Недействителност на сделките – понятие и видове

[Monarh]

Недействителност на сделките – правна уредба, понятие и видове. Частична, относителна, висяща недействителност. Недействителност на решения на колективни органи на юридически лица.

Източник

Лекции на доц. Иван Русчев на 2ри курс задочно обучение по право към Софийски Университет Климент Охридски

Мария Павлова „Гражданско Право”, 2ро издание.

1. Недействителност на сделките

А. Същност на ГП институт „недействителност на сделките”

Правната сделка е средство за задоволяване на потребности, когато поражда правни последици ( т.е. когато е действителна). Сделките, които не отговарят на императивните норми на закона, които поставят определени изисквания към сделките, са недействителни. Недостатъкът на сделката, който е признат като основание за недействителност. Е юридически факт, който или осуетява настъпването на правното й действие от самото начало или открива възможност за заличаване на правните й последици с обратна сила.

Б.Видове недействителност на правните сделки

Разграничението е на база на това как и дали се отменят правните последици на една недействителна сделка.

N Нищожни сделки

Унищожаеми сделки

Не пораждат правните последици, които страните целят с тях. Затова този вид недействителност се нарича още начална нищожност.

Произвеждат правен ефект, но от момента на сключването на сделката или в по-късен момент, ако е сключена под срок, но в следствие на порока се поражда потестативно право по съдбен ред да се предизвика с обратна сила отпадане на правните последици на сделката.

Всеки правен субект може да се позове на нищожността на сделката. При висящ процес съдът следва служебно да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните.

Титуляр на потестативното право да предизвика отпадане на правните последици от сделката е страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта и от волята му зависи дали ще го упражни или не.

Непораждането на правните последици от една нищожна сделка не зависи от предварителното установяване на порока по съдебен ред.

Унищожаемостта трябва да бъде установена по съдебен ред.

При спор между страните, съдът следва да бъде сезиран с отрицателен, установителен иск за установяване, че правни последици не са били породени.

При установяване на унищожаемост на сделката, счита се че сделката не е породила правни последици ( отменят с с обратна сила)

Нищожни сделки не могат да се заздравяват, а трябва да бъдат сключени отново без допуснатите пороци, ако страните искат да се породят правни последици ( съществуват изключения )

Унищожаемите сделки могат да бъдат заздравявани, при съгласие на страните и по реда посочен в чл. 35 ЗЗД.

Предявява се безсрочно, няма давност

Давността за предявяване на потестативното право за искане на унищожаемост е 3 г. ( 1г. За случаите на крайна нужда)

Порокът на сделката не отпада при изменение на закона, освен в изрично посочените в закона случаи.

Обявяването на нищожност има констативен характер.

Обявяването на унищожаемост има установителен характер.

Страната, която има интерес от нищожността, не може да потвърждава сделката.

Страната, която има интерес от унищожаемостта, може да потвърждава сделката чрез писмен акт или го изпълни доброволно, като знае за унищожаемостта й ( освен в случаите на крайна нужда ).

P.S. Tова трябваше да е в табличка, но не измислих сносен начин да я копирам, дано да се ориентирате.

В. Правна уредба ( чл. 26 – чл. 35 ЗЗД )

- Нищожни Сделки

Чл.26. ЗЗД (1) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.)

• Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите,

• които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

• (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет,

• договорите, при които липсва съгласие,

• (липсва) предписана от закона форма,

• (липсва) основание, както и

• привидните договори.

Основанието се предполага до доказване на противното.

(3) (отм.,ДВ,бр.30 от 1990 г.)

