Държавите в Африка,Азия и америките

[kramer]

Добре, че пусна за Тибет, че се сетих за Индия. Една от причините за въстанието през 1857г. е, че англичаните отменят изгарянето на вдовиците и им разрешават да се омъжват отново.

[Gloster]

Има и много други причини.Това въстание е национално,така да се каже.

Жалко че не е успяло,но не е имало шанс.

Иначе жестокости има и от двете страни и то отвратителни,върху невинни хора.

Редактирано Септември 22, 2012 от Gloster

[kramer]

Нана Сахиб като вижда че Канпур ще падне решава да убие заложниците - 206 английски жени и деца. Преди това е избил мъжете - няколко хиляди, при преминаването на реката, обещавайки им безопасно оттегляне след преговорите.

Та виждайки, че Канпур ще падне, понеже сипаите отказват да колят семействата на бившите си командири, праща личния си бодигард, двама мюсюлмански джелати и двама индийски селяни въоръжени с брадви и ножове, които извършват клането в Бибигар.

Нещо като Батак,кръв по стените, пръсти и отрязани части от човешки тела...после нахвърлят труповете в кладенци...

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=indian%20releletion&source=web&cd=1&cad=rja&ved=0CCEQFjAA&url=http%3A%2F%2Fen.wikipedia.org%2Fwiki%2FIndian_Rebellion_of_1857&ei=2xReUPjvLozDtAaA1YGwAQ&usg=AFQjCNFtKK2htCqveCqZb4npgveJ8FU9nA

[Gloster]

А защо гледаш само от британска страна?

И англичаните са колили през тази война.

И те са колонизатора,затова примера с Батак е неуместен.

Защо винаги сте на страната на европейците?

[kramer]

Защо винаги сте на страната на европейците?

В това въстание е имало и лоялна на англичаните войска, като полковете на непалските гуркхи и сикхите, които са спасили положението...

[Gloster]

Въстанието няма шанс дори и с тях на своя страна.

Но все пак е национално.

Просто и двете страни са вършили ужасни неща,а не само едната.

[Gloster]

3.След конвенцията.

Китайците окончателно отхвърлили планът на британците за вътрешен и външен Тибет.Те били недоволни от границите между двете части.

Тибетците и британците обаче подписали договор помежду си,с уговорката че Китай няма да има никкави права в Тибет,ако не подпише.

Обаче самите британски представители били надхвърлили правомощията си и нарушавали англо-руската конвенция от 1907,затова управляваното от британци "правителство на Индия" отхвърлило споразуменето.

Това недоразумение води до гранични спорове и дори до китайско-индийска война през 1962,като спорът продължава до днес.

4.Отношенията с Китай.

Разделението на Китай на военни клики,позволява на 13тия Далай Лама да управлява.

По-негово време избухват гранични конфликти между тибетците и китайската етническа група Хан и мюсюлмански военачалници(или "милитаристи"-в оригинал "warlords"),като тибетците губят тези конфликти повечето пъти.

По-това време територията контролирана от Тибет е приблизително същата,като тази на днешния Тибетския автономен регион.

Редактирано Септември 22, 2012 от Gloster

[Gloster]

Аз говоря за ужасните неща и на двете страни.

Например любимата ми цивилизация са ацтеките,но никога не съм отричал мащаба на жертвоприношенията им.

Въпреки симпатиите нека сме обективни.

Ето една хубава картина.По-истински случай е.

ПП-но да говорим сега за Тибет,че става много разпокъсано.

Редактирано Септември 23, 2012 от Gloster

[Gloster]

Тибет-част 3.

5.20те и 30 те години на 20 век.

Въпреки това Тибет започнал да се въстановява.

Още през 1918 тибетците установили контрол над град Чамдо(днес пак в автономния тибетски регион) и регионът западен Кхам.

Те спряли чак на река Яндзъ,като контролирали всичко на запад от нея.

Дори регионът източен Кхам,който бил на изток от река Яндзъ и не бил подвластен на тибетското правителство се управлявал донякъде от местни лидери,които също били тибетци.

Провинцията Цинхай,която била населена с китайци и граничела с Тибет също била застрашена.

Тя се оправлявала от местен военачалник,лоялен на Гуоминдана.

През 1932 тибетците нападнали Цинхай в южните му части,но местната цинхайска армия ги разгромила.

