До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите

[makebulgar]

Маготине, я кажи нещо по конкретно за прабългарските и за тракийските породи кучета.

[Атила Дуло]

Тюрките почитат вълка. Иранските народи - кучето.

А тука ти прилагам един мега научен речник на скито-сарматските наречия, да си четеш... ДАНУ - Река, КУТИ - куче, дас ист ферщайн?

kuti - стр.294

ПП Специално за Пандора - втория атачмънт - Ирански и славянски езици, по РАН. Стр. 13 и нататък - за различните контакти и "Дунавската зона".

Да разбирам ли, че сме славяни отвсякъде, а не само езиково?

[Raven]

Значи според тази теория Равене траките и те са степни номади?!

Не вникваш! Определено животно початат тези на които им върши работа и съответно табуират онова което им е непригодно, след като траките са почитали кучето значи са имали файда от него.

Траките са земеделци и животновъди, нормално е кучето да е на почит.

[resavsky]

А при тюрките където кучето им е пръв помощник да гледат огромните стада овце защо същото не е митологизирано?

[Атила Дуло]

Каракачанска им работа )))

[Raven]

А при тюрките където кучето им е пръв помощник да гледат огромните стада овце защо същото не е митологизирано?

Защо да не е , при тюркският тенгризъм го има крилатото куче Хубай, при монголите има име Ногай /куче/ което преминава при днешните тюрки като Нохай.

По принцип има връзка вълк-куче според тюрките, вълкът се превръща в куче при някои локални тенгристки вярвания и тълкувания и местни легенди.

"О культе собаки у скифского населения Северного Причерноморья в VI–II вв. до н. э.

Как

известно, культ собаки имел широкое распространение в среде

индоевропейских народов (Литвинский, Седов, 1984). Будучи священным

животным у всех ираноязычных народов, собака особенно почиталась

молодыми воинами и охотниками. В частности, Ф.Х. Гутнов связывает

происхождение имени предводителя скифов времён переднеазиатских походов –

Ишпакая, с ираноязычным "spaka" – собака (Гутнов, 1999). Некоторые

исследователи связывают культ собаки с религиозными представлениями,

занесенными в Причерноморье Эгейскими мореплавателями (Денисова,

1981).Анализ всех имеющихся по изучаемому вопросу данных, как

погребального обряда, так и погребального инвентаря показывает, что

культ соб аки существовал у скифов Северного Причерноморья изначально,

как у всех индоевропейских народов. Это выразилось в обряде помещения

соб аки в могилу, а также в изображениях этого животного на различных

предметах погребального инвентаря. Для указанной территории этот культ

фиксируется с VI в. до н. э. на поселениях, а с V в. до н. э. появляется

в погребальных памятниках. До конца IV в. до н. э. захоронения соб ак

встречаются исключительно в аристократических погребениях и в первой

половине III в. до н. э. они продолжают оставаться атрибутом погребений

аристократии, но их число заметно увеличивается. Для этого времени

погребения с сопровождающими захоронениями соб ак отмечены только для

Нижнедунайской группы скифских могильников (Кугурлуй, Дервент, Градешка)

и Е. Ф. Редина (1989) отмечает «значительный процент» таких погребений.

Наиболее массовым обряд захоронения соб ак становится во второй

половине III–II вв. до н. э., когда этот культ превращается из

аристократического в обиходный, свойственный и рядовому

населению.Выделяются три основных направления развития культа соб аки в

Северном Причерноморье. На городищах и поселениях он был, вероятно,

связан с культом женского начала и плодородия. Помещение собак в женские

погребения, в свою очередь, могло быть связано с тем, что образ соб аки

осознавался скифами как элемент культа Великого женского божества

(Денисова, 1981; Шауб, 1999). В то же время, захоронения соб ак в

мужских погребениях было бы уместно интерпретировать как отголосок

культа «spaka». Но, не исключено, что во всех случаях целью захоронения

соб аки являлась символическая охрана (сопровождение) погребенного в

царстве мертвых. [23]

http://annals.xlegio.ru/life/mobcm11.htm

Погребения тюркского времени в Восточном Казахстане.

