СДС

[d@40]

Съюз на Демократичните Сили

Лидери * Петър Стоянов (2005 - …)

* Надежда Михайлова (2002 - 2005)

* Екатерина Михайлова (2001 - 2002)

* Иван Костов (1994 - 2001)

* Филип Димитров (1990 - 1994)

* Петър Берон (1990)

* Желю Желев (1989 - 1990)

История : Съюзът на демократичните сили е дясна българска политическа партия. Тя се заражда в края на 1989 г. като коалиция от група неправителствени организации и възстановени стари партии, чиято цел е отхвърлането на комунистическата тоталитарна система и установяването на демокрация в България. СДС се изгражда като централизирана партия по времето на Иван Костов.

През зимата на 1996 - 1997 г. СДС решава да оглави възникналите протести срещу правителството на БСП с министър-председател Жан Виденов. През нощта на 10 януари 1997 г. разгневена тълпа щурмува и подпалва Народното събрание, но силите за сигурност разпръсват протестиращите. На последвалите предсрочни парламентарни избори през април, СДС успява да спечели пълно мнозинство и за първи път след 1989 да създаде правителство, което да изкара докрай своя мандат.

Управлението на Иван Костов е изпълнено със скандали и афери около него и подчинените му покрай приватизацията на големи български предприятия. Пословично става "посредничеството" при приватизационните сделки на Александър Божков, известен още като "Мистър 10%".

През 2001 г., въпреки заявеното желание да управлява още един мандат, водената от СДС и Иван Костов коалиция губи изборите. Костов подава оставка. Лидерския пост преминава за кратко в Екатерина Михайлова, а по-късно е поет от Надежда Михайлова.

Скоро след падането от власт настъпват процеси на разцепление в СДС. През ноември 2001 г. тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски напуска партията и създава своя - Съюз на свободните демократи. Евгений Бакърджиев също се отделя в маргиналната формация БДС "Радикали". През 2003 г., след неуспешен опит да си върне лидерството в СДС, Иван Костов заедно с привърженици сформира партията Демократи за силна България.

През 2005 г. поелата четири години по-рано председателския пост Надежда Михайлова го губи на Национална конференция от експрезидента Петър Стоянов. След загубата на лидерското място, Михайлова учредява в Плевен вътрешна фракция в СДС на име „Демократична алтернатива“.

Историята е взета от Wikipedia

[Spirit]

СДС умира. ДСБ го наследява. Това се знаеше, че ще стане още от самото начало. Така стана и с водещите демократични партии от другите бивши социалистически държави.