Русия вместо Манчу превзема Китай

[sharkani]

В зората на 17-ти в. два човешки потока съвпадат в пространството и времето.

1. 1616-1644 ( и консолидация до края на 17-ти в. ) - Манджурите превземат Китай и тяхната "династия" го държи до 1912год.

2. 1580-1639 - Руснаците превземат Сибир ( Сев.Азия ), излизайки на Пасифика за винаги.

Всъщност точно по същото време когато Руснаците се придвижват на Изток, Манчу слизат на Юг.

Имало е http://en.wikipedia.org/wiki/Russian...rder_conflicts не само в края на 17-ти в., но СЪЩО и по време на руския drang-nach-osten по-рано и в началото на века. Руснаците губят експанзионната си инерция, поради факта, че за разлика от общо взето празните и ненаселени пространства на Сибир, около р.Амур те се сблъскват с местни, които имат огнестрелни оръжия, плават по реката и имат сравнително адекватна да противостоят на тогавашните Евро-сили военна технология и организация. Другата спънка е разстоянието - руснаците пращат експедиции от десетки или стотици мъже, мъкнещи от 3 до 10-тина оръдия, на 5-цифрено число километри, докато местните имат предимството да са си местни и всички логистични линии да са им късички. ВЪПРЕКИ това, в родната ни времелиния руснаците си вземат и усвояват Външна Манджурия до р.Усури и р.Амур... т.е. реално им е трябвало само още мъничко за да заместят Манчу, като господари на Китай за следващите столетия.

Забележете и синхронността на Романовата династия в Русия и на Менджурската в Китай... Започват горе-долу от едно и също време и траят общо взето до началото на 20-ти век.

Причините за относителната слабост на Русия спрямо цивилизованите и що годе развити страни и народи в Далечния изток през 17-ти век, биха могли да се търсят в последствията на т.нар. http://en.wikipedia.org/wiki/Time_of_Troubles . Провала на плановете за създаване на политически съюз между Полско-Литовския съюз ( ПЛС ) и Мусковията ( и Украйна / Рутения, което в началото е вътрешен проблем на ПЛС, касаещ лоша интеграция на Казаците в структурите на ПЛС ) е главната причина на ПЛС. В нашата времелиния Русия успява да усвои Сибир въпреки Времето на Беди, поради това че Запада е зает и разсипан от 30-годишната война и никой не му е до това да се занимава с източната европейска периферия.

Дивергентната точка:

Нека сега да си представим, че резултатът от преговорите между Лев Сапиеха ( http://en.wikipedia.org/wiki/Lew_Sapieha ) и Борис Годунов е положителен. Проектът за Полско-Литовско-Руски политически съюз ( http://en.wikipedia.org/wiki/Polish%...e_Commonwealth ) ( включващ задължително реализация като под-проект на Полско-Литовско-Рутенския съюз ( http://en.wikipedia.org/wiki/Polish%E2%80%93Lithuanian%E2%80%93Ruthenian_Commonwealth

)) УСПЯВА!

Proponents of such a union among the Polish nobility, including then influential secular thinkers such as Jan Zamoyski and Lew Sapieha, listed several arguments: peace on the turbulent eastern border, a powerful military ally and relatively sparsely populated territories (compared to the Polish Crown) for colonization and serfdom. The idea was also supported by the Jesuits and other papal emissaries who never ceased entertaining the idea of converting Orthodox Russia to Catholicism.^{[citation needed]} Some Russian boyarsfound the proposal attractive (like Boris Godunov, a supporter of the 1587 Feodor's I candidacy) due to various reasons, among them the fact that the Golden Freedoms of the Commonwealth, if applied in Russia, would weaken tsar's power and thus grant the nobility a much higher status then that enjoyed previously.^{[citation needed]}The proposals of that time revolved around introducing a personal union between the Commonwealth and Russia, and various economic and political agreements (elimination oftrade barriers, free movement of people, etc.), up to the creation of one country, using the framework of that led to the creation of the Polish–Lithuanian Commonwealth in the first place (Union of Lublin of 1569). However all proposals presented by the Polish side were rejected by the Russian tsar. The most promising negotiations took place during 1600, when a Polish diplomatic mission led by Lew Sapieha arrived in Moscow. Sapieha presented to Boris Godunov an elaborated idea of a union between Poland–Lithuania and Russia. The subjects of both rulers were to be free to serve the other ruler, travel to his country, contract marriages with the other ruler's subjects, own land and go to study in the other ruler's country.^[1]

