Император Клавдий

[Monarh]

Тиберий Клавдий Нерон Германик ( 1 август 10 г. пр. Хр .- 13 октомври 54 г. ) е четвъртият римски император от Юлиево-Клавдиевата династия . Той е първият римски император , който е роден извън Италия . Преди Калигула да го направи консул през 37 г. сл. Хр. , той е изключен от всички обществени длъжности от своето семейство . Като последен мъжки потомък на семейството си след убийството на Калигула Клавдий се превръща в негов потенциален наследник . Той също така е първият римски император , в чието възкачване военните имат съществен дял . Въпреки липсата на политически опит , се доказва като способен администратор и развива строителна дейност . По време на неговото управление със завладяването на Британия се извършва първото разширение на Рим от времето на Август .

Император Клавдий се интересува от римското правораздаване , напр. той ръководи председателството в обществените процеси и издава по 20 наредби на ден .По време на царуването си се показва уязвим от страна на аристокрацията . Много сенатори са екзекутирани по различни причини , отчасти за връзка със заговори , отчасти поради образуване на партии и интриги в обкръжението на монарха .

Произход , ранни години и младост

Клавдий е роден на 1 август 10 г. пр.Хр. , вероятно в годишнината от освещаването на местния олтар на Август , като Тиберий Клавдий Друз в Лугдунум , днес Лион .Неговите родители са Друз и Антония Млада . Клавдий има 2 по-големи брат и сестра в лицето на Германик и Ливила . Освен това Антония има още 2 деца , но те умират рано . Неговите дядо и баба по майчина линия са Марк Антоний и Октавия Млада , сестрата на император Август . Неговите дядо и баба по бащина линия са третата жена на Август , Ливия Друзила , и Тиберий Клавдий Нерон . По време на управлението си Клавдий разпространява слуха , че баща му бил извънбрачен син на Август. През 9 г. пр.Хр. Друз умира неочаквано по време на поход във вътрешността на Германия вследствие падане от кон . Момчето е отгледано от майка си Антония , която никога повече не се омъжва . Отношенията с неговото семейство се влошават , когато страданието на Клавдий става публично достояние . Майка му го описва като чудовище , което природата е започнала , но не е завършила .Изглежда го е предала за няколко години на баба му Ливия . Тя обаче не е по-приятелски настроена , защото говори с него твърде малко и го критикува само в писмена форма . По история му преподават Тит Ливий и Сулпиций Флавий . Прекарва времето си със философа Атенодор Кананит . Според 1 предположение на Винсент Скрамуца неговата работа като историк е това , което разрушава ранната му политическа кариера .Той прекъсва работата си върху 1 исторически труд за Гражданските войни след смъртта на Цезар , защото този труд е политически твърде спорен . Времето за такъв труд е още твърде рано , защото би могло да напомни на Август , че Клавдий е потомък на Марк Антоний .Майка му и баба му съвсем скоро прекратяват неговите писателски амбиции . Императорската фамилия не му се доверява да застане начело на обществото . Когато по-късно отново се посвещава на историческа дейност , преминава Гражданските войни и Втория триумвират . Светоний пише, че Клавдий куцал и заеквал, при възбуда му треперела главата и имал пяна на устата. Освен това страдал от болки в стомаха. Учените не са единни по въпроса, от какво е страдал Клавдий, има няколко възможности: спастична парализа, множествена склероза или възпаление на мозъчната кора...

Редактирано Август 9, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Когато Август умира през 14 г. сл Хр. , 23-годишният Клавдий отправя апел към чичо си Тиберий да му осигури постъпване в cursus honorum , сиреч политическа кариера . Новият император му присъжда ornamenta consularia или консулски почести , обаче осуетява 1 решение на Сената , което би осигурило правото на Клавдий да предаде вота си сред консуларите . Тъй като Тиберий също както Август не му присъжда никаква обществена длъжност , Клавдий се отказва от надеждата си за обществена дейност и прекарва своето време в своите имения до Рим и в Кампания .

Въпреки презрението на императорското семейство , изглежда той много рано е бил респектиран в обществеността . След смъртта на Август Екувитите го избирали неколкократно за свой представител . Когато неговата къща изгаря , Сенатът настоява да бъде построена отново от обществените разходи . Дори има искане да се позволи на Клавдий да дебатира в сената . Въпреки , че Тиберий отхвърля това , обществената нагласа към него не се променя . Непосредствено след смъртта на Тибериевия син Друз Клавдий е посочен от определени фракции в Сената за възможен наследник , което показва , че е имал политически амбиции , въпреки , че бил изключен от обществения живот .

