Въпрос по отношение на българските погребални традиции

[AciDBurn]

Имам няколко питания по отношение на българските погребални традиции.

Като човек израстнал в атеистично семейство, роднините от страна на баща ми са доста религиозни и се получава лек сблъсък, особено по отношение на погребалните традиции - аз не ги разбирам, а те не знаят как да ми ги обяснят.

Тъй като тук има много по-информирани и знаещи (и в тази сфера) хора, се обръщам към вас.

До колко присъстват в православната християнска доктрина неща като носене на храна на гроба? Говоря за въпросните "пликчета", които се раздават по помени.

А поливането с вода и вино? Колкото пъти отида на гробища, винаги ме карат да поливам гроба с вино и после с вода? До колко е акуратна тази традиция и каква е символиката й?

И още нещо - след смъртта да един човек, ходенето на гробища през определен интервал от дни - на 3-тия, 5-тия, 7-мия ден...после на 40-тия, май нещо такова беше. Имам горе-долу спомени от смъртта на родител и роднините ни държаха да ходим на гроба през определен интервал от дни в началото (толкова често ми се струваше, че вече съм забравила през колко точно дни се правеше). Там вече кръглите години са ми ясни, а за некролозите няма и да питам, защото те са си типично балканска традиция явно, защото никъде другаде не съм ги виждала.

Някой запознат ще ме просветли ли до каква степен тези традиции са типични за православата религия и кои от тях (ако има такива) са създадени въз основа на народни поверия и т.н.

[mnogoznaiko]

Всичко което споменаваш е от християнството.

До колкото си спомням, храната се носи за умрелите - т.е. всеки ял "подадена" храна тя стига до умрелия, поради тази причина на всеки помен се подават различни предмети като стоп, маса и дрехи, които трябва да стигнат до умрелия.

Ходенето на гробища не помня как беше, но имаше си определени дни, в който се ходеше и не се ходеше след смъртта. Но по принцип си има задушници през годината, когато се ходи задължително според християнския календар на гробищата.

Може да прочетеш за митарствата тук - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11242

Ето за некролозите - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10899

[Skubi]

Имам няколко питания по отношение на българските погребални традиции.

Като човек израстнал в атеистично семейство, роднините от страна на баща ми са доста религиозни и се получава лек сблъсък, особено по отношение на погребалните традиции - аз не ги разбирам, а те не знаят как да ми ги обяснят.

Тъй като тук има много по-информирани и знаещи (и в тази сфера) хора, се обръщам към вас.

До колко присъстват в православната християнска доктрина неща като носене на храна на гроба? Говоря за въпросните "пликчета", които се раздават по помени.

А поливането с вода и вино? Колкото пъти отида на гробища, винаги ме карат да поливам гроба с вино и после с вода? До колко е акуратна тази традиция и каква е символиката й?

И още нещо - след смъртта да един човек, ходенето на гробища през определен интервал от дни - на 3-тия, 5-тия, 7-мия ден...после на 40-тия, май нещо такова беше. Имам горе-долу спомени от смъртта на родител и роднините ни държаха да ходим на гроба през определен интервал от дни в началото (толкова често ми се струваше, че вече съм забравила през колко точно дни се правеше). Там вече кръглите години са ми ясни, а за некролозите няма и да питам, защото те са си типично балканска традиция явно, защото никъде другаде не съм ги виждала.

Някой запознат ще ме просветли ли до каква степен тези традиции са типични за православата религия и кои от тях (ако има такива) са създадени въз основа на народни поверия и т.н.

Тези традиции идат още от езическите обичаи и християнсвото ги е адоптирало...

Например което не спомена, цветята, техният брой, цвят...На жив нечетно на починали четни се дават...Червени рози не. И тнт.

Има които прекъляват...

[AciDBurn]

Е значи все пак си говорим за езически традиции, които са адаптирани от православната религия, така ли?

Иначе снимката просто няма не знам как да я коментирам - това ако е уважение към смъртта...

[КГ125]

1/ Всичко изброено е от православната традиция, все едно откъде е генезисът му.