Китайското правителство не се било примирило с това,че Тибет е независим и не се отказало от претенцийте си за суверенитет над него.

Но само било в много трудно положение и не могло да отдели време и сили за Тибет.

Все пак през 1932 поражението на тибетците било голямо и китайските военачалници,подписали примирие с тибетците,като условието било тибетците да не преминават отново граничната река никога.

Далай Лама помолил британците за помощ и след примирието започнал да говори против тибетските генерали предали се на китайците.

6.След смъртта на 13тия Далай Лама.

Комуникациите между британците и тибетците се осъществявали само чрез британците като посредници.

Когато 13тия Далай Лама починал през 1934,китайците изпратили "съболезнователна мисия" до Лхаса,ръководена от един китайски генерал.

През същата 1934 избухнало "въстанието Кхамба".

7.Въстанието "Кхамба".

През 1934 в западните региони на областта Кхам,избухнало въстание.

В тази област имало едно много богато и влиятелно търговско семейство-Пандатсанг.

То било толкова гордо,че служителите му казвали "Земята е на Пангда,небето е на Пангда" или дори "Аз съм свързан с Пангда,какво ще ми направите?".

Тази фамилия контролирала една трета от целия регион Кхам(а той бил доста голям).

През 1934 те вдигнали въстание срещу тибетското правителство.

Въстанието се водело от двама братя от фамилията.

Братята имали амбициозен план-да атакуват град Чамдо първо,а след това и самата тибетска столица-Лхаса.

Те се надявали че много монаси от манастирите край Лхаса,които също прозхождали от областа Кхам,ще ги подкрепт.

Редактирано Септември 23, 2012 от Gloster

[Gloster]

Тибет-част 4.

8.Начало на "управлението" на 14тия Далай Лама.

Тибетското правителство счело,че е по-добре да започне преговори с бунтовниците.

Причината е че семейство Пандатсанг било основния износител на тибетска вълна в чужбина.

Затова дори потушаването на бунта,щяло да се отрази сериозно на тибетската икономика.Преговорите били успешни и бунтът бил прекратен от Пандатсанг.

14тия Далай Лама се родил една година след смъртта на 13тия-1935.Докато навърши определена възраст,в Тибет имало регентство.

Той "влязъл" в Лхаса чак в 1937,а през 1939 била официалната церемония.

Това е и сегашния,все още жив Далай Лама.

За жалост през 1942 американците казали на съюзното им китайското правителство,че те никога не са оспорвали тяхните претенции към Тибет.

9.1942-1947.

През 1944 двама австрийски планинари-Хайнрих Харер и Петер Ауфшнаитър(преводът може и да не е точен-Peter Aufschnaiter) достигнали Лхаса.Тяхното посещения всъщност дало началото на безбройните спекулации на уфолозите,свързани с Тибет .

Харер станал учител и приятел на младия Далай Лама.Той обаче бил принуден да напусне през 1949.

През 1946 след края на ВСВ,Тибет изпратил поздравителни мисии до Китай и Индия.

Всъщност още от 1942 китайците се готвили да нахлуят в Тибет.

Било поправено едно летище близо до Тибет и през същата 1942 няколко хиляди войници били струпани до границата с Тибет.Нападението не се осъществило тогава,но заплахата била постоянна.

През 1947 тибетците изпратили делегация до една азиатска конференция в Индия,където за първи път публично било показано тибетското знаме.

На снимката-младия Далай Лама.

Редактирано Септември 23, 2012 от Gloster

[Gloster]

Тибет-част 5.

10.1947-1949

В 1947-1949 тибетците изпратили "търговска мисия" до Индия,Хонг Конг,Нанкин(тогава столица на Китай),САЩ и Великобритания.

В посетените страни не са обсъждани политически въпроси с мисията.

Тъй като внимавали да не развалят отношенията си с Китай,САЩ приели мисията неофициално.

Тибетците при посещението си в Великобритания,дори се срещнали с министър-председателя Клемент Атли през 1948 в Лондон.

11.Анексирането на Тибет от Китай-началото.

През 1949 виждайки че в Китай побеждават комунистите,правителството на Тибет изгони китайската (националстическа) делегация.

В ноември 1949 тибетците изпратили писма до САЩ и Великобритания, които обявили че ще се защитават "с всички възможни средства" срещу нахлуването на китайски(комунистически) войски в Тибет.

