Защо според сатанизма Исус не е живял никога

[Андрей Куртенков]

tanariil:''историята на сатанизма, която постнах в този форум.'' Интересна дискусия наистина,но къде мога да прочета това което е публикувано тук за сатанизма?

Мисля че става въпрос за тази тема

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1350

Но все пак, не мога да не отбележа, че разговорът е бил изобщо дали е съществувал този Христос от Новия завет, а не какво точно смята сатанизмът за него.

Въпросът наистина е сложен.

Има някои очевидни неща в тази връзка.

Очевидно е, че единственият що-годе сигурен източник (Йосиф Флавий) принадлежи на перото на човек - авантюрист и хитрец, който е прецаквал неведнъж тези, които са му се доверявали.

Друго сигурно е, че по времето на Христос и непосредствено след края на земния му живот и най-слаб намек няма за създаването на някаква нова религия - имало е секта (наречени заради произхода на Христос "назаретяни"), която е била само една от многото секти в юдаизма - просто, за разлика от другите, те са смятали, че очакваният месия вече е дошъл. Християнството всъщност е създадено не от Христос, а от апостол Павел - в резултат на неговата дейност, някъде към 60 г. от н.е. настъпва т.нар. "паулинизация" на светите писания - тогава чак се появява, например, учението за Светата троица - дотогава Христос е бил Божи син само в този смисъл, в който всеки от нас е Божи син - в посланията на Павел, обаче, нещата се променят и той от "прост" месия става Бог.

Също добре известно е, че това - кои Евангелиета са истински и кои - не - е решено от един византийски чиновник столетия след описваните събития.

Най-вероятно, все пак, Исус Христос е събирателен образ на много такива странстващи проповедници, с които земите на Близкия Изток са били пълни по онова време.

Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че не трябва да се отнасяме с уважение към религиозните чувства на тези, които вярват, че наистина всичко е било така, както си е описано в Новия завет.

[Fogghy]

Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата.

Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия, а е философия и няма нищо общо с християнската представа за Сатана. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората.

Оригиналният сатанизъм е този сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не.

До колкото разбрах първичният сатанизъм представлява отхвърляне на религиите. В такъв случай сатанизма и атеизма не са ли синоними? Ако не са, то тогава каква е разликата между тях?

Накратко атеизмът има добре структурирани теории не само по въпроса за това, че липсват висши сили и свръхестествени явления, но и по въпросите на етиката, морала, разума, свободата и т.н. Сатанизмът има малко общо с атеизма и много разлики с него.

Общото на сатанизма с атеизма се заключава в това, че и двете не признават съществуването на никакви богове, на никакви висши сили над човека и на свръхестественото.

От тук нататък почват разликите.

2. Ако не са, то тогава каква е разликата между тях?

Основното в сатанизма е, че човек трябва да мисли самостоятелно (това в атеизма липсва).

3. защо сатанистите обикновено се обличат по този специфичен начин - черен грим, черни дрехи, все черно?

Но по твоя въпрос конкретно, т.е. за онези сатанисти, които предпочитат да се обличат в черно и градят мрачен имидж... Осъзнаването на факта, че не живеем в свят, преливащ от любов и от справедливост оказва своето влияние върху някои сатанисти и те изразяват това, докарвайки си мрачен имидж. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края.

Също така и от чисто символистична гл. т. всичко неизвестно се крие някаде там в тъмното и в мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини.

Темата се замразява докато не се даде адекватен отговор на коментар №35 от темата Защо според сатанизма Исус не е живял никога

Според мен въпроса на темата ''Защо според сатанизма Исус не е живял никога'' е зададена грешно.

Може би е трябвало да се нарече ''Защо според сатаниама Исус не е Божи син''

Ами ако сатанизма не допуска присъствието на какъвто и да е Бог,то логично не би могъл да съществува и божи син.

От там нататък всякакви ''доказателства'' дали Исус е бил реална личност или не просто са безмислени от гледна точка на сатанинската филосовия?

