Завладяването на Британия от Римляните след 43 г. сл. Хр.

[Monarh]

Реших да пусна тази тема , тъй като на български няма много информация за това .

Завладяването на Британия през 43 г. сл. Хр.

Още Юлий Цезар предприел походи в Британия през 55 и 54 г. , като постигнал военни успехи , но после се върнал . Наследникът на Цезар Август изглежда е планирал инвазия в тази страна ; неговият наследник Калигула събрал войски на Ламанша , но прекратил операцията и изградил 1 морски фар , за да улесни превеждането на римските войски по-късно .Завладяването на Британия било пуснато в ход окончателно през 43 г. сл.Хр. при неговия чичо и приемник император Клавдий. Той притежавал само ограничен престиж сред войските и трябвало спешно да се украси с военните лаврови венци , за да подсигури трайно своята власт . С това се предлагало възможност да се започне отново дългопланираният проект на завоюването на Британия . С организацията и провеждането на операцията бил натоварен Авъл Плавций . Той получил командването на общо 4 легиона :

II Августов легион под командването на Веспасиан , който 25 години по-късно сам станал император

IX Хиспански легион

XIV Гемински легион

XX легион на Валерия Виктрикс

Неговита бойна сила обхващала около 20 000 легионери , към това приблизително същото число помощни войски .

Като десантен пункт на инвазорите изключително дълго служел Ричбъроу в днешния Кент в Югоизточна Англия ; някои археолози обаче поставят това под въпрос и приемат ,че 1 част от римските въоръжени сили са слезли на сушата и в още други пунктове , например на устието на Солънт . Повечето указания обаче говорят еднозначно за Ричбъроу , там са били открити следи от голям военен лагер от Клавдиево време . Също и описанието на Касий Дио на зоната на десант добре пасва на топографията на Източен Кент . Все пак вероятно втора армия слязла на сушата в Хемпшир , за да подкрепи съюзниците брити начело с Верика .

Британската съпротива била организирана от двамата синове на крал Кунобелин ( Цимбелин от едноименната пиеса на Шекспир ) Тогодумн и Каратак . Един по-голям британски контингент се натъкнал на римляните в един не по-близо определен форт , за когото днес се предполага , че се е намирал в Мидуей в близост до Рочестър . Последвала днудневна битка , Битката при Мидуей , в която бритите били изтласкани към Темза . Римляните след това ги преследвали през реката , с което бритите изгубили още мъже в блатата на Есекс . Дали римляните използвали при това един вече съществуващ мост или сами са построили такъв , е несигурно . Знае се само , че едно отделение на батавските помощни войски е преплувало през реката ...

При тази среща паднал 1 от британските водачи , Тогодумн , което обаче само още повече ги настроило срещу римляните . Поради това накрая Авъл Плавций се видял принуден да поиска още повече войски от Рим . След редица по-нататъшни безрезултатни боеве , които продължили 2 месеца , в крайна сметка самият Клавдий пристигнал в Британия , за да застане лично начело на армията . Междувременно Авъл Плавций успял да маньоврира римските войски в 1 много изгодна позиция за нападение . Съобщава се , че Клавдий бил донесъл със себе си и бойни слонове и тежки оръжия , които вече трябвало да задушат в зародиш съпротивата на бритите . Под номиналното ръководство на императора накрая легионерите обсадили и щурмували резиденцията на Кунобелин Камулодунум , днес Колчестър , която обаче била стратегически подчинена и служела само за повдигане на морала на войските . Към това последващото предаване на града за плячкосване естествено било подходящо да увеличи славата и престижа на Клавдий сред неговите войници .