През 1949 тибетците започват бързи опити за модернизация и увеличаване на военната си сила,но те се оказват неуспешни.Твърде късно е и времето е твърде малко,за да се направи ефективна армия.

Индия помогнала малко,но въпреки това превъзходството на китайците било огромно.

През 1950 Далай Лама бил едва на 15 години и регентът Тактра бил реалният ръководител на тибетското правителство.Периодът на малолетие на Далай Лама традиционно е период на нестабилност,но сега положението наистина било страшно.

12.Китайските претенции.

Комунистите,както и националистите никога не са се отказвали от Тибет и са го считали за част от Китай.Те също така имаха идеологични мотиви да нахлуят-да "освободят" тибетците от теократичната феодална система.

В семтември 1949 ККП обяви че главен нейн приоритет е да включи,ако е възможно мирно,но със сила ако е необходимо Тибет,остров Тайван и остров Хайнан към Китай.

През декември 1949 Мао наредил да започнат приготовления за марш до тибетския град Чамдо с цел да принуди тибетското правителство да преговаря.Китайците имали на разположение над един милионна и много по-добре въоръжена армия.

Редактирано Септември 23, 2012 от Gloster

[Gloster]

Тибет-част 6.

13.Преговорите.

На 7 март 1950 тибетската правителствена делегация пристигнала в град Калимпонг(днес и тогава в Индия),за да започнат диалог с китайците и да сеуверят че те ще уважавът тибетската "териториална цялост".Тъй като имало несъгласия къде да се проведат преговорите,тибетската делегация чак на 16 септември 1950 се срещнала с китайския посланик в Делхи.

Той и предложил споразумение в 3 точки-

-Тибет да се разглежда,като част от Китай.

-Китай да бъде отговорен за защитата на Тибет.

-Китай да бъде отговорен за тибетската търговия и международни отношения.

Ако тибетците откажат,това значи война.

Тибетците отговорили че ще считат Китай за свой покровител,а на 19 септември 1950 препоръчаха сътрудничество с някой уговорки.

Също така поискаха китайски войски да не бъдат разположени в Тибет,тъй като той не е под заплаха засега.

Това не бе достатъчно за китайците и докато тибетците в Лхаса обсъждали условията на 7 октомври 1950 китайските войски навлезли в Тибет,напрактика преминавайки границата на 5 места.

Тяхната цел беше не да завладеят Тибет,но да пленят тибетската армия намираща се в град Чамдо,деморализирайки по този начит тибетското правителство и да окажат натиск,чрез който да притснат тибетцте да се приемат китайските условия.

Това бе постигнато и на 21 октомври 1950 тибетската делегация се отправи към Пекин за директни преговори.

Тибетците се съгласили да приемат само първото условие и то ако статуса на Далай Лама е гарантиран,като отхвърлили второто и третото.

След това отхвърлили дори и първото.

Войната била неизбежна.

Редактирано Септември 24, 2012 от Gloster

[Gloster]

Тибет-част 7.

14.Инвазията.

Още през юни 1950 правителството на Великобритания отбелязало,че"винаги са били готови да признаят китайския сюзеренитет над Тибет,но само с разбирането че Тибет се разглежда като автономен".

След месеци на неуспешни преговори и неуспешни опити на тибет да осигури чуждестранна подкрепа китайските войски навлезли в областа Кхам.Отношенията между местните и тибетското правителство винаги са били сложни и сега това се виждало.

Кхам била област с свой местни ръководители,които преди години били вдигнали въстание против тибетците-1934.

Сега кхамците не оказвали почти никаква съпротива на китайската армия и дори някой се присъединили към нея.

Един от местните кхамски водачи предложил на тибетците,част от кхамските бойци да се бият за Тибет,срещу което в случай на победа,Тибет ще признае независмоста на Кхам.

Тибетите дори сега отказали.

15.Завземането на Чамдо.

Китайската армия бързо заобиколила по-малобройните тибетски сили в град Чамдо.

Китайските войски засега били 40 000.Това не било много,но тибетската армия,струпана в град Чамдо била едва 8500 души,като това била почти цялата тибетска армия.

На 19 октомври 1950 китайците завладяли Чамдо пленявайки тибетската армия там.

