Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
Публикува

Да,възрожденската ни архитектура не е уникална и я има в съседните страни.Можем да я наречем общобалканска или западноориенталска.Османска също става ,но тази дума е натоварена с твърде много фрустрация и обществото не е готово да я приеме.Освен това предполагам ,че и ние сме допринески много за развитието на този стил.Колю Фичето османски майстор ли е или български?Нека да е възрожденска,какъв е проблема.Мисля,че няма смисъл да се човърка тази тема.Утре ще разчовъркаме народната музика,после националните носии,след това обичаите......Нормално е ,когато сме били част от една голяма империя, да имаме общи традиции.България е била част от ориента и културата ни е била ориенталска.

Проблемът е, че вместо обективно и спокойно да се разглеждат тези въпроси, зад тях стои или предзададен национализъм, или предзададен нихилизъм, особено модерен в днешно време. И двете нямат нито общо с обективността и с адекватните изводи...

  • Мнения 191
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Глобален Модератор
Публикува

http://alexandervezenkov.blog.bg/technology/2008/04/22/zashto-i-kak-be-izmislen-balkanskiiat-grad.185797

Защо и как бе измислен “балканският град”?

Автор: alexandervezenkov Категория: Технологии

И как този текст на Ал.Везенков ни доказва, че няма балкански град? Ще рече, Истанбул от Белград не се различава? С каква аргументация се доказва това - с някакви общи разсъждения за културата и с нищо конкретно.

Единственият начин да се докаже, че нещо в архитектурата не съществува е да се посочи, че то е еднакво с друго, че липсват отлики... Нищо такова не се прави в текста.

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

Въпросът опира точно до културният взаимообмен и еднозначното определяне на тази архитектура, като османска или гръцка, каквато със сигурност не е (вижте на островите как е ) или българска

Най-точния отговор е Византийска като обобщаващо за региона тъй като това се потвърждава и от ранните гравюри например за къщата на патриарха в Константинопол и за другите къщи в града

Сирийските къщи са със същата вътрешна украса и са едно към едно като "възрожденските" Е Не са гръцки или български

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Не е византийска - има твърде средноазиатски мотиви...

Прегледах интересна книга на Десислава Андреа Николаиду - "Гръцкото жилище и балканската архитектура XVII-XIX век", 2005 г. изд. къща FDC - http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=15365

Доста добро изследване, даващо много хубава картина на средновековните, византийски, римски и гръцки културни въздействия.

Установяват се сериозни паралели между някои гръцки и български жилища, само че, от това, което виждам в книгата (изводите не са на авторката, тя прави много детайлно изследване):

1/ авторката установява контактна културна зона, където двата вида архитектура и интериор се смесват и тя върви горе долу по линията Костур-Драма-Кавала-Станимака- Черноморието, като разбира се, стига до Пловдив в и Преспа и Битоля в Македония и на юг до Додеканезите и частично на юг в Гърция;

2/ Приликите са главно в някои елементи на интериора, долапите и на таваните на някои гръцки къщи има слънца или геометрични фигури.

3/ Гръцкия интериор има много специфики и разлики от това, което обаче наричаме българска къща;

4/ Когато се посочат аналози, от изброени да речем 10 селиша 2-3 са гръцки;

5/ Основните паралели на гръцките сгради с българските, като изключим няколко странни "лъча" на юг, са в българското етническо пространство, дн. Северна Гърция. Там, знаем, е ставала смес между гръцко и българско и гърчеене на някои българи.

"Лъчите" в гърция на юг лесно могат да се обяснят с български майстори или с влияния и школи в занаята.

Основното пространство където срещаме това, което наричаме българска къща, е българското етническо пространство.

Шовинистично прасе нека съм, но изводът за пореден път се потвърждава - по всяка вероятност този стил в основата си е български.