...Небезынтересна

и ещё одна деталь обряда погребения в тюркских курганах — специальные

захоронения собаки с человеком. В Зевакинском могильнике отмечено два

таких случая захоронения. [8] В кургане 1 скелет собаки лежал

непосредственно в могиле, а в кургане 39 — на краю могилы (мордой к

скелету человека).Обычай специального захоронения человека вместе с соб

акой наблюдается ещё в предтюркский период. Кости сторожевой собаки были

найдены на поселении эпохи бронзы у с. Канай Восточного Казахстана. [9]

В период раннего железа погребение человека с соб акой известно по

раскопкам С.С. Черникова в Восточном Казахстане. [10] Захоронения

человека с соб акой в тюркских курганах встречены на Алтае (раскопки в

Курайской степи), [11] а также в Хакасии (Копёнский курган 6).

[12]Находки скелетов собак отмечены в салтовских погребениях, причем,

как считает С.А. Плетнева, «у дмитровцев собака служила ритуальным

животным. В Саркеле же собака была основным жертвенным животным».

[13]Собаки породы «тазы» быстро бегают, способны догнать и задушить

зверя. Среднеазиатских борзых используют чаще всего на охоте в степных,

пустынных и лесостепных районах. Поэтому возможность их широкого

использования древними племенами при охране стад и на охоте в ареале

Прииртышья вполне вероятна. [14]

Наряду с тем образ собаки занимал,

по-видимому, не последнее место среди тотемов тюркских племён. На

пережитки тотемизма, перешедшие от предков в традиции тюркоязычных

народов, указывает И.В. Захарова. [15] С.П. Толстов, разбирая вопрос о

пережитках у туркмен, отмечал жертвоприношения собак как один из важных

моментов погребального культа восточных палеоазиатов. [16] На обряд

захоронения человека с соб акой указывает и В.Н. Чернецов, [17] разбирая

погребальный ритуал у вогулов.Из вышеизложенного следует, что

специальное захоронение человека вместе с соб акой является отражением

религиозных верований,(51/52)связанных с культом этого животного у

некоторых древнетюркских племён Прииртышья.

http://kronk.narod.ru/library/arslanova-fh-1969.htm"

[_magotin_]

Равене искаш ли да ти докажа тука нагледно във форума, че не познаваш тюркския тенгризъм? Или примерно да поиграем на една игра - даваме една характерна особеност на тенгризма и я проверяваме при прабългарите?

Освен това Източен Казахстан е спорна зона. Тюрките несъмнено имат етногенез, в който се включват елементи от скитското население, което съществува в тези контактни зони.

Въпросът е, че у тюрките вълкът е с много важен статут. Ашина и прочие. А у иранските народи тъкмо обратното - вълкът е злото, а кучето е свещеното животно. Даже зороастрийската легенда е, че първично е кучето, а вълкът е изкорестеното от Ангри Маню куче...

Има култ към кучето у прабългарите, който е много добре засвидетелстван. Цитираха се и фактите. Приеми най-накарая, че прабългарите не са тюрки, културата им не е тюркска и тенгризъм няма на Долния Дунав, даже и в Кавказ няма, нищо, че се говори за Тенгри-хан - Аспандиат.

[Perkūnas]

Всъщност "куч куч" е фраза, с която викат кучето си! Като нашето "пис, пис" за котките...

http://www.yorku.ca/twainweb/troberts/pashto/pashlex1.html

По-интересно е стоящото отгоре "кутрай" - "кученце"!

Обаче "извеждането" на "куче" от "тюркското" "кючук" (то не е ли е заемка от пехлеви или МакКензи нещо е объркал?), е направо "свръхпилотаж" за мен... Особено вземайки предвид унгарската форма "kutya"...

Трети автогол за ираноманите.

Казах, че кутрай по произход е индийска дума. Размахването на термина "източноирански езици" е в случая "на гол тумбак - чифте пищови". Пущунският и съседните памирски езици и диалекти са се набълбукали отколе с индийска лексика, понеже са в съседство с индийски езици от поне 2000 години. Ерго, такава лексика няма какво да дири при "сарматски" и подобни хипотетични ирански езици от района на Кавказ и Черно море.

Въпрос с повишена трудност: с кой език от индийската група контактува българският?

БЕР не е Ванга.

По втората тема: очевидно и итал. cucciolo е също заемка от пехлеви. и оттук сигурно следва, че италианците са латинизирани иранци, а?!

[_magotin_]

Да разбирам ли, че сме славяни отвсякъде, а не само езиково?

Не. Става дума за ирано-славянските контакти в две фази - ранна и късна. Късната е обяснима най-вече с българо/алано- славянските контакти!

