Изгубени средновековни български писмени източници

[запъналко]

Пускам тази тема за да се разтоварим малко от споровете около прабългарите. Така нека да се опитаме да съставим един списък на изгубени и не достигнали до нас български средновековни писменни паметници и произведения, за които съществуват изрични данни в изворите или пък може с голяма доза вероятност може да се предположи тяхното съществуване. Тук ще се опитам да дам няколко примера:

1. Епиграфика - вероятно достигналите до нас официални и "частни" каменни надписи са не повече от 30-40% от рално създадените. Някои от тези надписи са изгубени в доста късно време, като например Маламировия надпис за изградения водосток.

2. "Светските" закони от езическия период - за тях сведения се намират не само в легендарните Крумови закони, но и в допитванията на Борис до папа Николай I. В тях изрично се говори за съществуването на съдии, за наказания налагани за различни провинения и т.н. Желанието на българите да получат кодекси с граждански закони според е било продиктувано, не от липсата на такива, а поради факта, че старите закони са противоричали на основни положения в новата религия и това е налагало приемането на нов граждански кодекс.

3. Търговският закон от Второто българско царство - изрично е споменат в грамотата на Иван Асен II за дубровнишките търговци.

4. Манастирските завети - презвитер Козма недвусмислено пише, че по негово време (вероятно 10 в.) съществувала масова практика отеглили се пустинници да пишат и оставят на своите последователи завети - практика, която той критикува. От тези завети е достигнал само един - този на св. Йоан Рилски (интересно какво ли е било отношението на Козма към Йоан Рилски - ако съдим по беседата не съвсем положително).

5. "Старите книги" на Калоян - вероятно исторически записи (хроники, царственици???) от времето на Първото царство, които той многократно споменва в писмата си до Рим и чрез които търси историческа легитимност.

6. Именникът на българските ханове (князе) - в сегашния си вид той по-скоро прилича на фрагмент, а не на цялостно съчинение.

7. Произведенията на Черноризец Храбър - известна е само Беседата, но в нея той пише, че има и други аргументи за своята теза, които ще изложи на друго място. Вероятно го е направил, но просто не е достигнало до нас.

Така оствам вие да продължите списъка...

[glishev]

Това е хубава тема, да. Не би било лошщо да имаме нещо като списък със загубените текстове. Или поне предположения за загубеното.

Имаше и такива теми:

"Защо нямаме свои исторически извори";

"Държавният архив на Второто българско царство";

"Преводи от старобългарски на средногръцки";

Не знам къде са постингите ми за средновековната българска светска литература (и по-точно за липсата на такава).

[запъналко]

Ами то средновековна светска литература е малко неясно определение. Например Шестодневът на Йоан Екзарх или Беседата на Козма светски или църковни произведения са? Ако имаш обаче предвид творби от типа на рицарските романи или френската светска и любовна лирика от 12-15 в. е повече от ясно, че такива не са се запазили поради простата причина, че никога не са били създадени.

Редактирано Август 18, 2012 от запъналко

[resavsky]

Има изрично сведение че цар Симеон е написал много книги.Евентуално една от тях е "Сказание за железния кръст" но така и не са намерени другите.

[запъналко]

Един интересен въпрос е за съществуването на условно казано "пътеписи". За сега е известен само един такъв, при това доста схематичен и явно преписан от гръцки източници - този на Константин Костенечки. В съчинението на Козма обаче, се говори, че много монаси пътували на поклонение до Рим или Йерусалим, след което с удоволствие обикаляли по села и градове и разказвали "небивалици" от своите пътешествия. Това означава, че поне през 10 в. интерес към близката или по-далечна чужбина е съществувал, както и хора, които са пътували, а и хора, които са им слушали разказите. Не изключвам възможността някой да е записвал тези разкази или собствените си премеждия по пътя, но предвид крайно отрицателното отншение на църквата те едва ли са били преписвани и съответно са изгубени.

