Защо прабългарите не говорят прабългарски?

[Raven]

От всички доказани пряко и непряко предадени останки от прабългарският език преобладаващите са тези от тюрко алтайски произход, барабар с някои общо граматични правила и племенните и родовите имена. Те са сумарно малко над стотина, битов слой, инвентарни термини, лични родови и племенни имена, съвременни остатъци в днешния език като въпросната старомонголска верига и тн.

Тук изключваме новооткритите от талантливи ентусиасти деветстотин или деветхиляди нови прабългарски думички от афганистански произход.

Поради тази причина прабългарският език все още не е изваден от тюркското езиково семейство.

Като всеки тюркски език и той е бил пълен с иранизми но основният слой и граматиката е архаичен тюркоалтайски със старомонголски и южносибирски плюс манчжурски и за финал къснотюркски слой изразяващ се в заети и силно изкълчотени тюркутски военни термини, най близката днешна аналогия с най чести съвпадения е южният "укащ" чувашки диалект.

Това предполага че прабългарите от преди ПБЦ както и езиково сродните им хазари са говорели такъв език, в ПБЦ той е пренесен от една относително малка военно аристократична управляваща прослойка, да я наречем условно уногондури.

Оновната маса вероятно говори някакъв друг език, иранославянски или дявол знае какво, зависи откъде и какви ги е насъбрал Аспарух пътьом, след идването тук се смесва с южнославянския диалект на доминиращото числено славянско население и изглежда става някаква лингва франка,алтайския е ограничен в рамките на управляващата военна аристокрация, канското семейство и канския двор които кански си каканижели на него и естествено отмира почти напълно по късно.

Редактирано Май 15, 2014 от Raven

[makebulgar]

Равене пълни глупости приказваш.

[isav]

Марияне, моля те дай ми един пример за племенно име като Ермиар, Кюригир, Вокил или Чакарар (да не изброявам всички, че има някои непосилни за тюрките), извън презумптивното допускане, че понеже прабългарският е тюркски, то това са тюркски племенни имена! Дай името на някой тюркски род от азиатските степи или Алтай, окончаващ на "ар" (ама на "ар", не на "лар" или "ер"!), "ил" или "гир"????

[Raven]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10440&page=6

Надали ще измислим нещо по различно от вече тук обсъжданото.

[isav]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10440&page=6

Надали ще измислим нещо по различно от вече тук обсъжданото.

"Опять кормят завтраками...",

както казват кримските татари!!!

Аз зная, че няма как да се "измисли" каквото и да е по-различно от предишните измислици, но това не са аргументи! Питам простичко - дай да видим един род на тия окончания извън България, сред "тюркските" народи! За "уногондур" да говорим ли...?

[Raven]

Будеща възхищение е нагласата ти да обориш всеки и всичко на този свят, като се почне от струнната теория и стигнем до спора полезно или вредно е вегетарианството.

Има такива хора, спорят за всичко вкл. и върху спора за самият спор и доколко е спорно дали има спор по спорният въпрос.

Ако не си съгласен с някои аспекти или в цялост с някоя от съществуващите в момента научни парадигми направи изследване, представи го, обори общоприетите научни схващания и въз основа на изнесените от теб нови доказателства ще се оформи нова парадигма.

Обикновенно така се прави а не с форумни изказвания на парче от типа "баба ти Плетньова пише глупости щот нищо не разбира" /примерно/.

Аз лично няма какво повече да казвам или доказвам на който и да било, не ми е това мисията в живота нито пък ми е интересно да доказвам и обяснявам, пиша тук не защото ми пука особено дали някой ще се съгласи с мен а просто защото в хода на спора някой чат пат пусне нещо ново и интересно за четене.

До тук всичко по този въпрос е казвано и преразказвано сигурно стотици пъти и то само в този форум, не виждам смисъл да пускаме пак грамофона.

Ако има някое ново нАучно изследване върху прабългарските имена или език ще го прочета с интерес, доколкото ми е известно нищо ново не се е появило през последните десетилетия така че революцията в теорията за произхода на прабългарите поне за мен за сега се отлага.

