До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите

[Aspandiat]

Ти пак даваш петнайсетина, Маготин отпуска две три тюркски думички, лека полека ше ги нулираме.

Иначе Делева ги сметна на 102 /без титлите и календарните термини !/ и това е повече от иранските като се има предвид че сумарно са под двеста а доказано иранските са доста по малко.

Като под тюркски не се разбира тюркутски, нали вече сме го уточнили това, за сега сме се спрели на по малко дразнещото и също толкова неточно "алтайски" , само мир да е.

пп

Аз избягвам да се преоглеждам в изворите, но ако го направя виждам че вярно турки не са ни наричали но са ни наричали масово хуни и няма друг народ който да е наричан толкова масово хуни до степен на пълен синоним и заменяемост във всичките варианти, било кутригури, било утигури или булгари.

Хехе, Рейвъне, не мога да разбера поради каква причина в този форум Делева се размахва насам-натам като някакъв специалист по прабългарски език. Женицата е българист-славист и разбира толкова от тюркски езици, колкото аз от хинди. Прочутият списък на Делева е просто една безкритична компилация от това, което е намерила и събрала, писано от други. И изведнъж Делева стана експерт по прабългарски и опора за всяко твърдение.

Ето един пример как жената преписва сляпо и вярва безусловно на всичките глупости, изпонаписани преди нея:

13) бисьръ: перла, е арабска заемка в хуно-български, откъдето прониква и в славянските езици (Granberg 1997a, 54, Vasmer 1986, 168).

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf

Ми да беше се замислила малко Делева преди да преписва от Фасмер кога и докога има хунски език. По това време (V-VІ век) къде са арабите и може ли от арабски тази дума на навлезе в хунския, че от него да мине и в "хуно-българския".

Както казах по-горе, "Счетоводителят" се громи тук нон стоп, а глупостите на Делева се представят като висше достижение на прабългаристиката....

Ти пак даваш петнайсетина, Маготин отпуска две три тюркски думички, лека полека ше ги нулираме.

Иначе Делева ги сметна на 102 /без титлите и календарните термини !/ и това е повече от иранските като се има предвид че сумарно са под двеста а доказано иранските са доста по малко.

Като под тюркски не се разбира тюркутски, нали вече сме го уточнили това, за сега сме се спрели на по малко дразнещото и също толкова неточно "алтайски" , само мир да е.

пп

Аз избягвам да се преоглеждам в изворите, но ако го направя виждам че вярно турки не са ни наричали но са ни наричали масово хуни и няма друг народ който да е наричан толкова масово хуни до степен на пълен синоним и заменяемост във всичките варианти, било кутригури, било утигури или булгари.

Стандартна архаизация разбира се, но все пак интересно.....

Като почнеш да преглеждаш изворите, си прави и успоредни записки колко пъти сме наричани и "скити".

[Raven]

Делева всъщност е специалист по старобългарска литература и славист и заслугата и е че познавайки си нейната материя е изолирала чуждите елементи попаднали в нея, анализът им някъде може и да е спорен признавам, но тя е ползвала Фасмер и други речници така че ако има грешки то не са нейни.

Мисълта ми е че първо не само аз а всички се позовават на нея вкл. и Рашев я тачеше и второ наистина нищо по читаво не съм срещал.

Изглежда или няма специалисти по тези въпроси или са свенливи щото не пишат.

И за скити съм го смятал, и за мирмидонци и етиопци ама такова чудо като с хуните наистина никъде го няма, просто няма друг народ от това време който така да е "хунизиран".

Редактирано Октомври 30, 2013 от Raven

[makebulgar]

Делева всъщност е специалист по старобългарска литература и славист и заслугата и е че познавайки си нейната материя е изолирала чуждите елементи попаднали в нея.....

Точно в изолирането и в изолаторския метод е проблема. Не може да изолираш тава което ти изнася и да го определяш автоматично като прабългарско. По тоя метод много лесно от старобългарския ще изолираме чуждите гръцки думи и ще направим прабългарски-гръцки който е говорен от прабългарите бидейки гръцко племе. А защо не македонско или тракийско.

[_magotin_]

Иначе Делева ги сметна на 102 /без титлите и календарните термини !/ и това е повече от иранските като се има предвид че сумарно са под двеста а доказано иранските са доста по малко.

Вече посочих няколко пъти, че според редица известни авторитети в славянските езици има обширен ирански пласт и следи от ирано-славянско взаимодействие в т.нар. Дунавска контактна зона. Това, че за старобългарския славянски език не е правен такъв анализ, не означава, че в него такъв пласт отсъства, тъкмо напротив.

