Защо са грозни мършоядите?

[Aspandiat]

Я да взема малко да метна камъче в застоялата вода тук и да разсъня колегите модериращи този раздел.

Та да си дойдем на думата. Всеки път като съм случвал някой филм по "Анимал планет", в който е имало я хиени, я лешояди, съм си казвал какви гнусни животни са и съм се питал защо например лъвът, тигърът, леопардът, вълкът и т.н. хищници са хубави силни животни, а от хиените и лешоядите ти призлява, като ги гледаш. Въпросът ми е: има ли някаква природна обусловеност мършоядите да са грозни?

И още един въпрос: има ли живеещи във водните басейни (реки, езера, морета, океани) мършояди. Които също са грозни като сухоземните им колеги.

[vorfax]

Ако разгледаме класически лешояд, какъвто е лешояда, то ще видим, че грозната му мутра се дължи на несъразмерно дългия му врат с липса на оперение. Причината е, че трябва да си вре носа в трупове и еволюционно е оплешивял

Споменатите големи котки са на върха на хранителната верига, плюскат здраво и им е загладен косъма, а това по съвременните критерии е красиво.

Хиените лично за мен са сладки животни, а диетата им предимно се състои от открадната плячка от гореспоменатите котки, защото се кооперират и имат по-здрави челюсти.

Мисля си и, че друго нелицеприятно впечатление, което оставят хиените, е ниската им хигиена. Котките си мият тялото (ближат), не за друго, а за да се отърват от миризмата, която поемат, за да не плаши тя жертвите им при дебнене. Очевидно мършоядите не им пука за хигиената, защото да вонят не пречи на хранителния им режим. Пресен пример за това е тазманийския дявол който така вони, че съчувствам на всяко животно наело се да го яде ^^

Освен това хищниците имат по-издължени крайници (пак критерий за красота), пригодени за преследване, докато мършоядите обикновено се спотайват и слухтят дали е сервирано.

По втория въпрос сома е хищник-мършояд, но е въпрос на вкус дали е грозен.

[fixxxsers]

Въпроса е доста интересен всъщност но при опит за отговор рискувам да навляза в малко мътни води, защото работата опира до доста по- сложни взаимовръзки ( лично мнение ).

Първо усещането ни за красота, колкото и относително да е все пак има някакви общовалидни черти - така сме еволюирали. Примерно еволюцията е направила, така че да харесваме повече малките ( говоря за възраст ) животни ( важи и за деца ) - те са по- миловидни, симпатични- как да нараниш такова същество. Т.е. според мен освен като фактор, които отключва и поддържа родителския инстинкт тези по- миловидни форми имат и ефект с/щу хищниците - въпрос на оцеляване. Това са животни, които колкото и странно да звучи имат доста общи черти в поведението си с хората и колкото по- близки са, толкова по- вероятно е да ги харесваме ( не е правило разбира се ). Мършоядите обаче еволюират по друг път - говоря за по- изразени такива, защото то много животни не се откават и от мърша, но не можем да ги сложим в тази категория. Малко или много това ги отдалечава от нас. Това що се касае до нашите възприятия и разбирания за красиво и грозно. Другия аспект, който е може би по- важен е това, че тези животни е по- добре да са плашещи, грозни, отблъскващи- те трябва да успяват да прогонят, отблъснат, откажат хищника от плячката, както и конкуренцията разбира се. Т.е. лешояда вероятно е грозен не само за нас, но и за тези, които са му конкуренция

Що се отнася до това как мършоядите са стигнали до там, че могат да са ефектен персонаж във филм на ужасите, ами въпрос на еволюция Лешояда примерно не му трябват пера по главата - все пак си я вре из трупове, по скоро ще му пречат ( тук важи- дай да те видя и ще ти кажа какво ядеш ). успял е да постигне двоен ефект - хем по- грозен и плашещ, хем по- по- приспособен към начина на живот, които води.