След смъртта на Тиберий новият император Калигула забелязва , че чичо му Клавдий би могъл да бъде полезен политически . През 37 г. той го определя за съконсул , за да напомни за своя починал баща Германик . Въпреки това той е унижаван и от Калигула , който изисква от него огромни финансови суми или го осмива пред Сената ...

[Sync]

Някой може ли да коментира нигата на Робърт Грейвс "Аз, Клавдий" - до каква степен отговаря на историческите факти?

[JImBeam]

Някой може ли да коментира нигата на Робърт Грейвс "Аз, Клавдий" - до каква степен отговаря на историческите факти?

Трудна работа, не са останали живи свидетели, ама поне името му сигурно е вярно

[Sync]

А книгата чел ли си ? Защото оставам с впечатлението, че не си. И тогава наистина е трудна работа да се обсъжда съдържанието й .

Редактирано Август 11, 2012 от Sync

[JImBeam]

А книгата чел ли си ? Защото оставам с впечатлението, че не си. И тогава наистина е трудна работа да се обсъжда съдържанието й .

Чел съм я, ама не съм бил съвременник на Калигула, че да ти кажа дали е вярно написаното

Имам даже 2 броя, едната дойде като зестра със жената , мога даже да ти я продам ако искаш....не жената де, за книгата става въпрос

Редактирано Август 11, 2012 от JImBeam

[Sync]

Това е книгата:

В читанката: http://chitanka.info/text/10486-az-klavdij

П.П. И са показани със змия на главата, точно както боговете в Египет .

[Monarh]

Аз стигнах до смъртта на Тиберий и възкачването на Калигула на престола .

[Sync]

"Аз, Клавдий" започва със следния цитат, който е показателен според мен за това, че авторът разбира какво представлява историята и според мен се е опитал да я представи достоверно:

…Една история, изопачавана по всякакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена: защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота; докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятните слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното, и другото бива преувеличавано от потомството.

Тацит

Във всеки случай книгата е много интeресна и добре написана, затова я препоръчвам.

Редактирано Август 11, 2012 от Sync

[JImBeam]

Това е книгата:

Верно, моя техническа грешка, преди тази тема четох в темата Quo vadis Македония и маааалко се пообърках , иначе и този Клавдийсъм го чел но го имам само в 1 екземпляр

Редактирано Август 11, 2012 от JImBeam

[Last roman]

в написването на 'Аз Клавдий' Грейвз се е позовавал на Тацит и Светоний, но естествено прокарал и своя визия върху съдбата на императорското семейство и събитията от първата половина на 1 век.. Като цяло - много добър исторически роман, където историята и художественият похват са тясно преплетени и почти неотличими. разбира се има спорни моменти, където мнението на автора граничи с фантазия, но затова е и романът - да ни потопи в света на автора му.

[Monarh]

Принципатът на Клавдий

Поемане на управлението

На 24 януари 41 г.сл.Хр. Калигула е убит в рамките на мащабен заговор, в който са въвлечени преторианецът Касий Херея и многобройни сенатори. Не е доказано дали Клавдий е участвал в атентата, въпреки че трябва да е знаел за комплота, преди всичко защото малко преди това е напуснал местопрестъплението.След убийството на Цезония, жената на Калигула, и на дъщеря им очевидно е било необходимо за целите на заговора да бъде ликвидирано цялото императорско семейство. В хаоса във връзка с убийството на императора Клавдий бяга във двореца, за да спаси живота си.Според преданието той се скрива зад една завеса, открит е от преторианеца Грат и накрая е провъзгласен за император. Една част от стражата би могла да е планирала да го избере за император, по възможност дори с неговото съгласие.Тези преторианци го уверяват, че те не са един от батальоните, които търсят отмъщение. Чичото на убития император е скрит в лагера на преторианците и поставен под тяхна закрила. Той приписва голямо значение на закрилата в преторианския лагер и по-късно показва това чрез изсичането на монета, която напомня за това събитие.