2/ Публикуваната снимка не е от българско погребение. Всички знаете от коя общност е тя, въобще не й е мястото тук и въобще не е по тази тема.

[Last roman]

1/ Всичко изброено е от православната традиция, все едно откъде е генезисът му.

Има доста голямо значение. Ако един човек претендира че е християнин, не би трябвало да се придържа към езическите практики, независимо че те са по-древни и наложени.

[AciDBurn]

Има доста голямо значение. Ако един човек претендира че е християнин, не би трябвало да се придържа към езическите практики, независимо че те са по-древни и наложени.

Именно!

Някои от традициите наистина ми се струват по-скоро езически и когато повдигнах един път въпроса, родата подскочиха като попарени.

Споделям мнението - ако наистина претендираш да си християнин, според мен не би трябвало да се придържаш към автентичните традиции, а не към адаптирани езически обичаи.

[Warlord]

Ами че то е пълно с езически традиции, ритуали и всякакви предхристиянски остатъци в съвременното православие, а и не само в него с всички религии, а и с всичко е така. Много неща се запазват, трансформират и адаптират.

А за да се чувстват 100%-ови неезичници християните не би трябвало да празнуват и коледа например, което не знам как ще успееш да им го обясниш също

Сега като се сещам на кукерските празници в Перник тая година всред подскачащото езическо множество имаше и попове, а и танците и ритуалите се извършваха на площада пред църквата. Хората просто не се замислят за тези неща, особено ако са останали като традиция и на църквата й се налага просто да ги приеме понеже няма как да ги изкорени и да ги абсорбира по някакъв начин.

[AciDBurn]

Всъщност исках по-скоро за себе си да знам, до колко тези традиции са чисто православни и до колко има езически заченки. Аз мога да се похваля с чиста съвест в това отношение - не принадлежа на тази вяра, за това и не празнувам празниците й (Коледа, Великден и т.н.). Според мен това е уважение спрямо вярващите и поддръжниците на тези традиции - при положение, че не споделям тяхната идеология, нямам място да празнувам и празниците им.

Родата нямам намерение в нищо да се опитвам да ги убеждавам или да обяснявам - по този казус съм се убедила, че да се опитвам да проведа дискусия на тема религия е все едно да говоря за теорията на еволюцията с креационист. Иронията е, че от страна на майка ми всички са само математици, физици, химици и лекари Което от части обяснява защо тези две групи от хора, никога не се събираха.

Толерирам и уважавам убежденията и вярванията на другите хора, независимо какво е мнението ми по въпроса. Това, което не толерирам е някой да ми казва как да аз да скърбя и по какъв начин да почитам мъртвите.

А някои знае ли в самата православна доктрина какъв е протокола по отношение на споминалият се?

Чисто любопитство.

[БатеВаньо]

Е значи все пак си говорим за езически традиции, които са адаптирани от православната религия, така ли?

Иначе снимката просто няма не знам как да я коментирам - това ако е уважение към смъртта...

Не е някакъв отговор, но е интересно като инфо:

http://www.vbox7.com/play:e09cab7e9e

[КГ125]

Има доста голямо значение. Ако един човек претендира че е християнин, не би трябвало да се придържа към езическите практики, независимо че те са по-древни и наложени.

Но те са приети от православието, ерго са християнски? За кво по-голям светец от патриарха да ставаш ?

[Last roman]

Но те са приети от православието, ерго са християнски? За кво по-голям светец от патриарха да ставаш ?

аз не ставам за светец /щото съм атеист/. Просто отбелязвам.

[КГ125]

Аз по принцип

Знам за тебе, римски пантеисте скрит такъв!

Редактирано Октомври 1, 2012 от КГ125

[glishev]

Имам няколко питания по отношение на българските погребални традиции.

Като човек израстнал в атеистично семейство, роднините от страна на баща ми са доста религиозни и се получава лек сблъсък, особено по отношение на погребалните традиции - аз не ги разбирам, а те не знаят как да ми ги обяснят.

Тъй като тук има много по-информирани и знаещи (и в тази сфера) хора, се обръщам към вас.

