Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува (edited)

Ото I Велики е крал на Източнофранкското кралство от 936 до 962 г. и император на Свещената римска империя от 962 до 973 г. При него страната се разширява териториално и преживява разцвет . Произлиза от рода Лиудолфинги, познат след неговото управление и като Саксонска или Отонова династия.

Ото е роден на 23 ноември 912 г. като син на източнофранкския крал Хайнрих I . Баща му обединява държавата по време на на своето царуване и изгражда централната власт . Още преживе Хайнрих определя Ото за наследник . Неговият по-възрастен син Танкмар е изключен от наследството .

Дотогава франкските крале разделят страната между своите синове . Едва през 912 г. в Бургундия , страната започва да се дава в наследство на първородния син . Хайнрих I взима такова решение и с това полага основния камък за споровете между неговите деца и новия крал .

На 2 юли 936 г. умира Хайнрих . Аристокрацията и представителите на църквата коронясват Ото за крал на 7 август с.г. Ото I се коронясва в стария императорски пфалц Аахен и с това дава ясно да се разбере , че със своето управление той иска да напомни за времената на Карл Велики . Затова коронацията се състои в църквата гробница на този владетел . До края на Средновековието Мариенкирхе се превръща в място за коронация на германските императори и крале .

В първите години Ото трябва да защитава своята власт срещу бунтуващите се князе . Сред неговите политически противници са полубратът му Танкмар и брат му Хайнрих . На края на краля му се отдава да се наложи срещу своите опоненти и да засили властта на кралския дом . Той разделя отделните земи между хората от своята свита , респективно между роднините си .Синът му Лиудолф получава Швабия , а зет му Конрад Червения Лотарингия . Междувременно сключва мир със своя брат Хайнрих и му предава Бавария .

Във външнополитически план той осигурява своите граници на запад и на изток . Кралят на Бургундия признава Ото I за свой сюзерен. На изток кралят засилва християнизацията на славяните . През 955 г. разбива 1 славянска войска . В Магдебург основава епископство , което в следващите векове е считано за отговорно за разпространението на християнството отвъд Елба .

През 951 г. Ото I се отправя към Италия и се намесва в династичните спорове между ломбардите . В Ломбардия маркграф Беренгар си присвоява короната . Обаче опозицията в страната фаворизира Аделхайд , вдовицата на ломбардския крал Лотар . Тя моли Ото за помощ . Кралят преминава Алпите със войската си . В Павия той се коронясва за крал на лангобардите . За да подчертае връзката между франките и лангобардите ,

се жени за Аделхайд - първата съпруга на Ото Едита починала рано . Сватбата не се харесва на сина му от първия брак .

Лиудолф се съюзява с Конрад Червения и се разбунтува срещу баща си . Той и неговите съюзници не се спират пред това да установят контакт със враговете унгарци . През 954 г. те губят спора с краля и техните земи са загубени . Ото попълва освободилите се длъжности със членове на семейството си . Други позиции получават църковните носители на достойнства . И във военен план кралят постига успехи .

На 10 август 955 г. Ото успява да победи на Лехското поле нахлулите маджари . С тази победа той слага край на многобройните им набези . По- късно те приемат християнството и крал Стефан се оженва за дъщерята на Хайнрих II . Видукинд , хронистът на Ото , съобщава , че след победата войската иска да го провъзгласи за император. Титлата на императора е вакантна от 924 г. , затова немските князе трябва да придадат смисъл на това решение . Обаче изминават още 7 години до коронацията от папата . Защо папата толкова дълго протака , не е известно .

Междувременно немският крал се насочва към сътрудничество с църквата , за да укрепи властта си и да има противовес на на херцозите във Франкония и Саксония . Когато неговият ломбардски васал Беренгар се вдига срещу Светия отец , през 961 г. Ото се отправя през Алпите към Италия . Непосредствено преди военния поход кралят определя сина си със същото име за съкрал , за да осигури наследството си . Следва ...

Редактирано от Петър Петров
  • Потребител
Публикува (edited)

Като благодарност за тази подкрепа през 962 г. папа Йоан XII коронясва краля за император на Свещената римска империя . С това започва 1 тясна зависимост между императора и папата , която ще съществува през следващите столетия . Монархът гарантира сигурността на Папската държава и признава църковната собственост с грамотата ,, Отонианум " . От своя страна папата полага клетва за вярност . Обаче верността на папа Йоан трае много кратко . Той се съюзява с Беренгар срещу императора . Затова Ото I го сваля и го замества с Лъв VIII . Владетелят е доказал кой има властта по това време .

