Държавите в Африка,Азия и америките

[Gloster]

А, не!!!! Искам го на български! хайде да видиш че съм човек - Андриантситакатрандириана.

превзел поредица от държави - ще рече, империя ли е?

Може ли въпрос? Кои са презветите държави и в кои извори намират данни за тази държава?

За кой владетел питаш?

Точно този не е превзел нищо.

Данни-местни легенди,посещения на португалци,археологически останки.Събрани в изследването-

1. ^ Buyers, Christopher. "The Merina (or Hova) dynasty". Archived from the original on February 17, 2011. Retrieved October 9, 2010
   

Редактирано Декември 5, 2012 от Gloster

[Gloster]

Оттук нататък да го караме само по-конкретната тема,а не за всичко свързано с колониализма.

Добре ще е поне временно,да се престане със сравненията.

Кралство Мерина.Възходът.

Крал Андрианампоинимерина(1787-1810).Първия велик крал.

До този период Мерина било малко кралство,все още разделено на части.Въпреки икономическия просперитет(благодарение на ориза и зебу) то,обхващало единствено част от централен Магадаскар.

Андрианампоинимерина бил роден на свещенния хълм Икалои около 1745-1746.Рожденото му име било Рамбоасалама.

Бил добре обучен-учил арабски,астрономия,митологията на собствения си народ.Приключил обучението си на 12 години и след това се учил "на живо" как се управлява.

Кожата му била необичайно бяла за негър и това се приело като знак,че той ще обедини разделената Мерина.

Чичо му крал Андрианжафари станал бързо омразен на населението,понеже се отдавал само на удоволствия.

Но това Рамбоасалама бил пълна противоположност-оправял се и натрупал богатство(стада добитък Зебу и оризови полета),без да използва привилегиите си.Наречали го "Този,който сам се направи принц".

http://bg.wikipedia..../Зебу

Зебу бил основния добитък на Магадаскар и много важен за прехраната.

През 1787,42 годишния Рамбоасалама не издържал повече и започнал въстание срещу чичо си.

То било подкрепено от "Събора на Старите"(благородници).

Бунтът бил бърз и успешен,но чичо му все пак успял да избяга.Променил името си на Андрианампоинимерина,което значело "Желания крал на Имерина".И наистина било така,без преувеличение.

Въпреки всичко,чичо му( Андрианжафари) продължил да се бори срещу племенника си,от южната си резиденция Лафи( Ilafy),върху която запазил контрол.

Главната задача на новия крал,обаче била обединението на Мерина.

Съперник за това бил могъщия град Антананариво,бивша столица.Той предпочел засега да сключи договор за мир с него.

В 1790 в Лафи най-после чичо му бил удушен и конфликта бил приключен.

Сега Андрианампоинимерина се съсредоточил към град Антананариво и го завзел през 1792,премествайки столицата там.

След това през 90те години на 18 век,той успял да завладее отново дванайсетте свещенни хълма и голяма част от планинските региони на Мадагаскар,обединявайки целя Мерина.Това за него било обаче само началото.

Били използвани европейски оръжия за тези завоевания.

Скоро изказал желанието си да завладее цял Мадагаскар,като казал "Нека морето е граница на моето оризово поле".

Редактирано Декември 5, 2012 от Gloster

[Gloster]

Портрет на Андрианампоинимерина,направен век по-късно през 1905.

[Gloster]

Кралство Мерина.Възходът.

Крал Андрианампоинимерина(1787-1810) след обединението.

Въпреки,че към края на 18 век Имерина била отново обединена,то амбицията за завладяването на цял Мадагаскар била твърде нереална.

Андрианампоинимерина владеел само планинската част и то ненапълно.Крайбрежните региони били по-богати,заради по-интензивната търговия с европейците и арабите там.

Особенно могъщо,вече векове било кралство Сакалава.Досега всички владетели на Мерина плащали данък на тази държава.

Крал Андрианампоинимерина започнал изпълняването на трудната си цел,като първо завладял племената Вакинанкаратра и Бетсилео( Betsileo),също намиращи се в вътрешността на острова.

При тези войни той използвал освен груба сила и дипломация и договори с местните племена,като често казвал "Силата е по-слаба от духа".

За война с Сакалава не бил готов,но поне спрял да й плаща данък.

