Държавите в Африка,Азия и америките

[Frujin Assen]

Хъм, в руската уикипедия пише, че вазимба са пигмейско племе от африка, първо заселило острова. След тях идват австронезийците, и накрая от континента на мадагаскар се преселват банту.

Ето Глостъре, от руската уикипедия. Согласно мифологическим представлениям, первыми обитателями острова были пигмеи-вазимба, ныне известные как микеа. Они являются африканскими переселенцами

Редактирано Декември 7, 2012 от Frujin Assen

[Gloster]

Most archaeologists estimate that the earliest settlers arrived in outrigger canoes from southern Borneo in successive waves throughout the period between 350 BCE and 550 CE, making Madagascar one of the last major landmasses on Earth to be settled by humans.^[49] Upon arrival, early settlers practiced slash-and-burn agriculture to clear the coastal rainforests for cultivation. The first settlers encountered Madagascar's abundance of megafauna, including giant lemurs, elephant birds, giant fossa and the Malagasy hippopotamus, which have since become extinct due to hunting and habitat destruction.^[50] By 600 CE groups of these early settlers had begun clearing the forests of the central highlands.^[51] Arabs first reached the island between the seventh and ninth centuries,^[52] and a wave of Bantu-speaking East African migrants arrived around 1000 CE and introduced zebu, a type of long-horned humped cattle, which were kept in large herds.^[36]

Тоест първите негри според англоезичната уикипедия са дошли около 1000 година и на тях никой не ги е избил.

The Vazimba (Malagasy [vaˈʒimbə̥]), according to popular belief, were the first inhabitants of Madagascar. While beliefs about the physical appearance of the Vazimba reflect regional variation, they are generally described as smaller in stature than the average person, leading some scientists to speculate that they may have been a pygmy people (and therefore a separate Malagasy ethnic group) who migrated from the islands that constitute modern-day Indonesia and settled in Madagascar over the course of the period between 350 BCE–500 CE. Scientific evidence confirms the first arrival and subsequent increase of human settlers on the island during this period, but the pygmy theory has not been proven. Stories about the Vazimba form a significant element in the cultural history and collective identity of the Malagasy people, ranging from the historical to the supernatural, inspiring diverse beliefs and practices across the island.

Редактирано Декември 7, 2012 от Gloster

[Frujin Assen]

А кралството Вазимба което е забелязано през 1797 на континента? Забелязва се очевидно разминаване между руската и английската уикипедия. Да направим разбор. 1 Имаме племе вазимба идващо от Азия 2 Имаме вазимба пигмеи които се преселват в древността на Мадагаскар 3 Имаме кралство Вазимба забелязано на континента в края на 18 век.

За желаещите да се образоват препоръчват това http://mirknig.com/knigi/history/1181284126-zabytaya-istoriya-velikogo-ostrova-madagaskar-v-seredine-xix-nachale-xx-v.html

Редактирано Декември 7, 2012 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Ето нещо за теб Глостъре, цитирам.

В 1325 управителя на Мали (каквото и да означава тази титла) Канко Муса посетил Кайро и разказал на тамошния валия Ибн-Амир Хаджаб историята за своето пътуване през западното море. То било записано от египетския учен Ибн-Амир-Фадл-аллах-ал Омари в неговата голяма енциклопедия Масалик ал-Абсар фи мамалик ал-Амсар.