Със своята императорска коронация Ото става не само легитимен наследник на Карл Велики , но и обосновава продължилата векове традиция на франкските и германските императори . Сега той се нарича ,,По изгодната на Бога милост величествен император "- ,, “Durch Gottes günstige Gnade erhabener Kaiser.”

Но сваленият папа и много римляни въстават срещу императора и свалят Лъв . Отново Ото трябва да се намеси във италианската вътрешна политика . Постъпва жестоко , когато през 966 г. отново влиза в Рим . Екзекутира няколко политически противници . Ото остава още 6 години в Италия , за да умиротвори страната . По това време ( 967 г. ) назначава и своя син Ото за съимператор .

Императорската коронация и италианската политика на Ото Велики

През август 961 г. войската на Ото се отправя от Аугсбург към Италия и пресича прохода Бренер към Триент . Първоначално целта е Павия , където кралят празнува Коледа . Беренгар и привържениците му се оттеглят в замъците и избягват открит бой . Ото продължава към Рим .

На 31 януари 962 г. войската достига Рим . Три дни по-късно , на 2 февруари , кралят е коронясан от папа Йоан XII за император . Аделхайд също е помазана и коронясана , като получава същия ранг . За двойката съвместната коронация се свързва с претенцията вземане за Италия като тяхно владение , за самите себе си и за вече издигнатия за крал техен наследник .

Синодът , състоял се на 12 февруари, документира сътрудничеството между папата и императора . На този синод Йоан XII издига манастира Мориц в Магдебург за архиепископия . В грамотата Йоан подчертава заслугите на Ото , които оправдават издигането му за император -победата над унгарците , но и усилията за покръстването на славяните . Един ден по-късно императорът издава грамотата Отонианум . С това той признава папските права на владение и претенции , с които още неговите каролингски предшественици са потвърдили владенията на римската църква . Но Отонианум присъжда на папството и области , които досега са принадлежали на Кралство Италия . Признато е владението над град и дукство Рим , Равенския екзархат , херцогствата Сполето и Беневент и 1 редица от други владения . Тяхното владение обаче остава до времето на Щауфените спорна точка в папско- императорските отношения . Чрез Отонианум е уреден изборът на папа , който трябва да бъде провеждан от клира и римския народ . Папата трябва да бъде ръкоположен едва след като положи клетва за вярност към императора . Към това е договорено и за магдебургските планове . Ото издава първата грамота за основаване , съгласно която манастирът Мориц в Магдебург трябва да бъде преобразуван в архиепископия . Но това намерение се проваля поради възражението на майнцкия и халберщедския епископ . След коронацията императорът се отправя към Павия , откъдето ръководи поход срещу Беренгар , който в 963 г. се оттегля в непревземаемия замък Сан Лео при Сан Марино ...

Откровено разстроен от волята за власт на Ото , през пролетта на 963 г. Йоан XII извършва неочакван завой в курса . Той поканва сина на Беренгар Адалберт в Рим и сключва с него съюз срещу императора . През октомври същата година владетелят трябва да прекрати протичащата цяла година обсада на Беренгар и бърза към Рим , за да придаде отново значение на своята претенция . До бой обаче не се стига , Йоан и Адалберт бягат . Ото си осигурява от римляните клетва никога да не избират или ръкополагат папа , преди да са получили съгласието или гласуването на императора и на неговия съкрал ...

Редактирано от Петър Петров
  • Глобален Модератор
Публикува

Ото е известен и като Отон. Откъде идва това н в името му? Кое е по-правилно - Ото или Отон?

  • Глобален Модератор
Публикува

О, сега видях, че и на френски е Отон (Otton, Othon) - явно от френския е преминало в славянските езици.

http://fr.wikipedia.org/wiki/Otton_Ier_du_Saint-Empire

  • Потребители
Публикува

Тук са две версии на стария ми файл за Свещената Римска империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11477

Старата тема за политическата приемственост на Римската империя: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11436&st=0

Всичко това е доста свързано и с Ото Велики.

  • Потребител
Публикува (edited)

В тая катедрала в Магдебург съм ходил още по соцвреме - през 1981г., като ученик в последните класове на гимназията. И там екскурзоводката разказваше за император Ото и как той бил уважаван от германците.

