Структура на комплексите

[thalamus]

Предлагам да опсъдим идна теорийка показваща какво представляват човешките комплекси и каква е тяхната структура.

Каквото и да представлява човешката психика тя явно не е непркъсната и може да се раздели на области спрямо дейностите които извършва човек. Тук дейност тябва да се въсприема в по широк смисъл, например. Ако някой човек има ясно изразено хоби то бихме могли да кажем че някъква част от психиката е отговорна за това нещо. В случая под дейност се разбира практикуването на хобито. Ясно е че областите на психиката не са автономни, те всички са свързани и си влияят помеждуси. Такова разделене на области не може да се направи абсолутно тозно защото структурата на психиката не е известна, освен това психиката се променя с времето което ощо повече внася неяснота. Но ако си затворим очите на някои подробности до бихме могли да разделим психиката на области. Ето още няколко примера за психични области.

- Поведението което практикува и усещанията които човек изпитва на работа за някои хора се отличава от поведението и усещанията в кащи. Може да се каже че има отделна психична област която ръководи поведението ни на работа и отделна област ръководеща поведението в къщи.

- Подобно разделяне може да се направи за поведението в училище, да речем за за поведението на втората ни работа, за поведението което практикуваме относно различни групи хора и други.

В поведението което се управлява от дадена структура има както съзнателни процеси например ние съзнателно се подмазваме на шефа, така и не осъзнати, например спрямо някоя група хора по неясни за нас причини се чувстваме подтисати или пък се чувстваме добре. И така въведохме понятието

- психична област

в някои случаи за краткост просто ще казваме област.

За сега още не сме определили какво са комплексите, но нека се замислим при какви пбстоятелства се заражда в човешката психика онова дето го наричаме комплекси. Комплексите се зараждат явно тогава гогато в дейноста свързана с дадена психична облас има някъкви проблеми. Тоест когато човек практиккува поведение от дадена психична област, коет значи че се намира в определена част от външната среда за която е предназнчена дадената област, има някво влияние което е отрицатално за индивида, и неможе да бъде преодоляно. Няма да се питаме какво е отрицателно, за всеки човек е различно, но всеки чоек определено може да различава нещата които го подтискат (отрицатални въздействия) и неща които не го подтискат(положителни или неутрални въздействия). Съотвтната част на външната среда свързана с дадената психична област ще нараичаме сцена за дадената психична област. Така например сцената за психичната област управляваща поведението на работа е самата работа, колегите, кафенето кадето си поръчвате кафе че да не заспите на работа, ресторанта кадето ходите на обят или пък момчето от което си купувате обедния сандвич. С други думи понятието сцена трябва да се въсприема в по широк смисъл. И така до сега въведените понятия :

- психична област

- сцена на психичната област

- отрицателно въздействие

- положително въздействие

- неутрално въздействие

Трябва да се отбележи че за всеки човек разделянето на психиката на области, разделянето съответно на сцени външната среда, определянето кое въздействие е отрицателно, положително или неутрално е УНИКАЛНО. Освен това тези харектеристики може да се променят със времето.

И така спрях ме се на въпроса кое поражда комплексите на човека, на този вапрос ще отговорим с хипотеза която я приемаме за вярна:

- Каквото и да представляват комплексите те се пораждат когато на определена сцена относно съответната психочна област върхо индивида въздейства отрицателно психично въздеуствие. При това отрицателното въздействие независимо то опитите на индивида не може да бъде преодоляно. Такава сцена ще наричаме отрицателна сцена, а съответната психична област отрицателна област.

