Защо прабългарите не говорят прабългарски?

[DendroaspisP]

... В нашият случай имаме коренно различна картинка- в първите половин един век българи и славяни живеят напълно отделно и взаимоотношенията им са федератни, няма съжителство и близки контакти, славянизацията започва едва по и след крумово време, тогава господстващата прослойка явно е разбрала че трябва да привлече масите славяни в армията и сред раята и да им даде повече права.

Към време на покръстването вече славянизацията е била пълна и повсеместна, алтайскоговорящата част на прабългарите е била в рамките вероятно на владетелският род, останалите боиларски родове и военната аристокрация, нищо чудно в един момент кханът да е говорил на алтайски само с конете си...

Това изложение има една съществена слабост - то може да обясни нещата по този начин само и ако предпоставим, че прабългарите са били шепа народ в прекия смисъл на думата (както каза по-рано 10000-20000, а с жените, децата и домашния добитък, включително кучетата и котките до 50000 в най-добрия случай). Освен това 120 години (а не 50 години както твърдиш) шепата българи с отрицателен демографски прираст живеели отделно от славяните (които буквално трябва да са многобройни и доста нагъсто на сравнително малката територия на ПБЦ до царуването на Крум), после се омесили, защото такава е била политиката на Крум и наследници и за по-малко от 50 години така се славянизирали, че даже дядовците на родените по време на покръстването забравили майчиния си език.

Няма обаче никакви доказателства, че българите са били толкова малко. А и такова скоростно пославянчване за две поколения и половина... дори и на шепа народ (в същност, в случая количеството от гледище на времето няма съществено значение)... нещо много ме съмнява.

За разликата във степента на субординационна власт и държавна дисциплина по отношение на невластващия етнос съм съгласен.

[Raven]

Опитвам да обясня че българите говорели алтайски език са били малцинство сред масата доведена от Аспарух.

Когато започнеш да правиш разлика между тези две различни групи, на алтайскоезичните уногондури и пославянчените ирански остатъци събрани по пътя ще започнеш да виждаш логика в хипотезата която защитавам.

Проблемът на тази хипотеза е че не знаем какъв точно език са говорели тези пенковски анто сармати, самите пенковци са предполагаеми анти а те се смятат за славяни но и това не е много сигурно.

Във всеки случай нищо от това което е погребано и кремирано в некрополите в ПБЦ и се смята за прабългари го няма между Дон и Кубан, този елемент е събран по пътя а не идва от черноморските степи.

Но пък си имаме цяла хубава серия единични войнски погребения идентични със степните.

[kim]

Среща се в старобългарския език:

- кънигъчии (ученици/студенти в книжовна школа, книжовници, учени люде; scribes, book-learned people)

- шаръчии (бояджии, художници)

http://books.google....8%D0%B8&f=false

Благодаря, ИСТОРИК, но “-чии” не показва никакъв задължителен турцизъм, защото е базиран на “чини”, което от своя страна е развито от κίνησις и е свързанo освен това с египетското “sia” за знание.

[ISTORIK]

"-чии" не е турцизъм в никакъв случай.

Възможно е "-джия" и "-джии" да са турцизми. Възможно е и да произлизат от "-чии".

- шаръчии => бояджии

Не мисля, че наставката "-чии" има нещо общо с глагола чиня (правя, върша, извършвам).

Редактирано Юли 25, 2012 от ISTORIK

[Garabadouble]

Еми не е бил тюркски или манджуро-монголски езика на прабългарите, но това разбира се не изключва това прабългарския да е бил говорен около Алтай. Езика ни е бил български със думи като АЗ, ТИ, КЪЩА, МЪЖ, ЖЕНА, ДЕТЕ, СВЕКЪР, ТАТКО, МАЙКА, МАМА, ДВОР, ДЪРВО, ДЕВЕР, ЧЕДО, МОГА, КУЧЕ, ПЕС... Това са все думи които ги има в българския и в много източно-ирански езици, като около алтай тези думи са били говорени от алани, масагети и саки, от които се предполага че произлизаме!

