До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите

[ISTORIK]

Искам да помоля всички онези, които не пишат в тази тема, но активно я четат, поне да гласуват в анкетата към нея.

Повече гласували = по-голяма представителност на резултатите.

Между другото, анкетата може да бъде редактирана, да се добавят нови въпроси и/или нови отговори. А, ако се добавят нови въпроси, за да гласуваме отново, резултатът може да се анулира. И да се прегласува. Все пак, някой би могъл да пожелае да смени мнението си. Например, ако е в групата на колебаещите се да заемат някаква позиция.

Редактирано Август 22, 2012 от ISTORIK

[Perkūnas]

Може ли да попитам - по-горе сочиш няколко новоперсийски думи. Не биха ли могли те самите да имат "староперсийски", извинявам се ако звучи глупаво, корен? /И оттам връзките с българските думи да нямат само евентуално "ново" обяснение?/

Да, някои новоперсийски форми произлизат от староперсийски, а някои от арабски. проблемът е, че новоперсийските форми се подчиняват на съответните фонетични закони в развитието на староперсийския език през средноперсийски към новоперсийски.

персийското бер-а-бер означава "гръд до гръд" оттук "заедно, общо, поравно", бер означава "гръд, обятие". В български дума с подобно значение и звучене няма, няма и подобен словообразувателен модел. Ще ти кажа и защо въпросната дума е заемка от новоперсийски в памирските езици. Добре е известно фонетичното правило, по което начално va- в средноперсийски се заменя с ba- в класически новоперсийски (а такова правило в български няма)

като сравним новоперсийското бер (таджикски бар) със следните форми:

-авестийски varah- ср.р. "гръд"

-ведически санскрит uras- ср.р. "гръд"

е очевидно, че новоперс. бер < срперс. *var < стперс. *varaham, и се явява когнат на въпросните форми. за памирските езици не е характерна такава звукова промяна. следователно изразът бер-а-бер е зает наготово и в памирските езици.

както и в много други новоиндийски езици, турски и т.н...

лошото е, че юнаците-иранофили не са прочели нито една страница по сравнително-историческо езикознание или историческа граматика на новоперсийския език. иначе щяха да са наясно, че комплират списъци от мними "иранизми" и си губят времето в празни спорове.

Редактирано Август 22, 2012 от Perkūnas

[Raven]

Именно на това трябва да се обърне повече внимание, т.е. да се извадят всички "гури" от сметките, тъй като чисто и просто липсват преки доказателства. Един тюркски (според някои хунски) елемент по-малко на везните.

Кутригурите са наричани българи, българи-кутригури и "едноплеменници на уногондурите-българи", утигурите са наричани едноплеменници и с еднакви език и обичаи с кутригурите.

Така че кутригурите вероятно са от българската група племена и така погледнато кутригурите са българи но не всички българи са кутригури доколкото /предполагам/ булгар е сборен етноним на група племена а не на едно племе.

Или пък в неясни исторически времена е имало племе или племенна група с име булгар която по късно налага името си на сродни езиково и етнически народи или племена обитаващи огромен ареал, от Дагестан до Италия.

Гури-гири не са тюркски "елемент".

Според някои са угорски според други хунски, при всяко положение а да задържим за сега ваденето им от сметките.......

[Атила Дуло]

Интердисциплинарно, според мен не трябва и не може да се направи генерален извод за произхода на прабългарите/и не само.../и може да се оспорва всичко, особено, ако някой си го постави за цел.... Да се вади от контекста нещо и да се мултиплицира нечия мисъл е още по-лесно. Цяла седмица си общувах с един професор, който има много стройна и семпла теория: прабългарите са уникална 15- илядигодишна цивилизация и след като китайците са си признали, че са българи, вече имаме 1 662 000 000 българи на Земята. Само с германците среща проблем, та пише четвърто писмо на Меркел да си оправят учебниците, което е похвално! Понеже много се спекулира и се привнасят менталност и политика, стигащи до пълно отрицание/на всичко тюркско или славянско например/, тази теория много ми допада, защото според нея тюрките и славяните/езикови!!! групи/ са българи, които след "Вавилон" са си омешали езиците само. Колкото до смесването/или объркването?/ на езиковите групи и семеиства с антропологичния тип, не трябва и наука даже, а само да се поразходи човек от Монголия до Испания и да наблюдава и слуша. Генетиката до няколко/10-30/ години може да докаже много неща, които народната мъдрост отдавна е открила. През "социалистическото възраждане" много старци на въпроса: "Дядо, знаеш ли произхода на .....", отговаряха: " СИКМЕДЕН БЕЛЛИ ОЛМАЗ, ЧОЖУМ...".