Това била обида и Сакалава съюзена с други племена и кланове опитали да го свалят,но те били неуспешни.До голяма война не се стигнало.

Също така част от благородниците силно се противопоставили на управлението му.

Най-големия му син Рамаволахи за съжаление опитал да свали баща си,чрез преврат.Опитът бил неуспешен и Андрианампоинимерина заповядал да бъде екзекутиран край Имахазоариво.

За наследник,бил обявен Ракотовахини,но и той не изчакал и през май 1608,възглавил конспирация срещу краля.Бил разкрит и също така екзекутиран.

Реформите на Андрианампоинимерина

Той бил първия крал на Мерина,създал граждански и наказателни кодекси,освен традиционното право.Той раздавал земя на поданиците си,по-строг "закон за земята".Също така въвел различни данъци,които поданиците били длъжни да плащат на суверена.

Той регулирал търговията,като въвел мерки и теглилки за дължина и обем.

Също така за първи път било утвърдено използването на валута наречена "вола".

Накрая създал "гражданска армия" наречена Фолоалиндахи(в превод "100 000 войници").

Една от най-известните му фрази била "Гладът е единствения ми враг".

За първи път при него имало излишък от храна,което засилило държавата при наследниците му.

Крал Андрианампоинимерина починал на 6 юли 1810 на 65 или 64 години,оставайки единадесет живи деца и тринайсет дъщери.

Наследил го най-голямия му жив син Радама Първи.

[Gloster]

Кралство Мерина.Възход и модернизация.

Крал Радама Първи(1810-1828)

Радама станал крал само на 17 години.

Веднага след като научили,че Андрианампоинимерина е починал,някой племена(по-рано завладяни от него) веднага започнали бунт.

Новия млад крал,въпреки крехката си възраст,обаче скоро потушил всички бунтуве.

Но все още Имерина си оставала въпреки завоеванията на Андрианампоинимерина държава без излаз на море или океан.

Тя не владеела земи извън Мадагаскарските планини.

Радама Първи най-после решил да промени това.През 1817 той събрал армия от около 30 000 войника,с която нападнал северното пристанище на индийския океан град Антсиранана(Antsiranana).Походът му бил успешен и Мерина се сдобила с първия си излаз на океан.

По-това време двете морски световни сили-Франция и Великобритания имали интерес към Мадагаскар.

От една страна била търговията и отварянето на острова за тях.Британците най-много се интересували да защитят тяхния маршут към Индия,като се опасявали,че французите ще превземат Мадагаскар.

През 1810 когато отношенията между Франция на Наполеон и Великобритания били враждебни,британците завзели от французите остров Реюнион и островите Маврициий на изток от Мадагаскар.Въпреки тези победи британците нямали свободен ресурс в момента да завладеят и самия Мадагаскар с всичките му племена,кланове и държави.

Те предпочели да се съюзят с крал Радама,подкрепили управлението му и си осигурили привилегирована позиция за търговия в Мерина.

Британския губернатор на островите Маврициий Робърт Таунсенд Фаргухар( Robert Townsend Farquhar) се заел с тренирането и модернизацията на армията на Радама.

През 1817 бил сключен Англо-Мерински договор за приятелство,подпечатан с кръвна клетва между крал Радама и британския капитан Ле Сайдж( Captain Le Sagе). Като част от договора,Радама се съгласил да се откаже от печелившата търговия с роби,въпреки че тя продължила в Мерина тайно.

Реформите на Радама Първи.Модернизация.

В резултат на договора в Мерина се извършили редица промени-Радама въвел европейския тип "кабинет",като поканил британската протестантска организация " London Missionary Society" , да основе училища и къщи.

Тази организация също донесла печатна преса на острова.Бил за първи път адаптиран езика Малагаси към латиницата,което заменило предишния Арабско-малагаски скрипт,популярен дотогава на острова.

Мисионерите превели Библията на магаласки и основали десетки училища,където се обучавали задължително децата на благородниците.

С британска помощ и модернизирана армия,Рамада започнал сериозно да планира завземане на целия Мадагасар.

Първо било завладяно племето Бетсилео в южната част на острова.Били завладяни също важни територии на изток и запад,като Сакалава,вече не била по-силна от Имерина.

Със британско съдействие през 1825 той нападнал френското селище Форт Дауфин в южната част на острова и го завзел.