Ти пък залиташ в другата крайност.Повечето от тези думи ги има в другите славянски езици.

[Атила Дуло]

श्वशुरः śvaśurḥ A father-in-law

Очаквам линкове към Речниците...

[Атила Дуло]

Ти пък залиташ в другата крайност.Повечето от тези думи ги има в другите славянски езици.

Точно крайностите и ваденето от контекста е проблема ни...Не може само дедукция, без индукция накрая .

[Атила Дуло]

"-чии" не е турцизъм в никакъв случай.

Възможно е "-джия" и "-джии" да са турцизми. Възможно е и да произлизат от "-чии".

- шаръчии => бояджии

Не мисля, че наставката "-чии" има нещо общо с глагола чиня (правя, върша, извършвам).

Балъкчи/и трябва да е доосмански пласт. Чи, джи и даже чу и чю/kürkçü/, са си едно и също. Чи и досега се ползва в тюркски езици за партийна принадлежност: PKK-çi.

Редактирано Юли 25, 2012 от Атила Дуло

[Raven]

А на бас че ако ми изръчкаш речник на науатъл ще намеря в него всичките ти "прабългарски" думи плюс поне още толкова.

[Атила Дуло]

AVESTA words

Old Iranian Online

Ancient Sanskrit Online

Old Church Slavonic Online

Отворих произволно Авестийските думи и освен Азем/Аз/ другите думи не ги намирам. Да не би къща да е:kashem ? Ако го разровя/а нямам време/ ще намерим доста съответствия с доста евразийски езици, което едва ли доказва етРуско-сармато-скито-славянските / новия панславизъм / теории. На пръв поглед виждам даже повече съответствия с турския: kim/кой и т.н. . Всичко това само доказва, че "чисти" раси няма, и че славяни или тюрки е по-скоро лингво-културно определение. За видеото-но коммент , за речниците-благодаря.

Редактирано Юли 25, 2012 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

Действай, търси, намирай! Твоя воля, ама не говори ЩЕ това, ЩЕ онова, ами го прави! Ако намериш 1000 български думи в науатъл значи ок, ще ги добавим към останалите и ще променим теориите. Ама ако само така си приказваш колкото да покажеш колко си добар и колкото да принизиш думите на останалите...

Споко макебулгар, я виж какво хубаво си ХОРтуваме. Мене пък ми е интересно, защо извън България сериозната наука не се впечатлява от докторите Ж. Войников и П.Добрев/и последователите им/ и даже малко ни вземат на подбив в кулоарите?

[Атила Дуло]

Нали липсата на тюркски думи се изтъква,чрез старобългарските писмени източници/макар да са строго канонични и едва ли отразяват достатъчно живия език/. Пък то там липсват и "сакралните" КАКА, КЪЩА, КУЧЕ, да не продължавам, че работата става КАЗАН за БОКЛУК . Тангра, Перуне, колко мъка има на този свят... Иначе и малките школарчета знаят, че славянските/в т ч. българския/ са индоевропейски езици и произлизат/имат общи корени/ от един праезик. Така, че нека да не откриваме 'коло"-то на "колата", а да се замислим дали все пак не е имало и място за "тюркските" думички в прабългарския, наред с "таджикските".

[Атила Дуло]

Ето я авестийската Къща(Хъща)

hushiti - "good abode"

И как да разберем, че е прабългарско "хъща"? През казашката "хата" или "хутор" ли ? А kış, kışlık, kışında, kışla, да Ви говорят нещо?