Друг интересен въпрос е за съществуването на медицински текстове - до скоро се приемаше, че с изключение на описанието на човешкото тяло дадено от Йоан Екзарх, такива в старобългарската литература не са съществували. Преди около двдесетина години обаче, стана известен псалтира на Димитър "Олтарник", в който освен множество бележки има и един лекарственик, в който са изброени различни болести и начини за приготовления на лекарства за тях. Лекарственикът носи белези на източнобългарски протограф - т.е. най-вероятно е създаден в Североизточна България около 10 век. Интересно е, че названията на една не малка част от болестите и лекарствата се споменават за пръв и единствен път тук (в т.ч. и думата чай)и не са познати от народни говори. Последното навежда на мисълта, че Лекарственикът е плод на специани занимания с медицина и съответно на измислянето на медицински специфични термини. Той предполага също така и съществуването на по-големи сборници с описания на болести или лекарства също не достигнали до нас.

[запъналко]

Има изрично сведение че цар Симеон е написал много книги.Евентуално една от тях е "Сказание за железния кръст" но така и не са намерени другите.

Не мисля, че "Сказание за железния кръст" е написано от цар Симеон. Тези сказания носят белезите на типичната манастирска култура хракатерна за Балканите от 7-8 та чак до 18-19 век и мисля, че са дело на някой монах. В много отношения те се доближават до апокрифната литература, но заедно с тях има и предаване на множество лични преживелици, които се доближават до споменатите от мен по-горе "пътеписи". Вероятно небивалиците за които говори презвитер Козма разказвани от пътешестващите монаси ще са били с подобен сюжет.

[Exhemus]

7. Произведенията на Черноризец Храбър - известна е само Беседата, но в нея той пише, че има и други аргументи за своята теза, които ще изложи на друго място. Вероятно го е направил, но просто не е достигнало до нас.

Така оствам вие да продължите списъка...

"За буквите на Мауро Храбан" - полемика, преведено като: "За буквите от Черноризец Храбър", от което се "ражда" една личност Черноризец Храбър, от което се кръщават булеварди и университети "Черноризец Храбър", от което следва, че нашият идентитет се поставя на глинени крака...

Трябват ни истински стълбове на националния идентитет. Разчитам земята да пази нещо. Ако Борис имаше малко акъл да не спали "сарацинските" книги и Евтимий Търновски да не спали всичко, понеже не е написано както трябва, все нещо щеше да премине през вековете....

Ние сме в много интересна патова ситуация - Хем знаем, че е имало моменти, когато предците ни са били велики, хем не можем да (си) обясним каквито и да е подробности около съответните събития, а помежду тях и нас няма история за хвалене.

Не случайно македонците търсят антички идентитет, румънците превъзнасят Дечебал - те просто искат да стъпят на здраво.

Дано нашите предци да за писали и на някакъв по-траен материал. Руснаците извадиха късмет с техните "берестянни грамоти". Възможно е и нашите да са писали върху кора или дъсчици. Англичаните скоро извадиха съвсем запазена "дъсчена" преписка от римско време.

[Raven]

Този Мавро Храбан или Храбан Мавър има ли нещо общо с Мавро Орбини?

Или са някакви македонистки глупости........

[Exhemus]

Този Мавро Храбан или Храбан Мавър има ли нещо общо с Мавро Орбини?

Или са някакви македонистки глупости........

- Не! :

Раба́н Мавр (Храбан Мавр, лат. Rabanus (Hrabanus) Maurus) (ок. 780, Майнц — 4 февраля 856, Винкель, Рейнгау) — немецкий богослов, писатель, поэт, лексикограф. Аббат фульдский (822—842), Архиепископ Майнцский (847—856). Крупнейший деятель «Каролингского возрождения». Автор одной из первых средневековых энциклопедий под названием «О природе вещей» (De rerum naturis).

Храбан Мавър - Той е триезичник и "За буквите" е полемика, евентуално написана от Йоан Екзарх срещу него. Храбан е много известен учен от онова време, и сигурно трудовете му са били познати в България.

