200 години от рождението на Иларион Макариополски

[emilia_n]

В тази къща на днешния ден преди 200 години се ражда Стоян Стоянов Михайловски. Останал в аналите на историята със своето духовно име Иларион епископ Макареополски. Родът на Иларион Макариополски има грузински произход. Неговия прапрапрадядо Андроник е от Имеретия. Той се занимава с търговия в Кайсери, Мала Азия, през 80-те години на XVII в. Като интендант на османската армия той стига до Виена и на връщане се заселва в Балчик, а оттам преминава в Горна Оряховица.

Малкия Стоян и бъдещ духовен водач Иларион Макариополски първо учи в родния си град при даскал Андрей Робовски, а след това в Арбанаси. През 1832г. приема монашески сан в Хилендарския манастир.

Бъдещия водач на българското църковно движение продължава своето обучение в школата на Теофилос Каирис на остров Андрос Но неговото образование там не трае дълго. Основната причина за това е самия Каирис, чийто панелинистични възгледи предизвикват омраза в мрадите българи. Така Иларион напуска неговото училище и постъпва в Атинската гимназия - Сиро. Докато учи в Цариград и Атина младият еленчанин заедно със своя съученик Иван Добрович основават " Славяно-българское ученолюбиво дружество ".Целта на това дружество е да буди народното съзнание, чрез просвета. Във връзка с тази Иларион превежда много книги на български, които чете тайно на останалите ученици.

Там се среща с Георги Раковски. Тази тяхна среща оказва голямо влияние върху възгледите на младия духовник. Двамата създават през 1841г. " Македонско дружество ". Основната им политическа цел е освобождение на България, чрез въстание.

Иларион Макариополски от 1844г. е един от водачите на българската църковно-национална борба заедно с Неофит Бозвели.

На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, чрез това си деяние той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора (1861–1864) заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

След учредяването на Българската екзархия (1870) е член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод. От 1872 г. е търновски митрополит.

Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан" в Цариград.

[КГ125]

Интересно, какво кара тогава прозорливите българи оттогава да се откъсват от гръцкото образование? Първоначалният импулс отде идва /във всеки сходен исторически случай, не само в българския/??