Паметникът „1300 години България” в София

[glishev]

Ето. Снимки на Пантеона на Първи и Шести пехотни софийски полкове (1934-1980) на мястото, където сега е паметникът от Старчев:

Снимка от 30-те години

За ето тази снимка КГ125 отбеляза, че е символична: като окопала се българска част. От 1980, непосредствено преди премахването на плочите.

Снимка от 40-те години.

[hristo_serafimov]

Не съм съвсем сигурен за подобен род паметник ли става дума, но имам спомен, че съм виждал някакви подобни (по-малки) паметници с имена някъде из паркът пред НДК миналата година. Тогава ми се сториха някак си избутани настрани и не на място там където бяха... Някой може ли да хвърли светлина върху тях?

Редактирано Септември 13, 2012 от glishev
Става дума за новото параклисче и черната стена с имена на жертви на комунистическия режим. Близо е до НДК.

[glishev]

Мисля, че нещата са очевидни, но явно в днешна България се налага да повтаряме очевидното.

Обикновените войнишки паметници по принцип са светиня. Особено когато става дума за паметници на собствената армия. Не говорим за това дали нашата политика, нашата войска и прочие са били прави в миналото (макар да са били). Говорим за имената на войниците и за почитта ни към собствените мъртви, загинали за страната. Паметникът на Незнайния воин, войнишките паметничета със самотния Пижо (с каска или с фуражка) и кръстчето "За храброст" и стените с имената на загиналите в злощастните войни на ХХ в. могат да бъдат само и единствено почитани и поддържани. Тук няма място за други мнения. Войнишките паметници на българската войска са същото като гробищата - цивилни и военни - и като православните манастири и храмове, като музеите, старинните гробници и крепостите. Става дума за един вид светилища на паметта.

Впрочем, това е друга тема, но във форума имаше една тема и за паметника на съветската армия (а покрай него - и за пловдивския "Альоша"). Трябва да се прави едно разграничение: това не е войнишки паметник, а паметник на цялата армия като институция. Един вид трофейна колона с чисто политически смисъл. Тъй че просто не попада в същата графа. Но това е наистина за отделна тема.

Инак, разбира се, дори паметниците и военните гробища на вражеските войници по принцип трябва да се пазят и почитат. Точно както инославните храмове, джамии, текета, синагоги и така нататък. Нашата цивилизованост се измерва включително и по отношението ни към своите и чуждите мъртви. В този смисъл добри примери са паметникът на воините от всички воюващи страни при Лайпциг, стихотворението "Един убит" на Дебелянов или британското военно гробище в Орландовци. У нас има също немски, руски и румънски военни паметници и гробища. Това е естествено. Мъртвият не ни е враг.

Не е вярно, че паметници не могат да се рушат: това зависи само от това какъв е паметникът (но обикновените войнишки паметници определено не са такива). Съществува такова нещо като "проклятие над паметта". Има паметници на позора, които могат и дори трябва да се премахват - освен евентуално да се запазват като някакъв предупреждение какво не бива да се повтаря. Още повече, че точно паметниците от комунистическо време са строени след като тогавашните власти са премахнали безценни национални паметници. Става малко смешно крадецът да вика: "Дръжте крадеца".

Паметникът "1300 години България" никога не е бил популярен сред софиянци (за разлика от старите плочи, за които слушаме от стари хора, откак се помним). За трийсетината си години той бързо потъва в разруха, защото е зле построен. Мястото просто е опасно. С типичното местно сатирично чувство, хората масово го наричат, с извинение, "Седмокрил петохуйник", защото е и грозен. Авторът, г-н Валентин Старчев, за съжаление далеч не е гений и неговите фигури са с груба повърхност и линия, които може би са подходящи за чийто и да било личен вкус, но не и за обществен паметник.

Освен това абстрактните "1300 години", така мили на национал-комунистите от късните, гузни години на тошовизма, та този паметник, чиято поддръжка е неефективна и скъпа, не могат по никакъв начин да компенсират съвсем материалното присъствие на имената на железните шопи, наши прадядовци, загивали за Третата българска държава само преди някакви си сто години.

Сега идват сто години от Балканската война. Много подходящ момент да се възстанови старият Пантеон на Първи и Шести софийски полк.