[Perkūnas]

Понеже вече трудно смогвам да следя кой какво пише тук (ей, като пияни студенти на купон сме - всеки говори нещо и все по-малко слуша другите), ще те помоля да обобщиш позицията си - какво следва от това, че не били откривани прабългарски погребения с оръжие и снаряжение, а само с грънци, косери и т.н.

Аз това го знам много добре, че чувашкия е бамбашка тюркски. Само че не мога да разбера 3 неща:

1. Какъв е тоя научен метод да се сравняват езици като прабългарски и чувашки, че и да се правят генерални изводи, след като преди 16 век няма келяво свидетелство за чуваши и чувашки език. Тук Перкунас неведнъж е обръщал внимание и то напълно основателно, че е абсурд да се сравнява прабългарския с таджикски или фарси, отделени с векове от прабългарския. Поради каква причина тогава се сравнява чувашкият (с речници на този език чак от 19 век) с прабългарските надписи и думи 1000 години по-стари. Двоен стандарт май...

Всъщност определението двоен стандарт е малко пресилено. Езиците се променят във времето - някои по-бързо, други по-бавно. Класически пример - литовският език. Абсолютно никакви писмени паметници преди 16 век, но запазил огромно количество архаична индоевропейска лексика, фонетика и склонитбени типове.

Не знам с каква скорост се променят тюркските езици, но ми се струва, че периферно или изолирано разположени езици като чувашки или тувински са сигурно значително по-консервативни от азербайджански, узбекски или турски, където има силно разпространено персийско-тюркско двуезичие. Поне така е случаят с по-консервативни съвременни индоевропейски езици - исландски (пренесен на остров), литовски (в рядконаселени гористи местности) - за разлика от персийски (в съседство с Месопотамия), който е под силно семитско влияние още от древността, или съвременните индийски езици, префасонирани в голяма степен по дравидски калъп.

Очевидно е, че ако се правят сравнения, трябва да се вземат предвид и формите в други тюркски езици, в случая с капь формата се среща и в повечето останали тюркски езици (кеп) и то от най-ранно време. В случая с ножницата, май формата отсъства от чувашки, но пък се среща в другите тюркски езици (сега не си спомням точно). Така се борави и с индоевропейските езици още от времето на Франц Боп. Защо същият принцип да не важи и за тюркските езици?!

2. Как така за 100 и кусур години на никой изследовател не му мина през ум възможността десетте или петнайсетте думички, дето имали паралел с чувашки думички, да са остатък от езиковото влияние на волжките българи върху чувашкия език, а не да са знак за родство и общ произход на двата езика! То е ясно, че в Чебуксари, дето вярват, че "и те са българи" ще побелеят и откачат от тази мисъл, но тук нали се опитваме да говорим за сериозна наука, а не за чувашките национални митове....

Май имаше някакви надгробни надписи, които са на език-предшественик на съвременния чувашки език. Всъщност там се откриват май някакви междинни форми между числителни в онзи именник и съвременните чувашки форми.

Списъкът на Делева дори не е изчерпателен, попадал съм и на статии за други тюркски заемки, които не са включени в списъка й.

Задача за макебулгара: да хване Шестоднев или Хрониката на Амартол и да брои гръцки, тюркски и ирански заемки.

Вече посочих няколко пъти, че според редица известни авторитети в славянските езици има обширен ирански пласт и следи от ирано-славянско взаимодействие в т.нар. Дунавска контактна зона. Това, че за старобългарския славянски език не е правен такъв анализ, не означава, че в него такъв пласт отсъства, тъкмо напротив.

Дори и мен ме учудва, че този "обширен ирански пласт" обхваща също десетина думи, предимно отвлечени понятия.

ПП. Бях отворил една тема за ирански заемки в праславянски в раздел "Езикознание". Която за съжаление се напълни със спам прекалено бързо.

[_magotin_]

А искаш ли аз да ти изброя 900 ирански думи?

Поне толкова бяха в последната книга на П. Добрев, но човека работи, не дреме като нас.......

Искаш ли да ти споделя какво е общото между Делева, Добрев, Добрев и Перкунас?

[tervel]

Хехе, Рейвъне, не мога да разбера поради каква причина в този форум Делева се размахва насам-натам като някакъв специалист по прабългарски език. Женицата е българист-славист и разбира толкова от тюркски езици, колкото аз от хинди. Прочутият списък на Делева е просто една безкритична компилация от това, което е намерила и събрала, писано от други. И изведнъж Делева стана експерт по прабългарски и опора за всяко твърдение.