По-време на битката за Чамдо са загинали или ранени 114 китайци и 180 тибетци.

Според Томас Лаирд обаче след битката са били екзекутирани 5000 тибетски войници тайно.

16.След това.

Войната не продължила дълго.

След завземането на Чамдо,китайците не продължили нататък,а изпратили пленения тибетски командир в Лхаса.След това зачакали преговорите да се възобновят.

Въпреки твърдението за 5000 екзекутирани тибетски войници,останалите(ако изобщо са били екзекутирани 5000 от тях) са били добре третирани от китайците.Когато ги пуснали дори им дали малка сума пари.Според Далай Лама китайците не атакували цивилни тибетци.

17.Краят.

Китайците обещали че ако останалата част от Тибет бъде "мирно освободена",тибетските елити ще запазят техните позиции и власт.

Междувремменно Ел Салвадор била единствената държава,която представи тибетската жалба в ООН,но Индия и Велкобритания отказали да бъде обсъждана.

През 1951 тибетска делегация,оглавявана от същия командир,който бил пленен при Чамдо и след това пуснат от китайците в Лхаса,преговаряла в Пекин с китайското правителство.

Те сключили "Споразумение в 17 точки",което потвърждавало ктайския сюзеренитет над Тибет.

Споразумението е ратифицирано в Лхаса след няколко месеца.

Тибетската държава,съществувала макар слаба и непризната от никога в периода 1912-1951,станало регион на Китай.

ПП-по-време на тибетското въстание през 1959,Далай Лама избягал от Тибет и китайците премахнали изцяло местното споразумение като нарушили "Споразумение в 17 точки".

Редактирано Септември 24, 2012 от Gloster

[Gloster]

Ще завърша информацията за Тибет,с това как е бил устроен отвътре през 1912-1951.

Китайската комунистическа пропаганда твърдеше че китайците са "освободили" Тибет от "ужасно изостанало общество",с "феодална класова структура" и "крепосничество и робство",които те са премахнали.

Това разбира се не е съвсем така.

Попринцип социалното разделение на Тибет от тази период,се запазва и след 1951-чак до 1959.

Още в първото десетилетие на 20ти век,13тия Далай Лама,реформира системата на крепосничеството.

До 1950 робството престава да съществува в централен Тибет въобще,въпреки че продължава съществуването си в някой гранични региони.Такъв регон е например долината Чумби.

Но Чарлз Бел го нарича "леко робство" и че просяците са ендемични.

Цялата социална система обаче е доста сложна.

Имотите са предоставени от държавата и са наследствени,макар че е възможно наследството да бъде отменено.

Земеделските имоти са два вида-тези които се управляват от благородничеството или монашеските институции и такива принадлежащи на централното правителство и управлявани от назначени от него администратори.

Тибетците извън монашеството и аристокрацията са селяни,които се делят на два вида.

Едните имат известна свобода,както на земите си,които са тяхни и имат право на частна собственост и свободно придвижване.

Те имат шанс да натрупат значително богатство.

Другите селяни са "несвободни"-крепостни.

В Тибет крепосничеството и робството не са такива,каквито ги познаваме В Европа и на други места.

Там няма държавен механизъм за налагане на робството през този период и никой свободен не е станал роб,а освен това държавата не може да връща и избягалите крепостни селяни на господаря им.

Всеки крепостен селянин работил 3 години,става автоматично свободен или става "крепостен селянин в държавен имот",където положението им е много по-добро от преди.Реално погледнато злоупотреби с селяните или масови селски въстания са били рядкост,тъй като системата е доста "по-хуманна" от европейския феодализъм или дори крепосничеството в Русия до средата на 19 век.

За това е показателно че Далай Лама е бил избиран винаги от селски семейства.

Организацията на тибетското общество.

Редактирано Септември 24, 2012 от Gloster

[Gloster]

Ще добавя и официалния сайт на правителството в изгнание на Тибет.

http://tibet.net/

[Gloster]

Следващата държава анексирана завинаги(отзад-напред) е Емирство Асир.Това е арабска държава,съществуваща от 1906 до 1934.

Също като Тибет не е призната международно и изобщо почти не е забелязана от цивилизования свят тогава.Това е една от причините,за тази държава да се знае много малко,въпреки че е в нашата епоха.