Although the Moscow side was willing to agree to some parts of the proposed treaties (like extradition of the crime suspects), it was strictly opposed to points about religious tolerance (non-Orthodox religions, especially Catholicism, were persecuted in Russia, unlike in Commonwealth, which allowed all faith to be preached) and free movement of people (according to Polish scholars).^[2] To transform the Russian tsardom into a republic modeled on the Polish–Lithuanian Commonwealth has proven to be a too ambitious project. Many Russians were afraid of polonization, as was already happening with Lithuanian and Ruthenian nobility, and a growing danger stemming from the increasing number of peasant and even noble refugees escaping the Russian Empire,^[3][4] to which Russian tsar Ivan responded with the policy of violent repressions, the so-called oprichnina. Union of Brest of 1596 was a further argument for the Orthodox opponents of the closer ties between Russia and the Commonwealth, who argued that it was the prelude to Catholicization of Russia.

Учредителният акт на Съюза прокламира:

- Съюзът е единна държава

- състои се от 4 субекта: Кралство Полша, Царство Русия, Великото Литовско княжество и Великото княжество Рутения

- Ефекктивен Крал на Полша и Велик херцог на Литва си остава http://en.wikipedia.org/wiki/Sigismund_III_Vasa , а на Русия и Рутения - http://en.wikipedia.org/wiki/Feodor_II_of_Russia , но се залага условие монархът на Съединената държава ( Unia Quadrista ) да стане наследствен такъв, щом бъде произведен и интрониран представител и на двете династии едновременно. Т.е. общ наследник на Сигизмунд и Фьодор, някога в бъдещето. Иначе и двамата монарси съвместяват титлата Цар на Русия, Велик княз на Рутения и Литва, Крал на Полша, както в Спарта или в късен Рим - но функционално Кралят отговаря за Запада, Царя за Изтока, без позоваване на Салическия закон ( т.е. теоретически общият наследник може да бъде и жена ). Тъй като Сигизмунд има 12 деца в нашата времелиния, и приемаме, че Фьодор също би имал подобна "производителност" тъй като тук не е убит - има предостатъчно възможни комбинации за отглеждане и селекция на най-добър общ наследник, който да застъпи на власт още през 1630-те.

- пълна религиозна толерантност в рамките на християнството. Схизмата между Изтока и Запада се "излекува", като официалната строго налагана политика на Съюза е на ОТРИЧАНЕ на разликите между Католици, Православни и други християни. Това става с мъгляви, но приложими официални санкции от Рим и от православните... ( Това по-късно през 30-год. война ще се превърне в мощен атрактор на бежанци от религиозно преследване от Централна и Западна Европа, привлечени от "нецветното зрение" на Съюза за христянските деноминации и от изобилието от раздавана безплатна плодородна земя в посока Изток. )

- общи органи на власт - общ Сейм и пр. в който участват благородниците от всички страни в Съюза. "Златните свободи" се запазват, Liberum veto е ограничено обаче - влластта на монарха ( единичен или двоен ) се усилва, на разширената Шляхта се ограничава до перфектен баланс.

В резултат Русия избягва глада и разрухата убили 1/3-та от нейната популация в нашата времелиния. Полша избягва казашките възстания и измяна. Ядрото на Източна Европа е стабилно и в растеж - Съюзът остава извън активно участие в 30-годишната война, като "само" се възползва от мирната ситуация вътре и проблемите на съседите за да интегрира: Молдова, Влашко, Трансилвания, Унгария, Бохемия, Моравия, Лузатия ( Бранденбург ), Прусия и пр., както и Наследникът да си върне в персонална уния Шведския трон. Съюзът обръща енергията на проблемните елементи навън, това са:

1. Частните Магнатски армии ( на които им се забранява въоръжен престой и действия на територията на Съюза ).

2. Казаците ( нобилизирани в "шляхтата" )

3. Татари ( Кримските пресирани между Казаците и Ойрат/Калмиките се васализират под Съюза, и другите... и общо взето претърпяват тотална "казакизация" )

4. Ойрат/Калмиките известни още като монголо-изтребители са интегрирани и асимилирани в Съюзното благородничество също. Връзките им с Тибет по линия не тяхната обща и много агресивна Будистка секта -- http://en.wikipedia.org/wiki/Gelugpa -- ще бъде от ключово значение за контрол на Съюза над Степта, смазването на Манчу и нашествието в Китай )

5. Башкири, Волжски българи и други не-славянски хора от Изт.Европа

6. Потоци религиозни бежанци от Германия и други страни от Цент. и Зап.Европа ... ...

