Kwaidan, 1964 ("Призрачни истории" на Масаки Кобаяши)

[glishev]

В Замунда си намерих Kwaidan или "Призрачни истории" (цък) на Масаки Кобаяши.

Филмът е от най-добрите години на японското историческо кино (правен в 1964 или 1965). Кобаяши е достоен конкурент на Куросава и режисьорът на великата трагедия "Харакири/Сеппуку" (1962), а форматът с няколко истории в един филм е много успешно приложен и в "Ugetsu monogatari" ("Разказ за дъждовната луна", 1957). Самураите са любими герои на поне половината форумен екип, а японските призраци винаги са особено страшни (особено ако си спомним "Рашомон" от 1950 или "Тронът в кръв" от 1957).

Тъй че филмът сто на сто си струва. Японците правят разкошни исторически филми и в последните двайсет години ("След дъжда" по Куросава след смъртта му, "Вътрешен дворец" от 2006 или "Замъкът под огнените небеса", който е още по-нов и стана любим на поне трима души от екипа). Но точно старите им ленти са истинска класика. Очаквам поредната доза мрачни филмови радости и размисъл за краткостта на човешкия живот. Тегля с дълбока признателност към групата за азиатско кино Eastern Spirit и почтително препоръчвам на форумното население

[Warlord]

Дърпам и аз. Но още не съм догледал Харакирито, та след него

А в Рашомон, ми се чини че беше баш обратното - имаше слух, че злият демон обитаващ руините на разрушения Рашомон бил избягал от там уплашен от жестокостта на хората.

Редактирано Септември 3, 2012 от Warlord

[Ridiculous]

Здравейте,

Не мога да подмина темата.

"Kwaidan" на Кобаяши ми е много присърце, впечатляващо пъстър и красив филм. Отлично заснет.

http://4.bp.blogspot.com/-MMWcgragtQ4/TwHdcgpcUTI/AAAAAAAAC6U/BpDlUWDCIcc/s1600/Kwaidan_TopTen.jpg

http://i2.listal.com/image/927969/600full-kwaidan-screenshot.jpg

http://www.2012movies.co.uk/wp-content/uploads/2012/04/kwaidan-400-x-300.jpg

Любопитно ми е дали пък пейзажът от тези кадри не е заимстван от декорите на Дали за "Spellbound" на Хичкок?

http://thebestpictureproject.files.wordpress.com/2010/12/spellbound1.jpg

http://www.forafewmoviesmore.com/wp-content/uploads/2012/08/Spellbound_Good_by_necrogeddon92.jpeg

Историите са внушителни и разказани чудесно - при това от европеец! (поне по произход) - Лафкадио Хърн. Антологията му, под заглавие "Погребаната тайна", е качена в Читанката: http://chitanka.info/book/298-pogrebanata-tajna

Преди време се захласнах по страшничката страна на фолклора и определено не съжалявам. Сега асоциативното ми мислене ме затрупва със заглавия на подобни сборници, филми от по няколко сегмента и какви ли не сродни стойностни произведения на изкуството въобще. Най-добре да не "флуудя" обаче. Иска ми се все пак да спомена поне един шедьовър (за мен) на тягосното японски кино - "Onibaba" (1964) на Кането Шиндо; и нещо от Франция отново от 60-те - "Les yeux sans visage" (1960) (http://dailygrindhouse.com/wp-content/uploads/2012/09/EYES-WITHOUT-A-FACE.jpg)

Поздрави.

[glishev]

Особено в японския фолклор страшничкото си изобилства. А киното умело го ползва. Ще си потърся Onibaba, мерси.

Ти пък можеш да си потърсиш Kaidan-no Joro. Също интересен и ужасен филм.