Ето един пример как жената преписва сляпо и вярва безусловно на всичките глупости, изпонаписани преди нея:

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf

Както казах по-горе, "Счетоводителят" се громи тук нон стоп, а глупостите на Делева се представят като висше достижение на прабългаристиката....

Нещо не ми ясна методиката на Делева - да се използват ирански думи за клaсификацията на българския език като хунски, който пък би трябвало да е някакъв алтайски според нея. Май авторката се опитва да лови сазани в мътна вода.

Заемки регистрирани само в славянските текстове с български произход. Към тази точка принадлежат заем думи, които са използвани в текстове, писани само в средновековна България:

комърогъ, гоморъ, гомръ: съд за вода, кесия за пари,

хуно-българска заемка от ирански език (Granberg 1997a, 83,

Rusek и Račeva 1982 г., 27-34).

хръзанъ: камшик, бич, думата е заета в хуно-

български от някой ирански език и е регистрирана в гръцки.

(Granberg 1997a, 117, Vasmer 1986 IV, 277).

Заемки с ограничено разпространение в южнославянските и

източнославянските езици

коштоуна: басня,иранска заемка в хуно-

български, после попаднала в славянски (Granberg 1997a, 85, Vasmer 1986 II, 362).

Редактирано Октомври 30, 2013 от tervel

[Raven]

Хубавото в случая е че можете да се свържете с професор Делева-Гранберг в фейсбук примерно и подробно да и изложите експертните си мнения.

[makebulgar]

Задача за макебулгара: да хване Шестоднев или Хрониката на Амартол и да брои гръцки, тюркски и ирански заемки.

Дори и мен ме учудва, че този "обширен ирански пласт" обхваща също десетина думи, предимно отвлечени понятия.

Гръцките заемки със сигурност са много повече от тюркските. А иранските думи са съставна част от лексикона на славянските езици и е погрешно да се наричат заемки. Наистина има и някои заемки от персийски език, но те не представляват цялото количество ирански (индо-ирано-славянски) думи в старобългарския.

Ще е интересно да видим въпросните десетина думи от познатият ти Перкунасе ирански пласт в старобългарския. Можем да помогнем и да обогатим познанията ти относно този пласт.

Темата Ирано-славика и Славо-ираника http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12978 ще е коректна единствено ако не се търсят ирански заемки в славянските езици, а ще е коректна ако паралелите се приемат за изначално общи на база общ произход.

Редактирано Октомври 30, 2013 от makebulgar

[_magotin_]

Хубавото в случая е че можете да се свържете с професор Делева-Гранберг в фейсбук примерно и подробно да и изложите експертните си мнения.

Няма нужда, защото сме установили твърде отдавна, че лицето не знае древнотюркски език. Време за губене нямаме.

За сметка на това академичната наука вече се е произнесла по други едни въпроси, които се отбягват от тъдявашните тюркофили като дявол - светена вода.

Но като си завре главата в пясъка щраусът не прави фактите да изчезват. А те са:

slav-iran-1.bmp

slav-iran -2.bmp

slav-iran-3.bmp

slav-iran-4.bmp

[Aspandiat]

Нещо не ми ясна методиката на Делева - да се използват ирански думи за клaсификацията на българския език като хунски, който пък би трябвало да е някакъв алтайски според нея. Май авторката се опитва да лови сазани в мътна вода.

Заемки регистрирани само в славянските текстове с български произход. Към тази точка принадлежат заем думи, които са използвани в текстове, писани само в средновековна България:

комърогъ, гоморъ, гомръ: съд за вода, кесия за пари,

хуно-българска заемка от ирански език (Granberg 1997a, 83,

Rusek и Račeva 1982 г., 27-34).

хръзанъ: камшик, бич, думата е заета в хуно-

български от някой ирански език и е регистрирана в гръцки.

(Granberg 1997a, 117, Vasmer 1986 IV, 277).

Заемки с ограничено разпространение в южнославянските и

източнославянските езици

коштоуна: басня,иранска заемка в хуно-

български, после попаднала в славянски (Granberg 1997a, 85, Vasmer 1986 II, 362).

Направих доколкото ми е възможно няколко проверки на това, което си дал по-горе. Имам на разположение само краткия (и съответно непълен) пехлевийски речник на Маккензи.