...И аз запитах султана Канко Муса как стана, че властта се оказа в ръцете му и той ми отговори "Ние произхождаме от царски род, в който властта се предава по наследство. Моят предшественик, баща ми Абу Бакари, не вярваше, че не е възможно да се достигне противоположният бряг на морето Ал-Мухит (атлантика). Беше напълно обзет от тази мисъл и вдъхновен от желанието да докаже верността и, заповяда да екипират 100 кораба, а още 100 да бъдат натоварен със злато, провизии и вода в такова количество, че да стигнат на хората за няколко години. Преди отплуването им той се обърна към техните капитани със следните думи "Не се завръщайте обратно, докато не стигнете края на морето или докато запасите от храна и вода не свършат". Те отплуваха и дълго отсъстваха. Измина много време но никой не се връщаше. В края на краищата се появи само 1 кораб. Попитахме капитана какво е станало. Той отвърна "Владетелю, плавахме дълго, докато в открито море не попаднахме в силно течение, приличащо на река. Моят кораб плуваше последен. Другите кораби продължаваха своя път до този момент, в който навлязоха в течението, но тутакси изчезнаха, и не разбрахме какво е станало с тях. Не исках да рискувам, като навляза в това течение, и обърнах кораба обратно".

Обаче султанът не повярва на този разказ и не одобри поведението на капитана. Той екипира две хиляди кораба, половината от тях да превозват хора, другата -да носят провизиите и водата. Предаде ми управлението на държавата и отплува със своите спътници. И вече никого от тях не видяхме. Аз останах неограничен управител на империята".

Редактирано Декември 7, 2012 от Frujin Assen

[Gloster]

Кралство Жанжеро (Janjero),също известно като Яма.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Janjero

Това също било държавно образувание на територията на днешна Етиопия,намирало се на запад от кралство Джимма и на юг от кралство Гаро.Границите му се очертавали от три малки планини-Бор Ама,Азулу и Тоба.

Основано е от народа Сидама(Sidamo).Въпреки това,то било изолирано от другите държавици в региона и дори от другите разклонения на племето Сидама.Това се дължало на реките в региона,които се пресичали много трудно по-това време.

За първи път е посетено от европеец през 1614,но дори след края на Жанжеро(чак до 50те години на 20 век),този регион останал много изолиран.За местните хора и днес се говори,че са запазили "странните си и варварски обичай".

Ето някой от тези необичайни дори за съседните държавици обичай,допреди 1894-

-кралят имал право да ходи по къщите на хората си,да вземе оттам,когото си поиска(може и повече от един поданик и дори цело семейство) от двата пола и да го продаде в робство или да го накара да работи за него.

-царевицата била отглеждана в Жанжеро преди края на 19 век,но след това един от кралете забранил да се култивира,защото "кочаните били по-добре обгърнати отколкото той(кралят)" и това го обиждало.Също така "брадите" на царевицата били като "човешка коса".

-Има устни данни,че в Жанжеро са се практикували човешки жертвоприношения.Те не са напълно доказани,но най-вероятно са истина.

Това е било необичайно все пак за този регион и ако е практикувано е престанало с етиопското завоевание през 1894.

-ако мъж е ранен тежко по-време на война,трябвало веднага да бъде убит от неговите другари,за да не умре в ръцете на врага.

-когато нов крал идвал на власт всички поданици,болни от проказа или трихофития били обезглавявани.

Жанжеро е за първи път споменато в победната песен на етиопския император Исаак Първи(1414-1429),като една от държавите на юг от река Сини Нил,плащащо данък в коне.

Първите легендарни крале на Жанжеро идвали от север-династията Халмам Гама,която била изхвърлена от клана Мва.

През 1614 един йезуит( António Fernandes) посетил Жанжеро,докато търсел Индийския океан и се срещнал лично с краля.

Въпреки това за ранната история има малко данни.

В 1844,кралство Джимма започнало война с Жанжеро и разгромило армията му.Самия крал бил взет като пленник.

Той успял да избяга през 1847 и отново започнал войната с по-силната Джимма.

През 80те години на 19 век,Джимма завладяла значителна част от Жанжеро.

Останалото било анексирано от етиопската армия през 1894.

Последния крал Абба Багибо избягал в региона Гураж,но след това се завърнал,подчинявайки се на етиопския император.

Неговия син също служил за етиопците и приел християнството.

