Личността на Василий II - държавник, воин, дипломат

[Monarh]

Василий II е император на ИРИ или Византия от 976 до 1025 г. Управлението му се счита за бляскав период и апогей във византийската история . Сред успехите му са териториалното разширение на империята в Мала Азия и разбира се завладяването на България през 1018 г. От важност с голямо значение е женитбата на сестра му Анна за Владимир Киевски , което води до християнизацията на Русия през 988 г. и инкорпорирането й във византийската цивилизация .

Ранни години

Василий е роден около 958 г. като син на император Роман II и красавицата Теофано , като семейството му по майчина линия произхожда от областта Лакония , вероятно от град Спарта . Произходът му по бащиналиния е несигурен , За неговия предполагаем праотец Василий I , основателя на Македонската династия , се предполага , че е от арменски , гръцки или славянски произход . Всъщност биологичният баща на прадядото на Василий , Лъв VI Мъдри , е бил може би не Василий I , а Михаил III . Фамилията на Михаил III били анатолийци от Фригия със гръцки език и култура . Дядото на Василий Константин Багренородни се оженва за Елена , дъщеря на адмирал Роман Лакапин -по този начин той постига това , което иска българският цар Симеон Велики - да стане василеопатор на императора и да управлява фактически империята . От този брак се ражда Василиевият баща Роман II . Роман Лакапин има и незаконен син - Василий Паракимомен , за когото ще стане дума по-нататък . През 960 г. Василий е издигнат на трона от баща си , но последният умира , когато момчето е само на 5 години . Тъй като той и брат му Константин VIII са малолетни и твърде млади за да управляват , майка им се омъжва за един от водещите генерали на Роман , Никифор II Фока , който заема трона като император през 963 г. В 969 г. той е убит от племенника си Йоан I Цимисхий , който става василевс и управлява 7 години . Накрая , когато Йоан умира на 10 януари 976 г. , Василий заема трона като старши император .

Бунтове в Азия и съюз с Киевска Рус

Василий е храбър войник и отличен ездач , той се оказва силен владетел и способен генерал . Не показва отпървом пълния обем на своята енергия . В началните години от царуването му управлението остава в ръцете на евнуха Василий Паракимомен , за когото споменах , хитър и способен човек , който се надява , че младите императори ще бъдат негови марионетки . Василий изчаква наблюдава без да се намесва и се

посвещава на изучаването на детайлите на административното дело и обучението си във военните науки .

Макар че Никифор Фока и Йоан Цимисхий са брилятни военни командири , те се оказват слаби администратори . Към края на своето царуваване Йоаан е планирал да обуздае властта на едрите земевладелци и неговата смърт , скоро след изказването му срещу тях , води до слуховете , че той е бил отровен от Василий Паракимомен , който бил придобил големи имоти незаконно и се страхувал от разследване и наказание.

Като резултат от провалите на непосредствените му предшественици Василий II още от самото начало на своето управление се изправя пред сериозен проблем , когато двама членове на заможния военен елит на Мала Азия , Варда Склир и Варда Фока , имат задоволителни средства да започнат открито въстание срещу централната власт . Главният мотив на тези мъже , и двамата опитни генерали , е , че те желаят да поемат императорската позиция , която са държали Никифор Фока и Йоан Цмисхий и така да върнат Василий в ролята на безгласна буква . Василевсът , показвайки склонност към безпощадност , която ще стане негова отличителна черта , взема връх и потушава бунтовете на Варда Слир през 979 г. и на Варда Фока през 989 г.

Тези бунтове имат дълбок ефект върху възгледа и методите за управление на Василий - според историка Мхаил Псел разбитият Варда Склир дал ценни съвети на императора- напр. да отстрани губернаторите , които стават надменни , да не допуска генералите да имат много ресурси в кампаниите , да не дава достъп на жените до имперските съвети , да не бъде податлив към никого и др. Василий , както ще се види , наистина е взел тези съвети присърце .

За да разгроми тези опасни въстания , императорът формира съюз със княз Владимир I Киевски , който през 988 г. бил превзел Херсон, главната имперска база на Кримския полуостров . Владимир предлага на Василий да евакуира Херсон и да изпрати 6000 войници като подкрепление на Василий . В замяна той настоява да се ожени за по-малката сестра на Василий Анна . В началото василевсът се колебае . Византийците разглеждат всички народи на Северна Еропа , били те франки или славяни , като варвари . Анна от своя страна не одобрява това да се омъжи за 1 варварски владетел , като този брак няма да има предимство в имперските анали .