Трети автогол за ираноманите.

Казах, че кутрай по произход е индийска дума. Размахването на термина "източноирански езици" е в случая "на гол тумбак - чифте пищови". Пущунският и съседните памирски езици и диалекти са се набълбукали отколе с индийска лексика, понеже са в съседство с индийски езици от поне 2000 години. Ерго, такава лексика няма какво да дири при "сарматски" и подобни хипотетични ирански езици от района на Кавказ и Черно море.

Въпрос с повишена трудност: с кой език от индийската група контактува българският?

БЕР не е Ванга.

По втората тема: очевидно и итал. cucciolo е също заемка от пехлеви. и оттук сигурно следва, че италианците са латинизирани иранци, а?!

Ти чете ли изданието на РАН?

[Perkūnas]

Скитската дума е "кути", което е по-важно от всичко друго, още повече, че в руския се среща и "кутренок", а в българския - "кутре".

Най-важното е, че у прабългарите кучето е свещено животно.

"Къде е заровено кучето?"

И още един автогол за ираноманите.

това пък "кути" откъде се взе, от скито-сталинисткия речник на Абаев ли?

май скитската дума за куче е съвсем друга:

παγαίη· κύων. Σκυθιστί

пагайе, куче на скитски

(от Γλώσσαι, Хесихий Александрийски, 4-5 век)

[_magotin_]

Маготине, я кажи нещо по конкретно за прабългарските и за тракийските породи кучета.

Кавказката овчарка е бабата на Каракачанката. Тези мастифови породи из Европа ги разнасят аланите и българите.

Днешната кавказка овчарка е нарочно изменена в последните 60-70г., да стане по-едра.

А траките имат други кучета. Прочее мастифовите от Двуречието първи в Европа ги появява по-масово Александър Велики.

И още един автогол за ираноманите.

това пък "кути" откъде се взе, от скито-сталинисткия речник на Абаев ли?

май скитската дума за куче е съвсем друга:

παγαίη· κύων. Σκυθιστί

пагайе, куче на скитски

(от Γλώσσαι, Хесихий Александрийски, 4-5 век)

Четене му е майката. И етикети като "сталински" автоматично те пращат в графа "несериозни". Като е писана една публикация в определен период, това не значи, че трябва да я забравим. Инквизицията г-не вече не е на мода с нейните аутодафета на хора и книги. Абаев и компания , те са няколко водещи специалисти, са направили компендиум и са стъпили на цяла група исторически езици. Компаративна палеолингвистика. Каквато у нас никой не може да направи. Ако си първият, побързай да обнародваш труда си. Ще си академик на 40, като Бешевлиев.

Между другото гърците викат на персите перси, ама те са иранци. Пагайето приятно навява мисли за разни гръцки думички. Нищо, че гърците и те са индоевропейци.

[Raven]

Равене искаш ли да ти докажа тука нагледно във форума, че не познаваш тюркския тенгризъм? Или примерно да поиграем на една игра - даваме една характерна особеност на тенгризма и я проверяваме при прабългарите?

Освен това Източен Казахстан е спорна зона. Тюрките несъмнено имат етногенез, в който се включват елементи от скитското население, което съществува в тези контактни зони.

Въпросът е, че у тюрките вълкът е с много важен статут. Ашина и прочие. А у иранските народи тъкмо обратното - вълкът е злото, а кучето е свещеното животно. Даже зороастрийската легенда е, че първично е кучето, а вълкът е изкорестеното от Ангри Маню куче...

Има култ към кучето у прабългарите, който е много добре засвидетелстван. Цитираха се и фактите. Приеми най-накарая, че прабългарите не са тюрки, културата им не е тюркска и тенгризъм няма на Долния Дунав, даже и в Кавказ няма, нищо, че се говори за Тенгри-хан - Аспандиат.

Тюркският и монголския тенгризъм е едно много спорно и тълкувателно понятие, тенгризма прочее не е институционализирана и канонизирана религия, няма църква, свещенни книги, божи заповеди и апостоли и в две съседни долини може да има две различаващи се в детайла тълкувания на тенгризма въпреки че в основата си си е единна религия или вярване.

Дунавският тенгризъм доколкото го е имало е форма на такова тълкувание, изобщо не е ясно дали е бил религия или просто каприз на един владетел.

