въздейства с още 10тина народа в една империя на 3 континента.

То и турците са ходели и са завоювали. Може и те да са гледали....

Прави ли ви впечаление, че най-богата архитектура има там, където най-няма турци? Балканът,Македония,,,

**ДеДо Либен** · Юли 19, 2012

Стилът определено е поствизантийски с различни местни специфики , които си оказват взаимно влияние - от Епир на запад до Кавказ и Сирия на изток.Сега да наречев , така забъркания микс отомански , защото тези процеси се развиват във времето и пространството в Османската империя е едно , но да кажем , че на турците дължим българската възрожденска къща , е нещо съвсем друго.

Генезиса на тази строителна традиция няма нищо общо с дядо ви Ертогрул , виж развитието на съвременното къмпингуване дължим в значителна степен и на нето :biggrin:

Залитането от ганьовско патриотарство в толерастка мултикултурност не носи решение на проблемите.

**nik1** · Юли 19, 2012

То и турците са ходели и са завоювали. Може и те да са гледали....

Прави ли ви впечаление, че най-богата архитектура има там, където най-няма турци? Балканът,Македония,,,

Ми глупости (или адвокатски трикове?).

Двуетажната османска къща се появава в 17 век ..Евлия Челеби пише за такива в Анатолия (Beypazari), и на Балканите (при мюсюлманската общост в Хърватия), но не и в Мизия и Македония , не в българските земи.

Би ли ми показал някакви източници или данни за наличие на такива къщи в Балкана или Мизия в периода?

**nik1** · Юли 19, 2012

Стилът определено е поствизантийски с различни местни специфики , които си оказват взаимно влияние - от Епир на запад до Кавказ и Сирия на изток.Сега да наречев , така забъркания микс отомански , защото тези процеси се развиват във времето и пространството в Османската империя е едно , но да кажем , че на турците дължим българската възрожденска къща , е нещо съвсем друго.

Генезиса на тази строителна традиция няма нищо общо с дядо ви Ертогрул , виж развитието на съвременното къмпингуване дължим в значителна степен и на нето

Залитането от ганьовско патриотарство в толерастка мултикултурност не носи решение на проблемите.

"Къщата я дължим" на богатите и успели съседи - гърци, турци, и евреи, защото в края на 18 век, 19 век тя е "обща"/унифицира за всички богати/заможни отоманци.

Произходът и със сигурност не е мизийски или македонски (български)..

**запъналко** · Юли 19, 2012

Ами на Царевец има открито голямо жилище в непосредствена близост до сарая. Гледал съм възстановки на това жилище и те много силно ми напомняха някои от големите възрожденски къщи в Трявна - с две обособени крила, свързани помежду си от открит чардак. Разбира се не изключвам възможността самите къщи в Трявна да си повлияли на тази реконструкция. Четох също така, че на Трапезица са окрити многобройни и солидно градени жилища по на два етажа с квдратура около 70 кв. метра. Големи жилищни постройки са откривани и в Червен, Шумен, Мелник но не съм наясно дали имат някакви възстановки. По отношение обаче на строителните методи използвани през "развитото" средновековие (13-14) и по-късното османско време има доста паралели - каменни основи, върху които лягат дървени греди, а горният етаж е от крипич или плет измазан с глина.

Що се касае до Рилския манастир според мен има прилика с мюсюлманската архитектура и тази прилика е особено видима при черквата, която в много отношения следва плана на представителните султански джамии - почти квадратна площ, обрамчена от вън с колонада и най-важното - липсва характерния за църковното строителство притвор. Влиза се веднага в основната част, както е и при големите джамии от онази и по-ранните епохи.

Редактирано Юли 19, 2012 от запъналко

**nik1** · Юли 19, 2012

Ами на Царевец има открито голямо жилище в непосредствена близост до сарая. Гледал съм възстановки на това жилище и те много силно ми напомняха някои от големите възрожденски къщи в Трявна - с две обособени крила, свързани помежду си от открит чардак. Разбира се не изключвам възможността самите къщи в Трявна да си повлияли на тази реконструкция. Четох също така, че на Трапезица са окрити многобройни и солидно градени жилища по на два етажа с квдратура около 70 кв. метра. Големи жилищни постройки са откривани и в Червен, Шумен, Мелник но не съм наясно дали имат някакви възстановки. По отношение обаче на строителните методи използвани през "развитото" средновековие (13-14) и по-късното османско време има доста паралели - каменни основи, върху които лягат дървени греди, а горният етаж е от крипич или плет измазан с глина.