И дори и да е бил реална личност, това не смятам че ще е в противовес със сатанизма.''Работата'' на сатанизма е да отрече божественият му произход,а не реалното му физическо съществуване.

Нещо не успях да разбера изречението:''Основното в сатанизма е ,че човек трябва да мисли самостоятелно(това в атеизма липсва)

Как ще липсва,като за да станеш атеист,преди това трябва да си бил наясно какво се говори за бога в която и да е религия,и посредством някакви умозаключения да го отречеш?Атеизма не стъпва ли за основа върху отрицанието на бога...

[tonkata3]

Мисля че става въпрос за тази тема

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1350

Очевидно е, че единственият що-годе сигурен източник (Йосиф Флавий) принадлежи на перото на човек - авантюрист и хитрец, който е прецаквал неведнъж тези, които са му се доверявали.

тц, тц, тц - подриване на авторитета показва преди всичко липса на аргументи!

Друго сигурно е, че по времето на Христос и непосредствено след края на земния му живот и най-слаб намек няма за създаването на някаква нова религия - имало е секта (наречени заради произхода на Христос "назаретяни"), която е била само една от многото секти в юдаизма - просто, за разлика от другите, те са смятали, че очакваният месия вече е дошъл.

Дай исторически източник от това време, който да твърди за наличието на секта "назаретяни"!

Виж обаче явно римските източници от това време ясно говорят за ХРИСТИЯНИ! И понеже те са презирали юдеите, то е нормално да не са се интересували от тях само дотолко до колко е необходимо за сигурността на империята - тъй, че да ги наричат секта е нещо нормално

А за съществуването на Иисус Христос поне на Талмуда се довери

Християнството всъщност е създадено не от Христос, а от апостол Павел - в резултат на неговата дейност, някъде към 60 г. от н.е. настъпва т.нар. "паулинизация" на светите писания - тогава чак се появява, например, учението за Светата троица - дотогава Христос е бил Божи син само в този смисъл, в който всеки от нас е Божи син - в посланията на Павел, обаче, нещата се променят и той от "прост" месия става Бог.

бля, бля, бля - източници от към преди 60-те години от н.е. в подкрепа?

Това за "прост" месия - СИ Е КЛАСИКА В ЖАНРА "смучене от пръсти"

Юдеите са чакали МЕСИЯ, а не необикновен месия, щото обикновен такъв /прост/ НЯМА!!

Също добре известно е, че това - кои Евангелиета са истински и кои - не - е решено от един византийски чиновник столетия след описваните събития.

Дай си източниците - мойте, който са в противовес, са от началото на 2 столетие!

Най-вероятно, все пак, Исус Христос е събирателен образ на много такива странстващи проповедници, с които земите на Близкия Изток са били пълни по онова време.

Това, разбира се, по никакъв начин не означава, че не трябва да се отнасяме с уважение към религиозните чувства на тези, които вярват, че наистина всичко е било така, както си е описано в Новия завет.

Нещо като източници да посочиш в защита на тези ти твърдения???

Никой не умира, загива за събирателен образ, Андрей - все пак говорим за време, в което са живяли СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ИИСУС ХРИСТОС, ЕВАНГЕЛИЯТА И ПОСЛАНИЯТА СА ПИСАНИ ЗА ТЯХ - за нуждите на богослужебната им практика.

[Андрей Куртенков]

Ясно е, че не мога за всичко, което някъде съм чел да кажа веднага точната библиография - ставаше въпрос за едно доста детайлно изброяване на римските автори, които са споменавали нещо за Христос и християнство - тези думички се появяват именно след Павел - преди това ги няма; това поне не можеш да го отречеш!

Така че няма римски източници от времето на Христос (и първите години след смъртта му), които да говорят за християни; ако под "онова" време разбираш времето след Павел - да, разбира се, нали той създава християнството - естествено, че тогава вече се говори за християни.