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува

кгб

преди време в една иностранна галерия попаднах на една картина от края на 19 век Изобразявашше сватба в някакво българско село

когато доближих и прочетох се оказа че това е швейцарско село със сватба от края на 19 век къщите бяха същите като нашите

аз ще ти кача интериора на италинаски къщи от периода едно към едно са със бълхатрските

ако категорично трябва да се прозинесем то строежа на къщите в голяма степен се определя от местонамирането им т е от материалите с които разполагат стрителите Това личи по тези земи които са определни като византия на които после хегемон става османксат империя едни са те в полетата и нзините кал,кирпич слама като в румънско пустата и т.н. други в планината в българия много добре се забелязва това

изследователите взимат хубави богаташки къщи и ги изследват повърнхостно по предпоставени цели

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител
Публикува

кгб.

качвам две картини с изобразени на тях "западняшки" къщи

По стълбите на едната слиза, двойника на Левски само,че е след годината на смъртт аму

Другта Конската сгляда е точно от годината на обесването му 1873

каква е архитектурата и може ли да я различиме от бълграските къщя

А "народните " носии и обичая ?

post-4727-049435400 1344984651_thumb.jpg

post-4727-058702600 1344984693_thumb.jpg

  • 7 месеца по късно...
  • Потребители
Публикува (edited)

Нали не искате да кажете, че българите са чакали 700 години до Византия османците, за да се научат да строят тези неща? Разликите с турските къщи са толкова много...

http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=203

Жеравненската възрожденска къща е изцяло дървена, винаги „отворена” ( в основните жилищни помещения се влиза от чардака) и най-често несиметрична. Носи името на село Жеравна, в което има най-голям брой запазени до днес къщи.

Типът

- жеравненската възрожденска къща - се е развил в края на XVIII и

началото на XIX век в Източна Стара планина, между градовете Котел и

Сливен. Котел е бил богато търговско-занаятчийско средище и се е славел с

прекрасната си възрожденска жилищна архитектура до 1904г., когато пожар

унищожава почти изцяло стария град. Затова за архитектурата му можем да

съдим по запазените къщи в околните села: Жеравна, Медвен, Градец.

Руси Чорбажди е персонаж от XVIII век, и ако къщата е строена от него , не може да е на повече от 200 и кусур години.
Тоя песен която си е подхванал е сбъркана (че дядо Руси Чорбажи & компания са светнали османлъка да прави къщи).
Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Основното пространство където срещаме това, което наричаме българска къща, е българското етническо пространство.

Възможно е да има "български стил"

Обаче:

"Българска т.н. възрожденска къща" (като архитектура) няма,

Това е термин за нашенска употреба, и за нашенско "гъделичкане".

Архитектурата на т.н. възрожденска (ранновъзрожденска) къща е османска (с арменско-кавказки корени, ако съдим по монографията, която бях цитирал* по-рано), и се общоприето се нарича "османска".

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=ijV&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&q=Ottoman+house&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.44342787,d.bGE&biw=960&bih=628&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=LRVUUaHaLuT-4QSFsYCACg

(*навлезнала е в османлъка чрез богатите арменски търговци)

Османският барок е друга бира..

"От стр 143, Pierre Pinon също много ги врътка къщите и докарва интересни наблюдения за градовете"

http://books.google.bg/books?id=nY2DqJNPmioC&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Първи, никой не говори за микеланджеловци.

Второ - показана е горе жеравненска къща от края на 17-ти век. Показана е и самоковска къща на 500 години към деня на снимането си. Когато имаме строителен артефакт от да речем, 18-ти век, много поо-вероятно е той да не е измислен тогава, защото доиндустриалното строителство в "ориента", извън западна Европа, където има развити и пищни стилове, си е консервативен занаят.

Смело може да се допусне, че практиките са по-стари.

Заблуждаваш съфорумците.

Къщата на Руси чорбаджи, е строена през ХVІІІ в (18 век)

http://www.kotel.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=49:2010-10-08-15-00-42&catid=13:culture

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – КОТЕЛ

Комплекс от къщи и експозиции в Котел, Жеравна, Медвен –

емблематични знаци за българската история.