Что такое Куща? Значение и толкование слова kuschta, определение термина:

Куща - -щица ж. сень, скиния, шатер, наметь, палатка, ставка, шалаш, балаган, курень, навес, беселка; хижина, временная лачуга в лесу, на безлюдьи. Кущи мн. или кучки южн. зап. жидовский вешний праздник в память странствия с Моисеем; все выбираются из домов в шалаши, кущи. Кушица, вм. кущица арх. землянка, временно жилая пещера или крытая яма. Кущный, к куще относящ. Кущник м. -ница ж. житель кущи. В арх.-мез. в тайболе (дремучих лесах) ставят хижины поселяемым там кущникам, старикам, для приема проезжих по безлюдным дорогам. Кущевать, жить в куще (близко к татарск. кочевать). Кущеванье ср. житье в куще.В Северна Азия / Сибир/ пък си имат Каштак/kashtak-шалаш, балаган в лесу, где тайком сидят хлебное вино и савраску.

Да подхващам сега и "уникалното" пес - род. п. пса, укр. пес, блр. пес, др.-русск., ст.-слав. пьсъ (Остром., Супр.), болг. пъс, пес (Младенов 419), сербохорв. пас, пса, словен. рs, psa, чеш., слвц. реs, польск. рiеs, рsа, в.-луж. роs, н.-луж. рjаs. Интерес представляет выражение: густопсовая собака, т. е. "с длинной шерстью", псовая собака "лохматая с." (см. Ильинский, AfslPh 34, 11 и сл.), возм., в противоположность *хъrtъ (см. хорт). Фонетически наиболее безукоризненно сравнение с др.-инд. picagas "рыжеватый, коричневый" (так же как имя собаки), picas м. "лань" и со слав. *pьstrъ (см. пестрый), авест. раesа- "прокаженный" (первонач. "пятнистый"), греч. "пестрый", д.-в.-н. feh – тоже, лит. раisаs "грязное пятно"; см. В. Шульце, Sitzber. Preuss. Аkаd., 1910, стр. 802 и сл.; Kl. Schr. 125; Гуйер, Uvod 75; LF 40, 302; Уленбек, Engl. Stud. 31, 251; Петерссон, ВSl 33; AfslPh 36, 140 и сл.; Шпехт 121 и сл. Другие сближают с лат. ресus, -oris ср. р. "скот", ресu, -us, ресus, -udis (ж.) – тоже, греч. ср. р. "шкура", др.-инд. pacu ср.р., раcus м. "скот", авест. раsu- – то же, гот. faihu "деньги", д.-в.-н. fihu "скот", считая при этом исходным либо знач. "мохнатый" (Ильинский, РФВ 69, 13; 73, 286; AfslPh 34, 11 и сл.), либо – "страж скота": лат. ресus servans, авест. pasushaurva- "собака-овчарка" (Остхоф, Раrеrgа I, 214, 256 и сл., 265 и сл.; Прельвиц 253; Брюкнер 411; ср. Бартоломэ 881). Мейе (Et. 238) тоже считает первонач. знач. "страж" для слав. слова, но при этом он предполагает родство с лат. sресiо "смотрю", др.-инд. рacуаti "смотрит", авест. sраsуеiti "выслеживает". Совершенно отлично сближение слова *рьsъ в недавнее время с чеш. vypiskati "вытекать струйкой, бить ключом; освистать к.-л.", pisteti "течь", слвц. рisаt "мочиться" (Махек, "Studiе 111 и сл.; ZfslPh 13, 405; Голуб 196 и сл.; К. Г. Майер, IF 50, 172) и с франц. pisser, ит. рisсiаrе, рум. pisa "мочиться". Против этой этимологии выдвигается возражение, потому что в древнем слове подобной фонетической формы следовало бы ожидать слав. *рьх- (Мейе, ВSL 31, 53) и потому что вообще названия собак с таким исходным знач. не известны (Коржинек, LF 58, 427 и сл.). Сам Коржинек (там же) производит рьsъ из подзывапия рs, рs!, которое он усматривает в чеш. psikati, польск. psi, psi, ст.-франц. bisse, порт. buz, исп. buzquе (см. также ZfslPh 13, 416), что невероятно. Ср. песец. II II "палка, которой мнут глину", онежск. (Подв.). Во всяком случае, из пест, возм., из *пьстъ.

