Пелопонеската война

[mnogoznaiko]

Причините, поводите, ходът и последиците на Пелопонеската война, това най-крупно военнополитическо събитие в историята на гръцкото общество от времето, когато то било достигнало връхната точка на своето социално-икономическо и културно развитие, са добре известни. По-важно е в случая да се набележи характерът на изворите, с които науката разполага за Пелопонеската война. Конфликтът между Пелопонескня съюз начело с олигархическа Спарта и Атинско-делоския морски съюз, възглавяван от атинската демокрация, избухнал в резултат на противоречията, които разяждали най-напредналите по онова време в своето развитие гръцки държави, и затова той допринесъл извънредно много за упадъка на цяла Гърция.

Главната причина за тази война било извънредното засилване в икономическо, политическо и военно отношение (след Гръко-персийските войни) на Атина и възглавявания от нея съюз. Това пораждало страхове, опасения и подозрения у спартанците и техните съюзници. Антагонизмът на икономическа почва между двата лагера в Гърция се проявил особено ярко в техния спор за т. нар. „западен пазар", при който се касаело главно за експанзията на Атина в йонийско море, по крайбрежието на Южна Италия и в о. Сицилия.

Освен причините от икономическо естество имало и важни политически причини за избухването на конфликта. Спарта имала аристократическо-олигархически държавен строй, докато в Атина съществувала демокрация, макар че тя, бидейки робовладелска демокрация, била исторически ограничена. При провеждането на своята външна политика Спарта насърчавала и поддържала олигархическите режими в онези полиси, които членували в нейния съюз. По същия начин, само че в противен смисъл, действувала и Атина, като поддържала и насърчавала установяването и укрепването на демократически режими в членуващите в нейния съюз полиси. Немалка роля за изострянето на отношенията между двата лагера, особено в навечерието на войната, играели и политическите емигранти, главно атинските олигархи, които живеели като емигранти в Лакедемон, както и демократите от градовете — съюзници на Спарта, които намирали убежище в Атина.

Сочат се главно три повода за избухването на Пелопонеската война. Единият от тях бил демократическият преврат в Епидамн на адриатическия бряг, в който демократите в Епидамн се опирали на активната помощ на атинската флота. Втори непосредствен повод за избухването на Пелопонеската война е конфликтът, който се разразил заради град Потидея на Халкидическия полуостров. Потидея била коринтска колония, но влизала в Атинския морски съюз, като желаела да запази своя олигархичен държавен строй. Като трети непосредствен повод за Пелопонеската война се сочи блокадата, обявена от Атина за търговската флота на Мегара както в пристанищата на Атина, тъй и в пристанищата на всички съюзни на Атина полиси.

По отношение на изворите за Пелопонеската война историческата наука не е само в добро, но, би могло да се каже, в завидно положение. Тя разполага не само с такива първокласни исторически произведения, каквито са „Историята на Пелопонеската война" от Тукидид, „Атинската държава" и „Политиката" на Аристотел, „Атинската държава" на т. нар. Псевдоксенофонт, „Гръцката история" на Ксенофонт и др., но и с редица първоразредни епиграфски, нумизматически и археологически паметници. Историографът на Пелопонеската война има най-сетне на разположение и такива безсмъртни литературни произведения, каквито са комедиите на Аристофан, пък и някои от трагедиите на Софокъл и Еврипид.

История на Пелопонеската война, Книга първа

ТУКИДИД

Превод: Милко Мирчев, 1979

http://theseus.proclassics.org/book/export/html/174

[Warlord]

В крайна сметка персийските пари са факторът, който натежава решително в полза на една от воюващите страни (по-слабата)

[glishev]

С Даниц от Бойна слава още не можем да се разберем за неговото криво спартофилство

[КГ125]

:) Къде, защо, кЪк тъй? С Даниц не мое да не се разбЕреш:)

[glishev]

Той обясняваше за военните качества на спартанците. А те са си един мит.

[КГ125]

Защо, не са мит. Просто нищо не е вечно. В случая е прав Даниц май

[glishev]

Мързи ме да го пиша. Всичко е антична литература.

[Warlord]

Мене обаче не ме мързи да направя кратък цитат на Плутарх (антична литература ) :

"Спартанците навярно са единствените мъже на света, които възприемат войната като желана почивка след тежките тренировки".