Що се отнася до морските мършояди. Хъм...ако говорим за специалицирани такива, защото иначе примерно много видове акули не се отказват от трупове, но и си ловуват. Типичните мършояди са доста, но почечето са дребни животни- разни крабове, раци и скариди, морски краставици, морски червеи (полихети), миди, октоподи. Дори примерно труповете на китовете са нещо като малки екосистеми- острови на живота по дъното на океана. По костите на такива трупове не много отдавна бяха открити интересни нови за науката видове- оседакси ( костоядни червеи (червеи зомби)), които се хранят само с костите на китовете. Миксините също са много интересни- хранят се най- вече с трупове и ранени животни, като ги изяждат отвътре навън, а могат да поемат през кожата и хрилете си разтворени във водата органични вещества.

представител на миксини

Редактирано Септември 7, 2012 от fixxxsers

[vorfax]

Т.е. според мен освен като фактор, които отключва и поддържа родителския инстинкт тези по- миловидни форми имат и ефект с/щу хищниците - въпрос на оцеляване. Това са животни, които колкото и странно да звучи имат доста общи черти в поведението си с хората и колкото по- близки са, толкова по- вероятно е да ги харесваме ( не е правило разбира се ).

Тук не разбрах. Третираме хищниците като красиви, защото приличат на нас или мърщоядите са красиви и хищниците се смиляват над тях да не ги ядат или?

Т.е. лешояда вероятно е грозен не само за нас, но и за тези, които са му конкуренция

Тук не съм съгласен. Невероятно е да допуснем, че вкусовите предпочитания на животните се определят дори в малък аспект от естетическите им такива, доколкото са способни изобщо да имат такива възприятия (за красота). Виждал съм мой домашен любимец - гонче - да изяжда пред мен язовец. Започна от главата, излишно е да казвам, че я направи на кайма, премина през органите, изяде и всички кости и накрая остана само козината. Ако в този процес е имало някаква красота, то аз не я открих.

Междувпрочем основното хранене на комодските варани са... комодските варани. Излиза, че се смятат за големи красавци XD

[fixxxsers]

Тук не разбрах. Третираме хищниците като красиви, защото приличат на нас или мърщоядите са красиви и хищниците се смиляват над тях да не ги ядат или?

Възприемаме дадено животно за красиво, когато е по- близко еволюционно до нас.

Малките животни са по- миловидни и събуждат родителския инстинкт понякога дори и у хищника- има такива клипчета някъде из нета дори.

Тук не съм съгласен. Невероятно е да допуснем, че вкусовите предпочитания на животните се определят дори в малък аспект от естетическите им такива, доколкото са способни изобщо да имат такива възприятия (за красота). Виждал съм мой домашен любимец - гонче - да изяжда пред мен язовец. Започна от главата, излишно е да казвам, че я направи на кайма, премина през органите, изяде и всички кости и накрая остана само козината. Ако в този процес е имало някаква красота, то аз не я открих.

Междувпрочем основното хранене на комодските варани са... комодските варани. Излиза, че се смятат за големи красавци

Тук не си ме разбрал какво искам да кажа. Като казвам, че лешояда е грозен и отблъскващ за конкуренцията имам предвид, че той със своя вид ще плаши и отблъсква преките си конкуренти за храната - други видове лешояди примерно. Вземи за пример плащеносния гущер - отблъсква и плаши с вида си.

Нямах предвид връзката между външния вид на животното и вероятността то да бъде изядено, но със сигурност и такава има.

Примерно ти ако трябва да избираш дали би избрал да хапнеш лешояд вместо пиле? Животните не са чак толкова по- различни от нас.

[vorfax]

Възприемаме дадено животно за красиво, когато е по- близко еволюционно до нас.

А може би не точно красиво (като пеперуда), а по-скоро признаваме правата му да съществува, защото ни е по-лесно да се персонализираме с него. Но това би трябвало да е морален казус и като такъв да не касае животните.

Малките животни са по- миловидни и събуждат родителския инстинкт понякога дори и у хищника- има такива клипчета някъде из нета дори.

Това за мен е абсурд. Майчиния и бащиния инстинкт се събуждат от облите лица с големи очи, несъразмерно голяма за тялото глава и къси крайници. Това и в учебника по биология съм го чел. Но това да спре животно да се наяде!?

Като казвам, че лешояда е грозен и отблъскващ за конкуренцията имам предвид, че той със своя вид ще плаши и отблъсква преките си конкуренти за храната - други видове лешояди примерно.