[Gloster]

А кралството Вазимба което е забелязано през 1797 на континента? Забелязва се очевидно разминаване между руската и английската уикипедия. Да направим разбор. 1 Имаме племе вазимба идващо от Азия 2 Имаме вазимба пигмеи които се преселват в древността на Мадагаскар 3 Имаме кралство Вазимба забелязано на континента в края на 18 век.

За желаещите да се образоват препоръчват това http://mirknig.com/k...chale-xx-v.html

Дай някакъв линк към това кралство Визамба на континента

Визамба са изчезнали на Мадагаскар още през 17 век.

Редактирано Декември 7, 2012 от Gloster

[Gloster]

Ето нещо за теб Глостъре, цитирам.

В 1325 управителя на Мали (каквото и да означава тази титла) Канко Муса посетил Кайро и разказал на тамошния валия Ибн-Амир Хаджаб историята за своето пътуване през западното море. То било записано от египетския учен Ибн-Амир-Фадл-аллах-ал Омари в неговата голяма енциклопедия Масалик ал-Абсар фи мамалик ал-Амсар.

...И аз запитах султана Канко Муса как стана, че властта се оказа в ръцете му и той ми отговори "Ние произхождаме от царски род, в който властта се предава по наследство. Моят предшественик, баща ми Абу Бакари, не вярваше, че не е възможно да се достигне противоположният бряг на морето Ал-Мухит (атлантика). Беше напълно обзет от тази мисъл и вдъхновен от желанието да докаже верността и, заповяда да екипират 100 кораба, а още 100 да бъдат натоварен със злато, провизии и вода в такова количество, че да стигнат на хората за няколко години. Преди отплуването им той се обърна към техните капитани със следните думи "Не се завръщайте обратно, докато не стигнете края на морето или докато запасите от храна и вода не свършат". Те отплуваха и дълго отсъстваха. Измина много време но никой не се връщаше. В края на краищата се появи само 1 кораб. Попитахме капитана какво е станало. Той отвърна "Владетелю, плавахме дълго, докато в открито море не попаднахме в силно течение, приличащо на река. Моят кораб плуваше последен. Другите кораби продължаваха своя път до този момент, в който навлязоха в течението, но тутакси изчезнаха, и не разбрахме какво е станало с тях. Не исках да рискувам, като навляза в това течение, и обърнах кораба обратно".

Обаче султанът не повярва на този разказ и не одобри поведението на капитана. Той екипира две хиляди кораба, половината от тях да превозват хора, другата -да носят провизиите и водата. Предаде ми управлението на държавата и отплува със своите спътници. И вече никого от тях не видяхме. Аз останах неограничен управител на империята".

Имаме опит,но не е ясно докъде са стигнали.Може и да не са отишли чак толкова надалеч,все пак.

Иначе никога не съм разбирал скептиците,към това някой да е достигнал америките преди 1492,освен викингите.

Едва ли не смятат за луд,тоз който предположи,че римляните или гърците са го достигнали.

[Frujin Assen]

Моя грешка, става въпрос за Казембе, не Вазембе, объркал съм се. Книгата е на хартиен носител, та няма как да дам линк. Значи, остава неразборията в уикипедията.

[Gloster]

Карта на миграциите на австронезийците.Тези почти първобитни хора са били доста велики мореплаватели,чийто подвиг трябва да се отбележи.

Редактирано Декември 9, 2012 от Gloster

[Gloster]

Кралство Ндебеле или Матабеле

1.Ранна история на племето Ндебеле

Думата "Матабеле"(Matabele) е въведена от британците,които не можели да произнасят думата "амаНдебеле"(amaNdebele).

Племето Кумалоси било нападнато в началото на 19 век от племето Ндвандве и неговия вожд Звиде.

По-същото време зулусите също се превърнали в регионална сила и водили война с Звиде.

Слабите Кумалоси не можели да протакат дълго и вождът им се съгласил да се ожени,за една от дъщерите на Звиде.

