Алкатрас

[astrologa]

От дълго време истории за хвърляне в затвора, изтезания и вълнуващи опити за бягство се свързват със световноизвестния затвор „Алкатрас", наречен „Хелкатрас"* от нещастните му обитатели. Но има сведения и за много мистериозни неща, случили се на това място, и следва да се запитаме дали освен кървавото минало между недостъпните му стени не се крие нещо по-зловещо. Възможно ли е островът да е населен от зли сили?

Алкатрас или Скалата не винаги е бил затвор. Преди много години, по времето на местните американци, този пуст и отдалечен остров е познат като Бялата скала, защото е покрит с белите изпражнения на пеликаните. Местните племена го отбягват, смятайки, че е обитаван от зли духове и че представлява порта към друго, зловещо измерение.

Когато попадат на острова през XVII век, испанците го наричат Островът на морските птици или Островът на пеликаните, но не отдават внимание на стратегическото му положение. Ситуацията се променя през петдесетте години на XIX век, когато най-после отличният военен отбранителен потенциал на острова е оценен и той приютява крепост, чиято цел е да охранява Голдън Гейт.

Строителните работи по укреплението започват през 1854 г. За лош късмет организаторите на проекта не вземат предвид нито географските, нито метеорологичните условия, които в крайна сметка имат пагубен ефект върху строителните работници. На острова има само едно място за акостиране и достъпът до него е ограничен заради силните водни течения и опасните климатични условия, отличаващи се предимно с вятър, дъжд и мъгла. На самия остров няма нито вода, нито растителност и тъй като пътят за доставки е толкова опасен, достъпът до продукти от първа необходимост от континента е силно ограничен. Въпреки построяването на дървен град около строителната площадка, както и на пътища, улесняващи достъпа, ширещите се глад и болести погубват голяма част от работниците при строителството на укреплението.

Най-накрая работата приключва и през 1859 г. на Алкатрас са изпратени първите затворници. До 1861 г. крепостта става официалния затвор на военното командване на Съединените щати. Затворниците са подложени на отвратителни условия, принудени са да лежат наблъскани като сардини върху твърдия под без каквито и да било санитарни съоръжения. Не е изненада, че много от тях умират.

С течение на времето лошата слава на затвора се разпростира и той започва да приютява осъдени за военни престъпления и най-опасните за обществото престъпници. Крадци, главорези, изнасилвачи, убийци и бегълци от други затвори са изпратени в страховитата крепост, където шансът за бягство е нищожен. Когато все по-отчаяните затворници се опитват да избягат от ужасните условия, като че ли природата започва да действа срещу тях - непреодолими течения ги отнасят обратно на острова или ги потапят в ледените води.

До 30-те години на XX век „Алкатрас" става най-сигурният затвор, където са изпращани само най-злите и закоравели престъпници. Въоръжени мъже с автомати стоят на пост, но далеч повече обитатели намират смъртта си в резултат на лошите условия, а не защото са застигнати от куршумите. За пореден път сякаш природата е решила да накаже тези, които са държани между стените на затвора. Укреплението е обвито от плътна, гъста мъгла и ледени ветрове проникват през иначе непроницаемите стени. Обитателите са обзети от постоянен студ и често се разболяват.

От друга страна, затворниците трябва да издържат и на психическото изтощение от изолацията, която е подсилена от факта, че могат да видят светлините на Сан Франциско и да чуят вихрещите се партита на яхтите, минаващи близо до острова. Това е суров, жесток живот, изпълнен с неспиращо насилие между обитателите, и всеки, който успява да оцелее след опит за бягство, бива незабавно екзекутиран.

След като в продължение на няколко години стои празна, крепостта престава да е затвор през 1969 г. и става собственост на Националния развлекателен комплекс „Голдън Гейт". Всяка година тя привлича хиляди посетители, които са примамени от жестоката й история, белязана с кръв, страдания и омраза. Все повече хора са привлечени към острова от историите за странни случки между стените на затвора, много от които са разказвани от служители, които често посещават укреплението и са станали болезнено чувствителни към отзвуците на злото. Те говорят за усещане за ужас и за това, че някой ги наблюдава, за измъчени викове, необясними трясъци, както и за внезапно, мистериозно затваряне на вратите на килиите.

От всичките, както изглежда, населени с духове части на крепостта най-плашещият е блок Д. Това е зоната на строг тъмничен затвор, която приютявала най-закоравелите престъпници. На това място затворниците са принуждавани да стоят в пълна изолация в ледената тъмнина дни наред и сякаш това не е достатъчно, има слухове, че в района дебнел призрак, който се опитвал да удуши клетите обитатели.

Необяснимата смърт на един от мъжете, изглежда, потвърждава тези разкази. Съдбата на този нещастен затворник озадачава медицинските специалисти при установяването на смъртта, тъй като разположението на нараняванията по тялото му показват, че физически е невъзможно той да се е удушил сам. Възможно ли е отговорността за деянието да е на отдавна умрял углавен престъпник? Каквато и да е причината, много обитатели на блок Д през повечето време крещят от ужас и най-накрая полудяват.

Днес много охранители на развлекателния комплекс отказват да се приближат до тази зона, която е неестествено студена и внушава страх и ужас у тези, които дръзнат да стъпят там. Един от многото медиуми, посетили острова, твърди, че в една от килиите на блок Д почувствал ледени пръсти около врата си, и си спомня, че бил обзет от толкова силен страх, че косата му настръхнала.

В други части на затвора се чува ридание и пред охранителите и посетителите се появяват духове на някогашни обитатели. Понякога може да бъде доловен странен свирещ звук и морският фар, който е разрушен преди много години, се показва през гъстата мъгла, хвърляйки зловеща светлина върху неспокойния остров.

Разказите за подобни свръхестествени срещи крият страховито очарование и затова много хора от целия свят продължават да са привлечени от острова, вероятно изпълнени с надежда, че самите те ще преживеят паранормалните явления. Независимо дали местните жители на Америка са били прави в предположенията си, че островът е порта към друг свят, мястото явно носи значителна отрицателна енергия, която обгръща всеки, който попадне в обхвата й.