Отиди на
Форум "Наука"

Страда ли съвременният български език от лексикална бедност?


Recommended Posts

  • Потребител

Как ти хрумна подобна мисъл? Аз подкрепям написаното от теб!

Благодаря, но имах предвид само предшестващия пост на Невски. Искам да кажа, че личните нападки не са много удачен аргумент.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 127
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

***

Та въпроса ми е има ли такива термини и в математиката? Питам от чисто любопитсво. Лично аз не се сещам и смея да твърдя, че поне до колкото математиката е засегната българския не е по-беден от другите езици.

И аз не се сещам..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То е ясно, че специализирани термини ще навлизат. Но за някой елементаризми може да се превеждат на български спокойно със същия смисъл - импакт фактор. В повечето случаи самите английски думи, които се използват за нов термин вече им се влага и нов смисъл - точно за това новоткритие. Бедата у нас е че думите за повечето нововъведения навлизат чрез фирми, който изобщо не си правят труда да потърсят евентуално подходящ български еквивалент (разбира се не за всички е възможно).

За мен има изкуствено осакатяване на българският език с тоталното бастисване на диалектите и огромния стремеж за налагането на официалния български.

А за някой нюанси на преводите моето мнение, е че когато се ползват няколко езика всъщност човека не си ги превежда на майчиния, а просто разбира на другия език. И затова понякога е трудно да се преведе дума с точния смисъл, щото трябва да се преведе целия контекст, за да се уловят точно нюансите. И според мен затова понякога се получава това усещане за непълнота, когато преведеш просто отделна дума. :post-20645-1121105496:

За огромно съжаление вече не се вкарва и руска терминология, която нормално е по-близка до българския отколкото английският. То не че и руския не се пълни с английски и латински думи на килограм.

спокойно, като възтържествува комунизмът, ще има достатъчно руски думи, само търпение имай, работи се по въпроса.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Изобщо, за мен чуждиците са богатство, добавки, нюансиращи речта. Как сега да кажа на български "фидеокомисарна субституция"? Мога, но нужно ли е? Чуждият термин обединява специалистите, специализира езика, усложнява, но и уточнява.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

драга многозадачен и multitasking имат много различно значение ...

при multitasking има елемент на едновременност в значението (поне в приетото такова), докато при многозадачен такъв акцент няма, освен това многозадачен може да значи и мултифункционален ...

това е просто пример колко е дебилно да използваш многозадачен ... затова и никой не го прави ...

То и мултито в multitasking си е латинска чуждица в английския,ама хайде:).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тезата на Южняк беше че езикът ни е по-беден лексикално от руския и английския езици.

в тази връзска имам няколко бележки и коментара по цитираната по-горе статия:

Но колко са думите в българския език? - задава се резонен въпрос. Тълковните речници на Найден Геров (в 6 тома), академичният Речник на съвремения български книжовен език (в 3 тома) и Българският тълковен речник (от 7 автори, ІV преработено и допълнено издание през 1994 г.) (БТР), които обхващат лексика от цялата българска азбука, описват около 70-75 хиляди лексеми. Много по-богат е РБЕ. Всеки от неговите томове съдържа между 8 и 13 хиляди думи както от съвременната лексика, така и от възрожденската книжнина и от диалектите (от типа на баруга ‘локва’, бикарник ‘обор за бикове’, боище ‘бойно поле’, бомбарда ‘старинно оръдие’, болясвам ‘ашладисвам’ и ‘ваксинирам’ и хиляди под.). Включват се много словообразувателни и фонетични варианти на думите, от което се очертава формалното богатство на лексиката, умело използвано в редица случаи от поетите (свр. блескавица - у М. Георгиев, блъскавица - у Ст. Михайловски и др., и блескавина - у Вазов или Ст. Михайловски, бледнота и бледност). Така че в издадените 11 тома РБЕ представя около половината от цялата лексика, но това са вече доста повече думи, отколкото съдържа всеки от предходните тълковни речници. Той включва, макар и много ограничено, и редица индивидуални лексеми, използвани от наши видни писатели. Но речникът не обхваща нито цялата диалектна или жаргонна лексика, нито всички специални термини. И все пак безспорно лексемите, които ще включи и обясни, ще надминават 200 хиляди. Така че отговорът на въпроса за броя на българските лексеми, използвани в книжнината на съвременния български език (в широкия му смисъл, взет от периода на неговото изграждане от втората половина на 19. в.), не е категоричен, защото лексиката е много динамична категория. Но този брой е достатъчно голям, за да се нарежда нашият език между добре развитите съвременни книжовни езици.

Защо ли ми свети "червената лампичка"? Според грубите изчисления и написаното излиза че са "преброени" около 100-120 хиляди лексеми (11 тома с по 8-11 хиляди лексеми), в това число се включват (доколкото е написано) познатите използвани някога и някъде (къде, като география?) лексеми, включително "нецялата диалектна"(?)

Според оценката и написаното лексемите в действитерлност са не по-малко от 200 000, но следа да се включи и останалата цялата диалектна лексика? (цялата).

Хмм. В нашенския (горанския)* говор/диалект има поне 43 000 лексеми. Книжовният ни източно-български ("балканджийски"?) говор/диалект(?) вероятно е по-беден лексикално "по рождение" (генетично) от този източно-български (или македонски) диалект..

* http://old.duma.bg/2007/1107/061107/obshtestvo/ob-5.html

Общо 43 000 думи съдържа изданието "Речник горански (нашенски) - албански", издаден от Академичното издателство на БАН "Проф. Марин Дринов". В неговата премиера в края на миналата седмица в академията участва и съставителят му Назиф Докле - педагог, изследовател и културен деец от Албания. Речникът е с 1400 страници, нито един друг български диалект с такова словно богатство не е издаван у нас, заяви директорът на Института по български език проф. Васил Райнов.