[crimson]

Кутригурите са наричани българи, българи-кутригури и "едноплеменници на уногондурите-българи", утигурите са наричани едноплеменници и с еднакви език и обичаи с кутригурите.

Така че кутригурите вероятно са от българската група племена и така погледнато кутригурите са българи но не всички българи са кутригури доколкото /предполагам/ булгар е сборен етноним на група племена а не на едно племе.

Или пък в неясни исторически времена е имало племе или племенна група с име булгар която по късно налага името си на сродни езиково и етнически народи или племена обитаващи огромен ареал, от Дагестан до Италия.

Гури-гири не са тюркски "елемент".

Според някои са угорски според други хунски, при всяко положение а да задържим за сега ваденето им от сметките.......

Според източниците излиза, че по-скоро българите са част от една по-голяма група, към която принадлежат и котрагите (говори се за уногондури-българи и котраги). Ако приемем с някаква степен на вероятност че котрагите са кутригури можем да говорим за принадлежността на българи, кутригури и утигури към някакво по-голямо семейство...поне така изглежда в очите на византийците. Какво означава това - общ произход, общ език или просто съжителство в близки територии?

[запъналко]

Дайте тогава цялостен превод на съответните напдиси през някой език с флексия тогава.

Това отделни думи ли са и къде минава сричковата граница?

[q], [q],...

Москов е изписал цял куп глупости и на други места. Това не опровергава теорията за тюркска езикова принадлежност.

Имената не са важни в случая. При грузинците и арменците е пълно с ирански имена, но те не са иранци. Името Кардам се среща и при грузинците.

Чакам с нетръпение доказателствата, че шаран и шиле са дошли от албански.

Ами че тези топоними изобщо не се срещат в средновековни български източници. Според точка 6. са навлезли много късно и от запад.

И аз се чудя как бихме ги разчели и защо изобщо се занимаваме с тези надписи.

Ще ти дам само обяснение на шиле, тъй като за другите думи би ми отнело твърде много време.

1. Заимстванията от един език в друг имат своята логика и не стават случайно - т.е. заемките се вместват в определени семантични полета и обикновено са придружавани и от други заемки, а не са "сам на поле войн". Вече бях писал, че сигурните прабългарски заемки в старобългарски касаят три семантични области - военно-административни и социални термини, религиозна терминология отнасяща се до предхристиянските култове и названия на занаяти и техни изделия. Къде се вписват тук шиле, а и шаран и шавар. Никъде. Те си стоят напълно изолирани от останалите прабългарски заемки и не е ясно по каква логика са попаднали от прабългарски в старобългарски.

2. Ако се обърнем към българските диалекти ще видим, че взаимстванията в сферата на животновъдството са от два основни източника - турски (юрушки) и един влахо-албански пласт. И двете групи са се занимавали активно с подвижно животновъдство (овцевъдство). От влахо-албански в български са навлязли думи като катун, урда (диалектно - вид извара), бала (диалектно - Македония, животно с бяло петно на челото), ватра ("лагерен" огън - в Западна България), грив (животно с пепеляв цвят), шут (козел или овен без рога), скрум (диалектно - изгоряла вълна), струнга (диал. в Западна България - място за отбиване на агнетата от овцете), бач - много разпростарнено (мандра), гуша (употребявана в български много по често за шиите на животни, отколкото на човек), буза (в алабански и румънски - край на устата) и разбира се копеле (от копил - дете, слуга, момче) с отрицателна оценъчност, вероятно резултат от ниския социален статус на номадите в средновековното общество.