Това успях да събера като информация и напрактика в интернет,мисля че няма повече.

Основател на емирата бил Мухамад Ибн Али Ал-Идриси,потомък на Ахмад ибн Идрис.

Начало на династията си поставил в 1906 година,а през 1910 започнал въстание срещу Османската империя.

Всъщност това била реалната година на основаване на емирство Асир.

След 1914 въстанието било подкрепено от англичаните.

Въстанието било успешно и през 1918 се появила нова държава официално,но все още не била призната международно.

Емирството било големичко,със столица в град Саба(Sabya)-на картата може да се видят неговите граници горе-долу.

http://maps.google.bg/maps?hl=bg&safe=off&client=firefox-a&hs=9Kt&rls=org.mozilla:en-US:official&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&biw=960&bih=656&q=Sabya+saudi+arabia&um=1&ie=UTF-8&hq=&hnear=0x15fd53d0914bfe03:0x5dca9e326cbaca60,%C5%9Eaby%C4%81+Saudi+Arabia&gl=bg&sa=X&ei=y5RxUNmKHOTh4QS5o4HoAw&ved=0CCIQ8gEwAA

Разбира се Асир не била голяма сила и скоро била нападната от Хюсейн бен Али крал на Хеджаз и кралят на Йемен,който считал Асир за изконна част от държавата си.Срещу такива опасни противници,Мухамад Ибн Али Ал-Идриси не можел да се противопостави сам и се съюзил с Ибн-Сауд-крал на Недж и бъдещ владетел на Саудитска Арабия.

През 1920 година Мухамад Ибн Али Ал-Идриси починал и емирството било в период на нестабилност.Синът на Мухамад-Хасан ибн Али нямал владетелските качества на баща си.През 1926 той сключил договор с засилия се Недж,с който правел Асир протекторат на Нежд.Така Асир загубил част от независимоста си,спечелена съвсем скоро и това било началото на края на държавата.

В същата година Йемен се възползвал от отслабването на Асир и анексирал южните му територии,а те били значителни.

Пак в 1926 англичаните окупирали островите Фарасан.Асирците с нищо не можели да се противопоставят.

През 1934 Хасан ибн Али направил последната си фатална грешка.След като сам бил направил държавата си протекторат,той решил да си върне всички права на управник и да отхвърли договора с крал Ибн-Сауд.

Той обаче знаел,че силите му са прекалено малки,за да се изправи срещу могъщия крал вече на Саудитска Арабия(създадена през 1932 от "обединението" на Нежд и Хеджаз) и затова се обърнал за помощ към бившия си неприятел-Йемен.

Заради това крал Ибн-Сауд анексирал цялото емирство(това било съгласно договора сключен от него и въстаналия срещу него Хасан през 1926).След това саудитския крал провъзгласил окончателното "обединение" на Саудитска Арабия.

Емира избягал в Йемен.

Докато за Тибет има надежда да си върне независимостта някога,то за Асир такава няма.

Ето карта на емирството в последните му години 1923-1934.

Редактирано Октомври 7, 2012 от Gloster

[Южняк]

Наистина Глостър, добри информации

[Voland]

Картата ми напомни за кралстовото Хеджас, една от победителките в ПСВ, подписала Ньойския мирен договор.

[Gloster]

Сега ще обърна внимание на една държава,която е много слабо проучена и иследвана.Тя се намира в днешна югозападна Етиопия и в предишната тема говорех малко за нея.

Сега няма значение дали покрива всички изисквания за държава,на мен тя ми е много интересна и ще преведа всичко,което намеря.

Въпреки че тази държава е последната анексирана от някого за постоянно в Африка,напрактика интереса към нея е толкова нисък,че само един европеец е направил иследване за нея.Това е книгата на Herbert S. Lewis,-A Galla Monarchy издадена през 1965.

Нея я няма онлайн,но информацията от нея я има в уикипедия,така че този път данните от уикипедия са възможно най-добрите в интернет.

Източници са също- G.W.B. Huntingford, The Galla of Ethiopia; the Kingdoms of Kafa and Janjero (London: International African Institute, 1955).

Harold G. Marcus, The Life and Times of Menelik II

Mohammed Hassen, The Oromo of Ethiopia: A History 1570-1860).

Това е кралство Джимма-(179-1932).

1.1-Началото.