комърогъ, гоморъ, гомръ: съд за вода, кесия за пари - думата я има при Маккензи: kabārag - съдина (Маккензи, стр.47)

хръзанъ: камшик, бич - думата я няма при Маккензи, но надникнах в том 2 на "Речник на корените в арменския език" на Ачарян. Има я и в (старо)арменски: xarazan, от пехлевийското xarāzan “камшик” с буквално значение “уред за теглене/пришпорване на магаре”.

коштоуна: басня - липсва при Маккензи. При него има само kuštan - убивам (Маккензи, стр. 52)

[_magotin_]

Направих доколкото ми е възможно няколко проверки на това, което си дал по-горе.

Провери чертог и кути

[Aspandiat]

Провери чертог и кути

Ако "кути" трябва да е "куче", а "чертог" - "дворец", при Маккензи излезе следното в пехлеви:

palace: dar, darbās, kōšk, šahīgān.

dog: sag.

watchdog (куче-пазач): mānbān.

[_magotin_]

Ако "кути" трябва да е "куче", а "чертог" - "дворец", при Маккензи излезе следното в пехлеви:

palace: dar, darbās, kōšk, šahīgān.

dog: sag.

watchdog (куче-пазач): mānbān.

Я дай линка към Маккензи ако го имаш

Иначе е нормално, щото на пехлеви чортаг е temple , а не дворец. А кути е сарматска дума.

[Aspandiat]

Я дай линка към Маккензи ако го имаш

Иначе е нормално, щото на пехлеви чортаг е temple , а не дворец. А кути е сарматска дума.

Ето тук съм го качил преди време целия речник - първия ми пост, № 6.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15359

В речника на Маккензи няма дума чортаг. Има следните думи:

dād-gāh: proper place, fire temple;

daxmag: proper place, fire temple;

gumbad: dome, fire-temple;

uzdēs-zār: idol-temple.

[_magotin_]

Ето тук съм го качил преди време целия речник - първия ми пост, № 6.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15359

В речника на Маккензи няма дума чортаг. Има следните думи:

dād-gāh: proper place, fire temple;

daxmag: proper place, fire temple;

gumbad: dome, fire-temple;

uzdēs-zār: idol-temple.

Супер колекция, всичко което нямам, го свалих веднагически. Чохар - четири, так - арка, т.е. храм с четири арки, сасанидски отворен тип храм.

http://www.iranicaonline.org/articles/cahartaq

[makebulgar]

и да не забравяме старобългарското шатьръ.

Редактирано Октомври 30, 2013 от makebulgar

[isav]

Нямат, как ще имат, те милите са били толкова тъпи че едни балбали не са се сетили да си направят.

За какво изобщо спориш ?

Дали тюркутите са имали капища? Не е извесно, дали са имали идоли, антрапаморфни изображения, поменални комплекси и ритуали ? Да, имали са. Дали имат думата кап означаваща образ ? Да, имат я. Дали е имало същата дума със същото значение в прабългарския език и от там преминала в славянския който днес говорим? Да, вероятно.

Както винаги желанието ти да спориш е водещо, ти собствено си нямаш представа каква точно теза защитаваш, важното е да си в спора и за това периодично обясняваш че този или онзи били тюркофили.

От всичко най обичам като пусна някоя статия или изследване на професионални археолози или филолози примерно веднага да се появи някой който да обясни че хората нищо не разбират.

Тезата ми е проста и пределно ясна - не искам да ми пробутват недоказани "факти" за азбучни аксиоми...

Балбалите са много по-древни от тюрките и - естествено - са откритие на европеидните номади от Понтийските степи, поне най-старите открити антропоморфни такива са от тая зона! Тюрките копират и това, милите!

Оттук и логичния въпрос - защо славяните, при вековни контакти с какви ли не майстори на курганни идоли си заплюват точно "прабългарското" "капъ"???? Що не са си избрали някоя ИЕ дума от еврономадите??? Да не се окаже и това заемка при "небесните" някой ден....

[Атила Дуло]

Тезата ми е проста и пределно ясна - не искам да ми пробутват недоказани "факти" за азбучни аксиоми...

Балбалите са много по-древни от тюрките и - естествено - са откритие на европеидните номади от Понтийските степи, поне най-старите открити антропоморфни такива са от тая зона! Тюрките копират и това, милите!

Оттук и логичния въпрос - защо славяните, при вековни контакти с какви ли не майстори на курганни идоли си заплюват точно "прабългарското" "капъ"???? Що не са си избрали някоя ИЕ дума от еврономадите??? Да не се окаже и това заемка при "небесните" някой ден....