(4) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

- Унищожаеми сделки

Чл.27. ЗЗД

• Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни ( чл. 31 ЗЗД ) или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите,

• сключени при грешка (чл. 28 ЗЗД ),

 в предмета – когато се отнася до съществени качества на същия

 в лицето – когато договорът е сключен с оглед на личността

 в пресмятането – не е основание на унищожаемост

• измама (чл. 29 ЗЗД)

• заплашване ( чл. 30 ЗЗД ) или

• крайна нужда ( чл. 33 ЗЗД )

- Последствия

Чл.34. (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

2. Частична недействителност

Когато един от елементите на фактическия състав на сделката е недействителен, недействителна е цялата сделка, защото юридическите факти само заедно пораждат правно действие. От рационална гледна точка обаче възниква стремеж към локализиране на последиците от порока и запазване на това действие на сделката, което не е засегнато. Две задължителни предпоставки обуславят такава възможност:

1/ Обективна: Онази част от сделката, която не е засегната от порока, трябва да представлява допустима от закона сделка - по-ограничени последици от същата сделка( когато порокът засяга несъщественото съдържание на сделката ) или друга действителна сделка ( когато порокът засяга съществени елементи от съдържанието на сделката, тя се конвертира – превръща – в друга сделка ).

2/ Субективна – при тълкуване на предполагаемата воля на страните, трябва да се установи дали те биха желали по-ограничения или различния правен ефект и той ще се породи, само ако това е така.

В случаите на:

* липса на волеизявление или съгласие

* липса на форма

* липса на основание

* недееспособност на някоя от страните

* крайна нужда

Говорим само за ПЪЛНА недействителност на сделката.

3. Отграничения

А. Недействителна сделка ( ГП ) ≠ недействителни правни актове на другите правни отрасли

Б. Недействителна сделка ≠ незавършен фактически състав

Незавършените фактически състави не са неправомерни или неморални правни действия. Когато се появи и липсващият юридически факт, фактическия състав поражда своето правно действие.

В. Недействителна сделка ≠ висящо недействителна сделка

За да породи действие юридическият факт в случаите на висящо недействителна сделка, към него трябва да се прибави друг юридически факт. Не настъпи ли този факт, сделката остава окончателно лишена от последици. Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.

Г. Висящо недействителна сделка ≠ Висяща сделка ( под отлагателно условие )

Д. Недействителна сделка ≠ относителна недействителност

Сделката е действителна и поражда правни последици между страните и спрямо трети лица. Нейните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат неблагоприятно техни имуществени интереси.

Чл. 22 ал 3, СК – Хопотеза на висяща действителност ( доц. Ив. Русчев)

(3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

4. Други положения на недействителност

А. При едностранни сделки – според чл. 44 ЗЗД, уредбата за недействителността на двустранните сделки ( чл. 26 – чл. 35 ЗЗД ) важи и за едностранните сделки с оглед на ситуацията и същността на сделкта.

Б. Многостранни договори – чл. 26 – чл 35 ЗЗД не се прилагат за многостранни договори ( Тълкувателно решение на Гражданската колегия от 2001г )

В. Решения на колективни органи на ЮЛ – При порок в едно от волеизявленията на лицата в представителния орган, цялата сделка ще се цчита за недействителна.

Г. В случаи на повече от едно лице от едната страна на сделката – порок във волята или волеизявлението на едно от лицата не влече недействителност на сделката за другите лица. http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=130&t=1482

[DendroaspisP]

С оглед на горната класификация, сделката за прехвърляне на дълг по чл.102, ал.1 ЗЗД, сключена между стария длъжник и поемателя на дълга каква е?

[Monarh]

Според чл.102 -,,Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. " Значи ще бъде недействителна , ако липсва съгласие . А липсата на съгласие е едно от основанията за нищожност по чл.26 , ал.2 ЗЗД . Оттук следва , че ще бъде нищожна .

[DendroaspisP]

Значи не приемаш, че може да е висяща сделка под отлагателно условие?

[insighting]

В облигационно отношение, в зависимост от това какво е престирал длъжникът, страните могат да новират дълга.

[КГ125]

Значи не приемаш, че може да е висяща сделка под отлагателно условие?