Скоро имал син от нея наречен Мзиликази.

Скоро обаче Звиде се ядосал на вожда на кумалосите и го убил,като младия Мзиликази станал новия лидер.

Той с право не вярвал на жестокия Звиде и с 50 войни избягал при Шака Зулу.

Кралят на зулусите,го приел радушно,защото се надявал да използва кумалосите като шпиони.

Мзиликази участвал в няколко битки на страната на Шака,в които се представил добре и заради това му било обещано,че ако Звиде бъде победен,той ще стане автономен вожд на кумалосите.

Всички сведения за предстоящата война на зулусите и Ндвандве,са били събирани от Мзиликази.

Шака разбил Звиде,като подарил на Мзиликази специална брадва от слонова кост(имало само две такива брадви при зулусите,една за него и една за Шака).

Кумалосите се завърнали на тяхната предишна територия,живеейки в мир и в автономия(макар и в зависимо състояние към зулусите).

Скоро обаче,трябвало Мзиликази да накаже едно малко племе на север,заради неподчинението му към зулусите.

След победата той обаче не предал пленения добитък на Шака Зулу,както било необходило,а го задържал за себе си.

Това била провокация,но Шака не предприел нищо,заради миналите заслуги на кумалоския вожд.

Но част от генералите на Шака Зулу,отдавна завиждащи на Мзиликази,решили да се възползват от проблема.

Те изпратили около 3000 зулуски войници,а кумалосите имали срещу тях само 500.

Мзиликази знаел,че единствения му шанс е да разположи силите си на едни възвишения,постигайки тактическо превъзходство.Зулусите атакували,но въпреки шесткратното им превъзходство били разгромени.

Това била единствената загубена битка на зулусите при управлението на Шака Зулу.

Войната била вече започнала,без връщане назад и Шака изпратил свойте ветерани "Уфасимби",за да разгромят завинаги Мзиликази.

Последния решил да не си пробва късметът срещу тях и решил да избяга,като останал с по-малко от 300 войници.

Собствения му брат Зени го предал,искайки той да бъде вожд на кумалосите.

Мзиликази накрая бил победен,но успял да избяга,търсейки спасение на север.

Кумалосите не го изоставили и масово тръгнали с него.Движейки се на север,те били нападнати от бурите и победени.

Бягайки и от тях,кумалосите се заселели на север от река Лимпопо,където щяли да основат държавата си.

Редактирано Декември 9, 2012 от Gloster

[Gloster]

Портрет на Мзиликази,направен от европеец през 1836.

[Gloster]

2.Възход.

Мзиликази и хората му се заселели на територията на днешен Трансваал,където покорил много от местните племена и кланове.

Започнал война му с племето Нзунза,като пленил и после убил краля им на река Мкобола.

За около десет години,Мзиликази успял да завладее значителна територия в Трансваал,установявайки военен деспотизъм.

Това било постигнато по кървав начин,като Мзиликази премахвал всяка опозиция срещу себе.

Този период бил известен като "смачкване",била използвана и тактиката на "изгорена земя",за да се предпазва Мзиликази от силните врагове в региона.

За никакви цифри на загинали не може да се говори,но когато бурите се появили в региона през 30те години на 19 век,той бил страшно обезлюден.Всъщност именно намалялата местна популация предизвикала тяхното нахлуване.

През тези години,Мзиликази обединил кумалосите с много племена и кланове,понякога насила.Към тях се присъединили и племената Нгуни и Сото.Те променили името си на(макар,че вече се зараждало държавно формирувание)-Ндебеле.

В края на 30те години на 19 век се почуствали достатъчно силен,за да нападнат една от най-силните и дълголетни държави в региона-Кралство Розви.

Редактирано Декември 9, 2012 от Gloster

[Gloster]

3.Формиране на държавата Ндебеле.

Кралство Розби в началото на 19 век,вече имало дълга история и славно минало,но вече било изживяло възхода си.

