Мекотели (Mollusca)

[mnogoznaiko]

ТИП МЕКОТЕЛИ

(Mollusca)

Типът Мекотели е вторият по богатство на видове тип на Земята след тип Членестоноги. Днес са познати почти 130 000 вида, които живеят в морета, в сладки води и на сушата, обединени в 7 класа. От тях три класа имат представители у нас. Най-многобройни са мидите и охлювите.

Мекотелите са рязко обособена група от всички останали животни. Тялото им най-често е съставено от глава (в мидите тя липсва), крак и туловище, обвито с мантия. Кракът също може да липсва или да е изменен. Мантията, която покрива тялото отгоре и отстрани, откъм долната страна образува празнина, наречена мантийна празнина. В нея се намират хрилете, отворите на половите жлези, на отделителната и на храносмилателната система.

Тялото на болшинството мекотели е покрито с черупка. Тя е варовита и се образува от мантията. Черупката може да е цяла (напр. при охлювите) или съставена от две части (напр. при мидите). Когато е цяла, тя има един отвор. Двете черупки на мидите са захванати от едната страна с еластична връзка — лигамент. Благодарение на него черупките стоят винаги отворени. Те се затварят от специални мускули, наречени адуктори, свързващи двете черупки. Следователно затварянето на черупките на мидите е активен процес, резултат от дейността на мускулите, а отварянето — пасивен, процес, резултат на еластичността на лигамента.

Телесната празнина на мекотелите е вторична, но най-често тя е запълнена от паренхим и се е запазила само около сърцето (перикардиална) и около половите жлези.

Храносмилателната система започва с уста и глътка, в която се развива радула — орган, снабден с хитинови зъбчета, който служи за раздробяване на храната, за остъргване на водорасли и т.н. При мидите, които нямат глава, не се развиват уста и радула. При тях храната постъпва в червото през мантий-ната празнина през т. нар. входящ сифон — отвор в мантията.

Към храносмилателната система се развива голям черен дроб, който отделя смилателни ензими и всмуква готовата храна.

Отделителната система на мекотелите е видоизменен метанефридий, единият край на който се отваря в мантийната празнина, а другият — в перикарди-алната празнина. При мидите често отделителният орган е ярко оцветен и се нарича боянусов орган.

Кръвоносната система е отворена, т. е. кръвта тече не само по кръвоносни съдове, но и в празнините на тялото. Сърцето е мускулест орган, съставен от различен брой камери и предсърдия. Кръвта постъпва в сърцето от перикардиалната празнина, изтласква се към аортата, която се разклонява и на места се загубва. Там кръвта се излива в празнините. Кръвта на някои мекотели, напр. градинския охлюв, има хемоЦианин, съединение, подобно на хемоглобина, но вместо желязо съдържа в молекулата си мед, поради което е със син цвят.

Дихателната система на мекотелите е много разнообразна по устройство. Тя може да бъде хриле, бял дроб или адаптивни хриле. Белият дроб се среща най-често в охлювите, които живеят на сушата и в сладките води. Той представлява част от мантийната празнина, стените на която са богато кръвоснаб-дени. С него охлювите дишат атмосферен въздух. Хрилете, наречени при мекотелите ктенидии, са перести образувания, разположени в мантийната празнина. С тях мидите дишат кислорода, разтворен във водата. Адаптивните хриле са видоизменени, богато кръвоснабдени части на мантията. С тях мекотелите дишат също кислорода, разтворен във водата.

Половата система на мекотелите е добре развита. Между тях има както хермафродитни, така и разделнополови видове. Развитието може да протече пряко или с метаморфоза.

Характерна за охлювите е асиметрията. Тя е не само външна, но и вътрешна.

[mnogoznaiko]

Градински охлюв (Helix pomatia)

Градинският охлюв е широко разпространен в нашата страна в равнините и планините до 1200 м надморска височина. Черупката му е голяма, почти еднакво широка и висока и достига дължина до 5 см. Тя е сивобяла, до жълтокафява с 4 спирални кафяви или жълтокафяви ивици, които на места са слети в една. Отворът е голям, овален, около 3 см в диаметър.

Градинският охлюв обитава влажни и сенчести места, обикновено се открива по листата на храстите или по земята.