Редактирано от kramer
  • 4 седмици по-късно...
  • Потребители
Публикува (edited)

Браво, хубаво филмче си намерил. Не ползвам немски, но го изгледах и за свое учудване разбрах тук-там нещо. Обичам този тип популярни, полудокументални-полуигрални филмчета. Когато са направени добре като това тук, са много полезни за ученици, студенти и заинтересувани любители.

А виждам, че поредицата е доста дългичка. Хубаво ми казваха да уча немски навремето... Но каквото разбера - разбера, това е :)

Редактирано от glishev
  • Потребител
Публикува (edited)

Браво, Петре! Сега цяла Европа е нужно да я подкрепи, да се обедини около Германия, като на Ноев ковчег, за да оцелее цивилизацията. Щом Ото е успял официален език да наложи из между диалектите в тъмното средновековие, днес е по-лесно, поне из между остойропейците. :good:

Редактирано от kramer
  • 6 месеца по късно...
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител
Публикува (edited)

В Рим в присъствието на императора в качеството на съд заседава синод. Папа Йоан отговаря писмено, като заплашва всички, които искат да го свалят с анатема. Като реакция на това синодът сваля Йоан от папския престол и издига за папа Лъв VIII, истински прецедент, тъй като според папската самопредстава само Бог може да отсъжда за наследника на Апостол Петър. По същото време Беренгар и жена му Вила са пленени и изпратени в изгнание в Бамберг. Обаче сваленият папа разпалва въстание на римските граждани срещу Ото и Лъв, което императорът първоначално съумява да усмири. След неговото отпътуване от града, жителите на Рим отново приемат с отворени обятия Йоан XII и на Лъв VIII не му остава нищо друго освен да избяга при Ото Велики. Свикан е нов синод, който обявява решенията на предишния имперски синод за невалидни, а папа Лъв - за свален. Но преди да се стигне до въоръжен сблъсък, на 14 май 964 Йоан XII скоропостижно предава богу дух. Гражданите на Рим въпреки императорската забрана избират нов понтиф - Бенедикт V. Заради това кайзер Ото през юни с.г. обсажда Рим и след няколско седмици влиза в него, интронизирайки отново Лъв, а Бенедикт е изпратен на заточение в Хамбург.

Един призив за помощ на папа Йоан XIII - наследникът на Лъв VIII, който се почувствал заплашен от византийците в Южна Италия, става повод за третия италиански поход , който трае от 965 до 972 г. Стига се до ново издание на съперничеството и Проблема с двамата императори или Zweikaiser-Problem, за чието решаване Ото напразно полага усилия. На Коледа в 967 г. демонстративно коронясва своя син Ото II за съимператор по византийски образец, като жест на помирение ще послужи сватбата на принц Ото с византийската принцеса Теофано. С подкрепата на папа Йоан XIII императорът сега успява да осъществи своя мисионерски план в подчинените славянски области. В 967 г. на един синод в Равена е взето решение за учредяването на Магдебургската архиепископия, на която наред с Бранденбург на Хафел и Хафелберг, са подчинени и изградените на източната граница епископства Мерзербург, Майсен и Цайтц - в 1028 г. преместено в Наумбург. Магдебург се превръща в метрополия и започва да се нарича ,, Рим на Изтока ".

Целта на Ото Велики е създаването на Свещената римска империя, на една Европа под знака на Кръста. Колонизацията и мисионерството вървят ръка за ръка. Той възнаграждава епископите, подкрепили го при тази задача, с по - големи имоти, но и изисква от тях да дават по - високи налози и да предоставят повече войници за императорската войска, отколкото светските херцози. С това той издига църквата в икономическа и военна сила и я вмъква в държавната структура.

Редактирано от Петър Петров
  • Потребител
Публикува (edited)

Малко снимков материал :

Otto_I-Editha.jpg

Кайзер Ото с първата си жена Едита - скулптура в Магдебургската катедрала

220px-K%C3%B6nigsthron_Aachener_Dom.jpg

Кралският трон в Аахенската катедрала или Aachener Dom

220px-Magdeburger_Reiter.jpg

Магдебургският конник, който вероятно изобразява Ото Велики, копие на Стария пазар или Alter Markt в Магдебург в 1961 г.

220px-HRR_10Jh.jpg

Територия на Свещената римска империя в 972 г. малко преди смъртта му

Редактирано от Петър Петров

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!