3. Думата шиле отговаря на общотюркските шашак/шишак. В български се среща без крайното к, но в албански съществува с напълно точното си съотвествие шилек. Това можеш да го провериш във всеки по-подробен албанси речник, но го има и при Селищев - Славянское население в Албании - http://www.kroraina..../selish_2b.html Друг е въпросът, че Селищев, който не е бил специалист по тюркски езици счита шилек, а и други тюркски думи за коренно албански. Формата шилек подсказва определено, че в албански думата е взаимствана при непосредствен контакт с някой л-тюркски език, а не чрез посредничеството на български. Всички доказани прабългаризми обаче налични във влашки или в албански са заемки от славянския български (например - бойери, боляри) и т.н.

4. Думата шиле е засвидетелствана най-напред в Западна България, в шопския регион. Тук само ще добавя, че шопският район на запад граничи непосредствено с райони обитавани от геги, в планините на Западна България е пълно с влашки и албански топоними, и дори самото название шоп напълно спокойно може да произхожда от старобългарска транскрипция на протоалбанско шъп, шкъп - т.е. за разлика от тюрколозите, които търсят в шопите някакво изчезнало печенежко племе, аз не изключвам възможността тяхната основа да са славянизирани протоалбанци.

5. Макар да няма изследвания за това как са адаптирани албански думи в български, на мен преходът от шилек към шиле ми изглежда напълно възможен и осъществим. Той се вписва напълно в целия комплекс от овцевъдни термини навлязъл в български и в неговите диалкети от албански и влашки.

6. В животновъдния албански има и други думи издаващи контакти със старо тюркско население - например една от думите за коза/козичка кач/кацик, споменатата по-горе урда и т.н. Кога са навлезли в албански? - вероятно някъде през 6-8 век. Тогава протоалбански групи са обитавали не земите на сегашна приморска Албания, а планинските райони на северозападна Албания, Македония, Косово и особено Поморавието - там бъка от старинни албански топоними. Тогава изглежда сред тях, а и сред (прото)власите са се интегрирали групи от номадско население говорещо л-тюркски език. Според мен това са били най-вероятно авари. За 6-8 век нямаме никакви изрични данни, но подобен процес е изрично споменат от византийски историци през 11 век - те обвиняват власите в един вид предателство, тъй като се съюзявали с печенезите и ги прекарвали през проходите. Има данни и за езиковото влахизиране на печенезите настанили се в Мъгленско. Изглежда, че сходният номадски бит и поминък, както и поделянето на общи екологични ниши е водел до сближаване между протоалбанците и власите от една страна и прииждащите от вътрешността на Азия тюркски номади.

Редактирано Август 22, 2012 от ISTORIK

[Raven]

+1

То си е жива трагедия да гледа човек как се правят опити да се обясни наличието на туркизмите в прабългарския език с някаква митична туркска зависимост.

Тюркска зависимост има над утигурите, въпроса е дали утигури и уногондури /или оногундури/ са идентични.

Няма преки данни за това, косвените са че уногондурите живеят на същите места на които преди тях утигурите, Истеми завладява източното приазовие и утигурите и налага над тях синът си Турксант за управител, той пък се обяснява че му били роби и тн.

ГИБИ 2:210 стр.

На друго място се казва че Истеми завладява б-н-дж-е-р , беленджер и хазар /не помня точно къде беше/.

Въпросното бнджр предположително го пишат българи но може и да не е.

При всяко положение уногондурите живеят на мястото на утигурите и когато едните спират да се споменават изплуват другите, едновременно не се споменават никъде по никакъв повод, дали са си сменили имената или са нов народ не е ясно но връзката е утигури - уногондури е косвена.

Тюрките владеят източното приазовие, превземат Боспор като в това участват утигурите водени от Анагай, източното приазовие /Донско-Кубанското междуречие, донският вариант на културата Сивашовка/ е изходната база посочена от изворите от която тръгва Аспарух с уногондурите.

Името на кутригури се запазва, изчезва това на утигурите, за това се смята че утигурите са станали уногондури неясно точно кога и по какъв повод.

[Атила Дуло]

.

Да, някои новоперсийски форми произлизат от староперсийски, а някои от арабски. проблемът е, че новоперсийските форми се подчиняват на съответните фонетични закони в развитието на староперсийския език през средноперсийски към новоперсийски.