Относно това, че Христос е бил събирателен образ - това е сламката, за която би могъл да се хване всеки, който би се заел да обяснява многобройните противоречия в евангелиетата (както в тях, така и между тях) - един разказ се е отнасял за един човек, друг за друг - иначе ще се наложи да признаем, че авторите им не са били с всичкия си.

Сега да не вземеш да ме питаш кои са тези противоречия? - пращам те веднага при Лео Таксил...Впрочем и от Хекел има един много известен цитат за това.

Но, интересното е, че въпросът за вярата или не в Христос всъщност има доста малко общо с този разговор.

Най-малкото - ако вярваш - можеш да кажеш - злите демони са направили така, че ние да не можем да видим доказателствата за живота Му. Ами, добре де - нека демоните да са виновни - ама не ги виждам и това си е.

[tonkata3]

Ясно е, че не мога за всичко, което някъде съм чел да кажа веднага точната библиография - ставаше въпрос за едно доста детайлно изброяване на римските автори, които са споменавали нещо за Христос и християнство - тези думички се появяват именно след Павел - преди това ги няма; това поне не можеш да го отречеш!

Така че няма римски източници от времето на Христос (и първите години след смъртта му), които да говорят за християни; ако под "онова" време разбираш времето след Павел - да, разбира се, нали той създава християнството - естествено, че тогава вече се говори за християни.

Относно това, че Христос е бил събирателен образ - това е сламката, за която би могъл да се хване всеки, който би се заел да обяснява многобройните противоречия в евангелиетата (както в тях, така и между тях) - един разказ се е отнасял за един човек, друг за друг - иначе ще се наложи да признаем, че авторите им не са били с всичкия си.

Сега да не вземеш да ме питаш кои са тези противоречия? - пращам те веднага при Лео Таксил...Впрочем и от Хекел има един много известен цитат за това.

Но, интересното е, че въпросът за вярата или не в Христос всъщност има доста малко общо с този разговор.

Най-малкото - ако вярваш - можеш да кажеш - злите демони са направили така, че ние да не можем да видим доказателствата за живота Му. Ами, добре де - нека демоните да са виновни - ама не ги виждам и това си е.

Сега нещо подменяш темата, маааай Противоречия в евангелията няма - ВЪВ ВСЯКО ОТ ТЯХ Е ОТРАЗЕН ЖИВОТА НА ИИСУС БЕЗ АВТОРА ДА ГУБИ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ! Противоречията съществуват там, където е налице незнанието. Та дай ги тези източници, които потвърждават думите ти, че преди /преди кое всъщност казваш - що пък точно "60 г.н.е."???/ Павел са наричали последователите на Иисус "назаретяни"?

Та не разбрах - Павел и Телмуда ли е редактирал, за да излезе, че Иисус е съществувал?

[Fogghy]

Тя темата отдавна е подменена

Аз обаче също силно се съмнявам в достоверността на по-голямата част на новия и стария завети.

Няма какво да се правим на ударени и да отричаме очевидното:нещата са променяни,добавяни и пр.

Това важи с пълна сила и за старият завет:такива абсурди и недомислици има там,че аз направо се учудвам,как може това да се смята за ''боговдъхновена книга''

Вие какъв божествен промисъл откривате например в думите:око за око,зъб за зъб,ръка за ръка,нога за нога''?

Или местата където бог изтребва един куп народи,само и само да разчисти пътя на ''своя народ'' към обетованата земя.Те тия хора, не са ли негово творение пак..или?

И това ако не е расизъм,здраве му кажи

[Андрей Куртенков]

Fogghy, по отношение на това какъв е смисъла на Библията, ще цитирам остроумната идея на един форумец от друг форум, (откъдето си имаме приказката с Тонката) - а именно, че Библията в най-добрия случай е просто една Читанка, която да ни понасочи към търсенето на истината. Действително - ако възприемамае библията буквално - тя е пълна глупост (а и пълна с гадости); ако пък тръгнем да я тълкуваме - тълкувания безброй (смята се че понастоящем в света има между 600 и 2000 християнски църкви, всяка от която е "единствено правилната").

tonkata3, защо трябва да ти повтарям неща, коието са ти много добре известни - най-лесно ми е да пейстна нещо дето да е хем кратичко, хем да преповтаря най-важните неща. Чакай малко, сега ще намеря... Ето:

Что же мы знаем о Христе?

