Телеграфите по време на Кримската война

[К.ГЕРБОВ]

На 2/14 септември 1854 г. съюзническите войски на Англия, Франция и Турция започват прехвърлянето си на Кримския полуостров. В продължение на няколко дни корабите на алианса стоварват на брега при Евпатория около 61 000 войници и съответната военна техника.

На 8/20 септември при река Алма съюзниците атакуват позициите на противника. След упорито сражение руските войски отстъпват, а тези на алианса завземат равнината около селището Балаклава и настъпват към Севастопол. Към края на септември градът е напълно обсаден и остава в това положение в продължение на почти една година.

Лагерът на английската армия пред обсадения Севастопол

Ситуацията на Кримския полуостров била използвана от предприемчивите производители на прохождащата тогава свързочна техника, за да направят реклама на предмета на своята дейност. В резултат на което, през 1855 г. за първи път в армията били устроени и действали в реална военна обстановка полеви (военно-походни) електрически телеграфи. Начинанието завършило с осигуряването на перфектна съобщителна връзка между щаба на английските войски пред Севастопол и английското правителство в Лондон.

Английската армия в Крим използва първа полеви електрически телеграф

Още на 14 октомври 1853 г. Frederick Cadogan, адвокат и директор на Компанията за телеграфни линии под водата (Submarine Telegraph Company) патентовал лекотоварна армейска телеграфна карета. Тя била дървена и покрита, монтирана на четириколесно шаси, използвано от британската армия. Колата съдържала всичко, за да бъде доставена, монтирана и приведена в действие при полеви условия една електрическа телеграфна станция. Теглена била от един кон.

През ноември 1854 г. английската Електрическа телеграфна компания (Electric Telegraph Company) направила предложение на британското правителство да уреди телеграфни съобщения между армейските части на кралството, участващи в обсадата на Севастопол. Мероприятието давало надежда да се подобри управлението на войските и затова било одобрено. В резултат, под ръководството на главния инженер на телеграфната компания Latimer Clark били изработени конни карети, подобни на тази на Cadogan, но доста по-големи, имащи подобрена екипировка.

Военна карета на Електрическата телеграфна компания от 1854 г. с пълна екипировка за устройване на една полева телеграфна станция

Сред нововъведенията била една походна лодка от гутаперча, служеща също и за покрив на колата, с две весла към нея. При необходимост лодката можела да се използва за превозване на оборудването при наводнения или преодоляване на водни прегради. По-важно било, обаче, приспособлението, което Latimer Clark конструирал специално, за да се облекчи прокарването на телеграфния кабел при полеви условия. То осигурявало възможност кабелът сравнително лесно да се положи и зарови в земята и по такъв начин да се защити от повреда или мародерство. Самият кабел представлявал изолиран с гутаперча меден проводник, който се навивал на барабани и се пренасял с военната карета. На практика барабаните с кабел били нейният основен товар.

На 7 декември 1854 г. две конни карети, всяка с пълното оборудване, необходимо за изграждане на една телеграфна станция, придружавани от необходимия брой пионери-свързочници, пристигнали в Балаклава на Кримския полуостров. С хората и техниката в английската армия били положени основите на първата Военна телеграфна част. Тя била командвана от лейтенант Stopford от корпуса на Кралските инженерни войски и в състава й били включени общо двадесет и пет пионера от тези войски, които били обучени от Електрическата телеграфна компания за изграждане на полеви електрически телеграф и работа с него.

В началото Военната тeлеграфна част притежавала само споменатите първи две телеграфни карети. Всяка била снабдена с телеграфен апарат, инструменти към него, батерии, кабел, плуг за полагане на кабела в земята, преносима лодка, всички необходими обслужващи принадлежности. Каретата с пълното й оборудване била теглена от три чифта коне и обслужвана от двама пионери. Цялата екипировка, проектирана от инженер L. Clark, била изработена в работилниците на Електрическата телеграфна компания.

Колесар с барабан и плуг от 1854 г. за полагане на телеграфен кабел при полеви условия

Двамата пионери, участващи в устройването при полеви условия на возената от тях полева телеграфна станция, имали на разположение във военната карета дванадесет мили кабел, навит на барабани, всеки с по една миля кабел. Изолирането с гутаперча осигурявало безопасната за проводника работа при подземно и подводно полагане. Барабаните се поставяли на предния колесар на каретата и към него се прикрепял плугът. В този си вид съоръжението било теглено от осем човека и така под командата на работещият с плуга, телеграфният кабел се изтеглял от барабана и се полагал в земята по протежение на определеното му трасе. При тази дейност на пионерите помагали войници от пехотните полкове.

Работата по изграждането на полевия телеграф при Балаклава започнала на 17 декември 1854 г. Наложило се обаче тя да бъде отложена за пролетта поради снежното време и замръзването на почвата.