Стига за днес "прабългарски"...Ади лека, аз да се прибирам на къшлата си , нищо, че е лято...

Редактирано Юли 25, 2012 от Атила Дуло

[Пандора]

"-чии" не е турцизъм в никакъв случай.

Възможно е "-джия" и "-джии" да са турцизми. Възможно е и да произлизат от "-чии".

- шаръчии => бояджии

Не мисля, че наставката "-чии" има нещо общо с глагола чиня (правя, върша, извършвам).

А възможно ли е да има нещо общо с аварското

чи (-яс, -ясул, чáгIи) - човек , а също и

"-чи суффикс имени деятеля,"

например

цIодорав чи - умен човек

гIарадачи - артилерист

чакмачи - обущар

[Пандора]

Отворих произволно Авестийските думи и освен Азем/Аз/ другите думи не ги намирам. Да не би къща да е:kashem ? Ако го разровя/а нямам време/ ще намерим доста съответствия с доста евразийски езици, което едва ли доказва етРуско-сармато-скито-славянските / новия панславизъм / теории. На пръв поглед виждам даже повече съответствия с турския: kim/кой и т.н. . Всичко това само доказва, че "чисти" раси няма, и че славяни или тюрки е по-скоро лингво-културно определение. За видеото-но коммент , за речниците-благодаря.

Например в чечено-руски речник е посочено,че

аз - означава звук,глас

в ингушкия речник е посочено направо,че означава местоимението аз

"аз - местоим. *я (мной, эргатив.пад.от "я") из аз аьннад цунга это я ему сказал"

[Raven]

Автори като Добрев, Войников, Танев, Флорова и останалите непрофесионални автори с така наречените "собствени изследвания" не само че не впечатляват научната общност а са напълно неизвестни за нея.

За да влезе една теория в обръщение и да започне научна дискусия по нея авторът и трябва да я представи на някакво представително ниво- да бъде поканен на някаква научна конференция, симпозиум, да направи публикация в официално научно издание като списание или някакъв сборник и прочие подобни изяви които са своеобразна цедка чрез която се преценява има ли хляб във въпросната теория или авторът и е най обикновен полуграмотен лунатик с каквито е пълно в нет пространството напоследък.

Как си представяте П. Добрев да се яви на някаква годишна научна конференция и да започне с памирските си глупости?

Такива ватори представят теориите си единствено на интернет сайтове и форуми, собствени блогове или чрез частни издателства като Тан ка ра и подобни, общо взето стигат до там.

Много важен момент е позоваването, той показва степента на доверие която научната общност има на даден учен и автор, във всеки труд на съвременни археолози работещи в областта /най вече руски, украински и български/ примерно сред посочените източници ще видите името на Рашев и Димитров, но още никъде не съм видял някой официално да посочи като източник Войников или Добрев.

По този начин си правите сметка заслужава ли си даден автор времето което ще загубите да му четете трудовете.

Другият много важен момент е проверка на посочените източници и цитати, един бегъл дори преглед на статия на Добрев и Войников в това отношение показва пълно разминаване, манипулации, преиначавания и откровенно променени данни водещи до напълно погрешни заключения, поради това и такива автори не се ползват с никакво доверие в научните среди, най малкото когато Войников започне да си чете статията за алано българите на някаква научна конференция част от авторите чиито думи изопачава и цитира погрешно ще са сред публиката и просто ще стане скандал.

Сериозните автори са много коректни в това отношение.

Всеки си преценява сам разбира се, факт е че много от великите открития в историята, археологията и лингвистиката са направени от непрофесионалисти, важното е да има критичен анализ и проверка на поднесената информация.