Освен това ПБЦ до Крум е едно, след Крум вероятно е съвсем друго нещо, друга култура и тн. /вкл и друг етнически състав/.

Всичките тези багатури и багаини всъщност може да са следкрумови понятия и в докрумово време изобщо да не сме ги имали.

Прабългарите не са били тюрки, не и в смисъла който влагате, били са тюркоезични поне една част то тях или са говорели диалект близък до тюркския или алтайския и за това се смятат формално за тюрки, били са силно тюркизирани поне част от аристокрацията защото погребенията с коне от ПБЦ са си чисто тюркски както и сабите им, коланите, седлата и тн. Тези от гробове 27 и 33 от Н. Пазар ако не са чисти тюркути то поне са тюркутомани.

Зороастризма просто го забравете и всяко споменаване на зороастризъм и прабългари в един контекст е чист хумор, култ към кучето има и то основен но делене на етнически принцип според мен е нелогично, култовете и вярванията изобщо са форма на узаконяване на чисто прагматични положения, в тях има житейска логика.

Пример- днес за нас змията е зло и опасно животно, в чисто земеделские цивилизации обаче като Ц. Америка, Египет и Индия змията е основно божество и царски символ а убиването и съответно е табу защото хората са се светнали че най големия унищожител на посевни гризачи трябва да се пази вкл. и с митологизиране и канонизиране.

[makebulgar]

На Мадарския конник кучето не е мастиф, а е ловно гонче. Нали не мислиш Маготине, че българите са довели само овчарки? Нали знаем вече, че българите не са били баш само скотовъдци, ами са имали и къщи да пазят, ходили са на лов, отглеждали са жито и просо.

[_magotin_]

На Мадарския конник кучето не е мастиф, а е ловно гонче. Нали не мислиш Маготине, че българите са довели само овчарки? Нали знаем вече, че българите не са били баш само скотовъдци, ами са имали и къщи да пазят, ходили са на лов, отглеждали са жито и просо.

Кучето от мадарския конник е рядък вид мастифова хрътка, каквито днес се отглеждат само в някои райони на Африка. Има си киноложки изследвания по въпроса.

Прабългарите не са били тюрки, не и в смисъла който влагате, били са тюркоезични поне една част то тях или са говорели диалект близък до тюркския или алтайския и за това се смятат формално за тюрки, били са силно тюркизирани поне част от аристокрацията защото погребенията с коне от ПБЦ са си чисто тюркски както и сабите им, коланите, седлата и тн. Тези от гробове 27 и 33 от Н. Пазар ако не са чисти тюркути то поне са тюркутомани.

Не е толкова просто. Тука преди няколко дни пуснах онази работа с кремациите при тюрките. Онези колебания в обряда - от кремация към инхумация и връщането към изконно тюркския ритуал - кремацията. Хайде, ще ти подскажа - тюркските погребения, истинските, се различават от останалите с коне по един съществен белег - къде се намира конят.

Между другото на Долния Дунав единствено в много тесен кръг погребения има тюркски "белези". Масовото е по стария сарматски обичай, със сарматски черепи вътре. И Кабиюк - най-важното погребение до днес, виж там ситуацията каква е.

Има и други белези - тюрките обичат едни оградки, които при нас ги няма.

Тюркският и монголския тенгризъм е едно много спорно и тълкувателно понятие, тенгризма прочее не е институционализирана и канонизирана религия, няма църква, свещенни книги, божи заповеди и апостоли и в две съседни долини може да има две различаващи се в детайла тълкувания на тенгризма въпреки че в основата си си е единна религия или вярване.

У българите няма никакъв тенгризъм. Най-малкото, защото тенгризмът е изявено политеистична религия с двойки богове, следи от каквото няма у нас. Никакви. Виж дисертацията на Рашев, там е обяснено подробно.

Зороастризма просто го забравете и всяко споменаване на зороастризъм и прабългари в един контекст е чист хумор, култ към кучето има и то основен но делене на етнически принцип според мен е нелогично, култовете и вярванията изобщо са форма на узаконяване на чисто прагматични положения, в тях има житейска логика.

Как да го забравим баце като ние сме длъжни с фактите да работим, с емпиричния материал? Храмове по схема с огън и вода, ти за храм у тенгристите къде си чел? Ами Аспарух и останалите имена, някои от които от Авеста направо излизат?

