Разузнавачи организират гълъбова поща през Дунав в 1877 г.

[К.ГЕРБОВ]

Тодор Н. Събев е революционен деец от епохата на Възраждането. Роден е в Свищов, където става съосновател на тамошния комитет. Основна дейност на този комитет била не да „апостолствува” и да „подстрекава за въстания”, а да прехвърля в Румъния българи, заподозрени и издирвани по политически причини от турските власти, и да препраща във вътрешността на „отечеството” българските войводи и апостоли, които подготвяли Априлското въстание. Последната дейност ще да е била очевидно твърде кратка, тъй като комитетът бил създаден едва през пролетта на 1876 г.

В 1885 г. Събев публикува спомените си „Последните дни на въстанията. (Разкази от истински събития, извършени в гр. Свищов през 1876-77 г. г.)”. В кратките мемоарни разкази подробно е описан, познатият като факт любопитен случай на осъществяване на разузнавателни действия и предаване на придобитите сведения оттатък Дунав - в Зимнич, посредством гълъбова поща.

Според разказаното от Т. Събев, малко преди обявяване на Освободителната война ръководителят на революционния комитет в Свищов - търговецът на дребно Христо Ц. Бръчков, бил извикан в Зимнич, където получил поръчение от Централния комитет в Букурещ [Българското централно благотворително общество] - да вземе десетина стари и свикнали със Зимнич гълъби, които да пренесе в Свищов. С тях впоследствие трябвало да се изпратят събраните сведения за разположението, състава и числеността на турските сили в Свищов и околните нему градове и окръжия. Тъй като нужните гълъби не били намерени веднага и поради очакването всеки момент - поради войната, да бъде спряно движението по река Дунав, Бръчков се прибрал без гълъбите, като поръчал те да бъдат изпратени възможно най-бързо..

След пристигането на руските войски на брега на Дунав въпросът с гълъбовата поща бил повдигнат отново, като с решаването му се заел „военачалника на руското военно тяло в Зимнич”. От други места узнаваме, че това е бил полковник Николай Дмитриевич Артамонов. По това време той бил офицер към полевия щаб на действащата руска армия, отговарящ за агентурното разузнаване в България.

Артамонов решил на всяка цена да достави гълъбите, но срещнал трудности при откриването на човек, който да премине блокирания вече Дунав, да пренесе и предаде в Свищов намерените от руското командване няколко гълъба, придружени с писмо до получателя им. При проведените търсения и разпитвания, като се предлагало и огромно възнаграждение, да осъществи трудното начинание се наел един хлебар на име Величко, македонски българин, около 30-годишен. Узнал какво се иска, той тозчас умил ръцете си от тестото, което месил и оставяйки недомесен хляба се представил на руския военачалник в Зимнич. От предложената му като възнаграждение пълна шепа с жълтици, бъдещият куриер взел само три - за разноски. За евентуална отбрана поискал револвер „Смит и Уесън” (такъв в Свищов дотогава не били виждали).

Още същата нощ Величко с парите, револвера, три гълъба, поставени в кошница, покрита с привързано към нея платно и едно писмо - бил прехвърлен тихомълком с руска лодка на българския бряг. Пристигайки сутринта в дюкяна на Бръчков в Свищов, куриерът от Зимнич предал колета с гълъбите и писмото. То било написано от Иван х. Димитров - активен функционер на Гюргевския революционен комитет и сътрудник през 1877 г. на руското разузнаване в Зимнич. Съгласно законите на конспирацията след прочитането на писмото то било изгорено веднага, за да не попадне във вражи ръце.