пп

Да дам един пресен пример в това отношение който ни касае, едно от сериозните издания публикуващи такива трудове е сайтът Институт Археологии към РАН.

Това е официалният сайт на руската академия на науките в областта на археологията, на организирана от тях презентация е представен обзора на погребението от Матюхин Бугор от В. Фльоров и екип археолози Кизласов, Гавритухин и Горелик.

http://www.archaeolog.ru/

Това което е интересно за нас е че погребението се определя като българско от средата на седми век и в него има отлично запазени пластини от сложно съставен лък от така нареченият "хуно български тип", пластините са намерени в положение in situ и е възможна въстановка.

Досега погребения от кръгът Сивашовка не бяха определяни толкова категорично като български.

Редактирано Юли 26, 2012 от Raven

[Пандора]

Ето още за суфикс ~чи - из уроците по карачаево-балкарски

"Аффикс образования существительных –ЧЫ, как и большинство других аффиксов,

имеет четыре формы –ЧЫ/-ЧИ, -ЧУ/-ЧЮ, присоединяющихся к основам в соответствии с

законом сингармонизма. Данный аффикс является одним из наиболее продуктивных и

образует имена со следующими значениями:

1. наименование лица по роду деятельности: иш (работа) – иш-ЧИ (рабочий), къой (овца)

– къой-ЧУ (овцевод);

2. наименование лица по характерному для него признаку, часто отрицательному:

ётюрюк (ложь) – ётюрюк-ЧЮ (обманщик), тил (язык) – тил-ЧИ (ябеда);

3. наименование лица по месту деятельности: тюкен (магазин) – тюкен-ЧИ (продавец),

тирмен (мельница) – тирмен-ЧИ (мельник);

4. наименование лица, проявляющего склонность к чему-либо, или отличающегося

характерными чертами, имеющими постоянный характер: джыр (песня) – джыр-ЧЫ

(певец), накъырда (шутка) – накъырда-ЧЫ (шутник);

5. наименование лица, временно находящегося в определенном положении: даў

(претензия) – даў-ЧУ (истец);

6. выражает местожительство: москва-ЧЫ (москвич), Нарсана (Кисловодск) – нарсана-

ЧЫ (кисловодчанин). "

[ISTORIK]

А възможно ли е да има нещо общо с аварското

чи (-яс, -ясул, чáгIи) - човек , а също и

"-чи суффикс имени деятеля,"

цIодорав чи - умен човек

гIарадачи - артилерист

чакмачи - обущар

Не знам. Не съм експерт по аварски език.

Може би проф. Иван Добрев ще знае?!

[Атила Дуло]

Например в чечено-руски речник е посочено,че

аз - означава звук,глас

в ингушкия речник е посочено направо,че означава местоимението аз

"аз - местоим. *я (мной, эргатив.пад.от "я") из аз аьннад цунга это я ему сказал"

Както писах вече, за никого не е тайна, че съвременните славянски езици са от индо-европейското езиково семейство и с останалите такива/в т.ч. чеченския/ произлизат от общ праезик. Но какво доказва това за прабългарския??? И за да си спестим още спам, да добавим от сега "индийските", "персийските", "арменския", "грузинския", "албанския", "келтските", "романските" и т.н. Относно ЧИ по-добре обаче се ровете в друго семейство . Станахме ли ясновати? или сме зарзаватчии още .

