Интегралният сектор за сигурност базиран на знания

[Р. Теодосиев]

ИНТЕГРАЛНИЯТ СЕКТОР ЗА СИГУРНОСТ БАЗИРАН НА ЗНАНИЯ

полковник доцент доктор Стойко Димитров Стойков

ВА “Г.С.Раковски”

Навлизането на човечеството в ерата на ноосферата (ера на знанието) налага на нации, като българската, да концентрат вниманието си върху натрупването на интелектуален потенциал, който имa потребен за укрепване и развитие на благосъстоянието на българското гражданско общество, както и на собствено място в интеграционен и коалиционен план. Чрез националния духовен потенциал, включително в контекста на европейското духовно пространство, България може да устои на външни и вътрешни неблагоприятни въздействия и да се развива успешно в световното интелектуално съревнование.

Един от трите основни стълба на обновената Лисабонска стратегия за развитието на икономика и общество, базирани на знание, са инвестициите в образованието и обучението и воденето на активна политика за неговото изграждане. Като част от Лисабонската стратегия, изграждането на Европейското изследователско пространство (ЕИП) се превърна в съществен момент от отклика на ЕС към предизвикателствата на глобализацията.

Към четирите стълба на икономиката на знанието може да се добави и пети. Става дума за социалния капитал, представен от доброто ръководство, визия и воля за промяна и развитие. Това ни позвлява да посочим двата акцента от тази проблематика – знанието като вид ресурс и знанието като капитал, а не разход.

Целта е да се създаде Единен европейски пазар на труда за изследователите, където знания, изследователи и технологии могат да преминават безпрепятствено границите, така както това става за стоките, хората, услугите и капитала. Това е т.нар. пета свобода — свободното движение на знанието, където то е използвано и развивано по най-добрия начин. Петата свобода е задължителна, ако Европа иска да стане водеща „икономика, базирана на знанието“ в света, където знанията ще помогнат в устойчивото развитие и конкурентоспособността и ще се занимават с обществените предизвикателства, които тревожат европейските граждани. Необходимо ни е да създадем атмосфера, в която научните закони, научният начин на мислене и научната мисъл са високо ценени, за да построим общество, основано на науката, което да отглежда талантливи свои членове, способни да произвеждат нови знания чрез действена подкрепа за науката, позволяваща да се увеличи националното научно образование, като основа за процъфтяващата икономика на знанието.

Традиционен инструмент за планиране на политиката за научни изследвания и технологично развитие на Европейско ниво и основен финансов инструмент за изграждане на Европейското пространство за научни изследвания и технологично развитие, е предложена от ЕК и одобрена от Европейския Съвет и Европейския Парламент - 7 рамкова програма “7РП - Утрешните отговори започват от днес” със срок на действие от 1 Януари 2007г. до 31 Декември 2013г.

Програмата “СИГУРНОСТ” на 7 РП с бюджет 1.3 млрд. евро (2007 - 2013 г.) е насочена основно към Европейската сигурност като основна предпоставка за просперитет и свобода. Обръща се особено внимание на необходимостта от подробна стратегия за сигурност, която покрива мерките както за гражданска, така и за отбранителна сигурност. Защото за да са защитени нашите граждани от заплахи като тероризъм, природни бедствия и престъпност, трябва да се инвестира в знанието и да се разработват нови технологии, като в същото време се осигури защита на неприкосновеността на личния живот и фундаменталните човешки права.

В Седма рамкова програма (7РП) изследователската дейност, финансирана от ЕС, се занимава с теми, свързани с гражданската сигурност (антитероризъм и управление на кризи) и има принос към цял набор от политики на Общността като транспорт, мобилност, гражданска защита, енергетика, околна среда и здравеопазване. Посредством обединяването и координирането на усилията на европейско ниво, ЕС придобива по-добро разбиране и реагира по-адекватно на рисковете в един постоянно променящ се свят.