Междувременно Сенатът се събира и започва да се съветва за новото управление, което накрая води до спора кой трябва да бъде новият принцепс. В Сената имало дори предложение да се премахнат останалите членове на императорската фамилия и да се възстанови републиката. Когато сенаторите научават, че става дума за Клавдий, те го подканват да им съобщи своето одобрение, но той отказва това, тъй като знае за опасностите, които би донесло със себе си едно съгласие.Еврейският историк Йосиф Флавий съобщава, че е бил повлиян в своите действия от еврейския цар Ирод Агрипа. Въпреки че едно по-ранно описание на Флавий омаловажава влиянието на Ирод Агрипа при възкачването на трона на Клавдий, в последна сметка е несигурно по какъв начин последният е бил подкрепен от Агрипа. Клавдий е акламиран като император от преторианците. Накрая на 25 януари Сенатът одобрява поемането на властта от него.

Една последваща амнистия на новия владетел, от която са изключени само непосредствените убийци, създава предпоставките за спадане на вълненията.Въпреки че не допуска Сенатът да наложи damnatio memoriae над Калигула, Клавдий все пак премахва всички статуи на предшественика си. Със tribunicia potestas и imperium proconsulare той получава обичайните права на принцепса.

Клавдий предприема многобройни стъпки, за да легитимира своята власт срещу потенциални узурпатори, като на повечето отрежда по едно място в Юлиево-клавдиевата фамилия.Той поема името ,, Цезар" като когномен, който все още има голямо значение сред населението. Също както неговите предшественици, приема и името ,, Август". Запазва почетния прякор ,,Германик", за да разясни връзките си с обичания му брат. В своята политика Клавдий се опитва да обоснове своята легитимност чрез демонстративно подражаване на Август. Така веднага след поемането на управлението обожествява починалата през 29 г. Ливия, за да изтъкне нейната позиция като жена на Божествения Август. Често употребява обозначението filius Drusi или ,, син на Друзил" в своите титли, като така иска народът да си спомня за неговия легендарен баща.

[Monarh]

За горепосочените събития Светоний пише следното : ,, След като сред такива и подобни събития преминала по-голяма част от живота му, поел властта на петдесет години по твърде необикновена случайност. Когато съзаклятниците срещу Гай, под предлог, че императорът иска да се усамоти, отстранили всички, Клавдий, отпратен с другите, се оттеглил в една малка зала, наречена "Хермесова"; не след дълго чул за убийството, пропълзял уплашен на най-близката тераса и се скрил между завесите на вратите. Един обикновен войник, който обикалял насам-натам, забелязал краката му, поискал да разбере кой се крие, познал го, измъкнал го оттам и в момента, когато Клавдий, вън от себе си от страх, коленичил пред него, поздравил го като император. След това го отвел при другарите си, които само ядосано ругаели, без да решат да предприемат нещо. Сложили го на лектика и понеже хората му се били разбягали, на смени го занесли в лагера14, уплашен и унил; а тълпите, които срещнал, го съжалявали, мислейки, че невинен го водят на смърт. Прекарал нощта в лагера, повече успокоен за настоящето, отколкото обнадежден за бъдещето; понеже консулите със сената и градските кохорти заели форума и Капитолия с намерение да обявят свобода за гражданите; чрез народните трибуни и той сам бил извикан в курията, за да си каже мнението; отговорил, че не може да дойде по силата на непреодолими обстоятелства. Но на следния ден сенатът, досаден и разкъсван от разногласия15, по-мудно осъществявал намеренията си, а тълпата, заобиколила курията, искала един управник и вече го назовавала; тогава Клавдий позволил на войниците с оръжие в ръка да положат клетва в негово име и обещал по петнадесет хиляди сестерции на всеки един от тях - първият Цезар, купил с пари верността на войниците." Гай Светоний Транквил, ,, Дванадесетте цезари " - ,, Божественият Клавдий " 10.

[T.Jonchev]

Някой може ли да коментира нигата на Робърт Грейвс "Аз, Клавдий" - до каква степен отговаря на историческите факти?

В много голяма.

Грейвз буквално е изсмукал всичко, което се съдържа в изворите - не само у Светоний и Тацит. Има и измислици, естествено, все пак това е роман, но те са поднесени по начин, който ги прави да звучат като хипотези по разни не съвсем изяснени в науката въпроси. Този роман е най-образцовата и същевременно приятна симбиоза между историческа наука и художествено произведение, която съм срещал.