[isav]

А аз винаги съм се възхищавал искрено на сладкодумците разтягащи фамозно локуми с никаква научна стойност - след като в цитираната тема "Прабългарите тюрки" бе доказано с аргументи, че "колективният тюркски суфикс "är/ar" " всъщност е суфикс със стойността на "мъж, съпруг", а не на суфикс за родообразуване (каквито са "гил", "ли/лу", "маз", оглу", "ман" и т.н. ...), след като и петокласник с доказана функционална неграмотност щеше да е проумял, че "тюркските" титли в българска употреба са 3(три) "подобия", което е повече от явен знак за общо заемане и при двете държави(ПБЦ и ЗТХ), разтягането на локуми все така продължава...

И си чакам "алтайските" родови имена с окончание "ар"!

[makebulgar]

Равене, ти добре имаш нагласата да прочетеш нещо ново за прабългарския език, ама проблема е че нямаш нагласата да излезеш от шаблона че прабългарския език е бил алтайски. Тоест и още 1000 аргумента да ти се приведат, че алтайските думи (които не са много в старобългарския), че титлите, календарните термини и инвентарните наименования са заемки, то ти няма явно да мръднеш много и пак ще си повтаряш че изследваните прабългарски думи били алтайски. Това си е чист консерватизъм. Откритията и стъпките напред в науката обаче ги правят иноватори с по-разкрепостено мислене.

[проф. Добрев]

Равене, ти добре имаш нагласата да прочетеш нещо ново за прабългарския език, ама проблема е че нямаш нагласата да излезеш от шаблона че прабългарския език е бил алтайски. Тоест и още 1000 аргумента да ти се приведат, че алтайските думи (които не са много в старобългарския), че титлите, календарните термини и инвентарните наименования са заемки, то ти няма явно да мръднеш много и пак ще си повтаряш че изследваните прабългарски думи били алтайски. Това си е чист консерватизъм. Откритията и стъпките напред в науката обаче ги правят иноватори с по-разкрепостено мислене.

Науката не е модно ревю, където си толкова по-ценен и уважаван, но по-точно, толкова по-интересен, колкото си по-екстравагантно-екстраординерен, т.е. колкото си по-далеко и дори изобщо си скъсал с традицията.

Приемствеността е доминантно-водещ принцип в Науката, сиреч преди да започнеш да се занимаваш с

наука, ти си непременно длъжен да усвоиш или най-малкото да се запознаеш с всичкото предходно знание в

твоята научна област, а впоследствие пък винаги да имаш предвид, да държиш сметка и да се съобразяваш с това знание.

Днес вече даже и световно, но пък печално прочутите ни „древнобългаристи” не само, че нямат изобщо никаква представа за това, що е Наука, но са и абсолютни лингвистични профани. Те нямат нито една вярна прабългарска етимология, нито един правилно разчетен и преведен прабългарски надпис.

Само през последните десет години лично съм открил и доказал като прабългарски по произход и принадлежност може би поне стотина думи, титли, етноними и имена като бан, боила, болярин, буква, българин, денги, дохия, жупан, книга, мома, нандор, оногури, самчи, табарин, тълмач, рабош, хунгар, шарколия, шпаня, штаны, Авитохол, Арпад, Аспарух, Ахтум, Батой, Борис, Докс, Заберган, Иратаис,

Исбул, Киев, Кормесий, Кубрат, Харатон, Шаркел, Шесто и др.

При достатъчно висока, тюркологическа най-общо и прабългаристична в частност, етимолого-компаративистична квалификация този процес все повече се превръща в рутинно-безразличен и

самоцелно-излишен, защото не дава кой знае колко ново и в повече от вече известното за лексико-фонетичната и граматична структура на прабългарския език и има смисъл и оправдание единствено и

само като доказателствен материал към дадена теза.

Същевременно този процес доста отдавна вече започна да губи и своята злободневно-актуална привлекателност за сметка и поради наложителната необходимост от разчитането и превода на

руническите прабългарски надписи и на цялостно-свързаните прабългарски текстове на други графики.

Прабългарски думи и имена_1.pdf

Прабългарски думи и имена_2.pdf

Прабългарски думи и имена_3.pdf

Редактирано Май 18, 2014 от проф. Добрев

[makebulgar]

Г-н Професоре, много добре сме запознати с изследванията на "прабългарските" думи от тюрколозите от миналото. Ама докато те ги приемаха безусловно за доказателство за типа на прабългарския език, то ние вече сме склонни да допуснем че повечето от тези алтайски "доказателства" може и да са заемки в езика на прабългарите.