ЗА КОНТАКТИ

Адрес за кореспонденция: Исторически музей – Котел

Котел 8970, пл. „Възраждане” № 3

тел. 0453/ 42549 – директор

e-mail: kotel_museum@mail.bg

Исторически музей предлага екскурзоводско обслужване на български, немски,

английски и руски език; брошури, дипляни, картички, книги.

Справки за входни такси и пакетни цени - на телефони:

Котел - 0453/ 42549, 42315, 42316 – музейни експозиции;

еравна - 04585/ 391, 202 – музейни експозиции;

Медвен – 04582 / 2191 /кметство/.

Работно време – ежедневно експозициите в Котел и Жеравна

Експозиция „Бит на Жеравна през Възраждането”

Експонирана е в къщата на Руси чорбаджи, строена през ХVІІІ в. Ярък образец на

възрожденска жеравненска къща. Паметник на културата от национално

значение, уникален с изяществото на резбованите иконостаси, полици,

колони и другите елементи на дома. Затвореният сайвант отвежда до

гостната стая, одаята и кабинета на чорбаджията – интерес представлява

вътрешната връзка между кабинета и одаята за подаване на поднос с кафе. В

избеното помещение са експонирани по оригинален начин фотодокументи и

предмети на бита на жеравненци от ХІХ век, а чрез вътрешно стълбище

посетителят достига и до дюкяна, където са представени различни тъкани

килими, черги, пешкири. Дворът грее с цветята около кладенеца с каменно

корито до него.

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Самоков, Бельовата къща /Samokov Belyo-house

Къщата се намира в близост до митрополията в Самоков, като входът към

нея е от страна на улица "Бяла поляна". Тя се счита, че е първата къща в

града и че е принадлежала на ктитора на черквата "Рождество

Богородично" - Бельо. Преданията са противоречиви относно личността на

Бельо - според едни е бил болярин, според други е бил мандраджия, а

според трети е бил собственик на мадани.

Къщата е била построена от дебели борови талпи, които отвътре били

насечени и измазани с тънък слой мазилка. По предание външната дървена

фасада служела и за маскировка - подвеждала турците, че е стопанска

постройка, а не жилищна сграда. Подобно на двете най-стари черкви в

града - Бельовата и митрополитската, къщата е вкопана в земята.

Прозорците са били закрити с решетки, а дебелата врата е била обкована с

главчати пирони. Сглобата на гредите на покривната конструкция също

допринесла за вековната устойчивост на сградата. Къщата е била обитаема

до отчуждаването й за паметник на културата. В резултат от последвалата

нескопосна реставрация, а също и на немърливостта на днешното време само

за няколко години просъществувалата столетия сграда беше доведена до

пълна разруха.

Къщата е едина от изключително малкото средновековни жилищни постройки, които се бяха запазили изцяло до края на ХХ век.

belova_kasta-2.jpg

Къщата няма общо с т.н. възрожденска къща/архитектура (къща на два етажа - Ottoman Style houses):

http://www.google.bg/search?q=%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0&hl=bg&client=firefox-a&hs=HGt&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=C0BUUfT8OuOl4ASlk4DoCQ&sqi=2&ved=0CDYQsAQ&biw=960&bih=628

Всъщност, илюстрацията и текстът ясно подкрепят общоизвестното и общоприетото: това са различни архитектурни стилове - приемственост между тях няма, и т.н. "отомански стил" не се появил тук (в Мизия, или в Македония)

*Вероятно стилът има арменско-кавказки корени, чрез посредничеството на арменските фамилии и богаташи стилът се създава /синкретира първо в Истанбул, след което се разпространява в Западна Анатолия и на Балканите..

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Не съм специалист по темата, но ако погледнем атонските манастири, строени по византийско и достроявани (възстановявани) по османско време, можем да си изградим някаква бегла картинка как се е развивала архитектурата на Балканите.

Още при най-старите строежи виждаме многоетажни сгради, високи каменни стени, кули, издадени горни катове...Нормално след 15в. градската архитектура при заможните хора да се опитвала да копира манастирската и черковна архитектура - като най-монументална в региона...