Проучванията, свързани със сигурността, генерират нови познания и насърчават прилагането на нови технологии в областта на гражданската сигурност. Изследванията в Седма рамкова програма са съсредоточени в следните области:

• Сигурност за гражданите (технологични решения за гражданска защита, биологична сигурност, защита срещу престъпността и тероризма);

• Сигурност на инфраструктурата и комуналните системи (изследване и обезопасяване на инфраструктурата в области като информационни и комуникационни технологии, транспорт, енергетика и услуги във финансовата и административна сфера);

• Интелигентно наблюдение и сигурност по границите (технологии, оборудване, инструменти и методи за защита на европейските сухопътни и водни граници);

• Възстановяване на сигурността и безопасността в кризисни ситуации (технологии и комуникация, координация в подкрепа на граждански, хуманитарни и спасителни дейности);

• Интегриране на системите за сигурност, взаимна обвързаност и оперативна съвместимост (събиране на информация за гражданската сигурност, защита на поверителността и проследяемостта на транзакциите);

• Сигурност и общество (приемане на решенията в областта на сигурността, социално-икономически, политически и културни аспекти на сигурността, етика и ценности, социална среда и възприемането на сигурността);

• Координиране и структуриране на научните изследвания в областта на сигурността (координация между европейските и международните изследователски усилия в гражданската област, сигурността и отбраната).

Многоскоростна и многопрофилна в своето развитие, Европа заяви своята готовност да стане “най-конкурентната и динамична икономика на знанието в света”, като увеличава и поддържа лидерството в ключови области от развитието на съвременното общество, чрез публичните инвестиции във висшето образование като първостепенен приоритет.

Целта е да се гарантира, че институциите за висше образование разполагат с необходимите ресурси, за да продължат да постигат своите цели за създаване и поддържане на широка съвременна база на знанието и стимулиране на научните изследвания и иновациите.

Болонският процес, който води до по-голяма съвместимост и сравнимост на системите в Европейското пространство за висше образование се гарантира с реформи на националните системи и политики за висше образование, основаващи се на европейските ценности на институционалната автономия и академичната свобода.

Една от основните теми в съвместните научни изследвания е сигурността на обществото, включена в част от специфичните програми на 7 РП, като общата визия предвижда създаване на националните програми и национални технологични платформи, за да се осигури пълно осъществяване на националния и Европейския научен потенциал чрез ефективно сътрудничество между академичната наука и потребителите. Във визията изрично е подчертано, че Националните програми не могат да бъдат заместени от Рамковите програми на ЕС, доколкото те са инструменти за осъществяване на националните стратегии и постигането на националните приоритети.

Ускоряване зараждането на ново знание, иновации и издигане на научните изследвания във високо технологични сектори и стратегически технологии, водещи до повишена производителност и укрепване на конкурентноспособността е възможно да бъде постигнато по пътя на:

• -стратегическо и оперативно ръководство за обновяване на образователните и квалификационните системи и учебни програми в ЕС;
• дефиниране на образователни и квалификационни програми на бъдещето;
• споделяне и трансфер на знания;
• модернизиране на системите за образование и квалификация.