персийското бер-а-бер означава "гръд до гръд" оттук "заедно, общо, поравно", бер означава "гръд, обятие". В български дума с подобно значение и звучене няма, няма и подобен словообразувателен модел. Ще ти кажа и защо въпросната дума е заемка от новоперсийски в памирските езици. Добре е известно фонетичното правило, по което начално va- в средноперсийски се заменя с ba- в класически новоперсийски (а такова правило в български няма)

като сравним новоперсийското бер (таджикски бар) със следните форми:

-авестийски varah- ср.р. "гръд"

-ведически санскрит uras- ср.р. "гръд"

е очевидно, че новоперс. бер < срперс. *var < стперс. *varaham, и се явява когнат на въпросните форми. за памирските езици не е характерна такава звукова промяна. следователно изразът бер-а-бер е зает наготово и в памирските езици.

както и в много други новоиндийски езици, турски и т.н...

лошото е, че юнаците-иранофили не са прочели нито една страница по сравнително-историческо езикознание или историческа граматика на новоперсийския език. иначе щяха да са наясно, че комплират списъци от мними "иранизми" и си губят времето в празни спорове.

Ако тези иранофили/или предците им/ бяха живели по близо до Таджикистан, Афганистан или Иран или изпълнявали някаква мисия, работа там, сега щяха да са пълни фоби . Малък практичен съвет: на СИ от Дунава не афиширайте "иранския" си произход...може да ви изядат бар-а-бар с парцалите :).

Редактирано Август 22, 2012 от Атила Дуло

[Raven]

Според източниците излиза, че по-скоро българите са част от една по-голяма група, към която принадлежат и котрагите (говори се за уногондури-българи и котраги). Ако приемем с някаква степен на вероятност че котрагите са кутригури можем да говорим за принадлежността на българи, кутригури и утигури към някакво по-голямо семейство...поне така изглежда в очите на византийците. Какво означава това - общ произход, общ език или просто съжителство в близки територии?

Изрично се казва че имат общ език, обичаи и са еднакви по род /едноплеменници/ .

Следователно не става въпрос за съжителство на различни племена пребиваващи временно в рамките на една общност или култура като алани и българи в СМК или готи и масагети в империята на Атила а за езиково и етнически сродни племенни групи.

[decapitator]

Виждам, че сам осъзнаваш колко смехотворна и неиздържана откъм фактология е хипотезата за туркското робство на прабългарите. А колкото до отъждествяването на уногури с Οννοβουνδοβουλγάρων, то си остава в сферата на пожеланията, пожелания.

Изрично се казва че имат общ език, обичаи и са еднакви по род /едноплеменници/ .

Следователно не става въпрос за съжителство на различни племена пребиваващи временно в рамките на една общност или култура като алани и българи в СМК или готи и масагети в империята на Атила а за езиково и етнически сродни племенни групи.

След което се казва, че до такава степен се изклали, че загубили народностно то си название. А според Бешевлиев племената изчезват от историческата сцена перманентно.

[crimson]

Тези, които подкрепят тюркската хипотеза, вярват ли и подкрепят ли това, което пише в Wikipedia:

Ethnically, the Bulgars were Oghur Turkic

Това ще прочете всеки, които се интересува от прабългарите, но няма достъп до специализирана научна литература.

Подкрепям Южняк, за да не чета такива откровени глупости, при това заявени категорично, но без всякакви доказателства!

Истината е, че не знаем какъв е произходът на прабългарите.

Вредно би било също да се излиза с нова категорична хипотеза, например за ирански или друг произход.

Необходима е балансирана научна позиция, т.е. да се обобщи това, което всички във форума знаем - няма категорични данни, могат да се направят предположения с известна вероятност, необходими са още сериозни изследвания и т.н.

[ganyo]

...

Няколко директни въпроса (да не се възприемат като заяждане и пр.):

Колко думи са навлезли от албанския в българския и колко славянски/български в албанския?

Как са на албански шаран и шиле?

Наличието на българско присъствие в земите на съвременна Албания от поне 7-и век взети ли са предвид? (Куберова България)

Редактирано Август 22, 2012 от ganyo

[ganyo]

...

А разликата между туркиц и турциш правиш ли я?

Както между славе и славиц?