Грозните (за нас) лешояди взаимно се харесват, избират и чифтосват. Ако вземем различни видове лешояди, то логика би имало взаимно да се плашат, но с ръст и поведение, не естетическа негодност. Ако едно перо е накриво на едно животно, това не гоправи нито по-страшно, нито по-малка мръвка за вечеря. Конкретно за лешоядите има видова йерархия, според силата им, затова сядат на блюдото в определен ред. Не, че не е възможен хаос, но така отнасят и по някой клюн.

Вземи за пример плащеносния гущер - отблъсква и плаши с вида си.

Агонистичното поведение на плащеносния гущер се изразява в това, че не е само действителната агресия, но и отправена заплаха. В случая имаме една заблуда, че реалният размер на противника е по-голям и от там съпротивата му ще бъде по-яростна. Но тук говорим за размер, не за грозота. Това ми напомни за рибата балон, която се превръща в по-голяма хапка, отколкото може да бъде погълната.

Примерно ти ако трябва да избираш дали би избрал да хапнеш лешояд вместо пиле? Животните не са чак толкова по- различни от нас.

Да вземем за пример лъвовете. Те често избират невръстни жертви, но аз вече се обърках каква трябваше да е връзката - хубавите са по-вкусни, по-лесна жертва или по-малка съпротива оказват. А причината е, че по-лесно могат да достигнат млада от възрастна антилопа. Ако става въпрос обаче за остаряла или куцаща антилопа - пак е в менюто.

Струва ми се, че можем да се подведем за животинското поведение приписващи му човешки норми за красота.

[fixxxsers]

Ако искаш да се занимаваш със сериозна биология учебниците ги забрави ( не напълно, но...)

Нямам време сериозно да я разисквам тази тема, а тя е интересна. Просто говорим за различни неща. А процесите в природата винаги са много относителни и никога 100% - тови. Хищниците еволюират паралелно с жертвите си- ясно е, че лъва ще си хапне и малката антилопа, но все пак...

Майчиния и бащиния инстинкт се събуждат от облите лица с големи очи, несъразмерно голяма за тялото глава и къси крайници.

- това е валидно и за всички бозайници.

Просто искам да кажа, че някой процеси и явления са общовалидни ( не приемай отново всичко като 100% ). Защо животните да нямат подобни на нашите или изобщо някакви възприятия и усещания за красота. Не сме се чак толкова отдалечили еволюционно от другите бозайници. Всичко, което го има при хората ( като усещания ) го има и при другите животни пък било то и в зачатък.

Това за мен е абсурд.

Ето абсурд:

http://www.youtube.com/watch?v=ix0y9j32h70

но не е изолиран случай. Вероятно си чувал за осиновени животни от различни видове.

[Alexander_Nevski]

Я да взема малко да метна камъче в застоялата вода тук и да разсъня колегите модериращи този раздел.

Та да си дойдем на думата. Всеки път като съм случвал някой филм по "Анимал планет", в който е имало я хиени, я лешояди, съм си казвал какви гнусни животни са и съм се питал защо например лъвът, тигърът, леопардът, вълкът и т.н. хищници са хубави силни животни, а от хиените и лешоядите ти призлява, като ги гледаш. Въпросът ми е: има ли някаква природна обусловеност мършоядите да са грозни?

И още един въпрос: има ли живеещи във водните басейни (реки, езера, морета, океани) мършояди. Които също са грозни като сухоземните им колеги.

изглеждат ни грозни на нас, но това е субективно ... сигурно и те се питат ... що всички примати са толкоз грозни па за хората да не говорим, че направо ни се повръща ...

Редактирано Септември 7, 2012 от Alexander_Nevski

[vorfax]

Защо животните да нямат подобни на нашите или изобщо някакви възприятия и усещания за красота. Не сме се чак толкова отдалечили еволюционно от другите бозайници. Всичко, което го има при хората ( като усещания ) го има и при другите животни пък било то и в зачатък.

Е, тук се различаваме. Разликата е ни повече, ни по-малко една пропаст. Красотата е естетическо усещане неприсъщо за животинското царство. Поправи ме, ако греша. Животните са неспособни да творят изкуство съзнателно. Животните се ръководят от практични съображения и както писах придаването на човешки черти само би ни попречило да ги разберем.