Ранната история на Джимма е много неясна.Територията на бъдещото кралство е било на територията на кралство Каффа.

Тогава народът Оромо започнал да мигрира.Според местната легенда брой племена Оромо(от 5 до 10) били водени към Джимма от великата магьосница и "кралица" на има Макхор.Тя носи "боку,което когато го постави на земята,земята започва да трепери и мъжете започват да се страхуват"В легендата се казва,че с този "боку" тя е прогонила местните каффа.

Всъщност зад тази легенда стои исторически процес-Оромо наистина прогонват каффа,но не с магически "боку",а вероятно със сила.

В легендата се казва,че след това Оромо били недоволни от управлението на Макхор.Те "с хитрост я лишили от девственоста й,а с това унищожили и магическата й сила"(само превеждам .Според мен това може да е легендарно представяне на премахването на матриархата и заменянето му с патриархат.

След това различните племена се разделят и поемат по-свой собствен път,но все пак остават в нещо като конфедерация.През този период Джимма се нарича Джимма Кака.

През този период преобладаващ клан е Бади от Сакка(дори заради това Джимма се наричала също и Джимма Бади).В края на 18 век обаче друга група-Дигго от Мана,започнала да се разширява и завладяла клана Лало.

Редактирано Октомври 10, 2012 от Gloster

[Gloster]

1.2.Ранна история.

Дигго от Мана след своята победа над Лало получили достъп до пазарът и търговския център на град Хирмата(по-късно и той бил прекръстен на Джимма).Авторът Мохамед Хассен смята,че кланът Бади загубва своята преобладаваща позиция,заради нападенията на крал Абба Багидо от Лимму-Еннареа,но и заради постоянните вътрешни борби в клана.

Изобщо това ранно време е много неясно.Ето една предполагаема хронология.

Около 1790-основаването на Кака Джимма.(в предишния ми пост съм допуснал грешка-това не става през 179-грешка от невнимание.)

Около 1830-преуменуването на Кака Джимма на Джимма Абба Джифар.

Легендарната кралица Макхор не може да бъде датирана и вероятно не е историческа личност.

Но пък първата личност,която може би е историческа в историята на Джимма е Абба Фаро.

За съжаление никакви,дори приблизителни години,не могат да се кажат.

Следващата историческа личност,която със сигурност е съществувала е Абба Магал.Той е управлявал около 1800 година.

Абба Магал-той бил лидер на клана Дигго.

Именно по-негово време Дигго завладели близкия град Хирмата,дом на клана Лало.Победата позволила на Дигго да се конкурира с могъщия клан Бади.

С помоща на 4те си сина,той започнал серия от войни,които довели до формирането на кралство Джимма.

След него има още една не особенно известна личност-Абба Раго.Той е живял в началото на 19 век.

Редактирано Октомври 10, 2012 от Gloster

[Gloster]

1.3.Формирането на кралство Джимма и управлението на Абба Джифар 1-начало.

Абба Джифар е сигурна историческа личност,която е управлявала Джимма от около 1830 до 1855.

Той е син на Абба Магал и отначало е само лидер на клана Дигго.Около 1830 той основава кралство Джимма,на базата на постигнатото от баща му.Дотогава Джимма е географско понятие-сега става държава(или за да е доволен КГ125-протодържава).

Джимма дори е прекръстена на него-старото има Джимма Кака става Джимма Абба Джифар.

Пълно име и титла-Moti Abba Jifar I.

Според Herbert S. Lewis Абба Джифар установява "много политически и адмнистративни иновации",въпреки че липсват исторически доказателства за това.Според устните легенди Абба Джифар твърдял че има право над обшрни региони от новозавладяната земя,както и права върху все още детствената или неизползваната земя,които той запазва за себе си и ги използва за възнаграждение на семейството му,последователите му и неговите фаворити.

Редактирано Октомври 10, 2012 от Gloster

[Gloster]

1.4.Останалата част от управлението на Абба Джифар.

След формирането на Джимма,Абба Джифар построил най-малко пет дворци в различни части на кралството.

Историкът Мордехай Абир(във The era of the princes: the challenge of Islam and the re-unification of the Christian empire, 1769-1855) отбелязва,че в периода между 1839 и 1841 Абба Джифар води война с крал Абба Багидо(този който нападаше клана Бади) в регионът Бади-Фола.