Основни изисквания към научно-образователния процес в новите условия и в духа на Болонската декларация са повишаването на неговата ефективност при запазването на равния достъп до образование, засилването на връзката с партньори и заявители, разгръщането на формите на учене през целия живот, фундаментално необходими в условията на непрестанно променящата се конкурентна среда. За да се улесни преходът към общество на знанието, Европейската комисия стимулира установяването на стратегии за учене през целия живот.
Тъй като знанието в областта на сигурността е силно специализирано и разпръснато, за неговото групиране, съхранение, разпространение и реализиране в практиката е нужно изграждането на множество, предимно хоризонтални връзки между хора, ведомства и организации. Тези връзки трябва да обхващат не само сферата на информационните и комуникационните технологии, но и всички останали – бизнеса, академичната общност, правителството, обществото като цяло.
Обединяването на знанието създава огромен потенциал, но това не е достатъчно то да се превърне в полезно, използваемо знание. Необходими са опит и умения, за да може то да се обработи и използва. Световната банка доказва връзката между икономическото развитие и знанието и проследява процеса на превръщането на едно откритие в продукт в своя аналитичен модел за четирите стълба на икономиката на знанието. Това са иновационната система, която създава новото знание; институциите, които го събират и превръщат в блага; добре обучената работна сила и информационните и комуникационните технологии, които го съхраняват и разпространяват.
Способностите на отделните нации да създават, абсорбират и овеществяват нови знания се отразяват пряко върху тяхната икономическа мощ и благосъстоянието на гражданите. Това налага в теорията и практиката да се използва и понятието “нова икономика”, за която решаващият ресурс е именно знанието, както и неговото управление, емкостта му в пазарното общество. Наложително е да се формира определено нова стратегия за обществено развитие, основана на знанието, чрез нарочно инвестиране в човешкия капитал в образователната система и извън нея, стимулиране на иновациите, акумулиране на знанията в материалното и духовното производство и в публичните блага. Защото основна характерна черта на съвременното производство представлява наличието на компонент на знанието във всяко благо (стока или услуга), и това неизбежно се отразява на структурата на стойността на всеки продукт, предназначен за продажба.
Както пише Хенри Форд, “Невъзможно е да бъде направено само това, за което липсват все още необходимите знания”. Знанието е това средство, което увеличава потенциала на факторите на производството, в т.ч. и на човешкия фактор.
В условията на бързо променящата се икономическа среда знанието се превръща в основен ресурс, определящ ефективното функциониране на всички останали сфери. В контекста на тази нова концепция и на бъдещото си, България трябва да намери механизма да се интегрира към най-бързо развиващите се икономики в света. Това може да стане само ако от страна на правителството, бизнеса и обществото бъдат поети съответните отговорности и мерки; за успешното развитие на икономиката на знанието.
Висшето образование представлява изключително богата и разнообразна научна и културна придобивка и играе ключова роля за развитие на общество ни по нелекия път за реализиране на идеята за Европа на знанието. Създаването на Националната стратегия за научни изследвания в Република България подпомага продължаването на традициите за развитие на вековните ни национални ценности – наука и образование, дълбоко вкоренени в националния ни дух и култура и би допринесла за интегрирането на България към развитите европейски страни, където науката е национална ценност, удовлетворяваща духовни потребности на обществото и допринася за увеличаване на благосъстоянието, сигурността и устойчивото му развитие.
Решението на тази извънредно тежка задача е невъзможно без наука и мисията на науката ни в настоящия момент се състои в решението именно на тази задача.
Според “Български синонимен речник” (с автор Любен Нанов, издаден от издателство “Наука и култура”, София, 1968 г.) “учението” е, “просвета, наука, образование, обучение, доктрина, дисциплина, школа”, но учението е и процес на разбиране, който води до промяна в поведението (преди всичко в нагласите) на индивида чрез придобиване на познания, умения и ценности.
Съгласно тази дефинициия за учене, във висшето учебно заведение би следвало да се получат поне три резултата:

• да се генерират съществени промени в мисленето, във възприятията и в нагласите на обучаемите, за което отговорността в това отношение е изцяло на висшето учебно заведение, тъй като то има социалното задължение и социалната отговорност пред обществото ни да обучава и възпитава. Ние смятаме, на базата на досега постигнатите резултати, че ВА “Г.С.Раковски” e Висшето учебно заведение, в което младите хора се възпитават и насочват за своето бъдеще чрез придобитите в процеса на обучението си ценности;
• да “тече” постоянен процес на разбиране, т.е. обучемият да може да си обяснява явленията и фактите. Във ВА “Г.С.Раковски” не си позволяваме създаването на Учебни планове на специалности, които по-скоро “са скроени” по мерките на самото ни висше учебно заведение и на наличните към момента преподаватели в него, отколкото по потребностите на реалния живот. Убедени сме, че това е пътят срещу досегашната практика на масово дипломиране на млади хора, които никога не работят по специалността си;
• да се генерират постоянно познания и умения, които се изразяват в определена компетентност. За нас е особена гордост, че нашите випускници с гордост носят името на патрона ни, защото в процеса на тяхното обучение, “ние не се опитвахме да ги лъжем, че ги учим, а те самите да ни лъжат, че се учат”.

Ние като научно-образователна организация, не си позволяваме да станем участници в процес на надлъгване (в който няма победители) на двете групи - едната Висшето училище и преподавателите в него, а другата - нашите обучаеми. За нас това би означавало отклонения от философията на самото учене и “брак” в крайния продукт на висшето ни училище, “рекламации” от страна на потребителите на този продукт (сигурността , обществото), неефективен обществен разход на ресурси (пари, време и др.) и не на последно място – нещастни, необразовани хора с дипломи, които не съумяват да открият навреме достойното си място в живота.

В общ енциклопедичен план знанието се определя като система от съждения с принципна и единна организация, основана на обективни закономерности. От ЕС са разработени два съставни индикатора за оценяване на напредъка към икономика, базирана върху знания.