[makebulgar]

Раване, следва да приложиш доказателства за това, че част от българите са говорели тюркски език или някакъв чувашо-манджурски, който е бил по-ранен от тюркските езици. Доказателствата ти обаче не трябва да са свързани с Именника, двата каменни надписа на неславянски, титлите или някакви надписи по съкровища.

Маготине, съмнява ме мадарското куче да е мастифова хрътка (каквото и да значи това нещо ). Кучето си е типично ловно гонче. По тракийските ловни сцени където конника лови глигани кучетата са си ловни. На един ловец не му трябва мастиф който не издържа на дълги разстояния.

Редактирано Октомври 8, 2013 от makebulgar

[Raven]

Не е толкова просто. Тука преди няколко дни пуснах онази работа с кремациите при тюрките. Онези колебания в обряда - от кремация към инхумация и връщането към изконно тюркския ритуал - кремацията. Хайде, ще ти подскажа - тюркските погребения, истинските, се различават от останалите с коне по един съществен белег - къде се намира конят.

Не съм много в час с тюркутите и тюрките изобщо но доколкото знам при тюркутските погребения конят се намира в дясно от ездача, приседнал, с глава към краката на погребания в позиция удобна за яхване когато ездача стане.

Точно както е положението в Н. Пазар.

Кремацията и инхумацията зависят основно от хабитата, тук имаме същото за което говорех по горе- логическа необходимост канонизирана и узаконена с религиозна догма.

Логиката е елементарна- горят се жители на гори и лесостепи- викинги, славяни, траки, индийци, чат пат римляни и тн.

Никога не се горят обитатели на безлесни райони- степняци, туареги, ескимоси, чукчи....

Тюркутите се горят в ранният си период когато обитават горите на Алтай, когато се степнизират естествено изменят религията си така че за "узаконят" навият погребален обичай инхумация породен от една чисто природна необходимест- нема дърва.

В случая интересен факт е че скити и сармати никога, ама никога не са се горили, първите известни кремации в степите са хунски и то единични.

И след тях кремацията е много рядка дори и при тюрките, изглежда е някакъв отглас от миналото запазен за особени случаи.

[Perkūnas]

Кавказката овчарка е бабата на Каракачанката. Тези мастифови породи из Европа ги разнасят аланите и българите.

Днешната кавказка овчарка е нарочно изменена в последните 60-70г., да стане по-едра.

А траките имат други кучета. Прочее мастифовите от Двуречието първи в Европа ги появява по-масово Александър Велики.

Четене му е майката. И етикети като "сталински" автоматично те пращат в графа "несериозни". Като е писана една публикация в определен период, това не значи, че трябва да я забравим. Инквизицията г-не вече не е на мода с нейните аутодафета на хора и книги. Абаев и компания , те са няколко водещи специалисти, са направили компендиум и са стъпили на цяла група исторически езици. Компаративна палеолингвистика. Каквато у нас никой не може да направи. Ако си първият, побързай да обнародваш труда си. Ще си академик на 40, като Бешевлиев.

Между другото гърците викат на персите перси, ама те са иранци. Пагайето приятно навява мисли за разни гръцки думички. Нищо, че гърците и те са индоевропейци.

Това, че Абаев беше водещ специалист по осетински език, не мисля, че се оспорва. Друг е въпросът, че изследванията му върху "скито-сарматските наречия" вече основно се преосмислят. Целта на това "скито-сарматско" изследване е да се изкарат осетинците директни наследници на древното "скито-сарматско" население в района на Кавказ и Черно море - и то в периода на най-жестоки сталинистки репресии върху съседните им народи.

Е, за съжаление тази теза издиша и дори самият й автор се е омотал в нея като пиле в кълчища.

Г-жа Еделман в книгата си прави сравнителен анализ на иранските и славянските езици в рамките на индоевропейското сравнително езикознание, нея не я интересуват в случая "палеоархеология", "палеолинвистика" или "палеолингвистични контакти". Цитирала е на стр. 13 изследванията на Абаев и Трубачов - ами хубаво. Тезите на Трубачов дори много изследователи в Русия не взимат на сериозно, особено след онези негови небивалици за индоарийците в Крим.

ПП. никой водещ специалист по ирански езици няма да тръгне да защитава теза за преобладаващ ирански езикови елемент у прабългарите - това би било равносилно на професионално харакири. Г-жа Еделман никога няма да хукне да пише статии в подкрепа на тази теза.