Първата телеграфна линия влязла в действие на 7 март 1855 г. Тя била прокарана от главната квартира (щаба) на английската армия до градчето Кадъкьой и имала дължина три мили. Впоследствие били изтеглени кабели и оборудвани полеви телеграфни станции, свързващи основните части на фронта и тиловите формирования.

В окончателен вид Военната телеграфна част имала изградени осем полеви електрически телеграфни станции, свързани в линия, разположена на 24 мили около Севастопол. Полевият телеграф свързвал главната квартира на армията, Казашкия залив, манастира „Свети Георги”, инженерния парк, войските от фронта, селищата Kaдъкьой и Бaлаклава. Станциите при инженерните войски и леката дивизия били разположени във войнишки палатки, при манастира - в неговата стара разрушена част, четири други станции се помещавали в дървени бараки и една - в пещера.

Генералщабният офицер S. J. G. Calthorpe на 29 март 1855 г. записал в своя дневник: „Полевият телеграф, който бе изпратен тук преди около два месеца, вече е в действие. Прокарването на линиите от главната квартира до Балаклава се определя при всяка наша атака, така също и станциите между лагерите на 3-та и 4-та дивизия и между лагерите на 1-ва и леката дивизия. Сега лорд Raglan (главнокомандващият) може в течение на няколко минути да осъществява с всеки от своите генерали връзка по всяко време, през деня и нощта. Голямо предимство е да има телеграф в окопите: в случай на излизане на неприятеля, командващите офицери могат да насочват подкрепленията и да дават директни наставления при всяка атака.”

Двамата пионери към всяка станция работели с телеграфния апарат и се грижели за сигнализацията и батериите, които трябвало да се зареждат с оловни плочи и киселина. Телеграфистите били подпомагани от двама дневални от пехотните полкове, които разнасяли съобщенията. Пионерите дежурели на телеграфния апарат на смени, денем и нощем.

В телеграфната станция, намираща се при главната квартира на английските войски, старши телеграфист бил ефрейтор Peter Fraser. Там имало още трима телеграфисти и трима помощници, наречени сигналисти. Трима войника от пехотните войски изпълнявали ролята на куриери. Съобщенията, изпращани от и до главнокомандуващия се предавали по телеграфа чрез цифров шифър. Всички други телеграми били изпращани на английски език. През август 1855 г. трафикът в главната квартира съставлявал 402 изпратени съобщения и 464 - получени. Което съответно представлявало по 15 и 13 телеграми на ден.

Споменава се, че телеграфните апарати, използвани от английската армия в Крим, били „the single needle instrument” производство на Електрическата телеграфна компания в Лондон. Очевидно става дума за еднострелковите телеграфни апарати на Чарлз Уитстоун и Уилям Кук, модел 1845 г., производство и патент на компанията. Уитстон усовершенствал апарата на Шилинг, а Кук предложил нова телеграфна азбука, която можело да се предава с помощта на една стрелка. Освен азбуката се предавали и специални знаци за телеграфистите, указващи за началото и края на предаването на съобщенията и др.

Стрелкови електрически телеграфен апарат на Уитстоун и Кук, модел 1845 г.

Сигнално табло на телеграфния апарат

Информацията при тези първи телеграфи се възпроизвеждала на табло със стрелка, отклоняваща се наляво или надясно. Телеграфистът в станцията, която изпращала дадено съобщение, въртял съответната ръкохватка наляво или надясно. Това движение се придружавало с изпращане по кабелната линия на електрически импулси с различен поляритет и се индицирало в приемащата телеграфна станция с отклонение на стрелката в същите посоки, като при изпращането. Както се вижда от упътването на прибора със стрелката, едно отклонение на нейния долен край вдясно, последвано от отклонение вляво - означавало буквата „А”. Отклонение вляво, последвано от три отклонения на стрелката вдясно - означавало буква „В” и т. н. Налице е едно интересно сведение, че добрите телеграфисти в Крим можели да изпращат и получават телеграфни съобщения със скорост 16½ думи в минута.

Неуредиците в телеграфната част на фронта най-често възниквали от честите прекъсвания на кабелите. Основни причини за това били избухващите снаряди. Случвало се, обаче, прекъсването да стане и когато се копаели гробове за загиналите. Имало случаи войници да оголят кабела, за да вземат гутаперча, от която си правели лули. Полските мишки също гризели този материал.

Телеграфен кабел под Черно море свързва Крим с Варна

Почти веднага след дебаркирането на съюзническите армии в Крим английската общественост започнала да негодува срещу голямото забавяне на новините, пристигащи от театъра на военните действия. Била създадена организация, при която чрез специален куриерски кораб телеграмите и съобщенията от фронта се пренасяли през Черно море от Балаклава до Варна. По-нататък куриер-татарин доставял по суша пощата на британския консул Colquhoun в Букурещ . От влашката столица кратките съобщения и донесения се предавали чрез австрийския телеграф до Лондон. Това отнемало 5-6 дена.