"Прабългарско" капь, капъ има, колкото има и ирански суфикс -ар. Къде, кога и при кои "тюркюти" със съответния смисъл го има, не ми е понятно... Явно при тибетските или при тюркойогите .

Дрън-друн: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ETIM_STRBG_DUMI_PRBG-PROIZHOD.pdf , че пляс:

110). капъ¹ – идол, старобългарска дума, в староруски кипъ, кыпъ, също капъ –

обреден хляб. Думата е от безспорен прабългарски произход и обекновенно се свързва

с прототюркски kep, *gēp, тюркменски gãp, турски gib, в ост.тюркски езици kep,

протомонголски *keγe, старомонголски keb, бурятски xeb, xē, съвр.монголски xev, xē,

калмикски keve, kē, тунгусоманджурски kēp, xēγ, kepe, hempu, японското kápúa – форма,

тяло, образ, лице. (Б.а.: Смята се че коренът е бореален, палеолитен и ностартически *kVpV със

значение лице, уста, в протоиндоевропейски *gēbh – челюсти, уста, в старонемски *kifta-z, *kiftu-z,

*kala-z – челюсти, общославянски жабра – хриле, староиндийски jámbhatē – хващам с уста (вж. и

бълг.хапя), авестийски zafarэ – уста, паст на животно, староирландски gop – уста, клюн, в картвелските

езици *ḳap`- уста, в дравидски kavuḷ – буза, протосинокавказки *kēp – уста, буза, в старокитайски –

kēp, kjāp – уста, буза, тибетски šэkap – ям, в енисейските езици (кетски, югски) *kup – клюн, устни, зурла,

в източнокавказките езици, лезгински qwep, агулски qup, лакски qiIpa – клюн. Тук трябва да поставим и

осетинското иронско dzых, дигорско dzuх, gæzzо, cъuх - уста, българското (от прабългарски произход)

джуки – устни. Те са кавказки заемки от адъгски žаjakъ, кабардински dzux, вайнахски žuх, džuх – уста,

убихски žakыэ, абхазки a-žakыiэ, мингрелски bzakэ – брада. (АШ-ЭСАЯ-1,стр.199) В карачаевобалкарски

džol – уста, džаjаkъ – буза, в татарски jažаk - буза. В кумански žакъ – буза, също показва осетински

(сармато-алански( произход. (ПРС) В чувашки çăvar – уста, по-сходно с осетински и различно от

общотюркското auyz/agyz/auyz/aaz/ooz – уста. (VS-ETD) В.Абаев посочва още вайнахското dzok – клюн и

също смята че се касае за кавказки произход на осетинските понятия. (ВА-С-1,стр.399)

С по-далечни паралели на корена в езика банту (Африка) kópé – лице, в езика на австралийските

аборигени *ka:p – буза (Старостин). (S-AE)

Прабългарската форма се извежда от еднозначното чувашко (прабългарско) kap,

xapa, евенкски hempu, заето и в унгарски като kép, удмуртски kab, марийски kар и в

осетински иронски džipp, дигорски gepp – форма, модел, матрица, печат. Също в

осетински иронски čъыpхæ, дигорски kъipxæ – форма, матрица за гравиране на фигури,

върху обработена кожа, ръмъци, конската сбруя, (S-AE),(ИРС),(ДРС),(МФ-ЭСЧЯ-

1,стр.224-225),(ССТМЯ-2,стр.363)

Така че прабългарското капъ – идол, образ, статуя е от алтайски произход,

предвид точното смислово развитие именно в алтайските езици, в останалите, този

палеолитен корен е еволюирал до уста, бузи, клюн. От капъ произблизат думите

капиште (капище), капиштница – езически храм, светилище, капиштеслужение –

идолопоклонство, които са вече славянизирани производни."

Единственото свястно "преписано" : "..Смята се че коренът е бореален, палеолитен и ностартически..." Но как и защо уста или джуки става идол, образ, статуя?? Защо разхождаме славяните до Чувашия и Алтай...не ми е много ясно, а на вас? Кап, капь, капъ, капа, капо, капот, капут...))) Даже не е "изолат", "прабългарското" капъ.

Редактирано Октомври 30, 2013 от Атила Дуло

[Stefan Iv]

Я чакайте, как така няма оръжие в сарматския погребален обряд ?!

Има и то почти винаги доколкото си спомням, останки от лъкове и мечове , върхове за стрели и колчани има ного често да не кажа почти винаги, има ризници, кинжали, дори в женски погребения.