[glishev]

Това важи за всички романи на Грейвз, а донякъде и за упражненията му по теория на поезията.

[Monarh]

Клавдий е първият принцепс, който е провъзгласен за император не от Сената, а от преторианската гвардия. Като обещава на всеки човек от гвардията един донатив от 15 000 сестерции, той е и първият император, който си осигурява чрез подкуп лоялността на армията. Тъй като Тиберий и Август били обещали в завещанията си парични подаръци на войската, те са очаквани и след смъртта на Калигула, при все че завещателното разпореждане на мъртвия император за това не е известно. Освен това Клавдий се показва благодарен спрямо преторианците, подчертавайки тяхната роля при издигането си на престола върху монети.

Отношение към Сената

Въпреки, че Сенатът след акламацията му от преторианците първоначално бил обявил Клавдий за враг на държавата, той се постарава да направи възможно сътрудничеството. Taка прави Сената участник във вземането на решенията, премахва процесите за обида на Величеството и съзнателно третира сенаторите като другари по съсловие.Също така се опитва да постигне тази цел чрез учтиви форми на общуване със него; така по време на редовните периоди на заседание той седи сред сенаторите и говори само когато му дойде редът. Много от тях са отличени от Клавдий със ornamenta triumphalia. Многобройните суфектконсулати трябва да намалят напрежението между него и Сената, към това спада и един втори консулат, който се дава на особено важни сенатори. Така Луций Вителий, който през 48 г. поема цензура с Клавдий, дори става консул три пъти. Римските провинции Македония и Ахея са върнати на Сената. Освен това за първи път от Август насам той отново може да емитира бронзови монети.

При изключването на сенатори от Сената Клавдий е тактичен като Август, тъй като се опитва да замени освободените сенатори със подходящи хора от провинциите. Една бронзова плоча, намерена в Лион през 1528г., съдържа реч на императора, в която той докладва желанието си да приеме галски аристократи в него. В тази реч-предадена от Тацит във една преработена версия - цезарят се изразява изпълнен със страхопочитание, но и критичен за това, че Сенатът презира тези провинциалисти. Клавдий освен това увеличава числото на патрициите, добавяйки като реакция на тяхната чезнеща бройка в аристократичното общество още фамилии. Тук той следва примера на Луций Юний Брут и Гай Юлий Цезар...

Редактирано Ноември 14, 2012 от Петър Петров

[Monarh]

Отношение към Сената. Продължение

Въпреки тези мерки много сенатори остават враждебно настроени към Клавдий. Тази вражда е толкова продължителна, че той никога не влиза в Сената без отряд за охрана и се вижда принуден да редуцира състава, за да улесни ефективния труд. Омразата на много сенатори намира израз във ,, Аполоцинтозис" на Сенека. Централизирайки властта, императорът изтласква Сената от неговата властова позиция и вместо това насърчва своята добре организирана администрация. Например управлението на Остия е предадено на един прокуратор, след като пристанището на този град било завършено. Финансовата политика е предадена предимно на коннически прокуратори или освобожденци, които принцепсът почита за това. Така неговият освобожденец Палас получава frnamenta praetoria, едно изключително удостояване, което било запазено за сенатори. Тази политика довежда до по-нататъшни разногласия във горното съсловие, което се дразни, че освобожденците управляват императора.

По времето на управлението на Клавдий има няколко опита за преврат, впоследствие на които са екзекутирани много сенатори. Така сенаторът Гай Апий Юний Силан е екзекутиран в началото на управлението на императора при неясни обстоятелства. Малко след това се стига до едно голям бунт на сенаторите под ръководството на Скрибониан, наместник на Далмация, който със своите два легиона се отцепва от Клавдий. Но въстанието рухва след няколко седмици, защото легионите напускат своя командир, който бил убит по време на бягството. Много сенатори са екзекутирани по различни причини, понякога във връзка със заговори, понякога във връзка с интриги и борби в тясното обкръжение.

Клавдиевият зет Гней Помпей Магнус бива екзекутиран за участието му в един заговор заедно с неговия баща Касий Фруги. В друг комплот са замесени консуларите Лузий Сатутурний , Корнелий Луп и Помпей Педон. През 46 г. Азиний Гал, внукът на Гай Азиний Полион, и Статилий Корвин са изпратени на заточение заради измяна, при което в интригата участвали много освобожденци на Клавдий.

