Недействителност на сделките – понятие и видове

[DendroaspisP]

Хайде да не бъркаме нещата. Нищожна сделка никой не може да санира или както ти казваш да реанимира. Ни съдЪТ (да се слави името Му), ни господ, ни адвокат, ни прокурор, ни обикновен гражданин, нито дори Алвата (виж, само за последния не съм сигурен ). Санират се, т.е реанимират се по твоя изказ, само този тип недействителни сделки, които са т.нар унищожаеми сделки. Санирането им става след като в законоустановения срок, правоимащата страна не упражни право си да иска пред съд унищожаване на сделката, която до този момент Е породила валидни правни последици.

Редактирано Септември 8, 2012 от DendroaspisP

[КГ125]

СъдЪТ /да се слави името му, ама волята му да бъде само справедлива и законна, че... / не може, и Алвата не може. Но последният поне може да ги забрани. енд ОТ)

Редактирано Септември 8, 2012 от КГ125

[Galahad]

Проблемът по чл.102 ЗЗД е, че за разлика от цесията, нямаме законово фиксиране кога кредиторът следва да даде съгласието си (от езиковото и правнологическото тълкуване на чл.99, ал.4 ЗЗД, например, следва че уведомяването е последващо сключването на договора за цесия). Затова няма пречка това съгласие да бъде дадено и преди прехвърлителната сделка между стария длъжник и поемателя на дълга. Или може да е дадено в момента на сключване на сделката. Тогава не можем да говорим нито за сделка под условие, нита за обещаване действието на трето лице.

ПП - защо задължително предпоставящ обезщетението? То няма отношение от гледище кредитора и прехвърлянето на дълга, което е целта на чл.102, ал.1 ЗЗД. Наличието или липсата на обезщетение между стария длъжник и поемателя на дълга е въпрос на вътрешни отношения, които ни най-малко не вълнуват кредитора от гледище прехвърлянето на дълга. Ами ако поемателят на дълга иска да надари стария длъжник, поемайки дълга му?

Условието е бъдещо несигурно събитие. Значи за да имаме условие, то: 1) съгласието на кредитора трябва да е бъдещо; 2) трябва да е несигурно към момента на сключване на сделката. => Няма как да имаме условие, ако кредитора към момента на сключване на сделката е дал съгласие. А щом няма условие, значи няма отлагателно условие.

Кредитора за нас няма значение. Ако той даде съгласие, всичко е ОК, т.е. от момента на неговото волеизявление, всичко приключва. Тъй че каквото става преди това има значение. Имаме три опции: 1) кредитора дава съгласие и всичко минава като по вода - сиреч работата може да мине без съдия и адвокати, тъй че няма какво да се чудим, няма хляб за юристите в тази работа. 2) кредитора не дава съгласие. В такъв случай възниква въпросът как ще се развият отношенията между длъжника и кандидат-длъжника, тъй като този вариант въобще не засяга кредитора (освен ако не е сглупил да пропусне платежоспособен длъжник вместо досегашния гладник, но това е по-скоро проблем на икономистите и счетоводителите). Та затова за мен е важен въпроса за обезщетението, защото там са правните последици за длъжника и кандидат-длъжника, които са основните играчи в цялата операция. Той кредитора може и никога да не разбере за пазарлъка им. Ако е сделка под условие, то не би трябвало да има последици за страните от това, че бъдещото несигурно събитие не е станало. Ако има обещаване на действие на трето лице, то страната, която е обещала трябва да понесе гражданската отговорност, че не е навила кредитора. Дарственото намерение е едно, а претърпените вреди и пропуснатите ползи са нещо съвсем друго. Примерно дори кредитора да откаже, парите може да се дадат на длъжника като дарение и той да плати на кредитора, който в този случай няма как да откаже. Тъй че какво ще е обезщетението е функция от неизпълнението на сделката между длъжника и кандидат-длъжника, която зависи от действието на третото лице - кредитор. За малко да пропусна третия вариант, който е просто невъзможен - кредитора нито се съгласява, нито отказва, но това все ще е до един времеви момент, тъй че при всички случаи казусът ще се сведе до някой от другите два варианта.

Редактирано Септември 8, 2012 от Galahad

[insighting]

По повод изказването, че 'нищожна сделка никой не може да санира':

По презумпция всички недействителни сделки са нищожни. У нас в ГП няма саниране на нищожност, но в други държави нищожните сделки могат да се... реанимират.

P.S. Обучението ми по право е на транснационално ниво.

[DendroaspisP]

По повод изказването, че 'нищожна сделка никой не може да санира':

По презумпция всички недействителни сделки са нищожни. У нас в ГП няма саниране на нищожност, но в други държави нищожните сделки могат да се... реанимират.

P.S. Обучението ми по право е на транснационално ниво.