До колко присъстват в православната християнска доктрина неща като носене на храна на гроба? Говоря за въпросните "пликчета", които се раздават по помени.

А поливането с вода и вино? Колкото пъти отида на гробища, винаги ме карат да поливам гроба с вино и после с вода? До колко е акуратна тази традиция и каква е символиката й?

И още нещо - след смъртта да един човек, ходенето на гробища през определен интервал от дни - на 3-тия, 5-тия, 7-мия ден...после на 40-тия, май нещо такова беше. Имам горе-долу спомени от смъртта на родител и роднините ни държаха да ходим на гроба през определен интервал от дни в началото (толкова често ми се струваше, че вече съм забравила през колко точно дни се правеше). Там вече кръглите години са ми ясни, а за некролозите няма и да питам, защото те са си типично балканска традиция явно, защото никъде другаде не съм ги виждала.

Някой запознат ще ме просветли ли до каква степен тези традиции са типични за православата религия и кои от тях (ако има такива) са създадени въз основа на народни поверия и т.н.

В доктрината такива неща не присъстват, защото тя се състои от текстове, които са еднакво валидни в най-различни православни страни - и тези текстове обикновено не се отнасят до разни бабешки обичаи, свързани с хапване и пийване.

Същевременно православното духовенство навсякъде се отнася много търпимо към националните обичаи, които често са си с предхристиянски произход.

Раздаването на храна на приятели и роднини по помени си е напълно приемливо и от най-догматична, и от най-недогматична позиция. Е, сега, няма нужда от някакви ексцеси и от тумби хора, които се тъпчат, но да се хапне залък обредно жито "за Бог да прости" си е направо православна класика, особено у нас.

Преливането с вода и вино е силно повлияно конкретно от Евангелието - там на няколко пъти е описано обредно умиване с вода и вино, така че от това по-православна практика, здраве му кажи. Разбира се, това не значи, че няма и подобни дохристиянски обичаи. Въпросът е кой какъв смисъл влага. Така или иначе, то си е донякъде изкуствена работа да се отделя битовото християнство от предхристиянските практики. В действителност всичко, което е достатъчно старо и се прави от почтени възрастни жени без възражението на попа, отдавна си е станало част от местния колорит на православието.

Ходенето на определени дни и конкретните молитви на определени дни (особено на 40-ия) също са си православна практика. Разбира се - всичко с мяра.

За некролозите си съвсем права

Има и православни "пуритани", които биха искали да лишат битовото православие от всички тези негови добавки - от житото и така нататък, но това са напразни усилия на фанатизма. Има го и обратният полюс - на разни суеверни стари дами, които непрекъснато се кръстят, плюят, скачат, мажат някакви масълца и връзват някакви кончета и камъчета... това пък е излишно и театрално суеверие, което просто кара нормалния човек да се смее. Някъде по средата е разумното равновесие между суеверието и пуританщината. Капка вино, глътка вода, залък жито, заупокой от приличен на вид свещеник... да си спомни човек за близкия, а ако иска - и да се помоли. Така хем нищо не е пропуснато, хем няма излишни неща.

Редактирано Октомври 1, 2012 от glishev

[AciDBurn]

Глишев мерси за изчерпателната информация (някак си се надявах да се включиш) - изясниха ми се някои неща.

[glishev]

Е, дано да ти е свършило работа.

[AciDBurn]

Определено.

За съжаление (и срам) това ми роднинско крило определено е забравило къде е границата между традициите изградени въз основа на духовност и поверия (било то езически) и...как да го кажа по-галантно - превръщането на смъртта на един човек в цирк и повод за засядане по софрите. От страни, на мен и моето семейство всичко ни изглежда много грозно.

Просто ми се искаше да чуя някой който знае и е наясно с доктрината и традициите в православната вяра, да подтвърди тезата ми, че това са по-скоро предхристиянски традиции и дори те имат граници.

Просто не смея да се впускам в спор, в който не съм наясно как стоят нещата.