Градинският охлюв е хермафродит, с едновременно функционираща мъжка и женска полова жлеза. Копулацията се осъществява през пролетта. Тя се предшествува от брачна игра. Двата охлюва дълго пълзят един върху друг, допирайки телата си. Копулацията продължава дълго — с часове, при което двата индивида си обменят сперматозоиди. След това те се разделят. Скоро след копулацията охлювите пристъпват към снасяне на яйцата. С помощта на мускулестия си крак те издълбават в рохкава и влажна почва ямичка, в която снасят яйцата си. От яйцата се излюпват малки охлювчета.

У нас са установени случаи на щети върху зеленчукови култури от градинския охлюв, но това са редки и единични случаи и не позволяват да го причислим към вредните за човека животни.

Градинският охлюв се използува като деликатес в кулинарното изкуство. В последните години се изнасят големи количества охлюви.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Охлювът Лукорум (Helix lucorum)

Охлювът Лукорум прилича на градинския охлюв, даже понякога се греши с него. Черупката му може да достигне на височина и ширина до 5 см. Тя е тъмнокафява, даже на места синкавокафява на цвят със светли ивици по навивките.

Охлювът Лукорум има сходен начин на живот с този на градинския охлюв. Копулацията се извършва по аналогичен начин. Среща се навсякъде у нас в открити места, обрасли с висока трева, или в гористи места, но може да обитава и места, по-сухи от тези, които обитава градинският охлюв. В планините се среща до 1200 м надморска височина.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Еобания (Eobania vermicularis)

Еобанията е сухоземен охлюв, черупката на който достига в диаметър 30 мм, а на височина — 20 мм. Тя е ниска, дебелостенна, като най-голямата и височина е по-голяма от височината на отверстието. На цвят черупката е сивожълтени-кава или едноцветна, но по-често с 4—5 спирални кафяви ивици, понякога разпаднати на отделни петна. Общо спиралните навивки са пет. Последната е най-широка и завършва с отвор, насочен косо надолу.

Охлювът се среща у нас само в най-топлите и сухи части на страната по тревисти, открити, силно огрявани от слънцето места. Досега е намиран по черноморското крайбрежие и край град Пловдив.

[mnogoznaiko]

Хелицела (Helicella obvia)

Хелицелата е един от най-широко разпространените у нас сухоземни охлюви, който обитава сухи, припечни пространства и пълзи по земята или по тревистите растения. Среща се от морското равнище до 1800 м надморска височина.

Черупката му е ниска, почти плоска, височината й не надминава 7 мм, а диаметърът й — около 16 мм. Тя е бяла с тъмна ивица (черна или кафява), цяла или прекъсната, а понякога и почти липсва. Ивицата минава по външната страна на навивките.

През сухите горещи летни дни хелицелата се среща масово по растенията, на които изгризва листата. При продължително засушаване затваря отвора на черупката с ципа.

Хелицелата е един от междинните гостоприемници на малкия чепноппобен метил.

[mnogoznaiko]

Клаузилии (Clausilia)

Клаузилиите имат характерен външен вид — висока и тясна конусовидна черупка. Отделните навивки са покрити с фини надлъжни ребра. Оцветяването е червеникавокафяво. Навивките са 10 — 12 и постепенно се уголемяват. Отворът има крушовидна или ромбовидна форма с дълго зъбче. Черупката достига ширина 3,5 мм и височина — 13 мм.

Клаузилиите се срещат във влажни гористи места в планините до 1400 м надморска височина, където живеят в окапалата шума, под кората на дърветата и в гнили пънове. При намаляване на влагата охлювите се прибират в черупката и затварят отвора с капаче.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Сукцинеи(Succinea)

Сукцинеите са дребни охлювчета, които рядко надминават височина 1 см. Черупките им са жълтокафяви, тънкостенни, с малко навивки. Първите са тесни, а последната рязко се уголемява и завършва с голям отвор. Понякога черупките са по-малки от тялото на охлюва и той не се прибира изцяло в тях.

Сукцинеите се срещат най-често непосредствено до водоемите или по водните растения. Често дори падат във водата, но бързо се измъкват чрез пълзене. Сукцинеите са напълно земноводни охлюви. Хранят се само с растителна храна — водорасли или листа на водни растения.

Нормално те имат твърде много вода в тялото. При засушаване обаче те изпускат излишната вода, обемът на тялото им намалява, вмъкват се в черупката, затварят отвора със засъхваща слуз и изпадат в неактивно състояние. При благоприятни условия се възвръщат към активен живот.

