За отровите ... и хората в древен Рим

[Last roman]

Думата "venenum" идва от Venus и отначало означавала любовен еликсир. Впоследствие придобила три значения : лекарство, отрова и магическо средство.

Сведения за познаването и употребата на токсични /или поне смятани за такива/ вещества дават Теофраст, Диоскорид, Плиний. В ония времена не правели голяма разлика между събирачите на корени, билкарите, докторите и търговците на лекарства. Що се отнася до отровителите, те предпочитали най-вече растителни субстанции, по-рядко животински, и почти не използвали минерали, макар и да им били познати.

Ето и някои от най-разпространените отрови:

1. От растителен произход : татул (Datura stramonium), черен блян (Hyoscyamus niger), беладона (Atropa belladonna), мандрагора (Мandragora officinarum), бучиниш (Conium maculatum), кукуряк (Helleborus odorus), чемерика (Veratrum album), гъби и др.

2. От животински : испанска муха, змии, отровни паяци, морски животни...

3. Минерали : олово, арсеник, живак, мед.

Отровителството процъфтявало главно през 1-ви и 2-и век, по време на Юлиево-Клавдиевата династия, като, разбира се, на почит и уважение бил и доста широк кръг универсални "антидоти" /противоотрови/.

Те били на особена почит на изток, дори Митридат VI, живеещ в непрекъснат страх от отравяне, изобретил "универсален" антидот, който обаче, след победата на Помпей, се оказал безобидна смесица от седефче (Ruta graveolens), сол, ядки и смокини.

Всички, които се чувствали застрашени редовно приемали такива смеси, за да предотвратят отравяне. Така например Нерон не можел да отрови майка си Агрипина. Марк Аврелий също вземал всекидневно лек, съдържащ канела. Разбира се страхът давал почва за много спекулации. Плиний пише, че самозвани лечители предлагали 'универсални противоотрови' наречени териаци, които вредяли повече на пациентите от токсични субстанции срещу които уж били изработени.

Древните били наясно, че дозата определя дали ще се получи отрова, или лек. Диоскорид описва свойствата, действието и употребата на мака (Papaver somniferum), широко разпространен като сънотворно и обезболяващо средство, а също и за подпомагане на храносмилането. В същото време обаче предупреждава, че приет в по-големи дози, предизвиква летаргия и вцепенение, и дори води до смърт. Също така той описва два различни вида самакитка: 'Akoniton lycoctonum', която се използвала за убиване на пантери, вълци и други диви зверове, но също така и като болкоуспокояващо при очни операции. В следващата глава, той се спира на Aconitum napellus, която също е отровна. Според автора, в зависимост от концентрацията отровата можела незабавно да причини смърт, а можело и след няколко месеца, и дори след 1 до 2 години.

За плиний пък самакитката (Aconitum napellus), примесена с топло вино се използва като лекарство срещу ухапване от скорпиони.

Наред с отровителството, често се случвали и инциденти поради незнание или предозиране. Трудно било да се докаже дали смъртта е настъпила поради отравяне или по друга причина, и много хора пострадали, обвинени неправилно, докато други, наистина виновни, оставали ненаказани. Отровите обикновено се смесвали с храна или напитка, и затова знатните и богатите притежавали роби или свободни хора, които да опитват яденето и напитките /praegustatores/. Те били толкова много, че даже сформирали колегиум с прокуратор /procurator praegustatorum/.

Хронология на най-известните отровителства:

Първият документиран случай за масова употреба на отрова в Древен Рим е през 331 г. пр.н.е., по време на епидемия, когато доста жени били обвинени в отровителство. Други случаи са масовото самоубийство на сенаторите в обсадената Капуа през 211 пр.н.е. по време на Втората Пуническа война и трагичната смърт на Софониба в Картаген /203 пр.н.е./

През 154 г. пр. н. е. двама консула били отровени от жените си. Цицерон, в обвиненията си срещу Катилина, споменавал за негови приятели отровители /venefici/.

През 80 г.пр.н.е. диктаторът Сула обнародвал строги закони срещу отровителите, но само след век отровата станала символ на "статус", утвърден начин да се отървеш от нежелан съпруг, заварени деца или баща, позволил си да живее твърде дълго. Отрова се използвала и за самоубийство. Плиний считал за особено подходящ край на бавно угасващия живот самоубийство чрез опиум.

Счита се, че тираничната Ливия, жена на Октавиан Август, отровила внуците на императора, а според злите езици - и самия него. Носели се слухове, че по нейно внушение Калпурний Пизон, ползвайки услугите на известната отровителка Мартина, отровил пълководеца /и всенароден любимец/ Германик. През 23 г. от н.е. Друз бил отровен от Луций Сеян, който имал намерение да узурпира властта. Калигула също колекционирал отрови и убивал гладиатори и сенатори с тях. Веднъж дал отровени ябълки на спечелилия противников отбор в състезанието с колесници.

Един от най-известните отровители в европейската история е римлянката Локуста. Тя научила тайните на билките в провинция Галия. Със своите безценни знания отишла в Рим. Тя била в услуга на онези, които бързали да се отърват от своите политически противници. Римската императрица Агрипина също прибягнала до услугите й, за да убие съпруга си Клавдий и така да проправи път на сина си Нерон към престола. Локуста се справила успешно със задачата, като използвала любимото ястие на Клавдий - гъбите. Дълго време в Рим се носел и слухът, че Нерон също използвал услугите на Локуста, за да премахне потенциалния си противник Британик.

Домициан бил обвиняван, че отровил брат си Тит, както и Агрикола, губернатор на Британия. Също така, се подозирало, че Хадриан вероятно е отровил жена си Сабина, а Антонин Пий - Фаустина. Комод почерпил Мотиленус, префект на преторианската гвардия, с отровни смокини. По-късно любовницата му Марция дала на Комод отровно вино. Отровата обаче не дала очаквания ефект и тогава императорът бил удушен от бореца Нарцис. С отрови също си служели Каракала и Елагабал.

Редактирано Юли 24, 2012 от Last roman

[КГ125]

Затова, значи в Италия традицията на отровителките не угасва и в Средновековието!

[goshawk]

Интересен материал.

Растителните отрови са си на почит и днес, поради лесното и не подозрително подсигуряване.

Отровните вещества от животински и минерален произход са доста трудоемки за добиване, а и отнемат повече време за приготвянето си.

Иначе, какво му е да свариш един чай от ... бучиниш, например, за тъщата!?

[hristo_serafimov]

Отровителството го има и в България и то до сравнително скоро. Справка - "Татул".

[Warlord]

Затова, значи в Италия традицията на отровителките не угасва и в Средновековието!

Пика даже е по-късно - при Борджиите, отравянията тогава стават направо олимпийска дисциплина в Италия а също и традицията труповете да се изхвърлят в Тибър се запазва

[Mr.Shades]

Интересно...

Можеш ли да напишеш нещо повече за Мартина? Не видях информация за нея в интернет.

[Last roman]

отровителка от Близкия изток, в източниците няма нищо конкретно за нея. Просто тровела хората и естествено после последвала тяхната съдба, а да не бъде изправена пред съда по времето на процеса срещу Пизон.