Вярно е, че правните решения са относителни, т.е зависят и от националната правна система и от това дали дадена национална система спада към континенталната или англо-саксонската система. По принцип тук разискваме българската правна система. Ако се посочва решение, различно от това по българската система, то задължително се посочва според коя система е то (и още по-добре е да се посочва и източника), за да не става объркване.

[DendroaspisP]

Условието е бъдещо несигурно събитие. Значи за да имаме условие, то: 1) съгласието на кредитора трябва да е бъдещо; 2) трябва да е несигурно към момента на сключване на сделката. => Няма как да имаме условие, ако кредитора към момента на сключване на сделката е дал съгласие. А щом няма условие, значи няма отлагателно условие.

Именно. Затова принципно не може да определим сделката по чл.102, ал.1 ЗЗД като висяща сделка под условие. В определени случаи, по волята на страните тя може и да е такава, но не и по силата на закона.

Кредитора за нас няма значение. Ако той даде съгласие, всичко е ОК, т.е. от момента на неговото волеизявление, всичко приключва. Тъй че каквото става преди това има значение. Имаме три опции: 1) кредитора дава съгласие и всичко минава като по вода - сиреч работата може да мине без съдия и адвокати, тъй че няма какво да се чудим, няма хляб за юристите в тази работа. 2) кредитора не дава съгласие. В такъв случай възниква въпросът как ще се развият отношенията между длъжника и кандидат-длъжника, тъй като този вариант въобще не засяга кредитора (освен ако не е сглупил да пропусне платежоспособен длъжник вместо досегашния гладник, но това е по-скоро проблем на икономистите и счетоводителите). Та затова за мен е важен въпроса за обезщетението, защото там са правните последици за длъжника и кандидат-длъжника, които са основните играчи в цялата операция. Той кредитора може и никога да не разбере за пазарлъка им. Ако е сделка под условие, то не би трябвало да има последици за страните от това, че бъдещото несигурно събитие не е станало. Ако има обещаване на действие на трето лице, то страната, която е обещала трябва да понесе гражданската отговорност, че не е навила кредитора. Дарственото намерение е едно, а претърпените вреди и пропуснатите ползи са нещо съвсем друго. Примерно дори кредитора да откаже, парите може да се дадат на длъжника като дарение и той да плати на кредитора, който в този случай няма как да откаже. Тъй че какво ще е обезщетението е функция от неизпълнението на сделката между длъжника и кандидат-длъжника, която зависи от действието на третото лице - кредитор. За малко да пропусна третия вариант, който е просто невъзможен - кредитора нито се съгласява, нито отказва, но това все ще е до един времеви момент, тъй че при всички случаи казусът ще се сведе до някой от другите два варианта.

При заместване в дълг кредиторът има отромно значение, защото без неговото съгласие няма прехвърляне на дълга и респективно ефекта на заместване. Затова законът императивно изисква изричното му съгласие като единствен задължителен елемент. Всичко друго е предоставено на страните. По силата на свободата на договаряне те могат според вътрешните си отношения да изберат как ще осъществят прехвърлянето: със сделка между стария длъжник и поемателя на дълга + съгласието на кредитора; със сделка между поемателя на дълга и кредитора без участието на стария длъжник; със сделка между поемателят на дълга и кредитора, но по инициатива на стария длъжник (т.е привативна субективна делегация без новативен ефект).

Вътрешни отношения между стария длъжник и поемателят на дълга съществуват. Но те могат да бъдат от най-различно естество и имат значение само за тях, не и за прехвърлянето на дълга от гледище на кредитора. Затова и редица автори определят заместването в дълг като абстрактна сделка, така както е цесията, не защото между стария длъжник и поемателя на дълга липсва кауза, а защото тази кауза може да варира. В този смисъл заместването в дълг може да урежда различни клаузи между тях, а не една единствена, което ще го превърне в каузален договор (именно тази кауза има предвид чл.26 ЗЗД).

При уреждането на тези различни вътрешни отношения, старият длъжник и поемателят на дълга могат да дадат какъвто искат характер на договора за заместване в дълг между тях. Тъй като съгласието на кредитора е единственото законово изискване, те могат да придадат на това съгласие каквато роля искат с оглед на договора между тях. Принципът за свобода на договарянето им позволява това съгласие да бъде издигнато в едно бъдещо и несигурно условие и сделката ще стане висяща под условие; могат да придадат на това съгласие характера на обещава действието на трето лице, а могат и нищо изрично да не уговорят в този смисъл. Нещо повече - няма пречка за уреждане на отношенията си да постигнат спогодба като договорът за заместване в дълг между тях да е само един от елементите на тази спогодба. Но тази вариативност зависи от каузата и естеството на вътрешните им отношения като от тях чл.102 ЗЗД не се интересува.