Честно казано, който иска да разбере какво представлява подобно място, може да иде в градината срещу храма "Св. Никола", при улиците Пиротска и Одрин. Там има скромен войнишки паметник със статуя на точно такъв Елин-пелиновски Пижо, прост шоп, български войник. И имена, имена, имена... на паднали при Одрин. Човек може да се доближи до пометника, да прочете имената. За себе си мога да кажа, че като бях хлапе, баща ми ме заведе там и ми показа името на един от пра-прадядовците ми. Чувството е неописуемо, препоръчвам на всекиго да иде там, за да го изпита. И със сигурност е много по-различно от недоумението, което повечето софиянци усещат, когато погледнат анонимните, мрачни форми срещу НДК.

Разликата между скромните стени с имена, съобразени с чувството за пропорциите на тялото на зрителя от една страна и страховитите очертания на Старчевото недоразумение - от друга - определено не е в полза на Седмокрилия.

Във форума вече няколко пъти е ставало дума за ирационалните, почти мистични емоции, които изпитваме на дадено място. Каквито и да са причините, тези емоции определено са по-задълбочени и по-красиви (може би малко елегични) в хубаво построените храмове от първата половина на ХХ в. и около войнишките паметници от 1912-1918, а не около рушащите се, неуютно надвисващи грамади на провалилилия се социализъм, които са разплакали не едно дете... и не една майка.

---------

Христо, видял си стената с имената на жертвите на комунистическия режим.

Редактирано Септември 13, 2012 от glishev

[hristo_serafimov]

Сега като ми припомняш, май наистина изплуват и други подробности и се сещам, че наистина ставаше дума за жертви на комунистическият режим в надписите. Благодаря ти за информацията.

А колкото до това, че войнишките паметници са светиня, мисля, че няма кой да го отрече. И аз се сещам за последният такъв паметник който видях. В Кърджали, в една градинка на центъра, на най-високото място. Наистина има много голям заряд на такива места.

И може би за това е най-добре да се възстановят войнишните паметници пред НДК, вместо да се правят опити да се спаси нещо, което само е тръгнало да пада.

Редактирано Септември 13, 2012 от hristo_serafimov

[Galahad]

Войнишките паметници имат своето значение за самото съществуване на държавата. Те са посветени на хора, които са служили на държавата и са изпълнили своя дълг към нея. Държавата пък трябва да ги дава за пример, защото ако няма кой да й служи, тя заминава (то нашата и натам отива).

Това пред НДК е безсмислица, която никога те се е радвала на особена почит.

За сравнение паметникът на патриарх Евтимий. Площадът е известен като "Попа" точно заради паметника, макар размерите му съвсем не са внушителни. Има една статуя, която дори не е с габаритите на някой тлъст владика пишещ доноси. Не че няма на площада по-внушителни сгради - там са кино "Одеон" и централата на "Булгартабак". И двете имат и някакво емблематично значение, но въпреки това се оказват засенчени от един малък паметник.

[glishev]

А, не. Проблемът не е в отбелязването на 1300-годишнитата. А в това, че е направено зле.

Паметникът се руши сам, грозен е и е опасен. На това отгоре тази грозотия не може да бъде разпозната от никой нормален българин. Народът й се подиграва. И е построена на мястото на красив, траен, обичан и разпознаваем паметник на нашите войници от последните сто години. Е, всичко това, за щастие, е поправимо.

А ако има нужда от паметник на 1300-годишнината, той явно не трябва да бъде поръчван на Валентин Старчев, нито пък да бъде изпълняван в колкото грандоманско-грозния, толкова и нетраен соцмодерн.

[mnoogo]

Всички стари паметници да се бутнат и на тяхно място да се иградят фигури по примера на Скопие.Паметници на нашенци от близко и далечно минало-Сократ,Айнщайн,И.Павлов,Коперник,Тесла и др.Много са няма да стигне мястото.

[КГ125]

Не, той паметника като продукт на времето си си има мястото. Но не там и не след като се е саморазпаднал.

[К.ГЕРБОВ]

В момента по-малкото зло е сегашния паметник да се консервира, или и двата паметника да бъдат възстановени на друго място, за да не се използва дискусията покрай тях като поредния политически аргумент.

За въстановяването на войнишкия паметник има определено място, има и проект за експонирането му.

Интересно, че до вчера никой не се сети да попита има ли такива начинания? А сега колко народ иска да се махне един паметник и да се сложи друг.

Аз вече казах на едно друго място, че на това се казва реваншизъм. Защо 20 години не се загрижихте да въстановите войнишките паметни плочи, а скочихте едва сега? Исках тук да направя едно сравнение с една птица, но ще се въздържа. Ще взема пример от спокойния тон на Ангел.