Определено масивната двуетажна къща е византийска, а не отоманска.

  • Потребители
Публикува (edited)

Не съм специалист по темата, но ако погледнем атонските манастири, строени по византийско и достроявани (възстановявани) по османско време, можем да си изградим някаква бегла картинка как се е развивала архитектурата на Балканите.

Още при най-старите строежи виждаме многоетажни сгради, високи каменни стени, кули, издадени горни катове...Нормално след 15в. градската архитектура при заможните хора да се опитвала да копира манастирската и черковна архитектура - като най-монументална в региона...

Определено масивната двуетажна къща е византийска, а не отоманска.

Масивни сгради, кули и каменни стени има почти навсякъде (където има това което наричат "цивилизация")

-----

Какви са източниците за това че "издадените горни катове" са византийски тип архитектура?

Манастирите в Атон са достроявани, а някои от тях са построявани почти наново, защото са били разрушавани/опожарявани - някои от тях неколкократно (например Кутлумуш)

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Изразих се неправилно - под "византийски" имах предвид, че стилът е от византийско, а не от османско време.

Най-вероятно прототипите им са нещо такова:

fighting2c.jpg

giftsb.jpg

  • Глобален Модератор
Публикува

Пичове, какво се дъвчете 9 месеца вече? Едната страна да намери турски миниатюри и изображения да турски домове от 15-16 век, другата страна да намери изображения (май основно пак турски илюстрации, но и в западни автори) на български домове от 15-16 век и тогава пак почвайте.

  • Потребители
Публикува

Смятах да ги сложа по-натам, като направя фотоалбум за тях и да сложа линк, за да не хабя от мястото за снимки, които няма да качвам към фотоалбумите и ще трябва да на направо тук. Но тъй като дискусията кипи, ето нещо, което са експонирали в Мармарис като традицонна турска къща.

post-549-0-21198000-1364500351_thumb.jpg post-549-0-22834100-1364500361_thumb.jpg

Както виждате, това няма нищо общо нито с българската възрожденска, нито с българската предвъзрожденска къща.

  • Потребител
Публикува

е ти сравняваш една къща от средиземноморския бряг с къща от балкана.....няма база за сравнение. я дай някоя турска къща от одрин, истамбул или бурса да видим?

  • Потребители
Публикува

е ти сравняваш една къща от средиземноморския бряг с къща от балкана.....няма база за сравнение. я дай някоя турска къща от одрин, истамбул или бурса да видим?

Ами то в Одрин и Цариград още има българи, да не говорим за други народи. Идеята ми беше да покажа по-закътано място, където чуждото влияние е по-малко.

  • Потребители
Публикува (edited)

Пичове, какво се дъвчете 9 месеца вече? Едната страна да намери турски миниатюри и изображения да турски домове от 15-16 век, другата страна да намери изображения (май основно пак турски илюстрации, но и в западни автори) на български домове от 15-16 век и тогава пак почвайте.

Споко, не скачай..

в 15-16-началото на 17 век фамилните къщи по нашите земи и в Анатолия са едноетажни дървени/кирпичени (за това какви са къщите на народа има бол източници и описания, не ти трябват илюстрации). Османският тип къща се появява в 17 век. Писал съм вече в темата за това къде Евлия Челеби е видял и описал такива къщи - в западната част на Централен Анатол, Beypazari)

http://www.beypazarliyiz.com/english/

http://www.google.bg/search?q=Beypazari&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&channel=np&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=960&bih=628&sei=uEtVUeH9LMnAswaHx4DgCA

Цитат:

Двуетажната османска къща се появава в 17 век ..Евлия Челеби пише за такива в

Анатолия (Beypazari), и на Балканите (при мюсюлманската общост в

Хърватия), но не и в Мизия и Македония , не в българските земи.