Вашите пък ново-открити прабългарски думи трябва явно да се прегледат от някой по-висш ум и учен от Вас, щото примерно Денги не е прабългаро-тюрко-монголска дума, а е иранска и староперсийска, каквато е и Дан/Данък при нас.

[проф. Добрев]

Вашите пък ново-открити прабългарски думи трябва явно да се прегледат от някой по-висш ум и учен от Вас, щото примерно Денги не е прабългаро-тюрко-монголска дума, а е иранска и староперсийска, каквато е и Дан/Данък при нас.

В тази област няма "по-висш ум и учен" от грамотния лингвист, който добре познава и владее

законите и методите на Сравнително-историческото езикознание.

Руското деньги е от прабългарски произход.pdf

Редактирано Октомври 28, 2014 от проф. Добрев

[isav]

И който грамотен лингвист срамежливо подминава въпроса за явното не-тюркско звучене на прабългарските родови имена по-горе, вместо да разсече с лекота и академични аргументи тоя Гордиев възел и да успокои останалите трюкофили, попаднали под кръстосан неприятелски огън...

[Black Wolf]

Има една статия на Р. Сефтерски точно за родовите имена. Той намира произхода на тези имена в 4-ри групи езици.

1. Тюркски

2. Угорски

3. Ирански

4. Тунгусо-манджурски

[isav]

Райко Сефтерски ли? Той е етнолог, не лингвист! Да вземем да цитираме и д-р Войников тогава, а? Аз искам лингвист, с лингвистични аргументи, не лаици-фантазьори като мен...

Искам пример за някой не-български Ерми-ар или Чакар-ар, Куви-ар, Кюри-гир, Угаин, В(у)окил и т.н. ....???

[проф. Добрев]

Райко Сефтерски ли? Той е етнолог, не лингвист! Да вземем да цитираме и д-р Войников тогава, а? Аз искам лингвист, с лингвистични аргументи, не лаици-фантазьори като мен...

Искам пример за някой не-български Ерми-ар или Чакар-ар, Куви-ар, Кюри-гир, Угаин, В(у)окил и т.н. ....???

Ами щом като толкова искаш да се просветиш по този въпрос от страна на лингвист, защо

тогава не си прочел отдавна пуснатите и в Нета следни редове:

В рамките и на основата на тюркските езици по принцип и на тюркския дунавскоболгарски език в частност морфологичната структура на късноантичния и ранносредновековен етнм *bolgar, е повече от ясна и дори очевидно-проста и изобщо не се нуждае от недомислията по повод на “алтайските езици”, допълнително и на тема класификация на тюркските езици на един помощник-историк, за съжаление, с тюркологическо образование и епигоно-адепт на не особено грамотния по въпроса К. Менгес [Стоянов 1997, 6-13], защото тъкмо в тюркските езици зв. -r е носещо-главен компонент на суфикса за множествено число [Серебренников, Гаджиева 1986, 87-91], докато в прабългарските надписи от VІІІ-ІХ в. на територията на Първото българско царство се срещат генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ [Бешевлиев 1992, 227-234], а на Кавказ през І-ІV в. има гр. Хунаракерт [АрмАтл, 104], лексико-граматичната структура на името на който е напълно ясна и дори прозрачна и се състои не от монголския (Д. Еремеев), а от китайския по произход етнм хун като име на местно българско племе или род и апелатива географски термин от ирански произход керт “град”, като към Етнонима е прибавено прабългарското мн.ч. -ар, последвано по-малко вероятно от ирански родителен падеж или най-вероятно от арменската съединителна гл. а, налице още и в ойкнм Тигранакерт [АрмАтл, 104], където съставката Тигран е добре известно арменско мъжко лично име, носено и от редица арменски царе като например Тигран VI (59-62), но същият елемент се среща и в оронм Дзиакан като паралелно название на известните Хипийски, или в превод от гръцки - Конски планини, така че изобщо няма нужда тук да се постулира присъствието на иранското нарси ар “человек” [срв. Еремеев 1970, 133].