Едва след такъв период от време военните доклади от Крим били научавани от английското правителство. Съобщенията на журналистите от мястото на събитието се движели още по-бавно. Първата по-подробна информация за обстановката при Балаклава излязла отпечатана във в. „Times” двадесет дена след изпращането й и била вече неактуална.

В тази обстановка, подронваща авторитета на британското правителство, на помощ се притекъл друг предприемач от областта на свързочната техника - Robеrt Stirleng Newal, чиято фирма участвала в успешното полагане на първия подводен телеграфен кабел под Ламанша през 1851 г. На 9 декември 1854 г. Newal предложил на военното министерство в Лондон идеята за прокарване на подводен телеграфен кабел между Варна, намираща се на западния бряг на Черно море и Балаклава - разположена на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров.

Предложението било прието от правителството на лорд Абърдийн и на 12 декември то сключило контракт с компанията R. S. Newall & Co за изпълнението му. Към 16 януари 1855 г компанията Gutta Percha в Лондон успяла да изолира 400 сухопътни мили проводник с гутаперча, и го изпратила в работилниците на Newall в Gateshead за довършителна обработка.

R. S. Newall и използваният от него брониран подводен кабел

Подводният телеграфен кабел, използван от компанията R. S. Newall & Co за полагане по дъното на Черно море, се отличавал не само със своята дължина, но и с уникалната си конструкция. Само 35 мили от кабела били защитени с броня, а останалите 365 мили били проводник, покрит само с гутаперча. Кабелът не бил брониран целият, тъй като трябвало да бъде срочно изработен. Бронирани, т. е. обвити с железни жици са били само краищата му. Те трябвало да се положат близо до брега, в по-плитки води, където силните морски вълнения са можели да повредят проводниците.

За изграждането на кабелната линия под морето бил нает и реконструиран винтовият параход „Black Sea”, който имал товароподемност 424 тона. Натоварен с кабела и необходимото оборудване, заедно с монтажна бригада в състав от 60 човека, на 16 януари 1855 г. параходът напуснал английското пристанище Sunderland в посока към Черно море. За нещастие попаднал в силен щорм и се повредил.

Наложило се да се търси друг параход. По спешност бил нает „Argus”, който имал доста по-ниска водоизместимост от 158 тона. В продължение на един месец параходът бил реконструиран за полагане на подводен кабел и на 25 февруари 1855 г. напуснал Англия.

Кримският полуостров при Балаклава, Кадъкьой и манастира „Свети Георги”. Обозначено е мястото, където се е намирала телеграфната станция на подводния кабел от Варна

За отправна точка на подводния кабел от западния бряг на Черно море бил избран нос Калиакра, разположен на 30 мили североизточно от Варна. На източния бряг на морето кабелът трябвало да излезе в северозападната част на залива под манастира „Свети Георги”, намиращ се близо до Балаклава. Тези две места били избрани, за да се избегне прокарването на подводния кабел в заливите на Варна и Балаклава, тъй като там той можел да бъде засегнат от котвите на акостиращите кораби.

Трасе на подводния кабел Варна-Калиакра-Крим

Прякото разстояние по въздуха („полет на врана”) между Варна и Балаклава съставлявало 255 морски мили. В навигационните карти от 1853 г. дълбочината на водата в този район била посочена като по-голяма от 130 морски сажена (до толкова измервал ехолота), без да се знае колко е точно. Имало опасения, че при голяма дълбочина налягането на водата може да повреди кабела. Затова по препоръка на капитан T. A. B. Spratt, занимавал се повече от 20 години с хидроложки проучвания в Средиземно море, съгласувано с представителя на Адмиралтейството капитан Charles Robinson, било избрано обиколно трасе за прокарване на телеграфната линия. Така тя ставала доста по-дълга, но преминавала в по-плитки води, с дълбочина не повече от 50 морски сажена.

Полагане на подводния кабел при нос Калиакра (рисунка на лекаря на „Argus” Dr. J. Johnston)

„Argus” с Newal , неговият бизнес партньор Charles Liddell, представителя на Адмиралтейството капитан Charles Robinson, строителният инженер Henry Woodhouse и капитанът от армията E. F. du Cane, както и кабела с монтажната бригада, пристигнали във Варна на 30 март, за да се присъединят към останалите кораби от ескорта си: „Spitfire” и „Terrible”. За капитан du Cane има сведение, че бил от Кралския инженерен корпус и трябвало да отговаря за телеграфната станция на края на подводния кабел във Варна.

Малката флота отпътувала на 1 април 1855 г. от пристанището на Варна за нос Калиакра. С „Terrible” пътувал отряд от двадесет турски войника, които охранявали операциите, извършвани на нос Калиакра и останали там за постоянна охрана на кабела от евентуална кражба или саботаж.

