Моят живот, една тъжна история..

[Ronyy]

Здравейте! Не знам откъде да започна...но все пак ще се опитам да е точно от самото начало...и пиша тук,защото...имам наистина нужда от съвети и помощ! И така..аз съм едно 18 годишно момиче...живея в малък град...доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари...няма и работа...нищо няма...мъртъв град..но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук.И така...ето я и моята история: Още от малка бях унижавана..още от дете..израснах сама..близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден...само родителите ми ме отгледаха...съвсем сами..мен и брат ми..който е с 10 години по-голям от мен...никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини...съвсем сами са ни отгледали с много мъка...майка ми дори не говори с нейните родители...скарани са...на баща ми родителите починаха...още от дете не бях много общителна...и това винаги е бил проблем..още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин...имах си тогава някакви приятелки...които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха...оказа се че само са ме използвали...и оттогава останах напълно сама...после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но...нищо не се промени...даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха...по всякакъв начин... нямам си приятели...супер затворен човек съм...не излизам много..а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат..не знам вече какво да правя...много се отчаях...чувствам се като една развалина....напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен...не ми остана вече нищо....нищо за което да се хвана...около себе си изградих три пласта стени,които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен....сложих си маската за да се правя че всичко е наред.......а всъщност нищо не е !!!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила...и отчаяно имам нужда от помощ...от това някой да ме разбере!

[Last roman]

кофти работа.

Фащай се да зубриш за кандидат-студентските изпити и идвай у големия град.

[Galahad]

Ами нямаше да е лошо да прегледаш темите във форума, защото вече има такава по въпроса "Помогнете ми за приятелите". Тъй че виж там какво има. Пък ако на някои от оплакващите се там цъкнеш по някое плюсче по темите и във фейсбук, те ще се почувстват по-добре, ще дадат пръстче нагоре, че са харесали коментара ти, от което пък ти ще ще почувстваш по-добре и може да се окаже, че нещата не са толкова зле, колкото ти изглеждат.

[КГ125]

Абсолютно сигурно е, че имаш неподозиран капацитет, така, че хващай се и изучи нещо, което ти харесва до подробности! Ставаш специалист в някоя област и това е то.

[ISTORIK]

Ако имаш възможността, занимавай се с нещо градивно... Нещо, което ще те измъква от ситуацията и ще те кара да мислиш за друго.

Пробвала ли си да четеш книги, да учиш чужд език, да се занимаваш с йога, с бойно изкуство или с някакъв спорт, с някакво изкуство... да играеш на компютърни игри... Да вършиш нещо, което ще те отвлича от проблемите - истински и въображаеми.

Понякога дори едно съвсем просто нещо като да измиеш купчина чинии също помага на съзнанието да се отпусне. Една разходка в градския парк - също.

Може да се затвориш в библиотека, да се обградиш с книги и да четеш, да четеш...

Защо едни хора са щастливи, а други - нещастни?

Хората изпитват постоянна потребност да се сравняват с другите хора. Обаче те почти винаги предпочитат да сравняват своето положение с това на други хора, които са по-щастливи от тях. Опитай да сравниш нещастието си с нечие чуждо нещастие, по-голямо от твоето!

Друга причина за повечето хорски нещастия са погрешните очаквания. Създаваме си някаква собствена представа за някого, но той ни изненадва с поведението си и ние се чувстваме излъгани. Очакваме нещо в личен или в служебен план, но то не се случва и ние сме разочаровани. Неудовлетворени от живота си, нещастните хора излагат на риск психичното си здраве, преживяват негативни емоции, започват да пушат, да пият алкохол, да взимат наркотици, понякога изпадат в депресия, достигаща до клинични форми. Те спомагат и другите хора около тях да бъдат нещастни.

Проблемите, с които се сблъскваме всекидневно, обхващат изключително широк спектър. Всяко семейство, като основна градивна единица на обществото, има изградена идея за това, какво го прави щастливо, какво го сплотява и какво го радва. Болката и страданието за едни е радост за други - така е устроен светът. Всеки усеща, приема и преживява щастието и нещастието по свой субективен начин. Има хора, които живеят с тъгата цял живот и други, които успяват да се изправят всеки път, когато паднат. Всеки индивидуално определя кога е щастлив и кога е нещастен. Често се лутаме дълго, докато разберем в действителност кой и какво ни прави щастливи или нещастни. Човек може да бъде щастлив или нещастен, както с малко, така - и с много. Важното е всеки да разбере кое е истински ценното за него в живота и да (пре)нареди приоритетите си, а това ще му помогне да бъде повече щастлив и по-малко нещастен.

Ако сме прекалено погълнати от мисли за проблема, това може да възпрепятства процеса на намирането на неговото решение. По-добре е да сме част от решението на проблема, отколкото от самия проблем, като го задълбочаваме с негатияни мисли.

Ако самият ти си нещастен, не можеш да направиш някого друг щастлив и обратното. Истинската формула за това, което се случва и искаме да се случи в живота ни, се корени в това, в което вярваме. Единствено от нас самите зависи в каква посока и до каква степен ще развием възможностите си. От заряда на собствените ни емоции зависи дали ще сме щастливи или пък - нещастни, защото положителните емоции предизвикват приятни изживявания, а отрицателните водят до още по-отрицателни. И както се казва в една народна поговорка: каквото повикало, такова се обадило.

Не бива да забравяме, че семейството се гради от поне двама души и, че споделената мъка е наполовина по-малка, а споделената радост е два пъти по-голяма. Когато пред едно неудовлетворено или нещастно семейство изникне трудност, вероятността конфликтите да ескалират или то да се разпадне, е много по-голяма. Докато сплотеното семейство остава щастливо и дори в условията на конфликт.

Негативните убеждения, вкоренени дълбоко в нас, непрекъснато формират нашата действителност. Това, което се съдържа в подсъзнанието ни, е свързано директно с онова, което ни се случва.

Няма рецепта за лично и за семейно щастие, макар че щастливите семейства наистина си приличат. В тях царят любов, хармония и мир.

Разбира се, че всеки се стреми към щастието, такова, каквото си го представя. Но не бива първата пречка да ни спира да се борим и да се отказваме от онова, което имаме и което сме постигнали.

Както след най–дългата нощ следва ден, така и след трудните моменти трябва да дойде щастието. Просто човек не бива да губи надежда. Трябва да чака и да се надява, че, все някога - рано или късно, щастието ще сполети и него.

Редактирано Септември 10, 2012 от ISTORIK

[Иванов]

...

Отдавна не бях чел по смислен коментар.

Редактирано Септември 10, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ето една статия, сравняваща щастието на хората в България и на хората в Бутан.

Приятно четене!

http://www.24chasa.b...ticleId=1533677

Редактирано Септември 10, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

Сетих се и още нещо.

Тази книга също би могла да ти помогне:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13907

[glishev]

Учене му е майката. С това човек се измъква от средата си, намира работа, намира нови цели.