[Атила Дуло]

Ето още за суфикс ~чи - из уроците по карачаево-балкарски

"Аффикс образования существительных –ЧЫ, как и большинство других аффиксов,

имеет четыре формы –ЧЫ/-ЧИ, -ЧУ/-ЧЮ, присоединяющихся к основам в соответствии с

законом сингармонизма. Данный аффикс является одним из наиболее продуктивных и

образует имена со следующими значениями:

1. наименование лица по роду деятельности: иш (работа) – иш-ЧИ (рабочий), къой (овца)

– къой-ЧУ (овцевод);

2. наименование лица по характерному для него признаку, часто отрицательному:

ётюрюк (ложь) – ётюрюк-ЧЮ (обманщик), тил (язык) – тил-ЧИ (ябеда);

3. наименование лица по месту деятельности: тюкен (магазин) – тюкен-ЧИ (продавец),

тирмен (мельница) – тирмен-ЧИ (мельник);

4. наименование лица, проявляющего склонность к чему-либо, или отличающегося

характерными чертами, имеющими постоянный характер: джыр (песня) – джыр-ЧЫ

(певец), накъырда (шутка) – накъырда-ЧЫ (шутник);

5. наименование лица, временно находящегося в определенном положении: даў

(претензия) – даў-ЧУ (истец);

6. выражает местожительство: москва-ЧЫ (москвич), Нарсана (Кисловодск) – нарсана-

ЧЫ (кисловодчанин). "

ТОПЛО ! С "кипчашките" ще си вече в целта. Ако беше ме чела внимателно, щеше по-малко иш-лер да си отвориш. За едно и отговорихме на Историк, "тюркцизъм" ли е -ЧИ/я/и...без да сме му толмакчи/и и ибрикчи/и.

Редактирано Юли 26, 2012 от Атила Дуло

[Атила Дуло]

Това че никой извън България не се впечатлява от Ж. Войников и П. Добрев не е проблем. Проблем е, че двамата няма с какво да впечатлят нормалните хора и в България.

Онзи ден направих опит да чета книгата на П. Добрев "История, разпъната на кръст", втора част, С. 1998 г.

Е, не се чете, брате! Не успях да изкарам повече от 10 страници. Няма такива глупости! Особено дразнещо е постоянното позоваване на някакъв "памирски език"?! Ами, такова животно нема!

Да не говорим за тоталната липса на бележки под линия, свързани с речници или лингвистични изследвания.

Но явно си имат последователи в темата и форума . И обикновено нямат бележки и над линия .

Редактирано Юли 26, 2012 от Атила Дуло

[Exhemus]

Произходът му се извежда от първоначално рефлексно свързване на местоимението за първо лице единствено число в старобългарския език със съответната форма на глагола "съм" Я есьм - ясьмь - асьмь - азъмь - азъ. След това формиране на местоимението за първо лице, то продължава да се използва в комбинация с глагола съм: Азъ есьмь (аз съм).

Така че "АЗ" си е по-скоро чисто славянско и нека да не търсим под вола теле.

Звучи логично, ама някак си не му вярвам

"Аз" е засвидетелствано в старите руски летописи в чист вид.

Ако дадеш пример със западно и северно славянски, ще повярвам.

иначе, "Салют" за братовчедите ингуши

Редактирано Юли 26, 2012 от Exhemus

[Атила Дуло]

Звучи логично, ама някак си не му вярвам

"Аз" е засвидетелствано в старите руски летописи в чист вид.

Ако дадеш пример със западно и северно славянски, ще повярвам.

иначе, "Салют" за братовчедите ингуши

"Салют" и за другите "памирци" ....

Редактирано Юли 26, 2012 от Атила Дуло

[rasate]

Ей го на - ново шест! Не идвал отникъде, бил си тук ... Мизия била българско владение, щото преди това аварите нам кво си ....

"А императорът Константин, като се научил, че мръсен и нечист народ се е настанил неочаквано отвъд Дунава в Оглоса и че напада и опустошава близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните..." Изворите за нищо ги нямате, аман значи.

Да, Расате, изтърка се като грамофонна плоча вече ...

:laugh:

Не е хубаво да се основаваш само на един източник или източници с едностранчив поглед на историята-хубаво е да гледаш по надалеч и да се основаваш на повече и различни източници.

Виж какво пишат Готите за българите в "Похвално слово за крал Теодорих"

Но първо да видим какво пише за Мизия и готите Теофан Изповедник:

"По времето на Аркадии и Хонории те преминали Дунав и се поселили в земята на ромейте".