Между впрочем, тъкмо във връзка с българските генм Τζακαραρ, Κουβιαρ, Ερμιαρ, тук допълнително ни улеснява участник във форум в Интернет, според когото “1. Суффикс "-ар": как правило, указывает на профессию (не уверенно в примененительности этого правила в тюркских языках). 2. Суффикс собирательной множественности -ар/-ер неупотребителен в современном татарском словоизменении. Патроним, оканчивающийся на -ар - это окончание множественного числа и несут смысловую нагрузку: обозначение не одного представителя или части рода, а всего рода в целом.” [ИнтНт], докато изолираността на този суфикс в тюркските езици изобщо, но и неговото съхраняване в татарската патронимия са не толкова поредното лингвистично свидетелство и доказателство за малко по-горе посочения силен болгарски субстрат в езика на къпчаките по произход като цяло казански татари, колкото за неговото безспорно наличие и употреба в историческите болгарски езици и диалекти.

http://bolgnames.com/Images/Bolgar.pdf

Редактирано Октомври 30, 2014 от проф. Добрев

[isav]

...защото тъкмо в тюркските езици зв. -r е носещо-главен компонент на суфикса за множествено число [Серебренников, Гаджиева 1986, 87-91]...

Господин Професоре,

предпочитам Рамстед, (Г.И.РАМСТЕДТ. ВВЕДЕНИЕ В АЛТАЙСКОЕ ЯЗЫКОЗНАНИЕ, стр.57-62)!

Там е по-ясно, просто и общоприето в тюркологичните среди...

В цитираните страници на изданието на Серебренников, Гаджаева касаещо синтаксиса(1986) няма такъв пасаж, вероятно става дума за друго издание(1979)???

И - ще ви замоля да не използвате логически конструкции като "...като към Етнонима е прибавено прабългарското мн.ч. -ар...", тъй като точно това считам за некоректно допускане - искам доказване на това "прабългарско тюркско" множествено число с аргументи, а не априорното му постулиране!!!!! Искам просто примери за племенни имена из историята на ЗТХ или ИТХ, които завършват на -ар, -гир(макар тук да съществува варианта за -гер/-гир), -л, -ин и т.н. ... Подчертавам - тюркските хаганати!!!!

Моля най-смирено за такива примери, различни от наличните в "праболгарския език"!

И - нека не използваме за "аргументи" мнения от форумите, моля!

[проф. Добрев]

Господин Професоре,

предпочитам Рамстед, (Г.И.РАМСТЕДТ. ВВЕДЕНИЕ В АЛТАЙСКОЕ ЯЗЫКОЗНАНИЕ, стр.57-62)!

Там е по-ясно, просто и общоприето в тюркологичните среди...

В цитираните страници на изданието на Серебренников, Гаджаева касаещо синтаксиса(1986) няма такъв пасаж, вероятно става дума за друго издание(1979)???

И - ще ви замоля да не използвате логически конструкции като "...като към Етнонима е прибавено прабългарското мн.ч. -ар...", тъй като точно това считам за некоректно допускане - искам доказване на това "прабългарско тюркско" множествено число с аргументи, а не априорното му постулиране!!!!! Искам просто примери за племенни имена из историята на ЗТХ или ИТХ, които завършват на -ар, -гир(макар тук да съществува варианта за -гер/-гир), -л, -ин и т.н. ... Подчертавам - тюркските хаганати!!!!

Моля най-смирено за такива примери, различни от наличните в "праболгарския език"!

И - нека не използваме за "аргументи" мнения от форумите, моля!

Неуважаеми анонимнико, в България има само един професор тюрколог, който и какъвто

няма как да бъдете лично вие, и затова:

1. Много претенциозно-глупаво е да твърдите, че предположението на Рамстедт било "общоприето в тюркологичните среди", когато досега не сте дал под формата на съответната научна публикация от областта на тюркската сравнително-историческа морфология дори и най-бледо-рахитично доказателство, че изобщо сте с тюркологическо образование и работите в тази научна област поне десетина-петнадесет години. Очевидно също така и не сте наясно с банално-елементарния в Науката факт, че от две проучвания по даден въпрос, валидно-меродавното е по-късното по време от тях.

2. При това не умеете да боравите и с литературата, защото точно на 90 стр. от СрИстГрТюркЯз-1986 въпросните големи(!!!) тюрколози пишат, че "показателят -р е древен афикс за събирателна множественост" и дават примери от тув., хак. и кирг. език. Тези примери аз няма как да не съм ги видял, още когато съм писал студията си за болгар. Но доколкото в нея става дума все пак за три прабългарски генонима, то не съм сметнал за необходимо да ги преписвам, а съм предпочел да приведа достъпните ми чрез форумите примери от татарския език, които в много по-голяма степен потвърждават моята теза.