Този регион е важен за контрола на керванския път между кралство Каффа от една страна и провинциите Гожжам и Сева от друга.

През 1841 двамата краля сключват мир и се съгласиха дъщерята на Абба Джифар да се омъжи за сина на Абба Багидо-Абба Дула(само някой да не каже,че има нещо общо с българския род Дуло).

Въпреки това Абба Джифар все пак през 1847 завладя регионът Бади-Фола и получи контрол над важния кервански маршрут.

Абба Джифар също така приел исляма.Той бил разпространен в региона през 1830 от един търговец от Гондар-Абдул Хаким.Гробницата на Абдул Хикам в Джирен през 1960 все още е била почитана от местното население според Луис.

Абба Джифар починал през 1855.

Редактирано Октомври 11, 2012 от Gloster

[Gloster]

2.Джимма в периода 1855-1878.

След смъртта на Абба Джофар,начело на Джимма застанал неговия син Абба Ребу през 1855.

Абба Ребу беше войствен крал,но и тираничен.Всъщност той е незаканен крал на Джимма.

По-право крал трябваше да стане по-голямия му брат Абба Гоммол.

Абба Ребу започнал гражданска война с него,победил го и го изпратил в изгнание в Кралство Каффа.

Но и управлението на Абба Ребу е кратко.През 1859 той водил война с кралство Гомма.

Не е ясно,какво точно е станало,но той е бил изненадан от нападението на войници и от кралствата Лимму-Еннареа и Гера,или от предателство на неговите собствени поданици(а може и двете).

Каквото и да е станало през 1859 Абба Ребу бил убит.

Синът на Абба Ребу е бил тогава малолетен и неможел да застане начело на нестабилната държава.Затова неговия прачичо станал крал-Абба Бока.Той бил син на Абба Магал и брат на Абба Джифар.

Той бил мюсюлманин и за разлика от предшествениците си бил истински защитавал исляма в Джимма.Изградил много джамии и изпратил образовани мюсюлмани в регионите на Джимма,да спечелват нови хора за исляма и да учат населението.

Абба Бока бил много стар,когато станал крал и затова през 1862 починал от естествена смърт.

Новия крал бил не синът на Абба Ребу,както трябвало да бъде,а синът на Абба Бока-Абба Гомол.

Майка му била от семейството Бусасе от кралство Каффа.

През своето управление(1862-1878) най-голямото му постижение било завладяването на кралство Гаро,което се превърнало в югоизточната част на кралство Джимма.

Ето това-

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Garo

За да го абсорбира напълно в Джимма Гаро,Абба Гомол заселва богати хора от своето кралство в новозавладените земи,а пък влиятелните хора от бившето Гаро заживели в Джирен.

Абба Гомол починал в 1878.Крал станал най-великия и последния владетел на Джимма-Абба Джифар 2.

Редактирано Октомври 11, 2012 от Gloster

[Gloster]

3.Възход и упадък на Джимма(1878-1932).

През 1878 крал на Джимма станал младия Абба Джифар 2.Той бил син на Абба Гомол и кралица Гумити.

Също така имал три жени-кралица Лиммити,дъщеря на краля на Лимму-Еннареа,кралица Минжо-дъщеря на краля на Каффа и кралица Сапертити,също от Лимму-Еннареа.

Първото от многото успехи на Абба Джифар 2 било завладяването на част от кралство Джанжеро,намиращо се на изток от Джимма,по река Омо.Това станало през 80те години на 19 век.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Janjero

http://en.wikipedia.org/wiki/Omo_River

По-съветите на майка си кралица Гумити,през 1884 той се съгласил да даде данък на Менелик 2,могъщия крал Схева и бъдещ император на Етиопия.През 1886 той му пратил "роби(включително евнуси),слонова кост,бамбук,пчелен мед,плат,копия,щитове украсени с сребро и предмети от дърво.

Поради тази проницателна политика,той успял да запази автономията на Джимма.

Защото тя нямала никакъв шанс срещу силния Менелик.

Но освен тези дарове,той трябвало да праща и военни сили,за да помогнат на Менелик да завладее съседните кралства-Кулло(1889),Валамо(1894) и дори стария съсед на Джимма-Каффа(1897).