Владимир бил провел проучване сред различни религии , включващо изпращането на пратеници във различни страни . Бракът не е неговата главна причина да избере православната религия . Когато князът обещава да се покръсти и да обърне своя народ във християнството , накрая Василий се съгласява . Владимир и Анна се оженват в Крим през 989 г. Всъщност руските подкрепления помагат за приключването на въстанието на Варда Фока и по-късно са преобразувани във Варяжката гвардия . Бракът има дългосрочни последици , маркирайки началото на процеса , при който много векове по-късно Великото Московско княжество ще се обяви за ,, Трети Рим " и ще претендира за политическото и културното наследство на Византийската империя ...

Коронацията на Василий като съимператор

Какво мислите за личността на Василий II ? Не е ли това 1 от най-забележителните владетели на Византия подобно на Юстиниан I , макар и враг на България ? Все пак при него империята се простира от Адриатика до Кавказ , а и хазната е пълна ? Ще се радвам да чуя вашите мнения . Поздрави !!!

Редактирано Септември 20, 2012 от Петър Петров

[glishev]

Мрачна фигура за нас, но един вид византийски гений. Булдогът на Константинопол

Редактирано Септември 20, 2012 от glishev

[Panzergrenadier]

Колко хвалби за император Василий II в руския документален филм "Гибелта на империята - византийският урок". Гениален общественик, политик, финансист, религиозен деятел. Срам да ти стане, че е наричан от нас "българоубиец".

Гледайте филма "Гибелта на империята" и преценете сами:

http://vbox7.com/play:med2b7ea44

Редактирано Септември 20, 2012 от Panzergrenadier

[Eньо]

Гениален общественик, политик, финансист, религиозен деятел. Срам да ти стане, че е наричан от нас "българоубиец"...

Не само от нас.

Гърците си го наричат Βασίλειος Βουλγαροκτόνος паралелно със Βασίλειος Β' ο Μακεδόνας:

Βασίλειος Βουλγαροκτόνος. Ποιος ήταν

[Frujin Assen]

Силно се съмнявам, че по времето на Самуил българските войни са изглеждали като тези на Крум.

[kramer]

Тоз, дето на картинката държи коня на императора ми прилича на русо-варяг, а другият с кинжала, дето е хванал нашенеца - на евнух.

Редактирано Септември 20, 2012 от kramer

[Last roman]

Тоз, дето на картинката държи коня на императора ми прилича на русо-варяг, а другият с кинжала, дето е хванал нашенеца - на евнух.

много прАавилно наблюдение за гвардията имаш))

[КГ125]

А нашенецът естествено е типосан като монголоид!

[Mr.Shades]

Страшна темичка Петров, много ми хареса!

Обаче ми се ще да науча повече за личността на Василий Паракимомен има ли някакви извори които говорят за него?

[КГ125]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13237

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8519

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3772

http://mapyourinfo.com/wiki/bg.wikipedia.org/Василий%20(паракимомен)/

[КГ125]

Силно се съмнявам, че по времето на Самуил българските войни са изглеждали като тези на Крум.

То и по времето на Крум не е ясно дали са изглеждали така Съдейки по портретите на Крум и Омуртаг - не!

[Warlord]

По Манасиевата хроника - също не.

много прАавилно наблюдение за гвардията имаш))

точно за личната гвардия на императора - съвсем не тя е съставена от арменци, които са хомогенна и елитна част. А и точно те му спасяват гъза след краха при Траянови врата.

Редактирано Септември 21, 2012 от Warlord

[Aspandiat]

ОТ бележка до Петър Петров.

Петре, запетая се слага веднага след думата, следва интервал, а после следващата дума (пример: "дойдох, видях, победих", а не както ти ги слагаш с интервали навсякъде "дойдох , видях , победих", или както слагат други запетаята без никакви интервали "дойдох,видях,победих" ).

Тире се поставя по следния начин: дума, интервал, тире, интервал, тире (пример: "хората са различни - добри, зли, всякакви", а не "хората са различни-добри, зли, всякакви").

За твоя и информация го пиша това. Както и за информация на други читатели и участници във форума, защото това е масова глешка. Оправих ти заглавието на темата.

[Last roman]

Всъщност Василий изкопава гроба на ИРИ със завладяването на България. Така империята е обречена на война на два фронта и от север и от изток. И когато България се отцепва по-късно от т.нар. Византия не остава почти нищо, защото Мала Азия е трайно завладяна и заселена с турци.