3. Нямате никакво право да ми искате каквото и да е, а можете единствено и само да ме помолите, защото нито сте на моите години и още по-малко пък на моето научно-социално положение!

4. Настоявате за доказателство от тюркутските хаганати и по този начин сам разголвате невежеството си в Тюркологията, защото българите са от една група на ТюркЕтнолингСемейство, докато тюркутите са съвсем от друго. Следователно, българите задължително трябва да имат различно от тюркутите мн.ч., така както съвременните чуваши имат съвсем различно от всички останали тюрки мн.ч.

Редактирано Октомври 31, 2014 от проф. Добрев

[Last roman]

Добрев, айде не се самозабравяй, а спазвай добрия тон. В интернет форумите, където анонимността е гарантирана, никой не се интересува особено от титлите на другия. Да си използваш научната степен като аргумент /при това непроверим такъв/ е меко казано смешно и бие на комплекси. Демек давай по-натам и без много патос.

[isav]

Извинявам се на всички останали потребители на форума преди да започна...

Неуважаеми анонимнико, в България има само един професор тюрколог, който и какъвто

няма как да бъдете лично вие....

Въпрос на възпитание, д-рю Професор! Нито имам амбициите, нито потребността да бъда професор по тюркология - моето образование ми харесва и ми е достатъчно, макар да не парадирам с него!

1. Много претенциозно-глупаво е да твърдите, че предположението на Рамстедт било "общоприето в тюркологичните среди",

Почти не съм срещал сериозна публикация, в която да няма позоваване на Рамстед... Но това е дребна подробност, с която целите да отклоните въпросите ми встрани!

2. При това не умеете да боравите и с литературата, защото точно на 90 стр. от СрИстГрТюркЯз-1986 въпроснитеголеми(!!!) тюрколози пишат, че "показателят -р е древен афикс за събирателна множественост" и дават примери от тув., хак. и кирг. език.

Тука вече имаме проблем! В томът на споменатите автори, Синтаксис, издаден първоначално през 1979 и преиздаден през 1986 на стр.90 няма такова нещо!

За да изясним проблема:

Список томов, вышедших в рамках «Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков»:

1. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Фонетика. Отв. ред. Э.Р. Тенишев. М., 1984.
2. Серебренников Б.А., Гаджиева Н.З. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Синтаксис. Баку, 1979. (2-е изд., М., 1986.)
3. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Морфология 1988
4. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Лексика. М.: Наука, 1997, 2001.
5. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Региональные реконструкции / Под ред. Э.Р. Тенишева. М., 2002. Т. 5.
6. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Пратюркский язык-основа. Картина мира пратюркского этноса по данным языка / Под ред. Э. Р. Тенишева и А. В. Дыбо. М., 2006. Т. 6

В първият том, издаден през 1984, на стр. 16 има текст С ПОДОБНО съдържание, но с продължение, изясняващо, че афиксът-r, в комбинация с афиксите -la/-lä дават формата за множествено число -lar/-lär! И следват уточненията за тувински, хакаски и киргизки езици... За този том Серебренников е само рецензент, а Гаджиева е автори и рецензент!

3. Нямате никакво право да ми искате каквото и да е, а можете единствено и само да ме помолите, защото нито сте на моите години и още по-малко пък на моето научно-социално положение!

Ами аз ви помолих, ма кой да чете:

Моля най-смирено за такива примери, различни от наличните в "праболгарския език"!

Примери, Професоре, примери, не голословие...

Настоявате за доказателство от тюркутските хаганати и по този начин сам разголвате невежеството си в Тюркологията, защото българите са от една група на ТюркЕтнолингСемейство, докато тюркутите са съвсем от друго.

Аз, като лингвистичен профан, все пак съм успял да проумея невероятния факт, че хипотетичната "огурска" група на "праболгарите" и "огузката" група на тюркутите са различни, но макар и лаик не схващам защо срамежливо светилото на тюркологията пропуска да спомене, че в единствения жив "огурски" език - чувашкия - множественото число няма нищо общо с афиксите -ar/är, -lar/-lär и се образува с афикс -sem/-sen??? Оттук и тъпия ми въпрос - как, аджеба, се получава пустото булг-ар(и останалите родово-племенни имена), след като би трябвало да очакваме съвсем друг афикс???