В 47 г. сл. Хр. консулът Валерий Азиатик е обвинен, че е установил връзки с галските управници, за да да направи преврат срещу императора. В едно бързо дело той е осъден пред Клавдий от Публий Суилий Руф. Владетелят му предоставя избора на това как да умре, след което Азиатик си прерязал вените. Обвиненията са пуснати от императорската съпруга Месалина, тъй като той не искал да й стане любовник. Всъщност Азиатик участвал в убийството на Калигула и може би сам е имал амбиции към трона. Затова Клавдий би могъл да се е почувствал застрашен от него за своята власт, така че е поискал да го премахне при изгоден случай. Една година по-късно в своята реч за галите императорът говори с голямо презрение за Азиатик.

Повечето от тези заговори са организирани преди Клавдий да стане цензор. Тъй като чрез цензорската длъжност той можел да изключва сенатори от Сената, с това може да е бил подтикнат да вижда по-точно вземането на страна на членовете на учреждението. Светоний съобщава, че по времето на Клавдий общо 35 сенатори и над 300 конници са били екзекутирани за техните дела. Също и по времето на Принципата конниците съставляват по-голямата част от жертвите. Многото заговори и конспирации утежняват допълнително и без това влошените отношения между Сената и императора ...

Редактирано Януари 8, 2013 от Петър Петров

[Galahad]

Струва ми се, че се смесват обичайните за Рим боричкания за властта с някаква ясно оформена борба между императора и сената подобна на онази, която я има от края на средновековието между краля и парламента или като между Елцин и парламента. Дори има твърдения, че на Клавдий се въртяло из главата да възстанови републиката в предишния и вид, но и да е казвал нещо, то е било по-скоро полит. маньовър, тъй като не е предприел дори някои по-решителни стъпки към връщане на старото положение.

[Last roman]

Клавдий укрепва монархията и следва политиката на Август - котка Сената и привидно съгласува всичките си действия с него /но на всички им е било ясно кой дърпал конците/. Ролята му за налагането на императорската власт като единствена алтернатива за управление е безспорна /дори и да е имало някакви терзания след убийството на Калигула, дали да бъде възстановена Републиката, те бързо секнали, щом се разбрала волята на преторианците/. Изграждането на канцелария, съставена от освобожденци, предани единствено на императора цели да ограничи влиянието на Сената в управлението и той постепенно се превръща само в съвещателен орган. Оттам и омразата на сенатските хроникьори Тацит и Светоний към него.

Редактирано Януари 8, 2013 от Last roman

[Monarh]

Също така Клавдий има редица успехи. Той извършва важни реформи и подобрява положението на робите. Полският автор Александър Кравчук в своята биография на Нерон пише следното : ,, Не трябва да смятаме, че постановленията, чийто инициатор бе Палас, са влошили положението на робите. Напротив, точно през този период законът застава в тяхна защита. Това имаше свои конкретни причини. Вече не се водеха големи завоевателни войни и притокът на роби намаля, а цената им се повиши. През 19 година излезе заповед, която ограничаваше свободното разполагане с живота на робите; от този момент господарят можеше да определя свои роби за борба с диви зверове на цирковата арена, след като получи съгласието на специално създадената служба. През 20 година беше издаден закон, според който робите, заподозрени в дадено престъпление, подлежат на същата съдебна процедура, както и свободните граждани. Тези закони излязоха още по времето на Тиберий. А Клавдий издаде разпореждане, че всеки роб, болен или инвалид, изгонен от господаря си, получава свобода, а ако господарят убие такъв роб, то той отговаря за убийство пред закона." Без да е бил някога войник, успява да реализира завладяването на Британия. Вярно е, че основната работа свършват пълководците като Авъл Плавций и Веспасиан, но все пак именно той ги е назначил и ръководи действията им. Също така извършва голяма строителна дейност, реформи в областта на правото и религията. Сигурно роля е изиграло и това, че притежава широки познания по история - сиреч това се оказва много полезно...

Редактирано Януари 8, 2013 от Петър Петров

[Last roman]

Също така мисли и за плебса в Рим - строи два акведукта, преустройва и пристанището в Остия /вярно, завършено след смъртта му/, за да повиши капацитета му и оптимизира доставките на зърно от Египет целогодишно.

Редактирано Януари 8, 2013 от Last roman