Ето абсурд:

http://www.youtube.com/watch?v=ix0y9j32h70

но не е изолиран случай. Вероятно си чувал за осиновени животни от различни видове.

Това е първичен инстинкт, когато майката изгубва малкото си. Няма нищо общо с поведението или съзнателният избор на храна.

[vorfax]

изглеждат ни грозни на нас, но това е субективно ... сигурно и те се питат ... що всички примати са толкоз грозни па за хората да не говорим, че направо ни се повръща ...

А това важи до голяма степен и за човешките раси.

[goshawk]

Колегата Черников, много добре си ви разказва и обяснява, проблем е където не проумявате написаното.

Всички правят грешката да вменяват на животните човешки черти, конфигурирани на базата на морални, етични и естетични критерии.

Ако, обаче, изтупаме емоционално - духовните краски на "човешките черти", ще видим, че те водят началото си от животинските видове.

Както всеки човек е уникална натура, същото се наблюдава и при животните: едни са по - страхливи и следователно по - агресивни; други са по - спокойни т.е. не са толкова агресивни - въпрос на хормони и количество личен опит.

В природата няма нищо грозно. Всичко опира до функционалността в решаването на два основни проблема - страх и нужда.

Сега да видим какво се случва с различните лешояди и хиените и защо са грозновати?

Защото ако трябва да говорим, по принцип, за мършоядите, ще видим и доста красиво изглеждащи представители: октоподи, медузи, някои червеи (по Фиксърс).

И така, за лешоядите:

имаме гола глава и шия, много удобни да ровиш из труповете. Това е нуждата да се нахраниш. От другата страна стои страхът да не останеш гладен в надпреварата с конкурентите. И понеже в природата се избягва физическия конфликт нещо трябва да се направи, с минимум енергия да демонстрираш максимум претенции.

Ако ви е направило впечатление еволюционното решение е много простичко. Видовете лешояди които се хранят първи от трупа са с най - голи и ярко червени глава и шия, допълнени с много пищна яка. Колкото по - късно имат достъп до трупа, толкова тези белези се изличават, за да се стигне до пълната им липса, например при брадатия лешояд или пък при египетския лешояд. В случая колкото си по - грозен, толкова си по харесван и белезите ти ще се наслагват в поколенията и ще им дава предимство в борбата за оцеляване.

Няколко думи и за хиените:

типични мършояди, обиращи костите, с които другите не могат да се справят - големи тръбести кокали, гръбначни прешлени и черепи. по някакъв начин трябва да усвоиш наличната храна, а единствения инструмент с който разполагаш са челюстите. Затова природата ти дарява чене - трепач, но трябва да си платиш.

Тежките, плътни челюсти и прилежащите им масивни мускули се налага да бъдат носени от здрав врат, поддържа също от мускули. Това е причината хиените да приличат на назобани културисти - по - лесно ще се справят с кокалаците.

Наистина интересна тема. Могат да се направят и доста паралели с крокодилите или да контрираме с въпрос за дефиниране на понятието "мършояд", защото лъвове, леопарди, вълци, хиенови кучета, мечки и т.н. са все хищници - мършояди.

[ISTORIK]

А мършоядите (онези, които изцяло се хранят с мърша и онези, които се хранят с мърша частично) с какви сетива са надарени от природата, за разлика от не ядящите мърша видове? Имам предвид - зрение, обоняние, тактилност, слух, вкусови рецептори, терморецептори, термолокатори, ехолокатори... И други, ако има още някакви други...

---

Ето какво съм чел по темата аз...

При хищните животни вкусовият анализатор не е добре развит, поради еднообразието на храната, птиците също имат по-слаба необходимост от развит вкус.

Животни, при които обонянието е добре развито и е от първостепенно значение, се наричат макросоматици. За тях обонянието е от съществено значение при търсенето и разпознаването на храната, при вътревидовата и междувидовата комуникация, в отбранителното им поведение, при придвижването им по следи, свързани с опасности, при откриване на партньор в сексуалното им поведение. При други гръбначни, сред които са и птиците, приоритет в сензорния капацитет има зрителната функция, а обонянието остава на заден план. Тези животни се наричат микросоматици. Към тази група спадат също маймуните и човекът.