После Теофан споменава на няколко места българите-по времето на Анастасии:

"През същата година(5993 -501 н.е.) така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали без да се разбере за тях"-т.е. не са "нов народ." , после продължава "През същата година Виталиян превзел Тракия,Скития и Мизия ,като водел със себе си много хуни и българи-превзел Анхиало и Одисопол,заловил стратега на Тракия Кирил и стигнал плячкосвайки чак до Константинопол" Т.е. в Мизия и Скития има българи още преди "мръсният и нечист народ" да се появи

Да не споменавам какво пише за Савирите(северите) и тяхната Царица Боарикс жена на Балх(Валах)

И така ромейските хронисти гледат на българите по различен начин в зависимост от това дали са съюзници или врагове!!! - Преди бяха "храбър и благороден народ"-после "мръсен и нечист народ"

Константин Апамейски(ГИБИ т.3 стр.170) "Че ако бях изслушан,нямаше да претърпим онова,което претърпяхме тази година във войната с България"-т.е. има призната държава,а не "мръсен и нечист народ"

Цитирайки Ромейските източници - Фактически дори и изгубили Мизия още преди столетия техните хронисти разбира се няма да го признаят-смятат я до последно за своя територия и разбира се българите са се самонастанили там.

И така - когато представител на Унгарският крал се явил при Мехмед и претендирал за владение на българските земи по право и с какво право Мехмед се разпорежда в тях-Мехмед му посочил закачения в шатрата му меч и му отвърнал- с това право!!!

Т.е. дори и да не владеят тази територия Източният рим ги смята за своя територия до последно.Мирният договор след поражението на Брадатия е само потвърждение на фактическото статукво от няколко века преди това.

Да не забравяме,че според тях и земите на Боспорското царство са римски,затова титулуват нашият Кубрат с титлата патриции.

При престоят си в Константинопол Кубрат се запознава с Римската история и право,затова за да бъде признат с някакъв статут от Рим се приема за наследник на Боспорските царе-дори мисля,че името на Аспарух е потвърждение за тази династична приемственост.

Подобно е и наименованието на Персиян 2 от Иван Владислав,което свързва родът на Комитопулите с Крумовата владетелска фамилия.

Същото е и с московските князе-първо се приемат като наследници на Киевска Рус,а след Иванчо и на Източният Рим.

Затова на историята трябва да се гледа отгоре уповавайки се на логическа трактовка на всички достигнали източници,а не на един-защото събитията по този начин са като извадени от контекста.От друга страна историята е циклична и в редица случай и събития може да се забележи една повтаряемост но с различни участници.

Поздрави

Редактирано Юли 26, 2012 от rasate

[Атила Дуло]

Виж какво пишат Готите за българите в "Похвално слово за крал Теодорих"

Но първо да видим какво пише за Мизия и готите Теофан Изповедник:

"По времето на Аркадии и Хонории те преминали Дунав и се поселили в земята на ромейте".

После Теофан споменава на няколко места българите-по времето на Анастасии:

"През същата година(5993 -501 н.е.) така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и се завърнали без да се разбере за тях"-т.е. не са "нов народ." , после продължава "През същата година Виталиян превзел Тракия,Скития и Мизия ,като водел със себе си много хуни и българи-превзел Анхиало и Одисопол,заловил стратега на Тракия Кирил и стигнал плячкосвайки чак до Константинопол" Т.е. в Мизия и Скития има българи още преди "мръсният и нечист народ" да се появи

Да не споменавам какво пише за Савирите(северите) и тяхната Царица Боарикс жена на Балх(Валах)

По-добре не споменавайте...

:laugh:

Не е хубаво да се основаваш само на един източник или източници с едностранчив поглед на историята...

Благодаря! Поздрави

Редактирано Юли 26, 2012 от Атила Дуло