Що се касае до Рилския манастир според мен има прилика с мюсюлманската архитектура и тази прилика е особено видима при черквата, която в много отношения следва плана на представителните султански джамии - почти квадратна площ, обрамчена от вън с колонада и най-важното - липсва характерния за църковното строителство притвор. Влиза се веднага в основната част, както е и при големите джамии от онази и по-ранните епохи.

"Видяла жабата че подковават коня и вдигнала крак"..Такива можем да намерим вероятно с хиляди или десетки хиляди в повече, в Константинопол, и в градовете на бившата Византия..

Дам, методите не са се променили, защото в периода 13-14 век до 17-18 век, нищо не е променено или внедрено/открито в технологиите или науката за строене на балканите..Стротелните материали са същите, технологиите и проспособленията - подобни или същите..

/Още чакам източниците за българските къщи от 17 век/

**alvassareiro** · Юли 19, 2012

То и турците са ходели и са завоювали. Може и те да са гледали....

Прави ли ви впечаление, че най-богата архитектура има там, където най-няма турци? Балканът,Македония,,,

да бе а където има турци, къщи няма....я иди в истанбул да видиш що е богата архитектура.

**запъналко** · Юли 19, 2012

"Видяла жабата че подковават коня и вдигнала крак"..Такива можем да намерим вероятно с хиляди или десетки хиляди в повече, в Константинопол, и в градовете на бившата Византия..

Дам, методите не са се променили, защото в периода 13-14 век до 17-18 век, нищо не е променено или внедрено/открито в технологиите или науката за строене на балканите..Стротелните материали са същите, технологиите и проспособленията - подобни или същите..

/Още чакам източниците за българските къщи от 17 век/

Я по-добре вземи ги намери, защото тези от Трапезица са разкопани и са в наличност. Точно ще имаме база за сравнение. А ако не ги намериш тогава по-добре "не вдигай крак".

**nik1** · Юли 19, 2012

Я по-добре вземи ги намери, защото тези от Трапезица са разкопани и са в наличност. Точно ще имаме база за сравнение. А ако не ги намериш тогава по-добре "не вдигай крак".

Ганьо си е ганьо..Вари го, печи го..Не ми казвай аз какво да правя, твое задължение е да осветлиш аудиторията, и да си аргументираш мнението си как точно тези масивни сгради са повлияли върху Трянвненската архитектура ..

**запъналко** · Юли 19, 2012

Това май беше написано от теб "Дам, методите не са се променили, защото в периода 13-14 век до 17-18 век, нищо не е променено или внедрено/открито в технологиите или науката за строене на балканите..Стротелните материали са същите, технологиите и проспособленията - подобни или същите.."

хайде намери хилядите къщи за да имаме база за сравнение...

**КГ125** · Юли 19, 2012

Ами на Царевец има открито голямо жилище в непосредствена близост до сарая. Гледал съм възстановки на това жилище и те много силно ми напомняха някои от големите възрожденски къщи в Трявна - с две обособени крила, свързани помежду си от открит чардак. Разбира се не изключвам възможността самите къщи в Трявна да си повлияли на тази реконструкция. Четох също така, че на Трапезица са окрити многобройни и солидно градени жилища по на два етажа с квдратура около 70 кв. метра. Големи жилищни постройки са откривани и в Червен, Шумен, Мелник но не съм наясно дали имат някакви възстановки. По отношение обаче на строителните методи използвани през "развитото" средновековие (13-14) и по-късното османско време има доста паралели - каменни основи, върху които лягат дървени греди, а горният етаж е от крипич или плет измазан с глина.

Що се касае до Рилския манастир според мен има прилика с мюсюлманската архитектура и тази прилика е особено видима при черквата, която в много отношения следва плана на представителните султански джамии - почти квадратна площ, обрамчена от вън с колонада и най-важното - липсва характерния за църковното строителство притвор. Влиза се веднага в основната част, както е и при големите джамии от онази и по-ранните епохи.

Има ли изображения?