Съвременният човек има по-добро обоняние от неандерталците, съпътствано от по-добри мозъчни функции, които вероятно се дължат на разлики в мозъчната му структура.

Обонянието е едно от най-старите сетива при гръбначните. То е единственото, което установява пряка връзка между мозъка и околната среда.

Докато другите усещания минават през различни филтри на мозъчната кора, обонянието от околната среда стига направо в най-високите центрове на мозъка.

По-големите обонятелни луковици и сравнително по-големите темпорални лобове при Хомо сапиенс в сравнение с другите човешки видове са показателни за по-добро обоняние, което е свързано и с еволюцията на по-сложно поведение и социални функции.

В мътна вода рибите не виждат достатъчно добре. Но при много от видовете зрението им в сумрак, при свечеряване и на зазоряване е много по-остро, отколкото - при човека. Хищните риби имат по-слабо обоняние от мирните риби, а най-доброто обоняние има змиорката. За практикуващите въдичарски риболов е важно да помнят, че повечето от рибите отлично могат да усетят миризмата на потни ръце, немити пръсти след пушене, следи от масла, бензин и други нефтопродукти.

Носът на човека е далеч от земята. Носовете на тези с най-добро обоняние стоят ниско долу, тъй като миризмата прониква през въздуха и образува невидим слой непосредствено над земята. Стоейки високо над земята, носовете ни не са особено чувствителни. Независимо от това, те действат както при кучетата. Разликата е единствено в размера на муцуната. Кучетата притежават 220 милиона рецептори за мирис, докато ние - само 10 милиона.

Кои миризми са най-неприятни за човека? Гниеща тор, изпражнения, урина, мухал, повърнато, гниеща плът, чесън, развалени яйца...

Миризмата на разлагаща се под жаркото слънце плът, е наистина ужасна. Хиените и лешоядите са сред най-големите почитатели на мършата. За тях миризмата на разложен труп не е отблъскваща, както за нас. Жизнено необходима е за тяхното оцеляване, те я харесват. Вонята от развалено месо се дължи на сярата в химикалите, които се освобождават при разлагане на бактериите, протеините и мазнините.

Тази миризма показва, че месото съдържа високо ниво на бактерии и консумацията му може да бъде фатална. Миризмата е отвратителна, за да ни държи далеч от разваленото месо. Обонянието ни предупреждава за опасност.

Това обаче никак не притеснява хиените, защото разваленото месо не е опасно за тях. Те са лешояди и имунната им система може да се пребори с микробите в него, които обаче биха убили човек. Хиените могат да се справят дори с месо, което е покрито със спори на антракс! Стомасите им са като от стомана.

Всички се раждаме с вродено отвращение към някои миризми, което ни предпазва от опасности. С възрастта реакциите ни се дооформят от преживяванията ни. Някои лоши миризми продължават да ни отвращават, докато други започваме дори да харесваме. Някои хора не се притесняват от миризма, която за други е нетърпима. Защо реагираме различно на едно и също зловоние? Така е, защото обонянието се развива постепенно. Чувствителността към лошите миризми става все по-силна с възрастта. Но всичко е въпрос на личен опит.

В сравнение с животните, човешкото обоняние е доста слабо. Когато обаче става въпрос за наистина лоши миризми, дори слабият им полъх може да ни подкоси краката.

Орелът може да види плячката си от цели 2 км. Най-добър слух имат делфините и прилепите. Най-добри тактилни сетива има сомът. В Япония изследват неговите възможности да предрича земересения и вълни цунами. На второ място тук е къртицата. Сред кучетата най-добро обоняние има блъдхаундът. Негови конкуренти са охлювът, който може да надуши тиква от 4 км., и домашното прасе. Също така - акулата, която надушва кръвта от километър, и мечката гризли, която може да надуши приближаващ я човек от цели 30 км.

При вкусовите рецептори е по-различно. Докато коалата се храни единствено с евалипт, а мършоядите - предимно - с мърша, човекът е почти всеяден.