Реално обаче Абба Джифар 2 сам копаел гроба на Джимма,защото тя вече била напрактика васал на Менелик 2.Разбира се нямал друг избор,но това бил капан,подобен на османския спрямо техните васали от 14-15 век.

И Абба Джифар 2 разбрал това много скоро.Руския иследовател на Африка Александър Булатович отбелязва,че Менелик 2 обвинил Абба Джифар 2,че "вдъхновил прекомерен ентусиазъм в своята армия и опитал да привлече етиопски войници на своя служба" и го затворил в Анкобер за една година.

След като го освободил Менелик,краля на Джимма станал един от най-послушните негови васали и редовно си плащал данъка.

Майка му също го посъветвала,да разшири отглеждането на кафе и така да увеличи приходите си.

През януари 1898 Булатович като част от мисия на Червения кръст в Етиопия,беше гост на Аба Джифар 2.Той отбелязал,че кралят носи златни пръстени на всичките си пръсти.

В късните години на своето управление Абба Джифар 2 се сблъскал с нов проблем.

Неговия внук Абба Джофир започнал бунт срещу него.Целта на бунта била да се прекрати сервилната политика и да се възвърне независимоста на Джимма.

Новия император на Етиопия-Хайле Селасие,обаче реагирал бързо и пратил войски,които отвели Абба Джофир до Аддис Абаба и го хвърлили в затвора.

По-същото време данакът на Джимма към Етиопия бил 87 000 талера и допълнителни 15 000 талера за армията(използвала се валутата Талер "Мария Тереза").

http://en.wikipedia.org/wiki/Maria_Theresa_Thaler

Новия император на Етиопия-Хайле Селасие,обаче реагирал бързо и пратил войски,които отвели Абба Джофир до Аддис Абаба и го хвърлили в затвора.

По-същото време данакът на Джимма към Етиопия бил 87 000 талера и допълнителни 15 000 талера за армията(използвала се валутата Талер "Мария Тереза").

http://en.wikipedia.org/wiki/Maria_Theresa_Thaler

През 1830 година Хайле Селасие премахнал грохналия Абба Джифар 2 от властта и на негово място поставил етиопски благородник,който бил "губернатор на Джимма",докато Абба Джифар 2 оставал само на име крал.

Абба Джифар починал през 1932 и кралство Джимма окончателно било анексирано от Етиопия.

Редактирано Октомври 12, 2012 от Gloster

[Gloster]

4.Икономиката на Джимма.

Завършвам поредицата за кралство Джимма с нейната икономика.

В късния период от съществуването на Джимма(1878-1932) валутите били две.

Първата била талерите "Мария Тереза"-сребърни монети,които са били замислени за използване в международната търговия.

Те получили широко разпространение в Етиопия.

http://en.wikipedia.org/wiki/Maria_Theresa_Thaler.

Втората валута била блокове от сол,наречен амолех.

Тези две валути не се използвали само в Джимма,а също и в Етиопия и други местни държавици.

Джимма е източник на роби(както и другите кралства в регионът),които се продавали открито.

Според Луис само Абба Джифар 2 има 10 000 роби.

Менелик 2 забранил да се продават открито роби(а Абба Джифар 2 бил негов васал),но те продължили да се продават на закрито и да се притежават свободно и открито.

Това продължило до 30те години на 20 век,когато император Хайле Селасие и по-късно италианските окупатори,успяват да го премахнат напълно.

Положението на робите в Джимма е било обикновено хуманно-позволено им е да се женят,да имат собствено имущество и да наследят това,което техните родители са успели да натрупат,семействата рядко се разделят.

Дори им е позволено да имат свои собствени роби.

Все пак те нямат офииални права,могат да бъдат бити по-желание на собственика,а робите които са се опитвали да избягат са били бити и държани във вериги.

По-време на управлението на крал Абба Джифар 2,кафето(Coffea arabica) се превърна във важна култура в Джимма.

Друг източник на доходи е извличането на "масло" от животното Африканска цивета,което е използвано за направата на парфюми(едва ли обаче парфюмите са ги правели в Джимма).

Ето го животното-

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0

И накрая ще кажа,че Джимма е считана за най-мощната държава военно,от всички в нейния регион-Гибе.

Местния език е бил Дауро,диалект на езика Омето,но постепенно навлиза и езика Оромо.

Редактирано Октомври 12, 2012 от Gloster