В завоюваните територии били установени укрепени гарнизони наречени "рова".

Рамада се оженил за няколко жени от благородническите семейства на завладяните земи,за да подсигури властта си.

До смъртта си през 1828 единствените места на Мадагаскар,които не били част от Мерина били южните държавици Махафали,Антандров и Бара.

Радама бил и първия владетел на Имерина,който бил алкохолик

Починал преждевременно на 27 юли 1828 при загадъчни обстоятелства,като се предполага дори убийство.

Бил погребан в красива каменна гробница.

[Gloster]

Портрет на Радама Първи-първо изображение.

Второ изображение-негов личен запис на френски език в тетрадката му.

Трето изображение-илюстрация на Радама,проверяващ войските си преди да атакува френското селище.

Четвърто-каменната му гробница(в дясно).

[Gloster]

Кървавата кралица Ранавалона Първа(3 август 1828-16 август 1861)

На 27 юли 1828 Радама Първи починал без преки живи потомци.Крал трябвало да стане Ракотобе-най-голямия син голямата сестра на Радама.

Тогава Ранавалона,която научила първа за смъртта на Радама(тогава все още с рожденното си име Рамаво) видяла шанса си и с подкрепата на част от армията напрактика извършила преврат.Веднага започнали репресии срещу противниците й.

Много от тях били екзекутирани,включително Ракотобе.

Тя приела името Ранавалона,а коронацията й се състояна на 12 август 1829.

Ранавалона била негативно настроена към европейците и се старала да намали влиянието им.Първо тя развалила договора за приятелство с Великобритания,след това поставила редица ограничения над европейските мисионери,които отваряли църкви и училища.

Тя забранила около 1835 местното население да приема християнството.

Тя провела политика на изолираност,като ограничила сама външната търговия.Била продължена старата традиция всеки поданик да работи за владетеля известно време.

Всъщност аристокрацията се разделила на две-консервативно и прогресивна(проевропейска).

Най-яркия представител на прогресивната фракция бил Андриамихаджа,който станал първи министър.

В крайна сметка през 1830 година консервативната фракция успяла да убеди Ранавалона да го убие и взела връх.Ранавалона ставала все по-малко толерантна към християните,всичко европейско и собственото си население подстрекавана от консерваторите.

Нейното управление влязло в историята като тиранично и кърваво.

Тя наказвала със смърт всеки,който се опълчил против волята й,а също и била тиранична с вражеските народи.

Населението на Мадагаскар спаднало от около 5 милиона около 1833 до 2 и половина милиона само през периода 1833-1939.

Само населението на Имерина от 750 000 в 1829 спаднало на 130 000 до 1842.

Това не й попречило да си построи голям дворец от европейски тип.

Тя потушавала всички бунтуве с масови екзекуции.Армията й състояща се от 20 000 до 30 000 войници,като службата в нея също била задължителна.

На тези бунтовници,на които живота им бил пощадяван им било вземано всичко и напрактика ставали роби.

Жителите взаимно се обвинявали в магьосничество,християнсво или бунт.

На заподозрените се давала специална отрова.Ако били невинни,провидението щяло да ги спаси.

Около 100 000 души загинали само по-този начин-около 20 процента от населението на Имерина.

Най-много починали от глад и малария в провинциите и самата столица.Загинали милиони в провинциите и стотици хиляди в Имерина.

Редактирано Декември 5, 2012 от Gloster

[kramer]

История на Чукотка.

Много по-интересни факти има, ако ги броим и тях за държава.

Още през 1701г. в крайния североизточен район на Сибир, долините на р. Андаир и Колима проникват руснаците.

През 1729 започнала война с чукчите. Казашкия отряд на Афанасий Шестаков бил разбит, а атамана убит.

След две години от Андаир бил изпратен отряда на Павлуцки. Удържал няколко победи над чукчите,пленил елени и жени и ги пратил в Якутск.

Чукчите не се примирили, през 1738 г почнали нападения срещу лоялните на руснаците коряки и им отнели много елени. През 1741 казаците предприемат наказателна експедиция срещу чукчите и ги усмиряват за шест години, до 1747г.

Тогава чукчите пак нападнали коряките, Павлуцки организирал експедиция, но с авангарда си от 80 бойци попаднал в засада и бил убит.