Редактирано Септември 8, 2012 от ISTORIK

[Lion Queen]

Мършоядите са грозни само от гледна точка на онези, които не умеят да виждат красотата в природата... В моите очи лешоядите са величествени, цветовете им са разкошни, очите красиви!Хиените са симпатични кучовци с умни муцунки...

В крайна сметка критериите ни за красиво са доста ъъъ стеснени от разни течения и моди...

Редактирано Септември 8, 2012 от Lion Queen

[fixxxsers]

Е, тук се различаваме. Разликата е ни повече, ни по-малко една пропаст. Красотата е естетическо усещане неприсъщо за животинското царство. Поправи ме, ако греша. Животните са неспособни да творят изкуство съзнателно. Животните се ръководят от практични съображения и както писах придаването на човешки черти само би ни попречило да ги разберем.

Попрявям те - грешиш. Иначе няма нужда да намесваме изкуството.

goshawk много добре го каза "Ако, обаче, изтупаме емоционално - духовните краски на "човешките черти", ще видим, че те водят началото си от животинските видове." Това искам да кажа- както усещането за любов примерно, така и за красота не се е пръкнало от нищото, то не е изобретение на човека, то е твърде старо и неговите корени трябва да се търсят назад в еволюцията. Само отново нека не бъда разбран по някакъв абсурден буквален начин. Не искам да кажа, че примерно едно куче би имало същите усеания (за касота да речем) като нас хората- ние вероятно сме доразвили и изменили това чувство, нагодили сме го за нашия начин на живот, но все пак под някаква форма го притежава и кучето.

Това е първичен инстинкт, когато майката изгубва малкото си. Няма нищо общо с поведението или съзнателният избор на храна.

По това може да се напише вероятно цял том, ама за мен си е абсурдно. Кое е първичен инстинкт, а кое вторичен, третичен? Кое няма общо с поведението, като то всичко е някаква форма на поведение?

Дефинициите, които хората сме въвели са само за удобство и някак по- добре да систематизираме нещата. Това, което животните правят в рамките на само няколко минути от клипа са резултат на хиляди реакции ( намесват се хормони, усещания, памет, опит, миризми, отключват се и се възпират какви ли не реакции). Всъщност факт е, че леопарда не убива малкото - няма никакво значение първичен ли е или някакъв друг инстинкт ( щом така ти харесва да го наречеш), просто той се отключва и основната заслуга за това е как изглежда ( говорихме за формите при малките животни), а и как се движи малкия павиан. Леопарда не е машина той има усещания, нагласи.

Между другото според NG този леопард не е имал преди това свои малки, камоли пък да ги е губил. Леопарда се казва Legadema и е сниман в делтата на Окаванго, Ботсвана.

[vorfax]

goshawk много добре го каза "Ако, обаче, изтупаме емоционално - духовните краски на "човешките черти", ще видим, че те водят началото си от животинските видове." Това искам да кажа- както усещането за любов примерно, така и за красота не се е пръкнало от нищото, то не е изобретение на човека, то е твърде старо и неговите корени трябва да се търсят назад в еволюцията. Само отново нека не бъда разбран по някакъв абсурден буквален начин. Не искам да кажа, че примерно едно куче би имало същите усеания (за касота да речем) като нас хората- ние вероятно сме доразвили и изменили това чувство, нагодили сме го за нашия начин на живот, но все пак под някаква форма го притежава и кучето.

В първата част те подкрепям. Палитрата на емоции на които са способни животните е далеч по-бедна, но не и липсваща. Всъщност наскоро опитвайки си да си дам обяснение какво е красота в сексуалния партньор достигнах до извода, че е чисто и просто здраве. Признаците за здраве се приемат за красота - чистото лице, симетрията, дълги крайници, тънка талия, широки рамене, блестяща коса, гладка кожа и прочие. При животните миризмата на урината, размера и дуелирането често се оказва достатъчно.

Във втората част обаче не виждам логика. Не може красотата или грозотата да са фактор при избора на плячка за хищниците. Единственият фактор би трябвало да е вложена енергия за добиване на количество храна.