Точно такава е. Няма пречка старият длъжник и трето лице да си се договарят, че третото лице ще поеме дълга/сиреч стария длъжник ще се освободи/. Но без кредитора този договор няма действие, докато той не се съгласи или не го потвърди. Аргумент за това е и чл.101 - встъпването в дълга /т.е. поемане на задължението и от третото лице, но без да се освободи стария длъжник/ става свободно между двамата длъжници и тяхната уговорка си е действителна и без кредитора.

[DendroaspisP]

В облигационно отношение, в зависимост от това какво е престирал длъжникът, страните могат да новират дълга.

Кой дълг? Ако е изпълненият (по който казваш, че има престиране), то дългът може да е погасен поради изпълнение и не може да се новира. Новира се само неизпълнен дълг.

[КГ125]

Според чл.102 -,,Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. " Значи ще бъде недействителна , ако липсва съгласие . А липсата на съгласие е едно от основанията за нищожност по чл.26 , ал.2 ЗЗД . Оттук следва , че ще бъде нищожна .

Не, Петре. Разгледай пак нещата. Липсата на съгласие, но в страна по сделката води до нищожността й. В случая кредиторът не е страна по сделката между двамата длъжници, т.е. неговото съгласие не липсва в нея или не е опорочено. Просто по силата на закона без неговото съгласие прехвърлянето на дълга няма действие, но не е нищожно.

Нищожност е когато едното от насрещните съгласие по една сделка липсва или е опорочено.

Какво значи това? Двамата длъжници по уговорка между тях за поемане на дълга могат да търсят това, което са уговорили. Но извън техните вътрешни отношения, поемането няма да стане, докато кредиторът не го одобри

Редактирано Септември 6, 2012 от КГ125

[DendroaspisP]

Точно такава е. Няма пречка старият длъжник и трето лице да си се договарят, че третото лице ще поеме дълга/сиреч стария длъжник ще се освободи/. Но без кредитора този договор няма действие, докато той не се съгласи или не го потвърди. Аргумент за това е и чл.101 - встъпването в дълга /т.е. поемане на задължението и от третото лице, но без да се освободи стария длъжник/ става свободно между двамата длъжници и тяхната уговорка си е действителна и без кредитора.

Да, токова е и становището на Кожухаров. Аз обаче, считам, че сделката между стария длъжник и поемателя на дълга поражда действие между тях, в смисъл че договорът ги обвързва. Тъй като за договорите се прилага принципът res inter alios acta tertiis neque prodest neque nocet, инкорпориран в чл.21 ЗЗД, то този договор няма действие за кредитора докато последният не го приеме, т.е не изрази съгласие като трето лице, защото в тази хипотеза той не е страна по прехвърлителната сделка. Подобно е положението и при цесията - тя си поражда действие за страните (цедент и цесионер), но не поражда действие за третите лица (включително длъжника) докато не бъде съобщена на длъжника от стария кредитор, т.е действието на цесията е ex lege според правилото на чл.21, ал.1 ЗЗД.

Т.е за мен този договор не е висяща сделка. Разбира се, може да се спори. А.Калайджиев и Венелин Ганев също застъпват становището, че не става дума нито за висяща недействителност, нито за висяща сделка под условие.

[DendroaspisP]

Не, Петре. Разгледай пак нещата. Липсата на съгласие, но в страна по сделката води до нищожността й. В случая кредиторът не е страна по сделката между двамата длъжници, т.е. неговото съгласие не липсва в нея или не е опорочено. Просто по силата на закона без неговото съгласие прехвърлянето на дълга няма действие, но не е нищожно.

Нищожност е когато едното от насрещните съгласие по една сделка липсва или е опорочено.

Какво значи това? Двамата длъжници по уговорка между тях за поемане на дълга могат да търсят това, което са уговорили. Но извън техните вътрешни отношения, поемането няма да стане, докато кредиторът не го одобри

Точно така. В тази хипотеза кредиторът не е страна по сделката и не може неговата липса на съгласие да се подведе под чл.26, ал.2 ЗЗД.

[insighting]

Кой дълг? Ако е изпълненият (по който казваш, че има престиране), то дългът може да е погасен поради изпълнение и не може да се новира. Новира се само неизпълнен дълг.

