Истинският български химн

[Михов]

Каква огромна сила и въздействие има "старият" химн! Сякаш стотиците хиляди загинали във войните оживяват! И сякаш чувам безсмъртното "По пет на нож!".

Поклон пред вас, български герои! Съвременният химн не ми дава тези усещания. Хубава, но приспивна песен. А днес беше ден на Независимостта!

http://vbox7.com/play:6941f8ff

Редактирано Септември 22, 2012 от Михов

[vorfax]

В Уикипедия отразих доста от проучването ми за произхода на мелодията в "Шуми Марица".

Накратко от темата, която посветих на химна, е следното:

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

През далечната 1839г. във Вроцлав (Полша) Alexander Cosmar (1805-1842) създава фарсът "Пиратите". По-късно този факт ще бъде определен като показателен за славянските влияния в новосъздаващата се българска музика (след Освобождението).

Взаимстваната от нея песен в Германия се нарича "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren" (Когато войниците маршируват през града) и е с развлекателен характер, но звучи като марш. За сега най-стари документи за употребата и са известни през 1912 г., когато тя е включена в репертоара на кабаретната певица Claire Waldoff. В Германия песента се налага като военен химн ползван и през двете Световни войни.

В темата са налични музикални мостри.

Преди Освобождението, в гр. Шумен, в средата на ХIХ в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Една от най-популярните песни, които изпълнявал била немската "Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern". Мелодията се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворението "Слънце-зорница", писано от самия него (още през 1855-56 г.) и така се появява песента която се счита за междинно звено между немският марш "Wenn die Soldaten" и "Шуми Марица".

Първоначалният текст на "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, главен учител във Велес (днешна Македония) по време на турското иго. Последна редакция върху него е извършена от Иван Вазов (1912 г.).

Така през 1886 г. военният български химн "Шуми Марица", водил войската ни в героични победи, бива приет за национален химн. Споменатият в текста руски генерал Михаил Черняев е командващият доброволската бригада в която участва Никола Живков, създателя на текста-призив за борба срещу поробителите.

"Шуми Марица" е национален химн на България от 1886 г. до 1944 г.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Различни източници датират мелодията до 1800 г. (за това конкретни доказателства нямам). А текста на Wenn die Soldaten не е нацистки, а напротив - песента е антивоенна (и с други думи химнът води корените си от друга песен).

[КГ125]

Това е често срещано явление при народното творчество - тук вече имаме и автори, но така или иначе това е на границата на народното творчество - действително има известна прилика в началото на мелодията на немския марш... Само че, това с нищо не намалява огромната ценности и въздействия на българската песен. В нея има страшен боен дух.

Редактирано Септември 23, 2012 от КГ125

[vorfax]

Разбира се. Химна отдавна е претопен в българските традиции и е свързан с български исторически събития.

В избухналата на 2 ноември 1885 г. Сръбско-българска война, храбрата ни войска, командвана предимно от капитани, показва нечуван героизъм и само за броени седмици сломява врага. Сред най-популярните маршове, изпълнявани от войниците е "Шуми Марица", който бива наложен още по време на самата война като първи български химн. Историята с българското опълчение е пропита с патос и патриотизъм, но се опира на исторически факти. Ето какво разказва тя:

На 9 август сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк.

Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша - с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.

Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка - не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.

Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.

[glishev]

Аз си харесвам и двата химна, но определено предпочитам новия.

[КГ125]

Ми то е богатство. Два химна - единият боен, другият мирен

[glishev]

Вярно, така е