Тодор Събев, който бил тогава с Бръчков в дюкяна му, си спомня, че в писмото се давали инструкции как с гълъбите да се изпратят сведения за състоянието на турските сили и укрепления в околностите на Свищов и близките нему стратегически важни градове. „Бае Христо - разказва по памет свидетелят на събитието какво е пишело в писмото, - по приносителя на настоящето ми, според както напоследно бяхме говорили, ви изпращаме само три гълъба, от които с единий, веднага при получаванието им, ще ни съобщите състоянието на турските сили и укрепления, а именно: количеството, видовете и частите на войската, где какви укрепления има и всякое от последните по за колко топа и войска е направено по настоящему вътре и около гр. Свищов, а с другите два гълъба едно по друго своевременно ще ни съобщавате, като се известите от търновските познати вам кираджии [колари] и пътници същото за Търново и Габрово с околностите им и като узнаете от нарочно пратени за това хора - същото за Русчук и Никопол с околностите им. Моля разпоредете се още сега и направете тия три неща в най-скоро време с най-верни и точни разяснения за знание ни...”

„Летящите нови куриери”, както нарича свищовският революционер донесените гълъби, били поставени в начаса скован кафез, който сложили в малка стая със „занавесени” прозорци. Последното било мярка да не привикват гълъбите към гледката в двора и града, и да се върнат пак там, като бъдат пуснати. Грижата за тях поверили на 8-9 годишния племенник на Тодор.

„Сутринта - пише мемоаристът - време беше да се дадат в Зимнич първите от исканите за в гр. Свищов и околностите му сведения по единия гълъб, с който ги изпратихме тъй: написахме ги върху лека пощенска хартия и я прегънахме на формат около два пръста широк и четири - дълъг, обвихме я в един кат тънка восъчна мушамица и я пронизахме през последната нашир с дебел здрав конец, с който препасахме гълъба, тъй щото конецът от едната му страна се приведе пред крилото, а от другата зад крилото му, а писмото остана лежащо надлъж върху гърба му между двете крила, за да не пречи на летението му”.

Пощенски гълъб

Пуснали „тъй стъкмения гълъб” източно от града. Той отлетял, губил се известно време из крайдунавските турски лозя и махала, докато се ориентира. Най-после към обяд „куриерът” отлетял над турския караул на Дунав и се насочил към отечеството си.

Съдържанието на писмото, изпратено с гълъба, било горе-долу такова: „Бае Иванчо, най-точно и вярно ви явяваме, че по настоящему в града ни няма освен само около 4-500 души от последнята класа войници - редифи [запасни войници] и градский башибозук , - които искат пълно въоружение от властта, но последнята няма оръжия за първите даже. Редовна наново войска още никаква не е дошла и караулите са все още от редифите. На изток, вън от града, около 300 аршина от българските гробища, на същата посока и от последните, се направи нова табия [примитивно укрепление] - само за около двеста души пехотна войска. Старата на най-високий зад града връх Барон табия за 5-6 топа се поправи. На североизток край града при долната салхана [кланица] над самий дунавски бряг се направи нова табия за 4-5 топа и на високий зад скелята връх Кале баир - тоже нова табия за 5-6 топа. Артилерия и кавалерия тоже никак няма...”

Пристигането на гълъба в Зимнич е потвърдено с уговорени, записани в пренесеното от него писмо „огнени уверителни знаци”. В продължение на три дни, точно в 12 ч. през нощта пред лицето на казармите в Зимнич светвал и се раздвижвал огън. Тези знаци били забелязани не само от Бръчков и Събев, но и от доста свищовлии, които коментирали, че с огньовете се давали съобщения на нелегално прехвърлени в Свищов руски офицери. Три последователни нощи загадъчните светлини в Зимнич били атракция за свищовлии.

След получаване на сведения за Търновско, Габровско и Никополско бил изпратен вторият „летящ куриер”. Положението в първите две места било благоприятно за русите, но Никопол се укрепвал и усилвал с войска. Появилите се след това отново на румънския бряг огньове, този път разтревожили турските власти. Разнесла се вестта, че те арестували за разпит свищовлия, който имал градина непосредствено над дунавския бряг срещу Зимнич и вечерял там на запален фенер.Турците помислили фенера за ответен „ишарет” (знак).

На единадесетия ден след пристигането на Величко Христо Бръчков решил, че първият трябва да се върне обратно в Зимнич. Заминали всъщност двамата, като Бръчков разказал лично в Зимнич неприятните сведения, които били събрани за Русчукското окръжие.