Първият от тях измерва усилията на всяка страна за изграждане на икономика, базирана върху знания, като се отчитат двата основни аспекта на инвестициите в научните изследвания: - създаване на нови знания и разпространението на тези знания. За наше съжаление от страна на България не са налице достатъчно данни за оценяване на мястото й по отношение на останалите европейски страни и отговорът може би се намира в нежеланието на администрациите на министерствата и ведомствата да се занимават с научна дейност и липсата на научни интереси в тях.

Вторият индикатор измерва постиженията на всяка страна при изграждането на икономика, базирана върху знания. Той включва: общата производителност на труда (БВП на работен час); постиженията в науката и технологиите (патенти и публикации); използуването на информационната инфраструктура (електронна търговия); ефективността на образователната система (успеваемостта в обучението).

Позицията на България, определена по този индикатор, в сравнение със страните от ЕС и присъединяващите се към него, показва не просто ниско общо ниво, близко само до това на Румъния и Турция, но и негативен растеж, който води до тревожно увеличаване на изоставането.

Не само делът на младите хора в третия цикъл на обучение с докторски степени в България е много малък - по този показател след България са само Латвия и Кипър. Значително по-неблагоприятно стоят нещата по отношение на подготовката на млади учени чрез докторантура. Данните показват, че не повече от половината от приетите в докторантура стигат до защита на дисертация. Това означава, че организацията на тази дейност се нуждае от много сериозно преосмисляне, за да не се изразходват напразно значителни средства и да се осигури възпроизводството на научен потенциал. В противен случай България остава извън борда при изграждането на общество, основано на знанието - обявената обща цел на ЕС.

Очевидно е, че България трябва да положи значителни усилия за промяната на тази ситуация, чрез повишаване на интереса към научноизследователска дейност във висшите училища, за създаване на условия за усвояване не на какви да е, а на съвременни знания от младото поколение и подготовка на новата генерация учени.

Университетското образование, особено в магистърските и докторски програми, е немислимо без активна научноизследователска дейност. Трябва да се стимулира въвеждането на нови интердисциплинарни научни дисциплини, както и да се използува капацитетът на неуниверситетските изследователски организации при подготовката на млади учени.

Съвременната инфраструктура, обслужваща научната им дейност - библиотеките, компютърните мрежи, центровете за обработка на информация, изграждането и развитието на национална информационна мрежа за изследователската дейност, съвременните комуникации, достъпът до научна информация и възможностите за съвместни изследвания са особено съществени за ефективна научна дейност. Необходими са ни реални действия, а не партийни заклинания от поредния министерски съвет за създаване на европейски условия за научното развитие и кариерното израстване на учените в системата на висшите училища и държавните изследователски структури.

За оценка на постигнатите резултати се предлага прилагането на следните индикатори, успешно ползвани в добрите европейски практики:

• съотношение на вложени средства към реализирани научни продукти;
• брой регистрирани и поддържани патенти;
• публикации;
• преотстъпени лицензи;
• брой на докторанти;
• брой на поканени чуждестранни професори;
• брой на новоизградени динамични научни звена;
• брой на допълнително квалифициран административен и научен потенциал;
• брой на успешни проекти в рамковите и други международни научни програми с национално участие;
• степен на обновена инфраструктура;
• мрежи, изградени между научни звена и малки и средни предприятия;
• брой на нови spin-off формирования;
• степен на подобряване на възрастовия профил на научния потенциал;
• брой на призната научна периодика, издавана у нас;
• брой на създадени звена за трансфер на научни знания.