Дългът може да не е погасен, поради промяна на общите условия, тъй като облигационните връзки имат предвид източника. И, в зависимост от престацията, са с право или без право сделката да бъде изпълнявана от друго лице. Длъжникът може и да не е престирал пред кредитора лично, а пред упълномощено за това лице.

[DendroaspisP]

Дългът може да не е погасен, поради промяна на общите условия, тъй като облигационните връзки имат предвид източника. И, в зависимост от престацията, са с право или без право сделката да бъде изпълнявана от друго лице. Длъжникът може и да не е престирал пред кредитора лично, а пред упълномощено за това лице.

Сега, нека уточним хипотезата. За да може трето лице да изпълни вместо длъжника (дори и да е предвидено при възникване на задължението) не трябва да става дума за задължение intuitu personae. На кого е изпълнил длъжникът няма никакво значение с оглед прехвърляне на задължението, а има значение само с оглед на "погасяващото" изпълнение (т.е кому следва да се изпълни с погасителен ефект за длъжника).

Промяната на общите условия, по смисъла на чл.8 ЗЗД ("уреди" по некоректния изказ на закона) е хипотеза на изменение на съдържанието на облигационата връзка и пак няма отношение към въпроса за прехвърляне на дълга. Освен това, не трябва да се бърка изменението на облигационната връзка и дължимото с даването вместо изпълнение по смисъл на чл.65 ЗЗД, което е отделен акцесорен договор спрямо основния и не спада към хипотезата на изменение на дължимото по взаимно съгласие по смисъл на чл.8 ЗЗД.

Та, сега уточни хипотезата с оглед на гореказаното, че не става ясно с оглед прехвърлянето на дълга.

[Monarh]

КГ , а нещата в горния материал верни ли са като цяло ? Аз постнах темата , тъй като някои неща не са ми ясни и искам да си ги изясня . Значи е нужно липсата на съгласие да е на страна по сделката , за да води до нищожност ?

[КГ125]

Да, токова е и становището на Кожухаров. Аз обаче, считам, че сделката между стария длъжник и поемателя на дълга поражда действие между тях, в смисъл че договорът ги обвързва. Тъй като за договорите се прилага принципът res inter alios acta tertiis neque prodest neque nocet, инкорпориран в чл.21 ЗЗД, то този договор няма действие за кредитора докато последният не го приеме, т.е не изрази съгласие като трето лице, защото в тази хипотеза той не е страна по прехвърлителната сделка. Подобно е положението и при цесията - тя си поражда действие за страните (цедент и цесионер), но не поражда действие за третите лица (включително длъжника) докато не бъде съобщена на длъжника от стария кредитор, т.е действието на цесията е ex lege според правилото на чл.21, ал.1 ЗЗД.

Т.е за мен този договор не е висяща сделка. Разбира се, може да се спори. А.Калайджиев и Венелин Ганев също застъпват становището, че не става дума нито за висяща недействителност, нито за висяща сделка под условие.

Всъщност, неточно се изразих горе - "без съгласието на кредитора този договор няма действие" "за него", трябваше да добавя. Между тях си има действие.

[КГ125]

КГ , а нещата в горния материал верни ли са като цяло ? Аз постнах темата , тъй като някои неща не са ми ясни и искам да си ги изясня . Значи е нужно липсата на съгласие да е на страна по сделката , за да води до нищожност ?

Да. Това има предвид чл.26.

Това горе е сбит конспект на материята, която е обширна колкото си искаме

Редактирано Септември 6, 2012 от КГ125

[Galahad]

Според мен по-скоро сме в ситуацията на обещаване на задължение/действие на трето лице (приемане на новия длъжник и освобождаване на стария от кредитора). Сделката си е валидна, но ако кредиторът не се съгласи се изпълнява пак от длъжника. При това положение вече по-сделката между длъжника и кандидат-длъжника се поставя въпроса за обезщетяване.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

[DendroaspisP]

Според мен по-скоро сме в ситуацията на обещаване на задължение/действие на трето лице (приемане на новия длъжник и освобождаване на стария от кредитора). Сделката си е валидна, но ако кредиторът не се съгласи се изпълнява пак от длъжника. При това положение вече по-сделката между длъжника и кандидат-длъжника се поставя въпроса за обезщетяване...