На 13 април кабелополагащият кораб „Argus” (капитан Martin Hammill), съпровождан от военния параход „Spitfire”, който извършвал хидрографските изследвания на морското дъно, командван от споменатия капитан Spratt, заедно с охраняващата ги военна фрегата „Terrible” (капитан McCleverty), имаща 19 оръдия на борда, достигнали Кримския бряг. Краят на кабела излязъл при руините на старата част на манастира „Свети Георги”, разположен над едноименния залив. Скоростта на движение на корабите била между 3 и 5 възела.

Краят на подводния кабел при манастира „Свети Георги”, в близост до Балаклава (рисунка на лекаря на „Argus” Dr. J. Johnston)

Фактическата дължина на телеграфната линия съставлявала 303 сухопътни мили: 274 били с неброниран кабел и 29 с брониран, с железни жици. Подводният телеграфен кабел останал непокътнат дванадесет месеца, независимо, че през този период в Черно море имало много силни бури. Отбелязва се, че с оглед да бъде предпазен от скъсване, само веднъж - на 5 декември 1855 г., бил разкачен.

На 19 април „Argus” положил още един подводен кабел и създал телеграфна линия, свързваща нос Калиакра с Варна. Първоначално се е предвиждало тя да се прокара по суша, но тъй като е имало достатъчно кабел, също е изтеглена под вода. На 25 април връзката била настроена окончателно.

Докато Newall прокарвал подводните кабели, френското и английското правителство се договорили за установяване на наземна телеграфна връзка между Букурещ и Варна. Французите се съгласили да инсталират и поддържат телеграфните линии, а англичаните - да финансират половината от начинанието. Договорът бил подписан в Лондон на 1 февруари 1855 г., а размяната на ратификациите станала на 28 февруари.

Получило се обаче разминаване в двата проекта. Наземната телеграфна линия завършвала със станция във Варна, администрирана от французите. Същевременно в съвместния френско-английски договор било записано, че станцията за подводния кабел трябвало да остане на англичаните. Така във Варна се появили и съществували две телеграфни станции, разделени една от друга на около 300 ярда. Те не били свързани електрически помежду си и съобщенията били обменяни между тях чрез куриери.

В двата края на подводния кабел между Варна и Балаклава имало по една телеграфна станция. Тази на Кримския бряг в началото била стопанисвана от Военната телеграфна част при английската армия. Сигналната станция била разположена в руините на манастира „Свети Георги”. В нея се приемали съобщенията от Англия и се предавали в щаба на лорд Raglan. Към края на войната експлоатацията на линията била поета от новосъздадената Подводна електрическа телеграфна част.

След прокарването на подводните кабели времето за предаване на съобщенията от Крим до Лондон станало 5 часа. Първото съобщение от Балаклава до английската столица е предадено по „кримския кабел” на 28 април 1855 г. Вестник „Times” публикувал на 30 април съобщение от Цариград: „Електрическият телеграф между Севастопол и Лондон е вече в действие”.

Списанието „Scientific American”, в броя от 19 май 1855 г. пише за „Европейския подводен телеграф”: „Последните новини от Европа донесоха информацията, че е изградена електрическа телеграфна линия от Балаклава до Лондон. Лорд Raglan изпраща до Англия и получава от там по няколко съобщения дневно. От лагера в Крим, до военното министерство в Лондон, главнокомандващият сега докладва директно състоянието на битката на всеки няколко минути... Това е важен триумф на съвременната инженерна предприемчивост и умение, които заслужават нашето възхищение.”

.

Полагане на подводен кабел в морето

Подводен телеграфен кабел прокаран между Варна и Цариград

На 27 август 1855 г. Newal приключил и с прокарването по поръчка на английското правителство на директна телеграфна линия между Варна и Цариград. Така турската столица била свързана както с Крим, така и с Виена и другите европейски столици. Кабелът от Варненската телеграфна станция влизал в Черно море при турското укрепление, намиращо се на нос Галата, на 4 мили от Варна. На входа в Босфора същият телеграфен кабел излизал при турския форт Кilia (днес Kumköy) и от там продължавал по суша до английското посолство в Цариград, което също било разположено на Босфора. За полагането на кабела по новото подводно трасе бил използван параходът „Elba”, който има товароподемност 448 тона. Той бил придружаван от „Terrible”.

Телеграфният кабел от Варна влизал в Черно море при нос Галата (вляво) и излизал на турския бряг в началото на Босфора при форт Килиа

В Цариград телеграфният кабел от Варна достигал до станцията при английското посолство

(Източници: 1. The Queen’s Messenger: An Underwater Telegraph to Balaclava by Walter Peterson; 2. Telegraph at War 1854 - 1868; ; 3. The Illustrated London News 1854-1855 и др.)