[Raven]

Виждам, че сам осъзнаваш колко смехотворна и неиздържана откъм фактология е хипотезата за туркското робство на прабългарите. А колкото до отъждествяването на уногури с Οννοβουνδοβουλγάρων, то си остава в сферата на пожеланията, пожелания.

След което се казва, че до такава степен се изклали, че загубили народностно то си название. А според Бешевлиев племената изчезват от историческата сцена перманентно.

Чак смехотворна не е, просто се прави извод от косвени но не чак толкова нелогични факти, аз бих допуснал че утигурите или част от тях са станали по някакъв начин уногондури на база доказаното родство кутригури-утигури и по късно описаното родство кутригури и "едноплеменниците им уногондури" според Теофан.

"От същото езеро Меотида /Азовско море/ до реката наречена Куфис /Кубан/ се намира Старата Велика България и котрагите които са на уногондурите-българи едноплеменници".

Имаме засичане на местоживеене между утигури и уногондури и родственост между кутригури, утигури и уногондури.

Косвено навръзване на факти е разбира се но става за някаква хипотеза.

Бешевлиев отрича че кутригурите са котраги и че имат нещо общо с българите, той изобщо отрича категорично всякаква хунска сянка върху прабългарите и настоява за чисто тюркският им произход близък до тюркутите и късните тюрки и различен от ранните така наречени алтайци.

Редактирано Август 22, 2012 от Raven

[isav]

Ми не знам - просто цитирах почти първото, което видях. Не съм специалист, та питам - това е въпрос горе в и за списъка, не твърдение

Не е зле да ги наредим тука за да се знае веднъж завинаги базата, върху която могат да се правят евентуални изводи.

Може ли да попитам - по-горе сочиш няколко новоперсийски думи. Не биха ли могли те самите да имат "староперсийски", извинявам се ако звучи глупаво, корен? /И оттам връзките с българските думи да нямат само евентуално "ново" обяснение?/

Ако ти е интересно - ето ти един кратък речник тук...

Редактирано Август 22, 2012 от isav

[crimson]

А разликата между туркиц и турциш правиш ли я?

Както между славе и славиц?

Не те разбирам, да не би да пишеш на някой от така добре изучените огурски езици... (в рамките на майтапа)

[ganyo]

Не те разбирам, да не би да пишеш на някой от така добре изучените огурски езици... (в рамките на майтапа)

Инглиш мъст би стъдиед беттер!

turkic=тюркски

turkish=турски

[crimson]

turkic=тюркски

turkish=турски

Та никой не твърди друго.

Между другото имам чувството, че и тази тема като другите се върти в кръг...

[ganyo]

Между другото имам чувството, че и тази тема като другите се върти в кръг...

Явно тази тематика е най-интересна за повечето от пишещите във форума.

[crimson]

Бешевлиев отрича че кутригурите са котраги и че имат нещо общо с българите, той изобщо отрича категорично всякаква хунска сянка върху прабългарите и настоява за чисто тюркският им произход близък до тюркутите и късните тюрки и различен от ранните така наречени алтайци.

Ами и в двата случая резултатът е един и същ:

1. Прозходът на хуните също не е изрично доказан, така че дори да има хунска сянка, това не означава нищо.

2. Ако пък няма хунска сянка още по-малко можем да свържем прабългарите с тюрки, алтайци и др.

Затова да махнем гурите и да стъпим само на източници, в които директно се говори за българи.

[glishev]

Вярно е, че се върти в кръг и е вярно, че има болезнен (но, уви, неподплатен) интерес към темата. Всичко това само иде да покаже, че науката трубва да се остави на учените...

[Атила Дуло]

Вярно е, че се върти в кръг и е вярно, че има болезнен (но, уви, неподплатен) интерес към темата. Всичко това само иде да покаже, че науката трубва да се остави на учените...

Но пък форумът е много занимателен, макар/защото е неангажиращ...и винаги може да се научи нещо (особено за общественото мнение/нагласи). Ако ви писне тази тема, винаги можем да "разчепкаме" БенГаЛските българи .

Редактирано Август 22, 2012 от Атила Дуло

[запъналко]

Няколко директни въпроса (да не се възприемат като заяждане и пр.):

Колко думи са навлезли от албанския в българския и колко славянски/български в албанския?