Во-первых. О Христе мы знаем то, что рассказывают религиозные книги Христиан, прежде всего Библия. Попробуем найти другие независимые источники.

В Талмуде, т.е. своде еврейских законов мы можем встретить несколько упоминаний о Иисусе Назаретянине и о последователях Христа. Хотя в Талмуд вошли различные труды еврейских мудрецов, начиная с 4 века до н.э., но письменное оформление самого Талмуда началось только с начала 3 века (около 210 года), и первая версия Иерусалимский Талмуд была закончена к 400 году. Уже в 500 году появилась новая версия - Вавилонский Талмуд.

Ранний, Иерусалимский Талмуд очень скудно говорит о Христе и Христианах. Из него следует, только, что христианство опасная ересь и христиане славятся умением исцелять.

Более поздний, Вавилонский Талмуд уже рисует Христа, отельным персонажем, вне связи с христианами, при этом еретиком, сводящим Израиль с пути, который был заслуженно повешен перед пасхой. Причём заметно, что ранние тексты относящиеся к Талмуду подвергались переработке с добавлением различных подробностей и в таком виде вошли в Вавилонский Талмуд.

Для примера изменений можно привести два текста из Тосефта, Хуллин и более позднего Вавилонского Талмуда.

Случай относится примерно к 90 г. н.э.

Тосефта, Хуллин.

«Он сказал: может быть, кто-то из минеев сказал тебе что-нибудь минейское, и тебе это понравилось? Он ответил: клянусь Небом, ты мне напомнил! Однажды я шел по верхней улице Сепфориса и встретил Иакова из Кефар-Секании, и он сказал мне кое-что минейское от имени Иешуа‘ бен Пантиры, и это мне понравилось, так что я впал в минейство, ибо преступил написанное в Торе ..»

Вавилонский талмуд

«Он сказал: может быть, кто-то из минеев сказал тебе что-нибудь, что тебе понравилось? Он ответил: Акиба, ты мне напомнил! Однажды я шел по верхней улице Сепфориса и встретил одного {из учеников Иешу ха-Ноцри}, которого звали Иаков из Кефар-Секании. Он сказал мне: в вашем Законе написано: «не вноси платы блудницы [в дом Господа Бога твоего]» (Вт 23:18). А можно использовать эти деньги на отхожее место {для первосвященника}? Я не знал, что ответить ему. [Тогда] он сказал мне: вот чему учил {Иешу ха-Ноцри}: «из любодейных даров она устраивала их, на любодейные дары они и будут обращены» (Мих 1:7); из нечистого места пришло и в нечистое место вернется. Эти слова понравились мне, так что я впал в минейство, ибо преступил написанное в Торе …».

В первом фрагменте говорится об учение Иисуса, во втором о том, что ученика учил сам Иисус. Кроме того, изменилось название Иисуса, в соответствие с христианской традицией он стал называться Назаретянином, а также был добавлен сам момент учения.

Параллельно с Вавилонским Талмудом в 5 веке появляется сочинение раввинов о Христе - Тольдот Иешу. Цель рассказа, дискредитация образа Христа и характер повествования не оставляет сомнений в использование, прежде всего евангельских рассказов (в том числе апокрифических), но переписанных на свой лад.

Упоминание о Христе вне связи с христианами, только в поздних редакциях Талмуда, причём явно направленных на дискредитацию образа Христа, говорит о том, что сведенья о Христе в Талмуде во многом обусловлены реакцией на распространяющееся христианства и следовательно являются вторичными по отношению к данным христиан.