През 1760 чукчите, оставени на мира, сами разбрали, че от мир с руснаците имат много повече изгода, отколкото от войната, нуждаейки се от стоки като желязо, барут и тютюн, кандисали да плащат данък и се явили като пълноправни членове на организираните от руснаците в района пазари. И от тогава до днес са си лоялни граждани на Русия.

Редактирано Декември 5, 2012 от kramer

[Gloster]

В никакъв случай не може да се поставя под съмнение,че Мерина е държава.Другото е майтап.

Редактирано Декември 5, 2012 от Gloster

[kramer]

В никакъв случай не може да се поставя под съмнение,че Мерина е държава.Другото е майтап.

Не поставям под съмнение нищо. Не знам кое е майтап.

Просто става въпрос за племена, едни поставени под благоприятно-разлагащите условия на топлия климат, други под суровите полярни условия.

Изводите може всеки да си ги направи.

[Gloster]

Темата не е за племена все пак.Най-малко е за племенни съюзи.

Чукчите нямат държавно формирувание.

Редактирано Декември 5, 2012 от Gloster

[Warlord]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5799&hl=%F7%F3%EA%F7%E8 има тема във форума за това.

[Gloster]

Мерина.

Кървавата кралица Ранавалона Първа.Последни години.

В същото време,Франция и Великобритания се борили за контрол над Мадагаскар.Французите владеели няколко малки острова наблизо.

Ако Магадаскар станел френски,той би застрашил британския преход на британските кораби към Индия.

Ранавалона нетрезво решила да игнорира това и така застрашила собствената си държава.Тя скъсъла всякакво приятелство с британците,което улеснявало френските амбиции.

В резултат от това скъсване,били спрени доставките на европейски оръжия,което правело Мерина и армията й уязвима от чужди нашествия.Ставало по-трудно спрявянето,дори с локални противници или бунтовници в Мадагаскар.

През 1829 французите възползвайки се от положението атакували пристанището Фоулпоинте.

Атаката се провалила,но битката показала,че без модерно оръжие не може.

В 1832 французинът Жан Лаборде претърпял корабукрушение и се спасил в Мерина.

Той имал познания за производството на оръдия,пушки и барут.

Кралицата му дала задачата да основе фабрики за производството на тези стоки и го снабдила го с човешки и други ресурси,като се надявала по-този начин да прекъсне завинаги европейската зависимост.

Ранавалона изгонила всички чужденци от страната си,с изключение на тези,които имали "ценен принос" според нея.

Уплашена от това,че християнството отрича нейната митична сила,тя все по-открито го преследвала.

Приемането на християнството от местното население било забранено през 1835.

Тя казала на европейците в страната й,че могат да продължат полезната си дейност,стига да не проповядват.

Тя обаче не забранила на европейците християни в Мерина,свободно да се молят.

Въпреки това,много от европейците напуснали страната.

Всеки местен,в който е била намерена библия или изобщо е изпълнявал някой християнски ритуал бил затварян,подлаган на мъчения,а някой били екзекутирани.Била проведена публична екзекуция на 15 християнски лидери(не били европейци).

Реално били екзекутирани най-много около 100 християнина,заради вярата им.

Повече починали от вземането на собствеността им или от престоя им в затвора,но пак този брой не надвишава 2000.

Това не е много с другите стотици хиляди загинали,след репресиите и изобщо управлението на кралицата.

Непуполярността на кралицата в Европа,станала причина французите отново да се възползват от положението.Те се опитали да "подпомогнат" един от членовете на кралското семейство на Мерина,като предложили да организират интервенция на острова,да свалят жестоката кралица,а той да стане следващия крал.

Разбира се,това би направило Мерина френска полуколония.Щом научили британците се възпротивили и планът пропаднал.

Французите тогава опитали таен преврат,но и той пропаднал.

Кралицата определи сина си Радама Втори за наследник.Консервативната фракция се уплашила от това,тъй като неговите виждания били прогресивни(проевропейски).Опасявайки се от преврат Радама си осигурил войници,за да противодейства.

Кралица Ранавалона починала на 16 август 1861.

[Gloster]

Мерина.

Крал Радама Втори(16 август 1861-12 май 1863)

Рожденото му име било принц Ракото.Неговата коронация се провели на 23 семтември 1862.

Той веднага променил катастрофалната политика на майка му.Сключил договори за приятелство с Великобритания и Франция,било въстановена търговията.