Редактирано Октомври 8, 2013 от Perkūnas

[DendroaspisP]

Южняк,

я виж какво твърди нашия БАН:

http://www.novini.bg/news/159996-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

ПП - ако е вярно това, което са разбрали и написали журналята, де.

[Raven]

Раване, следва да приложиш доказателства за това, че част от българите са говорели тюркски език или някакъв чувашо-манджурски, който е бил по-ранен от тюркските езици. Доказателствата ти обаче не трябва да са свързани с Именника, двата каменни надписа на неславянски, титлите или някакви надписи по съкровища.

А с какво да са свързани тогава ?!

И защо да не са свързани с гореизброените ?

Южняк,

я виж какво твърди нашия БАН:

http://www.novini.bg/news/159996-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

ПП - ако е вярно това, което са разбрали и написали журналята, де.

По горе го пуснах това интервю в по разширения му вариант.

Лично на мен най ми хареса тъкането на коприна от прабългарите в юртите им.

[mitaca]

Тюркският и монголския тенгризъм е едно много спорно и тълкувателно понятие, тенгризма прочее не е институционализирана и канонизирана религия, няма църква, свещенни книги, божи заповеди и апостоли и в две съседни долини може да има две различаващи се в детайла тълкувания на тенгризма въпреки че в основата си си е единна религия или вярване.

Дунавският тенгризъм доколкото го е имало е форма на такова тълкувание, изобщо не е ясно дали е бил религия или просто каприз на един владетел.

Освен това ПБЦ до Крум е едно, след Крум вероятно е съвсем друго нещо, друга култура и тн. /вкл и друг етнически състав/.

Всичките тези багатури и багаини всъщност може да са следкрумови понятия и в докрумово време изобщо да не сме ги имали.

Прабългарите не са били тюрки, не и в смисъла който влагате, били са тюркоезични поне една част то тях или са говорели диалект близък до тюркския или алтайския и за това се смятат формално за тюрки, били са силно тюркизирани поне част от аристокрацията защото погребенията с коне от ПБЦ са си чисто тюркски както и сабите им, коланите, седлата и тн. Тези от гробове 27 и 33 от Н. Пазар ако не са чисти тюркути то поне са тюркутомани.

Зороастризма просто го забравете и всяко споменаване на зороастризъм и прабългари в един контекст е чист хумор, култ към кучето има и то основен но делене на етнически принцип според мен е нелогично, култовете и вярванията изобщо са форма на узаконяване на чисто прагматични положения, в тях има житейска логика.

Пример- днес за нас змията е зло и опасно животно, в чисто земеделские цивилизации обаче като Ц. Америка, Египет и Индия змията е основно божество и царски символ а убиването и съответно е табу защото хората са се светнали че най големия унищожител на посевни гризачи трябва да се пази вкл. и с митологизиране и канонизиране.

Чакай сега, тангранизма е спорно и тълкователно и не е бля, бля, бля, а зороастрианството да го забравим и зерванизма предполагам тоже! Щоооо щото Рейвъна така е кАзал! Не е ли малко смешно? Къде са доказателствата за танграизъм в дунавска България? Или за танграизма може, ама за другото - НЕ!?!

[makebulgar]

Равене, доказателствата ти за тюркоезичието на част от българите трябва да са свързани със граматиката на езика им, и със някои думи от разговорната им реч от бита като майка, дете, къща и т.н., тоест думи от език на населението.

Термините от Именника не могат да се ползват тъй като вероятно са дошли в комплект като календарни термини. Те не са прабългарския език, както Декември, Януари и Март не са български, но ги ползваме. Двата каменни надписа на неславянски още не са преведени задоволително точно. Какво е Естрогин и Хумши? Титлите също не са особен показател за говоримия език на българите, като при това от всички български титли много малко имат тюркски произход, и не са характерни за тюрките. Надписите от чаши и кани изровени от земята пък не могат да служат също за достоверен източник, тъй като за тях не се знае почти нищо. Не се знае кой ги е притежавал, кой ги е произвел, кой ги е откраднал, кой ги е продал. Златните и сребърни съдове са били обичайна разменна монета през средновековието.

[_magotin_]

Не съм много в час с тюркутите и тюрките изобщо но доколкото знам при тюркутските погребения конят се намира в дясно от ездача, приседнал, с глава към краката на погребания в позиция удобна за яхване когато ездача стане.

Точно както е положението в Н. Пазар.

