Дипломацията в древния свят

[Mr.Shades]

Здравейте,

Имам нужда от материали в които има дипломатическите приоми на римляните, картагенците, персийците и т.н. може и варварите макар, че не знам дали при тях е била застъпена до толкова дипломацията.

Също така се нуждая от имена на римски дипломати и информация за техните назначения и действия.

П.С. Защо посолствата и консулствата са относително нови неща, какво е спирало народите от античността да строят такива сгради?

[Last roman]

ето ти за римската дипломация:

http://rome.bg-history.info/5413/Rimskata-diplomaciia.html

[Mr.Shades]

Статията е много хубава и я прочетох с интерес, но не ми е достатъчна.

[Last roman]

Статията е много хубава и я прочетох с интерес, но не ми е достатъчна.

значи ще си потърсиш сам нещата, които конкретно те интересуват.

[Galahad]

П.С. Защо посолствата и консулствата са относително нови неща, какво е спирало народите от античността да строят такива сгради?

Чужденците в античните държави са били по своя статус между робите и свободните (по-точно след най-долния клас свободни). Затова техните интереси се защитавали чрез института на гостоприемството. Иначе казано някой виден граждани защитавал пред своята държава гражданите на другата държава. Те се явявали негови гости. В описанието на събитията около унищожаването на Содом и Гомор има интересно описание в Библията за гостоприемството и за това, какви интересни неща можело да се случат на чужденците без местен покровител (то направо содомията си е станала нарицателно название).

[Monarh]

,, Дипломатическите връзки между държавите от миналото са били поддържани като правило от специално упълномощени за целта лица, т.е. поставя се началото на така наречения посланически институт. Обикновено с посланически задачи са се изпращали специално подбрани с определени качества лица, които изпълнявали в съответните чужди страни едни или други задачи

Като правило по време на древните държави институтът на постоянните представителства не се е използвал.

Дипломатическата дейност през разглежданата епоха най-често е била уреждана посредством вътрешнодържавни нормативни актове. Типични в това отношение са например древноиндийските закони на Ману от първото хилядолетие преди нашата ера. Същевременно дейността на дипломатите е била регламентирана и чрез международни договори или международни обичаи.

Дейността на дипломата по това време се е считала за особено отговорна. Тя се е възлагала на лица с определени и безспорни качества, които са имали висок политически, обществен и морален престиж. Твърде интересно в това отношение е изискването, на което е трябвало да отговаря един дипломат според посочените по-горе закони на Ману: „Дипломатът трябва да бъде човек на почтена възраст, представителен, смел, красноречив, предан на дълга, честен, способен, да притежава добра памет и „да знае къде и кога да действа”. Най-сложните въпроси от международния живот трябва да се разрешават преди всичко по дипломатически път. Силата стои на второ място.”

Дипломатическата дейност не е била лишена от рискове. Това са били опасности, не само свързани с пътуването на изпращания посланик, престоя му в чуждата държава и пр., но и с отговорността, която той е носил както към приемащата, така и към изпращащата го страна. Държавите от древността не са имали еднообразни и точно определени форми, както и методи, за воденето на своята дипломатическа дейност. Известно е например, че още в XVI в. преди нашата ера вождът на номадите-хиксоси предявил към владетеля на Тива неизпълнимо искане, като заплашвал, че ако то не бъде изпълнено, това ще бъде повод за война. В дадения случай е ясно, че по същество става въпрос за ултиматум — исторически, това е първото ултимативно искане в историята на международните отношения.

Един от твърде разпространените методи през разглежданата епоха в дипломатическата дейност е бил сключването на бракове между видни представители на управляващите среди, т.е. става въпрос за така наречените „брачни съюзи” . Когато става въпрос за дипломацията от разглежданата епоха и за нейните методи, твърде интересно е мнението на известния картагенски пълководец Анибал, който твърдял, че: „Могъществото на Рим не е в неговата военна мощ, а в способността му да разделя противниците си”. Дипломацията през средните векове, нейните форми и методи са се изменяли съобразно с изменението на отделните етапи, през които преминава това общество. "

http://www.ikonomikabg.com/diplomacy

[Mr.Shades]

Хмм, явно не са имали дипломатически школи, но предполагам след като дипломата се завърне от далечна страна той споделя какво е видял и какви са обичайте там за да могат хората изпратени след него да се справят с по-голяма лекота.

[glishev]

Шейдс, имали са нещо като дипломатическа "школа" или "кариера" - поне там, където има силна политическа традиция като във Византия или Китай.

Редактирано Септември 26, 2012 от glishev

[Warlord]

Поне в Европа струва ми се постоянни посланици има чак от Ренесанса нататък, и през този период наистина са един вид гости и живеят в дворцовите комплекси на владетелите на съответната държава, освен ако не са им отредили специални квартири. До преди това посолства са се пращали само когато е имало нужда и след края нап реговорите веднага са се връщали обратно.