О Христе писали известные римские авторы конца первого века, начала второго века - Историк Светоний, Плиний Младший, император Адриан – рассказывают о христианах, мимоходом упоминая, о их вере в Христа.

Наиболее интересную запись в отношение историчности Христа, оставил историк Тацит рассказывая о гонениях на христиан при Нероне, он пишет - {Прозвание это идет от Христа, который в правление Тиберия был предан смертной казни прокуратором Понтием Пилатом}.

Но и у Тацита, как и остальных авторов о Христе рассказывается в связи с христианами, и следовательно, именно христиане могли в таком случае служить основным источником информации о Христе, рассказывая о своём вероучение.

Т.е. и свидетельства язычников вторичны по отношению к рассказам христиан, а значит не являются интересующим нас независимым источником.

Хочется отметить, что из языческих свидетельств мы узнаём о том, что само имя Христос и христиане уже были достаточно известны в римской империи к началу второго века, а к концу второго века они уже стали приобретать популярность и культурную значимость, о чём свидетельствует критические работы Цельса, сатирические рассказы о христианах Лукиана, философские размышления врача Галена, письмо МАРА БАР СЕРАПИОНа, (вероятно писавшего после 135 года) или рассказ историка – парадоксографа Флегона из Трал.

Если подлинность упомянутых свидетельств более менее прошла научный контроль, то надо вспомнить, что сотни якобы исторических свидетельств о Христе признаны подложными.

Сравнивая, как цитируют Флегона, различные христианские авторы, можно заметить превращение текста о затмение в почти Евангельский рассказ, с добавление землетрясения, воскрешения мёртвых и других евангельских подробностей.

Тертуллиан в начале 3 века обращаясь к римлянам, утверждал, что донесения о знамениях происшедших со Христом находятся у римлян в архивах. При этом речь могла идти либо о подложных письмах Пилата к Тиберию, либо о подложных актах Пилата, появившихся в конце второго века, завоевавших популярность среди христиан и дошедших до наших дней. Христиане создали продолжение переписки к императору Трояну, начатую упомянутым мной Плинием, добавили указания на основателя христианства в труды известного математика I в. Герона Александрийского, греческого грамматика II в. Элия Геродиана. И многих, многих других. Сотни свидетельств о Христе, оказались подложными и уже не упоминаются в трудах христианских апологетов.

Даже в наше время фабрикуются эти свидетельства. Наибольшую известность получила докладная записка академика А.И.БЕЛЕЦКОГО.

Такое количество подложных свидетельств породило весьма критическое отношение ко всем свидетельствам и в 19 веке появилась так называемая мифологическая школа, в СССР её представляли известные историки Ранович, Виппер, Крывелев.

Проделав огромную работу и обогатив науку знаниями об обстоятельствах возникновения христианства и его связях с языческой философией и иудаистскими сектами, мифологистам так и не удалось найти промежуточное звено между христианством и Кумранской общиной или культами древнего Египта.

Т.е. доказать происхождение христианства от какого-либо источника вне связи с Христом не удалось.

Отдельное рассмотрения заслуживает Свидетельство Флавия, которое вполне может претендовать на второй, независимый источник подтверждающий историчность Христа, с другой стороны это свидетельство весьма показательно в отношение сложностей при изучение исторических данных о Христе.

Иосиф Флавий

Родился в 37 г. н. э. в Иерусалиме в знатной иудейской семье.

Иосиф получил права римского гражданства, переселился в Рим и оставил несколько произведений. Иосиф до конца жизни оставался верен иудаизму и своим еврейским корням.

Имя Иисуса дважды встречается в его книге «Иудейские древности». Это небольшой рассказ, получивший название свидетельство Флавия и беглое упоминание о Христе в связи с казнью праведного Иакова.