Въведените до сега понятия :

- психична област

- сцена на психичната област

- отрицателно въздействие

- положително въздействие

- неутрално въздействие

- отрицателна сцена

- отрицателна област

Какво става по нататък?! В психиката възниква противоборство между желанието да се преодолее отрицателното въздействие и невъзможноста на неговото преодоляване. Човешката нервна система би трябвало да има методи за разрешаване на подобни ситуации, защото нормално е човек да се сблъсква с проблеми които не може да реши. Ако проблемите не са много емоционални то те утихват с времето - забравятсе. Но ако са силно емоционално изразени то не могат да бъдат забравени, точно за преодоляване на такива ситуации предполагаме че нервната система има методи. Да обобщим. Когато в дадена сцена относно съотвтната психична област въздейства отрицателно въздействие със силен емоционален заряд върху индивида, и това въздействие независимо от опитите неможе да бъде преодоляно то след определено време се стартират методи на нервната система които целят да решът дадената ситуация вътре в психиката. Какви са тези методи, какво точно правят, какво значи да се реши такава ситуация вътре в психиката, това са въпросите които ще разгледаме. Нас не ни интересува естеството на методите това което ни интересува е кога те се задействат и какъв е тяхния краен резултат. Най вероятно самите методи се предават генетически и са еднакви за всички хора. Определено крайния резултат е решаването на възникналото противоречие, такаче нека се замислим как попринципо то може да се реши и ако отговорим на този въпрос то ще можем да педположим какъв е крайния резултат на тези методи. Нека тези методи ги наричаме

- аварийни методи

Най очевидното решение е да се премахне самото отрицателно въздействие, но ако индивида можеше да го направи нямаше да се стартират аварийните методи. От тук следва че аварийните методи намират начин да решат противоречието вътре в психиката без да се премахва отрицателното въздействие. От лични наблудения знаем че когато възниква силно емоционален проблем в психиката се поражда психична сила целяща да реши проблема, и колкото е поголям и по емоционален проблема толкова и психичната сила целяща да разевши проблема е по голяма. Може да се каже че силата на проблема е равна, но противоположна по знак със психичната сила целяща да разреши проблема. Психичната сила явно ще действа докато не разреши проблема, но ако това трае прекалено дълго без резултат тогава е логично нервната система да отклони психичната сила в друга насока. Защото подобна борба истощава организъма, може да доведе до пагубни за него последствия. От друга страна явно тази сила неможе просто да бъде исключена защото е проявление на инстинкта за самосъхранение. Един вит противоборството в психиката не се рашава изцяло от аварийните методи, карайния резултат на тяхната работа е компромис целящ поне до известна степен да нормализира психиката. До тук става ясно че ако след известно време ако няма резултат, тоест проблема не се решава от психичната сила аварийните методи пренасочват тази сила в друга ПСИХИЧНА ОБЛАСТ. С цел да удлевотвори инстинкта за самосъхранение. Например ако някойси Анщайн е имал проблеми с жените то понеже не могъл да го реши се увлича от физика Определено може да се каже че проблемите с противополжния пол са силно емоционални, затова те са причината в голям брой от случаите на пренасочване на силата.

Какво става когато такава сила се пренасочи в дуга област?! Тогава индивида получава, неосъзната мотивация да се развива в тази област, дори може да се каже че той испитва удвлетворение от тази област, но на вапроса защо, не може да одговори точно и ясно. Отговорите са от сорта : просто ми харесва, чувствам че така е редно, испитвам удвлетворение от живота и други подобни.

Сега настъпи момента да дадем определение какво са комплексите.

Комплекси.

Комплексите ще наричаме просто КОМПЛЕКС. Комплекса е структура в човешката психика състоящасе от отрицателна психична област и психична облас в която е била пренасочена психичната сила породена от силно емоционално отрицателно въздействие. Като отрицателното въздействие не е премахнато. Причината за пренасочването и другите подробности бяха описани по горе.

Какво става когато комплекса вече е формиран в психиката но след известен период от време по някъква причина отрицателното въздействие исчезва? Това е въпрос над който си струва да се помисли.

В края искам да подчертая че не смятам комплексите за психични заболявания а за естествен начин на нервната система да решава наистина трудни ситуации, и крайният резултат е компромис, тоест проблема не е решен изцяло но е постигнат поне някакъв баланс.

И така да опсъдим.....

Знам, дори вече чувам този въпрос :

"А ти самия имашли комплекси"

Отговора е следния, от горе изложените предположения следва че ако имам комплекси то него осъзнавам.