Мисля, че внимателният самостоятелен прочит на тези индикатори от всички ръководители на Висши учебни заведения и представители на министерства и ведомства, носещи непосредствена отговорност за успешна национална образователно-научна политика, позволява много точно и безпощадно ясно да открием своето място и разминаването между декларирани желания и постигнати резултати.
Науката, в най-общ смисъл, е система от обективно знание. В по-тесен смисъл, науката е знанието за възприемания свят, добито чрез емпирични научни методи, основано на наблюдаеми явления, което може да бъде както потвърдено, така и отхвърлено.
Мисията на науката е в това да проправя разумния път на практиката.
Ефектът на всяко или почти на всяко научно знание се проявява преди всичко в това, че то служи като предпоставка за откриване на друго научно знание. Именно по този начин съвкупността от знания се превръща в система, всеки елемент, от която в някаква степен е резултат от предшестващия и в някаква степен - предпоставка за следващия.
По тази сложна мрежа от връзки, ефектът от едно научно откритие или научна теория минава през по-малко или повече звена, „преработва се” от етап към етап, докато се стигне до „крайния продукт” на отворената система наука, т.е. до такова знание, чийто непосредствен ефект се състои във въздействието върху другите системи от дейности в обществото, една, от които е сигурността.
Научният метод е систематичен начин за придобиване на знания. Той се основава на наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и другите форми за придобиване на знания. Разграничението между наука и лъженаука е общофилософски въпрос, известен ни като “проблем на демаркацията”.
Лъженау̀ка или Псевдонау̀ка (на гръцки: ψευδής - лъжлив, неверен + наука) е вид твърдение, дейност, метод, практика или теория, които твърдят, че са научни и които на пръв поглед дори може да изглеждат научни, но на които липсват някои от характерните за науката изисквания като:

• не използват научния метод;
• не могат да представят разумни и достоверни доказателства;
• не отговарят на елементарни научни критерии.

Разбира се, съществуват епистемологични разногласия по отношение на научния метод и използваните критерии за разграничаване на науката от псевдонауката и по принцип за намиране на обективен и надежден начин за класифицирането им, но най-общо казано псевдонауката се характеризира с неяснота, непълнота, изопачаване или преувеличаване на ефектите и обикновено липса на прогрес в развитието на теорията и нежелание за експериментална проверка. Характерните отличителни черти на псевдонаучната теория са:

• игнориране или изкривяване на факти, известни на автора на теоритичната разработка, но противоречащи на неговите постановки;
• отказване от опити да се сверят теоретичните изследвания и изчисления с резултатите от изследванията при наличие на такава възможност, замяна на проверките с позоваване на “авторитетни в областта на сигурността институции”; “интуицията на самоопределилия се или самопроизвел се експерт в областта на сигурността и отбраната”; “здравия разум” или нечие “политически авторитетно мнение”;
• използване в основата на теорията на недостоверни данни (т. е. данни, непотвърдени от поредица независими експерименти или от изследователи).

Псевдонауката игнорира най-важните елементи на научния метод - експерименталната проверка и поправянето на грешките. Отсъствието на тази отрицателна обратна връзка лишава псевдонауката от връзка c обекта на изследване и я превръща в неуправляем процес, силно подложен на натрупване на грешки, част от които могат да бъдат и злоумишлени.

Съществуват и постоянно се появяват множество теории и хипотези, които могат да изглеждат псевдонаучни поради нов, непривичен формализъм (език на теорията) или отсъствие на информация или знания, необходими за разбирането й. От друга страна, “степента на налудничавост” на теорията или нейното непризнаване все още не са достатъчен признак за нейната новост и научност, въпреки че много псевдоучени са склонни да апелират за това, забравяйки, че научните знания в сектора за сигурност и отбрана не трябва да се отнасят към това, което поначало не е наука и е свързано с други аспекти на живота, например религия, спорт, театър, фолклор, психотерапия.

Естествено, не всички учени в сектора за сигурност и отбрана работят по един и същ начин при създаването на знания: някои учени се доверяват на вдъхновение и прозрение, други са много систематични в своите изследвания. Точният начин, по който се извършва научна работа не може да се разглежда изолирано от дисциплината и (политическия) контекст, в който тя се извършва, и най-вече (икономическия) натиск върху учения.

Един вариант на точната интерпретация на научния метод, който ви предлагаме, е да се каже, че той не служи за придобиване на знание, а само за верификация на вече придобито знание. Във всеки случай има съгласие за това, че научният метод предлага начин да се гарантира, че знанието не е изкривено от субективни влияния и че грешките могат да бъдат открити.

Непрекъснато нарастват опитите в съвременното стратегическо управление на организациите (системите) знанието да се вгражда и да съпътства всички дейности през целия им жизнен цикъл, задължавайки ги да се учат непрекъснато и превръщайки ги в учещи се организации. Значимостта дори на отделните управленски дейности за формиране на основните характеристики на системите в процеса на управлението им позволява всяка от тях да бъде причислена към учещите се.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F