«Около того времени жил Иисус, человек мудрый, если Его вообще можно назвать человеком. Он творил удивительные дела и учил людей, с удовольствием принимавших истину. Он привлек к Себе многих иудеев и многих эллинов. Это был Христос. По доносу первых у нас людей Пилат осудил Его на распятие, но те, кто с самого начала возлюбили Его, оказались Ему верны. На третий день Он явился им живой. Пророки Божии предрекли это и множество других Его чудес. И поныне существует еще род христиан, именуемых таким образом по Его имени».

Невероятно, чтобы такой ортодоксальный еврей как Иосиф Флавий мог называть Иисуса Мессией (Христом), признавать его чудеса, воскресение из мертвых и видеть в нем исполнение мессианских пророчеств. И, поскольку «Иудейские древности», как и другие сочинения Иосифа, дошли до нас через руки христиан-переписчиков, возникло мнение, что рассказ о Иисусе сочинен христианами в апологетических целях и вставлен в текст Флавия. Мнение такое настолько укрепилось, что во многих критических изданиях «Иудейских древностей» указанный отрывок целиком берется в скобки как позднейшая интерполяция.

Надо заметить, что «свидетельство Флавия», каким мы видим его сегодня, в точности цитируется Евсевием Кесарийским в «Церковной истории», написанной ок. 330 г. Однако ранее Ориген (3 век) замечал, что Иосиф не признавал Иисуса Христом, т. е. Мессией. Отсюда был сделан вывод, что «свидетельства Флавия» еще не существовало во времена Оригена; Т.е. оно появилось между 3 и 4 веком.

Получивший в прошлом известность арабский перевод этого свидетельства, сделанный Агапием казалось отвёл ряд критических возражений. Дело в том, что арабский вариант расходится с традиционной греческой цитатой в самых узловых пунктах. Во-первых, y Агапия автор «свидетельства» не сомневается в человеческой сущности Иисуса (отсутствуют слова «если вообще его можно назвать человеком»), во-вторых, не упоминается о творимых Иисусом чудесах, в-третьих, ничего не говорится о роли иудейских старейшин в деле Иисуса (инициатором его распятия выступает сам Пилат) и, наконец, в-четвертых, вместо категоричного утверждения «то был Христос» в арабском варианте значится: «он был, полагают (считают, возможно), Мессия (Христос)». Сообщение же о воскресении Иисуса на третий день после распятия передается как слух, исходящий от его учеников. Такое написать о Христе мог только нехристианин.

Но этот перевод создан около 10 века. Сам Агапий часто цитирует Евсевия, но почему-то приводит иной, чем Евсевий вариант свидетельства Флавия. Также, можно обратить внимание, что произведение Агапия дошло до нас только в списках, в нём ощущается явная рука позднейших редакторов и возникает вопрос, а не правка ли мусульманских переписчиков создала иллюзию первоначального свидетельства Флавия, без изменения христианскими редакторам.

По сути, вопрос о подлинности свидетельства остался.

Исходя из вышеизложенного, можно сделать вывод:

У нас нет фактов, которые бы опровергли историчность Христа, с другой стороны факты о историчности Христа сводятся к одному источнику - данным христиан, что явно недостаточно, для научного признания историчности Христа.

Но всё же, нет ничего удивительного, в том, что в 40-х годах первого века жил проповедник, который из-за конфликта с иудейской верхушкой был схвачен, подвержен суду и казнён. Такая версия была приемлема и для римских граждан, писавших о христианах и для иудеев, составляющих Талмуд и для современных историков, в том числе критиков Христианства.

[Fogghy]

Fogghy, по отношение на това какъв е смисъла на Библията, ще цитирам остроумната идея на един форумец от друг форум, (откъдето си имаме приказката с Тонката) - а именно, че Библията в най-добрия случай е просто една Читанка, която да ни понасочи към търсенето на истината. Действително - ако възприемамае библията буквално - тя е пълна глупост (а и пълна с гадости); ако пък тръгнем да я тълкуваме - тълкувания безброй (смята се че понастоящем в света има между 600 и 2000 християнски църкви, всяка от която е "единствено правилната").