Как са на албански шаран и шиле?

Наличието на българско присъствие в земите на съвременна Албания от поне 7-и век взети ли са предвид? (Куберова България)

1. Не мога да ти кажа точната бройка - българизмите в албанския са доста повече от албанизмите/влахизми в българския, но когато става въпрос за лексика от сферата на животновъдството нещата са коренно различни, което впрочем си е напълно нормално.

2. Крап и шилек (мисля, че специално шиле доста го обяснявах как е в албански)

3. Не, поради простата причина, че когато куберовите българи са били в днешна Македония и днешна Южна Албания там албанци не е имало. По онова време те са обитавали по-северните високопланински райони. Голямата албанско-влашка експанзия започва през 11 век и продължава доста дълго време, но на нея е обръщано малко внимание поради "вътрешния" й характер, а тя всъщност променя много повече етническата картина на Балканите, отколкото номадските нашествия от север.

Редактирано Август 22, 2012 от запъналко

[Perkūnas]

Ще ти дам само обяснение на шиле, тъй като за другите думи би ми отнело твърде много време.

1. Заимстванията от един език в друг имат своята логика и не стават случайно - т.е. заемките се вместват в определени семантични полета и обикновено са придружавани и от други заемки, а не са "сам на поле войн". Вече бях писал, че сигурните прабългарски заемки в старобългарски касаят три семантични области - военно-административни и социални термини, религиозна терминология отнасяща се до предхристиянските култове и названия на занаяти и техни изделия. Къде се вписват тук шиле, а и шаран и шавар. Никъде. Те си стоят напълно изолирани от останалите прабългарски заемки и не е ясно по каква логика са попаднали от прабългарски в старобългарски.

2. Ако се обърнем към българските диалекти ще видим, че взаимстванията в сферата на животновъдството са от два основни източника - турски (юрушки) и един влахо-албански пласт. И двете групи са се занимавали активно с подвижно животновъдство (овцевъдство). От влахо-албански в български са навлязли думи като катун, урда (диалектно - вид извара), бала (диалектно - Македония, животно с бяло петно на челото), ватра ("лагерен" огън - в Западна България), грив (животно с пепеляв цвят), шут (козел или овен без рога), скрум (диалектно - изгоряла вълна), струнга (диал. в Западна България - място за отбиване на агнетата от овцете), бач - много разпростарнено (мандра), гуша (употребявана в български много по често за шиите на животни, отколкото на човек), буза (в алабански и румънски - край на устата) и разбира се копеле (от копил - дете, слуга, момче) с отрицателна оценъчност, вероятно резултат от ниския социален статус на номадите в средновековното общество.

По точка 1 съм донякъде съгласен, но проблемът е там, че дори термини от животновъдството в славянските езици са заети от тюркски: праслав. *bykъ "бик", стб. вълогъ "кон за езда", тинь "ремък, бич" са заети от тюркски език на доста стар етап, също и *tvarogъ "извара". Шаранът не се е срещал в Средна Европа, за да е бил познат на славяните - логично е да заемат за него чуждо название.

По примерите за подвижно животновъдство (овцевъдство): думи като грив са късни заемки от западноевропейски език (кръстоносни походи?) - това е английското gray/френското gris "сив" + славянско окончание за прилагателно -в. Навлязло е дори в турски като gri - гри ешек "сиво магаре". копеле, ватра, шут и струнга са разпространени и в други славянски езици, което изключва влахо-албански произход. Да, струнга е обратна заемка от румънски, при бълг. диал. стърга, с развитие на големия юс до ъ. Прочетете статията на В. Орел от 80-те години защо албанското vatre е заето от славянски, а не обратно. Същото се отнася и за копеле. гуша може би е заета директно от балканоромански (~итал. gozzo, англ. guzzle), т.е. няма отношение към влахо-албански.