Негова основа били племето Каланга.Новата регионална сила Ндебеле бързо ги надвили и унищожили държавата им.

Част от тях били дирекно включени в Ндебеле,а останалите станали васали,длъжни да плащат данък.

Последната част от Каланга били покорени чак през 1866.Крал Мзиликази лично наричал своята територия,Мтхвакази.Европейците я наричали "Матабелеланд".

Новосформираната етнически разнообразна нация,била организирана чрез военна система от подчинени градове.Столицата била град Булавайо( Bulawayo-основана от сина на Мзиликази,през 40те години на 19 век).

По-това време най-после напълно се била образувала централизираната държава Ндебеле

Макар и жесток,Мзиликази си оставал успешен лидер и държавник,основал силно и централизирано кралство.

През 1852 бурското правителство в Трансваал сключило договор с все още управляващия Мзиликази,който уреждал мирните отношения.

Въпреки това през 1867 било открито злато в региона и европейците се заинтересували силно от него.

Но крал Мзиликази не можел да се тревожи дълго за това,тъй като на 9 септември 1868 починал.

Макар и жесток,Мзиликази си оставал успешен лидер и държавник,основал силно и централизирано кралство.

Наследил го първородния му син Лобенгула.

Лобенгула дал на британците няколко концесии,в замяна на оръжия и други стоки.Най-известна от тях е тази,даваща през 1888 на Сесил Роудс ексклузивни права да добива минерали.

Също така договорът допускал колонизиране на британци в определени региони от кралството(правата за добиване на минерали и колонизацията били позволени само в областа между реките Лимпопо и Замбези),а също забранявал всякакви бурски заселвания.

Британците пък трябвало да платят 100 паунда на месец,1000 пушки,10 000 патрона и една речна лодка.

Британската компания(тези права били предоставени на Британската южноафриканска компания- British South Africa Company,притежавана от Сесил Роудс) обаче,се държала като в напълно собствена територия.Те установили буквално собствено правителство там,въвеждали собствени закони,искали още права за добиване на минерили и още териториални концесии.

Редактирано Декември 9, 2012 от Gloster

[Gloster]

4.Война с британците и край на кралство Ндебеле.

Социалната организация на Ндебеле,йерархията и изобщо вътрешния ред били напрактика копирани от зулусите.Част от подчинените им племена,се третирали жестоко.

Всичките им членове и тяхното имущество били собственост на краля.Той можел когато поиска,без причина,да заповяда на войниците си да ги нападнат или да увеличава данъкът,който те трябвало да му плащат.

В това време британските заселници и селища се увеличавали все повече в региона.Ндебеле били все повече,обкръжавани от могъщата и разширяваща се Британска империя.

През август 1893,крал Лобенгула изпратил войници,за да нападнат подчиненото племе Шона,което живеело близо до британския форт "Виктория".Лично им казал да не нападат бели хора.

Шона били бързо победени.Войните на Лобенгула започнали да грабят и да ги избиват масово.

Тогава британците в близкия форт,свидетели на всичко това,решили да се намесят със свойте сили.

Избухнала схватка,която предизвикала война между британците и Ндебеле.

Британците се надявали на бърза победа и изпратили армия,да завладее столицата Булавайо и да залови крал Лобенгула.Тя била доста малобройна,но и въоръжена с модерни оръжия,включително ранните картечници Максим(Maxim gun).

Лобенгула решил,че тази заплаха е прекалено силна,за да и се противопостави директно.

Затова запалил столицата си,бягайки с елитните си войници.

Британците установили своя база върху останките й,след което изпратили различни патрули,да намерят избягалия крал.

Най-известният от тези патрули-"Шангани"(Shangani Patrol) успял да открие Лобенгула в декември 1893,но всъщност попаднал в засада.

Той бил съставен само от 37 души,а кралят на Ндебеле все още имал около 3000 войници.