Няма как да се съглася, че военните качества на спартанците са мит. Но в случая с Пелопонеската война факторът за победата е друг както вече посочих.

[glishev]

По Плутархово време героизмът на спартанците вече е в далечното минало. Все едно ние с тебе да пишем за Карпош.

[Warlord]

Е хубаво, това ми дойде на ум първо, но ако искаш задължително съвременници на събитиянта винаги можеш да отвориш Тукидид или Херодот.

[Last roman]

Е хубаво, това ми дойде на ум първо, но ако искаш задължително съвременници на събитиянта винаги можеш да отвориш Тукидид или Херодот.

за Херодот ти трябва антидот, че много захаросани историйки снася.

Пробвай и с Ксенофонт:

Ксенофонт, Лакедемонската държава, V, 2, 8, 9

2. Ликург заварил у спартанците такива порядки, каквито съществували и у останалите гърци, когато всеки обядвал у дома си. Като си дал обаче сметка, че това обстоятелство е причина за лекомисленост и отпуснатост, Лйкург направил техните съвместни обеди публични, като по този начин смятал, че ще направи невъзможно нарушаването на наредбите. На гражданите той разрешил да употребяват в такова количество храна, че да не се пресищат без мяра, но и да не чувстват недостиг. Впрочем на тези обеди често се дават добавки във вид на убит дивеч; случва се понякога така, че вместо дивеч богатите поднасят на трапезата често пшеничен хляб. По този начин трапезата никога не остава без яденета, докато онези, които се хранят на нея, не се разотидат, а, от друга страна, тя не е свързана с много големи разноски.

8. Освен това Ликург бил забелязал, че храната придава на онези, които работят, хубав цвят, здрави мускули и голяма сила, докато онези, които безделничат, затъпяват и се обезобразяват от нея. Ликург сметнал, че тези негови наблюдения имат голямо значение, а като размислил и това, че даже и на онзи, който работи доброволно и усърдно, макар и той да е в напреднала възраст, физическите му сили са в добро състояние, той предписал всеки от най-старите, който се намирал ежедневно в гимназия, да бди никой да не извършва работа, по-малка от храната, която му се дава.

9. Струва ми се, че в това отношение не се е измамил, защото не бихме могли да намерим хора нито по-здрави, нито телесно по-крепки от спартиатите. Последните упражняват еднакво и равномерно нозете си, ръцете си и врата си.

Ксенофонт, Лакедемонската държава, XI, 1 —10; XII, 1—4

X, 1. Ето кои неща са от полза за всички както във време на мир, тъй и във време на война. Ако обаче някой желае да узнае какви нововъведения е изнамерил Ликург по отношение на военните походи, той ще научи това в следните редове.

2. Преди всичко ефорите разгласяват посредством глашатая кои набори от конницата и пехотата трябва да потеглят на поход; по същия начин се постъпва и по отношение на занаятчиите, които трябва да тръгнат с войската. Лакедемонците са снабдени също така изобилно и по време на своите походи с всичко онова, което останалите гърци използуват в полисите. Освен това се издава заповед да се доставят на войската всички онези материали, от които тя би могла да се нуждае, като тези материали се товарят отчасти на талиги, отчасти на гърба на товарните животни, така че онова, което би могло да липсва, не би могло да остане незабелязано.

3. Облеклото на бойците във време на война е следното. Те трябва да носят червени дрехи и медни щитове, тъй като това облекло най-малко приличало на женското и било особено пригодно за военни цели. Дрехи с такъв цвят са най-лъскави и бавно се замърсяват. Освен това той разрешил на онези, които са достигнали мъжка възраст, да си оставят коси, като смятал, че по този начин те ще изглеждат по-едри, а освен това ще имат по-благороден и по-внушителен вид.

4. Така снабдени, бойците били разпределени от Ликург по на шест мори конници и пехотинци. Всяка пехотна мора има един полемарх, четири лохаги, осем пентокостери и шестнадесет еномотарси1. В тези мори еномотиите се строяват по дадена команда било в една, било в три, било в шест редици.