Не мисля, че можем така да го определим. По-скоро в горната хипотеза, старият длъжник и поемателят на дълга ще уговорят, че договорът за прехвърляне на дълга между тях ще има действие, ако го приеме кредиторът. Едва в този случай, ще сме изправени при договор под отлагателно условие (висяща сделка), но не ex lege, а по волята на страните (чл.25 ЗЗД).

Редактирано Септември 7, 2012 от DendroaspisP

[insighting]

Много важно е какви клаузи са включени в договора. Личността на длъжника е от значение за един кредитор и затова замяната се осъществява само с негово съгласие.

Длъжникът може да е изпълнил частично задължението си, което поражда и оформяне на неговото частично прекратяване.

Аз имах предвид кредитен договор с поръчителство и когато впоследствие кредиторът преотстъпва правата си в полза на трето лице.

Напр., с поръчителство е обезпечен заем за 200 000 $. Заемополучателят има намерение да купи оборудване за 200 000 $. Предполага, че ще произведе достатъчно продукция, за да получи печалба и да погаси заема. Но без знанието на поръчителя сумата е намалена до 100 000 $. Не е ясно как ще бъдат похарчени тези средства и от какви източници ще се върне дълга. Което води до промяна в договорните отношения.

Също така договорът може да бъде променен, ако едната страна е допуснала съществена грешка. Напр., валутният заем да е оформен в договора с указана сума в левове.

[Galahad]

Не мисля, че можем така да го определим. По-скоро в горната хипотеза, старият длъжник и поемателят на дълга ще уговорят, че договорът за прехвърляне на дълга между тях ще има действие, ако го приеме кредиторът. Едва в този случай, ще сме изправени при договор под отлагателно условие (висяща сделка), но не ex lege, а по волята на страните (чл.25 ЗЗД).

Ако имаме висяща сделка, то няма да има никакви последици, ако кредиторът не се съгласи. Ако е обещаване на действие на трето лице (кредитора), то тогава този, който е обещал да осигури съгласието на кредитора ще дължи и обезщетение, ако не успее. Защото все пак целта е фактическия състав да бъде завършен и сделките да се реализират.

[DendroaspisP]

Ако имаме висяща сделка, то няма да има никакви последици, ако кредиторът не се съгласи. Ако е обещаване на действие на трето лице (кредитора), то тогава този, който е обещал да осигури съгласието на кредитора ще дължи и обезщетение, ако не успее. Защото все пак целта е фактическия състав да бъде завършен и сделките да се реализират.

Проблемът по чл.102 ЗЗД е, че за разлика от цесията, нямаме законово фиксиране кога кредиторът следва да даде съгласието си (от езиковото и правнологическото тълкуване на чл.99, ал.4 ЗЗД, например, следва че уведомяването е последващо сключването на договора за цесия). Затова няма пречка това съгласие да бъде дадено и преди прехвърлителната сделка между стария длъжник и поемателя на дълга. Или може да е дадено в момента на сключване на сделката. Тогава не можем да говорим нито за сделка под условие, нита за обещаване действието на трето лице.

ПП - защо задължително предпоставящ обезщетението? То няма отношение от гледище кредитора и прехвърлянето на дълга, което е целта на чл.102, ал.1 ЗЗД. Наличието или липсата на обезщетение между стария длъжник и поемателя на дълга е въпрос на вътрешни отношения, които ни най-малко не вълнуват кредитора от гледище прехвърлянето на дълга. Ами ако поемателят на дълга иска да надари стария длъжник, поемайки дълга му?