В заключение, извинявайки се пак на останалите потребители, ще ви обясня защо ви нарекох "д-рю Професор": мил спомен отпреди 25 г., когато се сблъсках с шефа на катедрата проф. Вл.С.Г. (покойник е затова съм скрил името му!) На първата ми лекция при него, гледайки как колегите ми трескаво и без грам осмисляне записваха глупости като "Автоматозацията е автоматизиране на неавтоматизирани процеси..." аз се разсмях, поради което станах обществен враг №1 на Професора, но се научих никога да не приемам "на сляпо доверие" мнението на кой да е авторитет!

Д-ря Професор не пропусна да отрови живота ми, но за мое щастие времената бяха изпълнени с политически промени и той загуби силната си позиция на син на академик-партизанин...

В заключение - аз лично изчерпах темата за личните квалификации с вас и смятам в бъдеще да ги пропускам директно към кошчето.... Ако имате аргументи различни от "дайте си научните публикации, да ви видим какъв сте" ще водя диспут с вас, в противен случай - бъдете здрав и успех в живота!

Редактирано Октомври 31, 2014 от isav

[проф. Добрев]

Тука вече имаме проблем! В томът на споменатите автори, Синтаксис, издаден първоначално през 1979 и преиздаден през 1986 на стр.90 няма такова нещо!

За да изясним проблема:

Список томов, вышедших в рамках «Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков»:

1. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Фонетика. Отв. ред. Э.Р. Тенишев. М., 1984.
2. Серебренников Б.А., Гаджиева Н.З. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Синтаксис. Баку, 1979. (2-е изд., М., 1986.)
3. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Морфология 1988
4. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Лексика. М.: Наука, 1997, 2001.
5. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Региональные реконструкции / Под ред. Э.Р. Тенишева. М., 2002. Т. 5.
6. Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков: Пратюркский язык-основа. Картина мира пратюркского этноса по данным языка / Под ред. Э. Р. Тенишева и А. В. Дыбо. М., 2006. Т. 6

В първият том, издаден през 1984, на стр. 16 има текст С ПОДОБНО съдържание, но с продължение, изясняващо, че афиксът-r, в комбинация с афиксите -la/-lä дават формата за множествено число -lar/-lär! И следват уточненията за тувински, хакаски и киргизки езици... За този том Серебренников е само рецензент, а Гаджиева е автори и рецензент!

Аз, като лингвистичен профан, все пак съм успял да проумея невероятния факт, че хипотетичната "огурска" група на "праболгарите" и "огузката" група на тюркутите са различни, но макар и лаик не схващам защо срамежливо светилото на тюркологията пропуска да спомене, че в единствения жив "огурски" език - чувашкия - множественото число няма нищо общо с афиксите -ar/är, -lar/-lär и се образува с афикс -sem/-sen??? Оттук и тъпия ми въпрос - как, аджеба, се получава пустото булг-ар(и останалите родово-племенни имена), след като би трябвало да очакваме съвсем друг афикс???

А аз винаги съм се възхищавал искрено на сладкодумците разтягащи фамозно локуми с никаква научна стойност - след като в цитираната тема "Прабългарите тюрки" бе доказано с аргументи, че "колективният тюркски суфикс "är/ar" " всъщност е суфикс със стойността на "мъж, съпруг", а не на суфикс за родообразуване (каквито са "гил", "ли/лу", "маз", оглу", "ман" и т.н. ...), след като и петокласник с доказана функционална неграмотност щеше да е проумял, че "тюркските" титли в българска употреба са 3(три) "подобия", което е повече от явен знак за общо заемане и при двете държави(ПБЦ и ЗТХ), разтягането на локуми все така продължава...

В този списък няма следното издание, което точно в този момент е пред очите ми, отворено на стр. 90: Серебренников Б. А., Н. З. Гаджиева, Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Москва, 1986. Употребата все още в тези езици на прабългарското мн.ч. налага да се направи изводът, че в

тях има прабългарски морфологичен субстрат, което е лесно доказуемо културно-исторически.