Патрулът бил разгромен и унищожен,34 британци загинали(трима успяли да се спасят).

Загубите на Лобенгула,в тази негова победа били над десет пъти повече-между 400 и 500 души.

Отчаян Лобенгула се опитал да договори мир с британците.Негови войници дали голямо количество злато на два британски войника,които трябвало да ги дадат на началниците си.

Но те решили,да запазят златото за себе си и измамата не била разкрита в продължение на месеци.

В началото на 1894 Лобенгула починал(вероятно от болест,но има и други версии) и бил погребан тайно.Смъртта му била пазена в тайна няколко месеца,но след няколко месеца ндебеле се предали.

Цялата им територия станала собственост на "Британската Южноафриканска компания",която се заела да я експлоатира.

През март 1896,ндебеле въстанали масово.Те били недоволни от сушата и от политиката на компанията.

Този път били ръководени от духовен водач на име Млимо.

Около 50 000 ндебелски войници се събрали на хълма Мотобо,близо до бившата си столица Булавайо.

Те се сблъскали с патрулите на белите заселници,водени от легендарни фигури Фредерик Селоус и Робърт Бейдън-Пауъл.

Избухнали жестоки битки,продължили около година и половина.Били избити в тази етническа война стотици бели заселници и още повече ндебеле и шона.

Всичко свършило,когато един от заселническите водачи,открил Млимо и успял да го убие.

Научавайки за това,Сесил Роудс смело тръгнал към едно от укрепленията на ндебеле и убедил лидерите им да се предадът.Така през октомври 1897 въстанието приключило,а Матабелеланд и Машонолонд получили ново общо име-Родезия.

Редактирано Декември 10, 2012 от Gloster

[Gloster]

Първо изображение-крал Лобенгула.

Второ изображение-живота в Булавайо около 1900 година.

Трето изображение-най-малката дъщеря на крал Лобенгула.

[Gloster]

Империята Борну(1380-1893).Последната стара империя в мюсюлманска Африка.

http://en.wikipedia....ki/Bornu_Empire

Империята Борну е продължение на великата империя Канем.

Основана е от династията Саифава( Sayfawa Dynasty).С времето по-територия и сили надминала Канем.

Династията Саифава управлявала могъщата мюсюлманска империя Канем.

След вътрешни конфикти и бунтува,а и нашествието на племето Булала( Bulala),тя била прогонена от Канем и се върнала към номадския начин на живот,запазвайки исляма.

В същото време племето Канембу най-после преодоляло атаките идващи от съседните араби,бербери и хауса(хауса били негри мюсюлмани).То се обединило с племето Борну и около 1380 се основала нова държава в региона-кралство Борну,начело на което застанала прогонената династия Саифава.

С обединението на двете негърски племена,се създал нов народ и език-Канури(Kanuri).

Но новата държава била сравнително слаба и раздирана от вътрешни конфликти.

През първите три десетилетия на 15 век,имало 15 различни крале на трона.

Чак около 1455 крал Али Дунамами успял да победи конкурентите си и да започне обединението на Борну.

Той построил укрепена столица-град Нгазаргаму(в днешна Нигерия),на запад от голямото езеро Чад.

Това било първото постоянно седалище на кралете от Борну.

Крал Али Гажи(1455-1487) разгромил племето Булала и успял да си върне град Нжими,бившата столица на империята Канем(днес,останките от град Нжими,все още не са открити).

Въпреки това,столицата си оставала Нгазаргаму,защото там земите били по-плодородни и по-подходящи за отглеждане на добитък.

С контрола на двата града,династията Саифава ставала все по-силна.

Но Борну достигнала своя апогей при управлението на изключителния държавник крал Идрис Алоома(1571-1603),който я превърнал в империя.

Kanem-Bornu peaked during the reign of the outstanding statesman Mai Idris Alooma (c. 1571–1603).