[Galahad]

Струва ми се, че ще стане по-достъпно, ако разгледаме кой какво прави. Та какво имаме в случая:

1) тристранна сделка - кредитор, кандидат-длъжник и длъжник; ако е така статичния ФС е завършен в момента, когато волеизявленията на тримата се съгласуват;

2) двустранна сделка (договор между длъжник и кандидат-длъжник)+ едностранна сделка (волеизявление на кредитора, че е съгласен)

3) три двустранни договора: а) между длъжник и кандидат-длъжник; б) между кредитор и нов длъжник и в) между кредитор и стар длъжник

4) едностранна сделка - тримата се съгласяват, че кандидата става длъжник, а длъжника не дължи нищо.

5) имаме 1 сделка между бъдещ и настоящ длъжник, която не ни интересува и договор, по който едната страна са старият и новият длъжник, а от другата е кредитора, който приема с благодарност новия длъжник и с облекчение се отърва от стария.

С обещаването действието на третото лице е по-простичко, нали? Там двамцата се договарят, пък дали третото лице ще е съгласно с това дето ще направи или ще го направи противно на волята си е въпрос, който е извън предмета на сделката (в смисъл този, на който е обещано въобще не е необходимо да знае, как точно ще бъде убедено третото лице и дали ще стане по законен начин ... пък то после някои неща не могат да се върнат ). Но в случая ни трябва съгласието на три лица, като комплекта може да се оформи и едновременно. Ами сега?

Редактирано Септември 11, 2012 от Galahad

[DendroaspisP]

Един много интересен актуален руски юридически акт:

http://kremlin.ru/acts/16463

[Galahad]

Путинската администрация може да е харесала идеята, но въпросът е доколко ще и харесат последиците от това, дето са "натворили"?

[Ridiculous]

Здравейте,

Искам да отбележа и някои от основанията за нищожност на сделките, които не са изброени изрично в чл. 26 ЗЗД, но при които също липсва съгласие (тъй като въобще липсва едно от волеизявленията). За мен са интересни.

Това са случаите на съзнавано и желано несъответствие между волята и нейното обективно проявление като несериозното изявление, шегата и учебният пример. Въпросните не са насочени към пораждане на правни последици, а ако въобще преследват някаква цел (примерът), то тя е различна - дидактическа.

Отношение към грешката и измамата като основания за унищожаемост (разсъждавам така, поправете ме, ако греша):

При грешкатта и измамата волеизявлението също е опорочено, също има несъответствие между желаното и изразеното, но те са обособени изрично като основания за унищожаемост, тъй като страната, чието волеизявление е опорочено към момента на сключване на сделката не е съзнавала несъответствието. А при грешката и измамата от трето лице съконтрахентът още по-малко може да знае, че има някакъв проблем. Затова сключената сделка при тези хипотези поражда правни последици, докато те не бъдат заличени с обратна сила по искане на страната, която има законен интерес.

Вечерта или утре може да напиша по-няколко реда за всяко основание и нещо за мислената уговорка.

[Ridiculous]

Още по В. Ганев хипотезите на несериозното изявление, учебният пример, шегата, експериментът и пр. трябва да се възприемат или поне да могат да се възприемат като такива от всички участници. Тогава няма съмнение, че сделката е нищожна.

Ако обаче една оферта направена на шега остане не само неразбрана от насрещната страна, но последната дори не би могла и да я разбере (някаква тъпа шега ще да е), то какво следва да бъде състоянието на сделката? Предложението така или иначе си остава опорочено(преднамерено), направо си липсва, не е никакво волеизявление като му липсва волевия елемент. И отново имаме нищожност поради липса на съгласие. Или?! Доказването, че е било на шега само може да се окаже проблематично.

[DendroaspisP]

... С обещаването действието на третото лице е по-простичко, нали? Там двамцата се договарят, пък дали третото лице ще е съгласно с това дето ще направи или ще го направи противно на волята си е въпрос, който е извън предмета на сделката (в смисъл този, на който е обещано въобще не е необходимо да знае, как точно ще бъде убедено третото лице и дали ще стане по законен начин ... пък то после някои неща не могат да се върнат ). Но в случая ни трябва съгласието на три лица, като комплекта може да се оформи и едновременно. Ами сега?

По-простичко е, но с редица уговорки и условия, което не го превръща в принцип.

Първо, това може да касае само случаите на договор между стария длъжник и поемателя на дълга. При договор между поемателя на дълга и кредитора е изключено.

Второ, съществува голям спор какъв е предмета на задължението на обещателя. Той варира (според различните автори) между задължаване за чуждо поведение или за резултат от чуждо поведение (а дали едно съгласие е равно на поведение, това е отделен въпрос), плащане на парична сума или осигуряване поведението на трето лице (пак въпросът дали съгласие е равнозначно на поведение).