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Къде се забихте към турските къщи (въпросът ми към аспандиат)? Правиш ли разлика между турци (един от етносите в Османската Империя) и османци (поданиците на падишаха, живеещите в Османлъка)?

За традиционните турски къщи се смята че са едноетажни (това го написах още в началото на дискусията), но това не значи че двуетажните къщи са българско "изобретение" или нововедение, нито значи че има "приемственост от българското средновековие" (това което нашия приятел КГ125 & сие париотари се опитват да внушават)..

/ще направя една странична забележка: не винаги и не всякога "едноетажността" на къщите е мерило за ниско социално положение, напротив, вижте в темата за Търново -в начлото на двадесети век според автора- богатите българи са живели в едноетажни/еднофамилни къщи, бедните - по няколко семейства от фамилията - в двуетажни "масовки";

Според Н.Тодоров, богатите турци или турците изобщо в предосвобожденска София са живели в едноетажни къщи с големи дворове/

Редактирано от nik1
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Пичове, какво се дъвчете 9 месеца вече? Едната страна да намери турски миниатюри и изображения да турски домове от 15-16 век, другата страна да намери изображения (май основно пак турски илюстрации, но и в западни автори) на български домове от 15-16 век и тогава пак почвайте.


Е тъй де, ама като няма и гледаме и сравняваме по-късни, с опит да ги изтеглим назад. Знам, че ще има основателно възражение за това, че може за 100 г. строителството да се е изменило, но все пак в доиндустриалното общество това е традиционна и доста консервативна дейност, технически и архитектурни революции не се правят в османската империя...



Никсън,
стига си ме обвинявал в патриотарство, не е коректно към материята най-малкото. За да е ясно - един път завинаги - аз проблем с това българските къщи, калпаци, пояси, калцуни, стръги, биволи, цървули, навуща, и дори коне да се окажат с турски или османски произход или с китайски или с протестантски или с какъвто щете нямам.

Просто гледам какви данни има за разглежданите тука артефакти и се опитвам да ги свържа с историческите процеси, които са известни и доколкото на мене са.





тук има интересна информация за Котел и Жеравна и за котелчани и жеравналий:
http://www.etar.org/izdania/nb2010-8-pdf/NB2010-84-92.pdf


Тук няма нищо за къщи, а за първите цигани в Котелския край?!

кгб.
качвам две картини с изобразени на тях "западняшки" къщи

По стълбите на едната слиза, двойника на Левски само,че е след годината на смъртт аму
Другта Конската сгляда е точно от годината на обесването му 1873

каква е архитектурата и може ли да я различиме от бълграските къщя

А "народните " носии и обичая ?


В детайлите е разликата. Швейцарската къща, макар да прилича на пръв поглед на разглежданите тука от нас, има различни детайли - свод на прозореца, друг вид дървени колони, различни от тези в БГ.

Традиционно доиндуситриално строителство.

http://www.forum.bgjourney.com/viewtopic.php?f=11&t=203




Руси Чорбажди е персонаж от XVIII век, и ако къщата е строена от него , не може да е на повече от 200 и кусур години.
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1842

Тоя песен която си е подхванал е сбъркана (че дядо Руси Чорбажи & компания са светнали османлъка да прави къщи).


Не, към този момент всички са били вече "научени", Никсън.

Това е пример, който е максимално отдалечен назад във времето. Такива къщи траят не повече от 200-300 г.

Споко, не скачай..

в 15-16-началото на 17 век фамилните къщи по нашите земи и в Анатолия са едноетажни дървени/кирпичени (за това какви са къщите на народа има бол източници и описания, не ти трябват илюстрации). Османският тип къща се появява в 17 век. Писал съм вече в темата за това къде Евлия Челеби е видял и описал такива къщи - в западната част на Централен Анатол, Beypazari)

http://www.beypazarliyiz.com/english/

http://www.google.bg/search?q=Beypazari&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&channel=np&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=960&bih=628&sei=uEtVUeH9LMnAswaHx4DgCA


Цитат:


E тука не виждаме първата в света османска къща, а виждаме относително нови османски сгради. Към момента не сме доказали че във времето османските къщи се появяват първи. Тия на снимките от Бейпазаръ много мязат на Кордопуловата гръцка къща в Мелник...