3. Думата шиле отговаря на общотюркските шашак/шишак. В български се среща без крайното к, но в албански съществува с напълно точното си съотвествие шилек. Това можеш да го провериш във всеки по-подробен албанси речник, но го има и при Селищев - Славянское население в Албании - http://www.kroraina.com/seli_sna/selish_2b.html Друг е въпросът, че Селищев, който не е бил специалист по тюркски езици счита шилек, а и други тюркски думи за коренно албански. Формата шилек подсказва определено, че в албански думата е взаимствана при непосредствен контакт с някой л-тюркски език, а не чрез посредничеството на български. Всички доказани прабългаризми обаче налични във влашки или в албански са заемки от славянския български (например - бойери, боляри) и т.н.

В български крайното Г в шилег е отпаднало по аналогия с имена на животни от среден род като агне, прасе, яре. Имаме и производна шилигар, а в сръбски "шиле" е šiljeg, а над Банско има и местност ШилиГарник. Крайното Г в славянските заемки в албански се обеззучава до К. Албанската дума е сигурно заета от сръбски. Моля ви се, не цитирайте морално остарели трудове.

4. Думата шиле е засвидетелствана най-напред в Западна България, в шопския регион. Тук само ще добавя, че шопският район на запад граничи непосредствено с райони обитавани от геги, в планините на Западна България е пълно с влашки и албански топоними, и дори самото название шоп напълно спокойно може да произхожда от старобългарска транскрипция на протоалбанско шъп, шкъп - т.е. за разлика от тюрколозите, които търсят в шопите някакво изчезнало печенежко племе, аз не изключвам възможността тяхната основа да са славянизирани протоалбанци.

Това са пълни глупости. Старобългарска транскрипция на shqip не може и да има, тъй като това название е сравнително ново. Названието шоп е сигурно турско.

Дори в старосръбските грамоти (13-14 в.) названието на албанците е познато като Арбан или Рабан, основаното от албански преселници село се казва Арбанаси, а не Shqipi.

[ISTORIK]

Говорим си, че все от някъде трябва да започнем, да направим първата крачка по Пътя към истината за произхода и ранната история на древните българи.

Защо не започнем от идентифицирането на значеннието на народностното (в по-ново време - националното) име булгар, българи?

Името на българите се споменава за първи път в Азия около 62 г. пр. Р. Хр. (според руските изследователи Бичурин и Каховски), а в Европа за първи път то се среща в един анонимен римски хронограф (годишник, календар, анали) през 354 г. Там се казва, че българите произхождат от Зиези, който е син на Сим, и внук на Ной (оцелелият от Потопа). Сим се смята за родоначалник на всички азиатски народи, От неговото име иде и названието на т. нар. семитски езици (арабски, сирийски, иврит, юдео-арабски, финикийски, асирийски, вавилонски, халдейски, пунически/картагенски, моавитски, угаритски, арамейски, акадски и други). Семитските езици са едни от езиците, които първи са имали своя писмена форма.

(Отплеснах се...)

За да ги разграничат от българския народ, оформил се след окончателното сливане на българите със славяните през IX-X век, учените прибавят различни представки пред (само?)названието им и така се появяват следните термини: прабългари, протобългари, първобългари, тюркобългари, хунобългари. Някои ги наричат стари българи, древни българи, дори - българи.

Стигаме до тълкуванията на значението на името българи. Различни учени са създали най-разнообразни хипотези за това, какво (може би) означава името българин / българи. И така...

- мъж/човек от района на р. Волга; волжанин

- смесен, размесен, разбъркан народ

- хора от покрайнините; крайненци

- от името булгар - вид бялка, самур (племенен тотем или обект на ловуване)

- от името булгара - струнен музикален инструмент, нещо като тамбура

- от името на племенния вожд Булгар (хипотеза на йосиф Генезий, изказана в Х век)

- болярин, благородник

- бунтовници

- главно, основно или господстващо племе в държавата

- благи

- мъдри

- велики

- учители (или велики учители)

- хора, живеещи в основата на планина,

- хора, живеещи отвъд планина(та)

- планинци

- воини

- герои

- потомци на вълка; вълчи хора

- ...

Списъкът не претендира за изчерпателност.

Измислено или получено в дълбока древност някъде в недрата на азиатския континент, името булгар (българи) съпровожда нашите далечни прадеди по целия им път из Азия и Европа. А техните държави неизменно носят името България.

Редактирано Август 22, 2012 от ISTORIK