Кремацията и инхумацията зависят основно от хабитата, тук имаме същото за което говорех по горе- логическа необходимост канонизирана и узаконена с религиозна догма.

Логиката е елементарна- горят се жители на гори и лесостепи- викинги, славяни, траки, индийци, чат пат римляни и тн.

Никога не се горят обитатели на безлесни райони- степняци, туареги, ескимоси, чукчи....

Тюркутите се горят в ранният си период когато обитават горите на Алтай, когато се степнизират естествено изменят религията си така че за "узаконят" навият погребален обичай инхумация породен от една чисто природна необходимест- нема дърва.

В случая интересен факт е че скити и сармати никога, ама никога не са се горили, първите известни кремации в степите са хунски и то единични.

И след тях кремацията е много рядка дори и при тюрките, изглежда е някакъв отглас от миналото запазен за особени случаи.

При тюрките, когато има инхумация /виж по -горе за кремацията/ конят е отстрани на погребания, в подбой или нещо подобно. Слага се целият кон.При нашите хора ситуацията е различна. Първо конят обикновено е в откъм краката , в нещо като допълваща яма и по-важното, обикновено не е цял, а е само глава, крака и кожа - т.нар. чучело. Това второто е особено характерно и за други спени иранци. Въпросът за разликите е много подробно развит от Рашев в "Прабългарите V-VІІ век".

В случая интересен факт е че скити и сармати никога, ама никога не са се горили, първите известни кремации в степите са хунски и то единични.

Точно за това става въпрос. При нас определени аристократични родове може да са тюркизирани или от тюркски произход, но ритуалът се отличава от собствено тюркската инхумация с кон. Масовото си е инхумация с глава на север или на запад - без кон.

Това, че Абаев беше водещ специалист по осетински език, не мисля, че се оспорва. Друг е въпросът, че изследванията му върху "скито-сарматските наречия" вече основно се преосмислят. Целта на това "скито-сарматско" изследване е да се изкарат осетинците директни наследници на древното "скито-сарматско" население в района на Кавказ и Черно море - и то в периода на най-жестоки сталинистки репресии върху съседните им народи.

Е, за съжаление тази теза издиша и дори самият й автор се е омотал в нея като пиле в кълчища.

Г-жа Еделман в книгата си прави сравнителен анализ на иранските и славянските езици в рамките на индоевропейското сравнително езикознание, нея не я интересуват в случая "палеоархеология", "палеолинвистика" или "палеолингвистични контакти". Цитирала е на стр. 13 изследванията на Абаев и Трубачов - ами хубаво. Тезите на Трубачов дори много изследователи в Русия не взимат на сериозно, особено след онези негови небивалици за индоарийците в Крим.

ПП. никой водещ специалист по ирански езици няма да тръгне да защитава теза за преобладаващ ирански езикови елемент у прабългарите - това би било равносилно на професионално харакири. Г-жа Еделман никога няма да хукне да пише статии в подкрепа на тази теза.

Хайде пак да залитнем. Хиляда пъти се повтори тъдява , че от прабългарите няма паметници, на които да стъпи голямо палеолингвистично изследване. Обаче материалната им култура е сарматска. Кое е логичното - да търсим определени езикови явления успоредни на характерната им материална култура. Т.е. кучетата са важни и ги търсим където е възможно да ги открием лингвистично. Може да не ти харесват тези авторитети, но аз други публикации не съм открил по темата до момента. И недей забравя чертога , който може да се прихване само в периода ІІІ-VІІ век.

ПП. никой водещ специалист по ирански езици няма да тръгне да защитава теза за преобладаващ ирански езикови елемент у прабългарите - това би било равносилно на професионално харакири. Г-жа Еделман никога няма да хукне да пише статии в подкрепа на тази теза.

Айде пак със "сталинизмите" и "харакиритата". Трябва меко да се пипа, по научному. Няма как да се пише изследване върху въпрос, по който няма емпиричен материал. Науката е длъжна да борави с факти. Иранистите не са като нашите "тюрколози" - да си съчиняват тенгризъм, да си измислят тюркския прабългарски език, да търсят прабългарите у маджарите.

Южняк,

я виж какво твърди нашия БАН:

http://www.novini.bg/news/159996-%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

ПП - ако е вярно това, което са разбрали и написали журналята, де.