7. екс-Тевтонците...

7. ... други ...

Съюзът има ОГРОМЕН заряд от пасионарен човешки материал, който да излъчат на Изток. Оползотворяваето на тези повече или по-малко бунтовни елементи успокояа и стабилизира и хомогенизира Ядрото и служи за пълно избягване на ефектите на предателства, мародерство, смяна на страните в конфликт, разрухата .. и въобще избягване на източник на конфликти и проблеми, който иначе оформи лошите страни на историята на тези народи в нашата времелиния.

<br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); ">ТАКА в годините следващи учредяването на Съюза от 1600 г. сл.Хр. "проекцията на сила" от Източна Европа в посока Тихия океан би била ДЕСЕТКИ ПЪТИ по-голяма. В икономически, демографско-колонизационен, военен, организационен... ... аспект.

17-ти Век е време на интензивна Експанзия на Европейските Сили през океаните. Контрол върху Китай е много желана цел. <br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); "><br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); ">В периода 1610-1650 НЕ Манчу ( които са разбити, земята им заселена с Евро-селяни и бойци, а остатъците от военната им машина асимилирани и насочени навътре в Китай ), НО Съюзът превзема Китай. Както в нашата времелиния цялостното завладяване и консолидация на властта в Китай отнема време до края на 17-ти в. по отношение угасяване на последни огнища на съпротива, но ключовия период е първата половина на 17-ти в.

Романов-Ваза-Ягелон-...-ският Император на Съюза ( Наследникът ) сяда и на Драконовия трон и го топли 300-400 години, както Манчу в нашата времелиния. Даже го държи още по-топъл поради демографските и културни разлики между Манчу и източноевропейците. ( Вж. числови сравнения накрая ). <br style="background-color: rgb(245, 245, 255); ">

Евро-"династията" ( защо китайците наричат всеки нашественик и всеки неколковековен период на чуждестранна окупация "династия"? Дали и в древен Египет е било така?! ) на Китай се нарича на мандарин ( доколкото той въобще съществува тук ) - Луома, т.е. Roma, Рим, поради това, че китайците остават с впечатление, че са превзети от Римската империя, като на всичкото отгоре Императорът носи и името Романов, т.е. "римски".

<br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); ">През 1600-та г.:

1. Манчу са 2 млн. и максумима на живата сила в армиите им е 120 000 души.

2. в Съюза ( като съберем оценките за население на Полша-Литва, Русия, Украйна ... ) - 18-20млн.

Като вкл. повече или по-малко цялото население на източна Европа ( без Балканите за известно време ), съставляващо и тогава и сега около 50% и на база данни от http://worldhistorysite.com/population.html по някое време към края на 17-ти в. Съюзът ще държи около 40-50 млн. поданици само в Ядрото си.

3. Китай - около 100-120 млн. население в разглеждания пред-Манджурски период.

<br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); ">В нашата времелиния руснаците сами и то след Времето на Беди с експедиции от стотин човека с по няколко топа сложиха границата завинаги на Тихия океан, Амур и Усури...

В тази времелиния Съюзът ще бъде в позиция за около век да насели няколко милиона ( чрез имиграция и естествен прираст ) евро-хора на мястото на 2-та млн. манджури.

<br style="font-family: verdana, geneva, lucida, 'lucida grande', arial, helvetica, sans-serif; font-size: 13px; background-color: rgb(245, 245, 255); ">

а?

[koronal]

Интересна идея, би било възможно да се образува практически непобедима евразийска империя с огромен потенциал, но и със страшно голяма сила на разпад.

[sharkani]

Интересна идея, би било възможно да се образува практически непобедима евразийска империя с огромен потенциал, но и със страшно голяма сила на разпад.

Въпрос на организация на контрола и пропускливостта на границите между Конституентите и Владенията. ( Манчу също забраняват на Хан да се заселват отвъд една линия ).

[sharkani]

Дефакто Манджурското превземане на Китай е присъединяване на Манджурия към Китай, обикновено така става, когато някоя твърде малка държава завладее друга твърде голяма.

В случая това не важи, защото от една страна е обединената източна и централна Европа с 30-40 млн. население и превъзхождащи във всяко отношение технологии - политически, философски, социални, търговски, материални и икономически и един "спихнат" Китай със 100-тина милиона жители.