[glishev]

Войнишкият паметник си е имал свое място и няма нищо, което да си струва повече да бъде на това място. Ако това е реваншизъм - нека.

Но по-скоро е вярно, че безкрайно некадърното издигане на Седмокрилия върху мястото на стария, хубав войнишки паметник е... кретенизъм.

[КГ125]

Не виждам защо новият да не се премести, а старият да заеме мястото си. Така е по-редно и по-справедливо. Освен това, със саморазрушаването си новият ни поставя на изпитание - просто и ясно.

Този, който даде пари за възстановяването му, а не ги даде за връщането на военните паметни плочи, просто действо срещу България. Хич не се чудете.

[КГ125]

Аз за това ти пиша за компромисни решения и за липсата на воля да бъдат намерени. След като някой иска просто да руши, аз н е мога да заема друга позиция освен да съм срещу рушенето, въпреки че този паметник в момента не прилича на нищо. Проблема е че ти например мислиш само как настоящия паметник да бъде разрушен, а не как вече съществуващия паметник отбелязващ 1300 години от съществуването на България да продължи да отбелязва годишнината без да пречи на войнишкия паметник. Опитай се да помислиш малко и за годишнината, не само за войнишкия паметник.

В момента по-малкото зло е сегашния паметник да се консервира, или и двата паметника да бъдат възстановени на друго място, за да не се използва дискусията покрай тях като поредния политически аргумент. Ти лично доказа че народа ни не е дорасъл до етапа в който нещо старо може да бъде възстановено без да се стигне до политическо говорене и реваншизъм.

Рушенето е вече факт, и то заради социалистическото качество на втория паметник. Какъв компромис?? Той е изместил първия, а сложени на везната един до друг, какво излиза?

[КГ125]

Аз вече казах на едно друго място, че на това се казва реваншизъм. Защо 20 години не се загрижихте да въстановите войнишките паметни плочи, а скочихте едва сега? Исках тук да направя едно сравнение с една птица, но ще се въздържа. Ще взема пример от спокойния тон на Ангел.

Дума реваншизъм не може да се отнася за искането да се възстанови българската историческа памет.

Вторият паметник вече е разрушен, и то от само себе си. Какъв по-добър повод от това стария да се върне на мястото му, а новият да отиде другаде, ако СБХ например събере пари за възстановяването му, след като така настоява.

[hristo_serafimov]

От няколко дни се чудя какво точно отбелязва този паметник. Паметници по принцип се правят за да отбелязват дадено събитие или да ни напомнят за дадена личност.

1300 години от създаването на България не ми се струва някакво чак токова знаменателно събитие. И след това държавата си я има. Това значи ли, че всяка следваща година е трябвало да се издига по един Осмо-, Девето- и така нататъка -ъгъкник за да се отбелязва съществуването на държавата?

Та като цяло, това нещо не знам дали въобще може да се нарече паметник. И ако съм прав и не е паметник и на всичкото отгоре е опасно за хората наоколо, спокойно може да отиде в небитието.

[kramer]

Самият факт, че хората са дали нецензурно прозвище на "пето-...", или "седмо-..." еди си какво, говори красноречиво. Не съм чул обаче българите да дават подобни прозвища на войнишки паметници.

Така, че да го махат! И да възстановят войнишките плочи!

[К.ГЕРБОВ]

Кой да ги въстанови? Че по този въпрос се работи вече 20 години, но не се получава. Търсело се организатор, пишат в «24 часа» в статията, за която съм пуснал линк.

Намери един такъв организатор и го предложи. Недей да зовеш като комсомолец: «Дайте да дадем, другари!» Само с патриотични лозунги нищо няма да стане.

И кажи "на хората", че както и да наричат паметника, той сам няма да падне. Това, което остана от него е много як бетон. Трябва да повикате Валяка, той може и да оправи работата. Или още по-добре нарамвайте сами чуковете и тръгвайте.

[КГ125]

Мотат се 20 години, да. Това е защото няма желание, няма политическа воля. Време е да проима!!!

Впрочем може и за добро да е - да бухнеш плочите в парк... Ми да сложат новия паметник в парка, какво пък?

Кой да го направи,някой от кметовете от близката ни история ли? Ами процента, ами далаверата?