Така, че мерси - по балканска традиция ще те черпя една бира някой ден

[Black Wolf]

Християнството в Европа ще не ще е инкорпорирало множество езически традиции. Иначе в чистия си еврейски вид едва ли е щяло да оцелее.

Прочее, българското "селско православие" е толкова омешано с езичество, че не знам доколко може да се смята за ортодоксално християнство.

Погребалните обичаи, поне така както навремето са се правели по селата са изключително интересни. Това с преливането и пр. е бял кахър. Ами ритуалите, които се правят рано сутрин (в 3-4 ч. през нощта по-точно) след деня на поглебението - обграждането с вретена и червен конец, за да не се вампиряса покойника? Това преди 40 год. баба ми го правеше. И разни други такива екзотични ритуали.

Да се твърди, че щом това се прави, е "православно" е нелепо. Това са неща, които православието негласно търпи и е приело от немай къде, но са си езически отвсякъде.

Редактирано Октомври 2, 2012 от Black Wolf

[glishev]

На практика няма особени разлики между старозаветните еврейски обичаи и езическите обичаи на индоевропейските населения. Това да се вари курбан, да се ходи до гробищата, да се остави умиването на мъртвия и изобщо организацията на погребването и жалбите не на друг, а на старите жени в рода - това са традиции, които не са нито само християнски, нито само еврейски, нито само езически. И не са само те. Те просто са стари като човешкия род, принадлежат на една обща религиозна форма и могат да бъдат изпълнени с всякакво религиозно съдържание. Даже бих казал, че са чисто неутрални към всяка една религия, която си ги присвои.

Реално може и да спорим за това кой е Бог, но каквото и да смятаме по въпроса, пак имаме погребения, които по нещо си приличат. Е, mutatis mutandis.

[Ivo_G]

Прочее, българското "селско православие" е толкова омешано с езичество, че не знам доколко може да се смята за ортодоксално християнство.

Погребалните обичаи, поне така както навремето са се правели по селата са изключително интересни. Това с преливането и пр. е бял кахър. Ами ритуалите, които се правят рано сутрин (в 3-4 ч. през нощта по-точно) след деня на поглебението - обграждането с вретена и червен конец, за да не се вампиряса покойника? Това преди 40 год. баба ми го правеше. И разни други такива екзотични ритуали.

Да се твърди, че щом това се прави, е "православно" е нелепо. Това са неща, които православието негласно търпи и е приело от немай къде, но са си езически отвсякъде.

Хехех определено...баба ми почина преди 1-2 месеца и то не бяха монети с червен конец на пръста, па дрехи и други лични вещи в ковчега, па не знам си още какво...голям цирк, но си плавах по течението и си правех какво искаха от мен - щом ги прави хората щастливи...иначе за мен всички тези езически ритуали и суеверия също са си бели кахъри - 80-90% от хората в България нямат нищо общо не просто с православието, а с християнството въобще не заради тези суеверия, а защото просто не вярват в Бог - вземи го Глишев за пример, засичал съм го по различни форуми и е много готин (и знаещ) човек, но винаги много ме е дразнил като изтърси нещо от рода на "абе аз съм християнин/православен, ама не много"...видиш ли баба му била еди какво си па прадедо му еди какво си па и той по традиция - това ми звучи като "тя е малко бременна" Лично за мен един искрено вярващ добър мюсюлманин (примерно) е много по-близо до Бог от 100 такива фалшиви християни но както и да е, отивам офф-топик вече...

Редактирано Октомври 20, 2012 от Ivo_G

[Пандора]

Винаги съм смятал за фанатизъм и неправилно да се търси някаква "чиста духовност". В смисъл неможе да се съберат на едно погребение десетки хора и те нито да ядът,да не пият, да не изпълняват някакви ритуали е какво ще правят няколко часа всички само ще реват и ще медитират ли? Погребенията са си били винаги социално събитие за общността.

Освен това всички тези малки ритуали помагат на някои хора психически да преживеят трагичното събитие,макар че понякога е много тежко да скърбиш и в същото време да се суетиш и да организираш подобни неща.Но пък може би е още по-тежко да останеш сам със скръбта.Всеки го преживява по различен начин.