**КГ125** · Юли 19, 2012

"Къщата я дължим" на богатите и успели съседи - гърци, турци, и евреи, защото в края на 18 век, 19 век тя е "обща"/унифицира за всички богати/заможни отоманци.

Произходът и със сигурност не е мизийски или македонски (български)..

По какво съдиш? И не, не са унифицирани, има големи разлики.

Редактирано Юли 19, 2012 от КГ125

**КГ125** · Юли 19, 2012

да бе а където има турци, къщи няма....я иди в истанбул да видиш що е богата архитектура.

Богата е, разбира се. Става дума за специфичния тип архитектура, който е предмет на темата, отде е дошъл.

**alvassareiro** · Юли 19, 2012

със сигурност не от България. В средновековна България такива къщи не е имало.

**nik1** · Юли 19, 2012

И не, не са унифицирани, има големи разлики.

Т.н."отоманската къща" е сравнително унифицирана, според регионалния си вариант.

Мнението не е лично мое, но можеш да хвърлипш един поглед на Стария град в Пловдив: може да познаеш кой е бил по-богат, и дори кои с какво се занимавал, но не и кои е бил арнемец, или грък, или българин (и стига къщите да са строени по едно и също време).

Между къщите има разлики, но не са "етно".

Редактирано Юли 19, 2012 от nik1

**КГ125** · Юли 19, 2012

Ако съберем изображения - ще видим, че разликите са точно етно. Общ донякъде е само стилът отвън. С повече или по-малко общи белези той може да се види до Централна Азия.

**КГ125** · Юли 19, 2012

със сигурност не от България. В средновековна България такива къщи не е имало.

Дали? Какво ли е имало в Средновековна България? Землянки явно и Боянски църкви ....

В средновековно кое е имало такива, или са изобретени по указание на византиеца с иначе османското име Коджа Синан?

**alvassareiro** · Юли 19, 2012

Белезите на българската възрожденска къща ги няма през Средновековието. Еркери, миндери, барок - това е от 18 век.

Редактирано Юли 19, 2012 от alvassareiro

**КГ125** · Юли 19, 2012

Жеравна, къщата на Руси Чпрбаджи. Възраст - 300 години и кусур. Ще рече, краят на 17-ти век.

http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=203

**КГ125** · Юли 19, 2012

Нали не искате да кажете, че българите са чакали 700 години до Византия османците, за да се научат да строят тези неща? Разликите с турските къщи са толкова много...

**КГ125** · Юли 19, 2012

Ето още малко изображение, преди да минем на турските.

**Galahad** · Юли 19, 2012

Доста динамична тема, но за съжаление доста куца откъм образци.

За Рилския манастир. Османските джамии следват византийската традиция. В смисъл османските архигекти подражават на Св. София и другите по значими черкви и от там приликата с бълг. черкви, които също подражават на византийските. По понятни причини относно черковното строителство Византия е образец и не само за българите. Черквата Сакр Кьор на Монмартр в Париж също е в такъв виз. стил.

За арките на Рилския манастир - ами такава украса има и Сиенската катедрала Успение Богородично. По-скоро може да мине за арабски, отколкото за турски мотив. Само дето в Бъргария е нямало араби, а в Италия турци.

За турсикте къщи. Има някаква прилика с българските - имат стени, прозорци, покрив, врата - все общи неща.

Ето къща близо до Бурса - първата столица на османците.

На пръв поглед има прилика с тези у нас. Но - това не е бяла спретната къщурка, а е с доста шарена фасада. В България също има къщи с шарени фасади, но при турците нещата не спират до там. Те "шарват" също и дограмата. Тъй че като дизайн българските са по-семпли.

За баните - имаме Шишманова баня от Търново, макар датировката и да е все още спорна, защото не е добре проучена.

Средновековните къщо от Търново на този етап нямам възможност да ги покажа, защото през 1913г. по време на голямото земетресение рухват, но са запазени макети и планове. По-натам ще пусна за къщата на Бона, но в албума ще има само плана и "герба" (по-скоро фрагмент от дек. украса) - за съжаление нямам възможност да снимам и макета.

Ето още една къща от началото на осм. робство в Самоков - архивна снимка, защото Народната власт и последващите управници я докараха да рухване - а 500г. турско иго е била оцеляла, но 50г. социализъм и бяха достатъчни.

Тъй че има образци и на напълно запазени къщи поне като снимки и макети.