Справедливо ли е съвременното българско общество?

[ISTORIK]

За да е устойчиво и балансирано едно общество, хората, които го съставят, трябва да разглеждат неговия вътрешен ред като справедлив.

Друг е въпросът, че идеите за справедливостта силно се различават. Едни общества я търсят в относително равенство на материалните възможности; други я определят като равенство на възможностите пред отделните индивиди; трети приемат за естествена йерархията и неравенството на отделни групи; четвърти залагат на равенството пред закона, отхвърляйки всякаква форма на господство на човек над човека; пети разглеждат справедливостта като загриженост, защита и подкрепа спрямо слабите, изоставащите и различните (децата, старците, бременните жени, инвалидите, вдовиците, сираците, болните...).

Още древногръцкият философ Платон казва, че справедливостта се състои в отдаването на дължимото на всеки човек. Той дефинира идеята за "идеалната държава" като държава, в която по въжможност биха били щастливи всички нейни граждани и в която те ще имат силно усещане за справедливост. Тоест, Платон обвързва чувството на щастие на отделния човек с неговото чувство за справедливостта на държавата, на обществения строй.

Но Платон знае, че справедливостта е относително понятие, понеже всяка власт създава закони, полезни най-вече на нея самата. Справедливостта съществува, но - винаги за по-силния, винаги за този, който е на власт.

Робът завижда на робовладелеца, крепостният селянин - на феодала, а работникът - на капиталиста. Робите, крепостните селяни и работниците живеят бедно, на ръба на оцеляването, а робовладелците, феодалите и капиталистите тънат в разкош.

Чувството, че са измамени, експлоатирани, лишени от собственост, че към тях се отнасят несправедливо, дълбоко и трайно засяда в душата на робите, на селяните и на работниците. Да добавим, че последните са откъснати от селото, от земята. Много често в съзнанието на бедния се формира убеждението, че незавидното му положение се определя от липсата на свобода.

Драстични ситуации се получават, когато потиснатият гладува, когато децата му умират или е принуден да ги продаде, когато бива бит, изтезаван или убиван. Тези ситуации предизвикват инстинкта му за самосъхранение и протестите може да имат крайни размери и форми.

Възможни са два изхода. В първия случай човек се примирява с положението си и намира утеха в убеждението, че се е родил слаб и недостоен, но че Бог (или боговете) така е устроил света. Но на Другия свят Господ-Бог ще въздаде справедливост всекиму. Във втория случай в душата му се нагнетява злоба, той обяснява лошото си положение с фактори извън него самия, което го води до заключения за лошо устройство на обществото. Психически човек се подготвя за бунт срещу съществуващия обществен ред. В определен момент тези чувства избухват в лични или колективни протестни дейности, приемащи най-разнообразни форми, включително - и различни въоръжени действия.

Когато неудовлетвореността стане много голяма и непоносима, и се вижда, че че тя е следствие от несправедливост, криеща се в устройството на обществото, повечето недоволни се обединяват и започват действия за смяна на системата. Неконтролируемото натрупване на противоречия в обществото може да предизвика ответни действия за рязка смяна на системата, когато тези противоречия драстично се отразят върху личната собственост, върху доходите, върху жизнения стандарт на мнозинството или на достатъчно голяма част от обществото. Чувството за самосъхранение се изявява, завладява хората и те тръгват на борба за активна промяна на статуквото.

Редактирано Юли 21, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

В много отношения не е справедливо, защото липсва добра административна култура, има корумпираност и прекален натиск, главно финансов, пряк или непряк, върху индивида и гражданина.

[Alexander_Nevski]

субективната перцепция на средностатистическия българин е, че не е справедливо ...

всичко друго са подробности ...

[ISTORIK]

Двете крайни мнения:

- Да, напълно.

Ние, българите, живеем в най-справедливото общество, което заслужаваме. Според Аристотел справедливостта е мярата между твоите заслуги и това, което получаваш. И тъй като българите сме хора, които се променят много бавно, по-скоро - страхливи, отколкото - смели, хора, които не почитат реда и предпочитат да мълчат пред нередностите, слабо инициативни, бягащи от лична отговорност, хора наивни, завистливи, недоверчиви и мамещи на дребно, свикнали да не почитат много-много ближния и лесно да посягат на неговите човешки права, то е напълно справедливо точно ние да живеем, управлявани лошо, без морал и с изключителна арогантност, в безредие, в бедност и изобщо - да живеем живот, който някой лесно може да отнеме, без да има сериозни последици от това... По време на избори гласуваме масово за политици, които ни лъжат, откакто са в политиката. Да, има справедливост и ние си я заслужаваме точно такава, каквато е тя в момента.

- Не, никак.

Не може да е справедливо общество, в което някои колекционират яхти и луксозни коли, а други си броят стотинките за хляба или ровят из боклукчийските кофи и контейнери. Общество, което допуска да има просяци, бездомни и хора, ровещи в кофите за боклук за къшей хляб, не може да е справедливо. Мнозинството от новобогаташите забогатяха предимно по нечестен начин, като крадяха от държавата или като получиха по партийна линия едни куфарчета, пълни с пари. Не може да си плащаме здравните вноски, а да разчитаме на благотворителност за животоспасяващи операции. Справедливо ли е общество, което оставя децата си да умират от тежки болести, само защото родителите им не са достатъчно богати? Няма справедливост, щом най-невинните плащат най-високата цена на безкрайния "преход", преход незнайно от какво и към какво. Не е справедливо хора с няколко висши образования да стоят безработни с години. Не е справедливо и да се скъсваш от работа, а да ти е проблем да си платиш наема на квартирата, парното, тока, водата, здравните осигуровки... Докато в същото време разни 18-20 годишни силиконови "кукли" карат супер автомобили. Кога се изучиха, кога се утвърдиха в професията, кога напреднаха в кариерата, кога станаха топмениджърки, че да имат съответната на такава колата заплата? Обществото би било справедливо, ако полученото съответстваше на положените усилия. Не е справедливо общество, в което диплома за висше образование се получава с преписване на изпитите и/или с подкупи, а работа - само ако си роднина на правилен партиен активист. Обществото ни е много "справедливо". Затова няколко милиона българи са емигрирали в последните 20-25 години. Разбира се, списъкът с несправедливостите може да продължи до безкрайност. Това са само няколко примера.

Редактирано Юли 21, 2012 от ISTORIK

[kramer]

Историк, и двете мнения са верни.

[ISTORIK]

Така е. Няма спор.