Обявена била свобода на всички религии и европейските мисионери,започнали да се връщат на острова.Било отменено "изпитанието с отрова" като форва на наказание.Също така"свещенните села" загубили спеиалния си статус.

Били освободени много политически и други затворници.Била дадена свобода на различните етнически групи да се движат по-цялата територия на Мерина,подобрили се отношенията и между столиата и провинцията.

Европейците веднага забелязали промяната.

Един от тези пътешественици( Ebenezer Prout) определя Мерина,като деспотия променила се толкова бързо към либерална страна,където имало религиозни свободи,каквито и в тяхните собствени страни(европейските) няма.

В самата Мерина обаче трудно свикнали с рязката промяна.Те не можели да приемат,че европейци могат да притежават част от земята им(като част от бизнеса и търговията),която била свещенна за тях.Особенно изявено против младия крал била консервативната аристокрация.Освен това той взимал решенията без да се консултира с нея.

Затова на 12 май 1863 консервативната фракция извършила държавен преврат,начело със собствения му Министър-председател.

Радама Втори бил удушен,а кралица станала неговата жена Рабодо.

Официално било обявено,че се е самоубил.

[Gloster]

Мерина.Кралица Расохерина (12 май 1863-1 април 1868)

След като заговорниците убили мъжа,те и предложили да стане кралица при следните условия-

-нямала да има абсолютна власт.Страната се управлява от министър преседателя Раинивонинахитриниони.

-свобода на всички религии.

Тя приела и била коронована на 13 май 1863.

Министър-председателя,който организирал заговора за убийството на съпруга й всъщност държал властта и се оженил за нея няколко седмици след коронясването.

Въпреки,че убил Радама Втори,заради прекалено либерални и проевропейски идеи,Раинивонинахитриниони също бил от проевропейската аристокрация и без проблем се наложил над консервативната,която отслабвала.

Въпреки това,той ставал агресивен,пиел и дори заплашвал с нож кралицата.

Накрая тя решила да вземе мерки,като го отстранила и се развела.Омъжила се за неговия по-малък брат Раинилаиаривони,който станал министър председател.

Надявайки се на добри отношения с Франция и Великобритания,тя изпратила посланници в Париж и Лондон.Въпреки това отношенията с Франция били напрегнати.

На 27 юни 1865 бил сключен договор с британците,позволяващ им да притежават частни земи на острова,а също и да имат посланик.

На 14 февруари 1867 бил подписан договор с САЩ,който ограничавал вноса на оръжия и износът на добитъкът Зегу.

През 1868 започнала конспирация в Имерина.Принц на име Расата,трябвало да отстрани министър-председателя Раинилаиаривони и да стане наследник на трона,след смъртта на Расохерина.

На 27 март 1868 огромна въоръжена тълпа се опитва да щурмува резиденцията на кралицата.

Счита се,че бившия министър-председател Раинивонинахитриниони искал отнова да управлява,чрез малолетния принц Расата.

Те заловили ключови фигури,но Раинилаиаривони взел веднага мерки и организирал потушаването на бунта и арестуването на някой от заговорниците.

Граждани на столицата по-улиците демонстрирали подкрепата си за кралицата.Тя успяла да държи реч,че заговорниците ще бъдат съдени.

Въпреки това,тя починала след четири дни на 1 април 1868.

[Gloster]

Мерина.Кралица Ранавалона Втора(2 април 1868-13 юли 1883)

Била родена през 1829.Рожденното и име било Рамома.

Братовчедка на кралица Расохерина и също жена на съпруга й-Радама Втори.

Била определена през 1868 за нова кралица.Последния съпруг на Расохерина,министър-председателя Раинилаиаривони се оженил за нея този път(на 21 февруари 1869),за да запази властта си.Още преди да стане кралица,била повлияна от християнските мисионери,макар че самата тя не била християнка все още.

Първата и стъпка била масовото приемане на християнството.Много от благородниците станали християни само за една година,като разбрали,че по-този начин ще спечелят блоговолението й.

Кралицата също станала християнка,като обявила,че цялата Имерина е християнска нация и публично изгорила през септември 1869 традиционните кралски талисмани и ги сменила с Библията.

Тя за първи път разрешила строителството с тухли и други материали идващи от Европа(преди това било забранено).