Има, ама при ранно и средно сарматските погребения. При късните сармати лъковете и стрелите изчезват, а мечовете са с тенденция към намаляване. Очевидно е че погребалния обряд върви към опростяване и съвсем нормално при българите да изчезне поставянето на оръжия или по-точно да се ограничи до минимум. Това имах предвид.

[tervel]

Да не се окаже и това заемка при "небесните" някой ден....

То това е ясно. Мегалитните традиции са донесени в Азия от индоевропейците - афанасиевци, наследени са от скитите/саките. Вероятно с традицията за изготвяне на каменни изваяния, тюрките са взаимствали и наименованието им.

Украйна, 5 в. пр. Хр.

Қарағанды, Казахстан, паметника е свързан със саките

Редактирано Октомври 30, 2013 от tervel

[Stefan Iv]

Иначе Делева ги сметна на 102 /без титлите и календарните термини !/ и това е повече от иранските като се има предвид че сумарно са под двеста а доказано иранските са доста по малко.

..

Делева, както и останалите изследователи на прабългарските думички допускат една и съща грешка. Вземат старобългарски текстове, вадят всички неславянски и негръцки думи и останалото обявяват за прабългарско. Така например никой не отчита факта, че примерно Шестоднева, ако и да е писан в Х в. , най-старият му запазен препис е от 60-те год. на ХІІІ в.

И още нещо т.нар. старобългарски език, всъщонст е славянски и той е формиран като писмена норма извън България- в Моравия, където има силно аварско влияние. Всъщност самият език идва в България като завършен продукт. Няма никакви податки, че прабългарите са говорили този език. Така че никой не може да гарантира че дадената алтайска думичка не е дошла с аварите.

Аз избягвам да се преоглеждам в изворите, но ако го направя виждам че вярно турки не са ни наричали но са ни наричали масово хуни и няма друг народ който да е наричан толкова масово хуни до степен на пълен синоним и заменяемост във всичките варианти, било кутригури, било утигури или булгари.

Стандартна архаизация разбира се, но все пак интересно.....

Е след като кутригури, утигури или булгари живеят по местата, обитавани по-рано от хуните е съвсем нармално за византийските традиции да ги наричат хуни. Това нищо не означава.

[isav]

Делева всъщност е специалист по старобългарска литература и славист и заслугата и е че познавайки си нейната материя е изолирала чуждите елементи попаднали в нея, анализът им някъде може и да е спорен признавам, но тя е ползвала Фасмер и други речници така че ако има грешки то не са нейни.

Мисълта ми е че първо не само аз а всички се позовават на нея вкл. и Рашев я тачеше и второ наистина нищо по читаво не съм срещал.

Изглежда или няма специалисти по тези въпроси или са свенливи щото не пишат.

И за скити съм го смятал, и за мирмидонци и етиопци ама такова чудо като с хуните наистина никъде го няма, просто няма друг народ от това време който така да е "хунизиран".

Делева е направила просто една компилация на непознати за славяните думи в старобългарския. Нищо особено. Анализ на думите - няма, тя просто се позовава другиму - удобно и безконфликтно! А примери като "чигот" разсмиват - не знаем какво е , но фонетично прилича на "йигат"/"джигит", значи сигурно е това и съответно е тюркско!!!!

Петърдобревизми пар екселанс, но с обратен знак....

Ти си интелигентен човек, би трябвало да си скептик и да гледаш критично на такива "творчества"...

[_magotin_]

Производным от корня кап является и слово капитал.

Примамливо, мда, не капища, а същи банки! Но както вече писах, само етимологии, обясняващи съдържанието и функцията на обекта, могат да се приемат от археологията. В тази връзка "образ" си е проблемно, защото за разлика от Киевска Рус например, на Долния Дунав няма дори косвени податки за идоли и антропоморфни фигури в капищата. Т.е. не става дума за изображение на божеството или негова фигура, а за нещо друго, което обаче едва ли е шапка.

[Атила Дуло]

Примамливо, мда, не капища, а същи банки! Но както вече писах, само етимологии, обясняващи съдържанието и функцията на обекта, могат да се приемат от археологията. В тази връзка "образ" си е проблемно, защото за разлика от Киевска Рус например, на Долния Дунав няма дори косвени податки за идоли и антропоморфни фигури в капищата. Т.е. не става дума за изображение на божеството или негова фигура, а за нещо друго, което обаче едва ли е шапка.

Oт 4-5 поста не разбрахте, че нещата не опират до шапки всъщност или до Долния Дунав, а до старославянски, славянски и ИЕ корен?