Тя империята винаги води война на два фронта. Завладяването на България и елиминирането на арабската заплаха довежда до отслабване на съпротивителните сили на ромеите, защото така те практически нямат врагове. Съответно привилегиите за стратиотите намаляват, на власт идват лигави граждански императори и когато цъфват селджуките и кръстоносците, става ой-ой-ой...

[КГ125]

Точно. Става нещо като геополитическа Ромео и Жулиета на балкански фон - тия две държави, България и Византия, така и не можаха да се разберат и с това и двете се самоубиха. Нещо такова става между Бългаия и Сърбия през втората половина на 19-ти век, само дето сърбите го усетиха чак наскоро и още го усещат.

[Monarh]

Падането на Василий Паракимомен последва бунтовете. Той е обвинен във заговор със бунтовниците и е наказан със изгнание и конфискация на огромното му имущество. Стремейки се да защитава низшата и средната класи, Василий II води безмилостна война срещу огромните земевладения, които са нарастнали в Мала Азия и които предшественикът му Роман I е полагал усилия да задържи.

Кампании срещу арабите

Слагайки край на вътрешната борба, императорът насочва вниманието си към другите врагове на империята. Византийските граждански войни са отслабили позициите на империята на изток и придобивките на Никифор Фока и Йоан Цимисхий са на път да бъдат изгубени в полза на Фатимидите.

В 987-988 г. е подписано примирие с Фатимидите, предвиждащо освобождаване на пленниците, признаване на византийския император като защитник на християните под фатимидско управление и на фатимидския халиф като защитник на мюсюлманите под византийски контрол, както и замяната на името на абасидския халиф с това на халифа на Фатимидите в петъчната молитва в джамията в Константинопол. Въпреки това, може би със убеждението, че Византия не би се намесила, през 991 г. Фатимидите започват кампания срещу Хамданидското емирство на Алепо , протекторат на ИРИ. Начело с управителя на Дамаск Манджутакин те постигат поредица от успехи срещу Хамданидите и техните византийски съюзници, включващи голяма победа срещу дука на Антиохия Михаил Бурцес в Битката при Оронт през септември 994 г. Последната принуждава Василий да се намеси лично на изток : в светкавична кампания той се придвижва със своята армия през Мала Азия за 16 дни и достига Алепо през април 995 г., принуждавайки фатимидската армия да отстъпи, без да даде сражение. Византийците обсаждат неуспешно Триполи и окупират Тартус, когото преустрояват и поставят гарнизон от арменски войски. Фатимидският халиф Ал-Азиз сега се подготвя да вземе лично инициативата срещу ромеите и предприема мащабни приготовления, които обаче са прекъснати с неговата смърт.

Военните действия между двете сили продължават, като византийците подкрепят 1 антифатимидско въстание в Тир. През 998 г. начело с приемника на Бурцес Дамиан Даласин те започват атака на Апамея, но фатимидският генерал Джауш ибн ал-Сансама ги разгромява в битка на 19 юли 998 г. Това ново поражение още веднъж довежда императора в Сирия през октомври 999 г. Той прекарва три месеца в страната, по време на които ромеите извършват рейдове до Баалбек, завземат и поставят гарнизон в Шайзар и превземат три малки форта в неговата околност ( Абу-Кубаис, Масятх и Арках ) и разграбват Рафания. Той не е заплашван сериозно, но продължилата месец обсада на Триполи през декември се проваля . Обаче, когато вниманието на Василий е необходимо в Армения, през януари той отпътува за Киликия и изпраща друго посолство в Кайро. През 1000 г. между двете държави е сключено десетгодишно примирие. През остатъка от царуването на халифа Ал-Хаким би-Амр Аллах ( управлявал 996-1001 ) отношенията остават мирни, като Хаким се интересува повече от вътрешните си работи. Дори признаването на фатимидския сюзеренитет от управника на Алепо Лу Лу през 1004 г. и финансираното от Фатимидите установяване на Фатик Азиз Ал-Даула като емир на града в 1017 г. не довеждат до възобновяване на враждебните действия, особено откакто Лу Лу продължава да плаща данък на Византия и Фатик бързо започва да действа като независим владетел. Въпреки това, преследването на християните от Хаким в неговите владения и особено разрушаването на Църквата на Божи гроб в Йерусалим по негова заповед през 1009 г., обтягат отношенията им и заедно с намесата на Фатимидите в Алепо ще заемат главния фокус на фатимидско-византийските дипломатически отношения до късните 1030-те г. ...