На какъв език се водеха църковните служби доскоро?

[xyz]

Доскоро (10-15-20 години) проповедите в църквата бяха на църковно славянски - поне аз така бях чувал. Е да, но се оказва, че още в 1840 година Неофит Рилски прави превод на библията от църковно славянски на български (според описанието към документа пише на съвременен български, което естестено е пълна глупост):

http://www.wdl.org/en/item/4127/

Е, някой може ли да направи малко разяснение. И по-конкретно този превод на библията - той ли се е използвал в църквите в последствие. Освен това по отношение на коментара в текст в английският текст пише "sanctioned" (санкциониран), докато в руският текст писеше "подкрепен" от търновския митрополит.

[meandor]

Всъщност проповедите са си на съвременен език, а самото богослужение днес може да се извършва както на църковнославянски, така и на новобългарски. В него се използват т.нар. богослужебни книги (евангелие, псалтир, часослов, апостол и пр.), някои от които са написани на църковнославянски език, така че богослужението остава на този език и след превода на Неофит Рилски. Т.е. самият текст на литургията е на църковнославянски, а четенето на откъси от евангелието и на проповеди е на български. Няколко години по-късно подобен превод прави и Славейков. Освен това по онова време в много църкви, главно в градовете, се служело на гръцки език.

Редактирано Септември 6, 2012 от meandor

[Eньо]

Освен това по отношение на коментара в текст в английският текст пише "sanctioned" (санкциониран), докато в руският текст писеше "подкрепен" от търновския митрополит.

В случая "sanctioned" означава признат.

[Galahad]

Литургията сега се води на черковно-славянски или на новобългарски. По-често първото защото по време на литургия се пее, а нотите са правени за черковно-славянския текст. По време на службата, чийто текстове по принцип са константни има и текстове, които са за конкретния случай. Песнопенията, които са за конкретния празник пак обикновено са на черковно-славянски. Практиките по-често се разделят за четенето на Господнята молитва (Отче наш), Символа на вярата и текста от евангелието или апостола, който е определен за съответния ден. Проповедта обаче не се пее, а се говори, тъй че винаги е на новобългарски. Пък и тя се подготвя от свещеника за всяка служба и ще му е доста трудно да я направи на черковно-славянски, да не говорим пък богомолците доколко ще го разберат. В смисъл, че другите текстове от литургията са константни и те обикновено се знаят от богомолците като съдържание, то проповедта се прави за всеки конкретен случай, тъй че трябва да е разбираема за богомолците,защото те не са запознати с текста й на новобългарски предварително.

Черковно-славянският до един момент си е бил говорим език, а след това е станал книжовен език. Пък книжовния език винаги се различава от говоримия, да не говорим за интернетския дето в правописа се ползват 4 и 6.

В момента мисля че се ползва синодалния превод, който е направен към "Светлата дата" дето е след два дни, тъй че звучи малко като Н.В. От една страна разбира се това се дължи на обстоятелството, че след "ощастливяването" на България издаването на Библията е било силно ограничено. От друга страна става дума за обемен текст, който не е толкова лесно да се преведе, а в случая освен смислово, той трябва да отговаря и на ред други изисквания. Пък и някои изрази и понятия, макар и излезли от употреба в говоримия език се ползват с едно вече утвърдило се значение и смисъл - станали се нещо като църковна терминология. Напр. "Отче наш" - още Ботев се е жалвал защо не било "Баща Наш" (не знам защо не е предпочел "Татко Наш", но това е вече съвсем друг въпрос), но фразата има утвърдено значение. Има си дори поговорка: "Знае го като "Отче Наш", т.е. знае го отлично.

Предполагам, че се прави някаква аналогия с латинския в Западна Европа и проблемите с триезичната ерес, а после и с реформацията. Черковно-славянският език не е издигнат в догма, тъй че ако се ползва новобългарския няма да има изгорени на кладата. Но все пак има ред причини черковно-славянския да си запазва ролята при богослужението - по-доброто напасване към мелодиите, богомолците познават текста на литургията именно в черковно-славянския й вид и т.н. Тъй че примерно за разлика от хугенотите във Франция, то у нас сред самите вярващи няма особено желание за преминаване на новобългарски. Такива идеи пускат от време на време някои прокомунистически партийки, дето комунистите ги правят преди избори с идеята след това да са сателити на БСП и гледат да натрупан някакъв рейтинг с идиотски идеи, благодарение на което политическия им живот преминава по-скоро като метеор, дето светва за кратко и бързо угасва.

Редактирано Септември 7, 2012 от Galahad

[glishev]

Литургията и досега тече или на нормален български, или на църковнославянски. Проповедта винаги си е на български.

А преводът на Неофит Рилски наистина е на съвременен български - но съвременен като за средата на XIX в. Днес вече и той е остарял.