[Galahad]

СоциализъмЪ като цяло си е едно калпаво недоразумение, тъй че и произведенията му са същата стока. Нещо, което е правено във време, когато не е важно каква е идеята, а чия е, независимо колко е багажът в главата му. За майсторлъка си има два израза: "Викам ти майсторе, защото не ти знам името, ама иначе не си никакъв майстор" и "Такъв имали, такъв пратили". То и другите паметници на соц. епохата са същата стока и са удостоени с подобаващи названия "Летящата чиния" (Бузлуджа), "Голямата ере...я" (паметника на Асеневци в Търново"... Въобще празноглавието и гигантоманията родиха разни безумия, в основата на които има един стърчащ "х....подобен" обект. Направете сравнение между "Голямата ере...я" в Търново и паметника на "Майка България" пак там. Пак има фигури от всички страни, пак има нещо нависоко, ама не го бъркат с ... Та и при "Голямата ере...я" ако се пропуснеше гигантоманията, конниците се посъберяха и се сложеше в средата една женска фигура символизираща България паметника щеше да е и по-красив и по-ясен. Но тези побити мечове и в Търново и в Шуменската крепост са си поредното социалистическо недоразумение.

Паметниците от соц.епохата са не само безумни като идея, но и калпави като изпълнение (онова, дето днес му се вика "китайско качество"). Всичко в онази епоха се правеше не както трябва, а ударно, в срокове, петилетката за две години, а продукцията започва да се разпада още щом излезе от ръцете на "майстора-комунист" ... Ама то не е само този паметник. Основното училище, в което учех му бяха покрили фасада с азбестови плочи. Безумието е не само, че са опасни, но и че са много трошливи и за 2-3 години голяма част от фасадата представляваше неизмазани тухли, с останали тук-таме парчета от декоративни тухли от азбест.

А и не ми е ясно, защо е това прехласване по Альоша и ПСВ. За Андрей Луканов и Сергей Станишев разбирам - това са плодовете на българо-съветската дружба. Но защо другите българи предпочитат паметник на армията, която ни "освободи" така, че останехме без Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини, а не искат да го има паметника, на който са написани имената на техните бащи, дядовци и прадядовци? Нима е случайно, че именно този народ е най-бедния и в ЕС, а вече и на Балканите, и в цяла Европа?

[КГ125]

Като се замисля, г-н Гербов е пуснал темата за да ни разкаже за новия паметник и за времето на построяването му. Може би трябваше да пусна мнение в друга тема, нова евентуално. Или пък не, защото в никой случай не искам пък да отрека позитивното на времето, в което съм израсъл и, както се казва, изучил...

Но все пак обстоятелствата ни налагат в този случай да имаме позиция... Много е ценно това, което махнаха през 1980.

[К.ГЕРБОВ]

С добавянето на анкетата и то на челно място, статията ми съвсем се изгуби. Вероятно много хора привлечени от заглавието ще решат да надникнат в темата, но като видят дългата анкета, няма да разберат, че има и статия. Затова на нея й сложих самостоятелно заглавие: да върви тя с автора си. Надявам се, че така поне ще бъде открита чрез интернет-търсачката. За мен веднъж попаднало нещо в интернет - независимо къде е, ще си намери читателя.

Все пак няма да си затрая съвсем и ще кажа, че за втори път пускам статия в раздел „Култура и изкуство” с цел да поясня някои неизвестни и позабравени неща, свързани с културно-историческите ни паметници. Вместо да се приеме това като информация и с разбиране, веднага след статията ми започват спорове - да го съборим ли паметника или да го възстановим?

Мисля, че да наречеш паметник, посветен на 1300 годишнината на България - „петохуйник”, говори лошо не за паметника, а за този който дава оценката. Говори за неговото подсъзнание и това, което стой най-отгоре в него.

Лично на мен този „критик” ми изглежда доста жалък.

[glishev]

Статията ти е информативна и никой нищо лошо не може да каже за нея, а в случая названието не е хрумване на някого тук, а чисто народно творчество. Един вид историческа присъда.

Това, че паметникът е посветен на 1300-годишнината, още не прави самия паметник красив, здрав, разбираем или добре изпълнен. По добри поводи, за съжаление, могат да се извършат и глупости. А това, че паметникът е построен на мястото на друг, стар и тачен, си е живо безобразие. Не се учудвай, че по такава тема и под такава статия се разгарят страсти. Това е съвършено естествено, а обратното би било учудващо.

[ДеДо Либен]

Паметникът на Старчев , както и недоразумението в Шумен и часовника в Хасково са плод на страстната му любов към формоблудство и изключително грешната му самопреценка , че прави Истинско Модерно Изкуство.