Британски наблюдател през 1873,описва кралицата като "пълна с доброта и благосклонност".

Починала на 13 юли 1883.

Редактирано Декември 6, 2012 от Gloster

[Gloster]

Кралица Ранавалона Трета(30 юли 1883-28 февруари 1897).

Родена на 22 ноември 1861,тя била провъзгласена за кралица на Имерина на 13 юли 1883.През 1874 приела християнството.

Коронацията й се състояла на 22 ноември 1883,когато ставала на 22 години.

Също като двете предишни кралици,тя се омъжила за министър-председателя Раинилаиаривони.

Реално властта била в него,а тя имала имала по-скоро церемониални функции.

Френската заплаха.

Още от началото на управлението й,Франция демонстрирала ясна агресия.

През февруари 1883,френски кораби бомбардирали крайбрежието.През май французите извършили десант и окупирали пристанището Махажанга.През юни пък било бомбардирано и след това също завзето друго пристанище-Тоамасина на Индийския океан.

През цялото лято на 1883,французите предприемали атаки по северното крайбрежие.

На това,министър-председателя Раинилаиаривони не можел да се противопостави,но бил повикан британски лейтенант-полковник,за да обучи армията на кралицата за отпор.

В същото време се водели преговори с французите.Те искали твърде много,но нямало как и през януари 1886 бил приет френския ултиматум и ратифициран мирния договор.

Признавали се френските права в североизточен Мадагаскар,над княжество Сакалава бил установен френски протекторат,признаване на френската частна собственост в Имерина и обезщетение от един милион и половина франка.

Всъщност договора предвиждал и френски протекторат над целия остров.

Представителите на Мерина били възмутени и била уредена притурка,с която се обявявала,че Мерина е суверенна държава.

Обаче след това французите хитро,обявили притурката за невалидна.

Британците се противопоставили,но не предприели реални действия.Напрактика те започнали да считат,че Мерина е протекторат.

От друга страна Германия и САЩ не признавали договора и считали Мерина за суверенна.

През 1886 кралицата изпратила пратеници да търсят военна помощ от САЩ срещу бъдеща френска агресия.

Американците обаче нямали желание да се забъркват.

Това принудило Ранавалона Трета на 12 декември 1887 да сключи нов договор с французите,като им дала допълнителни отстъпки.

[Gloster]

Последните години на кралство Мерина.

Играта между Франция и Великобритания била твърде сложна.През 1890 французите и англичаните сключили споразумение,в което били признати "френските искания" на Мадагаскар.

Това означавало,че за французите целия остров бил техен.Фактически това не било вярно и кралицата и министрите й,отказали да се откажат от властта си.Това довело до скъсване на френско-имеринските отвошения през ноември 1894.

През декември 1894 французите отново бомбардирали и окупирали пристанище Тоамасина.

След това отново било завладяно и пристанището Махажанга.Но този път не спряли дотук,а смятали да завладеят и столицата.Френските войски били 15 000.

Незабавно започнали да изграждат пътища през блатата.Основната експедиция се състояла през май 1895.Но около 6000 загинали само от маларията.

Били повикани подкрепления от Алжир.Новите войски достигнали столицата през септември 1895.

Защитниците ги удържали три дена,но когато французите почнали да бомбардират двореца с тежка артилерия кралицата се предала.

Франция официално анексирала Мерина на 1 януари 1896.Мадагаскар станал обикновена колония.

Министър-председателя бил пратен в изгнание.

Ранавалона Трета запазила за кратко церемониални функции.

Но скоро в цял Мадагаскар започнала масова партизанска съпротива.Тя била разгромена чак в края на 1897,като французите екзекутирали много от меринските благородници,включително чичото на кралицата.

Самата кралица предала в 1897 насила цялата власт на французите и била поставена под домашен арест.На 27 февруари 1897 тя била тайно пратена в изгнание и никога не се върнала в Мадагаскар.Въпреки всичко тя била популярна в самата Франция,която посетила официално през 1901.

Мадагаскар получил независимост чак през 1960.

[Gloster]

Знаме и герб на кралство Мерина.

[Gloster]

Може да се заключи,че Мерина не е империя,но държава,която активно се модернизира и е в апогей,когато е завладяна.