Несъвпадението на суфиксите за мн.ч. при волжските и дунавските българи е заради нееднаквите прабългарски/болгарски етнически съставки, на основата на които тези народности се образуват независимо и поотделно. Впрочем широко и много добре е известно, че етногенезата на чувашите се базира главно на суварите, наричани в по-старо време савири, сабири, кит. сяньби.

Поради семантико-функционални ограничения изобщо невъзможно и недопустимо е съотнасянето на прабългарското мн.ч. с частично омонимичната иранска лексема. Всъщност и този проблем е предмет на

анализ в студията ми за етнонима болгар.

Прабългарското мн.ч. и иран. Г¤р “мъж; човек; юнак, герой”.pdf

Редактирано Ноември 1, 2014 от проф. Добрев

[isav]

Несъвпадението на суфиксите за мн.ч. при волжските и дунавските българи е заради нееднаквите прабългарски/болгарски етнически съставки, на основата на които тези народности се образуват независимо и поотделно. Впрочем широко и много добре е известно, че етногенезата на чувашите се базира главно на суварите, наричани в по-старо време савири, сабири, кит. сяньби.

Е, не, не! Стига! Имало "огури" уногондури, ма имало и "огури" "чукундури" и само последните оцеляли, та да им се дивим на езиковата уникалност и да ни объркват "правилната" теория за "баш-огурите", които от своя страна хем не са като "огузите", хем имат същите или подобни афикси за множественост?!?!?!?!??...

Явно усилията ми са безполезни...

[милко димитров]

И латинският език е мъртъв, но е поставил началото на всички романски езици. Защо и българският да не е поставил началото на всички така наречени ,,славянски,, езици. Ако е вярна теорията, че Атила е от рода Дуло, което означава че е от българската царска аристокрация,то това автоматично поставя въпроса - на какъв език са общували в тази огромна империя ? Как са се разбирали помеждуси? На какъв език е командвана армията ? Невъзможно е българският език да е бил непълноценен, след като българите са държавотворно племе, което никой не е могъл да претопи, дори когато са били подвластни на други племена. Античните автори казват за българите - Те първи от скитските племена имаха държава и писани закони. А за славяните, които от същите автори се наричат склавини, което означава прислужни, казват - те не са организирани и не са способни да създадът държава. Тяхната организация се свежда до родове,които образуват малки поселения и се занимават с градинарство и лозарство, което ги прави безопасни. Ако българският език е бил с бедна лексика, от къде е дошла богатата лексика на славяните, които са живеели в много малки родови групи и поминакът им бил елементарен.Моята теза е, че именно българският език е в основата на така нареченият по късно славянски език. Помните, че Кирил и Методий създадоха глаголицата - защо ли !? Ами погледнете графичните знаци на глаголицата и ще видите голямата прилика с руническите български знаци? Да не забравяме, че България се явява до 10 век основният конкурент и опонент на Източната римска империя. От създаването си, въпреки нежеланието на българските владетели да прилагат имперската държавна уредба, България е всъщност империя от по различен тип, клонящ по вече към националната държава. Как се създава такава организирана държава, ако организаторите, са прости и неразвити индивиди. И още нещо - не ви ли прави впечатление, че ние българите разбираме всички останали славяни, а те нас не. Защо ли ? Ние можем да произнесем правилно всички тяхни особени звуци и буквосъчетания, а те не. Аз смятам, че ние сме в основата, т.е. майката и бащата на славянските езици, а не обратното. Това е моята теза.

[КГ125]

За мене всичко сочи, че българите, каквито и да са те, идват на Балканите славяноговорящи. Косвено, но пък всичко. Вие представяте ли си един процес на смяна на езика!  Та това е уникално явление.. А никоя хроника не съобщава Борис да е сменял език. Религията да, и си го пише. Но езика - не. При пълното отсъствие на правбългарски език, просто няма как да се направи друг извод. 

Така, че може да не е българския в основата на славянските езици, но е един от тях и е в основата на литературните славянски езици, поне на тези от православната част. 

[Пандора]

А защо, по дяволите, се мъчим с термини от Именника ? 

 

[pliska]

On ‎27‎.‎7‎.‎2012‎ г. at 10:21, Пандора said:

 

По-скоро ми е интересно дали това ~чи има някаква връзка с аварското чи - човек.Все пак първоначалния произход не е маловажен и може би е от значение за появата му и в други езици,а също и за контактите между различните народи.

Първоначално ще да е китайско...