Тези му произведенията са хиперпретенциозни и са Престъпление срещу естетиката - само поради това трябва да бъдат премахнати.

Що се отнася до разни техни поклонници , да си събират собствени средства и да си го възстановяват на друго масто.

[КГ125]

Все пак няма да си затрая съвсем и ще кажа, че за втори път пускам статия в раздел „Култура и изкуство” с цел да поясня някои неизвестни и позабравени неща, свързани с културно-историческите ни паметници. Вместо да се приеме това като информация и с разбиране, веднага след статията ми започват спорове - да го съборим ли паметника или да го възстановим?

Странно, но точно днес мислех за това, наистина така излиза и затова признавам за грешка това, че не отделих темите. То не е късно да се направи, но не знам дали пък няма да се забъркат още повече нещата.

Г-н Гербов, статията е чудесна и наистина бих искал да има още такива. Единият й плюс е мой и бих сложил и още ако можех!

Много чувствителна е обаче материята специално тук за този, а другата я обърнах на лека, или май не, историческа шега, защото наистина ми е смешно как нашите ми дадоха 50 ст. за да ги дам в детската градина.....

От друга страна, естестическите качества на паметника на Старчев са си обект на основателна критика, което ни най-малко не омаловажава историята на създаването му!

Сигурен съм, че ще се намери тема от този период, която да обедини "двете спорещи страни", така да се каже и с удоволствие ще се включа в такава. Вие умеете да поднасяте информацията идеално!

Какво нещо е близкото минало на България... Но не бива никой спор да смути позитивната страна на нещата, а тя е, че тук има хора, които наистина умеят да разкажат историята и сред най-добрите в това сте Вие! Наистина го мисля.

Пък и грях ще е да се критикува всичко от миналото - в никой случай няма да е адекватна и обективна такава позиция.

Просто точно този въпрос, за точно този паметник е много чувствителен... Какво да правим...

Ще трябва занапред при деликатните или спорни моменти да се отчита и този момент - защото, критикувайки нещо от миналото, не бива да го правим за сметка на позитивното!

Затова мисля, че е най-добре решението за темата да е Ваше. Ще се съобразим с препоръката ви да се раздели на две евентуално - с леко техническо забавяне може би, но ще го направим. Така двете тематики - тази на статията и тази, в която се разви темата, ще може да останат паралелно но отделно. Или пък не - Вие казвате. :)

Редактирано Септември 17, 2012 от КГ125

[К.ГЕРБОВ]

Нямам отношение към въпроса къде да бъде статията ми. Както казах, важното е, че е в ефира. А по въпроса за възможните днес решения за паметниците пред НДК, нека да си дадем сметка, че все пак това е място за отдих и не бива да бъде натоварвано толкова с паметници от спорното ни минало. Ако се запази паметника за 1300 години България и се въстановят войнишките плочи, то там ще стане бъкано от паметници, разделящи в момента нацията ни.

За паметника „1300 години България” разбрах, че се прави нещо съвместно с общината, главния проектант на околното пространство на НДК и Валентин Старчев. Напоследък се намеси и Симеон Дянков като принципал на НДК. Кашата тук е пълна, затова мисля, че в момента дискусията за този или онзи паметник може да има само виртуален характер.

Сигурен съм, че ще се намери тема от този период, която да обедини "двете спорещи страни", така да се каже и с удоволствие ще се включа в такава.

Макар и да остане само виртуално, аз все пак имам едно такова предложение:

Пред НДК е издигнат Паметник на жертвите на комунизма. Като изпълнение той е аналогичен на възпоменателните плочи на загиналите от І и VІ пехотен полк. Върху черен гранит са изписани 8000 (според едни) - 9000 (според други) имена.

От другата страна на тази гранитна стена може да се изгради втора и там да се напишат имената от войнишките плочи. То и без това тези от третата стена трябва да се правят отново, защото оригиналните плочи не са запазени. Има място с течение на времето да се добавят, както се предлага в интернет - имената на всички софиянци, загинали във войните.

Ще излезе доста по-евтино, отколкото да се издигат наново старите огромни стени. Възстановяването им в оригиналния вид вероятно ще погълне цялото пространство на фонтаните. Техните размери са били 21 х 11 метра всяка. А финикийските знаци за проект и изпълнение? Също авторски права, узаконявяне...

[glishev]

Във всеки случай ще е по-евтино от възстановяването на невъзстановимата грозотия. Да не говорим, че войнишките паметници като такива са безусловна ценност.