Гораните (или нашенци, както сами те се наричат) живеят в няколко села в окръг Кукъс на Северна Албания. Това е областта Гора в планините Шар, Кораб и Коритник на границата между Албания, Косово и Македония. Гораните са помохамеданчено население от български произход, което и днес говори български диалект, обясни директорът на издателството акад. Ячко Иванов. Диалектът им се нарлича нашенски/горански. Техните съседи - албанците, казват на това население торбеш, горан или потур.

Назиф Докле е родом от едно от тези села - Борие. Дълги години е учителствал, от 1995 г. е "заслужил учител", работил е и в областта на културата. Той е автор на десетки изследвания в областта на етнографията, фолклора, лексикологията, етнологията, историята, литературата и пр. С този речник нашето издателство продължава политиката си да обнародва книги на наши сънародници от български общности, живеещи извън страната, обясни Ячко Иванов. АИ "Проф. Марин Дринов" е издало множество такива книги, сред които "Песни на бердянските българи", "Български народни песни от Украйна и Крим", "Българите в Украйна и Молдова", както и т.нар. "Дриновски сборник", в който са събрани докладите от българистичните четения в Националния харковски университет в Украйна. Именно в този университет е бил професор първият председател на БАН (тогава Българско книжовно дружество). В момента е в подготовка и българо-албански речник, съставен от наши учени, допълни акад. Иванов

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

То и мултито в multitasking си е латинска чуждица в английския,ама хайде:).

английският език и англосаксонската култура са асимилационни ...

там на никой не му хрумва да си губи времето с 'драсни-пални-клечица' и други занимания без разум и смисъл и затова в области като приложната наука са дръпнали доста по-напред ...

task също е с латински произход ...

Тезата на Южняк беше че езикът ни е по-беден лексикално от руския и английския езици.

категорично е по-беден, особено за специализирани цели ...

може само да се спори колко по-беден, но аз в този спор нямам намерение да участвам ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

категорично е по-беден, особено за специализирани цели ...

Категорично, но един пример не се намери от специализираната част математика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Категорично, но един пример не се намери от специализираната част математика.

колко примера си избираш от специалиазираните части биология, IT и медицина?

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

колко примера си избираш от специалиазираните части биология, IT и медицина?

Николко, не съм достатъчно запознат си нито една от тях за да мога да преценя дали терминологията на български е по-бедна или просто аз не я знам. Ти в колко от тях си специалист за да си толкова категоричен.

Това, че не можеш да дадеш приемр от математиката, го приемам, че не твърдиш, че математическата терминология на български е по-бедна от тази на английски. Което ще рече, че нищо в езика не пречи да е толкова богат, в специализирана област, колкото английския. Даже навежда на мисълта, че може би е така и в другите области, като биологията, просто трябва да питаме някой, който знае.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Николко, не съм достатъчно запознат си нито една от тях за да мога да преценя дали терминологията на български е по-бедна или просто аз не я знам. Ти в колко от тях си специалист за да си толкова категоричен.

Това, че не можеш да дадеш приемр от математиката, го приемам, че не твърдиш, че математическата терминология на български е по-бедна от тази на английски. Което ще рече, че нищо в езика не пречи да е толкова богат, в специализирана област, колкото английския. Даже навежда на мисълта, че може би е така и в другите области, като биологията, просто трябва да питаме някой, който знае.

специалист съм 2 две от тях и за това съм толкова категоричен ... освен това съм билингвален, а ежедневно работя на трети език и нямам никакъв проблем да правя сравнение ...

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

специалист съм 2 две от тях и за това съм толкова категоричен ... освен това съм билингвален, а ежедневно работя на трети език и нямам никакъв проблем да правя сравнение ...

Но може да очакваш просто да ти се доверя. Дори и да знам, че си авторитет в дадена област и да съм убеден, че това което казваш е вярно, пак бих искал да видя аргументите. В случая пример. Дай примери от биологията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

намират се, не е като да не се намират непреведени термини.

транскрипция и транслация, например. вярно, че и двата са от латински, но в английският език съществуват и извън терминологията на биологията, а у нас - не.

генетичен дрейф също е "полупреведен" термин, който се употребява често в специализираните текстове.

рибоза, рибозоми, рнк...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тези думи не са пример подкрепящ твърдението. Те не само, че съществуват в българския език, но и са ОТ българския език. РНК не така на английски, защото К-то стой за киселина, което не е английска дума. Транскрипция и трнаслация са думи от българския, които се използват и извън биологията. Втората дума е дума, която всеки ученик е чувал в часовете по математика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

а рибоза и рибо- в рибозоми и рибонуклеинова е чисто българска дума, така ли?

би ли ми посочил къде в ненаучен текст се използват транскрипция и транслация?

нещо не виждам да си коментирал генетичния дрейф...или понеже дрейф (типично българска дума) се използва в корабоплаването и нея да я броим за българска.

транслация на български е превод, дай да не си приказваме глупости.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това са заемки (за тях даде определение Историк), и то доста стари. Научните терминологии са невъзможни без заемки.

Тези думи не са с български произход, но са станали български, в смисъл, че ако се пише текст на български език, ще е уместно да се използват. И изучавалите съответните науки на български език би трябвало да ги знаят. На заемките, след като са се наложили като свързани с дадено явление или обект, не може да се прави превод, защото няма да те разберат за какво говориш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами да, то е така с всички езици, не само с българския. Но не е добре да се използват чужди думи, когато има за съответното понятие български, защото така речта става трудно разбираема, а и грозна.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!