5. Повечето хора са склонни да мислят, че тактиката на лакедемонците е нещо твърде сложно. Това схващане обаче съвсем не отговаря на действителността. В същност всяка отделна редица във войсковите части има свой простат [командир] и всяка. редица носи със себе си онова, което и е не-обходимо.

6. Тази тактика на спартанската войска може тъй лесно да се схване, че никой, който е в състояние да различава отделните бойци, не би се объркал. И тъй едни трябва да вървят начело на редиците, а други — да ги следват. Разгъването на редиците се командува във всяка еномотия от еномотарха, кой- то изпълнява функциите на вестител. По дадена команда редиците се построяват в боен ред със съответно по-голяма или по-малка дълбочина. Едва ли има обаче нещо по-лесно от това за заучаване.

8. Спартанците извършват с голяма леснота всички придвижвания, които се струват толкова трудни на учителите по тактика. Когато те са построени в походна колона, разбира се, че еномотиите се движат в тази колона една подир друга. Ако обаче през време на марша в походната колона се появят неприятелски сили, тогава всеки еномотарх получава заповед да разгъне своите хора по фронта наляво и това става с цялата колора, докато войската се построи в боен ред с фронт срещу неприятеля. Когато обаче войската е построена по този начин и неприятелят се яви изотзад, всяка редица извършва контра-марш, тъй че най-добрите бойци, които в случая са останали в задните редове, да могат да се озова-т в първите редици срещу неприятеля.

9. Не се смята за неудобство, че при тази маневра командирът се оказва отляво на своята част; напротив, това се смята понякога за преимущество. И наистина, ако някои биха направили опит да го обкръжат, той би се оказал незащитен не от страната на своята част, но от онази страна, която в същност е защитена от щита. Когато обаче понякога се налага командирът да бъде на дясното крило, в такъв случай еномо-

. тията извършва контрамарш отляво и фалангата се обръща така, щото командирът се оказва на дясното крило, а опашката на частта става ляво крило.

10. В случай, че неприятелят се появява, строен в боен ред, отдясно, когато войската се движи в маршова колона, тогава не е необходима друга маневра освен всеки лох да се раз-вце като триера, която е насочила носа си по посока на неприятеля, и по този начин лохът, който се намира на опашката, се оказва надясно. Ако пък, от друга страна, неприятелят напада отляво, на това може също да се попречи, като той бъде отблъснат или пък като всеки лох бъде насочен срещу противника, така че лохът се намира на опашката, бъде разположен наляво.

XII, 1. Аз бих желал да изложа също така и как според Ликург трябва да се устройват военните лагери. Тъй като ъглите на един четириъгълник не са особено пригодни да окажат ефикасна съпротива на противника, Ликург построявал лагера във вид на окръжност в случаите, когато последният не бил разположен на никаква височина, която да му обезпечи сигурност, или пък се опирал с гръб на някакво укрепление, или пък на бреговете на река.

2. През деня той поставял постовете при оръжието, които да наблюдават вътрешността на лагера, тъй като те не се поставят да наблюдават онези, които са неприятели, а за да бдят за вътрешния ред. Наблюдението на неприятелите е работа на конниците. Те се разполагат на такива места, от които да забележат колкото може от по-далеч всяко настъпление от страна на противника.

3. За през нощта пък Ликург установил обичая по предните постове да се поставят на стража скиритите2. В наши дни същата роля изпълняват наемниците, ако има във войската такива.

4. Що се отнася пък до обичая на спартиатите да не се движат никога без копие в ръка, има се пред вид, че причината за този обичай е същата, която се корени и в обичая робите да бъдат държани далеч от мястото, където се поставя оръжието. Не трябва да се удивяваме и на това, че даже когато трябва да извършат физиологическите си нужди, войниците не се отдалечават от другарите си и от оръжието си освен дотолкова, доколкото се налага да сторят това, за да не си пречат един друг. И всичко това те вършат с оглед на своята сигурност.

http://old.nauka.bg/view_his.php?id=48

[glishev]

Мда, по-скоро Тукидид върви, защото Ксенофонт определено е от спартофилската група около Сократ, която никак не е популярна в Атина. Докато Тукидид е воювал срещу спартанците и ги познава откъм опакото. Всичко друго е малко или повече упражнение по тема съчиненията на Тукидид.

Като ме отмързи, ще обясня защо не съм фен на спартанците