Идрис Алоома е известен с военните си кампании и административните си реформи.Основните му противници били племето Хауса на запад,Таурегите на север(бербери),Тубу(берберо говорящи негри) и племето Булала на изток.

Една епична поема описва неговите победи в 330 войни и над 1000 битки срещу тях.

Макар и разбира се това да е преувеличение,той наистина въвел няколко военни иновации в региона.

Тактиката да се установяват укрепени военни лагери(със стени),постоянни обсади на укрепленията на враговете,тактиката "изгорена земя"-в която войниците изгарят всичко по-пътя си,бронирани коне и ездачи,използването на берберските ездачи на камили в бой,използването на лодкарите от племето Котоко(негри) и части въоръжени с огнестрелно оръжие,тренирани от турски съветници,която изпратила 200

Неговата активна дипламация установила отношения с Триполи,Египет и Османската империя,200 членна посланическа мисия през пустинята до столицата Нгазаргаму.

Идрис Алоома също сключил това,което е вероятно първия писмен договор за прекратяване на военни действия в историята на Чад.

Алоома също така въвел няколко административни реформи,базирани на неговите религиозни убеждения и мюсюлманския закон(шериат).Той спонсорирал строежа на няколко джамии и предприел поклонение към Мека(хадж) към Мека,като построил няколко пътни станции за отдих на поклонниците.

Като динамичен реформатор,той търсил верни и компетентни съветници и съюзници,като често разчитал на роби,обучени в благороднически къщи.Често търсил съвет от ръководителите на важните кланове,а също така засилвал централизацията на държавата си чрез политически бракове.

Борну при Идрис Аллома се превърнала в силна империя.Приходите идвали от военна плячко,данъци,търговия с роби,мита и участия в транс-сахарската търговия.Регионът бил беден на злато,но изнасял други продукти-памук,ядки кола,слонова кост,щраусови пера,парфюми,восък и роби.

Внасяли от север сол,коне,коприна,стъкло,мед и пушки.

Също така започнал строежът на лодки в езерото чад,единни мерки за зърното,премествали се земеделците в нови земи.Била подобрена сигурността в империята,като целта му била,да е толкова сигурно,че "сама жена облечена в злато,да ходи без страх от друго,освен от Бог"

Наследниците на Идрис Аллома не продължили неговото величие.За тях данните са оскъдни.Известно е че някой от тях,са предприели поклонение в Мека.През 18 век империята Борну била сполетяна от продължителни и масови гладове.

През 17 и 18 век,Борну се разширявала единствено на запад(в днешна Нигерия),за сметка на хауса.

В края на 18 век,от запад нахлули фуланите.Борну нямала сила да им се противопостави и през 1808 те завладяли столицата Нгазаргаму,която станала по-късно част от халифата Сокото.

Династията Саифава отстъпила.Но нов мюсюлмански учител-Мохамед ал-Амин ал-Канеми се съюзил с арабите Шува,племето Канембу(дотогава основа на империята Борну) и други полуномадски племена,за да се противопостави на фуланите.

През 1814 той построил нова столица в град Кукава(също в днешна Нигерия),като предложил на лидерите на династията Саифава,да останат владетели формално,а той щял да бъде същинския.Всъщност при Мохамед ал-Амин ал-Канеми,въпреки че не били върнати всички земи,завзети от фуланите,в други посоки се осъществило разширение на Борну.

Това продължило и при синът на Мохамед,наречен Умар решил да стане и фактически владетел на Борну и започнал война с последния крал от Саифава(който се съюзил с империята Уадаи).Тя приключила с победата на Умар,с което се приключвало над хилядолетното господство на Саифава.

При Умар и наследниците му империята Борну оцеляла,но без предишната жизненост.Властта преминала в везирите.Засилила се административната дезорганизация,регионалния партикуларизъм и атакито от могъщата Уадаиска империя на изток.Упадъкът се засилил при наследниците на Умар.

