Българското средновековно семейно право

[Monarh]

През езическия период в България семейно-брачните отношения са се уреждали посредством обичайното право, за чието съдържание не разполагаме с достатъчно извори. По това време са били познати двуженството (бигамия), зестрата при женитба, кражбата на булката и други обичаи. След Покръстването вече тези отношения се регламентират от екложното право и от Номоканона, но обичайните норми са продължили да се взимат предвид.

Преди да се осъществи бракосъчетание межди двама души, се пристъпва към годеж. Той представлява обещание между двама души, че ще се оженят. За да бъде осъществен обаче, има някои ограничения: лицата трябва да са навършили 7-годишна възраст, а родителите им трябва да са дали съгласие. Този договор е със светски характер, при неговото сключване се разменят дарове като гаранция за сключването на брака. Ако брак не се състои, виновната страна е длъжна да върне получените дарове и губи тези, които е дала.

Според Еклогата сключването на брак е религиозен християнски и светски договор, а като тайнство изисква специален ритуал - венчавка. Сключването на този договор е уредено в Еклогата, Номоканона, както и в Азбучната Синтагма.

За да се сключи брак, има няколко изисквания:

минимална възраст;

Еклогата: младежи: 15 г.<>девойки: 13 г.

Номоканона: младежи: 18 г. <> девойки: 16 г.

Синтагмата: младежи: 20 г. <> девойки: 18 г.

съгласие на годениците и родителите им;

годениците да са християни.

Съществуват и няколко пречки за сключване на брак:

Кръвно родство по права линия и съребрена линия до шеста степен (т.е. втори братовчеди) между годениците;

Родство по сватовство (свекър и снаха, мащеха и заварен син и т.н.);

Духовно родство (кръстник и кръщелница);

Душевна болест на някой от годениците (според Номоканона).

Основания за прекратяване на брака:

Изневяра на съпругата;

Опит за убийство на другия;

Тежка болест на единия съпруг;

Лудост (според Номоканона);

Импотентност на мъжа за 3 год.;

Тригодишно отсъствие от дома (според Номоканона);

Сифилис (според Номоканона);

Тежко пиянство (според Номоканона);

Ако жената гуляе с други мъже (според Синтагмата);

Ако жената ходи на баня с други мъже (според Синтагмата);

Ако жената нощува извън дома (според Синтагмата);

Ако мъжът злоупотребява с целомъдрието на жена си (според Синтагмата). http://www.bg-pravo.com/2009/11/17_27.html

[meandor]

Според Отговорите на папа Николай най-бедните можело да минат и без размяна на дарове при годежа. Папата пише, че в подобен случай задължително е само съгласието на тия, които ще се венчават, позовавайки се на св. Йоан Златоуст: „Брака прави не събирането, но волята“. Също и че наличието на всички други условия не стига за брак, ако липсва съгласието на младоженците.

[Galahad]

По това време са били познати двуженството (бигамия)

По-скоро става дума за многоженство (полигамия). Втори е въпросът дали не е имало една съпруга, а другото да са били само наложници.

Според Еклогата сключването на брак е религиозен християнски и светски договор, а като тайнство изисква специален ритуал - венчавка.

По-скоро е тайнство с граждансто-правни последеци. Идеята за бракът като договор е на т.нар. от родните учени-социалисти буржуазно право. В смисъл, че след революциите Църквата губи своята роля в обществото и тежестта се измества на граждансто-правния елемент, което пък в бъдеще позволило да се либерализират разводите. За християнството бракът обвързва владоженците докато смъртта ги раздели (развода е по италиански ) и само при изключителни обстаятелства бракът е можело да се разтрогне.