[mnogoznaiko]

Блатен охлюв (Viviparus viviparus)

Черупката на блатния охлюв е сивожълтеникава, приблизително еднакво широка и висока, с широк, почти кръгъл отвор, който се затваря при прибиране на тялото с капаче.

Блатният охлюв се среща в застояли или бавнотечащи води, с богата водна растителност. Той се придържа към дъното на водоемите. Оплодените яйца се развиват в тялото на майката. Младите охлюви напускат обвивката си преди яйцеснасянето — живораждащ охлюв.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Гол охлюв Лимакс (Limax flavus)

Голият охлюв Лимакс достига дължина 10 см. Тялото му е жълтеникаво или зеленикавосиво оцветено, отстрани с неясни по-тъмни петна. Черупката е редуцирана и напълно скрита в мантията.

Голият охлюв Лимакс се среща често у нас както в природата и някои културни площи, където нанася вреди по различни зеленчукови култури, така и във влажни помещения — килери, край умивалници и др., където излиза и пълзи обикновено нощем.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Полски гол охлюв (Deroceras Agriolimax agrestis)

Полският гол охлюв е сивокафяв, с неясни тъмни петна. Черупката му е закърняла, добре видима отгоре, покрита с кожа. На дължина достига 6 см.

Полският гол охлюв е нощно животно. През деня стои скрит въ$ влажни и тъмни места, под камъни и различни други предмети, а вечер излиза да търси храната си. Той се храни с различни растения, които огризва и с това често причинява вреда.

Полският гол охлюв снася до 500 яйца, които закопава на купчинки по 20 — 30 в почвата. От тях след 2 — 3 седмици излизат .младите охлювчета. Тяхното развитие продължава около 6 месеца, така че новото поколение може да снесе яйцата си преди зимата.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Стрида (Ostrea)

Стридите са широко разпространени миди в моретата и океаните. В Черно море се срещат 2 вида.

Стридите имат неправилна масивна черупка с ясни следи от напластяване. Те вземат обикновено формата на вдлъбнатината, в която лежат. Двете черупки не са симетрични и еднакво дебели.

Нашите стриди достигат дължина 7 — 8 см и ширина 5 — 6 см. Единият вид живее в по-плитки места — той има описаната по-горе черупка. Този вид наричат каменна или скална стрида. Другият вид се среща на по-големи дълбочини —

[mnogoznaiko]

Мида Мактра (Mactra)

Мидите Мактра живеят в Черно море на по-големи дълбочини, затова черупките им рядко се срещат по пясъка на брега.

Черупката има доста дебели стени и е заоблена. На ширина достига 1,5 см, а на дължина — 2 см. Външната част е кафеникава с множество по-тъмни и по-светли кръгове. Отвътре черупката е бяла.

Редактирано Септември 30, 2012 от mnogoznaiko

[mnogoznaiko]

Мида Кардиум (Cardium)

Мидите Кардиум са широко разпространени в Черно море. Срещат се и в крайбрежните езера. Те издържат силни колебания в солеността на водата.

Черупката достига дължина 3—4 см, а ширина 2 — 3 см. Тя е силно издута с множество надлъжни ребра и бразди. Отвън черупките са бледожълти, а отвътре — бели с кафяво петно в задния край.

[mnogoznaiko]

Мида Дървопробивач (Teredo navalis)

Мидата дървопробивач има червеобразно тяло със силно редуцирана овална черупка в предния край, затова не прилича на мида. Нашите рибари я наричат морски червей.

Дървопробивачът достига дължина 10 см, а черупката му е само 3—4 мм. Той живее в дървени предмети и съоръжения, потопени в морската вода, като дълбае ходове в тях и се храни с дървесината. Така дървопробивачът нанася сериозни повреди на различни дървени съоръжения в морето и бързо ги прави негодни за работа.

В миналото, когато голяма част от корабите са били дървени, мидата дървопробивач е нанасяла сериозни щети и често е ставала причина за корабокрушение. Усилията на хората са били насочени към търсене на вещества, отблъскващи мидите от дървото, с които са импрегнирали дървените части на корабите. Днес, когато корабите и пристанищните съоръжения не се изработват от дърво, мидата дървопробивач почти няма значение като вредител.