Тук има спестена една малка, но ключова подробност - това не е ancient DNA. А съвременно. Така че това изследване е за кофата. Изследванията на старото ДНК, проведени до момента в Германия и САЩ, показват друга една картина. Славяните прочее са етнокултурна и етнолингвистична общност и ловенето им по ДНК е вятър работа. Справка - днешното славофонно балканско население... Впрочем редица авторитетни днк изследвания показват голяма близост на съвременното бг днк с грузинците и иранците и в по-широк план с т.нар.източносредиземноморски тип, към който принадлежат всички сармати.

[Raven]

При тюрките, когато има инхумация /виж по -горе за кремацията/ конят е отстрани на погребания, в подбой или нещо подобно. Слага се целият кон.При нашите хора ситуацията е различна. Първо конят обикновено е в откъм краката , в нещо като допълваща яма и по-важното, обикновено не е цял, а е само глава, крака и кожа - т.нар. чучело. Това второто е особено характерно и за други спени иранци. Въпросът за разликите е много подробно развит от Рашев в "Прабългарите V-VІІ век".

Точно за това става въпрос. При нас определени аристократични родове може да са тюркизирани или от тюркски произход, но ритуалът се отличава от собствено тюркската инхумация с кон. Масовото си е инхумация с глава на север или на запад - без кон.

Т.нар. конско чучело е типичен хунски табиет, непознат до 4 в. в Евразия

и Европа и характерен след това само за три народа- атилови хуни,

прабългари и авари. Класическо такова погребение е Кабиюк м.4 и почти

цялата Сивашовка.

Подбоят пък си е стара сарматска традиция с ЦА произход - нещо кушанско изначално или там нейде, появява се при сарматите в късния им период.

Погребенията с коне в Н. Пазар са типично тюркутски, цял кон в положение готово за яхване.

Отделно там инвентара е много тюркутски - извити саби с крушовидна глава на дръжкта, тюркутски коланен набор познат от погребенията във Велино, Златаре и Дивдядово, дълбоко седло, това говори за някаква тюркутизирана войнска аристокрация в рамките на прабългарската общност която пък в ПБЦ по всичко личи че е най малкото двукомпонентна а вероятно има дори три изразени компонента- стара хуносарматска аристокрация вторично тюркутизирана и ираноезично обикновенно население, тази конструкция обяснява изолацията на алтайския език който може да е само придворен или войнски, към това със сигурност добавяме кремиращо се пенковско антско население насъбрано по пътя и ето ти причината за бързото отмиране на чувашко алтайския език и замяната му с този странен южнославянски различен от останалите славянски езици.

Чакай сега, тангранизма е спорно и тълкователно и не е бля, бля, бля, а зороастрианството да го забравим и зерванизма предполагам тоже! Щоооо щото Рейвъна така е кАзал! Не е ли малко смешно? Къде са доказателствата за танграизъм в дунавска България? Или за танграизма може, ама за другото - НЕ!?!

Не казвам да забравите зороастризма а да прочетете поне два реда за него. Тогава сами ще стигнете до извода че трябва да го забравите.

Редактирано Октомври 8, 2013 от Raven

[resavsky]

Гарване има ли въобще такова животно хуносарматска аристокрация?Все едно да кажеш дървено желязо.

[Raven]

Равене, доказателствата ти за тюркоезичието на част от българите трябва да са свързани със граматиката на езика им, и със някои думи от разговорната им реч от бита като майка, дете, къща и т.н., тоест думи от език на населението.

Термините от Именника не могат да се ползват тъй като вероятно са дошли в комплект като календарни термини. Те не са прабългарския език, както Декември, Януари и Март не са български, но ги ползваме. Двата каменни надписа на неславянски още не са преведени задоволително точно. Какво е Естрогин и Хумши? Титлите също не са особен показател за говоримия език на българите, като при това от всички български титли много малко имат тюркски произход, и не са характерни за тюрките. Надписите от чаши и кани изровени от земята пък не могат да служат също за достоверен източник, тъй като за тях не се знае почти нищо. Не се знае кой ги е притежавал, кой ги е произвел, кой ги е откраднал, кой ги е продал. Златните и сребърни съдове са били обичайна разменна монета през средновековието.

Говорим си едни и същи глупости с теб от години.

Всички известни преки и непреки предадени езикови остатъци от прабългарския език както и двете основни граматични особености водят към чувашкия.

Какъв е той си прочети отделно, това е , декември, януари....все си е това положението.