Когато на 14 юни 1877 г. в Свищов дошли 4-5000 души редовна турска войска и батарея от 6 топа, Тодор Събев подготвил и третия „куриер” да отлети с новите сведения. Гълъбът обаче, поради близо месечния си престой на тъмно затворен, бил загубил ориентация и понеже бил пуснат късно след обяд, замръкнал и останал да нощува върху един от кръстовете на църквата „Св. Троица”.

През нощта руските войски минали Дунав и след люта битка влезли в Свищов. Третият гълъб не се виждал, явно се скрил от голямата пукотевица. Все пак на третия ден след изпращането му, той пристигнал в Зимнич с ненужниге вече сведения.

[КГ125]

Поздрав!!!

Не абсолютно сигурна връзка, но пък дързостта да я организират е забележителна. Стрелящи по затъмнената луна турци си представям, но как се лови пощенски гълъб!

[К.ГЕРБОВ]

Освен подробностите около любопитната история с куриерите-гълъби, спомените представят много интересните данни за военната обстановка в Свищов. Очевидно, че в началото на юни 1877 г. градът не е бил очакван като място, където ще дебаркират руските войски. Очаквало се е това да стане в Никопол и за това са го укрепвали.

Според Събев, до 14 юни в Свищов не е имало никаква артилерия и нито един топ. Имало е подготвени табии, но батареята от 6 топа е пристигнала него ден. Ако руснаците бяха форсирали реката преди тази дата, щяха да си спестят немалкото загинали по време на операцията (доколкото си спомням са някъде към 800 души), тъй като лодките, саловете и понтоните са били потапяни от снарядите на оръдията.

[КГ125]

Наистина много интересно сведение! Вероятно и те не са концентрирали своевремено войски там за да не разкрият намерението си.

[К.ГЕРБОВ]

Възможно е Христо Бръчков да е оформил окончателното решение на руснаците да форсират Дунав именно при Свищов. Преминавайки реката, той няма как да не е разказал най-подробно актуалното (към него ден) състояние на турската войска отсам Дунав. Тодор Събев пише, че Бръчков по своя инициатива заминал за Зимнич „да разкаже там лично всичко”.

Не случайно Бръчков бил поканен от генерал Драгомиров за водач на десанта. Късметът на генерала е бил двоен: хем е разбрал, че в Свищов няма много войска (което, обаче, на 14 юни не е било съвсем вярно), хем е имал под ръка човек, добре познаващ мястото, където трябвало да бъде извършено преправянето.

Тодор Събев в спомените си: „Едва третий ден от освобождението на града се завърнаха Бръчков, Величко и разни други още известни и неизвестни емигранти, бивши, събрани напоследък в Зимнич... Познатите ни от тия завърнати емигранти разказваха, че при най-първото потеглювание за минувание през нощта Дунава, най-първо с 80-100 лодки, в най-първата (предната) лодка поканен бил да влезе и влязъл без всякое противение, на драго сърце, знающий пътя и свойствата на Дунава и бреговете му - нашият ръководител Бръчков с назначений за началник на переправата (преминуванието) генерал... [тук e трябвало да бъде добавено името на генерала и колко войници са се качили в лодката, но изглежда мемоаристът не е успял да намери тези данни] и с още 10-ина души солдатни военни лопатари, а в останалите съплувателни тям лодки - по толкова же войска с лопатари и с по един по-долен чин офицерин - всички от 14-та дивизия на руската войска, която и превзе и освободи града от турците... [След като стоварили първата група войници] генералът, Бръчков и всички лопатари, останали в лодките си и по друг знак от първий, всички отплували обратно към Зимнич, за да известят за сполуката и да доведат от очаквающата ги по-много войска на помощ на първата... Завръщанието и довежданието на нови резервни руски войски при тая люта битка, заедно с отнасяние към Зимнич ранените им войници, се повторило още няколко пъти до самото разсъмвание, когато вече на първите експедитори се дало съвършен отдих, а тяхната работа се възложила вече на други от войската хора.”

Свищовлии се гордеят с Христо Бръчков и са му направили паметник. Даже са му сложили и трите гълъба.

[КГ125]

Чудесно!