[Frujin Assen]

Глостъре, тънейки в благородна завист към теб се заех да напиша за Судан. Това е много интересна страна, която се явява по същество Египетска, а не европейска колония. За да я създадът египтяните унищожават няколко местни държави, най значимата от която е Сеннар.

Султанатът Сенар

^.

В началото на 16 век преселващи се от юг мюсюлмански групи фунджи унищожават християнската държава Алодия и основават султаната Сенар. До средата на века Сенар се превръща в регионална сила и чрез васални държавици и признаващи върховенството му племена установява контрол върху цялата територия от Третия праг на север до екваториалните гори на юг. Сенар никога не се превръща в централизирана империя, като властта на султаните постоянно е отслабвана от спорове за наследството и дворцови преврати.

[Gloster]

Опа.Нещо,което видях чак сега.

Народът Мерина не са негри,а австронезийци.

http://en.wikipedia....i/Austronesians

Мигрирали са през Индийския океан,вероятно от остров Борнео до Мадагаскар.

На Мадагаскар всъщност негрите са много малко.Много от народите са австронезийци.

Вече изчезналите Вазимба,пък идвали от Индонезия.

Има също така малко араби,французи и европейци(днес).

Редактирано Декември 7, 2012 от Gloster

[Gloster]

Кралство Велаита

http://en.wikipedia.org/wiki/Welayta_people

За съжаление информацията е много малко за това образувание.

Основано е от народа Велаита,на територията на днешна южна Етиопия.

Кралете се наричали "Каво".

Първото име на кралството им е "Прочутото кралство Дамот",съществуващо още от средновековието,намиращо се на границата с Етиопия.

Намирало се юг от река Сини Нил(Abay) и на запад от река Мугер(Muger River)

Първото споменаване на Дамот е от 13 век(от етиопския светец Tekle Haymanot),където Дамот е управлявано от човек наречен Моталаме,който имал дворе на място наречено Малбарде,и чиято територия се простирала на изток от река Мугер до река Джамма( Jamma).Там той е описан като нашественик от север,на когото се предала майката на етиопския светец.

Местните Велаита също твърдят,вероятно само от патриотизъм,че самия светец е син на Моталаме.

Между годините 1574 и 1606 нахлули племената Оромо и Велаита били принудени от тази заплаха,да мигрират на север от река Сини Нил и да се заселят в региона Гожжам(Gojjam)(годините не са сигурни,а предположени от G.W.B. Huntingford).

Тогава се предполага,че името се е сменило от Дамот на Велаита.Там останали още стотици години,докато етиопския император Менелик Втори започнал своята експанзия в регионите на юг от Шева в началото на 90те години на 19 век.

Според етиопския историк Бахру Зевде,кампанията срещу Велаита била "една от най-кървавите кампании,в цялия период на експанзия".

Според велаитските легенди в сраженията само загиналите били 118 000 велаити и 90 000 етиопци.Това разбира се не са сериозни цифри.

Последния крал на Велаитите -Тона бил победен и със сигурност се знае,че през 1896 етиопците ги покорили.

[Frujin Assen]

Глостъре, за кралството Вазимба на континента се говореше ако помниш в един мой пост, португалски пътешественик минал през него пътьом. Между другото, ти на какво отдаваш факта, че австронезийци от майната си са достигнали и заселили Мадагаскар, а африканците, на които островът им е пред прага не са го направили? За мен има 2 възможности, африканците са толкова зле с корабоплаването, че не са успели да стигнат до там (много малко вероятно) и другия вариант, геноцид от страна на австронезийците.

Сега ми идва на акъла, че в началото на 14 век флот на империята Мали достига америка. Тоест, по това време са имали много добър флот и явно развито корабоплаване. Може би, следва да се поразровим.

[Gloster]

Визамба не е била на континента,те също са на Мадагаскар и идват от Индонезия.Това е било друго кралство,случайно съвпадение.

Most archaeologists estimate that the earliest settlers arrived in outrigger canoes from southern Borneo in successive waves throughout the period between 350 BCE and 550 CE, making Madagascar one of the last major landmasses on Earth to be settled by humans

Сиреч не е имало негри преди това,нито пък някакви хора.

Не е имало геноцид над негрите.

Има спекулации,че Мерина се избили Визамба,но те не са доказани.

В началото на 14 век флота на империята Мали достига америка?????

Това ако е вярно е епохално откритие.