След още едно унищожително поражение Каратак трябвало да избяга на запад в уелските планини , откъдето продължил борбата срещу римляните още известно време . На югоизток могли да бъдат подчинени 11 племена и римската армия се подготвила да окупира други области в западната и северната част на острова . Административен център на новата провинция , която била официално учредена през 49 г. сл.Хр. , станал първо Камулодунум , където бил изграден и храм в чест на Клавдий . Градът бил издигнат в римска колония . Самият император останал само за кратко на острова и скоро отново се върнал в Рим , за да проведе там триумфален поход . С това той бил постигнал своята главна цел и могъл да празнува в своята столица като победоносен пълководец , наред с това обаче той присъдил и на Плавций , истинския архитект на победата над югоизточните брити , подобаващи почести ...

Редактирано Август 19, 2012 от glishev

[Monarh]

А какво е било цивилизационното ниво на келтите в Британия преди да дойдат римляните ? Чел съм , че галите са били сериозно изостанали от Рим , и в Британия ли е било същото ? Според английското уики , търговията на острова и в континентална Европа процъфтява . Какво мислите по въпроса ?

[glishev]

Галия в навечерието на римското завоевание не е навсякъде еднаква. В южните области - тоест в римската провинция около Нарбон, Марсилия и Арл си има истински гръцки градове, има пътища, съд, латифундии и ранна гало-римска аристокрация. Аквитания и Келтска Галия (тоест югозападните и централните области) са "типично галски", тоест разделени на кантонални "държави" с различни устройства - едни монархии, други аристокрации, а трети - републики. Повечето са аристократични. В този район се разпростира несигурната хегемония на племето хедуи. За този район римляните и гърците получават остарялата информация относно друидското съсловие, която най-силно ги впечатлява, когато описват галската култура. В най-северните райони на Галия се намира Белгийският съюз от около триста смесени гало-германски общини, който изглежда толкова сериозен с военната си мощ за Цезар, че той започва "Коментарите" си именно с него.

Британия по времето на Цезар също не е навсякъде еднаква. Крайният юг е относително окултурен - както в Галия, тук има "градове", кланова структура, постепенно преминаваща в родова аристокрация и кантонални крале, а и монетна търговия (Британия е била от интерес още за финикийците заради калая). Същевременно обаче тук се е запазила невероятно архаичната бойна колесница, която напомня на образованите римляни за вече много остарелия Омиров епос. Централна Британия и Уелс са доста по-малко известни от южните районе - поне преди идването на римляните. Днес археологията прави усилия да разкрие повече от предримското минало на централна Англия, но с относително скромен успех.

Каледония пък е просто област на догадки. На практика започваме да знаем нещо за бъдещата Шотландия едва от Тацит нататък. Има и няколко смели хипотези въз основа на келтското езикознание и най-ранните пластове в ирландската митология. Струва си човек да се запознае с тях, но може би трябва да бъдат предпазливо четени.

Вярно е, че към 60 г. пр. Хр. в Галия и Британия вече има процъфтяваща монетна търговия и редовни търговски маршрути. Лично аз си позволявам да смятам, че големите търговски пътища, които знаем от XI-XIV в., са всъщност още антични - най-вече Лондон-Рейн-Рона-Рим.

Лично за мен е интересен преходът от племенни структури към римски диоцези в Британия. Както и връщането (или създаването на нови) романо-бритски племенни структури в интервала между оттеглянето на римляните и нахлуването на саксите. Днес този интервал изглежда по-дълъг отколкото смятаха учените през ХХ в.

---------

Можем дори да се запитаме дали "Галската империя" на Тетрик (и на Сиагрий), както и движението на багаудите в III-V в. не възстановяват стари и/или създават нови, макар и временни племенни структури дори в Галия - пак и в Испания. И ако създават - дали този процес е свързан с превръщането на старите родови структури в Германия в истински комитати (не без римско влияние). Изобщо, у нас доста слабо са познати процесите в Западната империя през III-V в. Те са много по-сложни от представите, които имаме. Римска Галия, Британия и Испания, изолираната Ирландия от римската епоха, злощастната Каледония и контактните зони в Германия и Ютланд заслужават задълбочен интерес.

Редактирано Август 23, 2012 от glishev