В "Боговете сигурно са полудели" имаше една сцена където едно дете държеше над главата си парче дърво, защото хиената (ли беше) не нападала животни по-високи от нея. Размера на зъбите, силата на рева, поведението би трябвало да ориентират дали насреща има плячка или друг хищник. Или нещо в руската дума "грозный" за страшен, заплашителен се тълкува, че страшен значи грозен. Къде се вписва естетиката?

Кое няма общо с поведението, като то всичко е някаква форма на поведение?

...

Между другото според NG този леопард не е имал преди това свои малки, камоли пък да ги е губил. Леопарда се казва Legadema и е сниман в делтата на Окаванго, Ботсвана.

Имам предвид, че това не е типично поведение. Това не е заложено в нормалното поведение на леопарда, а е следствие на химичен дисбаланс. Все едно от някой надрусан с хероин човек да правиш изводи за човешкото поведение. И на мен са ми известни тези случаи на осиновяване. Обикновено неопитната майка се упражнява и накрая убива или изоставя играчката си. Разбира се има и изключения, като кучета осиновяващи прасенца. На село пък две мои женски гончета сляха котилата си и ги гледаха на едно. Всичко това обаче трябва да бъде разглеждано с разгонването и извън контекста няма как да определя хранителния режим.

[goshawk]

Ворфакс,

имам чувството, че не асимилираш това за което ти с говори?

Чета постовете ти и оставам с впечатлението, че наблягаш само на следствията, последиците.

Нещата, обаче, си имат основа, причина и за да се вникне в поведенческите реакции на всички живи същества, трябва да се търсят причините и биологичните механизми, които ги предизвикват.

Темата не касае поведението на животните, основно!

Идеята е да дискутираме "грозноватия" вид на мършоядите, който си е биологично обособен и няма нищо общо с поведението.

И за да се върнем към темата обосновете ниската и не съразмерна задница на хиената?

[vorfax]

Идеята е да дискутираме "грозноватия" вид на мършоядите, който си е биологично обособен и няма нищо общо с поведението.

Моята позиция беше, че животните не познават красотата като усещане, за да бъде тя фактор при избора на плячка, а началото на това естетическо усещане присъщо за човека са първично заложени представи за форми отразяващи здравото състояние на индивида, или с други думи инстинкти.

Що се отнася до грозноватия вид на мършоядите (не знам защо си го сложил в кавички), аз такъв не виждам и затова се писа в темата. Ако ще ползваме човешкият критерий за красота, то той е пригоден за човешките разбирания, разбирай форми. Ако бяхме дакели щяхме да се кефим повече на късокраките, а не на антилопите. Ако бяхме гъсеници сигурно щяха да ни отвращават живите организми с кости.

В този ред на мисли смятам въпроса за безпредметен.

[Малоум 2]

Ворфакс,

имам чувството, че не асимилираш това за което ти с говори?

Чета постовете ти и оставам с впечатлението, че наблягаш само на следствията, последиците.

Нещата, обаче, си имат основа, причина и за да се вникне в поведенческите реакции на всички живи същества, трябва да се търсят причините и биологичните механизми, които ги предизвикват.

Темата не касае поведението на животните, основно!

Идеята е да дискутираме "грозноватия" вид на мършоядите, който си е биологично обособен и няма нищо общо с поведението.

И за да се върнем към темата обосновете ниската и не съразмерна задница на хиената?

За поведението - малко стар виц:

В час по биология, Иванчо има въпрос:

-Ама, гоаспожо, това хиената: едно такова грозно животно, космато, зъбато, яде мърша, мирише на лошо ... ужас!

-И какво питаш? - казва госпожата;

- Ами ... на кво отгоре, хиената се хили?!!

...

[fixxxsers]

vorfax, красота е само думичка ( в контекста на темата ). Ще го кажа по друг начин- говоря за форми и начина по- който дадено животно изглежда. Няма дори нужда да наричаме това красота, щом това те обърква. Разбираш ме доста буквално и праволинейно. Защо пък хищника да не може да бъде отблъснат от вида на дадено животно или формите и начина по който изглежда това животно да не могат да предизвикат други реакции?

[vorfax]

Е, тогава става въпрос за страшно, а не за грозно. Мимикрията с позната заплаха също може да отблъсне противника.

За хиените открих само хипотезата, че са плод на генетичен дрейф с малка популация.