През 1893 нов мюсюлмански лидер идващ от Судан,Рабин аз-Зубаир нахлул и завзел остатъкът от Борну.Скоро и той бил победен от европейците,а тази територия станала част от Британската империя.

Редактирано Декември 11, 2012 от Gloster

[Gloster]

Знамето на Борну,документирано през 1439.

Територията на Борну,около 1500.

Борну и съседите му около 1750

Борну през 1750,поглед към цяла Африка.

Борну през 1810.

Войници от племето Канембу.Илюстрация от 1857.

[Gloster]

Тъй като нямам сили да превеждам и за азиатските и тихоокеанските държави,само ще ги отбелязвам.

През 1893 кралство Хаваи,е унищожено от проамерикански преврат,а след няколко години,Хаваите ще бъдат директно анексирани от САЩ.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Hawaii

Колонизирано от британците е и кралство Раротонга,също в Тихия океан.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Rarotonga

[Frujin Assen]

Глостъре, специален поздрав за теб. Публикувам една книга (макар и на руски) по темата. Цивилизациите по долината на Нигер. Приятно четене. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14488

[Gloster]

Скоро ще направя някакво сравнение с Европа(не по развитие) и клалификация на държавиците в темата.

За да е ясно,коя какво е и ще видя дали да продължа да превеждам.

Иначе по книжарниците,не съм срещал литература на български за тези държави,освен за Етиопия.

Редактирано Декември 11, 2012 от Gloster

[Frujin Assen]

http://nauka.bg/foru...showtopic=14466

Моята тема за Судан. Единствената може би колония създадена не от европейци, а от африканска държава -Египет.

Глостъре, не само на книжния пазар, и в интернет има твърде малко по този въпрос. Затова и темата е ценна.

Редактирано Декември 11, 2012 от Frujin Assen

[Frujin Assen]

Завладяването на Занзибар.

Войната между Великобритания и Занзибар започнала на 27 август 1896 година и останала в историческите анали като най-кратката война, продължила само… 38 минути.

Войната започва със смъртта на пробритански настроеният султан Хамад бин Тувайни (Hamad bin Thuwaini) на 25 август 1896 г., който приживе активно си сътрудничел с британската колониална администрация. След смъртта на султана, племенникът му принц Халид бин Баргаш (Khalid bin Barghash) с подкрепата на немците прави преврат и завзема властта. Този факт обаче се оказва в разрез с плановете на англичаните, които поддържали кандидатурата на Хамид бин Мохамед (Hamud bin Muhammed)

за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 година, едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя. Британците изпратили ултиматум до Занзибар да променят избора си на владетел според договора и поискали превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказал да се подчини на исканията на британците и набързо събрал малка армия от 2800 човека, които започнали организирането на отбраната на султана и двореца.

Ултиматумът изтича в 9.00 часа на 27 август 1896 година, а през това време Британската империя успява да изпрати в Занзибар три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните. Войната започва британската флота в 9:02 с масирана бомбардировка: артилерийският огън запалва двореца и унищожава защитната артилерия още с първите изстрели. Занзибар развява белия флаг в 9 часа и 40 минути и военните действия биват прекратени на момента. Тази безумна война се печели от Великобритания с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е висока – жертвите от Занзибар били над 500 дворцови стражи…

[DendroaspisP]

взе да става скучна тая тема, дето едно племе избивало с тояги друго...

Крамер,

според автора на темата повечето от посочените държавни образувания не са племени структури, ами... империи.

[Gloster]

Крамер,

според автора на темата повечето от посочените държавни образувания не са племени структури, ами... империи.

За такова твърдение ще трябват доказателства.

Само една част от са империи,посочил съм кои.

Ако имаш възражения-конкретно.

[КГ125]

Темата е замислена като информационна - да оставим този аспект на нещата настрани.

Никой досега, освен Глостър тук, не е правил обзор на Африка от този период!