[resavsky]

Не мисля, че "Сказание за железния кръст" е написано от цар Симеон. Тези сказания носят белезите на типичната манастирска култура хракатерна за Балканите от 7-8 та чак до 18-19 век и мисля, че са дело на някой монах. В много отношения те се доближават до апокрифната литература, но заедно с тях има и предаване на множество лични преживелици, които се доближават до споменатите от мен по-горе "пътеписи". Вероятно небивалиците за които говори презвитер Козма разказвани от пътешестващите монаси ще са били с подобен сюжет.

Хм още в първото изречение на твробата се говори многозначитлено за "царска тайна".Което трябва да се впише с липсата на авторство на творбата.

[Galahad]

За документите има отделна тема, тъй че тях няма да ги споменавам. При документите разбира се нещата са по-лесни, защото при тях често има елемент на кореспондиране и описване, което позвалява да се разбере за други документи, които не са се запазили. Напр. от отговора на папа Николай и от писмата на патриарх Николай и папа Инокентий разбираме, че на тях са им писали княз Борис І, респ. цар Симеон и цар Калоян и да добием представа евентуално и за съдържанието на писмото. При грамотите пък се посочват макар и бегло предходните грамоти, тъй че пак може да се правят някакви изводи.

За останалите книги е малко по-сложно. По-лесно оцеляват преписи от съчинения, които са кратки и интернационални, а по-трудно обемни съчинения с национален характер. Напр. по-голямата част от томовете от историята на Тит Ливий не са се запазили, но пък е напълно запазено извлечението, което е направил Флор.

Затова не е изненадващо, че са се запазили преписи на някои съчинения или по-точно адаптираните преводи на български на някои интернационални съчинения - Троянската притча и Александрията. Робер дьо Клари изрично сочи, че цар Калоян е бил запознат със събитията свързани с Троянската война.

Втора група с висока степен на оцеляемост са т.нар. "световни хроники" - и ние си имаме такъв ръкопис - преводите на Амартол, Малала и Манасиевата хроника.

Има и още една група и това са писмени източници, които си съществуват, но просто са непознати. Тук става дума за апокрифите. Заедно с църковната литература и те попаднали в Русия и поради популярния характер на изложението добили такава популярност, че един руски преписвач се оплаква, че много ценни богословски произведения все още били непреведени, а в замяна на това из страната се ширели "българските басни". От писателите-българи на такива апокрифи най-популярен е поп Йеремия.

Що се отнася до рицарските романи съчинени през средноваковието, те като повечето средновековни творби не са съвсем светски, а по-скоро основния сюжет в тях е светски, но е съпътстван от множество религ. елементи. Напр. в Артуровия цикъл си имаме Граала - чашата с Христовата кръв и Йосиф Араматейски с цялата си рода. В песен за Ролан пък се описва поход срещу сарацините и Ролан загива в битка срещу сарацините, докато в действителност Карл Велики по време на похода опустошил христ. град Памплона, а ариаргардът бил ликвидиран от една средновековна версия на днешната ЕТА (т.е. от баски сепаратисти).

Гледам, че по автохонния метод, според който само едно магаре се казва Марко и то е автохонен българин се оказа, че Черноризец Храбър се оказа Рабан Мавър. Разбира се "За буквите" няма как да е полемично съчинение насочено срещу Рабан Мавър, защото щеше да има повечко информация за него и защо точно той е избран за полемиката, при положение, че триезичната ерес е имала и по-популярни представители. Според мен за полемика свързана с триезичната ерес много по-подходяща цел би бил епископа на Пасау Ерменрих Елвангенски, който бил ръководител на провалилата се германска мисия натоварена с покръстването на българите, участвал е активно в процеса срещу св. Методий. Той се е занимавал с граматика и в едно негово писмо има напътствя как да се изписва на латински думата "българи".

Черноризец си е популярно прозвище на монах - така се нарича в печана си и бълг. сингел (и по-сетнешен архиепископ) Георги, а също се предполага, че съчинения на "черноризец Петър" може да са дело на цар Петър І след замонашването му. Имаме дори и авторка на апокриф, която ползва такова прозвище - Настасия черноризица (СЛОВО ЗА НАСТАСИЯ ЧЕРНОРИЗИЦА КАК БЕ ВЪЗВЕДЕНА НА НЕБЕТО)

С това ще приключа отклонението от темата, защото все пак говоря за запазените източници, макар някои да не са много популярни. За загубените съчинения е, няма как, ще пускам това-онова на парче, защото средновековните автори не са цитирали заглавие, автор, година на издаване, издателства, страница, а са се признасяли по-общо, тъй че трябва и повече време за обяснение за всеки конкретен случай.