Редактирано Септември 8, 2012 от DendroaspisP

[insighting]

Отлагателно условие ще има, ако договорът се сключи сега, а започне да действа при настъпване на определено събитие. Например, договорите за аренда най-често съдържат такава клауза. За сравнение, такава уговорка пък прави една менителница недействителна. Освен това правата по менителницата винаги могат да бъдат предадени на друго лице чрез индосамент. А в този случай става въпрос за суброгация. Неслучайно по-горе дадох конкретен пример, но без да посочвам правния интерес.

Иначе за последствията от изпълнението на нищожни сделки в конкретни случаи съдът предвижда възможност за реанимация и въпреки техния характер, те могат да бъдат признати за действителни.

[DendroaspisP]

... Иначе за последствията от изпълнението на нищожни сделки в конкретни случаи съдът предвижда възможност за реанимация и въпреки техния характер, те могат да бъдат признати за действителни.

Може ли по-конкретно, че не ми стана много ясно? Кои точно нищожни сделки, съдът ще признае за действителни?

[insighting]

Това са сделките, извършени от недееспособни или малолетни лица. Те са недействителни от момента на тяхното сключване. Но Законът предоставя възможност да бъдат признати за действителни, ако са направени в техен интерес. Необходимо е попечителите или родителите им да изразят своите претенции в съда за признаване на юридическата им сила.

[DendroaspisP]

Това са сделките, извършени от недееспособни или малолетни лица. Те са недействителни от момента на тяхното сключване. Но Законът предоставя възможност да бъдат признати за действителни, ако са направени в техен интерес. Необходимо е попечителите или родителите им да изразят своите претенции в съда за признаване на юридическата им сила.

Чакай, че съвсем оплескахме нещата. В по-предния си постинг говориш за нищожни сделки, извършени от недееспособен (и недействителни в това им качество), но тези сделки по смисъла на чл.27 ЗЗД не са нищожни, а унищожаеми. Недействителност е по-общото понятие, но трябва много ясно да различаваме нищожни, от унищожаеми сделки. Първите не могат да се санират, те са изначално недействителни, все едно никога не са сключвани. При тях може да се приложи само конверсията, ако предпоставките за нея са налице.

Санират се само унищожаеми договори. Но... но, съществената разлика е, че унищожаемите договори за разлика от нищожните в момента на сключването си пораждат правни последици. Тези последици могат да бъдат отменени по искане на правоимащата страна, т.е тази на която законът признава правото да иска отмяната им (на последиците). Едва тогава унищожаемият договор/сделка е приравнен към нищожния по правни последици.

[insighting]

Обширна е темата за оспоримите и нищожните сделки. Докато първите биват признати по съдебен ред, за вторите самият факт, че са нищожни от самото им начало, не изисква произнасянето на съдебен орган.

Сделки, извършени с превишаване на нечии пълномощия, без съгласие на родители и попечители, сделки, сключени с непълнолетни лица или лица с ограничена дееспособност (при злоупотреба със спиртни напитки или наркотици) и такива, които не са способни да разберат значението на извършваните действия и всички останали, извършени под влияние на насилие, измама, заблуда, заплаха, злонамереност или при тежки обстоятелства, са недействителни. Сделки, сключени в състояние на крайна нужда, са недействителни. Също и тези с пороци в съдържанието. Мнимите/притворните сделки са нищожни.

Сключените без спазване на определена нотариална форма, предвидена от закона сделки, са нищожни. Въпреки че става въпрос за недействителност на сделките, съдът може да реши тази сделка за действителна. По принцип нищожната сделка не поражда права и задължения, т.е. няма юридическо действие.

Сделките, извършени от признато от съда недееспособно физическо лице могат да бъдат признати за действителни от същия съд. Това е смисълът на реанимацията при нищожните сделки. Само съдът може да реши кои сделки подлежат на такава реанимация и придава на решението си обратна сила.

При сделките, признати за недействителни, настъпва двустранна реституция, т.е. всяка страна връща полученото от другата или я възмездява.

Редактирано Септември 8, 2012 от insighting