То това е и смисъла на почти всички религиозни книги.Да дадът някаква насока къде да търсим отговорите на въпросите които всеки си задава.

Това което аз препрочитам с удоволствие там са Псалтира,Еклесиаста и въобще всичките книги на цар Соломон.

Много от нещата прочетени в Библията,не са ми ясни,така че,за каквото и да е тълкуване и дума не може да става.Въздържам се от общо събирателни коментари,защото Библията(такава каквато се ползва тук)е неумело съшит сборник пренареждан и подреждан от кой както му харесва.

Много ровене и чете трябва а и много мислене,обаче необременено от религиозните стереотипи с които сме израстнали ,всеки в зависимост от вероизповеданието което изповядва.

В този ред на мисли,дайте някой линк за Талмуда...преди време свалих един,но нещо не ще да се отвори.

[Андрей Куртенков]

А сатанистите, струва ми се, няма какво да правят в православния свят - тяхното място там е заето - моля (снимката е от 25.01 тази година, а и у нас се срещат чат-пат подобни обяви от православни отчета):

[Ishamael]

Всички историци, които пишат за Ранното християнство са ЕВРЕИ. И тъй като ЕВРЕИТЕ ОТРИЧАТ ИИСУС, е НОРМАЛНО да не споменават името му, за да бъде то наистина забравено! По твоята логика, Танариил, ако никой не пише за теб сега, след 2000 ще излезе че няма да си съществувал....колко жалко...дано форума се задържи до тогава и да могат хората да четат за тебе в архива

[RIZAR]

Ishamael , братко ,не знам евреин ли си ,а в случая не е много важно ,уважавам всички хора-евреи,цигани,турци,арменци ,разбира се не искам да имам нищо общо с тяхната религия ,но я си представете днес да отиде някой в Израел и да почне да тръби ,че МОШЕ/МОЙСЕЙ/ не е съществувал ,любопитно ми е какво ще стане с него ,най-малкото ще го изпратят в лудница или затвор.Ако не са го препарирали преди това.

А това което казваш за Иисус е напълно вярно,но не цялата истина ,през първи и втрои век са писали за него и елини,сирийци,траки,римляни и много други....

Свети апостол Павел е водел със себе ученици от разни народи.И не само той....

[Ishamael]

Така е, обаче, виж, колегата Сатанист не признава Евангелието...Аз лично не се съмнявам в правотата на евангелските текстове и не ми трябват други доказателства, но пък аз съм вярващ, какво да се прави...сигурно сме на изчезване вече.... Иначе не съм евреин, мога спокойно да твърдя че съм по-българин от много българи

[RIZAR]

:bg:

СЛАВА НА ХРИСТА БОГА НАШ!!!!!!!!!!

[Доктора]

Щом тука във форума и сатанисти се появиха - става страшно! :!!!:

Р. Теодосиев: Докторе...тези сатанисти отдавна си отидоха...

Редактирано 15, 2008 от Р. Теодосиев

[КГ125]

Чудя се.... сатанизмът отричал Христос. ОК. Ами отрича ли това, на което се е кръстил? Отде иде точно това му наименование? И въобще, цялата работа не намирисва ли на чиста проба манипулация - дайте сега да спорим същесъвувал ли е или не, пък между другото да го направим и от името на точно този, пореден "...изъм" в историята на хората.

E това например какво му е за отричане?

http://www.youtube.com/watch?v=0-zDH_ekIUg

Редактирано 16, 2008 от КГ125

[argo]

Дам, прав си дори като се замисляш ако отричат Господ, то значи отричат и този комуто те се кланят, да не изричам ...

[КГ125]

Звучи логично. Но тогава какво признават и защо въобще носят това име?!

[Р. Теодосиев]

Вижте сега...хайде да не превръщаме темата в разни "предположения" и въпроси без отговор...

Заключвам темата...повече няма какво да се каже...