Прав е Аспандиат - трябва, другари и другарки, да се юрнем да търсим илюстрации или описания на български сгради от възможно най-ранния момент който може да се открие... Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува
http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/TOM1/T.%20Totev.pdf - това е единственото по-сериозно представяне на жилищната архитектура от времето на средновековието, но от 8-10 век. За съжаление май няма цялостно изследване върху жилищното строителство от 12-14 век. Има пръснати множествено сведения за жилищата през 12-14 век в археологическите доклади и статии, но цялостно проучване по този въпрос май няма
  • Глобален Модератор
Публикува

Малка забележка - Когото се чешем тила на този проблем, трябва да изхождаме от нещо важно - този тип строежи на са държавно - определяни, те са, ако можем да използваме съвременната дума, "частни". Единственото ограничение е да не падат и визията им следва модата или различни културни влияния.

Второто е, че те са силно традиционни. Това е един от най-древните занаяти и в доиндустриалния период на недокоснатите от Рим народи, общо взето основните конструкции и материали са едни и същи - камъл със суха или не зидария, дърво, вар, глина и керемиди. И плетове, за стените. Евентуално кирпичени тухли.

Оттук нататък всичко е чалъми и интериорна и екстериорна култура. Тя ще да върви по пътя на културните модели и на строителните традиции на съответния народ... Това е принципната рамка, в която конкретната историческа случка, която търсим, би следвало да се вмества.

  • 1 year later...
  • Потребители
Публикува

Един от ранните паметници на османската религиозна архитектура - джамията на Орхан Гази в Бурса. Сградата разбира се е култова и не попада точно в обхвата на темата, която е за гражданската архитектура, но все пак е добре да се хвърли един поглед какво представлява строителството на турците в навечерието на нападението срещу България. По-натам ще пусна и за някои по-светски сгради, но те са от по-късни времена, което ще рече, че вече има смесване на влияния и става дискусионно кое чие е.

HPIM0069.jpg

Обърнете внимание на арките на предверието - в най-високата си точка те са заострени, докато българската архитектура предпочита закръглената форма. При черквите, които са обърнати в джамии така лесно ще откроите турските реконструкции - това може да се види както по прозорците на "Света София" в Охрид, тъй и по аркадата между корабите на "Света София" в София.

Публикува (edited)

франсетата се бият в гърдите, че те са измислили този тип арки т нар готическа архитектура, която поема много повече тежест, но може и да си прав,да е от арабите, т.е. да са го взели от персите

трябва да е провери къде са налични най-рано

чисто практически така се строи много по-лесно, защото няма нужда от подпори за арката, дъгите и се пресичат много по рано

Редактирано от paun
  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Публикува

Не мога да проумея как е възможно някой да си помисли, че архитектурата на Балканите я носят османците!? И че преди тях едва ли не няма никакви строежи! Всъщност те донасят много неща у нас: първото, за което се сещам е разруха, второто е обезлюдяване, третото е помохамеданчване, има и други, но и те са в този дух. Откъде произлиза възрожденската къща не е лесно да се каже, но тя не е османска. Просто нека някой посочи нещо типично османско! С една дума почти всичко османците усвояват от балканските народи - архитектура, земеделие и т.н., като преди това се сблъскват с перси и араби. Няма как балканското население да заимства нещо от тях, особено архитектура, предвид факта, че почти всяка черква в Цариград например е превърната в джамия. Това се случва и у нас, т.е. те дори не строят нова сграда, а използват вече съществуващата. Затова и турските джамии са толкова различни от тези в С. Африка или арабския свят. За мен поне темата за османците е много болна и даже неприятна. Просто българския народ е пропуснал всички възможности, които са имали западните страни заради тези османци, които от своя страна са унищожили и това, което ни е останало от средновековната българска държава!

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!