Но може преди това да пусна още един офтопик за някои от по-големите бедствия сполетели бълг. книгохранилища, но може и да го пропусна, защото съм го писал в другите теми.

[Nike]

Затова не е изненадващо, че са се запазили преписи на някои съчинения или по-точно адаптираните преводи на български на някои интернационални съчинения - Троянската притча и Александрията. Робер дьо Клари изрично сочи, че цар Калоян е бил запознат със събитията свързани с Троянската война.

Извинявам се за отклонението от темата, но случайно някъде да ги има онлайн Троянската притча и Александрията в българските им варианти? Един приятел от Германия си купи персийска версия на Александрията, но очевидно има някои специфични различия от византийската.

[Galahad]

Мисля че Александрията и Троянската притча ги няма. На Кройрайна бяха почнали да качват томовете на Стара бълг. литература, сложиха 1-2, но нещо се отказаха. Тъй че томът с повестите липсва. Не помня само дали беше пълен превод или само частичен. "Персика" мисля, че беше цялата. Става дума за редакция от ХІVв. с твърде досадната мода у нас по това време да се слага през всяко име на "великата госпожа" или "великия господин". Иначе откъси има на доста места - христоматии, сборници и др. под.

[Nike]

Да, на откъси, особено на Александрията, и аз съм попадал, но се надявах на цяло съчинение. Въпреки че, естествено, едва ли е имало стандартизирано издание, особено като гледам колко различни източници имат "същите" истории от различни автори на Запад.

[Galahad]

Ами Александрията и Троянската притча са били леко нагаждани според вкусовете на съответната епоха и държава, тъй че няма как да няма и някои разлики, но в основата си са сходни.

[Sevastokrator]

Във връзка с тази тема и аз имам мнение. България има държавен архив. Едно такова доказателство е Историята на Георги Акрополит. Тя датирана много по- точно събитията на Балканския полуостров, и по- специално в българските земи в края на XIII и началото на XIV век. За справка той е дипломат, който два пъти посещава България. В същото време друг източник, описващ събитията от същото време е Хроника на Никита Хониат. Той пък е политик, аристократ. Неговите сведения са много по- объркани и с грешки в датирането, въпреки, че е съвременник.

[Galahad]

За документите имаме отделни теми и там нещата са по-ясни, тъй като ред документи, които не са се запазили са отразени в други документи или в някакъв извор (документи на светските владетели, документи на търн. патриаршия, документи на охр. архиепископия).

По-трудно е с останалата литература, тъй като ни трябва един по-обемен домашен ист. извор и в него вече може да се цитират други автори, които са ползвани или поне да се предположи за наличието на някакъв друг извор. Но пък точно това, което се отнася до бълг. история не е толкова интернационално като Троянската притча или Александрията и при стеклите се обстоятелства то не е било обект на интерес от чужбина, където са се запазили доста наши книги. Манасиевата хроника например я има запазена в чужбина като бълг. превод, но тя е световна хроника, в която само са правени добавки от Зонора за бълг. история. Същото е и с историите на Амартол и Малала - има ги преводите, но просто става дума за истории с по-широк етнически обхват, макар да включват и сведения за българите.

Измежду това, което не се е запазило като книга, но има данни да се счита че е съществувало е някакъв родослов на цар Иван Александър. Запазено е родословното дърво на царица Елена в манастира в Матейче, което ще рече, че е вероятно, да е имало и по-обстойно изложение по въпроса. А и Иван Александър твърди, че изхожда от две страни от царски род, което също предполага, че дори да не е имало до него, то той е твърде вероятно да е поръчал списването на нещичко, което да проследи царствения му произход. Разбира се когато пада Търново едно такова съчинение малко е вълнувало власите, сърбите и русите към които са побегнали бълг. книжовници с по-конвертируеми ръкописи.